E – Factor – Мариана 18 (извънредно издание)
Преди известно време бях написал тези два поста, подтикнат от това, че на днешно време някои хора макар и да имат дефицит на приятели, продължават да се отнасят към останалите такива по лош начин и въобще не се притесняват от възможноста че може да ги загубят… и то завинаги. Същите тези хора, когато загубят въпросните си приятели (ако наистина въобще за тях са били приятели) и осъзнаят какво губят, започват да се умилкват и да пращат безмислени sms-и и да се опитват да си ги върнат, но замислят ли се понякога, че вече е късно за каквото и да било сдобряване и прошка.
Взаимоотношенията между хората, колкото и да са били добри се променят и вече не могат да бъдат същите. Счупения порцелан (така визирам приятелството) колкото и да се лепи, си личи че е бил счупен и вече не е същия така красив и гладък както преди.
Хората които ценят и уважават приятелите си винаги имат притеснение от това да не ги загубят и много внимават с отношението и поведението си спрямо тях. Що за приятел е човек които ти крои номера, говори зад гърба ти, манипулира те и те прецаква когато може и когато му се отдаде възможност. После когато опитвате да си изяснявате проблема той пак не е искрен и си измисля глупави оправдания, така защото не му изнася.
Номерата които върти могат да минат един път, два пъти, три пъти дори, но след известно време вече не минават. Нечистите намерения, лъжата, неискреността и пошлите действия са раковият тумор на едно приятелство. Те се усещат колкото и да са прикрити, защото неискреноста е силно усещаема от душата. Човешките сетива не лъжат, колкото и потенциала им да не е добре разгънат.
Във всичките ми бивши приятелства с различни хора приключили по един или друг начин, повечето спомени са ми били хубави, но има и дългогодишно приятелство, което го запомних с повечето лоши неща. Открих че това не е било никога приятелство, защото то не е било взаимно и колкото усилия да полагах то да не бъде такова, фалша на другата страна непрекъснато излизаше и не можеше да се подтисне.
През повечето пъти на това мнимо състояние аз изпитвах болка, болка, която не беше взета на сериозно или която беше нарочно причинена за назидание, възмездие, сътворено от болен мозък с болни амбиции, роден за конфликти и да създава проблеми на другите. Към края на това “приятелство” вече не чувствах болка, чувсвах само като че ли камък ми падна от сърцето – едно безгранично облекчение.
И сега ти – знам че ме четеш не се прави че не го правиш. За да не го нарека с истинските думи, то ти за тях сам ще се сетиш, за последно ще ти кажа: Когато те обидят с някоя дума означаваща че ти извършваш някои физически дейности – това е нищо, но когато ти кажат че си такъв и по душа – виж това е нещо много по лошо, направо страшно, за теб самия. Така че ако не си вземеш бележка за поведението ти спрямо други твои бъдещи жертви бъди подготвен думичката да си я чуваш редовно при това заслужено!
При мен вече не важиш!
0 Отговори to “Пак за приятелството, пак за раните…”