Много обичам града по празниците. Нямам си къща или вила в провинцията да ходя на почивка, както ходят повечето столичани, родом или неродом от София. Обичам да се разхождам по софийските улици сам или с приятел, като го правя в следобедните и ранно-вечерни часове точно преди приятелска среща. По това време в столицата е по-спокойно и по-лежерно, няма много автомобили и хора, единствено вчера спокойствието на града се нарушаваше от клаксоните и крещенето на абитурентите .
Спомням си как преди една година по това време след една изтощителна разходка с приятелката ми ни хрумна да се качим на люлките в парка “Заимов”, близо до култовото заведение “Дървеното”. Изчакахме да се махнат оттам две хлапета - братче и сестриче и се юрнахме да се люлеем като малките деца. Сигурно в очите на посетителите на кръчмето сме изглеждали смешни и неприлични, но не ни пукаше - първо бяхме с гръб към масите и второ беше тъмно. Отсреща някакви пубери пиеха бири и водки, а и вероятно пафкаха джойнт и сигурно като са ни видели са си помислили че тревата им е яка и действа добре щом им се привиждат толкова големи деца, люлеещи се на люлките. Люлеехме се близо час като си припомняхме нашите абитуриентски балове - как са минали, къде са ни били, как сме били облечени и т.н.т.
Моят абитуриентски бал не беше нищо особено. Костюмът ми беше ужасен - копринен в грахово-зелен цвят, наложен ми от безвкусния родителски вкус (тогава след дълги спорове и скандали направих компромис по отношение на облеклото), прическата ми беше зализана коса назад, а обувките бяха черни от естествена кожа. Първо беше посрещането на роднините и гостите, едновременно с това посрещах и мои приятели и братовчеди. След това направихме обичайното хапване и пийване (беше с онзи плодов ликьор наречен Пина колада, ах защо тогава нямаше Бейлис), после беше колективното вземане на класната, транспортирането до ресторанта - там имаше хапване, но този път без пийване, танци-манци и когато съучениците в края на вечерта искаха да ходят на чалга дискотека - отказах. Исках да се прибера и да си почина, нямаше да понеса още фолк облъчване след ресторантското.
След като се върнах у нас заварих други гости на които нямах сили да им обърна повече внимание, поздравих ги казах две три думи и си легнах. Унесох се в сън сред голям брой размисли и емоции връхлетяли ме през деня. Голямата дандания мина, оттук нататък ми предстоеше сблъскването с реалния живот - хем се радвах че се отървавам от проклетото училище, хем се притеснявах от това какво ме чака оттук нататък в бъдещето ми.
Докато се люлеехме извъртяхме една лента със купища спомени от баловете и от времето, когато бяхме ученици. Като ни омръзна люлеенето с приятелката ми продължихме разходката из мокрите от нощното почистване улици и се радвахме на пеещите птици и среднощното спокойствие на града по празника- тогава беше 24 май.
Няма коментари
Все още няма коментари.
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
