Равносметка за 2007 година

Днес е последният ден на 2007 година. Това е и денят за равносметка в които някои хора мислено се връщат и анализират изминалите 364 дни от своето битие и си вадят изводи и поуки от действията си и случките които са им се случили. Няма да пиша надълго и нашироко за всичко което преживях и ми се случи през тази отминаваща година. Ще пиша, че общо взето тази година беше много добра. Запознах се с много хора, посетих хубави места, работих интересна работа и имах голямо вдъхновение, като създадох този блог и още един. Разбира се лошите неща също имаше, но не може да има само хубави.

Сред лошите неща мога да причисля раздялата с така наречените ми най-добри приятели, с които следващата година щяхме да празнуваме 10 годишен юбилей откакто се познаваме, но така е в живота… Времето отсява хората които истински те обичат и на които можеш да разчиташ за всичко. Времето оставя до теб само истинските съмишленици и братя по душа. На така наречените ти „добри приятели“ сваля маските и в даден момент виждаш истинската им, реална същност. И разбираш какво са целели и какво са ти мислели, с действията им и думите им. Но както и да е, счупената стомна не става пак такава каквато е била преди да бъде счупена, така е и с приятелството. Научих се да понасям неочаквани удари под пояса и научих се да избягвам очаквани забивания на нож в гърба. Не, че вече нямам доверие в хората, напротив вече си изградих представа за това какво мога да очаквам от даден човек, а усещането ми за това дали човека е искрен и какво мисли се засили и вече действа.

Важното за мен което трябва да се знае е, че отдавна спрях да мразя хората, които са ме преебали. Тези хора просто ги игнорирам и избягвам, защото ми носят душевен дискомфорт, а и вече са ми ненужни, понеже на няколко пъти  доверието в тях ми е падало изцяло. Важното е човек да не таи омраза в сърцето си, защото тя го гризе отвътре и му носи болести, любовта е най-простият и широко разпространен универсален лек, които прави с хората вълшебства. Стига те да го пожелаят…

И накрая искам да благодаря на всички читатели на този блог, попаднали случайно или не. Без вашата активност този блог нямаше да е същият, какъвто е сега. Пожелавам ви една нова много успешна, плодотворна нова година, изпълнена с здраве, мир и любов. Нека отворим сърцата си за нови предизвикателства, нека правим добрини и нека в нас пламъка на човещината не угасва.

Секс без обвързване или любов за 3 години

Едно време момичетата се страхуваха, ако момчетата ги използват само за секс или за секс за една нощ, сега е точно обратното. Забелязвам, че все повече жени търсят любовници единствено за плътски наслади без емоционални обвързвания и то доста напредват в това отношение. Наскоро попаднах в такава тема в един форум, постът беше следния:

Здравейте,

Имам си проблем с приятелката ми. Нея я е страх от обвързване. Това си е доста нормално мисля. Понеже и мен ме хваща шубето понякога като си помисля какво е да живееш с един човек цял живот.
Но работата не е там всъщност. Нея я е панически страх от това, че прекарваме много време заедно, че аз вличч на живота и. Страх я е да не загуби приятелите си понеже си има приятел. Също така има и някакво неопределено чувство, че не е опитала достатъчно за да е сигурна какво иска.
На мен ми е много трудно понеже я обичам страшно много и не искам да я загубя. А и на нея и е трудно. Как може да се преодолее едно такова чувство за страх и изобщо може ли? Какво бих могъл да направя аз?

В друг форум пък имаше изповед на 25 годишна жена, която категорично заявява, че не иска обвързване и й е омръзнало от връзки:

Така от къде да започна не знам.Аз съм на 25 год.колкото и нескромнно да звучи, много съм сладка, абе всичко ми е супер наред , с едно малко изключение.Имам огромен страх от обвързване, дори в момента съм с двама мъже,с 1-я сме може би най-близките хора на тая планета, с втория секса е просто невероятен.Обаче и двамата усещам, че вече тотално са хлътнали, въпреки че сме си изяснили отношенията, т.е това че аз не искам нещо по-сериозно.И от тука идва целия проблем, нямам нищо против семейство, деца и прочие, но явно и аз като много хора чакам ЧОВЕКА.И честно казано вече ми омръзна от връзки които на финала приключвам с разочарование.Ами това е, нищо фрапиращо, но сега ми е малко по-леко.

Това дали е така, защото има все повече мъже готови да узаконят брака с половинките си и да ги „вържат“ към семейното огнище или жените станаха по еманципирани и независими и трудно биха приели да загубят свободата си. Мит ли вече стана, че мъжете ги е страх от обвързване и сега жените много по лесно минават от връзка на връзка и то най вече сексуална. Безспорен е за мен факта, че ние преживяваме по трудно раздялата и много вземаме навътре нещата, въпреки, че някои ще каже да, ама мъжете сте по склонни на изневяра. Да това е донякъде така, но пак според зависи.

Преди няколко години френският автор Фредерик Бегбеде публикува книгата „Любовта трае три години”. Така неговата теория ми разби на пух и прах мисълта, че човек може да е моногамен за дълъг период от време. Какво се случва през тези три години:

През първата година се чувствате превъзбудени, окрилени и сякаш поглеждате на света с други очи. За вас животът има едно лице – това на любимия човек. Прекарвате безсънни нощи, за да се наслаждавате един на друг.

През втората година се чувствате стабилни, уверени, че до вас стои човекът, с който искате да прекарате остатъка от дните си. Говорите по-малко, но това не ви притеснява, защото вече се разбирате само с поглед. Дори сексът е по-хубав от всякога. Абсолютното съвършенство!

На третата година обаче не говорите, защото няма какво да си кажете.
Излизате по-често, за да не прекарвате цялото си време заедно. Предпочитате да заспите, отколкото да правите секс. Навлизат скуката, самотата и въпросът – това ли ме чака до края на живота?

На следващата година… На следващата година всичко започва от начало. Но вече с друг човек!

Според тази покъртителна теория всички връзки са обречени на провал. Обречени сме да достигнем до необратимия момент един ден любовта ни да се изчерпи и да не я изпитаме никога повече към човека, който до преди няколко месеца е означавал всичко за нас. И никога не можем да се предпазим, защото когато сме влюбени, си мислим, че сме изключение от правилото.

Още по-застрашително звучат думите на невролозите, които твърдят, че любовта е заложена в мозъка ни и ние се влюбваме с единствената цел да създадем потомство. След три години се очаква, че двойката е създала дете, то малко е поотрастнало и двамата партньори нямат реална генетична нужда един от друг. Да не забравяме и факта, че когато сме влюбени отделяме ендрофин, окситоцин и други разни хормони, които ако са ни в повечко, може да останем по-дълго време с партньора. Ако не, сме обречени на тригодишни връзки цял живот.

И накрая за да видим изповедта на една серийно моногамна жена, която може да съумее да надхвърли трите години любов със съпруга си и да е влюбена в него почти цял живот. Как е възможно това? Ами така:

Аз съм моногамна. Серийно моногамна. Не съм само с един мъж през цялото време, но когато съм с един мъж, не си мисля за друг и не желая друг. Нямам голяма бройка мъже. Четирима само. Не гоня бройката, винаги съм гледала чувствата. Ако не обичам мъжа и той не е единствения, който желая в момента, въобще не стигам до интимност с него. Не съм като онези кучки дето само се чудят кого да излашкат. Винаги съм им се чудела. Аз просто се отдавам само на един изцяло и всичко останало е без значение.

Например тази сутрин в осем ми се обади първата ми голяма любов. „Ела да те прослушам в офиса ми“. Отидох, естествено, той ми е първата голяма любов. Така страстно се любихме. Не си и помислих за друг мъж. Нали вече ви казах, моногамна съм. Имахме такава луда история. Невероятни спомени. Винаги е бил до мен, когато съм имала нужда. Както сега. Толкова го желаех. Подпря ме на парното с гръб и ми доказа колко много означаваме един за друг. Върха си беше, какво да ви разправям.

Прибрах се взех си душ, и тъкмо да седна на компютъра да початя, получавам смс: „Долу в барчето под вас съм“. Втората ми голяма любов. Не слязох в барчето, ами му пуснах смс: „Ами качвай се де“. Толкова рядко го виждах, не живее в града ни вече идва от време на време. Нахлу като невиждал жена. Направихме го прави до стената. Беше невиждан секс. Моногамен. Изгоних го бързо обаче. Съпругът ми си идваше понякога да обядва, а наближаваше 12.00 часа.

Поизмих се и тъкмо влязо в ритъма на ежедневието мъжа ми влезе. „Мила, толкова малко време оставаме сами“. Аз тъкмо правех салатата. Много обичам мъжа си. Той е третата ми голяма любов. Имаме деца. Грижи се за мен. Когато съм с него не помислям за друг. Съвсем отгкровено ви го казвам. Рядко има като нас, хармонични двойки. Хвана ръката ми и ме завлече в спалнята ни, нашата свещена любовна обител. С него секса продължи повече от час. Обичахме да пробваме от всичко. Прекрасен любовник е. Ако искате вярвайте. Откакто съм омъжена за него, не съм се омъжвала за друг. Нали ви казах, моногамна съм.

Изпратих го каталясала. За днес ми стигаше. Просто и да си моногамен никак не е лесно, не е за всеки, да знаете.
И тъкмо да си легна да почивам, телефона звъни. Викам си няма да го вдигна. Но беше доста упорито. Вдигнах накрая. Последната ми голяма любов. Бях забравила, че онзи ден се бяхме уговорили да се видим днес. Бях луда по него. На такъв мъж никоя жена не би отказала. Просто сърцето ми преливаше от обич и страст към него. Веднага забравих всичко останало и хукнах към тях. Влязох рошава и запъхтяна. Започна ме в движение от антрето. Не ме съблече, само ми събу панталоните донякъде. Той харесваше така, недосъблечена жена. Казваше: „Все едно не си изцяло моя“. А аз бях изцяло негова. Само негова. Поне докато бях тук с него. „Обичам те“, повтарях и не лъжех. Обичах го. Нали ви казвам, аз съм моногамна. Серийно монагамна. Обичам само мъжа, с когото съм в момента и нямам нужда от друг.

Феномен ли е „Дежа вю“ или заболяване?

