Виц на деня – „Турците имат 3 проблема“

Българин влиза в турска дискотека с потник, на който пише „Турците имат 3 проблема“. Приближава се един турчин и го поразбутва:
- Какви проблеми имаме бе?
- Това е първият ви проблем – много сте раздразнителни.
След малко много турци наобиколили българина.
- Какви проблеми имаме бе? – пита отново същият.
- Това ви е вторият проблем – когато не можете да разрешите сами проблемите си, винаги викате някой.
След известно време българинът си тръгнал, а отвън го чакали същите турци и всичките с ножове.
- Това ви е третият проблем – на престрелка винаги идвате само с ножове.

Личност на деня – Michael Bublé

14 пъти печелилият Grammy продуцент David Foster (Barbra Streisand, Céline Dion, Josh Groban) и продуцента/инженер Humberto Gatica (Elton John, Destiny’s Child, Michael Jackson) за пръв път открива Michael Bublé преди седем години, когато хваща младата звезда да пее на сватбата на дъщерята на бившия канадски министър-председател. Син на живеещия в Британска Колумбия ловец на сьомга и херинга, Michael Bublé прекарва месеците, когато родителите му са далеч, с обичащия музика дядо с италианско потекло, който го запознава с певци, които по-късно ще станат идоли на Michael Bublé: Bobby Darin, Dean Martin, Sinatra, Ray Charles и Elvis Presley. “Тези хора бяха с тройни таланти,” признава той. “Те можеха да пеят, можеха да танцуват, можеха да играят. Те бяха шоумени и ми се струва, че това сега е изгубено изкуство.”

Michael Bublé полира своите умения като шоумен като години прави участия в хотели и задимени барове – гигове, които неговия дядо – водопроводчик, помага на малолетния певец да уговори, като предлага своите услуги. По времето, когато Foster го среща през 2000 г., Michael Bublé вече знае точно какво слага на масата — топъл, интригуващ глас и неопровержим вкус в музиката. Неговият дебютен албум се превръща в международен хит, влизайки в Топ Десет на Великобритания и Канада, и спечелвайки му първите му Juno награди за Най-добър нов талант през 2004 г.

Вторият албум, „It’s Time“, продава повече от 5.5 милиона копия и остава в класацията на Billboard за традиционен джаз за потресаващите две години и стои на номер 1 мястото повече от 80 седмици – рекорд на всички времена. Но заедно с неговата страст да създава велика музика в студиото, за Michael Bublé е истински рай да пее на сцена.

Новият албум (Call me irresponsible 2007), който Бубле нарича “моите бележки за състоянието на любов,” съдържа дълбоко чувство, което ще учуди и ще възхити дългогодишните му фенове и ще впечатли онези, които за пръв път се срещат с музиката му.

  Бублé започва този наелектризиращ, безупречно оркестриран албум с парчето на Cy Coleman “The Best Is Yet To Come,” (направено известно благодарение на Sinatra, Ella Fitzgerald и други). Там е и екзалтиращото с привкус на салса “It Had Better Be Tonight,” написано от Johnny Mercer и Henry Mancini, което Бублé атакува с горещата си кръв в пълния смисъл на думата —“още едно много секси парче …и малко хапливо.”

  Следва емоционална интерпретация на баладата на Eric Clapton “Wonderful Tonight” в дует с бразилския изпълнител и композитор Ivan Lins, на чиито песни всеки е правел кавъри – от Sarah Vaughn до Ella Fitzgerald.

“Просто обичам да заставам пред хората.” споделя той. “Много е важно да се докосваш до своята публика. Те са си дали парите. Искам да ги забавлявам. Ако искат да плачат или да се смеят, или да танцуват, или да крещят, те могат да правят каквото си поискат. Моята отговорност е да ги накарам.”