Забава

Най-необикновените завещания - топ 10

Най-дългото завещание съставил един от бащите-основатели на Съединените Щати - Томас Джеферсън. В документа се редуват указания относно имуществото с разсъждения за историята на Америка. Според това завещание наследниците на Джеферсън получавали своята част от наследството само при условие, че са освободили всички свои роби.

Най-обидното е на един средновековен фермер, който оставял 100 ливри на жена си, но заповядвал, ако тя се омъжи да добави още 100 ливри, мотивирайки се, че тези пари ще потрябват на бедния й мъж, който ще стане неин съпруг. В онези времена, разводите уви, не са били разрешени.

Най-полезното исторически завещание оставил Уилям Шекспир. Той се оказал доста дребнав и се разпоредил относно всичкото си имущество, започвайки от мебелите и завършвайки с обувките. Това завещание е едва ли не единственият неоспорим документ, който доказва съществуването на Шекспир.

Най-краткото завещание написал един банкер от Лондон. В него имало само три думи: “Разорен съм напълно”.

Най-неприличното завещание написал един обущар от Марсел. От 123 думи, с които било написано завещанието, 94 било невъзможно да бъдат произнесени дори в съмнително прилично общество.

Най-сложното за разбиране завещание било съставено от лаборанта на знаменития физик Нилс Бор. В завещанието имало толкова много специални термини и сложни фразеологични обороти, че за неговото разшифроване се наложило да бъдат повикани експерти-лингвисти.

Най-голямата налична сума пари, завещавана някога от един човек е сумата от 500 милиона долара, която Хенри Форд пожелал да бъде разпределена сред 4157 учебни и благотворителни заведения.

Най-известното завещание оставил Алфред Нобел. То било оспорено от роднините му, които получавали само половин милион крони, а останалите 30 милиона били дадени за учредяване на знаменитата Нобелова награда.

Най-секретното завещание оставил милиардерът Мишел Ротшилд. В него се казва: “…категорично и еднозначно забранявам всякакво описване на моето наследство, всякакво съдебно вмешателство и обнародване на моето състояние…” Така че реалните размери на състоянието на Ротшилд и досега са неизвестни.

Най-голямото състояние, завещавано някога на животно е свързано и с най-глупавата история за наследство. Милионерът и кинопродуцент Роджър Доркас оставил всичките си 65 милиона долара на любимото си куче Максимилиан. Съдът признал това решение за законно, тъй като приживе милионерът снабдил Максимилиан с перфектни човешки документи. На жена си Доркас оставил 1 цент. Тя обаче, използвала същите кучешки документи и се омъжила за кучето, а след неговата смърт спокойно станала единствена негова наследница, тъй като кучето, разбира се, не оставило никакво завещание.
Перспективни и Безперспективни

Професии в САЩ

Ако ти предстои път към страната с неограничените възможности и желаеш да се реализираш там, тази информация може да ти бъде от полза. За България в момента тази статистика звучи нереалистично, но не забравяй, че американският модел на работа и начин на живот с закъснение в годините се пренасят и в други държави и една от тях сме ние.

Журналистите, радиоводещите и държавните служители са посочени от американското списание “Форбс” за най-безперспективните професии в Америка през XXI век съгласно прогнозите на министерството на труда на САЩ. В списъка са и програмистите, работниците в промишлените предприятия, туристическите агенти, бижутерите, фермерите и редица други професии. Според прогнозата на министерството на труда средният ръст на броя на работните места в САЩ за всички видове професии към 2014 г. ще бъде 13%.Така “Фобрс” включва в списъка на безперспективните онези, при които се прогнозира малък или отрицателен ръст. Изданието посочва, че ръстът на работните места в сферата на журналистиката през следващите 10 години ще бъде само 5%.

Вестниците в САЩ, където сега работят мнозинството американски журналисти, ще съкращават разходите си и работните места заради разрастването на интернет. При това мнозинството от работните места за журналисти, които списанието нарича “отмиращ вид”, ще останат в малки по аудитория и съответно слабо платени медии.Обяснявайки безперспективността на професията “радиоводещ”, списанието съобщава, че в средата на следващото десетилетие заетостта в американските радиа ще намалее с 5% заради сливане на радиа, липсата на честоти за нови и новите технологични решения.Безперспективността на професията на държавните служители се обяснява с това, че към 2014 г. броят на работните места в държавния федерален сектор ще се увеличи само с 1,6% в сравнение с 2004 г.

А ето кои са най-перспективните професии за това десетилетие в САЩ според американско месечно списание за мениджъри и предприемачи Fast Company (с тираж 725 000 екземпляра), което публикува класация на 25-те професии, които ще бъдат най-търсени зад океана в близките години. За база са използвани данни на Бюрото за статистика на пазара на труда в САЩ (Bureau of Labor Statistics - BLS), както и мненията на независими експерти. За българските условия някои от тези професии звучат екзотично. Все пак в условията на глобализиращ се пазар познаването на най-новите тенденции в световен мащаб е задължително за успешното планиране на образованието и кариерното развитие. Освен това новостите на пазара на труда със сигурност ще стигнат и до България, макар и с няколко години закъснение.

Личен финансов съветник - Personal finance adviser
Изследовател в областта на медицината - Medical scientist
Инженер по компютърен софтуер - Computer software engineer
Рехабилитатор - Chiropractor
Инженер еколог - Environmental engineer
Биохимик и биофизик - Biochemist and biophysicist
Мениджър продажби - Sales manager
Епидемиолог - Epidemiologist
Анализатор на компютърни системи - Computer system analyst
Спортист - Athlete
Агент и импресарио на артисти, хора на шоубизнеса и спортисти - Agent and business manager for artists, performers and athletes
Маркетинг мениджър - Marketing manager
Продуцент и режисьор - Producer and director
Актьор - Actor
Юрист - Lawyer
Мениджър по рекламата и промоциите - Advertising and promotions manager
Управленски консултант - Management analyst
Администратор в системата на висшето образование - Postsecondary education administrator
Финансов мениджър - Financial manager
Актюер - Actuary
Пилот, помощник-пилот или бордови инжеженер - Airline pilot, copilot, and flight engineer
Геоспециалист - Geoscientist
Пазарен анализатор - Market research analyst
Борсов посредник - Securities sales agent
Здравен мениджър - Medical and health services manager

Топ 10 - Затриване на Електронни Данни

В края на миналата година, компанията Ontrack Data Recovery направи своята ежегодна класация на десетте най-куриозни ситуации, в които нейни клиенти са загубили електронни данни. Ето топ десет на тези случаи:

1. Списъкът с неудачниците започва с жена, която извикала инженерите на Ontrack с жалбата: „Изпрах всичките си данни“. Оказало се, че тя си забравила флашката в джоба на дънките и я изпрала в автоматичната пералня.

2. Флашка с важни фирмени документи паднала в буркан с пюре, докато грижовен баща хранел малката си дъщеря.

