Душата му летеше през планините, искаше да достигне мястото където се сливаше небето и водата, мястото беше далеко, а острите и стръмни скали не свършваха. Летенето беше уморително, но си заслужаваше. Когато въпросното място наближаваше се усещаше топъл аромат на липа, планините намаляваха, а скалите не бяха толкова мрачни и студени – омекотяваше ги свежата зеленинка и множеството жълти цветя осеяли обширните им поляни. Пристигам, идвам, близко съм – крещеше неговото сърце и въпреки умората, желанието му да види мястото което му даваше пълна свобода и жизненост и където го чакаше любимата му, го изпълваше с нови сили, даваше му енергия с която ускоряваше летенето и така достигаше мястото по бързо. Когато пристигна те се видяха, сляха страсно телата си в едно и след това се потопиха във обширната безкрайност, която ги обгърна с любов, топлина и светлина. Вече бяха заедно завинаги….
мм мн хубаво.. нежно (blush)