Истории

От днес започвам нова поредица от разказчета в блога ми под наименованието Е Фактор, в която ще ви разказвам за интересни женски персонажи, които реално съм познавал. Всички разкази ще са озаглавени с женски имена, които няма да са истински, като на героините в разказа, но пък се римува с реалните им такива. Надявам се да се забавлявате истински, на веселите случки и приключения, които са ни се случили, някога, някъде и все пак има нещо поучително в цялата тази история. А може и на вас да ви са се случили подобни неща

E Factor 1 - Tanya

1997-ма година. Тя беше на 21 или на 22 години, тогава по-голяма от мен, казваше се Таня. Таня беше миньонче с млечно бяла кожа и розовеещи бузки. В тялото не беше пълна, но огромният и бюст и задник, като на Дженифър Лопез създаваха впечатлението за пухкавината й. Истинският цвят на косата й беше катранено черна, но обикновенно я боядисваше в червен цвят не много често и затова се забелязваха тъмните корени, издаващи че е брюнетка. Таня имаше гъсти вежди, които леко се срастваха, обличаше се винаги в прилепнали тишъртки с дълъг или къс ръкав, повечето в любимите и нюанси, сини впити джинси, но интересното беше че мразеше да носи потничета и летни дрехи с къс ръкав, защото не обичаше да се епилира под мишниците. Тя имаше леко прегърбена стойка заради тежеста от бюста който беше внушителен по размер и имаше издължена крушовидна форма, гърди който като че ли ти се присмиват за нещо, друг път като че ли ти се мръщят, най запомнящото се в нея беше, че имаше широка и искрена усмивка, Таня не се притесняваше от рехавия мъх над горната устна, някои биха казали че визията й е тип Back to Nature, аз без подигравка или злоба бих казал по отношение на външния вид прилича като жена от соцвремето.

Таня идваше от крайдунавски град, беше тук с родителите си (който бяха много готини) и живееше в краен софийски квартал. Лошото за нея беше че любимата и музика беше чалга и поп-фолк (които за мен са едно и също, но хайде от мен да мине), тогава хитови чалга парчета бяха Радка пиратка, Бял мерцедес, Наш’та система 4:4:2 и т.н.т и тя беше луда по тях, знаеше ги наизуст и си ги пееше.
В началото на септември Таня предложи да ходим с нейната добра приятелка и гаджето й в Библиотеката – клубът за жива музика, където в петъчната вечер щяха да свирят група БТР. Аз се навих, понеже там нямаше люта чалга да ми дъни в главата, пък и това ми беше първо излизане на дискотека и много се вълнувах. Уговорихме си среща, влязохме в клуба, който беше претъпкан и си взехме пиене. Стояхме час и половина и гледахме БТР, а в почивката от лайфа на Таня и хрумна да откочим до тогавашния чалга клуб Анжел сега Най клуб, срущу хотел Радисън до Младежки театър, където имала много познати от квартала , и познати по принцип. След дълги молби аз склоних за малко да влезем в клуба, където естествено платих вход за са гледам селянията, която се състоеше от разголени лъскави момичета, чичковци, роми, костюмари и тям подобни. Умрях си от отврат и скука и забелязвайки това Таня отиде до мен и ме подкани:
- Хайде разкърши се, виж май не е толкоз злер а? Гледай сега за теб играя – и като казваше това и клатеше бюст и задник, като от теснотията зърната й се отъркваха в мен, отвреме, навреме.
Тръгнахме си след половин час, в клуба БТР свиреха втори лайф след почивката , а навън ръмеше дъжд.

В квартала си Таня, беше нещо като звезда, секссимвол, имаше свой фенове, а вероятно е имала и неприятели. Бройкаше си доста момчета и мъже, като много обичаше да споделя, дори пред мъжка компания, с кого го е правила, как го е правила, на кой колко му е бил дълъг, каква форма има. Спомням си че беше хлътнала по мургав младеж и щом го видеше в центъра, от силна емоционална възбуда започваше да се тресе цялата. Таня много обичаше да флиртува с всички, веднъж влезе на свиждане в казармата на най-добрия си приятел и влуди цялото поделение с бюста и кокетното си поведение. От там тя се запозна с един войник и за кратко бяха гаджета.
За Таня имах мнението че е много разкрепостена докато един ден ме изненада като, при поредното споделяне си призна че не обича много много да го лапа и пипа (пениса), не обичала да гълта и дори не смее да се докосне до спермата защото, побивали я тръпки. От този момент митът за секс-фурията пред очите ми се срина. След това се запитах дали пък не беше дърво в секса, или пък беше егоистка, а критериите за мъжете с които си лягаше и искаше да има за гаджета, й бяха високи и някой от тях - глупави.

Второто ми празнуване на 8 декември, една велика дата от моето студенстване, беше с Таня, най-добрата и приятелка, приятели и колеги, не къде и да е, ами в центъра на разгулния, купонджийски, студенски живот – Щудград или Студенски град – град на греха и удоволствията, денонощните купони и оргиите – дрън, дрън…
Когато бях първокурсник така виждах това място, въпреки че съм си от София и не съм ползвал квартира, мислех че е интересен откъм дискотеки, кафета, игрални зали и студенски общежития, хора. Сега въобще не искам да стъпвам там поради липса на интерес и светоусещане. Но да се върнем към въпросния празник, идеята беше да ходим на дискотека, като най много искания имаше за бившата Юлита – едина от най известните и посещавани дискотеки в София. На входа се виеше голяма опашка, ние търпеливо изчакахме и най накрая влязохме, а вътре ад – пълно, задушно, гардеробът натъпкан и не ни приеха дрехите и то трябваше да бъдат с нас през цялото време. За мой ужас диджей бяха С. и Т. от тези инициали някои могат да се сетят много лесно за кой става въпрос, просто защото други като тях няма. Музиката беше кофти – микс от чалга, денс, диско, поп, балади и черно, а простотията беше налице – въпросните dj-и не само досаждаха и прекъсваха люто по-приемливата музика, ами и подканяха студентките да участват в конкурса „за най-хубави клатещи се цици” или иначе казано Мис студенски бюст 97, при него участничките трябваше да свалят сутиените си и да танцуват на голо като наградата беше от порядъка на бутилка уиски. В началото нямаше желаещи, а през това време дисководещите (това определение най им пасва) агитираха желаещи:
- Аре пички, сваляйте сутиените и се качвайте на сцената, да видим коя има готини цици.
- Къде са яките студентки, които искат да станат звезди, нека да видим как циците ви танцуват.
С тези реплики особено единия принизяваше посетителките на заведението на курви и излизаше че щом им свирнат и покажат 1 бутилка евтин алкохол менте те трябва и да направят дори на дисководещите.