3. Рибар седял в лодката си в очакване рибата да клъвне. За да убие време решил да изиграе един пасианс на лаптопа си и се протегнал за раницата. В резултат, загубил равновесие и паднал във водата заедно с лаптопа.

4. Студент готвил дипломна работа на ноутбука си. Тъкмо привършвал, когато разлял кока кола на лаптопа. Започнал всичко отначало.

5. По време на експеримент, учен разлял киселина на твърдия диск на компютъра си. Експертите на Ontrack успели да възстановят данните от пострадалия носител.

6. По време на разтоварване на кораб в пристанище на Швеция, контейнер с хард дискове бил изпуснат от крана и паднал във водата.

7. При гасене на пожар в къща, пожарникар намерил обгорял фотоапарат. В Ontrack възстановили снимките.

8. На британски учен омръзнало да слуша стърженето, което се чувало от неговия твърд диск. Той пробил дупка в корпуса на хард диска и смазал устройството с масльонка. Стърженето спряло, работата на твърдия диск – също.

9. За да проверят функционалните възможности на нов парашут, учени закрепили към него видеокамера. За съжаление парашутът не бил читав и камерата паднала на земята като се пръснала на парчета. Интересното е, че видеото все пак било възстановено от флаш картата.

10. Мравки ловко проникнали през дупки в корпуса на компютър и се заселили в хард диска на тайландски фотограф. В опит да изгони неканените гости, фотографът разглобил твърдия диск и го напръскал със аерозол против насекоми. Резултатът – мравки повече нямало, данни – също.

В Ontrack имат много подобни случаи, затова препоръчват на потребителите при загуба на данни да не се опитват да решат проблема сами, а да потърсят професионалисти.

Ето как изглежда куриозният списък за 2006 година, този път отдолу нагоре:

10. Сътрудници на глобална телекомуникационна компания изпуснали лаптоп от хеликоптер по време на работа в Монако.

9. В полет от Лондон до Варшава един от пасажерите поставил своя портативен компютър в чантата с тоалетни принадлежности. За нещастие, неговият шампоан протекъл и залял цялата чанта, включително и компютъра, в резултат на което твърдият диск излязъл от строя.

8. Известният британски комик Дом Джоли изпуснал и повредил своя лаптоп, в който съхранявал 500 фотографии, 6 хиляди песни, половината книги, които е написал, и съдържанието на всички негови вестникарски колонки.

7. Водещ британски университет претърпял катастрофална загуба на данни с обем над един терабайт. Това се случило една сутрин при пожар в отдела по компютърна наука. Компютрите били задимени и залети с вода при погасяването на пожара.

6. Сок от застарял банан, оставен върху външен твърд диск, протекъл вътре в него и предизвикал късо съединение в електрическата схема. В резултат на това твърдият диск престанал да работи.

5. Ноутбук с няколко допълнителни външни твърди диска попаднал под подвижната лента за пасажерите в аерогара. Дисковете, естествено, се повредили.

4. Потребител преформатирал своя твърд диск десет пъти и едва след това осъзнал, че на него се е намирала ценна информация, която трябва да се възстанови.

3. На връщане от почивка в Барбадос фотолюбител установил, че не може да открие подводните снимки, направени на новата си водонепроницаема цифрова камера. Рекламните лозунги за херметичните способности на камерата се оказали “леко” преувеличени.

2. Твърдият диск в новия настолен компютър на университетски професор заскърцал. За да се избави от дразнещия звук, той отворил капака и напръскал вътрешността на диска със смазочната течност WD-40. Така професорът се спасил и от скърцането, и от твърдия си диск.

1. Клиент на компанията за възстановяване на данни (Ontrack) изпратил в нейната лаборатория повреден CD драйв, като използвал за защитна опаковка по време на транспорта чифт мръсни чорапи. В резултат на това повредата станала още по-сериозна и процесът на възстановяване се усложнил многократно.

Списъкът на Ontrack показва, че до загуба на данни може да се стигне както случайно, така и в резултат на груби грешки на потребителите. Компанията не пропуска да отбележи обаче, че е успяла да възстанови напълно данните във всички от посочените случаи.

Най-Нелепите Смъртни Случаи и Дори

Награди за Тях

http://www.darwinawards.com/

В САЩ назоваха лауреатите на така наречените “Награди Дарвин” за 2007 г. Това е неофициална награда, която се присъжда на хора напуснали този свят по най-нелепият начин. Гласуването на сайта Darwin Awards определи за миналата година 17 номинирани, от които са избрани 6 победителя.

Петото място се присъжда на американеца Оскар, 29-годишен преподавател по компютърна грамотност, загинал на 26 февруари 2007 г. при изпълнение на взаимоизключващи се задачи. Управлявал колата си Honda Accord по скоростното шосе N99 в Калифорния и едновременно набирал нещо на лаптопа си. За което си и платил: с голяма скорост излетял в насрещното движение и се ударил с Hummer. Пасажерите на нарушителя се отървали с уплаха, а преподавателят загинал на място. Забележителното е, че лаптопът не пострадал: полицията го открила в автомобила, работещ и включен към запалката. “Шофирането не е най-доброто време за усъвършенстване на навици за едновременно изпълнение на няколко задачи” отбелязва по този повод представителят на местната полиция Том Маршал.

Четвърто място се присъжда на двама жители на града Валпарайс в щата Илинойс. Изпитвайки своите реакции и нерви, мъжете на бас играели на “страхливец” с влак. Играта е проста: който остане повече на релсите пред връхлитащият влак, той и побеждава. Спорът се решавал през нощта. Но били пълни с решимост да не отстъпват и всичко свършило с трагедия: победителят Патрик Стиф загинал на релсите. Влакът дори не спрял, защото машинистът не забелязал спорещите.

Трето място заема случай в щата Вирджиния. В един януарски ден трима приятели решили да съборят овехтял хамбар. Един от тях включил дърворезачка и пристъпил към унищожението на постройката. Само че по случайност или поради увличане изрязал носещите греди, на които се крепял покривът. В резултат на това покривът не издържал собствената си тежест и паднал върху усърдния работник. Заради справедливостта трябва да се каже, че в събарянето на хамбара загиналият преуспял.

Второто място безусловно получава 63-годишният жител на Германия, който бил погубен от желанието си да се избави от къртицата, живееща в двора му. Изпробвал всичко, немецът прибягнал до радикален способ: забил в земята метални пръти и ги съединил към виковолтов провод с намерението да изпрати на онзи свят подземния обитател. Пенсионерът взел предпазни мерки, но по волята на случайността попаднал на незащитен участък. Мъжът бил намерен мъртъв в задният двор на къщата. Както отбелязали следователите, точната дата на смъртта на пенсионера може да се установи от електрическата компания.

Накрая с голямо болшинство първото място е присъдено на млада двойка от Южна Каролина. 21-годишните младеж и девойка се обезсмъртили с това, че загинали по време на полов акт, който извършвали на покрива на дома, където двойката търсела силни усещания. Голите тела на младите хора били открити от случайно преминаващ таксиметраджия. Те били закарани в най-близката болница, където починали без да дойдат в съзнание. Разследването показало, че младежите излезли през нощта на покрива, за да се занимават със секс. Но не разчели, че покривът имал доста сериозен наклон и се плъзнали по него.