Мислех, че ми е познато чувството на „дежа вю“, докато не се върнах тук, във Фалуджа през февруари. В мига, в който излязох от хеликоптера, тъкмо при изгрев слънце и видях лагера, същият какъвто го бях оставил преди десет месеца – това беше истинско „дежа вю“. Стана ми страшно. Сякаш никога не бях напускал. Същата канцелария, същото разнебитено бюро, същият стол, същият компютър, същата стая, същата скърцаща закачалка… всичко беше същото. И същото щеше да си остане и през следващата година. Сякаш влизах в паралелен свят. Домът ми не беше на 10 000 мили оттук. Той беше в друго измерение. Това са думите от писмо на един морски пехотинец служещ в Ирак изпитал най ужасяващото си дежа вю в живота си, според неговите думи.

Дежа вю в превод от френски означава вече видяно. Това понятие се използва за онова странно усещане, което понякога имаме, дадена ситуация в която сме изпаднали или наблюдаваме, вече сме я виждали преди. Точно същата, по същ начин протича. Като че ли времето за миг се връща и ние преживяваме дадената случка отново. ;Моменти на дежа вю съм преживявал и аз. За първи път това чувство е описано от френския психолог Емил Бойрак в неговата книга „Бъдещето на психоложките науки“. В нея той описа феномена дежа вю като „Припомняне на бъдещето“.

Според проучвания повече от 70% от участващите в проучването са изживявали дежа вю поне веднъж в живота си. Тъй като е много трудно феноменът да бъде изживян на сила е много трудно той да бъде включен в емпиричните изследвания. Наскоро учени са установили, че има възможност дежа вю да бъде пресъздаден чрез хипноза.

Видове Дежа Вю

Карлос Дасилва Хънкхаусър твърди, че има три типа дежа вю. Дежа Веци, най-често превеждано като „вече изживяно“. Чарлз Дикенс описва Дежа Веци така:

Всички ние се изпитвали чувството, което ни спохожда, когато ни се струва, че това, което казваме и правим вече е било казано и е било направено в миналото, в отминало, неопределено време, когато сме били заобиколени от същите лица, обекти и обстоятелства, когато знаем какво точно ще бъде казано, като че ли изведнъж се сещаме.

Когато повечето хора говорят за дежа вю те всъщност описват дежа веци. Проучвания показват, че около 70% от хората изпитват това чувство, най-често между 15 и 25 години, когато мозъкът е все още податлив на промените в околната среда. Изживяването най-често е свързано с нещо много обикновено и ежедневно, но това изживяване е толкова въздействащо, че може да бъде запомнено за няколко години напред.

Дежа веци се свърза с изживяване, което включва много повече от само гледката, поради което този вид дежа вю е много трудно да бъде определен. Феноменът обгръща много голям обем от детайли, които спомагат чувството да ни се струва странно, особено след като знаем какво ще се случи или ще бъде казано.

В последно време дежа веци се възприема и като нарушение на паметта.

Дежа Сенти или „вече почувствано“ по-често се приема като мисловен процес, който много рядко остава за дълго време в паметта на човек, тъй като не може да бъде разпознат.

Д-р Джон Джаксън записвал думите на своите пациенти, които страдали от психомоторна (психо-мозък, моторна-свързана с движение) епилепсия или епилепсия на темпоралния лоб.

Дежа Висите („вече посетено“) се среща по-рядко и описва феноменът,
когато човек отива на ново място, но много добре знае на къде да върви и къде отива, като в същото време знае, че това е невъзможно.

Мечтите, прераждането и извън телесното пътуване най-често служат за обяснение на този феномен. В допълнение някои хора смятат, че четенето на брошура може да доведе до опознаване на мястото.

За да бъдат различени дежа висите и дежа веци е нужно да се определи източникът на чувството. Дежа веци се свързва с временни събития и процеси, докато дежа висите се свързва с географски и пространствени сходства.

Научни изследвания

В последните години дежа вю се включва в много сериозни психологически и невропсихологически изследвания. Най-честото обяснение е, че дежа вю не е предсказание, а по-скоро аномалия на паметта, при която се внушава, че изживяването се припомня. Материята на това обяснение се крие в това, че чувството на припомняне е много засилено, поради сходството на обстоятелствата между предишното изживяване и сегашното .

Връзки с разстройства

Клинични връзки между дежа вю и някои разстройства са били намерени. Например при хора с шизофрения и потиснатост, но най-вече при пациенти с епилепсия на темпоралния лоб. Тази връзка води до мнението на някои учени, че дежа вю всъщност е неврологична аномалия, свързана с неправилно разпределение на нервните импулси в мозъка. Тъй като много хора страдат от леки нарушения в разпределението на нервните импулси се смята, че е много вероятно дежа вю се явява като резултат от неправилно усещане на мозъка.

Фармакология

Доказано е, че някои лекарства засилват вероятността от появяване на дежа вю у пациентите. Учените Тайминен и Жааскелайнен установили случай на иначе здрав мъж, който пиел хапчета, за да успокои грипа си. След като приемал Амантадин и Фенилпропаноламин заедно случаите на дежа вю зачестили и траели през целия период на терапия с двете лекарства. Това накарало двамата учени да смятат, че някои лекарства засилват шансовете за появяване на дежа вю.

Обяснение чрез паметта

Сходството между предизвиканите от дежа вю стимулации и съществуващи, но различни спомени може да доведат до появата на феномена. Така, когато човек се сблъска със ситуация, която не може ясно да си спомни се появява феноменът дежа вю.

За да могат експериментално да възпроизведат феномена Банистър и Зангвил използвали хипноза, за да причинят постхипнотична амнезия, с което да ги накарат да си спомнят неща, които са видяли. Трима от десет участвали в експеримента получили така наречената парамнезия.

Нервни теории

В края на XIX и началото на XX векове широко се е смятало, че дежа вю се предизвиква от неправилно разпределение на нервните импулси. Грешката се е състояла в това, че мозъкът е възприемал дразненията на околната среда с няколко секунди закъснение. Най-често се смята, че забавеното възприемане от очите е довело до забавена реакция на мозъка. Въпреки това, много слепи хора изживяват дежа вю, което прави теорията неправдоподобна.

Парапсихология

Дежа вю се свързва с предварително знание, ясновидство или свръхчувствително възприемане и често се смята за екстрасенска способност. Други ненаучни обяснения включват и пророчество.

Сънища

Някои хора смятат, че дежа вю е паметта в сънищата. Въпреки, че повечето сънища не се помнят, сънуващият човек може да покаже активност в областите на мозъка, които отговарят за дълготрайната памет. Спекулира се, че сънищата четат дълготрайната памет, като заобикалят краткотрайната памет. В този случай дежа вю може да бъде спомен за забравен сън, който включва елементи от моментната будна ситуация. Това може да се свърже с феномена дежа реве или „вече сънувано“

Възкръсване

Хората, които вярват във възкръсването смятат, че дежа вю се предизвиква от фрагменти от миналото, които са изплували на повърхността на мозъка. Други смятат, че феноменът е предизвикан от астрална проекция или извънтелесни преживявания, когато човек пътува, докато тялото му спи.

Свързани феномени

Жамайс Вю („никога не видяно“) е термин в психологията, който се използва, за да опише всяка позната ситуация, която не е разпозната от наблюдателя. Често се описва като противоположния феномен на дежа вю и включва странното чувство у човек, който знаейки, че не е за първи път в подобна ситуация, чувства, че попада в дадената ситуация за първи път. Жамайс Вю най-често се свързва с някои видове амнезия и епилепсия, при които човек не разпознава иначе познати думи, хора или места

Прескюе Вю, (от френски „почти видяно“) е усещането, което човек получава, когато е на път да получи прозрение. Често усещането е много объркващо и много рядко води до досещане. Често човекът, който изпитва това чувство казва „на върха на езика ми е“. Чувството се среща у хора, които имат епилепсия или лабилност на темпоралния лоб.

Есприт де ескалиер (стъпаловиден разум) е чувството, когато човек си спомня нещо прекалено късно. Например, когато след като разговорът е приключил събеседникът се сеща за умна забележка. Друг пример е, когато човек учи усилено за изпит, но когато се явява на изпит забравя всичко, което е научил. След като изпита приключва човек си спомня всичко.

 Последните изследвания и изводи за Дежа вю

Да вярваме или не наскоро екип изследователи от Масачузетския технологически институт под ръковоството на биолога Сусуми Тонегави, нобелов лауреат за 1987 година е открил областта в главния мозък, отговорна за формирането на ефекта дежа-вю (вече видяно).

Съществуват много процеси, свързани с паметта, които може да бъдат класифицирани и съотнесени към определени области на мозъка. Основната зона на главния мозък, отговорна за реализацията на функциите на паметта, е хипокампът. Изследователите от групата на Тонегава открили, че има участък, отговорен за съхраняването и „проиграването“ на отделни епизоди, съставени от набор на различни усещания. Тази част на мозъка се явява неголяма област от хипокампа- така наречената назъбена извивка (dentate gyrus), пише bgfactor.org.

По-рано учените само се догаждаха за специфичната функция на назъбената извивка. Сега, благодарение на новия експеримент, тази идея бе потвърдена изцяло. За тая цел учените са провели опити и са получили мутантни мишки, на които, заради определен ген, някои от клетките на назъбената извивка се оказват изменени. По време на изпитанията мишките е трябвало да извършват определени действия в ситуации, предизвикващи страх. С тези задачи мишките се справяли успешно, проблемни обаче се оказали случаите, в които мишките е трябвало да извършват действия, когато събитията са протичали в сходни условия.

Мишките-мутанти не били в състояние да открият разликата между такива контексти, затова Тонегава стига до извода, че назъбената извивка осигурява както спомените за определени условия, така и умението да отличиш едни условия от други.Както твърде ученият, дисфункция от този род води, в частност, до „дежа-вю“. Според него, този феномен се случва в резултат от „борбата“, която настава когато е необходимо да се различат две извънредно сходни ситуации, съобщава сп. „Мембрана“.

Тонегава забелязал, освен това, че с възрастта феноменът „дежа-вю“ се среща по-често при хората и това е свързано със стареенето и гибелта на клетките на назъбената извивка. Като човек вече на възраст (той сега е на 67 години), невробиологът признава, че и с него се случва нещо подобно. „Много пътувам и когато се оказвам на съвършено нови летища, една част от мозъка ми казва, че вече съм бил тук. Впрочем, останалата част знае по-добре кое как е…“ – така Тонегава илюстрира своето откритие.

Весела Коледа!

Весела Коледа! Бъдете засмени, много здрави и нека късмета, любовта и щастието да бъдат с вас!

