Наляха бетон и на Яйлата

Кога и кой ще спре това безумие спрямо природните ни резервати. На тази държава, единствената й гордост за пред света остана природата, защото няма с какво друго да се гордее. Сега така се плюе и сере (с извинение) върху тази гордост, че скоро и нея няма да я има.

Важно е да се знае какво ще се унищожи, ако започне да се застроява района.

На 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна се намира Националният археологически резерват „Яйлата“ – приморска тераса с площ 300 декара (45,3 хектара), отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви.

Тук се намира пещерен „град от 101 жилища“, заселени още през V хилядолетие пр.Хр. Три некропола (фамилни гробници) от III – V век са издълбани в скалите. Некропол №1 е възникнал около издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце. В северната част на „Голямата Яйл“’ се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. Частично са запазени четири кули и една кула-порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони.

Местността „Яйлата“ е обявена за археологически резерват с решение на Министерски Съвет през 1989 год. Той обхваща сравнително голяма площ от бреговата ивица, започваща северно от село Камен Бряг и достигаща на юг до курорта „Русалка“, както и морската ивица с широчина 500 метра по протежение на брега. На територията на археологическия комплекс се намират многобройни паметници, принадлежащи на различни исторически епохи, от VI хилядолетие пр.н.е. до средата на XI век. Редовните археологически разкопки водят своето начало от 1980 год., като усилията бяха насочени главно към проучване на ранновизантийската крепост, некрополите от скални гробници, пещерните комплекси.

Не по-малко значими са и останките под вода в акваторията на резерват Калиакра. Огромната дъга на залива на Калиакра е една единствена защита от северните и източните ветрове на корабите от най-древно време и естествен пристан за извършване на товаро-разтоварно работи. Освен това следи от приставане на кораби има и на Русалка и на Яйлата.

От морското дъно са извадени каменни котви, каменни щокове от каменно-дървени котви, части от оловни котви, железни котви и разнообразен керамичен материал. В залива на Калиакра през 1791 година руската флота начело с адмирал Ушаков нанася поражение на турския флот, при което потъват много кораби. При хвърляне на мрежи от рибари в шлефа на около Калиакра до 60 метра дълбочина се е попаднало на останки от антични и средновековни кораби. Всичко това доказва, че акваторията около Яйлата е с културни останки.

Името „Яйла“ е от тюрски произход и на български означава „високо пасище“.

Легендата разказва, че на Яйлата прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите ми го измъкнали от град Томи с кораб. Овидий се приютил в залива на Яйлата и бил укрит от местното население.

Повече за Яйлата тук

Изо­ста­ве­ни­те де­ца на Бъл­га­рия

На 6 ноември, вторник от 18.30 ч. в Червената зала в Червената къща в София беше представен документалният филм на ББС „Изоставените деца на България“. Автор на филма е Кейт Блюит. Документалният филм на ББС шокира аудиторията във Великобритания и уплаши българските институции. След излъчването по телевизия ББС движението на българските майки организира петиция за закриването на дома в Могилино и направи демонстрация пред сградата на Министерството на труда и социалната политика с искане на оставката на социалния министър. Има ли шанс да намерим отново децата на България? С участието на хората, въвлечени във филма и представители на институциите, на неправителствени организации и адвокати по човешки права. Той е част от серията „Филмите, които държавата би искала да не съществуват”.

Филма е потресаващ и по страшен от клиповете на Афекс Туйн.

http://mogilino.wordpress.com/

 http://bgpetition.com/izostaveni_deca/index.html

 Отзиви на английски зрители по повод показания на 13 септември по Би Би Си документален филм за дома за деца с умствени увреждания в село Могилино

Аз мо­га чес­тно да ка­жа, че то­ва бе­ше най-шо­ки­ра­щият, най-тре­во­же­щият и най-раз­тър­сва­щият до­ку­мен­та­лен филм, кой­то съм гле­да­ла. Въз­хи­ща­вам се на то­ва, кое­то Кейт ка­за на ди­рек­то­ра на до­ма, то­ва, че ос­та­на та­ка спо­кой­на е чест за нея. Ди­рек­то­рът ка­за, че тя би трябва­ло да по­жи­вее там, но аз не мисля, че е прав. Са­ни­тар­ка­та, коя­то да­ва­ше ин­фор­ма­ция на Кейт, би би­ла мно­го до­бър и свес­тен ди­рек­тор. В съз­на­ние­то ми се запечатаха те­зи мом­че­та и юно­ши, кои­то трябва­ше да бъ­дат дов­ла­че­ни до ду­шо­ве­те го­ли. Ни­ма те не зас­лу­жа­ват да се от­насят към тях ка­то чо­веш­ки съ­щес­тва? Хра­на­та бе­ше им на­сип­ва­на без как­ва­то и да е ми­съл за прег­лъ­ща­не­то й, как­то и за то­ва, че тя трябва да се ус­лаж­да. Глед­ка­та на Ди­ди в тол­ко­ва ло­шо със­тоя­ние в края на фил­ма бе­ше сър­це­раз­ди­ра­тел­на, знаей­ки, че ако има­ше спе­циа­ли­зи­ра­ни гри­жи, тя би мог­ла да во­ди съв­сем до­бър жи­вот. Мо­ми­че­то със счу­пен крак, ней­ни­те ви­ко­ве бяха тол­ко­ва оче­вид­но по­ра­ди бол­ка­та, а са­ни­тар­ки­те не пра­ве­ха ни­що. Им­про­ви­зи­ра­на­та ши­на – по­диг­рав­ка, а Кейт, коя­то гуш­ка­ше и лю­лее­ше мал­ко­то мом­че в края на фил­ма раз­би­ха сър­це­то ми. Ис­кре­но се над­явам, че бъл­гар­ско­то пра­ви­телс­тво пра­ви не­що, но те­зи де­ца ос­та­ват без ка­къв­то и да е шанс за свес­тен жи­вот. Как­во мо­га да ка­жа, стоей­ки в ком­фор­тния си дом? За­що то­ва се случ­ва? Те­зи де­ца зас­лу­жа­ват по-доб­ра уча­ст.