С единодушие за безспорен победител е назован тексасецът Майкъл Уорнър, за който се съобщава, че притежавал малък магазин и бил алкохолик. Само че, спирта въвеждал в себе си по нетривиален начин, а именно ректално, т.е. през аналният отвор. По думите на съпругата му, 58-годишният и съпруг се пристрастил към клизмите и честичко си “цапвал” по някоя. Обяснението за това е много просто: Майкъл не можел да пие алкохол заради заболяване на гърлото. Направили събиране, което се оказало последно за него. Мъжът, с помощта на жена си, влял в себе си две бутилки по 1,5 л херес по старият начин. Когато Майкъл решил да спре, вече било късно: напил се до загуба на съзнанието, но организмът му продължил да усвоява алкохола, останал в задният проход. На сутринта намерили Майкъл мъртъв. Токсиколозите открили, че съдържанието на алкохол в кръвта му съставлявало 0,47%, тоест шест пъти над допустимата норма.

Но историята не свършва с това: на съпругата било предявено обвинение в убийство по престъпна небрежност. Заедно с това госпожа Уорнър получила обвинение за това, че изгорила завещанието на мъжа си месец преди неговата смърт. Но обвиненията били снети поради недостатъчни улики. Максималното наказание по всеки пункт е до 2 години лишаване от свобода. Интересното, според информационните агенции е, че жена му вкарала смъртоносната клизма в домът им, а не на гости. Тази история е разказана от първо лице от участник във вечеринката, на която починал Майкъл за сайта DarwinAwards.

Ето и други случаи за нелепа смърт:

Мъдър съвет
В Ню-Йорк човек попаднал под кола и му нямало нищо, но някакъв умен минувач, който станал свидетел на лучилото се, го посъветвал да не мърда и да се престори на сериозно пострадал за да иска компенсация. Човекът се съгласил и легнал отново на паважа пред колата, но тя се мръднала и го премазала до смърт.

Брачен финал
Повярвала на слуховете, че мъжа й й изневерява, Вера Червак от Прага се хвърлила от третия етаж и парнала право върху мъжа си, който се връщал при любимата си жена от работа. Тя дошла на себе с по-късно в болницата, но “неверникът” умрял на място.

Адски странници
След като гледали тайвански ТВ канал за свръхествественото, четирима китайски тийнейджъри яли пъпеш, подправен с миша отрова за да “отидат на пътешествие до ада”. Те оставили бележка с думите: “Ако в ада е също толкова лошо, колкото тук, ще се върнем”. Двама от тях успели да се върнат, а на останалите сигурно им е харесало там.

Отпуснал се
Алпинистът-ветеран Жерар Омел шест пъти се е качвал на Еверест. Той умрял вкъщи когато един ден сменял крушка. Паднал от стълбата и си ударил главата в мивката.

Пружини
80-годишната Аделаида Магнозо извадила от шкафа сгъваемото легло и легнала да спи. Загинала когато ложето неочаквано се върнало в изходно положение.

Прощално замятане
Южно корейски рибар подготвял улова за продажба. Решил да изкорми една от рибите и вдигнал нож. Но рибата, която се оказала жива, неочаквано махнала с опашка, от което оръжието попаднало право в гърдите му.

Сън
Линда Гуди от Стоунхейм, щата Масачузетс, отменила круиз на Карибските острови, защото й се присънило, че умира в колата си. Навярно е трябвало по-скоро да замине, защото след няколко дни я намерили на един паркинг задушена в собствената й кола.

Любопитната котка…
Около 50 любопитни се събрали на моста на виетнамския град Хошимин за да наблюдават самоубийството на младо момиче. Мостът не издържал теглото им и рухнал в реката. Загинали 9 човека, а момичето било спасено.

Заек-отмъстител
Фермерът Винсент Кароджио бил на лов за зайци. След като се изморил, легнал на моравата да си почине и сложил пушката до себе си . Наблизо пробягал заек, който натиснал с краче спусъка и отмъстил за загиналите си събратя.

Да станеш атеист
В Хонгконг 63-годишната Чаи Ван-Фонг решила да благодари на Бога за това, че нейната снаха успяла да оцелее в автокатастрофа цяла и невредима. Когато се молела в двора на къщата, където живеело семейството на сина й, отгоре паднал чувал с цимент, който я убил на място.

…и умрели в един ден
Джордж Стори се е родил едва ли не едновременно със списанието Life (”Живот “). На корицата на новото издание се появила снимката на новородения Джордж с подзаглавие “Животът започва”. По-нататък съдбата на Стори периодически бил осветяван на страниците на списанието – двете му женитби, бащинството, излизането му в пенсия. 64-годишният Джордж се появил в последния брой на списанието през 2000 г., но този път под заглавието “Животът свършва” (има се предвид закриването на списанието). След няколко дни Джордж Стори починал от инфаркт.

Плюшкин си почива
Амигдалиа Балта, 86 годишна, бе намерена умряла от глад в своя дом на гръцкия остров Евия. В банката останали нейните 350 000 фунта и колекцията от 150 златни сувенира.

Ти ме накара…
Десетгодишно момче се скарало с баща си по повод на изчезнала опаковка шоколадова глазура за торта. Кавгата ставала все по-емоционална, и в отчаянието си 38-годишният Хърст сложил в ръката на сина си нож: един вид, ако толкова ме мразиш – удари ме. Което сина му направил. Бащата умрял след един час в болницата.

Съдба!
На 32 г. Стивън Хайет преживял революционна операция по присаждане на стомах, черен дроб, бъбреци, Паднал, ударил си главата и умрял.

Щастлив до глупост
Сириецът Наджиб Садди, 35 г., се чувствал толкова щастлив, че решил … да се раздели с живота. В предсмъртното си писмо тай написал, че е безмерно щастлив, но се бои от бъдещи нещастия.

Експонат на служба
Жителят на Бон Питер Грубер загинал при опита си да ограби Музея на изкуствата. Когато забелязал приближаващата се охрана, той се паникьосал и се опитал да избяга, но, като завивал рязко зад ъгъла, се натъкнал на половинметровият меч на една от статуите. Експонатът се наричал “Оръжие на правосъдието”.

По-приятелски
Джошуа Томас Берчет, 23 г., получил пристъп на хълцане и помолил приятеля си да го удари в гърдите. Въпросният, макар и неохотно, изпълнил молбата му и Джошуа паднал и умрял. Изобщо не се съобразил, че в семейството му има множество случаи на сърдечни заболявания.

Щастлив до глупост
Служител на правителството на Египет Адел Назим Джергез осем години чакал повишение по служба. Когато най-накрая видял името си в списъка с повишените, умрял на място от сърдечен пристъп.

И кравите летят
Шофьор в Калифорния бил убит от влетялата в челното стъкло крава. Животното изведнъж излязло на платното, където от автомобилния удар полетяло във въздуха и паднало на капака на колата, която пътувала в насрещното платно.