Кой колко харчи за коледни подаръци

Британците

Британците харчат 2,3 млрд. британски лири годишно за нежелани коледни подаръци, като близо една трета от тези стоки се пускат за продажба в интернет след празничния сезон. Това показват резултатите от изследване за фондация World Vision (Уърлд вижън), цитирана днес от Ройтерс. Над три четвърти от общо 1400-те анкетирани са посочили, че харчат до 50 бр. лири за нежелани подаръци всяка Коледа. От получаваните всяка година стотици хиляди ненужни подаръци 39 процента събират прах в шкафовете, а 28 процента впоследствие се пускат за продажба в интернет , пише БТА. Всяка година една четвърт от населението купува за приятели и роднини подаръци на обща стойност до 300 британски лири, сочи изследването.

Близо 60 процента от хората, харчещи пари за нежелани коледни подаръци обаче твърдят, че по-скоро биха дали тези пари за себе си, отколкото за благотворителност. Според изследването над една четвърт от британците не могат да си спомнят нито един от подаръците, които са получили миналата година. Половината от мъжете и 43 процента от жените дори не могат да си спомнят какво точно са им подарили родителите. Фондация World Vision е провела изследването във връзка с пускането на неин каталог с подаръци, средствата от които ще отидат за бедните хора по света, отбелязва Ройтерс.

Италианците

Италианските семейства ще похарчат само по 160 евро за коледни подаръци през тази година.
Това е с 12 на сто по-малко от средствата, употребени през миналата година за празнични дарове, твърди изследване на италианската осведомителна агенция Кронос. Според проучването всичко това показва, че семействата на Апенините изпитват икономически проблеми през тази година. 13-тата заплата, която италианските служители получават по традиция преди Коледа, ще отиде най-вече за изплащане на дълговете им. 80 на сто от италианците ще я похарчат с тази цел. Обща е тенденцията италианците да се отказват все повече от ненужните или от „повърхностните“ подаръци и да предпочитат полезните дарове. Като полезни се смятат технологичните подаръци – мобилни телефони, компютри, видеоигри. В графата „полезни подаръци“ обаче попадат и пухените якета, чантите и ботушите, аксесоарите с футуристичен дизайн, часовниците и др. Според Асоциацията на потребителите цените на този вид продукти са нараснали средно с 4,3 на сто.

Руснаците харчат по 260 долара за новогодишни подаръци

Това показват данните от изследването за популярността на кредитите, отпускани за новогодишни подаръци, сред жителите на големите градове, проведено от банка ФКХ. В проучването са участвали 1200 души на възраст над 20 години, които вече имат опит при тегленето на кредити, от тях 50% са жители на Москва, останалите 50% – на други многомилионни градове. Съотношението мъже спрямо жени сред запитаните е 43% към 57%. 93% от жителите на мегаполисите смятат да подарят новогодишни подаръци, като най-популярните са козметика, парфюми и играчки. 33% от запитаните са готови да вземат кредит за покупката на новогодишен подарък. Сред мъжете положително се отнасят към идеята да купят на кредит 38%, докато жените са по-предпазливи – 27%.

Испанците

Испанските семейства са похарчили тази година за коледни подаръци средно по 520 евро, което е с 6% повече от миналата година. Това показват резултатите от анкета, извършена от компанията Deloitte, предаде РИА Новости.Испанските семейства са отделили за коледни подаръци около 30% от месечния си бюджет. Други 218 евро са били похарчени за празничната трапеза.Допитването показа, че най-желан подарък за възрастните жители на Испания тази година е пътуване в чужбина. Децата най-много искат да получат видеоигра.
Испанците са предпочели да пазаруват за Коледа в големите търговски центрове.

Американците

Цели 25 млрд. USD са изхарчили американците за покупки на коледни подаръци онлайн за периода 1 ноември – 18 декември, отчитат анализаторите от ComScore Metrics. Тази цифра е по-голяма от колкото целия миналогодишен сезон, като само за последните 2 дни – понеделник и вторник – сумите са били съответно 700 млн. и 670 млн. USD.Така ръстът на продажбите на подаръци през интернет за сезона до момента е 19%, а прогнозите на ComScore са доста розови.

Азиатците

Японците и тайландците харчат най-малко пари за коледни подаръци, показа анкета в седем азиатски страни, предаде ДПА, като се позовава на в. „Стрейтс таймс“.Само двама от всеки 10 японци и от всеки 10 тайландци са казали, че ще купят подаръци на близките и приятелите си за Коледа, сочи изследването на финансовата компания GE Money. Анкетата е обхванала 2000 души. Крайно пестеливи са и филипинците. Сравнително
най-разточителни са жителите на Сингапур. Над половината от участниците в анкетата са отговорили, че ще купят повече от шест подаръка. Жителите на Република Корея най-много обичат да получават като подарък дрехи и аксесоари, докато повечето сингапурци предпочитат пари.

А как стои въпроса с българите?

За 41% от българите сумата от 100 лв е достатъчна сума, за да задоволят желанията на близките си. Други 28% твърдят, че цената не е от значение за подаръка.

До 100 лв. ще отделят за подаръци на близките си по Коледа 41% от участвалите в анкетата на ipo.bg.  Други 23% твърдят, че са склонни да прежалят до 500 лв., за да зарадват роднини и приятели за коледните празници. Най-малко – 8% от участниците в анкетата на сайта – пък ще отделят до 1000 лв. за подаръци.

Зимно ледено време като за винце

Тема на пост като за празничните дни. На коледните и новогодишни, празнични трапези убеден съм, че тази вълшебна напитка ще присъства независимо дали ще е бяла или червена. Мисля си, че качествените българските вина са един от символите на страната ни и по нищо не отстъпват от елитните чужди вина. Още повече, че България като страна на древни култури и цивилизации е наследила богати традиции в производството на вино. Редом с розовото масло виното се е превърнало в един от символите на страната ни.

Археологически находки доказват, че още преди 5000 години на територията на днешна България се е произвеждало вино. Първите лози са пренесени от Близкия и Средния Изток в Южна България. Първоначално лозарството се развива само по долината на р.Марица и около големите черноморски пристанища, но постепенно се разпространява по цялата територия на старната. Траките, които всъщност полагат основите на българското винопроизводство, са смятани за едни от най- добрите лозари и винари в Античността. Богът на виното и плодородието е един от най- почитаните богове както от самите траки, така и от гръцката и римската митология. Според някои историци тракийското му име е Загрей, римляните го наричат Бакхус, но и до днес той е познат най- вече с елинското си название- Дионис.

Храмът на Дионис бил равен по слава на храма на Аполон в Делфи и оракулът гадаел не по-зле от елинската пророчица Пития. В родопския храм на Дионис били извършени най- малко две велики предсказания. Александър Велики разбрал, че ще завладее света, а римляните, че ще станат световна империя. Светилището се намирало в голяма зала без покрив, което се налагало от спецификата на обреда, извършван в него.Това бил така нареченият Винено- огнен обред, при който се гадаело по височината на издигналия се пламък, след като върху олтара е излято вино.
От дълги години археолозите търсят прочутото светилище с прорицалище на бог Дионис. И макар да се е наложила тезата, че то се намира в свщената планина Пангей (Родопите), съществува хипотезата, че то е било построено в Хемус (Стара планина). Основната ни информация за местонахождението му дава гръцкият историк Херодот, но тъй като той никога не е посещавал вътрешността на Тракия, географските му означения са доста неточни. В момента се популяризира хипотезата, че храмът се намира в свещения скален град Перперикон. Втози древен тракийски град археолозите откриха храм, чиито останки съответстват на описаното в изворите светилище на Дионис. Това съвпада с някои исторически източници, в които местоположението на светилището може да се локализира в граничната зона между Одриското царство и държавата на Бесите, а именно в Източните Родопи, където е открит и Перперикон. Сигурни доказателства обаче все още липсват.

Много са факторите, които стават причина за славата на българските вина от античността до наши дни. Траките полагат основите на винарството по българските земи. Когато славяните и прабългарите се настаняват на Балканския полуостров, те откриват едно добре развито лозарско стопанство. По късно църквата взима виното под своя покров, продължавайки традициите, но и усъвършенствайки ги, за да може днес българските вина да са известни по целия свят.

Според постановление на Министерски съвет № 162/13.07.1960 г. България е разделена на пет лозаро-винарски района.

Дунавска равнина (Севернобългарски) Черноморски (Източнобългарски) Тракийска низина (Южнобългарски) Долината на Струма (Югозападен)

Дунавска равнина
Севернобългарският район се характеризира с умерено-континентален климат с горещо лято и голямо количество слънчеви дни. Обхваща централната и западната част на Дунавската равнина, южния бряг на Дунав и прилежащите му райони. Разпространени са сортовете „Мускат отонел“, „Гъмза“, „Каберне совиньон“, „Мерло“, „Шардоне“, „Алиготе“, „Памид“ и други. Тук се произвеждат сухи бели вина, пенливи вина по класическа технология и качествени червени вина, които се характеризират с богат плодов аромат и свеж вкус.

Черноморски
Тук се намират около 30% от лозята. Eсента е топла и продължителна, което е много благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини бели полусухи вина. В този район са концентрирани около 53% от белите сортове грозде в т.ч. „Димят“, „Ризлинг“, „Юни блан“, „Мускат отонел“, „Траминер“, „Совиньон блан“, който тук дава отлично по качество грозде. В този район се произвеждат едни от най-добрите наши сухи и полусухи вина, които съчетават приятен плодов аромат, плътен вкус и елегантна свежест.

Розова долина
Подбалканският район се разпростира на юг от Стара планина и има два подрайона – Източен и Западен. По южните склонове на Стара планина и в долината между нея и Средна гора се отглеждат основно сортовете „Червен мискет“, „Ризлинг“, „Ркацители“, „Каберне совиньон“ и „Мерло“. Тук се произвеждат главно бели сухи и полусухи вина, по-малко червени и ароматизирани вина. Вината са с характерен приятен плодов аромат, свеж и хармоничен вкус. Тези от местния сорт „Червен мискет“ са едни от най-добрите представители на белите вина у нас и се отличават с богат плодов аромат, елегантно тяло и нежен, запомнящ се послевкус.

Тракийска низина
В Южнобългарския район климатът е умерено-континентален с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. Включва централните части на Тракийската низина и части от Сакар. В този район са концентрирани повечето от червените сортове грозде. Отглеждат се „Мавруд“, „Мерло“, „Каберне совиньон“, „Червен мискет“, „Памид“ и други. Климатичните условия на района, защитен от остри северни ветрове, благоприятстват получаването на богати, плътни, запомнящи се червени вина от сортовете „Каберне совиньон“ и „Мавруд“. Добрите вина от местния сорт „Мавруд“ се ценят особено много, защото съчетават аромата и вкуса на червени дребни плодове, подправки и треви.