Беше изгубена вечер, една част от компанията ни отиде на друго заведение други си тръгнаха. Докато стояхме прави около купчината дрехи отстрани на едната колона сред които бяха и нашите, изведнъж ми замириса силно на моя наливен парафюм – Версус. Позачудих се дали има хора, парафюмирани с него или пък прекалено силно съм се ароматизирал, а то какво станало – флакончето, което се намираше във вътрешната страна на балтона ми се е отворило от постоянното местене на дрехи и се е изляло цялото, като течността се е просмукала навсякъде във връхното ми облекло. Намръщих се и поисках да ходим в другата дискотека Домино, където пускаха по електронно и за моя изненада същата вечер след като се изнесахме от Юлита попаднахме на DJ Steven от тогавашната млада организация Метрополис. Таня не беше много доволна от музиката и стоеше настрана, приятелката и беше по отворена за електронната музика. Но неприятните изненади не свършиха дотук. По едно време, някой от някъде пусна няколко димки и истинският ад започна. За секунди димът обхвана цялото заведение и не се виждаше нищо , миризмата лютеше силно на очите и носа, а посетителите изпаднаха в шок и ужас. Хората падаха един върху друг защото не виждаха, чуваха се крясъци и счупени стъкла, някои колабирали лежаха на пода, други драйфаха. Добре че не бяхме по навътре или на второто ниво, а по близо до изхода така че някак си се измъкнахме. Навън хора също кашляха и повръщаха, ние половин час не можахме да проумеем какво ставаше. Оказа се че това е вандалски акт, пристигнаха полиция и бърза помощ, а аз и останалите премръзнали и чакахме да видим какво ще стане, след още половин час, когато проветриха и почистиха отвориха дискотеката отново като се извиниха за инцидента, решиха за компенсация, като реванш да раздадат безплатно по една малка водка. Сетих се за този инцидент, когато стана трагедията в Индиго, само че там е било къде къде по зловещо, от това което се случи с нас. Това не беше отразено в медиите, вероятно защото собствениците са потулили случая за да не си правят антиреклама. Така отпразнувах 8 декември за първи път с колеги и Таня, една нощ която никога няма да забравя…

Ако мога да допълня още малко за нея ще кажа че Таня освен че е усмихната, весела и забавна, понякога е твърде горда, капризна и леко повърхностна, когато не е на кеф го демонстрира без да контролира емоциите си - неща, които с времето се надявам да ги е премахнала или намалила защото това ще бъде най-вече в неин плюс.

E Factor 2 – Albena

Албена беше слабо момиче, със светлокестенява дълга коса, сини очи, бледа кожа, средна на ръст и определено се отличаваше от тълпата и предизвикваше интерес и разнообразни асоциации у хората. Тя не беше като другите момичета, беше със страннен грим, дрехите, обувките я правеха различна, но най вече нейната душевноста я отличаваше от останалите на нейната възраст. Обикновено тя изглеждаше по следния начин – използваше яркочервено червило, което понякога е размазано и дори по зъбите, от това червило си слагаше и на бузите като го разтъркваше така че все едно има руменина, а лицето и беше силно напудрено и понякога пластовете пудра се напукваха. Гримът и също беше силен – ярки сенки, черна очна линия, която продължаваше от ъгълчетата на очите чак до слепоочията, подобно на Клеопатра, както сме я виждали на някои изображения. проблеми, защото не може така да възпитават дъщеря си по този безобразен начин.

Албена имаше дълъг маникюр, лакираше ноктите си с яркочервен лак, като на някои от пръстите той се бе разтекъл и образуваше линийка, а понякога сме я виждали и с олющен лак. Облеклото и не беше типично за неините тогава 20, 21 години – дрехите й бяха като че ли предимно детски: ярко жълт пуловер с пате или мече, плисирана къса поличка в ярки тонове, бежов или бял чоропогащник, лачени обувки без ток (типично детски), отпред с панделка през лятото, а зимата с бели пухени ботушки без ток. Много пъти сме я питали защо така се гримира и за наша изненада тя отговаряше че така правила майка й и тя е научила и нея. Почеркът и бе ужасен – големи букви, а към края изреченията и бяха закривени надолу. На една тетрадка формат А4 се побираха две или три изречения заради големината на ръкописа.
Тя като че ли беше още дете или момиче с неизживяло пълноценно детство, но най точно мога да кажа че беше плод на напълно погрешно и неподходящо възпитание. Интересен беше факта че родителите и бяха лекари в поликлиника, Албена беше много зависима от тях, слушаше ги изцяло и дори спазваше нещо като вечерен час, и животът й беше като по часовник. Нямаше приятели освен някаква жена на 40 години, за която разказваше че и била най добрата приятелка и на нея всичко споделяла и се е доверявала.

Албена казваше че си харесвала едно момче от квартала, според нея и той я харесвал, от доста време някой и звънял по телефона, но не се е чувало нищо, а само дишане и тя мислила че е това момче. Питахме я защо не е потърсила съдеиствие от телефонната централа да се поиска разпечатка, дори и до полицията да се стигне, ако трябва, а тя отговаряше че от там и отказвали понеже всичко било строго поверително, пък и нямала доказателства че някой я заплашва по телефона. Искаше да покани вкъщи, въпросното момче което си е харесвала, но мразеше факта че дъртия – така тя наричаше баща си, си седи все у тях, защото е безработен. От разказите и не можеше да се разбере къде си въобразява и къде не, тя беше убедена в чистите намерения на момчето към нея, а точно това беше съмнителното. Веднъж обаче съвсем случайно го била видяла с някаква от квартала, от този момент Албена намрази въпросното момиче, като я наричаше кварталната курва, проклета мръсница и т.н. Омразата й я е принизила и за отмъщение заради това че момичето че излиза с възлюбения и си казваше че била дори отмъстила по следния начин: издебнала я когато я няма в къщи й и със сурови яйца и кетчуп оплескала вратата, а по стените написала „квартална курва” и това го правила няколко пъти.

Максимата на Албена беше „око за око зъб за зъб”, тя самата не обичаше да контактува с хората и много мразеше жените, казваше че те са най покварените и злобни същества и че от тях може само лоши неща да се очаква – курвалък, въртене на номера и завист. Тя мислеше че те й завиждат за грима, дрехите и красотата на самата нея, твърдеше че така й говори и майка й за което била много права.
След време Албена реши да промени нещо във външния си вид и се изруси, само че неравномерно, като на места беше руса, а на места кестенява, косата си тупира така че тя се сплъсти и изглеждаше трудна за разресване. Пред една от жените, с която беше по близка разправяше, че си правила маска с яйца за подхранване на косъма, гледката беше неприятна отблизо защото се виждаше че тази маска на места си стои неизмита. Дойде есента, лачените червени обувки с панделка отпред на Албена се износиха и трябваше да си вземе нови. Купи си някакви по прилични, но с по малък номер от неиния, като каза че ги била ги взела защото били единствените. Обувките така я убиваха че нараняваха крака й, и правеха рани. Тя започна да накуцва и тогава и дойде гениалното решение – да ги среже отзад, което и направи.
Албена харесваше много Мариус Куркински и затова поняког ходеше в К.Е.В.А само и само да го види и да се запознае с него. Искаше след запознанството си с него да го покани у тях на гости и да го почерпи или да му занесе сладки.
Животът и беше изпълнен с недоверие, желание за любов, и в нея имаше също така една наивност, която проявяваше към определени хорар които харесва. Светоусещанията и разбиранията за живота й са силно са повлияни от родителите и, които явно имат същите психични… Нещата при нея бяха изпуснати, тя си живееше в свой свят, беше едно голямо леко озлобено дете, което се нуждаеше от обич. Имаше надежда, че нещата ще се оправят, ако се беше доверила на психолог и се беше вслушала в съветите му. Родителите и въпреки че са вишисти медици биха забранили подобна стъпка за промяна и, от това си правя извода, че по принцип родителите или могат да издигнат детето си или могат да провалят живота му напълно.