Пренапрежение
Украински бракониер пуснал в реката електрически кабел под напрежение. Когато убитата от тока риба изплувала, той тръгнал към водата да я събира, но забравил да изключи оръдието на престъплението. В резултат станал част от собствения си улов. Според роднините му, той имал намерението да изпържи “уловената” риба и да отпразнува първата годишнина от смъртта на тъща си.

Мълниеносно възмездие
Бос и неговата секретарка били убити от мълния когато правели секс на надуваема лодка насред езеро в Германия. Вдовицата на убития го възприела като божествено вмешателство.

Любовта е зла
Джейм Динарди, 44 г., от щата Колумбия заминал за щата Мен, за да се срещне с жената, с която се запознал по интернет. Вероятно, още по време на живото общуване той не се е харесал на жената, тя се отказала да се срещне с него. След известно време той отново се появил пред дома й и като доказателство за любовта си си прерязал гърлото с бензинова резачка. Умрял в болницата.

Съдбоносна прозявка
Цирково джудже, по прякор Од загина на цирковата арена в Северен Тайланд. Докато скачал на батут той излетял настрани и парнал в устата на зиналата хипопотамка, която чакала своето излизане на сцената. Както обяснили ветеринарите, Хилда имала изработен рефлекс за големи премети в устата, затова и погълнала артиста.

Звънка трагедия
Посетител на една пивница в Хамбург имал мобилен телефон, на който постоянно звънили, с много неприятен звук. Другите клиенти нееднократно го молили да спре звука, но той не реагирал на молбите им. Накрая най-нервният от посетителите убил заинатилия се като го ударил с бирена бутилка по главата, а после сам се предал на полицията.

От въодушевление
Млада гимнастичка скачала на дивана по време на купон по повод на нейната седемнайсетгодишнина. От въодушевление скочила през прозореца на шестия етаж.

Фантасмагория
34-годишен мъж бил намерен мъртъв в мазето на къщата си. Той бил облечен, меко казано странно: плисирана пола, бял сутиен, кожени обувки на висок ток и женска перука. На главата си имал противогаз чийто шланг бил вкаран в ануса му – от това и умрял.

Тамагочи огладняло
Млада французойка загубила управлението на колата си и се забила в едно дърво. Пътничката пострадала сериозно, а водачката - загинала. Вниманието й било отвлечено от тамагочи, което пищяло гладно. Като натиснала нужните копчета тя спасила живота на играчката, но се разделила със собствения си живот.

Нафенерил се
Сантяго Алварадо намислил да ограби малък магазин за велосипеди. Понеже било тъмно, а с ръцете си помагал да се измъкне през покрива, наложило се да захапе дългото си фенерче с уста. Именно осветителното тяло станало причина за смъртта му когато неловкият грабител паднал на пода с лице надолу…

Еротична трагедия
В болницата били докарани едновременно 4 човека: Шели Мюлер с травма на главата, Тим Вегас с лека контузия, Брайан Коркоран със сериозно увредени венци и Памела Клесик без два пръста а дясната ръка… Мюлер Мюлер закарала мъжа си на работа и на прощаване — в добавка към целувката – за секунда му показала гърдите си. Това видял Тим Вегас, водачът на минаващото такси. Разсеян от предложеното зрелище, той загубил управление и се забил в стената на близката болница, където зъболекарят Памела Клесик оглеждала устната кухина на Коркоран. От силния удар лекарката подскочила и ранила с инструмента венеца на пациента. В шок, Коркоран рязко затворил челюсти, и отхапал два пръста на Клесик. Мюлер била халосана по главата от откъртило се от удара парче от облицовката на зданието.

Звънец в задника
Прокурорът Антонио Мендоза потвърдил старата истина: Можеш да се смееш над себе си във всяка ситуация. Когато се подхлъзнал на плочките в банята, той седнал на мобилния си телефон, който бил довлечен и оставен във вертикално положение от кучето му. Операция по изваждането на телефона от ануса на пациента продължавала вече три часа, защото капачето на апарата се отворило. По време на операцията телефонът няколко пъти звънял, и пострадалият пускал толкова шеги по тоя повод, че лекарите се превивали от смях. Към края на операцията вече били решили, че ще намерят и телефонен секретар.

Спорът
Армандо Пинели, 70-годишен жител на Италия, дълго спорил със съседа кой от тях да седне в стола, който единствен бил в сянката на една палма. Той спечелил спора след което дървото паднало право върху него.

Най-Големите Измами в Историята

I

През 1925 г. само за няколко седмици един благовиден шотландски мошеник на име Артър Фъргюсън продава три от лондонските най-известни забележителности на наивни американски туристи. Бъкингамският дворец е продаден за 2000 английски лири, Биг Бен за 1000, а Колоната на Нелсън за 6000.

Направо изглежда невероятно, че някой би могъл да се хване на подобен номер. Но Фъргюсън е несравним майстор в изкуството да убеждава благодарение на обучението си като актьор. Той играе в различни театрални групи из цяла Шотландия и Северна Англия. Веднъж изпълнява и ролята на американец, измамен от някакъв мошеник. Вероятно именно тази роля му вдъхва идеята да замине на юг в Лондон, и да се опита сериозно да се захване с мошеничество.

Бившият актьор обикновено заема позиция близо до някой лондонски паметник и започва съсредоточено да го изучава. Скоро някой турист го пита нещо за историята на паметника и Фъргюсън подхваща разговор.

Веднъж, докато се разхожда по Трафалгар Скуеър, до него се доближава американец от Айова. Да, казва Фъргюсън, високият монумент в центъра на площада е Колоната на Нелсън, издигната в чест на великия адмирал. Но за съжаление, добавя той, тя няма да остане дълго на мястото си. Ще бъде продадена и демонтирана заедно с още няколко забележителности, което ще помогне на Великобритания да изплати на Съединените щати огромния си военен заем. И именно той, Фъргюсън, като служител на министерството е натоварен да организира продажбата.

Да, разбира се, казва Фъргюсън на джентълмена от Айова, оторизиран съм въпреки нежеланието ми да приемам оферти за колоната, макар и на този късен етап. Нещо повече, тъй като туристът е очевидно поклонник на голямото изкуство, може да го уреди да мине преди другите чакащи на опашката.

Чек за 6000 английски лири просто минава от едни ръце в други и американецът получава разписка и адреса на фирмата, която ще демонтира монумента. Едва когато фирмата отказва изобщо да обсъжда събарянето на един от най-забележителните исторически паметници на Лондон, американецът започва да подозира, че са го пратили за зелен хайвер.
Фъргюсън използва горе-долу същия сценарий, за да продаде и часовника Биг Бен, както и Бъкингамския дворец, където живее кралското семейство. В края на 1925 г., окуражен от успеха, с който измъква пари от доверчивите американци, той напуска страната, за да продължи другаде да се радва на този извор на лесни пари.