Долината на Струма
В този район са включени югозападните части от страната. По размери не е голям, но притежава специфични климатични особености, приближаващи го до средиземноморските области. По долината на река Струма се отглеждат местният сорт „Широка мелнишка лоза“, „Каберне Совиньон“ и „Мерло“. Получените вина се характеризират с топли южни тонове в аромата, с пълнота във вкуса и богатство на общите впечатления. Особен интерес представляват вината от сорт „Широка мелнишка лоза“, които са богати и достатъчно обемни и при стареене придобиват екзотични и много приятни нюанси във вкуса.

Червеното вино

Червеното вино е хит на сезона, освен това всеки знае, че то е и най-полезно. Антиоксидантът ресвератрол, който се съдържа в червеното вино, увеличава силата и физическата издръжливост. Освен това специалистите казват, че

Една чаша червено вино се равнява на шест чаши бяло вино по благоприятно въздействие върху организма.Екип от Института по генетика, молекулярна и клетъчна биология в Страсбург доказа, че мишките получили големи дози от веществото, могат да бягат два пъти по-далече от другите.

Вероятно ресвератролът засилва метаболизма и така мускулите работят по ефикасно, като изгарят повече енергия. Механизмът вероятно е същият и при хората.

Това може да осигури ново лечение срещу затлъстяване и диабет, както и ново средство за увеличаване на издръжливостта, но преди това са необходими допълнителни изследвания. Учените изтъкват, че трябва да бъде уточнено дали високи дози от веществото са безопасни за хората.

За да се постигне ефектът, получен с мишките, хората би трябвало да изпият стотици хапчета, равняващи се на стотици чаши вино дневно. Предишно изследване доказа, отново при опити с животни, че ресвератролът удължава живота и предпазва от затлъстяване. Освен червеното вино и гроздето, на ресвератрол са богати и фъстъците.

Интересно е заключението на учените от Маинц, че червените вина от Франция, за разлика от германските, защитават сърдечно-съдовата система на човека.

Улрих Фьостерман от Фармакологичния институт към университета в Майнц е анализирал механизмите, благодарение на които червеното вино действа благотворно на сърдечно-съдовата система. Основна роля тук играят различните растителни вещества, които се съдържат в напитката. Така наречените флавоноиди, полифеноли и фитоалексини съдействат за освобождаването на окисленията на азота /NO/ по вътрешните стени на кръвоносните съдове. NO действат разслабващо на гладката мускулатура, освен това предотвратяват възпаления и запушвания на съдовете.

По време на есенния конгрес на Германското общество на кардиолозите в Нюрнберг Улрих Фьостерман изнесе доклад, в който доказва, че тези прекрасни свойства са характерни за френското вино. То съдейства за многократното освобождаване на NO.

Що се отнася до германското вино ученият почти не е открил неговия терапевтичен ефект. По време на експериментите благотворната реакция на NO не е била открита, ако не смятаме наподобяващ страничен ефект, причинен от чистия алкохол.

Ябълково вино или Сайдер

Ябълковото вино е алкохолна напитка, направена от ферментирал ябълков сок. В миналото е било известно като сайдер.
Специалисти от университета на Глазгоу твърдят, че около половин литър ябълково вино на ден е полезен за здравето, пише в. „Сън“. Серена Маркс и колегите й установили, че напитката е богата на феноли – химикали, които предпазват организма от ракови заболявания, сърдечни болести и инсулти.

Изследователите от Глазгоу ще тестват ефекта от ябълковото вино върху 12 доброволци, за да проверят как съдържащите се в него феноли се поемат от кръвта.

Десертните ябълки са богати на феноли, а тези, от които се прави сайдер, съдържат още по-голямо количество от полезните химикали, обяснява Серена Маркс.

Как да поръчваме/купуваме добро вино

По принцип, първо се гледа цвета и чистотата (прозрачността) на виното. Чистотата е индикация, че винарят си е свършил добре работата. Ако течността е мътна, тъмна, или пък в нея плуват малки парченца, това означава, че производственият цикъл е бил претупан, а условията, в които виното е отлежавало, съвсем не са били идеални. Всичко това говори за лошо вино, или в най-добрия случай за нещо, което може да ви напие бързо. В днешно време обаче всичко това може и да означава, че винарят е направил всичко както трябва и че познава добре техниката за филтриране на алкохола.

Ако цветът е много блед, това може да значи две неща: че виното е много леко и деликатно, или че има само една силна съставка. Колкото по-богат е цветът, толкова по-силно е самото вино. Това правило обаче не е абсолютно. За портвайна, например, няма значение, дали е светъл или тъмен на цвят, алкохолът ще е еднакво силен. Ако пък пиете шардоне, то може да е много тъмно на цвят, но дори и да си пийнете повечко, това няма да е проблем.
След като сте преценили чистотата и цвета на виното, пробвайте, как то ухае. Духнете лекичко в чашата, за да се получи полъх, сякаш от отварянето на бутилка. Какво подуши носът ви? Понякога в началото това е една определена, силна миризма, но след няколко мига, се долавят други, по-различни нотки, които изплуват постепенно.

Следващото нещо е да разклатите чашата. Помиришете виното, докато го правите. Как се промени усещането? Усетиха ли се нови аромати? Ако не, знайте че виното в чашата не е от най-добрите. Усещането трябва да сложно, комплексно, като малка “симфония”.

Вярно е, че усещането е пълно, но все пак би трябвало да се открият отделните аромати. Усещате ли мириса на плод? Ако да – на какъв плод. Бихте могли да усетите различни аромати – на ябълки, грозде, боровинки, ягоди, къпини, сливи, круши, лимони, грейпфрут и други. Други аромати, които можете да доловите, са на минерали, на шоколад, на тютюн, на сладко, на цветя, на подправки. Когато усетите тези благоухания, опитайте се да ги дефинирате по-точно, например – аромат на зелена ябълка, на натурален шоколад, на канела, на черен пипер, на босилек и т.н.

Следващото нещо е да отпиете от виното. Човешкият език е невероятен орган – изключително чувствителен и сложен. Опитайте се да определите, как езикът ви реагира на течността – върхът му, широката му част, двете му страни.

Повторете същия процес ще веднъж.

Преценете отделно вкуса и вида на виното. Добре ли се съчетават те?

Погледнете на глътката вино, като на цялостно ястие. Дали отделните му съставки си пасват, какъв е общият вкус, който оставят?

Какво е крайното усещане от виното? Горчив или сладък вкус оставя в устата ви. Този вкус задържа ли се, или изчезна за миг? Как се промени усещането минута, след като отпихте виното, а след три минути?
В истински доброто вино, всичко трябва да е в съвършено цяло. Мирисът, вкусът, дори цветът са от значение, дали ще усетите истински празник от една чаша вино.

Да поръчаме бутилка вино – при това правилното вино – може да бъде предизвикателство, ако не познаваме основните факти.
Освен това, с което почти всички са наясно, а именно, че червеното върви повече с месо, а бялото – с риба, повечето хора нямат понятие на какво да обръщат внимание, когато трябва да се избере най-доброто вино за вечерята и често поръчват най-скъпото, водени от грешната представа, че цената е най-добрия индикатор за качество.

Златното правило:
Използвайте акронима БПИК, когато купувате или тествате вино. Това означава:
Баланс: реколта, киселинност, дали е отлежавало в дъбови бъчви или не, танин (в червените), процент на алкохола и отлежалост.
Продължителност: колко дълго вкуса се запазва в устата ви.
Интензивност: колко силен е вкуса.
Комплексност: ако виното има няколко вкусови “пласта”, включително и послевкус.
Ето и няколко практически съвета, които биха ви улеснили, ако купувате вино за в къщи и когато го сервирате:
1. Проверете етикета, за да видите как е произведено виното (дали гроздето е брано на ръка, дали е отлежавало в дъбови бъчви и т.н.), произхода на виното и реколтата.

2. Цената на виното зависи от търсенето, въпреки че само цената не е показател за качеството. Балансът и продължителността на вкуса са ключовите фактори, така че ако има възможност – поискайте да пробвате. Правилото е: колкото по-дълго се запази вкусът в устата ви, толкова по-добро качество е виното.

3. Когато купувате вино, винаги избирайте коркова тапа или капачка на винт. Някои много добри вина вече се продават с винтова капачка. Преимуществото е, че няма опасност виното ви да е с вкус на тапа. Единственото, което още не е проверено при вината, затворени в бутилки с капачка на винт е колко добре ще отлежава. Никога не вземайте бутилка със синтетичен корк. Те не прилепват добре, което означава, че се просмуква кислород, а това има лош ефект върху виното.

4. Питайте консултантите в магазина (в случай, че пазарувате в голям или специализиран магазин, а не в кварталния гараж) за мнението им – може пък да ви изненадат приятно с компетентна информация.

5. Винаги сервирайте виното с подходящата температура. Между 16 и 18 градуса е идеалната температура, а ако не можете да я “уцелите” знайте, че както за бялото, така и за червеното вино е по-добре да са твърде студени, отколкото твърде топли.

6. Не забравяйте да сипете червеното вино в кана, преди да сервирате. Ако искате да подчертаете какво вино сервирате, специалистите препоръчват първо да го изсипете в кана и след това да го върнете в бутилката с фуния.

7. Когато планирате парти, се заредете добре. Смятайте приблизително по бутилка на човек.

Сирената – идеалното мезе за вино

За много хора сиренето и виното вървят ръка за ръка, както солта и пипера, рибата и пържените картофки, шопската салата и ракията. Трудното идва, когато трябва да се подбере конкретно вино за конкретно сирене, защото както при правилна комбинация тези продукти взаимно се подчертават, така при необмислено съчетаване се губи усещането за истинския им вкус. Още по-сложно става, когато имаме дъска със сирена. При комбинирането на вино с храна са важни интуицията, доброто чувство за съчетаване на вкусовите нюанси и любопитството, а не цената или репутацията на едно вино или сирене.

Съществуват някои общи принципи, които могат да помогнат за ориентиране в безкрайния свят на вината и сирената:

- Белите вина се съчетават със сирене по-добре от червените. Това важи най-вече за сирена със силно изразен вкус и аромат, тъй като те развалят букета на червените.
- По-пикантното сирене изисква по-силно вино.
- Сирената не понасят привкуса на дърво, затова е по-добре да се избягва вино, отлежавало дълго време в дървени бъчви.
- С неутралните и сирената със сладникав вкус не се сервират свежи вина, които заради високото си киселинно съдържание, правят сиренето да изглежда по-кисело.
- Изборът на вино зависи и от зрелостта на сиренето, т.е. колкото е по-зряло едно сирене, толкова по-отлежало вино му подхожда.
- Сиренето и виното, произведени в един регион се допълват най-добре.
- Червените вина се предлагат към меки и деликатни сирена, а сухите бели с пикантни сирена.