E Factor 3 – Slavena

Тя беше на 17, но не изглеждаше на толкова, а изглеждаше на двайсет и пет. Беше пълна и едра, постоянно дъвчеше нещо и се самонавиваше да започва някаква диета, за да свали килограми. Славена имаше дълга светло кестенява коса, черни очи, обличаше се с дълги поли и тесни блузки. Живееше при баба си и дядо си, родителите и бяха разведени и като че не живееха заедно. Понякога беше шумна, а през повечето време поведението и беше като на разглезено и лигаво момиче. Запознаваше се с който й хрумне, всички я познаваха, като някои я одобрявяха други - не. Макар че беше непълнолетна ходеше по партита и на следващия ден се прибираше когато си - иска на обяд, следобяд, вечер.
Славена обичаше да досажда на различни компании, там където е интересно и весело там е и тя. Понякога у тях пиеше ликьори и пушеха трева събираше всякакви от клубовете дори в стаята си, докато баба и дядо и бяха в другата стая, където гледаха телевизия. Тя не пушеше, а голямата и слабост беше хапването. Обичаше да ходи по барове и кафета, там където може да срещне интересни хора с които може да се забавлява, като не пропускаше да осмее някой или да го обсъди от главата до петите. Да Славена обичаше да се забавлява от недостатъците и външността на другите, което караше по разумните и стойностни хора да я отбягват. Тя си признаваше че е девствена, но обичаше да говори за секс без притеснение и срам, обичаше да разказва кой с кой го е правил и как, и все неща които не са за пред всеки и по всяко време. Понеже си нямаше гадже, постоянно си набелязваше някой и го обсебваше, докато оня не се усети и не се отдръпне.

Славена беше човек на изкуството, но противно на поведението и характера си може би нещото което е взела от него беше освободеността, обаче това не извинява пошлите помисли и приказки които казваше на глас. Имаше пиано и когато й дойдеше дойде импулса да свири ставаше отваряше му капака и започваше цяла плеада от сюити, сонати и части от мюзикъли. Тези нейни сексуални типажи подхранваха сексуалните й фантазии които разказваше с удоволствие и понякога пишеше стихове в тефтери, интересен и беше стила хайку в поезията. Ходеше по изложби, модни ревюта, концерти, но ако имаше вход, не обичаше да плаща, винаги си намираше познати и приятели, които да я вкарат с тях или да и предостъпят поканата, за да я ползва, и често влизаше през задния вход. Стараеше се да не пропусне културно мероприятие. Много обичаше коктейлите след изложбата, пърформънса или премиера на някоя театрална постановка, а после рецитираше или цитираше разни реплики или дадени текстове от книгите които беше прочела.

Славена не беше глупаво момиче, беше умна, знаеше много неща, а можеше да бъде и хитра когато се наложеше. Щом чуеше за някой скандален и нецензуриран филм хукваше веднага да го гледа по кината – обичаше да гледа филми като Изторията на Маркиз дьо Сад, Калигула, Романс…. После обсъждаше щателно секс сцените до подробности, като спомена веднъж дори скришом е мастурбирала, докато гледала красивия сервитьор или барман по който била луда това е станало в лятната градинка на заведението до рушащият се грозен монумент пред НДК. Славена се е намирала на една пейка в неосветената част зад заведението, от която се виждало всичко. Разправяше как се е овлажнила от гледката, а после с помоща на фантазия, била свършила от силната възбуда. На нея обаче не можеше да се вярва за всичко и тя прекрасно го знаеше.

След гимназията Славена взе че влезе в университет. Преди 2 години я видях, като че ли беше същата, само където гордо ми показа свойте актови снимки направени непрофесионално - тя, без дрехи, така както майка я е родила…

E Factor 4 – Lilia

Лилия беше на 21, 22, миньонче, с кафява къса коса, кафeви очи, средно тегло. Беше облечена винаги с джинси, суитчър или риза, обута винаги в маратонки. Тя си падаше по жени и не се притесняваше или срамуваше от своята сексуалност. Слабост й бяха от известните жени звезди Катрин Деньов, Шаная Туейн, Кей ди Ланг и една тенисистка.Слушаше рокаджийски неща и поп музика – Джанис Джоплин, Блонди, Натали Имбрулия, Мейси Грей…Лилия беше страхотна за мъжката компания, тя разговаряше за всякакви неща, но не и за гримове, маникюри, женски кахъри и суета. Любимото и питие беше водка, но обичаше и бира, а също така носеше на пиене, но не всеки път.

Веднъж се бяхме притеснили за нея защо не дойде на работа, звъняхме в апартамента и там я нямаше. По късно се появи със синина по лицето, беше махмурлийка и пиеше бира. Оказа се че предната вечер е останала в любимото си заведение до затварянето му. Беше влюбена в собственичката на кръчмата, постоянно говореше за нея и не пропускаше през свободното си време или през почивката да намине там за да я види. Въпросната собственичка отвреме навреме работеше и като барманка там, но не беше сигурно дали тя е лесбийка, бисексуална или си беше хетеро. Лили казваше, че интуитивно почувствала че може и да не е си пада само по жени, но и не може да спи само с мъже, била съмнителна.

Но да се върнем на изчезването на Лили, затворили заведението и тя си тръгнала към вкъщи, тя живееше в краен жилищен комплекс, затова се качила на последния тролей, но докато се предвижвал тя се е унесла и заспала. По едно време я е събудил я е шофьора и й казал че колата е за гараж, тогава тя спряла такси и казала къде да я закара, но таксиджията като я е видял че е пияна спрял и почнал да я опипва, тогава тя му казала да се разкара, мръсен педераст, а може и още нещо. Той побеснял, ударил я изхърлил я от колата и я обрал. С насинено лице тя тръгнала да си ходи пеша, до квартала и много оставало, и затова седнала на една пейка в парк да си почине и така заспала. Чак на сутринта се разбудила и си спомнила какво се е случило, тогава Лили живееше с родителите си и за да избегне въпросите им относно синината и липсата през ноща, се беше домъкнала направо на работа. Минала през кафето да види дали няма някой познат тя се натъкнала на наш колега, който я почерпил една бира. Заради това че Лили беше пич и купихме храна, а след работа я заведохме на една от безплатните тематични вечери от някакъв филмов фест проведен в Дома на киното.

Лили постояно се забъркваше в приключения и неприятности, с нея живота беше интересен, но и малко опасен. Една сутрин дойде на работа без връхна дреха и без раничката си, като каза, че старото и гадже (една жена на 35 години) не и дава да припари до апартамента и в който е двете прекарали нощта. Историята била сладната – те двете си изкарали страхотна нощ, на сутринта Лили отишла да направи кафе и събудила гаджето си, а тя пък се ядосала че я буди толкова рано и понеже не била на работа този ден превъртяла, станала взела един нож и тръгнала да гони приятелката си. Така Лили останала без яке и чанта – не смеела да се върне обратно да си ги вземе. Мисля си, че едно такова дребно нещо, като буденето човек не може да хване ножа току-така. Може би е имало ревност, понеже приятелката и била много ревнива, а Лили - много влюбчива.

Любовите й бяха ту несподелени, ту драматични и трагични, но тя винаги се измъкваше невредима, къде с разбито сърце. Обекти на нейните желания бяха разнообразни типажи жени, от мъжкарани до фини и изящи създания. Спомням си как въднъж за малко да докара до инфаркт една учителка с която ходеше. Учителката имаше дъщеря и син които знаеха за връзката им, като че ли единствената която не беше наясно за тях - беше майка й, ето защо играеха театър пред нея. Друг път ходеше с една наркоманка, която се друсаше ежедневно без да подбира дрогите, трети път излизаше с някоя друга от квартала, три пъти Лили се влюбваше в мъже и после спа с тях, което показа че Лили не е пълна лесбийка, ами е бисексуална, но предпочиташе повече жени. Веднъж се беше уплашила да не е бременна, защото месечният и цикъл закъснявал, това беше подобно на момента, когато преди време си беше внушила че е болна от рак. Слава богу, че всеки път бяха само внушения.