След няколко седмици отново се залавя за работа. Във Вашингтон се запознава с един скотовъд от Тексас, който се възхищава на Белия дом. Фъргюсън се представя за правителствен агент и започва да плете измислици за това как администрацията търси начини да намали държавните разходи. И ако тексасецът реши да наеме Белия дом за невероятния наем от 100 000 долара на година… Фъргюсън отново завърта своя бизнес.
Хитрият шотландец се премества в Ню Йорк и там обяснява на един турист от Австралия, че във всяка връзка с плана за разширяване на нюйоркското пристанище Статуята на свободата трябва да бъде демонтирана и продадена. Голяма загуба за САЩ, но не би ли изглеждала великолепно в пристанището на Сидни?… Австралиецът моментално започва да събира обявените от мошеника 100 000 американски долара за статуята. Но неговите банкери го съветват да направи някои проучвания и така нещата стигат до полицията.
Този път Фъргюсън наистина е загазил, тъй като е позволил на австралиеца да го снима за спомен на фона на Статуята на свободата. Полицията веднага разпознава в него човека, когото наблюдава от известно време.

Фъргюсън е арестуван и осъден на пет години затвор. След като излежава присъдата си, бившият майстор на измамите се оттегля от бизнеса с паметници на културата и до смъртта си през 1938 г. живее в Калифорния в разточителен разкош, който може да си позволи с нечестно спечелените пари.

II

Балфур става един от най-уважаваните мъже през късната Викторианска епоха. Той е мирови съдия, кмет на лондонското предградие Кройдън и член на Парламента като представител на Бърнли, Ланкашър. Предстои му назначаване на върховен пост в правителството, когато империята му рухва и той е принуден да бяга от страната.

Казват, че именно Балфур е създал така наречената техника на снежната топка (при която една компания финансира друга). През 1868 г. той създава компанията “Либърейтър Билдинг Сосайъти”. През следващите няколко години се появяват редица компании като “Ленд Алотмънт”, “Джордж Нюмън енд Ко” и “Ред Истейтс Ко”.

През 1882 г. той създава банка “Лъндън енд Дженеръл”, чиято основна цел е да обработва купищата съмнителни чекове, които се разменят между неговите компании.
Докато компаниите му купуват и продават земя и друго имущество една на друга - винаги, разбира се, с огромни печалби за Балфур и неговите хора, - доброволните вноски идват от нищо неподозиращите акционери.

Дребните инвеститори имат доверие на Балфур. Всяка година, като по часовник те си получават осемте процента лихва върху спестовните си влогове. И всеки път, когато Балфур реши да създаде нова фирма, народът се трупа да инвестира в нея.
Балфур е синоним на успех и хората искат да бъдат част от този успех. Това, което не знаят обаче, е, че техните дивиденти се изплащат от нови доброволни вноски, а не от реални печалби на компанията.

С годините снежната топка набира скорост и бизнес операциите на Балфур стават все по-сложни и по-сложни, а машинациите му за въртене на пари все по-смели. Той не само омайва инвеститорите си, но е наложил своя контрол и върху колегите и подчинените си, някои от които са съвсем почтени хора, а други са отявлени мошеници.
За разлика от останалите известни измамници името на Балфур никога не е било замесено в скандал. Той получава строго възпитание и е олицетворение на почтеност и отговорност в бизнеса и политическия живот.

Големите снежни топки може да се топят бавно, но все някога се стопяват.

Неочаквано през 1892 г. една от компаниите му рухва с дълг от 8 милиона английски лири. Фалитът идва като гръм от ясно небе и е доста изненадващ за финансовия свят, свикнал с успехите на Балфур. Инвеститорите и всъщност цялата нация е шокирана от новината.
Единственият човек, който не е учуден от случилото се, е Джейбз Балфур. Той се е подготвил добре. Докато Великобритания изчислява колко й струват двайсетгодишните му машинации и кражби, той заминава за Южна Америка, където изчезва за три години.
След това за негово нещастие един посетител на малкия чилийски град Салта го разпознава и съобщава на британския консул, който след дълга борба успява най-накрая да екстрадира Балфур обратно във Великобритания, за да бъде даден под съд.

Срещу него в съда се изправят някои от най-видните представители на юридическата мисъл. В залата са струпани купища доклади и правни документи, с които юристите показват как Балфур е натрупал милиони по пътя на измамата.
Съдебните заседатели без колебание го обявяват за виновен. Осъден е на 14 години затвор, а думите на съдията Джъстис Брус остават да звънят в ушите му: “Никога няма да успеете да заглушите плача на вдовиците и на сираците, които разорихте.”

Балфур излежава присъдата си и излиза от затвора с намерението отново да започне да се занимава с бизнес, но получава инфаркт и смъртта слага край на плановете му.

III
В Уайт Сити в Лондон на 8 декември 1945 г. една банда осъществява най-зрелищната измама в историята на надбягванията с хрътки. Участниците се измъкват с повече от 100 000 английски лири.

Това става на последната гонка за дена в 9,30 и вторият фаворит, Флай Беси, води на първия завой, следван по петите от Джимис Чикън. И тогава, за удивление на 16-хилядната тълпа зрители, кучето започва да се олюлява като пияно и пада. Една след друга останалите хрътки също започват да се препъват по пистата… с изключение на абсолютния аутсайдер - бяла хрътка на име Болд Трут.

Болд Трут завършва с 15 дължини преди второто куче, а фаворитът Виктори Спийч финишира едва четвърти.

Победата на Болд Трут е изненада и за неговия собственик полковник Б. К. Джок Хартли, военновременен директор на Съвета по спортовете в армията. Кучето му е включено в гонката в последния момент, за да допълни бройката на сътезаващите се хрътки до пет, а двете лири, които Хартли е заложил, са по-скоро сантиментален жест, отколкото обмислен ход.

Полковникът седи безмълвен, докато запалянковците крещят и реват, а организаторите на състезанието забавят официалното оповестяване на крайния резултат. Очаква се гонката да бъде обявена за “невалидна”.
Но организаторите нямат основания за това. На таблото светва номер 4 - Болд Трут е победител. Печалбите от залаганията ще бъдат изплатени.
Случаят обаче далеч не е приключил. Главният инспектор Робърт Фейбиън от Скотланд Ярд е изпратен да проведе разследване, още повече, че из цялата страна са регистрирани дребни измами в състезанията с кучета.

Постепенно отделните парченца на пъзела са подредени. Мошениците използвали наркотично средство, наречено колокретон. Наличието му в кръвта не може да се установи при изследванията преди състезанията, но щом кучетата загреят по време на надбягването, химикалът се задейства като алкохол.

Следователите решават, че престъпникът се е промъкнал в една от празните кучешки колиби, в която държали слама и дърва. След това, докато всички гледали състезанието изпълзял оттам, нахранил с намазана с колокретон риба всички кучета, с изключение на Болд Трут - единствената бяла хрътка, - и се е върнал в празната кучешка къщурка, където изчакал удобен момент да се измъкне.

