Вбесих се от този пост и от некомпетентността на авторката му:
Сираче по празниците! 23 Ноември 2007 · Елена Антимова ·
Порових се в форуми и попаднах на подобни на моето мнение изказвания с които съм съгласен. Ето, част от тях:
“За децата в домовете единственият път към щастието е да излязат ЗАВИНАГИ от дома, а не да ги подхвърлят добронамерени хора напред-назад. Децата не за парцалени кукли, с които като се наиграеш можеш да пъхнеш в шкафа или да ги качиш на тавана.”
“Вероятно хората го правят с най-добро желание, но аз не си представям как прекарвам с едно човешко същество 1 седмица – цун, гун, бонбони, курабийки, после го връщам обратно в ада и продължавам безметгежно ежедневиието си….”
“И според мен не е добре за детето. То вече е разочаровано веднъж, като са го оставили в дом. Като го вземеш може би ще се надява да е за постоянно и после като се върне в дома… най-малкото ще се чувства излъгано и ще гледа с още по-голямо недоверие на подобни “добри” прояви.”
“Не, тези деца не виждат как е навън. Те са затворени в дома, колкото и да са големи. И не, не е хубаво за него, защото ще му дадеш напразна надежда. Тези деца не искат за два дни да имат дом и семейство, те ги искат за цял живот.”
“Да, и по-лоши неща им се случват, но те не могат да бъдат предотвратени.
И въпреки че някои домове го предлагат – това е незаконно според мен.
Калинка, нищо лично, но като си от 5 дена с детето в къщи – дете на 3 години, което умира от ужас да не го върнеш в дома, което като не те вижда и реве с глас, данеби да изчезнеш, ще си помислиш как ще го върнеш.”
“Невзетите” за Коледа имате ли идея как наказват след завръщането. Служебно съм вземала две деца, настанени в дом за 1 година за 10 дни на лагер в друга институция. В деня преди “вземането” бяха накъсани всички дрехи на едното дете, за перода след завръщането тя още не иска да говори. Срещала съм се с вземани и невземани деца и е по-добре преди да вземете решение да направите добро на някое дете да попитате деца, преживяли добрини, как се чувстват.”
potresavasto
Аз мисля, че трябва да им вдъхваме вяра, а не да ги караме да се страхуват от това да им се случи нещо хубаво. Човек, трябва да опитва. Не бива да стоим затворени в черупките си бездейни от страх, че после може да е по-лошо.
Трябва да научим децата на радост и да преодоляват всичко, защото ‘доброжелатели’ има както навън, така и вътре. Да ги държим затворени вътре не е решение.
Страха е лош съветник.
Човек трябва да опитва. Иначе никога няма да се научи да ходи.
Извинете Линет, но нещо не разбрах позицията ви ясно и твърдо, относно проблема. Вие за вземането на сирачета по празници ли сте, или не?