Св. Влас 2007 година
В подножието на южните старопланински склонове, в непосредствена близост до черноморския бряг е разположен град Свети Влас. Той е на 10 км от Несебър. Свети Влас заема северната част на залива, край който се намира международния комплекс Слънчев бряг и вилно селище Елените, а Бургас е на 40 км по на юг. До Св. Влас взехме автобус от Слънчев бряг, питахме за директни линии Бургас-Св. Влас или Приморско-Св. Влас, но нямаше. Единствено от Съни бийч се отива до въпросното селище. Билетчето до там ни бише 90 стотинки, автобусите са на рядко и въртят до полунощ. Интересна ми беше историята на този курорт, какво е имало на това място, кой го е основал, защо се казва така и има ли нещо общо с църквата. Историята я видях и прочетох в една брошура. Ето каква е тя:
Селището е основано през 2 век от древните траки. Тогава то е носело названието Лариса, чак през 14 век приема името на Свети Влас - покровител на търговците, животновъд, лечител. На името на светеца е съществувал манастир през 14-18 век, опожарен от безбройните набези на пирати. Свети Влас е почитан светец и от католическата и от източно-православната църква. В околностите на селото са били разположени още 4 манастира. Град Свети Влас е едно от най-старите селища в Несебърска община. През годините на османското владичество са известни няколко имена на селото и всички са свързани с манастирите.
Турците го наричали Кючюк манастир, а в регистрите е записано като село Манастир. С това име го споменават в своите трудове и големите изследователи на българските старини - братята Шкорпил. През XIV век по тези земи са изградени 5 манастира: “Св. Петър”, “Св. Илия”, “Св. Андрей”, “Св. Влас”, от който произлиза името на сегашния град, и девическият “Св. Ана”. Всички те са унищожени от турците през XVIII век, но отделни остатъци от тях все още могат да бъдат намерени.
С името Свети Влас селото се води официално в държавните регистри след 1886 г., когато Източна Румелия е присъединена към Българското княжество. През 1963 г. Свети Влас е обявен за климатичен морски курорт. В момента е създаден организационен комитет за оформяне облика на селището като туристическо средище.
Характерното му разположение обуславя благоприятен климат с максимален брой слънчеви дни (240-260 годишно) при сравнително мека зима. Мъгливите дни са рядко изключение за района, а слънчавите са с 1-2 пъти повече от Северното Черноморие, а най-мразовитите дни през зимата са не повече от 20-30. Наличието на въздушни течения между морето и близкото планинско дефиле обуславя един благ, приятен и уникален природен феномен, очистващ въздуха от прахови и други дразнители. Естествиният аерозол на морето, съчетан с кристално чистия въздух са природни дадености с мощно целебно климатично въздействие върху бронхиалната астма и други хронични неспицифични белодробни заболявания.
Нашето Черноморско крайбрежие се нарежда като отделна подобласт към Средиземноморската климатична област. Със своите благоприятни климатични условия се поставя пред редица реномирани курорти в Европа и Северна Африка, където е познато по-честото прегряване и пред студените северноевропейски градове с малък брой слънчеви дни. Територията на плажната ивица е с размер на 16 000 кв.м с дължина на бреговата линия 1 000 м и средна ширина 16,4 м
Крайбрежният път, който води на север от Слънчев бряг по посока Елените минава през Свети Влас. Селото е по нависоко, сред живописна природа. То се разрасна бързо през последните няколко години. Този път е на сравнително висока надморска височина. Видяхме много новопостроени хотели и тепърва започнати строежи. Първата ми мисъл беше че сега на прицел за строене е този курорт. След две, три години гористите ивици край плажа ще изчезнат и ще потънат в бетон. Хотелите не са каки и да е, много са тежкарски и баровски. Сигурно има и малки фамилни хотелчета, но повечето са огромни. Частната инициатива тук е в стихията си и сред малки пансиони, вили и ресторанти, пръснати по крайбрежието и по хълма. Гледката от Влас към морето и несебърския полуостров е прекрасна, но за съжаление няма паркове и зеленина за сметка на новото строителство.
На нас много ни хареса центъра на селото, площадчето му е чисто и хубаво подредено, да кажа направо декорирано. Има много цветя и зеленина, сред които има алеи и пръснати пейки на които се събират местните жители, които си говорят сладки приказки и наблюдават туристите. Отсреща на площада видяхме на една тераса направен китайски ресторант и се заприказвахме, че китайците са навсякъде. Направо никнат като гъби и скоро май ще станат велика световна сила. Селото има една главна улица, която е изцяло с сергии, магазинчета и заведения. Въздухът е супер чист, пак казвам природата е яка. Мога да кажа с ръка на сърцето: дай боже всекиму да има такова село за вила и почивка от мръсния, шумен и динамичен град.
Св. Влас наброява над 3 500 жители, а смешното е името на кметицата на курорта, която се казвала Вичка Пецанова.
Няма коментари
Все още няма коментари.
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