Лили не беше злобна и агресивна, тя дори беше малко наивна във връзките си и в приятелските си взаимоотношения. Редовно ходихме на приказки с нея и приятелите ми в тогава култовите академични кръчмета – кафето на художествената академия, кафето на биологичния факултет (биологията), Баба Яга, Дървеното в градинката Заимов, Лодки – заведението в Борисовата градина и къде ли още не.

E Factor 5 – Мarina

Тя беше с една година по малка от мен, пъстри очи, пепелява доста чуплива коса, средна на ръст със силно витално излъчване, нито слаба нито пълна. В началото Марина се обличаше с дрехи в тъмни цветове, повечето черни панталони, сив пуловер, черно яке, а когато се запознахме беше обута с любимите си сини обувки. Тя слушаше и обичаше електронна музика, повече скачаше и се радваше на зациклящото техно в клуб Индиго и по стрийт паради и именно в тази част на живота си промени облеклото си, което стана по рейвърско – обувки на платформи, сребристи винилови чарлзстонки, които тогава сред парти средите бяха хит, прилепнали тесни блузки с къс ръкав шарени якенца. Една част закупени от секънд хенд магазинчета като Мухоморка (един от любимите ми тогава магазини за клубно облекло), Трип хаус, Beat, другата част от дрехите и бяха от тогавашната българска марка за клубни дрехи Street mania, които се наложиха силно върху младите рейвъри, но за кратко време.

Марина учеше за актриса и това и беше най голямата мания, основното в живота и заемаше театралното изкуство. Вживяваше се артистично в ролите си и когато силно се вдъхновеше и музата я налегне тя отприщваше енергията си и разиграваше етюди от пиеси или репетираше за предстоящ изпит. Отсядахме често по градинките за да ми изиграе нещо и после ме питаше дали ми харесва и къде трябва да се наблегне. Тя ставаше повече за комедийна актриса, имаше голямо чувство за хумор и когато й падне, измисляше пародий на дадени ситуации в които аз или тя сме попаднали, съчиняваше смешни реклами, преправяше текстове на български песни, кръщаваше улиците със смешни имена или измисляше смешно звучащи несъществуващи думи като ветробран.

След лекции Марина обичаше да похапва тостове с 3 салатки, ах тези култови тостове колко пъти салати са падали от препечените хлебчета и са ни цапали дънките, но бяха наистина вкусни и евтини като за студенти. След известно време аз смених закусвалнята с друга защото по едно време се бяха развъдили гадни хлебарки, а на нея въобще не й пукаше и казваше че няма да я отровят и че в другата закусвалня също можело да има, защото в повечето хигиената не е на ниво.

Марина бе поредното дете на разведени родители, живееше с баба си и майка си, доколкото съм чувал баща й си имал с любовница. Интересно като факт е че няколко мои познати или приятели са с разведени родители и смятам, че са различни като поведение и черти, липсата на единия родител като че ли създава малък комплекс у детето, чувствам че са неуверени и може би се усещат малко непълноценни.

Марина беше състрадателна и много наивна, щом видеше куче на улицата започваше да му се радва и да го гали, въпреки предупрежденията ми че кучето или котето може да е заразено с бълхи и тения, тя отговоряше: „Пука ми каквото ми е писано в този живот, това ще стане”. За мен наивността малко е равна на глупост и не е полезно качество за човека. Той сам си създава граници въз основа на опита за това колко да бъде наивен. При Марина като че нямаше такива граници, много хора я завличаха с пари, дрехи, пейджър телефон…И по лошото беше че тя не си взимаше поука от тези неща и продължаваше да вярва на непознати хора.

Веднъж била в провинцията на работа в малък театър, където си създала малък приятелски кръг. Тогава тя най-накрая си беше взела джи ес ем, защото с тоя пейджър не можеха да я намерят. Една от новите й местни приятелки по невнимание забременяла и почнала да й се оплаква , как нямала пари за аборт, как ако техните разберат, ще я изгонят, за срама в малкото градче. Тогава Марина заложила телефона си в заложна къща, дала й парите, а онази се изпарила и не й ги върнала. Имайте предвид че това с оплакването става по мейли, а моята приятелка Марина по това време не беше в онзи град, а тук в София. Друг път преди тази случка си беше дала пейджъра на един човек с репутация на лъжец и измамник, за да го ползва временно въпреки че я предупреждавахме за това че е завлякъл доста хора с пари, тя обачене ни послуша и пак сгреши. Човекът се беше покрил и не разбрах дали някога си получи обратно пейджъра. Спомням си на една нова година , беше си сложила някакви обикновени очила, които не бяха нови, питам я:
- Марина нови очила ли си си взела, а тя ми отговаря
- Не, един човек ме спря на улицата и ме пита “Искаш ли да ти дам слънчевите си очила за 5 лева” и аз му отговорих добре.

Ако имаше пари ги профукваше моментално за дребни прищявки, апосле когато й трябваха за нещо необходимо (плащането на таксата за семестъра) не можеше да си го позволи.
Същата вечер при посрещането на Новата година много зверски се напи на пл. Батенберг, защото започна отрано и посмеси алкохолите – бяло вино, бял пелин, червено вино, шампанско. Наложи се да я качим на такси да си легне у тях, защото беше почнала да залита и да пада по площада. На другия ден я беше толкова срам, че не искаше да си спомня за пиянството си, а имаше и тежък махмурлук.

Марина постоянно се запознаваше с всякакви хора, като че ли искаше целия свят да я обича и да й се възхищава. Едни я бъзикаха че си търси публика за нейната театралната си игра, за да я оценяват постоянно за таланта и да се популяризира като актриса, други и се радваха. В един момент бе тъжна, в друг се лигавеше, непостоянството при нея беше постоянна и силно изразена черта, можеше да тръгне за някъде, после да реши да тръгне за друго място, в крайна сметка да отиде на трето.

Друга черта която й вредеше, беше разсеяността – губеше често лични вещи, счупваше си телефона, късаше си по невнимание дрехата, веднъж си разцепи обувката от стърчащо желязо. Самата тя често ми казваше как се чувства като карък и че ако мине по улица край строеж, какъвто е карък точно на нея, ще вземе една тухла четворка да й падне на главата. Веднъж ми разказа една подобна случка, една нейна позната я заговорила в коридора на ВИТИЗ, докато говорели познатата й поискала огънче да си запали цигарата. Тя извадила запалка - тези от по 20 стотинки, цветните, които се развалят често и са за боклука, , ако не знаете тези запалки поради некачествената си направа правят много голам огън когато е на макс газта, Марина почнала да щрака, а дозатора бил на плюса. Лумнал голям огън и подпалил косато на момичето и веждите. Пораженията били изгоряла отпред коса и опърлени вежди, а познатата и повече не я поздравила. Марина донякъде беше права, понякога като че ли привличаше злополуките и нещастието. Веднъж си изкарах акъла с пресичането на Витошка, как се шмугна на червено, можеше да я блъсне трамвай, малко по късно падна по заледените стълби пред НДК, водещи към базара, вечерта часовникът й се разглоби, а на следващия ден старото й куче почина. Беше и несръчна понякога.
Образът на Марина ще остане с добро чувство във времето, макар и да беше непостоянна, прибързана, нераумна и наивна. Актрисата която някъде забавлява публика, а може би работи нещо друго.