А ето и някои класически съчетания:

Пресните сирена (Рикота, Фета, Моцарела, Шевр и др.) са меки, с висок процент водно съдържание, с по-обикновен, млечен вкус и повече или по-малко кисели. Към тях се подбират млади свежи вина с билкови или минерални нотки, например Совиньон Блан, Сух Ризлинг или младо пенливо вино. Балканският вариант е Рецина гръцка напитка, подобна на виното).

Сирената с бяла плесен (Бри, Камамбер) когато са млади, са по-кисели и се съчетават със сайдер или млади шампанизирани вина с жив кисел вкус. Когато узреят, сърцевината им е мека и златиста, със сметанов привкус, а към периферията са по- стегнати и пикантни, затова е необходимо вино с характер и букет от аромати. Класическият избор е Шардоне, отлежало в дъбова бъчва; може да се опита и Пино Ноар със средно тяло.

Меките сирена с отмита плесен (Мюнстер, Епуас, Ерв, Ливаро, Лимбург и др.) са с ярко изразен аромат и вкус от по-фин до по-рязък. Те се съчетават добре със силни вина с ясно изразен аромат на подправки. Добро попадение са Пино Ноар и Ризлинг от късна реколта.

Сините сирена са солени, с остър и силен аромат и мек кадифен вкус. С тях чудесно се съчетават сладки вина. Порто, Мадейра, Амонтилядо и Олоросо подчертават по-тежките сини сирена (Стилтън), но доминират над по-меките (Горгонзола), с които е добре да се пие Гевюрцтраминер, десертен Сотерн, австралийски Шираз или калифорнийски Зинфандел.

Полутвърдите сирена (Едам, Грюер, Харварти) попадат в групата на сирената, които се съчетават предимно с червени вина. Колкото по-зряло е сиренето, толкова по-силно трябва да е виното. Най-добрият избор е Шираз или Каберне Совиньон. Тези сирена придават на вина, отлежали в бъчви от френски дъб, по-пикантен завършек.
Твърдите сирена като Пармиджано, Пекорино, Чедар имат пикантен вкус с лек оттенък на ядки. Този вкус е добре да се подкрепи с Токайско вино или Мускат, които също имат изразен вкус на ядки, и могат да го засилят. Добре е вината да са отлежали т.е. да съответстват на характера на сиренето.

За да се направи правилен избор, трябва не само да се познават сирената, но и да се разбира от вино. Въпреки тези постулати, най-важното е: каквато и комбинация да изберете, ако ви се услади, не я зачерквайте само защото не пасва на горните правила.

Газираното вино или наречено още Шампанско

Шампанското се поднася с температура 6-8°С. Ако има възможност, се охлажда в специален съд, напълнен с вода и лед. Бутилката може да се отваря на масата или като се държи в ръце, макар че най-удобно е това да се прави в самия съд. Отначало се сваля станиола, след което се развива телената оплетка, така нареченото мюзле и едва тогава трябва да се извади тапата или може да се счупи телта, без да сваля станиола.

Все пак трябва да се спазват някои правила:

1. Не си струва преди отварянето бутилката да се обръща и тръска с цел да се изравни температурата на виното: част от него после може да се окаже върху покривката или върху костюмите.

2. За да не се излее шампанското от бутилката, по-добре е тя да се държи под ъгъл около 45°.

3. Не бива да се обръща бутилката срещу хората или към собствените си очи: тапата излита със скорост 13 м/сек. и може да стане причина за сериозни травми.

4. Тапата се придържа с лявата ръка, а с дясната се върти бутилката.

5. По-добре е, ако бутилката не се отваря със силен гърмеж.

В какви чаши се поднася шампанското?

Шампанското се налива в неголеми (около 150 мл) чаши, които могат да бъдат високи и тесни (във Франция ги наричат flute), или ниски и широки (coupe). Първите са за предпочитане, тъй като удължават процеса на отделяне на газа. Чашите се пълнят на два пъти до 3/4 от обема им.

С какво се поднася шампанското?

Шампанското е универсално, то допуска най-разнообразни гастрономически съчетания Смята се за класическо съчетанието на шампанско с хайвер, дивеч, ягоди, праскови, круши. Може да се предложи и с морски деликатеси, риба, птици и бяло месо.
Не би следвало да се поднася с шоколад ишоколадови бонбони, както се прави понякога.

 

Любопитни факти за шампанското

Шампан e най-северният район на винопроизводството във Франция, намира на 150 км североизточно от Париж. Тук са започнали да отглеждат грозде още в ІІІ век, но истинското развитие на лозарството започнало хиляда години по-късно.

Да се нарича шампанско друго, освен произведеното в Шампан вино, е неправилно. Що касае родния ни език обаче, думата вече широко е навлязла в ежедневна употреба и наричаме шумящото вино шампанско.

Площта, заета с лози в Шампан, е 27,5 хектара. Всеки хектар дава средно 8 хиляди бутилки шампанско годишно.

На мястото на тази провинция имало вътрешно море, част от парижкия басейн. За тези места е характерен тънкият горен слой почва, който покрива мощен пласт варовик с дебелина около 200 м, който отлично регулира влажността на почвата и температурата – денем поема излишъка от слънчевата топлина, а нощем, когато става студено, я отдава. Съчетанието на тези фактори придава неповторима индивидуалност на виното, произвеждано в тези райони.

Първото споменаване за газирано вино датира 1544 г. “Blanquette de Limoux” – е пенливо вино, получено в резултат на ферментацията на гроздова мъст. То се произвежда и до днес и се нарича “селско” вино.

Пиер Периньон се родил през 1638 г. в Сан-Мену и след завършването на иезуитския колеж през 1668 г. бил назначен за управител и главен винопроизводител на абатство Отвилер, където работи до смъртта си през 1715 г. Той пръв започнал да купажира (да смесва) вина, получени от различни сортове грозде, събрано от различни места, в различно време и организирал производството на бяло вино от черни сортове грозде. В основата на съвременната рецепта за производство на повечето пенливи вина е неговият метод. Така се и нарича виното на Периньон – “Vins de Perignon”.

Дом Периньон (дом е монашеска титла) е пазил в тайна разработените от него начини за производство на пенливи вина и не е оставил след себе си писмени трудове.
През 1718 г. каноникът на Доймския събор абат Родино публикувал книга, в която за първи път била описана технологията за създаване на пенливите вина на Шампан.

Някои хора след чаша шампанско изпитват необясним дискомфорт – най-често пулсиращо главоболие в слепоочията и в областта на челото. По всяка вероятност това се дължи на непоносимост към натриевия глутамат, който понякога се добавя в шампанизираните вина за подобряване на вкуса.

Макар да не е прието шампанското да се причислява към лечебните вина, последните изследвания показват, че например сухото шампанско brut подобрява храносмилането, а обикновеното полусухо шампанско спомага за детоксикацията на организма.

Истинското шампанското никога не е червено. То може да бъде бяло или розово, и все пак розовото шампанско представлява само 1% от производството. Върху етикета на розовото шампанско има надпис rose; като правило то е по-силно, по-добре структурирано, при това и по финес не винаги отстъпва на бялото.

В България популярна е шампанското “Искра“.

Шампанско “Магура” – Интересно е и производтсвото на шампанско в пещерата Магура, която по климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до областта Шампа във Франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина – постоянна температура (12° С), влажност и прочие. В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова) технология.

Шампанското се разлива в бутилки с различен обем, всяка от които си има собствено наименование, доста изненадващо, но в повечето случаи е взаимствано от Библията: от бутилка четвъртинка до “Навуходоносор”. Най-предпочитаната от гледна точка на качеството и като съотношение на цена и обем е обикновената бутилка (750 мл) и магнум (1,5 л). На празничната маса добре изглеждат и бутилката от 3 или 6 л.

Какво пише на етикета на бутилка шампанско?
ето какво обикновено можете да прочетете на етикета на бутилка френско шампанско:

Blanc de blanc – шампанско, получено изцяло от грозде на сорта “Шардоне”

Blanc de noirs – шампанско, произведено само от грозде с тъмен цвят на ципата

Cuvee – купаж. Шампанското принципно е купаж.

Non-vintage – Шампанско, съдържащо вина от повече от една реколта (година)

Reserve – често използван, но без особено значение термин

Vintage – Вината, от които е направено шампанското, са от една реколта (година)

Според съдържанието на захар
Според съдържанието на захар шампанското се подразделя на 6 категории, при това върху етикета трябва задължително да има съответния надпис. Това може да бъде:

• Extra Brut, Brut Sauvage, Ultra Brut, Brut Integral, Brut Zero (по-малко от 0,6% или до 6 г/л);
• Brut (по-малко от 1,5% или 15 г/л);
• Extra Dry или Extra Sec (1,2-2% или 12-20 г/л);
• Sec (1,7-3,5% или 17-35 г/л);
• Demi-Sec (3,3-5% или 33-55 г/л)
• Doux, или sweet (над 5% или над 50 г/л).

Впрочем, Doux, т.е. сладкото шампанско днес практически не се произвежда, а demi-sec се произвежда във все по-малки количества. Трябва да се отбележи, че и в Sec доста чувствително се усеща наличието на захар и не трябва да се забравя, че захар обикновено се добавя в последния стадий на технологическия цикъл преди всичко, за да се замаскират недостатъците на виното. Затова познавачите предпочитат Extra-brut и Brut, в които не се добавя захар след вторичната ферментация.

 

Сортовете грозде от които се произвежда шампанско

Като правило, най-фино шампанско се произвежда от сорта Шардоне, при това в този случай върху етикета се отбелязва Blanc de Blancs (буквално “бяло от бели”).
Черните сортове – Пино-Ноар и Пино-Мение – дават по-силно вино; ако шампанското се произвежда от такива сортове грозде, то се нарича Blanc de Noirs (”бяло от черни”). Отсъствието на такъв надпис означава, че при производството на шампанското са били използвани както бели, така и поне един сорт черно грозде.

Днес специалистите смятат за най-добри вината от 1982, 1985, 1988, 1989, 1990, 1995 години, и не толкова добри от 1992 и 1993 година. Но дори и в най-неблагоприятни години някои винарски изби успяват да направят великолепно вино.

