31 октомври е обявен за Ден на Черно море. През 1996 г. в Истанбул, на среща на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, за да бъде привлечено вниманието на обществеността върху усилията, необходими за спасяването му.
Много и значителни са екологичните проблеми в басейна на Черно море. В последните години част от черноморските страни преминаха през драстични промени. Всички те сега са в период на преход и цялостно преструктуриране, съпътствани и с икономически и социални проблеми. Но независимо от всичко, добра воля и желание за решаване на екологичните проблеми са налице, израз на което е и досегашното ни сътрудничество в рамките на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. (1992 г., Букурещ), Министерските декларации за опазване на Черно море (1993 г., Одеса и 2002 г., София) и Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море (1996 г., Истанбул).
Черно море представлява част от Романското Средиземно море и има общ произход с него. Със своите уникални хидрологични и хидробиологични особености то предизвиква интерес и е едно от добре проучените морета. Черно море е около четири пъти по-голямо от България и представлява 1/853 част от общата площ на всички морета и океани на планета. Най-голямата му дълбочина е 2245 м, а средната – 1271 метра. Водосборният басейн на Черно море обхваща площ около 2 500 000 кв. км с реки от два континента – Европа и Азия. Черно море е типично вътрешно море. На запад водите му мият бреговете на Балканския полуостров, на север е ограничено от Руската равнина, на изток – от кавказкото крайбрежие и Колхидската низина, а на юг – от Малоазиатския полуостров.
Бреговата линия на Черно море е общо 4090км. Черно море е част от голямото междуконтинентално Средиземно море. Дълбокият до 50 м Босфорски проток го свързва с Мраморно море, а чрез Дарданелите има връзка със Средиземно море. На север Керченският проток го съединява с Азовско море, което може да се приеме като плитък и голям залив на Черно море. Черноморския басейн е претърпял множество промени. Климатът на черноморското крайбрежие се характеризира с не много студена зима и сравнително горещо лято с много слънчеви дни. За формиране на климатът над самото море важно влияние има атмосферният пренос. Докато всички океани и повечето морета имат почти еднаква и твърде висока соленост (35‰), тази на Черно море е два пъти по-ниска (18‰). Това е свързано с хидрологичните особености на Черно море и най-вече с формирането на водната му маса, нейната структура и динамика.
Приливите и отливите в Черно море са незначителни и се регистрират с инструментални наблюдения. В резултат на своеобразното вертикално разпределение на солеността и температура, водната маса на Черно море има особена структура, изразена в разслояването й на два пласта: горен, съдържащ кислород, от повърхността до 200 метра, и долен, под 200 метра, в който кислородът е изчерпан и заменен със сероводород. Това разслояване на водната маса дава рязко отражение върху всички останали хидрологични показатели на вертикалното разпределение на планктона и бентоса. На земята няма друго море с подобно разслояване на водната маса.
Основният химичен състав на Черно море е следният: соленост, кислород, въглероден диоксид и сероводород
Като соленост в океанографията се означава сухият остатък, получен от изпаряването при 90С на 1 кг морска вода /предварително филтрирана и третирана с хлорна вода/, сушен при 380С и накаляван при 480С. Средните данни показват, че в повърхностните води на северния район минимумите на солеността са през май, а в южния – през юни. Максимумите в северния район обикновено са през декември и сравнително рядко през октомври. В южния район максимумите са по-често през януари – декември, а в редица случаи – през октомври и много рядко през септември.
Кислородът постъпва от атмосферата, когато водата изстива, а при затоплянето се отделя обратно във въздуха. Произвежда се при фотосинтезата на растенията и се отделя в атмосферата. Свободният кислород е необходим за всички живи същества освен за анаеробни бактерии. Образува се /освен от земните растения/ главно в горния слой на морето, а се изразходва /главно при дишане и отчасти при химично окисление на някои вещества/ във всички слоеве на водните басейни. Постъпването на кислорода от горните в долните слоеве се извършва при динамичните процеси на водните маси.