E Factor 6 - Valentina

Тя беше много слаба с пъстри очи, кестенява коса, но се боядисваше в червено, понякога и в катранено черно, имаше изпито бледо лице с характерни черти. Обличаше се с шарени дрехи закупени от секънд хенд магазини в тон с електронната клубна мода – пепитени или едноцветни ярки чарлзтонки, прилепнали тишъртки с разнообразни мотиви, суитчери и якета с кантове в ярки цветове, обуваше се с обувки с големи платформи или дебел ток.
Валентина беше истинска представителка на клубните хора, слушащи електронна музика и водещи освободен начин на живот, тя беше меломанка, имаше дузини касети с албуми на различни групи от различни стилове - от трип хопа през техното до хардкора и индъстриъл музиката. Най любимият и стил беше хаус, предпочиташе го фънки, дийп и прогресив, но не се ограничаваше само в един стил музика, напротив слушаше това което й харесатпоп, рок джаз и каквато и да е музика без чалга. Тук отварям скоба и искам да кажа че с изключение на вече споменатата Таня, останалите геройни които описвам не слушат чалга и са далеч от тази култура.

Валентина беше нахакана и остроумна, не й дремеше много или по точно пукаше какво мислят за нея, говореше това което мислеше, понякога изтърсваше нещо комично или иронично, или просто се изхилваше. Тя не беше от София, но се чувстваше софиянка, диалектът характерен за региона от където идваше въобще не й личеше, за разлика от някои от приятелите й. Работеше каквото и падне – барманка, продавачка на очила и сладолед, после офис мениджър и беше някак по свой начин щастлива, дори да има 2 кинта в джоба си. Макар че на пръв поглед Валя изглеждаше нахакана, не беше от смелите жени готови да направят много неща в името на кариерата или в социалния статус, понякога беше несигурна и срамежлива, не отиваше на някои от интервютата за работа понеже я беше страх и мислеше че няма да я одобрят за избраната позиция. Имаше си своя философия за живота, купуваше и четеше книжки от антикварните сергии за по 2 до пет лева, гледаше избрани филми, беше много навита да ходим на партита, за които смяташе, че си заслужава да се даде повече от пет лева, но повечето ходихме на партита с по-евтин вход, заради диджеите които пускаха качествен хаус.

С Валя имахме много общи неща електронната, хаус музика, заведенията които посещавахме, филмите донякъде, размишленията за живота…. и Ясен Петров. И двамата с нея го слушахме редовно по РФИ в следобедното му предаване, както и в понеделник в 21 часа в „До границата на виреене”. Слушахме го, беше ни интересно какво мисли за актуалните проблеми по света и у нас, неговите анализи, дискусии, откровенното му мнение, музикалните му критики и препоръки и после го обсъждахме какво е казал, за какво е прав и за какво не е, но повечето бяхме съгласни с неговите мнения. Така с Валя имахме много общи неща и ни беше приятно да бъдем заедно.

На няколко пъти в разговор за наркотиците тя споделяше че в миналото си е изпробвала какво ли не, не разбрах дали не е била дилър на трева, но веднъж разказа, че е имала внушително количество марихуана. Точно в този период е била в депресия, няколко дни наред е пушила от зелената фея и е стояла затворена в стаята си. Изпушила е целият запас и когато дилърите са и поискали повереното количество и тя им е казала какво е направила, тогава те я пребили и захвърлили. Валя споделяше че за щастие не е пристрастена към наркотиците, защото сега парите и стигат за покриване на ежедневните нужди и за нищо повече.

Тя имаше котка, после се сдоби с котарак, котките и бяха кото че ли слабост и успокоение. Животът й не бе лек, загубила майка си вследствие на анемия, отвреме навреме
посещаваше баща си в градчето, което никак не й липсваше заради безработицата и скуката.

С нея имахме много интересни приключения – веднъж бяхме изпуснали градския транспорт, а трябваше да ходим на откриване на нов клуб в Студенстки град, където щеше да пуска Ясен и така малко преди полунощ по Цариградско шосе се запътихме пеша и стигнахме до клуба, които мисля се казваше Ескандало (бившата омразна Юлита), като през цялото време си разказвахме спомени от партита и премеждия. В клуба имаше много малко хора, а щом почна Яската само ние и още 3,4 кършехме кълки през целия сет и след това по време на сета на Илко и Тео. Стана малко досадно ние да сме като щатни танцьори в клуба, понеже останалите ни зяпаха, затова седнахме, запалихме по една две цигари и Валя реши да се изнасяме. Беше към 4 часа, нямаше транспорт и ние тръгнахме пеша обратно към центъра, но не по Цариградско шосе, ами по през Дианабад по Симеоновското шосе (по маршрута на автобус 94) стигнахме до семинарията и решихме да се спуснем до Къти сарк за да видим дали има някакво готино парти.
В този клуб имам един неприятен спомен, веднъж на празнуването по повод рожденият му ден, се залях с парафин. В заведението навсякъде имаше свещи, аз се бях облегнал на един от тези свещници, когато той се наклони и ме заля с горещ восък, които за малко да ми съсипе тишърта.
Студенски град тогава не ми беше интересен, но там се провеждаха партитата на Метрополис, както имаше и един клуб Блейд, където отскачахме отвреме навреме, въпреки че там циклеха повече техно, а на сутринта пиехме кафета в някое от студенските барчетата и пафкахме цигарки, като обсъждахме как ни се е сторило партито.

Веднъж на едно от поредните партита на Метрополис в зала Христо Ботев, мисля беше на 5 им рожден ден си намерих 50 кинта на пода. Показах ги на Валентина и казах че ще си ги поделим, покъсно пристигна приятелката й, на която платих входа от тези пари, а на сутринта доволни вкусвахме кафе със сметана и закуски. Валя често сменяше квартири в центъра, тя живееше на малко таванче, после отиде в стара леко порутена къща, разказваше как от безпаричие е стигнала да рови храна по кофите за смет, но винаги намираше начин да се оправи и да изплува от мизерията. Не беше чак толкова суетна, но понякога казваше че не се харeсва – смятала се за грозна. Имаше моменти когато ме дразнеше че не си изпълнява обещанията, които ми дава и за което й правех забележка не един път, но така или иначе имахме хубави спомени от клубовете и баровете които бяхме обиколили и които някои от тях не съществуват вече – Блейз, Билката, Трипъл, Индиго, Сохо, Неон, Червило, SPS, Спартакус, Блеид, Лайфхаус, Ялта, Лодки, Инферно, Ескейп, Къти Сарк, клуб Но в народния театър….., дето се вика бяхме в сърцето на най-горещите партита.

E Factor 7 – Borislava

Борислава беше пълна и едра жена, с черна коса, големи тъмни очи, според нея се обличаше клубно, елегантно и екстравагантно, но според мен обикновенно и малко странно, имам впредвид една рокля, която имаше беше ушита от джинсов рипсен плат с която много се гордееше. В началото обичаше да изтъква пред приятелките си как се обличала основно от магазинна на Терра Нова, от сезонните им намаления.
Борислава се стремеше да бъде винаги център на внимание, тя копнееше да е в центъра на всички култови и не чак дотам културни мероприятия и модни софийски събития и елитни партита на „софийския хайлайф” в които да завърже връзки за своята бляскава кариера на журналистка.

Тя беше много амбициозна, заговаряше всеки без притеснение независимо дали го познава или не, държеше се високомерно с тези, които смяташе че са под нейното ниво и си придаваше вид на важна персона. Поведението й беше следното – говореше винаги в единствено число – аз ходих там, аз написах това, аз нарисувах това, аз съм капризна по отношение на, аз мисля, аз смятам, аз не съм това, което мислят другите че съм…… Винаги изтъкваше себе си и неща около себе си, от което всички си правеха извода че Борислава е един егоцентричен, нарцистичен егоист, който представя себе си на първа линия, без да осъзнава дали другите ги интересуват подробности от неиния живот и точно поради това когато се присламчваше към някоя компания, тя се поотдръпваше или разотиваше. Когато разбереше че има събитие, на което ще присъства елита, тя трескаво търсеше покани, билети и познати, с които да влезе, а ако не намереше такива, гордо минаваше през охраната, която я спираше и и искаше билет/покана, тя отвръщаше че е журналистка от еди коя си медия, след това вадеше журналистически карти и визитки за да удостовери коя е и каква е, макар че тези карти са от медии в които вече не работи. Понякога номерът минаваше, понякога не, но тя винаги беше уверена докрай, дори ако охраната продължаваше отказваше да я пусне казваше имена или искаше да извика организатора на събитието.