Най-популярните днес марки френско шампанско са:
Bollinger, Charles Heidsieck, Krug, Moet et Chandon, G.H. Mumm, Joseph Perrier, Ruinart, Taittinger, Veuve Cliquot-Ponsardin.

От френските вина шампанското е може би единственото, което си струва вниманието, дори ако не е посочена годината на производство.

 

Френското шампанско

Когато човек за първи път опита истинско френско шампанско, той разбира защо това питие е толкова прославено и защо почти винаги е съпътствано от хайвера. Вкусът и на двете избухва още при мириса и веднага след това се търкулва в небцето. А това е мястото, в което, ако разчетем смисъла на тази дума, се събират небесата на вкуса. Шампанското е питие с мисия: то приповдига и най-заспалата атмосфера и я украсява с великолепие, блясък и разкош. Неговата бутилка, и по-точно единадесет различни вида бутилки, не просто се отварят, а според идиома “гръмват”.

Бутилката и чаша шампанско предполагат специален декор. Тяхното присъствие поражда ситуации, които си приличат единствено с това, че нямат нищо общо с ежедневието. Или поне не с това на Джеймс Бонд. То е свързано колкото с еуфорията и разгорещеността на празничното, толкова и с прохладата и тихите сенки на интимното. Но и в двата случая става дума за едно: тази напитка вещае пикантни приключения.

Зад появата само на един определителен член е натрупана много история: тя е историята за това как la Champagne, земята, във и за която се е проляла много кръв, дава на света le Champagne.

Историята му започва на полето, където римляните разгромили непобедимия Атила и продължават с битките на Жана д’Арк.
В началото обаче нямало такова нещо като шампанско. Съществувала древната област Шампан, триъгълник, който се простирал на изток от Париж. Тя била известна повече с производството на качествена вълна. Важно е да се отбележи, че почвата се състояла от варовик. Селяните, когато имали земя в излишък, понякога засаждали лозя, за да припечелят нещо. Но виното, което правели, било толкова непризнато, че си нямало и име. Наричали го просто vins Franзais. Понякога носело и името на града или областта, от която идвало: vins de la montagne или vins de la riviиre, но никога champagne. Било бледочервено до бледожълто, най-вече розовеело и хората сравнявали цвета му с окото на яребица. И най-важното – никакви мехурчета! Или поне ако се появели, смятало се, че виното просто не е станало.

Никой не предполагал, че много векове по-късно хората, в случая журналистът Майк Стайнбергер, ще пишат и говорят такива неща: “Всеки опит да се направи шампанско извън френската област Шампан прилича на обет за въздържание на фона на порнографски филм. Това са детинщини. Областта Шампан притежава качества, които не могат да бъдат превъзмогнати нито с пари, нито с амбиция, нито с талант. Съчетанието между варовикова почва и капризен северноевропейски климат дават вина, които не могат да се повторят никъде другаде по света.”

Но ситуацията се променила през XI век, когато Урбан II станал папа. Предците му идвали от тази област и неговият регионален патриотизъм се съсредоточил именно във виното. При всеки подходящ случай той го рекламирал. Казвал, че виното на Шампан е за предпочитане пред всички останали. По негово време започнали и първите кръстоносни походи и областта се оказала на кръстопът – единият път вървял от изток на запад, другият се простирал от Северно до Средиземно море. Търговията процъфтявала с всичко – холандски дантели, белгийски одеяла, италиански бижута и руски кожи – но не и с вино… Приблизително по това време, било към 1200 г., на шампанските производители на вълна им хрумнала чудесна идея да съживят бизнеса си – за всяка покупка на вълна обещавали безплатно вино.

Средновековната промоция

купуваш едно, получаваш две, надминала, или по-скоро изненадала всички очаквания. Резултатът бил, че изведнъж започнали да валят поръчки, но не за вълна, а за вино. Така то се превърнало в хитов продукт.

Оттук започнали и другите истории: за Петър I, който нощем отказвал да си легне без четири бутилки от течността с мехурчета, за железните маски, които в един момент производителите си слагали, за да избегнат наранявания при експлозията на вината, или че по време на неофициалния американски бойкот върху френските стоки шампанското не само било изключение, но и продажбите му нараснали. Преди тях обаче е редно да споменем двама души: иронията е, че те се родили и се споминали в една и съща година, и в същото време са водили толкова различен живот. Единият тънел в разкош, другият – в бедност. Единият носел перука с напудрени къдри, другият си бръснел главата. Единият ходел с атлазени обувки с ток, другият – с прости сандали. Първият изчерпал докрай представата за лукс, вторият проповядвал пълна аскеза. И все пак имали нещо общо: любовта към шампанското. Дом Периньон според най-разпространената легенда е създателят, а Луи XIV – консуматорът.

Тези две личности описали и затворили кръга на образа на шампанското и затова имат изначалната и най-голяма заслуга за неговата славна аура.

Дом Периньон бил бенедиктинският монах, живял през XVII и XVIII век. Той не само кодифицирал мехурчетата във виното, но въвел и корковата тапа. Той развил и изкуството на смесването на вината от различни лозя. Луи XIV приел напитката в двора и така тя влиза като тържествен аксесоар във всяко кралско обиталище, и по-късно – в кръговете на всяко отбрано общество.

Колкото до мехурчетата, монахът може би разбрал, че заради студения климат в тази област шампанското вино претърпява процеса на ферментация на два пъти – преди зимата и после през пролетта. Двойната ферментация позволява на въглеродния двуокис да създаде мехурчетата, заради които днес се дават луди пари. И заради които се водят подобни диалози:

Направило ми е впечатление, че в дома на женените особи качеството на шампанското не е на нужната висота

Мили Боже! Нима бракът е толкова деморализиращ? (Колко е важно да бъдеш сериозен, Оскар Уайлд)

 

Някои факти и съвети:

Най-добрата температура за сервиране на шампанско е 7 градуса. Ако не можете да я осигурите, преди поднасяне сложете бутилката в лед. Ако работата е много спешна и не търпи отлагане, към леда прибавете няколко щедри щипки сол, за да ускорите процеса на охлаждане.

Чашите: класиките са две: едната форма е тази, за която се казва, че е точният отпечатък на гърдите на Мария-Антоанета. Или на тези на София Лорен. Това, (колко разочароващо) далеч не е доказано. На всичкото отгоре в момента тези чаши минават за демоде.

Идеята за формата на чаша, чиято форма може да се поеме в шепа, идва от това мехурчетата да могат да изживеят живота си нашироко. Да плуват и да се пукат надлъж и нашир. После идва точно обратната концепция: те трябва да бъдат прихванати натясно, така ще са по-видими, по-концентрирани и по-елегантни по пътя си към ръба на чашата. Преди няколко години получих възмутен отговор от един достолепен французин, потомък на аристократи: “Какво значение има формата, важно е чашата да е чиста!” Единственото, което може да се прибави тук, е, че е добре тя да бъде от кристално стъкло. Това ще ви осигури поне няколко мехурчета повече. Това вече е доказано.

Бутилките: те се въртят около числото 11. Зад това число се крие чиста икономика и напълно практично обяснение. След отварянето й бутилката трябва да се изпие веднага и изцяло. Да се остави за после е невъзможност и светотатство. В зависимост от това колко души сте трябва да прецените и каква бутилка да изберете. Стандартната бутилка е от 750 мл. Бутилката Мagnum е от литър и половина. Останалите носят библейски имена.

Йеровоам се равнява на 4 бутилки, Матусал – на 8, Балтазар – на 16, Соломон е от 25 литра, Мелхиседек – 30 литра. Важното е, че по-големи бутилки от Йеровоам се срещат рядко.

Марката Bollinger е основана през 1829. Мадам Болинджър е известна с това, че обикаляла из лозята и винарните неуморно със своя велосипед. След като литературният герой за първи път се среща с Bollinger в “Диамантите са вечни”, това е официалната марка на “Шампанското на Джеймс Бонд”.

Другите вина и рецепти за тях

Вино от касис

• 1.5 кг касис
• 1.5 л вода
• 1 кг захар

Касисът е изключително полезен плод. Един от начините да се възползвате от неговите свойства през зимата е като си направите вино от касис в домашни условия. Ето как може да стане това.

Без да се оронва, касисът се прекарва през дървена валцова преса, направена от два движещи се един срещу друг дървени валяка.

Смачкания плод се поставя в големи буркани или дамаджани. Залива се с вода, в която е разтворена захар (за съотношението виж продуктите). По време на ферментацията се следи сместта да не прекипи.

След около 10 дни плодовата каша се прецежда и сокът се налива в чисти дамаджани. Седмица по-късно, когато ферментацията премине, виното се отделя от утайката с маркуч и се налива в чиста дамаджана. Към джибрите може да се прибави същото количество захарен сироп и да се получи “второ вино”. От касиса сполучливо се добива и “трето вино”. След като престои месец и половина в джибрите, виното се отделя от утайката и се налива в бутилки, които се запечатват и се съхраняват на хладно.

При посоченото съотношение между плода, водата и захарта се получава винои с 12-14 градуса алкохол.

Шипково вино

Приготвяте по следния начин: Смесвате се 400 г люспи от шипка с 500 г захар, 7 л вода и 10 г мая. След започване на ферментацията течността се прецежда и бутилира.

Общоукрепващ ефект има следната рецепта: 1 супена лъжица сухи тънки резенчета от шипка се залива с 1 супена лъжица кисело мляко. Консумира се веднага.

Много тонизираща е настойката от шипки: 100 г цели плодове или люспи се заливат с 1 л хладка вода. Съдът се покрива и се държи на хладно. От време на време се разбърква. Пие се вместо вода.

Греяното вино или Глинтвайн

Подхожда за дългите зимни вечери. Наричат го още глинтвайн (от нем. gluhende Wein — горещо, пламтящо вино). Приготвя се обикновено от червено вино с добавяне на захар и подправки, канела, и карамфил. Понякога се добавят ром, коняк, ликьори, лимон, ябълки, но в такова количество, че добавките да не променят вкуса, а само да му придадат по-приятен и благороден аромат.
Греяното вино е подходяща напитка за болните в периода на възстановяване след инфекционни заболявания, при физическо и психическо изтощение.
Хубаво е греяното вино, защото освен тялото, сгрява и душата. Ето няколко най-популярни рецепти за това чудесно питие.

Класическа рецепта

1 бутилка трапезно червено вино,
5-6 карамфилчета,
мускатно орехче — количеството му е според вкуса,
60-70 г вода, 1 суп. лъж. захар.

