Да бъдеш себе си
Лукс ли е на днешно време човек да бъде себе си - да е искрен и откровен в комуникацията си с други, да изказва свободно мнението си и да бъде независим. Според мен е лукс. При някои хора е трудно да бъдат искрени и откровени заради това че са зависими от много неща като работа, инстуции, семейство, общество. Други съвсем съзнателно не искат да бъдат себе си защото слагането на маски и играенето на роли в живота им е станал навик, които трудно биха превъзмогнали, защото той им носи много облаги, услуги и спокойствие.
Попадали ли сте в следната ситуация говорите си с ваш близък приятел и изведнъж към вашата компания се присъединява приятел или познат на вашият приятел, който е по нахакан и с високо самочувствие. Изведнъж вашият приятел си сменя поведението и започва да се държи много подмолно, пада на нивото на неговия човек - започва да се смее на глупавите му шеги, започва и той да прави глупави шеги, съгласява се с мнението му, повтаря често негови думи, асистира му в разговора с трети човек - общо взето виждате този човек в съвсем друга светлина - неестествен и подмазващ се . Според мои наблюдения това се забелязва и при мъжете и при жените. Това са хора страхуващи се да кажат на глас това което мислят, не възразяват за неща, за които не са съгласни, водят се по чужд акъл и действия - стават като хамелеоните, нагаждат се към човека и ситуацията много добре. Такива хора губят достойнството си и уважението на околните към тях, респектът към тях изчезва.
Такива са повечето хора на днешно време за жалост, откровеността и обективността като качества не се ценят и приема. Всеки които търси истина и справедливост става неудобен за обществото и то го отхвърля или търси начини за да му навреди за възмездие. За мен е трудно да се подмазвам на някого, когото не харесвам. Трябва да положа много усилия всячески да се стремя да му угаждам и да го накарам да ме хареса или да направи нещо за мен с което да ме облагодетелства.
Доверие в днешно време трудно се дава и печели. Лицемерите и подмазвачите лесно се надушват - те не вярват на никого дори и на себе си, защото хората не им вярват на тях самите, нямат доверие заради поведението им и делата които са направили. Според е много лошо нещо да имаш липса на собствено мнение, право на глас и собствен характер. Всичко това ми прилича на облечен човек с чужди дрехи, дрехи които не му отиват и нямат нищо общо с неговия стил и начин на живот. Живот под наем, живеене на чужд живот са две много близки фрази с които мога да оприлича неестествените и посредствени хора. Копирането на поведение и маниери, неприсъщи за индивида поражда в собствения му свят хаос и напрежение, което при натрупването води до душевен дисбаланс и отключва у него негативни качества.
Вярвам в преражданията - това, че живеем много животи от които нямаме спомени, но нека в този, сегашният ни живот, в който се осъзнаваме като такива каквито сме да бъдем себе си, да се отпуснем и да изживеем живота си с нашите желания, изисквания, с нашият вътрешен глас, както и с нашите чувства и усещания. Това да казваме не когато трябва не е трудно, трябва повече смелост и увереност в нас самите. Няма по велико творение от живота и по ценно нещо от свободата, която ни е дадена по рождение и в която надявам се живеем и ще живеем на днешни и в бъдещи времена.
4 Коментари
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
О да, това “нагаждане” на поведението ми е много познато и адски се дразня на такива хора, за жалост не са малко. Не мога да си обясня какво провокира подобно поведение?! - няма и да го мисля, всеки си решава каква “роля” да има в обществото. Лошото е, че това “копиране” на нечие чуждо поведение (във каквато и да е форма да се сетиш..) днес е доста разпространено и малко нещата се изродиха. И аз в побертета си исках да съм като “някой” ама т’ва време мина и сега както обичам да казвам “съм в хармония с мен самия” т.е. “играя” себе си
Иии да ти кажа НЕ съжалявам.. макар често да бъда нараняван по някакъв повод именно заради това.. Наскоро ми бяха казали нещо от рода на: “..в началото не те харесвах, мислех те че се правиш на некъв изхакан, на нещо по-специално/различно..” (не че възприемам за специален!) и това откровение дойде от именно такъв човек, който се нагажда в поведението си към другите хора и просто за него ЯВНО беше непонятно че може да попадне на искрен и откровен човек (за какъвто се смятам). В друг последващ случай бях подлаган на системен “разпит” докато ме гледаха с невярващи очи и се задаваха въпроси от рода на “ама удеден ли си, че..”, “отговори ми честно на въпроса..”, “не можеш да ме удедиш..” и т.н. .. хм странно.. когато бях най-искрен се чувствах като най-големия и подъл лъжец ?! Парадокс! ..и да ти кажа в крайна сметка не се “преглътна” искренноста ми :S И въпреки многобройни подобни случаи, въпреки че понякога ми кипва и си казвам нешо от рода на “ех да бях като..” и т.н. смятам че да бъдеш себе си си е най-голямото качество което притежаваме и да вярно си е сводода 
абеее аз си продължавам така, пък койт разбрал разбрал що за болен мозък съм, “кака се омъжи” 
haha
Да те питам какво означава :
1. изхакан
2. удеден/удедиш
Ние тук в шопско имаме други думи, та я са да видим какво имате в предвид в горе написаните неща.
“кака се омъжи” - ?!?
“удедиш” - имам правописна грешка вярното е “удеДиш”
“кака се омъжи” - е нещо като КРАЙ, в смисъл че дори и да си си променил намеренията относно нещо, вече е невъзможна неговата промяна, защото резултата е на лице
Ако скоро имаш път към Бургас ще ти вмъкна още два модни израза, да не се чудиш: “Лешпер” - мързелив и лежерен човек, който обича да обикаля по цял ден улиците и кафенетата, съответно прозиводните: лешперия и лешперствам. И естествено “Курвенщтрасе” - разбирай главната улица
Хайде поздрави
Neee “удедиш” е “уБедиш”