Борислава имаше много познати, но трудно завързваше приятелства, поради силното си его и надменноста си. Тя не се опитваше да резбере хората и причините заради които не я харесват. Имаше две приятелки, с които излизаше и които я изоставиха точно поради гореописаните и качества, после имаше друга приятелка, на която и писна и я заряза, след това трета, която направи същото. Веднъж разправяше как някои я преследва, че неслучайно и се случват някои странни и необичайни неща и че всичко идва от нещо като секта в която е отказала да членува. Едно от тези странни неща й се случило докато пътувала в тролейбус, тогава някои хвърлил пред нея димка, докато се усетили шофьорът и хора, виновникът избягал през отворената врата и не бил хванат, вътре в тролейбуса пътниците и тя щяли да се задушат. Според нея това били тези хора които я следяли. Другата случка беше следната веднъж я проследили и отвлекли, след това не си била спомняла нищо, мислила че е упоена. Казваше че иска да ходи на скенер да си види тялото, защото се съмняваше че онези лоши хора са и имплантирали микрочип с който да я следят къде се намира, доста абсурдно нали?
На въпроса какво толкова е направила, та да и направят такива неща, тя отговаряше, че някои от една медия (не казваше коя) се влюбил силно в нея, пък тя го отблъснала жестоко като го заплюла в лицето и го обидила грубо и именно е била цялата работа. Споделяше че я било страх я било да не и е направил магия, защото разполагал с неина вещ. Дали думите й плод на параноя бяха или прекалено се вживяваше и искаше пак да бъде в центъра на вниманието не разбрах. Борислава искаше да я забележат като талантлив човек, копнееше нейната звезда така най-накрая да изгрее в шоубизнеса, ходеше по кастинги, пееше любимата си испанска песен „Беса ме мучо”, пишеше и по едно време дори прорисува разни пейзажи и картини от действителността. За нейно нещастие талант й не бе забелязан и тя тогава критикуваше с голяма апатия некадърниците и бездарниците в културата и медите, които са се настанили и не пускат талантливите млади хора с потенциал, да работят и да допринесат за изкуството и културата в България. Тя направи предаване по една кабеларка, писа по някои вестници и накрая заработи нещо друго от мечтаната професия на журналистка. Когато започна другата работа, веднъж заради голямото напрежение и стреса, се разплака. Видях я като съвсем друг човек, плачеше и нареждаше, как това което работи сега не й допада, как с тази си работа прави голям компромис от своя страна, че хората я смятат за нищо, постоянно я лъжат, а приятелката й я напуснала, как иска да се нагълта с хапчета и да сложи край на живота си. За първи път я съжалих, беше много искрена и ми се стори обикновен земен човек. Успокоих я и и дадох съвети как да започне отначало, как да се отнася с хората и как да се самосъхрани. Надявам се един ден да се промени и да стане, по-добра и човечна, по-женствена и разумна.

E - Factor 8 - Petia

С Петя за втори път направих по независещи от мен обстоятелства един грозен сблъсък с чалгата и пак видях до какво може да доведе тя. Тя изглеждаше така: тъмни очи, месест нос, зъбите и бяха кафяви, не добре поддържани, имаше леко мургав цвят на кожата, косата дълга права червеникава с черни корени, обикновенно вързана с ластик; тялото и бе закръглено с бирено коремче и паласки, задните и части огромни и увиснали. Петя се обличаше почти едно и също - с дънки, а отгоре с обикновенна широка фанелка с късе ръкави да лактите и обикновенни ниски обувки.

Поведението и характера на Петя общо взето отговаряха на външният и вид, обичаше много да клюкарства и да се интересува, кой къде е ходил; какво е ял; защо това и защо онова, разпитваше и после предаваше информацията по трасето. Тя имаше много недостатъци и трески за дялане, имаше способноста да говори първо без да мисли, нямаше самоконтрол и чувство за такт, ръсеше простотии, които смяташе за шеги и смешки, говореше понякога на диалект, тогава когато казваше някоя непозната дума от селото си, лигавеше се понякога ужастно, говореше понякога с висок глас, тогава когато искаше да разсмее околните с неостроумни, понякога вулгарни приказки. От Петя от всякъде струеше вулгарност от главата до петите, такова и е било възпитанието ще кажете и въпреки че беше от София тя си беше селски тип жена.

Беше омъжена с две деца момчета едното на 7 години, другото на 5; омъжила се е преди да навърши пълнолетие, тогава са искали някакво писмено разрешение на родителите им да подпишат, тъй като тя е била под 18 години, а според закона не се позволявало такова бракосъчетание. Когато са направили сватбата тя е била бременна с първото си дете. Разказваше че е започнала да прави секс от 12 годишна, после е намерила любовта на живота си сегашният и мъж - Виктор, така след няколко години ходене забременяла и нямало накъде, трябвали да вдигат сватба. Петя и Виктор си бяха лика прилика и си се допълваха чудесно: той работеше като шофьор на такси , тя работеше в магазин за хранителни стоки.

Единствените и теми по които обичаше да говори са децата, свекървата, мама , тате и…Виктор. Приказките и бяха досадни, започваше да описва за какво са си говорили децата и, какво са обсъждали с мъжа си предната вечер, свекървата какво е направила, пък Петя какво е отвърнала, съседката какво и поискала назаем, общо това бяха темите по които копнееше да говори. Еден ден хората, които я познаваха се стъписаха от нейното поведение, което беше тихичко, кротичко, сякаш не беше самата Петя. Попитаха я защо днес е без настроение, тя отвърна че вчерашния ден се е изплашила много защото е загубила децата си, докато е пазарувала в супер маркета. Излязла да си пазарува, като си взела и децата, докато оглеждала щандовете с храни изведнъж видяла своя позната и така се заговорили. Докато си приказвала, тя през това време си пазарувала и чак когато стигнала до касата се сетила че и липсват момчетата огледала целия магазин и не ги видяла. Оттам звъннала на мъжа си който я чакал в колата и го питала не са ли при него, а той и отвърнал че не са и не ги е виждал. Платила продуктите и хукнала да ги търси около супермаркета, който се е намирал в техният жилищен комплекс, но е бил в друг микрорайон, но не ги открила там. Тогава Петя и Виктор почнали да обикалят микрорайона, после отишли в техния, но и там не ги открили, търсели по улици и градинки, разпитвали хората да ли не са виждали две момчета с еди какво си облекло и външен вид, но получавали все отрицателни отговори. Тогава почнали да въртят джиесеми на възможните хора при които може да са отишли децата, но и там не са били. Върнали се уплашени вкъщи с намерението да се обадят на полицията и заварили децата си заедно с баба им при която били отишли в съседния блок, където тя живеела. Петя разказа въодушевено неприятната случка, като чукаше на дърво и се кръстеше повече такива неприятности да не и се случват повече.