Карамфилчетата, настърганото мускатно орехче се заливат с водата в джезве и се варят 1 мин., след което сместа престоява около 10 мин. Виното се излива в тенджерка и се поставя на огъня. Когато стане топло, в него се изсипва настойката от джезвето и се добавя 1 лъж захар. В никакъв случай виното не се оставя да кипне, а просто трябва да се свали от огъня достатъчно горещо. Може да се разлее веднага в чашките или да се излее в керамичен чайник.

Ябълково греяно вино

1 л червено вино,
чаша и половина захар, 2 ябълки,
15-20 зърна черен пипер,
канела на пръчки,
4-5 зърна карамфил, лимон.

Във виното се добавя захарта, нарязаните на кубчета ябълки и подправките и се довежда да кипене. Сваля се от огъня и се оставя за 10-15 мин. да поеме аромата. Прецежда се и се разлива още горещо. Във всяка чаша се поставя резенче лимон и по желание няколко кубчета ябълка.

Ароматно вино

1 бутилка червено вино,
1 чаша вода,
1 чаша мед,
1 чаша ром,
1 чаша захар,
карамфил, кардамон, канела, мускатно орехче по вкус.

В тенджерка се излива виното. Добавят се вода, мед, ром, захар и подправките. Всичко се кипва и прецедено се разлива горещо по чашите.

Зимна рецепта

1 бутилка червено вино,
1 л силен черен чай,
канела и карамфил по вкус.

В емайлиран съд се излива виното, а после и чая и се довежда до кипене, добавят се подправките и се оставя да поеме аромата им 2-3 минути.

Глинтвайн по немски

1 бутилка червено вино,
100 г захар,
5 г канела,
10 г карамфил,
100 г коняк,
лимон по вкус.

Поставя се на огъня виното, смесено с водата, захарта, канелата и карамфила и се нагрява до кипване. Оставя се да се отстои 10-15 мин., прецежда се, добавя се коняка и се разлива в предварително затоплени чаши. Във всяка чаша се поставя резенче лимон. Поднася се горещо (75-80° С).

Добрата стара рецепта

1 бутилка червено вино,
1, 5 чаши вода,
1,5 чаши ром,
0,5 чаша мед,
0,5 чаша захар,
8 карамфилчета,
по вкус – кардамон, канела, мускатно орехче, ванилия.

В емайлирана тенджерка се излива по 1,5 чаши вода и ром, добавя се по полоин чаша течен мед и захар (ако медът е кристализирал, може да се разтопи на водна баня). Добавят се подправките. Кипва се и се разлива горещо по чашите през цедка.

Каролина (оригинална естонска рецепта)

400 мл червено сухо вино,
75 мл коняк,
50 мл водка,
50 г захар,
настъргано мускатно орехче,
карамфил,
3 щипки канела,
2 зърна бахар.

Виното се излива в емайлиран съд, добавят се захарта, подправките, грее се, без да се стига до кипене. Разбърква се с дървена лъжица. Преди да се свали от огъня се доливат спиртните инградиенти (коняка и родката), отново се грее, без ад се кипва, излива се в термос и се оставя минимум за 1 час.

Приятно пийване и добър апетит!

Време като за тъмна бира

 

Много обичам зимата да пия тъмна бира. Бих пил тъмна бира и през лятото, но тогава не се предлага по магазините защото се водела за зимно пиво, понеже е тежка. Тъмната бира е по-вкусна от светлата и има хубав аромат. Тя върви с салатка, с ястия от месо и естествено с пържени картофки, лучени кръгчета и други пържени и хрупкави мезета. С чаша тъмна бира в ръка или не вижте откъде е произлязло пивото и как са консумирали древните хора пенливата благотворна течност.

Произход и история на бирата

Между 10000 и 15000 години шумерите прекъснали нормандското си ловуване и се събрали и заселили във ферми. Зърното била първата домашна култура, с която започнал фермерския процес.
Най-старият запис за варене на бира са на около 6000 години и се отнасят до шумерите. Шумерия се намира между реките Тигър и Ефрат и включвала Месопотамия и древните градове Вавилон и Ур. Разказват, че шумерите открили ферментацията като процес по случайност. До ден днешен никой не знае как точно се е появила, но е възможно къс хляб или зърно да са се намокрили и след кратко време да са започнали да ферментират. Печат на около 4000 години е шумерския химн за Никаси, богинята на пивоварството. Той също така е и рецепта за правене на бира.

Описанието за правене на бира на тези древни гравюри на шумерски са най-ранният източник за това какво е смятано за ечемик, следвано от пиктограма на печен хляб, смачкан във вода на каша и след това направен на напитка, която карала хората са се чувстват „развеселени, прекрасно и безкрайно щастливи”. Може би печеният хляб да е бил подходящ начин за съхранение и транспортиране на суровината за правене на бира. Шумерите успели да повторят този процес и са смятани за първата цивилизована култура, която произвеждала бира. Те открили „божествена напитка”, която определено била смятана дар от бога.
Вавилонците управлявали Месопотамия след като Шумерската империя била разрушена през второто хилядолетие преди Христа. Тяхната култура е наследена от шумерите и затова те също били майстори на правенето на бирата. Днес е известно, че във Вавилон са знаели как да варят 20 различни вида бира.
В древните времена бирата била мътна и нефилтрирана. Използвана била сламка за пиене, за да се избегне утайката, която е много горчива. Бирата от Вавилон била експортирана и разпространявана и в Египет. Хамурапи, известен вавилонски цар, издал най-стария сборник със закони. Един от тези закони установил дневна дажба за бира. Тази зависела от социалния статус на индивида, нормалният работник получавал 2 литра, гражданските служители – 3 литра, административните служители и по-високите длъжности – по 5 литра на ден. В тези древни времена, тя обикновено не се продавала, била използвана за бартер. Египтяните продължават традицията на пивоварството. Те използвали и непечено тесто за направата на бира и добявали фурми, за да подобрят вкуса.
Въпреки че ферментирането на напитките произхожда от Месопотамия, в различни форми това било правено по света под един или друг вид. Например, Чанг е тибетска бира и Чича е царевична бира, а кумис е напитка, направена от ферментирало камилско мляко. Думата „бира” произлиза от латинската „bibere”, означаваща „да пия”, а испанската дума „cerveza” произлиза от гръцката богиня на земеделието Церера.

След Египет, Гърция и Рим продължили успешното пивоварене. Плиниус пише, че популярността на бирата в Средиземноморските региони била преди тази на виното. В Рим, виното било амброзия от бог Бакхус. Бирата се варяла във външните райони на Римската империя, където виното било трудно достъпно. Римляните смятали бирата за варварска напитка. Най-старото доказателства, че бирата е била варена на германска почва, е от около 800ната година преди Христа, когато амфора за бира била намерена близо до град Кулмбах. Бирата от този период не можело да бъде съхранява, била мътна, почти без пяна. Ранните цивилизации смятали промяната в настроението, дължащо се на бирата, за свръхестествено, а интоксикацията била смятана божествено дело. Смятало се, че в бирата има дух и когато тя била изпивана, духа на пиещия ставал подвластен на напитката. Древните германци смятали бирата не само за саможертва на боговете, но и те както египтяните я варяли за собствено удоволствие.

Истинският разцвет на бирата започва с настъпването на християнството. Това се дължи на влиянието на манастирите, които са варели и подобрявали качеството на бирата. Монасите са построили първите пивоварни като пионери в хотелския бизнес осигурявайки подслон, храна и напитки на богомолците и другите пътешественици.
Трима християнски светии са изброени като покровители на бирата: Свети Августин, Свети Лука и Свети Никола – известен като Дядо Коледа.
Крал Артур е черпил Рицарите на Кръглата Маса с бира наречена брагет.
Дори и в Средновековието основно жените са продължавали да варят бира. Тъй като основно те са готвели тяхно е било задължението да варят бира, която е била смятана за “храна-напитка”. След като манастирите са установили най-добрите методи за варене на бира, жените домакини са продължавали да я приготвят по техните методи.
В Англия по това време карирания флаг е показвал къде се продава бира. По това време много малко хора освен духовенството са могли да пишат и четат, и писмен знак е нямало да бъде от полза.
Когато епископът на Кентърбъри Томас Бекет е заминал за Франция през 1158г. да иска ръката на френската принцеса за съпруга на Хенри, той е занесъл няколко бурета английски ейл като дар.
Безплатна бира е била сервирана на уморени богомолци и пътешественици в Уинчестър Англия. За това свидетелстват записките на американския есеист Емерсон.

Днес “ейл” и “бира” се използват като взаимно заменяеми термини. Обаче ейл, който се с състоял от малц (направен от ечемик), вода и мая е бил изместен в началото на 15в. от бирата. Тя е била донесена от Фландрия. Бирата е била горчива заради хмела, който са слагали в нея, но който е играл и ролята на консервант.
До края на века бирата почти изцяло е изместила стария, сладък, английски ейл, и са започнали да я изнасят в Европа. Данни от 15в. сочат, че почти половината от каргото на корабите пресичащи Северно и Балтийско море се е състояло от бурета бира.
До средата на 16в.производството на бира е било основно семеен бизнес с малко търговско приложение, но несъмнено важна част от ежедневната диета.
Придворните дами при Хенри VII са получавали галон бира само за закуска.
Когато кралица Елизабет е пътувала из страната е изпращала куриери да проверяват качеството на местната ейл. И ако не е отговаряла на изискванията са й доставяли ейл от Лондон.
Бащата на Шекспир е бил дегустатор на ейл. Дегустаторите са пробвали ейл като са отсипвали малко количество на пейка и са сядали върху нея докато изпият остатъка. Ако в него има захар или други примеси кожените им бричове са залепвали за пейката след половин час.
На деканът на колежа Св. Пол се преписва заслугата за изобретяването на бутилирания ейл. Отивайки на риболов той си сипал ейл в бутилка и я забравил в тревата. Като се върнал следващия път видял, че тапата е изхвръкнала, но вкуса и качеството са все още добри.
Европейската бира е била пренесена в Америка от Колумб. При последното си пътешествие до Америка през 1502г. той открива, че местното население в Централна Америка правят първокачествена напитка от царевица. Те спират при Плимут Рок вместо да продължат по-на юг както са планирали, основно защото им свършват запасите от бира .
В края на 17в. седмичната дажба на учениците от всички възрасти е била две бутилки бира на ден. Бирата е била далеч по-сигурна и вкусна отколкото водата, която много често е била взимана от замърсени реки. Бира се е пиело и на работните места. Когато Бенжамин Франклин посещава Лондон през 1757г. той отбелязва, че дневната консумация на бира в една печатница е една бира (570гр) преди закуска, една между закуската и вечерята, една на вечеря в 6ч. и една след края на работния ден.