Въглеродният диоксид е химично и биологично активен газ. При разтварянето във водата отчасти се свързва с нея и образува слаба киселина. Същевременно настъпва свързване с карбонатите и образуване на бикарбонати, в които въглеродният диоксид е в полу-свързано състояние. Този процес преобладава, поради което във водата се съдържа главно полу-свързаният въглероден диоксид. Въглеродният диоксид е необходим за фотосинтезата; при това количеството му в природните води практически е неограничено, тъй като при изчерпването на свободния въглероден диоксид фитопланктонът и макрофитите започват да консумират полусвързания, при което бикарбонатите се превръщат в карбонати. Въглеродният диоксид се отделя при дишането на всички живи организми, включително анаеробните бактерии. Във въздуха въглеродният диоксид освен при дишането на живите организми постъпва при горенето и някои други процеси. Между атмосферата и хидросферата има закономерен газообмен, включително и на въглеродния диоксид
Сероводородът е химично и биологично активен газ, който с вода образува сероводородна киселина. Сероводородът се намира във водата в свободно и полусвързано състояние – хидросулфиди. Доминира полусвързаната форма. Свързаният /сулфидният/ сероводород практически почти липсва. Хидросулфидите, като соли на слаба киселина, се хидролизират с алкална реакция. Наличието на сероводород в Черно Море под дълбочина 200м е установено през 1890 г. Основният процес на образуването на сероводород в дълбочинните черноморски води според изследванията е бактериална редукция на сулфати. Сероводородът постъпва във водата и при гниенето на съдържащите сяра белтъци. В дълбочинните черноморски води този процес е незначителен, но в дънните тини на шелфа /дори на малки дълбочини/ понякога е чувствителен. Особено това се забелязва при натрупването на водорасли и затрупването им с пясък.
Проблемите, свързани с използването и опазването на водните ресурси в района, обхващат на практика цялата гама от възможни влияния. На лице е голямо разнообразие от вредни въздействия, предизвикващи промени в условията на водните течения и екосистеми, като оказват влияние и върху околната среда, икономиката и здравето на хората. Особено сериозни са проблемите с микробиологичното замърсяване, съдържанието на органични вещества, водещо до изчерпване на кислорода, натоварването с биогенни елементи, еутрофикацията, опасните и токсични вещества с цялото им вредно въздействие върху източниците на питейна вода, водните екосистеми, останалите водопотребители, рекреацията или най-общо казано върху качеството на живот в региона.
Човешката еутрофикация на шелфовете и крайбрежните води е била най-силна от всички вредни човешки влияния върху океаните и моретата по размер и следствие. Феноменът, като увеличаването на таксономично разнообразие на хидробионтите, избухването на популации от дадени видове за сметка (вреда) на други, влошавайки водната прозрачност, безкислородност в дънните слоеве, масовата смъртност на дънните животни са пряко или косвено свързани със силното увеличаване на минералните и органични елементи в оттичащите се води. Всички главни извори и пътища на замърсяване, вливащи се в морето са вече познати. Те включват: торове от земи, отпадъци от животновъдството, градски и канални мръсотии, атмосферното радиоактивно излъчване.
Различни източници на замърсяване могат да господстват в малки райони , в зависимост от местните условия. В случаи, където главен град е разположен в залив, общинските боклуци клонят да бъдат главния източник на еутрофикацията. Речното оттичане е главен фактор близо до естуари и делти, докато в открито море е атмосферната радиация. Сега е установено, че количеството на нитратите и фосфатите с дъждовната вода е значително по-високо от нивото им в Черно море. Не всички крайбрежни зони от световния океан са равно засегнати от еутрофикацията. Откритите брегове, където морските течения, приливите и отливите осигуряват продължителен воден обмен и където няма главни източници на замърсяване, не са критично застрашени. От друга страна, много заливи, естуари и цели вътрешни морета страдат от суровите резултати на крайното торене на почвата. Черно море е един от най-лошите примери. Дънно живеещите риби, като зообентосите, са чувствителни към безкислородността и следователно склонни към масова смъртност. Видовото разнообразие и комерсиалният улов на фауната заедно намаляват със нарастването на човешката еутрофикация на Черно море. Намаляването броя на комерсиалните видове риба в Черно море от 25 през 1950-те и 1960-те до 5 през 1990-те е до голяма степен отдадено на човешката еутрофикация, която може дори да е критичен фактор в намаляването.
През последните години Черно море е силно уязвимо, твърдят учените от БАН. Те призовават за спешно приемане на закона за българското крайбрежие и създаване на законови ограничения за запазване на екологичиня баланс на крайбрежието и морето.
Последните изследвания показават, че черноморската екосистема се бори за своето оцеляване. Наблюдава се ограничаване на цъфтежа на планктона. В същото време, обаче, от наводненията през миналата година има проникване в черноморския басейн на много органични елементи, затова и почти през цялото лято водата не се избистри.
Прекомерният улов на риба и дънното тралене, което по принцип е забранено, е довело до сериозно намаляване на рибните запаси, особено на калкана, акулите и лефера. Другият сериозен проблем по крайбрежието е липсата на пречиствателни станции и агресивното застрояване. До момента не са правени глобални изчисления за капацитетните възможности на родното Черноморие. Анализ на Централната лаборатория по обща екология показва, че натоварването е огромно, дори пагубно.
albinos
Скорошни коментари