На нашата геройня в разказа любимата и музика беше поп-фолк във всичките му разновидности – кючек, гръцко, циганско, турско, сръбско; пееше фалшиво и въртеше безформеното и неподържано тяло в такт с ритъма на чалгата. Разказите за подробностите от интимния живот на Петя бяха фрапиращи и гаднички; разправяше как в тийнейджърските си години имала проблем с неприятната меризма на гениталите си, тогава една нейна позната я посъветвала да си измие вагината с паста за зъби и вода и тя я послушала. Ефекта от промиването бил неприятен, Петя получила силно парене, зачервяване и подуване там долу, дочакала мъжът и да си дойде и му разказала какво е направила, а той почнал да я псува и да и казва че е глупачка, щом се връзва на някакви глупости от нейната позната. Друг път разправяше как обичала мъжът и след секс да и се изпазва върху лицето, така си лекувала кожата когато имала пъпки, трети път споделяше как се опитала да си направи кола маска около ануса, в резултат на злополучния опит и се появили хематоми и рани.

Петя не си мереше приказките дори за самата нея, тя беше проста и елементарна жена, без чувство за такт и себеуважение, възпитанието което беше получила и беше под всякаква критика, а сега на тези години е трудно човек да се превъзпита, както казват старите хора „стар кон на впряг не се учи”, но по лошото беше че възпитанието си го предаваше на децата си, които един ден ще станат вероятно като нея.

E - Factor 9 - Вяра

Вяра беше набита, едра жена със сини очи, кестенява коса боядисана в червеникаво или оранжево, а понякога нюансът и отиваше към русо. Обличаше се с дрехи, които не бяха по модата, но и които не бяха демоде – дълги поли или рокли, но повечето пъти носеше панталони и черни блузки. Слушаше алтернативна рок музика като Radiohead, Smashing pumpkins, Placebo, Linkin park, Korn, но любемец и беше Кърт Кобейн и Нирвана. Харесваше много и жена му Къртни Лав и дори малко подражаваше на нея. Най-голям фен бе на вокалът на Placebo - Брайън Молко, като глас и като мъж й харесваше много, казваше че е много сладък и дори си направи щампа с неговия лик върху тениска.

Вяра говореше бавно и провлачено, беше леко флегматична. Детското в нея избиваше често, тя беше малко разглезена, може би поради факта че беше една на мама и татко. Жената имаше плюшени играчки и любима кукла, понякога говореше умалително и се смееше на шегички измислени от нея. Закърмена с рок музика и бивше хипи, тя понякога ходеше да празнува джулая морнинг. Вяра се движеше в рокаджийски компании, забавляваше се и търсеше любовта на живата си при тези хора. Често слушаше рок радио Тангра и да ходеше по рокерски кръчми и ъндърграунд заведения. Най често посещаваше – Баба Яга срещу БСФС, Дървеното в парка Заимов, Тракия, кафето на биологическия факултет, билката и такива подобни заведения или се събираше с компания в Борисовата градина и други паркове. Предпочиташе да пие бира или водка и пушеше трева наравно с другите.

Вяра се бе влюбила в едно момче, чийто идол беше Кърт Кобейн и Нирвана. Не знам дали оттук идваше нейната страст към култовия изпълнител и групата му, но тя трескаво го почиташе и събираше всякакви неща за него. Момчето, което харесваше - Миро не беше сигурен в любовта си към нея, защото периодично се събираха и се разделяха. Тя беше лудо влюбена в него, а той бе объркан. Понякога се държеше добре с нея и правеха див секс, а понякога я ненавиждаше и гонеше от дома си с обидни думи, Вяра заслепена от любов все още го обичаше и все повече желаеше. Миро беше бунтар, не обичаше да живее по начин, по които другите искаха да живее, както и да се съобразява с мнението и поведението на околните. Понякога когато не му изнасяше крещеше на майка си, която беше лабилна психически и се успокояваше с алкохол или антидепресанти, имаха семейни проблеми. Вяра харесваше майка му, дори понякога и предлагаше помощта си за някаква работа, а след време запозна Миро със своята майка.

Отегчена от несигурния и любовен и сексуален живот, Вяра се запозна с един студент по философия (нейната и голяма любов също учеше философия), хареса го и тръгнаха заедно.Чукаха се в неговия офис и преспиваха там в края на седмицата, вероятно когато работещите във фирмата, са в почивка и няма да ги безпокоят сутрин рано. Връзката не просъществува дълго и тя тръгна с приятел на любовника си, които в началото много й допадаше, но после го заряза защото сподели че го била опознала и не й се харесвал чак толкова за да започне сериозна връзка с него. Така тя пак се върна при голямата си любов Миро, веднъж на едно от пиянските събирания във възлюбеният си тя прави секс с него в присъствието на приятелката си, която пък правеше секс с най добрият приятел на Миро в същото време и в същата стая.

Вяра живееше при майка си, нейните родители бяха разделени, често се виждаше с баща си, когото обичаше много. Гаджето и също живееше при майка му и неговите родители бяха разведени. Връзката на Вяра с Миро след известно време, когато отново започнаха да излизат заедно пак не продължи дълго. Възлюбеният й се сближаваше с една негова колежка, с която започна да излиза навсякъде с нея и да си споделя разни неща, които го вълнуват, а нашата героиня остана отново на 3-та линия, защото на втора му беше най – добрия приятел, на първа колежката му. Вяра не осъзнаваше колко компромиси е направила и още прави, самоунижаваше се и така тя се превърна в мазохистка, робиня на чувствата на мъж, които все още преживяваше бурен пубертет. Тя намрази колежката му, както се очаква в положението на силно влюбената жена и започна да я одумва и злослови за нея. Усилията й бяха напразно, колежката му колкото и много да харесваше Миро не завладя сърцето му и той тръгна с трета жена. Вяра вярваше, че някой ден ще се съберат с него завинаги и ще заживеят щастлив семеен и романтичен живот и продължаваше да копнее за него и да го обича…

E Factor 10 - Наталия

Наталия беше жизнено момиче с изрусена до бяло коса до раменете, кафеви очи, беше нисичка на ръст, с нормално телосложение. Обличаше се модно, спортно – елегантно. Интересното по лицето на Наталия беше отсъствието на вежди, отсъствие не поради някакво заболяване или терапия, а поради факта че си ги бръснеше редовно, незнайно поради каква причина. Тя искаше да стане модна дизайнерка, затова често присъстваше на модни ревюта, форуми и изложения, като се сдобиваше с покани от свои познати. Искаше да се запознава с хора на модата – дизайнери, модели за да навлезе в модния бранш. Дискутираше какво би правила, акозапочне дизайнерската професия критикуваше модните тенденции и разказваше за нейната позната дизайнерката Ани Аврамова.

Наталия беше пълна с идеи, трескаво мислеше с какво изкуство да се захване за дасе чува името й в тези среди. Първоначално се снимаше на различни места в различни пози, опитваше се да си направи портфолио, което да представя нейната особа в малко по нестандартна светлина. Повечето й познати я смятаха за луда и щура ексцентричка, други не я понасяха, но на нея това не й пукаше въобще от това и продължаваше да крои планове за някаква кариера, тя казваше че ако не стане модна дизайнерка, тя щеше да се пробва като художничка, фотограф, ще се занимава с производство на украшения, бижута, дизайн на стъклени и порцеланови изделия, както и ще прави художественото оформление на магазини и подаръци. Дори беше решила да си отвори магазинче за сувенири и украшения, но нямаше финанси за да наеме помещение и да закупи материал за направата на тези украшения.