Междувременно останалите от бандата залагали по гишетата на букмейкърите из цялата страна и постепенно свалили курса на залагане от 33 към 1 на 11 към 2.
Въпреки обявената от Асоциацията за надбягвания с кучета награда от 1000 английски лири мошениците не били заловени.

След дълго години един нечестен бизнесмен, политик и филантроп - Хорейшо Ботъмли, се опитва да спечели от спортни залагания, като направи най-находчивия удар на всички времена. Но за негово съжаление си останал само с опита.
Ботъмли, хитър търговец, роден в размирния Ист Енд в Лондон, си купува място в Парламента с помощта на широко рекламирана благотворителна дейност. Той финансира австралийски златни мини и натрупва три милиона английски лири, като жонглира с капиталите на многобройните си фирми, макар да са му връчени 67 официални постановления за банкрут.

Освен това Ботъмли е и собственик на състезателни коне и закоравял комарджия. Той е убеден, че единственият начин човек да е сигурен, че ще спечели едно състезание, е да притежава всички коне, които участват в надбягването.
И решава да се подсигури точно по този начин!

Мошеникът предвидливо заменя Англия със страна, в която правилата при надбягванията все още не се спазват прецизно и където има конни надбягвания, отговарящи на пъклените му цели. Накрая се спира на Бланкенберг, белгийски морски курорт, където трасето лъкатуши през пясъчни дюни и често се губи от погледа на зрителите.
В състезанието ще участват шест коня и всичките са собственост на Ботъмли. Политикът наема десетки помощници, които да залагат от негово име за точния ред, в който ще финишират шестте коня.

Шестимата жокеи, разбира се, също получават заплатата си от Ботъмли, който ги е инструктирал как да яздят, така че да завършат надбягването в предвидения ред.
В дена на състезанието обаче природата му изиграва лоша шега. Откъм морето идва гъста мъгла, в която жокеите не могат да се виждат. Указанията на водача им остават незабелязани и шестимата ездачи галопират слепешката до финала, където пристигат в съвсем различен от очаквания ред.
Хитроумно замисленият удар завършва с пълно фиаско. Ботъмли загубва цяло състояние - това е първият от поредицата големи неуспехи, които ще му донесат накрая седемгодишна присъда за измами през 1921 г.

IV

Статийките от по един-два параграфа в долната част на вестникарските страници хората от занаята наричат “запълващи материали”. С течение на времето тези материали се превръщат в нещо като изкуство за журналистите, усвоили умелото използване на клишета, краткия изказ и безизразния хумор. Често майсторското боравене със словото по този начин се оказва по-важно от чистата истина.

Най-известен сред авторите на такива запълващи материали, с най-богато въображение и определено най-безочливият е Луис Т. Стоун от Уинстед, Кънектикът. Той гради кариерата си, продължила от 1895 г. до смъртта му през 1933 г., на лъжи, за които му се плаща.

Всичко това започва, когато Луис е все още млад неопитен репортер, на когото му трябват 150 долара. За да ги получи, той има нужда от някаква история, която би могъл да продаде на някой от вестниците на големия град. И понеже история няма, той решава сам да си я измисли.

Написва разказ за Дивия мъж от Кънектикът, който бродел из горите и никой не успявал да го хване. Историята привлича вниманието на нюйоркските редактори, които обаче скоро разбират, че е измислена. Стоун все пак научава нещо, което ще му служи добре през следващите 38 години.

Той разбира, че се търсят невероятни случки, и се залавя да захранва пазара с бисери като този:
“Видях със собствените си очи как един мъж от нашия град на име Самюъл, на когото до такава степен му беше омръзнало мухите да кацат по старата му плешива глава, че нарисува паяк на темето си, който наистина плашеше досадните мухи и те го оставиха на мира.”

Или пък този: “В малкия селскостопански двор до нас живее фермер с невероятна кокошка, която на 4 юли снесе трицветно яйце - червено, бяло и синьо.”
Ето и друг: “Имаме една крава, която е толкова срамежлива, че разрешава само на жени да я доят. А друга една крава малко по-нататък по пътя за Уинстед дава горещо вряло мляко, след като е пасла хрян.”
И още един: “Виждал съм и съм чувал котка със заешка устна, която може да свири с уста “Янки Дудъл”.
И пак: “Един от птицевъдите в нашия край винаги оскубва кокошките много хуманно - с прахосмукачка.”

Това са все истории, написано от Стоун и публикувани като истински - но редакторите просто не могат да им се наситят. Мнозина знаят, че са пълни измислици, но читателите толкова ги харесват, че вестниите продължават да ги публикуват. Хората от Уинстед определено оценяват положително усилията на Стоун. Всеки, който минава пред града, може да прочете следния надпис на огромни билбордове край пътя: “Уинстед, Кънектикът, основан през 1779 г., стана известен с остроумните и странни истории, произлизащи от този град и разпространени по цялата страна благодарение на Л. Т. Стоун.”
Паметта на Стоун е увековечена и с един мост, наречен на неговото име, построен над река Съкър Брук (в превод - Реката на лапнишарана).

V

Проектът, замислен като бестселър на десетилетието, се оказва литературната фалшификация на века. Идеята е да се напише “автобиография” на най-богатия ексцентрик на света, легендарния мултимилионер Хауард Хюс.

Зад този амбициозен план стои един писател на име Клифърд Ървинг, който, въпреки че никога не е срещал Хюс, решава да опише живота на този тайнствен човек и да продаде книгата на някой издател като автобиография, написана от самия Хюс.
Хюс е болен, вероятно пристрастен към наркотици, до голяма степен склерозирал и фанатично саможив човек. Не разрешава никой да го доближава, с изключение на тесния кръг от мъже мормони, обучени като медицински сестри да се грижат за всичките му нужди и да го следват из хотелските му апартаменти по целия сват.

Клифърд Ървинг е коренно различна личност. Той е роден в Ню Йорк през 1930 г. и е непоправим авантюрист. Завършва художествена гимназия и университета “Корнел”, след това прекосява Атлантическия океан и живее с битниците на Калифорния и пропаднали студенти от Кашмир. Престава да се скита, след като се оженва за хубавичка и стройна блондинка на име Идит и се установява на средиземноморския остров Ибиса, където започва да пише.

Неговите издатели в Ню Йорк - “Макгро-Хил” - го насърчват да работи и той постига някои скромни успехи. Ървинг се обръща именно към “Макгро-Хил” с предложението да им продаде своя “бестселър на века”.
Удивителната лъжа на Ървинг се състои в следното. Той бил изпратил една от своите собствени книги на Хауард Хюс с молба за критични коментари върху нея. Хюс му отговорил най-любезно. Двамата така си допаднали, че Ървинг се осмелил да му предложи да напише автобиографията му от негово име. За изненада на Ървинг Хюс се съгласил.
“Макгро-Хил” се хващат на въдицата. Те приемат да заплатят на Хюс солидни суми, за да им разреши да публикуват поредица записани на касета интервюта на Ървинг с известния милионер. И, разбира се, се съгласяват да дадат на автора на интервютата голям аванс за осъществяване на замисъла. Издателската къща решава да отдели за този проект общо милион и половина долара!