 Сю­зън Крейм, Newcastle-upon-Tyne

 

Ние сме нас­той­ни­ци на ед­но мал­ко ру­мън­ско мом­че и бих­ме го оси­но­ви­ли ут­ре, ако ни бъ­де поз­во­ле­но. Аз съм неп­ре­къс­на­то ужа­се­н от сте­пен­та на пре­неб­рег­ва­не, коя­то из­пит­ват те­зи бед­ни дре­бо­съ­че­та. Те­зи глед­ки ще ме прес­лед­ват за­ви­на­ги. Бра­во на Би Би Си за из­кар­ва­не­то на тяхна­та бе­да на ек­ра­на, то­ва трябва да бъ­де още вед­нъж по­ка­за­но в най-гле­да­но­то вре­ме, кол­ко­то се мо­же по-бър­зо. От­го­во­рът и ци­та­ти­те от по­солс­тво­то са по­зор и не стру­ват до­ри и хар­тия­та, на коя­то са на­пи­са­ни.

 Хий­тър, Nottingham

 

Раз­мишл­явах вър­ху пис­ма­та, кои­то вие сте пра­ти­ли и вър­ху от­го­во­ра, кой­то сте по­лу­чи­ли от бъл­гар­ско­то по­солс­тво. Не съм твър­де си­гур­на да­ли те са има­ли въз­мож­нос­тта да видят фил­ма, кой­то сте нап­ра­ви­ли, но съм уве­ре­на, че ако са го гле­да­ли, те би­ха раз­бра­ли, че ни­то еди­н от от­го­во­ри­те, кои­то бяха да­де­ни, не от­го­варя на дей­стви­тел­нос­тта. … Моля ви нап­ра­ве­те та­ка, че някой от по­солс­тво­то да гле­да фил­ма и мо­же би то­ва дей­стви­тел­но ще от­во­ри тех­ни­те очи за то­ва, кое­то ста­ва. До­кол­ко­то мес­тни­те кме­то­ве са за­сег­на­ти, мо­же би вие бих­те мог­ли да им да­де­те да ко­мен­ти­рат ста­ва­що­то или пък ги за­ве­де­те да видят са­ми. … Аз съм та­ка разс­трое­на и бих ис­ка­ла да по­мог­на.

 Джейн Джи­лис, Bolton, Lancashire

 

До­ка­то гле­дах фил­ма, очи­те ми се на­съл­зи­ха. Аз съм на 41 го­ди­ни и съм слу­жи­тел в зат­вор, кой­то мно­го е видял, но то­ва бе­ше не­що раз­лич­но. По­ка­зах фил­ма на же­на си и на де­ца­та и те бяха по­тъ­на­ли в мъл­ча­ние, до­ка­то го гле­да­ха. Шо­ки­ращ и зат­рог­ващ филм. Ис­ках да се ка­ча в те­ле­ви­зора и да за­дър­жа някои от те­зи де­ца. Труд­но е да се вярва, че Бъл­га­рия, от­но­си­тел­но мо­дер­на стра­на, поз­вол­ява то­ва да се случ­ва. Бях на­пъл­но из­не­на­дан от то­ва, кое­то бе­ше по­ка­за­но. Пре­въз­хо­ден, ин­фор­ма­ти­вен до­ку­мен­та­лен филм.

 Ке­вин Мейс, Hull

Вчерашния коментар на вестник „Новинар“  в колонката озаглавена „Добър ден България!“ никак не ми се понрави. Ето какво пишеше там:

„Колонизатори

Един американец и един англичанин слизат от самолета на летище „Хийтроу“. Като вижда мъглата, американецът възкликва:
- Ама че отвратително време! Колко време ще продължи така, имате ли представа?
Англичанинът се замислил и отвърнал:
- Не мога да ви кажа нищо определено. Живея в Лондон едва от 30 години.
Сигурно е заради времето, но англичаните са много странни хора. Все пътуват занякъде и се бъркат в чуждите работи.
Но ти се усмихни, България, и благославяй колонизаторското любопитство на британците, което веднъж вече ни отърва от Батето, застъпи се за медицинските сестри в Либия, а сега е на път да ни оправи и сиропиталищата.“

Какво значи колонизатори в случая? Това, че англичаните разкриха този случай нима е неправилно и нередно. Те се бъркали в чуждите работи, ами ако не са чужденците, никой в тази скапана държава няма да обърне внимание на такива проблеми, които са ракови тумори и язвени рани на социалната политика. Според мен единственото разрешение на подобни бъдещи проблеми е все по малко деца с умствени увреждания да се раждат. За целта държавата трябва да осигури генетичен преглед на всички бременни, който да е задължителен. Не би трябвало да се дава живот на човешко същество, което ще страда и ще е непълноценно от недъзите с които се ражда и с които ще бъде обременено за цял живот. Но по важното е, че  ако се роди така, то ще бъде отхвърлено от самите родители и обществото. С две ръце съм за аборта при генетично увреден зародиш.