Тя скачаше от идея на идея, а по едно време и доиде силното желание да се самоусъвършенства и развива и затова реши твърдо да се занимава с някакво бойно изкуство. Ако не се лъжа спря се на таекуондо, но пак не съм сигурен дали беше точно това. Отиде да разпита за подробности в едни помещения, където се намираше клуб за бойни изкуства и след като се сдоби с необходимата информация, вкъщи започнала да обработва родителите си за пари за месечната такса за тренировките. Техните и твърдо казали, че няма да й дадат средства за такива глупости. Така тя се амбицира още повече и започна да мисли откъде да намери сумата за първите два месеца, през това време да започне някъде работа, за да може сама да си плаща таксите за таекуондо. Измисли начин откъде да се сдобие с пари. Взе си бижутата подарени на абитуриенският й бал, които бяха златни верижка и пръстен, които според нея са много грозни и нямала да ги носи никога и каза че роднините нарочно са и подарили толкова грозни, те не се допитали до нейния вкус, а тя каза че харесва повече сребро и по-изящни ювелирни изделия. Разпита в един бижутерски магазин, колко ще и дадат, след което сметна че е разумна цената - така тя ги продаде без да се замисля. Плати таксата за тренировка и започна да тренира, но след няколко дни, тя видя верижката и пръстена в същия магазин изложени на витрината, но за по-голяма сума отколкото й бяха дали. Изведнъж осъзна, колко глупаво е постъпила и че това е било моментна прищявка да получи пари от скъпоценностите си и така реши да събира пари за да ги откупи от бижутера и да си ги възтанови,не искаше родителите й да разберат, че бижутата липсват, защото щяха да я изгонят от вкъщи.

Така тя започна работа в една улична закусвалня при сърбин, който я юркаше непрекъснато и я следеше да не би да се храни от храната за клиентите или да не би да го краде с продукти. Той плащаше йминимална заплата и след месец тя не издържа и напусна.

Наталия така и не успя да си откупи бижутата, а малкото пари с които разполагаше бяха предназначени за тае бо, а не искаше до го прекъсва щом го беше започнала, защото била достигнала добро ниво. Харесваше си много треньора, които според нея и отворил очите за света, в който живеем, учил я на източната философия и как да погледне с други очи на проблемите си, казвал й начини за самоконтрол и как да постига вътрешна хармония и комфорт. За нея, той беше голям човек и така тя го боготвореше непрекъснато.

След няколко месеца обаче клубът по таекуондо изпитал остра нужда от финанси за наема на помещенията и се наложило да си правят тренировките в дома на треньора или на открито в паркове и градинки, така една част от трениращите се отказали, а останали само най запалените по това бойно изкуство – Наталия и още 3-4-ма ентусиасти. Не след дълго тя пак осъзна че отново са я метнали и то повече от предишния път, много сериозно. Оказа се че клубът нямал лиценз несъществуващ и нелегален бил един вид, че всичко това е една голяма измама. Оказа се че им взели били парите обучавали са ги малко, а после ги зарязали на улицата като кучета. Всичко представи в душевноста на момичето се оказа една илюзия, мираж - къде изчезна вярата, философията за разумен и здравословен живот, доброто, благоразумието, положителните мисли, правилното дишане, всичко се изпари, дори надежда не остана.

Наталия претърпя сериозен банкрут и доверието в хората вече го нямаше. 5 месеца тренираше тя упорито и се уповаваше на тренировката, а човека от които най малко очакваше предателство – нейният учител, я изостави.

Но след време Наталия си беше същата, непроменена с коса изрусена до бяло, модни джинси, модно потниче, беше си купила ботуши с висок ток (малко нетипично за нея), които са били на ниска цена, поради това че имало малък дефект в едната обувка, а те всъщност и бяха много тесни, толкова, че издържа на едно от партитата да танцува с тях, обувките и разраняваха краката и тя си тръгна много рано.

E Factor 11 - Маша и Лена

Маша и Лена, както се досещате по имената, бяха рускини, сестри. Едната по – голямата Маша, имаше катранено черна коса, сплетена на плитка, тъмни очи беше набита и едра с месест нос и дебели и изразителни устни. Носеше дрехи ушити от самата нея - рокли и поли с интересни орнаменти, избродирани или шити на ръка, а понякога носеше панталони отново ушити от нея, като цялото и облекло беше в тъмни тонове или просто черно. По малката сестра - Лена беше с тъмно червеникава коса, която понякога отиваше към розово, много бяла кожа, тук таме с лунички, беше висока и слаба и не приличаше много много на сестра си.

Те бяха в България с родителите си, понеже баща им работеше у нас, двете бяха студентки тук. Маша имаше тих и мек характер, говореше малко и тихо в компания мълчеше и отвреме-навреме се подхилкваше на някоя от глупостите на сестра си. Лена по характер беше коренно противоположна на кака си, тя беше шумна, арогантна, кресливо смееща се, понякога невъзпитана и досадна и не се заседяваше на едно място, постоянно обикаляше от маса на маса и от познат на познат. Маша и Лена много обичаха да пият, естествено водка, но понякога си носеха ром, коняк или силен руски ликьор и когато сядаха на по чай, капучино или безалкохолно, изваждаха красиво рисувано шишенце и си сипваха от гореизброените алкохоли в поръчаните от заведенията напитки. После предлагаха на присъстващите от компанията, дали и те не искат да си сипят от огнената течност, така за настроение. Когато се напиеха сестрите изглеждаха по следния начин: на Маша бузите й се зачервяваха, тя ставаше по мълчалива или за всяко нещо се подхилваше, а понякого задремваше в бара или дискотеката, докато Лена още повече се развихряше – цвърчеше, скачаше, говореше и се смееше високо, беше замаяна и понякога се спъваше или подхлъзваше по стълбите.

Сестрите правеха често партита в дома си или канеха най добите си приятели на вечеря със семейството им, но също така обичаха да купуват алкохол, разредители и мезета, ако някои има терен за сбирки го навиваха за малко или голямо така наречено от тях пунш парти. За въпросното пунш парти се купуваха 2 бутилки водка от по литър, след това в един огромен супник се изсипваха и двете. От домакина на партито се изискваше да даде един или два буркана компот, който слагаха в супника при водката и с помоща на черпак всичко това се разбъркваше хубаво, след това се наливаше в големи чаши и така до изчерпване на сместа. След това ако има желаещи и носещи на пиене се правеше нов пунш. Пунш партитата започваха съвсем невинно, но после когато подпийналите младежи задиряха подпийнали девойки, изведнъж ставаха групови изпълнения по стаите на домакина, който на сутринта съжаляваше че се е навил за купона.

След подобна веселба на сутринта апартамента на един Цецо беше под всякаква критика: пунш разлят по паркета и лепнещи от него дръжки и шкафове, счупени саксии с цветя, запушена с тоалетна хартия тоалетна, мръсна баня, разсипана захар или сол в кухнята, разхвърляни легла и дивани, счупени чаши, развалена и задръстена кафе машина и още и още…, а въпросният Цецо все още живееше с родителите си, които щяха да се прибират същия ден.

Понякога на Маша и Лена, след два супника пунш по време на партито им хрумваше да ходят на дискотека, отиваха там и като се развихряха, обикновено охраната ги помолваше да напуснат заради непристойно и фриволно поведение, а друг път не ги допускаха месеци напед защото бяха счупили стъклото, плота на една масичка заедно с чаши, пепелници и бутилки. Сестрите бяха постоянно одумвани и обсъждани, дори се пусна слух, че в техния апартамент с техни познати са снимали аматьорско домашно порно. Говореше също така че по-голямата, кротката и срамежливата на външен вид сестра се е включвала отвреме-навреме в порно сценките, които били режисирали самите те.

Не се мина много време след тези случки, когато Маша и Лена си стегнаха куфарите и се върнаха с родителите си за Русия. Дали защото са проблемни и създава