От тях Хюс не получава и цент. Горе-долу половината от тази сума е изплатена - и всичко отива в джоба на Ървинг. Макар и да не се задържа там дълго. Разточителният писател се отдава на луксозни пътешествия по света. Където и да ходи, все разправя, че отива на тайни срещи с Хюс и неговите сътрудници.

“Макгро-Хил” непрекъснато обстрелват Ървинг с телеграми и го разпитват докъде е стигнал с книгата. Авторът им отговаря от някой петзвезден хотел, че задачата му е изключително трудна предвид параноичното настояване на Хюс всичко да се пази в тайна. Той умело поддържа интереса на своите издатели, като им изпраща примерни части от ръкописа си и включва писма, които уж му били пратени от Хюс.
Изпратените глави от книгата съдържат интригуващи цитати, свалени уж от записите, които Ървинг прави на разговорите си с Хюс. За някои от разговорите той обяснява, че са били провеждани по телефона, а други очи в очи. Съдържанието на текста се състои главно от лъжи - но лъжи, хитро преплетени със слухове и полуистини и украсени с информация, почерпена от вестниците в библиотеките.

Театралното образование на Ървинг на този етап се оказва много полезно за него. Защото
писмата, подписани от Хюс, всъщност са писани от Ървинг. Фалшификатите са така съвършено направени, че напълно удовлетворяват по-подозрителните скептици в “Макгро-Хил”. По едно време издателите започват да се тревожат, че дълго време не са изпращани значими части от ръкописа, и тайно занасят писмата на Хюс на най-изтъкнатите графолози в Ню Йорк, които потвърждават, че без съмнение наистина са написани от стария човек.

Не всичко в писанията на Ървинг обаче е пълна измислица. Авторът разполага с таен източник на непубликувана досега информация за отшелника. Информаторът е бивш помощник на Хюс на име Ноа Дитрих, който старателно си е водил бележки за случващото се по време на дългогодишната му служба при милионера. Той е възнамерявал да използва дневниците си и сам да напише книга. Но Ървинг тайно взима назаем бележките му, преписва ги и от време на време вмъква в писанията си някои от по-интересните подробности.

“Макгро-Хил” здраво са се хванали на въдицата. Изкушени от фантастичните истории за някакви тайни мисии на Хюс по време на Втората световна война, от приятелството му с Ърнест Хемингуей и от бляскавия начин на живот на богаташа, който не спира да обикаля света, те продължават да отпускат баснословни суми за проекта. Парите пристигат по пощата под формата на чекове на името на Х. Р. Хюс. Чековете захранват сметка в швейцарска банка, но сумите не остават там. Сметката на името на Х. Р. Хюс е открита от Идит Ървинг, която е използвала паспорт, фалшифициран от съпруга й.
Ървинг сигурно е знаел, че тази удивителна злоупотребва с доверието на издателската къща няма да продължава вечно. Но когато почвата под краката му започва да се клати, причината за това се оказва най-неочаквана. По невероятно стечение на обстоятелствата някой друг също е замислил схема, подобна на номера на Ървинг. Една конкурентна издателска къща захапва стръвта и гордо обявява, че скоро ще бъде публикувана авторизирана биография на Хауард Хюс.

Отначало в “Макгро-Хил” настъпва паника. Объркване обхваща и организацията “Тайм-Лайф”, която се е съгласила да купи правата за създаването на документална поредица въз основа на книгата на Ървинг. Но човекът в центъра на бурята както обикновено запазва пълно спокойствие. Ървинг предоставя на издателите си ново фалшифицирано писмо от Хюс, в което твърди, че книгата на конкурентите е фалшификат… и иска още пари.

Вдигането на цената е майсторски ход. “Макгро-Хил” отново заиграват по свирката на Ървинг. Но сега вече им се налага за първи път да излязат открито и да обявят съществуването на книгата на Ървинг.
Това решава съдбата на мошеника. Хюс заповядва на своите адвокати да свикат пресконференция, на която разрешава на репортерите, следили изумителната сага на милионера отшелник, да му задават въпроси по телефона. “Автобиографията” на Ървинг е обявена за измислица, но Ървинг продължава да се прави на невинен.
Човекът, който в крайна сметка разкрива истината за Ървинг, е Робърт Долан Пелъкуин, невероятно способен детектив, спечелил титлата “Шерлок Холмс на епохата на реактивните самолети”. Високият 180 см американец е адвокат, прекарал 16 години в служба на правителството на Съединените щати, залавяйки мошениците на мафията и изтънчените престъпници от компютърния свят. Той е един от най-близките помощници на Боби Кенеди по времето, когато убитият по-късно американски политик е министър на правосъдието.

След това Пелъкуин напуска държавната служба, за да стане президент на “Интертел” - частна международна разузнавателна агенция със седалище във Вашингтон и клонове из целия свят. В агенцията, наричана “най-страшната частна детективска компания на света”, е привлечен и бившият шеф на Криминалния следствен отдел на Скотланд Ярд сър Ранулф Бейкън.

Пелъкуин вече работи в “Интертел”, когато по телефона му се обажда Честър Дейвис, адвокатът на легендарния отшелник Хюс, разтревожен от предстоящото издаване на “автобиографията”, и поръчва на Пелъкуин да докаже, че книгата е фалшификат.
Това означава, че следователят трябва да обори твърдението на “Макгро-Хил”, че Хюс е сътрудничил на Ървинг. Издателите аргументират твърдението си с чековете, които са издавани на името на Х. Р. Хюс и са били внасяни по сметка в швейцарска банка. От “Макгро-Хил” заявяват, че според експертното мнение на графолози подписите върху чековете са на Хауард Хюс, но отказват да покажат самите чекове на “Интертел”.
Спорът за книгата става новина номер едно. И това помага на Пелъкуин да събере сведенията, които му трябват. Един от изпълнителните директори на “Макгро-Хил” се появява в едно от ранните сутрешни предавания на телевизия “Тудей” и размахва три чека на обща стойност 650 000 долара, осребрени от Х. Р. Хюс. Пелъкуин веднага се сдобива с видеозапис на предаването, спира лентата на кадъра с чековете и изважда уголемени снимки.

На снимките успява да види името на цюрихската банка, която е заверила плащанията.
Пелъкуин хваща първия самолет за Цюрих.
В Цюрих му казват, че Х. Р. Хюс е жена. Докато слуша описанието й, следователят се досеща коя би могла да е тя. Обажда се в централата на агенцията във Вашингтон и ги моли да му изпратят снимка. Четири часа по-късно отново се връща в банката. Жената на снимката е с различна прическа, но служителит еса почти сигурни, че това е Х. Р. Хюс. Снимката, разбира се, е на съпругата на Ървинг.

След няколко минути информацията вече е на бюрото на Честър Дефвис, който се обажда на министъра на правосъдието на САЩ в Манхатън. Ървинг и жена му са арестувани.
Ървинг отрича всичко до самия край. Но лъжите му са разобличени, когато международно известната певица Нина, красивата блондинка от фолк дуета Нина и Фредерик, разкрива, че по време, за което Ървинг твърди, че е разговарял очи в очи с Хауард Хюс, писателят всъщност е бил с нея.

През 1972 г. Идит Ървинг, сломена от разкритията за похожденията на своя съпруг, е изпратена за две години в затвора в Швейцария. След като чул присъдата на жена си, Ървинг изхлипал: “Изложих съпругата си на опасност. Тя страда ужасно. Чувал съм я да плаче по цели нощи.”
След това той вече няма сили да упорства. Съпротивата му е сломена и той признава всичко. Наложена му е глоба от 10 000 долара и е осъден на 30 месеца затвор в САЩ. Освен това му е наредено да върне част от петстотинте хиляди, които дължи на “Макгро-Хил”.

Идит Ървинг излежава в затвора само 14 месеца от присъдата си, а съпругът й - 17 месеца. Но двамата се разделят Идит печели бракоразводното дело и се омъжва за бившия тенис партньор на мъжа си. Самият Клифърд отива в Мексико, където живее с една млада жена.
Там той започва да пише нова книга, този път съвсем законно. В нея подробно разказва как е успял да присвои един милион и половина долара със своята невероятна измама. Ървинг трябва да осигури добра продажба на книгата си, за да може да изплати огромните си дългове. По ирония на съдбата книгата му достига рекордни продажби, след като през 1975 г. умира Хауард Хюс - човекът, благодарение на чието приказно богатство става възможна измамата на века.

VI

Монди Грегъри натрупва цяло състояние, продавайки титли на хора, които отчаяно търсят почести. Но човекът, който говорел с крале, министър-председатели и лордове, завършва живота си в изгнание и умира във военновременна болница в Германия.

Изкусният мошеник е роден през 1877 г. и е по-големият от двамата синове на един свещеник в Хампшър. Първата му професия е учител, но той се отказва от тази работа и става театрален актьор. Играе със скромен успех няколко години, след което решава да зареже актьорството, за да се захване с бизнеса, свързан с театъра.

Така през 1907 г. става импресарио и отваря офис на лондонския Чаринг Крос Роуд. Но кариерата му в театралния мениджмънт е кратка. Две години след началото й той решава да финансира един екстравагантен мюзикъл, който се проваля, а неговият импресарио остава без пари.
Ала макар че бизнесът му пропада, Грегъри е успял да си създаде полезни връзки сред висшестоящите. Подредени са декорите за сцената, на която ще се появи най-големият продавач на почести.

Като повечето мошеници, и Грегъри излъчва чар и увереност. Той е любезен и внимателен с всеки, който според него може да му е от полза, и понякога обсипва такива хора с подаръци. За по-голяма убедителност в новата роля Грегъри добавя и диамантена верижка за часовника, която закача на изкусно ушитите си костюми.

За да изгради образа си на влиятелен човек, той създава свое списание - “Уайтхол Газет енд Сейнт Джеймс Ривю”, което е с подчертано антикомунистическа насоченост - и отваря собствен клуб - “Амбасадор”, на Кондюит Стрийт в Лондон. След това си прави разкошен кабинет на Парламънт Стрийт близо до Даунинг Стрийт, с портиер на външната врата, нарочно облечен като правителствен куриер.

Никой не знае точно какво му е мястото сред върхушката, но жертвите му са толкова възбудени от възможността да получат рицарско или някакво друго звание, че не си правят труда да проучват много.
Неговите измами минават още по-лесно поради факта, че малко след края на Първата световна война министър-председателят Лойд Джордж открито е продавал почести, за да увеличи средствата в касата на своята партия… и за да си осигури достатъчно поддръжници в Камарата на лордовете.

Грегъри е измислил два начина да измъква парите на своите жертви.
Първият е да открива чрез многобройните си връзки кой се е наредил вече за рицарско звание или за титлата баронет. След това дискретно проверява кой в списъка толкова гори от желание да получи мечтаната титла, че да плати за нея. Цените му варират, но обикновено иска по 10 000 английски лири за рицарско звание, 35 000 за титлата баронет и около 50 000 за титлата пер.
На жертвите се изпраща писмо с предложение за среща, на която ще се обсъжда нещо много поверително. Мнозина плащат, без изобщо да знаят, че са щели да получат почестите и без това.

Вторият му метод е да търси богат бизнесмен, за когото знае, че би платил за титла, и след това да използва връзките си в правителството, за да включи името на човека в списъка на чакащите да бъдат удостоени с титли.
Грегъри върти успешно този бизнес, докато не настъпва смяна на правителството, която ще му донесе нещастие. Консерваторите начело със Станли Болдуин са твърдо решение да сложат край на търговията с титли и през 1925 г. прокарват нов закон в Парламента, който обявява въпросната търговия за незаконна.

Това обаче не обезсърчава Грегъри, който продължава работата си както обикновено, но големите клечки в Консервативната партия няма да му разрешат да пренебрегва законите. Те дори внедряват един от своите висши служители в неговата организация, за да измъкне списъка на хора, на които Грегъри е обещал титли.

След това, през 1933 г., Грегъри допуска голяма грешка. Предлага на капитан III ранг Едуард Лийк рицарско звание за 10 000 английски лири. Грегъри е арестуван и е изправен пред съда на Боу Стрийт за нарушаване на закона от 1925 г. Капитанът разказва пред съда как е получил писмо от напълно непознат нему човек, в което му предлагат да се запознае с Грегъри. Двамата се срещат в скъп ресторант, където Грегъри поръчва както обикновено разточителен обяд и прави своето предложение.

Той обяснява на капитана, че ще трябва да даде пари, за да се отворят точно тези врати, които ще му осигурят рицарското звание, и че за тази неща може да му се довери, тъй като в миналото Грегъри е помогнал на много хора да получат своите титли. След разговора капитанът отива право в Скотланд Ярд.
Отначало Грегъри твърди, че е невинен, но после се признава за виновен. Осъден е на два месеца затвор.

Доказателства за други подобни случаи не са приведени и мнозина висшестоящи си отдъхват с облекчение. Един продължителен съдебен процес би направил скандално известни имената на много видни личности, които са имали вземане-даване с Грегъри.
След излизането му от затвора името на Грегъри е замесено в нов скандал, свързано този път с тайнствената смърт на Идит Рос, жената, с която живеел от няколко години. Но и този път Монди Грегъри оцелява - усшпява да избяга от страната. Установява се в Париж, където живее като сър Артър Грегъри до 1941 г., когато умира на 64-годишна възраст в една немска болница.

VII

Ивар Кройгар забогатява и създава една от най-големите финансови империи, съществували някога. Хитрият швед, който завладява почти три четвърти от световния пазар на кибрит, изгражда своята империя благодарение на една гигантска измама.
Той измъква милиони лири от инвеститори и банки в Европа и Америка, преди сапуненият мехур да се пукне през 1932 г., и Кройгар - човекът, когото светът познава като Краля на кибрита - се прострелва в сърцето в своя парижки а