Как се прави бирата?

Процесът на биропроизводството започва с варенето.
В пивоварната малца се почиства, претегля и се смила за да стане на “грис” . Грисът се смесва с гореща вода в контейнера и се оставя да престои при температура която позволява на скорбялата от малца да се превърне във ферментиращи захари. След това сместа се прехвърля в друг контейнер където течността се отделя от утайката от зърното. Тази сладка смес се нарича верт.
Вертта се слага в друг съд наречен “чайник” в който се добавят течни захари и сместа се вари. По време на варенето протеините във верта се съединяват за да образуват “труб”. Трубът се отделя при слагането на верта в центруфуга.
В светлото пиво е нормално да се усеща горчивината на хмела, а в тъмното – сладникав, винен и карамелен привкус, горчивината в него е по-мека
Светлото пиво може да съдържа от 8% до 20% сухо вещество, а тъмното – от 12 до 21%. Непастьоризираното пиво след време помътнява, променя цвета си и се появява утайка. То може да се съхранява от 2 до 17 денонощия. Пастьоризираното се съхранява по-дълго – до 30 дни, а ако се използват стабилизатори – 3 и повече месеца.
След изваждането на труба, вертта се охлажда и се прехвърля във ферментатора – голям затворен съд. Тогава се прибавя маята, която превръща захарите в алкохол и въглероден двуокисов газ. По време на ферментацията клетките в маята се мултиплицират многократно. Въглеродният двуокис който се отделя се събира за по-късна употреба. Ферментацията продължава докато останат само не ферментиращи захари, тогава ферментерът се охлажда до 4 градуса за да се спре ферментацията. Маята се утаява на дъното на съда и от тук се отделя за по-нататъшна употреба, или се продава за да бъде използвана в някои хранителни продукти.
След като маята се отдели, бирата се прехвърля от ферментиращия съд в съда за съхранение. По време на прехвърлянето бирата се охлажда до минус 1 градус. Хмеловият екстракт, който придава на бирата характерния й горчив вкус, се добавя на този етап. Това от своя страна позволява по-голям контрол върху вкуса и аромата. Бирата се съхранява при тази температура и всеки материал който може да навреди на външния вид, аромат и трайност изчезва.
След изтичането на определеното за съхранение време, въглеродния двуокис, който се е отделил при ферментацията се добавя за да придаде на бирата характерната пяна и искрящ вкус. След това бирата минава през инсталация за филтриране за да се отдели излишната мая и протеини.
Това е процес на затопляне и бързо охлаждане, който удължава трайността и унищожава всякакви бактерии и други организми в бирата. Бутилираната в шишета и метални кутии бира се пастьоризира в тях, докато наливната бира се пастьоризира в специален затоплящ съд.
Филтрираната и газирана бира се опакова в стъклени шишета, метални кутии, неръждаеми бурета и каси готова да бъде доставена по цял свят.

Видове бира

В света се произвеждат около 9 милиона марки пиво. В зависимост от основните му показатели, интензивност на цвета, вкус и аромат, пивото се дели на тъмно и светло. В светлото пиво е нормално да се усеща горчивината на хмела, а в тъмното – сладникав, винен и карамелен привкус, горчивината в него е по-мека.
Светлото пиво може да съдържа от 8% до 20% сухо вещество, а тъмното – от 12 до 21%. Непастьоризираното пиво след време помътнява, променя цвета си и се появява утайка. То може да се съхранява от 2 до 17 денонощия. Пастьоризираното се съхранява по-дълго – до 30 дни, а ако се използват стабилизатори – 3 и повече месеца.
Концентрацията на сухо вещество се посочва в проценти или в градуси на Балинг. Тази единица е предложена от чешкият химик проф. Карел Наполеон Балинг (1805 – 1868). Градус на Балинг е тегловен процент на екстракта, измерен в грамове, съдържащ се в 100г разтвор. Бира с малко съдържание на алкохол има плътност до 5%, със средно – до 12 %, силната бира е с плътност над 14 %.
Безспорно бирата е най-вкусна, когато се сервира охладена. Оптималната температура е 6-8°С, във всеки случай не трябва да е по-топла от 10° и по-студена от 5°.
Не се препоръчва да се охлажда рязко, например във фризер или да се загрява – и в единия, и в другия случай тя губи от аромата и вкусовите си качества. Няма нужда да казвам, че бутилките с бира се отварят непосредствено преди употреба.
Плътността, което всъщност е концентрацията на сухи вещества в малца, доста често погрешно се смята, че посочва алкохолното съдържание на бирата. Всъщност този показател определя колко разтворени твърди вещества от изходната смес (малц, хмел и др.) са преминали в бирата. Обикновено това са 10-12%.
Внимание любители на пивото: не игнорирайте този надпис, защото съдържанието на алкохол се намира в пряка зависимост от плътността на бирата. Както силно вино не може да се получи от кисело грозде, така и силна бира не става от изходна суровина с ниска плътност.
Традиционната бира с 5 vol.% алкохол се получава при плътност не по-малка от 12 %. Ако купувате бира с ниска плътност и високо съдържание на алкохол, по всяка вероятност това е пиво, в което е добавено спирт. И тогава не се учудвайте, че след приятната вечер ви боли глава.
За бира с 5.6 % алкохолно съдържание плътността трябва да бъде 14-15%. Например немската бира „Eku-28″ е с алкохолно съдържание 11% алк. Плътността й обаче е цели 28%! Това си е наистина течен хляб.
Алкохолно съдържание подсказва колко силно е пивото или процентното съдържание на алкохол в него.
То може да се разбере по посочения обемен процент алкохол. Например, ако е отбелязано 5% на една половинлитрова бутилка, това означава, че тя съдържа 25мл чист спирт, което отговаря на 60мл водка. Но варенето на пиво си е изкуство и резултатът не може да бъде предсказан с голяма точност. Градусите могат да бъдат измерени чак след като пивото е готово. Затова повечето производители пишат върху етикета на своята бира: „Съдържание на алкохол не по-малко от…“ Въпрос на чест е пивоварите да отбелязват върху опаковката заедно с датата на производство и точното съдържание на алкохол именно в тази прясно сварена партида пиво. Например върху дъното на „Ranch Pilsner Beer“ има лазерен надпис: „4,6 vol”.
Върху някои етикети може да се срещне посочено и съдържание на алкохол в проценти от теглото, които могат да се превърнат в обемни като показателят се умножи на 1,26.
Върху бирения етикет понякога присъства информация и за количеството калории, съдържащи се в питието, страната производител, нормативния документ, въз основа, на който се произвежда бирата, количеството в литри.
Калоричността е още една цифра върху етикета, към която в чужбина се отнасят с внимание, у нас обаче пренебрегват. Привържениците на диетите и тънката талия предпочитат лек тип пиво, тъй като „биреното коремче“ е реален факт за повечето от любителите на бирата, колкото и да се говори, че то е резултат по-скоро на мезетата към бирата, а не толкова от самата бира. Калоричността на бирата е около 40-50 килокалории на 100г. Приблизително толкова са калориите в 100 г пълномаслено мляко.

Срокът на съхранение, посочен в етикета на бирата, зависи от начина на консервация на пивото. Най-разпространеният консервант е аскорбиновата киселина, за което честно си признават повечето производители в чужбина. Според немския закон за чистотата на пивото още от 1516 година е забранено използването на чужди примеси в пивоварството и немското пиво се пастьоризира.

Интересни факти за бирата

Знаете ли, че

…най-старата пивоварна е немската „Вейхенштефан“ във Фрейзинг близо до Мюнхен. Тя е основана през 1040 г.

…при доброто пиво пяната трябва да се запазва не по-малко от 3 минути. Тя трябва да бъде плътна, бяла и да се състои от много дребни мехурчета.

…че най-големият пивоварен завод е американският „Адолф Курс “ в Колорадо. Тук годишно се произвеждат над 2,5 милиарда литри пиво.

…че най-малката пивоварна може да се смята експонатът от музея в Пилзен. Действащото копие на пивоварната било изработено от чешки майстор за брюкселската международна изложба през 1958 года. На едно варене тя прави 30 л.

…че най-голямата колекция на бирени етикети (350 хил. екземпляра) принадлежи на норвежеца Ян Солберг.

…че утайката говори за това, че пивото е живо и естествено. Това се отнася не само до пшеничените сортове. Така например, класическото ечемичено пиво на белгийските монаси „Шимей“ също се разлива по старинна технология, без да се филтрира.

…че най-голямата халба за бира с капак е произведена от фирмата „Селангор Пют“ в Малайзия през 1985 година. Нейната височина е 198,7 см, а вместимостта й – 2796 литра.

…че най-малката бирена бутилка в света се изработва в швейцарското селце Ваденсвил близо до Цюрих. Тя събира 40 милилитра пиво и струва 9 франка.

…че в Русия са варили много силно пиво. Чужденците отбелязвали, че не си пил руско пиво, ако не си се напил. Иван Грозни моноползирал пивоваренето, забранявайки домашното му приготвяне. Едва след 200 години разрешили на селяните по време на големи празници – четири пъти в годината да варят пиво за собствени нужди.

…че древните римляни смятали пивото за дар от богинята на плодородието Церера и го славели в химни и оди.

…че древните народи на Месопотамия още през Х век пр.Хр. са знаели 70 различни рецепти за приготвяне на напитка от ечемик. Във Вавилон действал закон на царя Хурапи, пазещ качеството на пивото. Смъртно наказание заплашвало всеки пивовар, който разреждал пивото с вода – топяли го в бъчва с хмелна смес собствено производство.

…че първи се заели да отглеждат хмел баварците. Оттогава и започва великата слава на баварското пиво. А до IX век в пивото слагали всякакви глупости: калуна, листа от лаврово дърво, ракитник, пелин и бръшлян.

…че приказният крал Гамбринус, който според немската легенда е изобретил пивото, имал реален прототип. Това бил херцог Ян Примус, страстен любител на пивото.

…че съставът на „правилната“ рецепта за пиво бил установен със „Закона за чистотата на пивото“, приет през 1516 година от баварския херцог Уилям.

Бирени рекорди

• Най-силното пиво Famous Falling over Water, сварено от пивоварния завод Рос в Бристол, Великобритания, съдържало 17,3%vol. спирт.

• Първият рекорд принадлежи на пивото Roger and Out, сварено на завода в Шефилд, Великобритания, по рецептата, предложена от У. Р. Новил и Ж. Б. Спенсър, съдържащо 16,9% vol.

• Пивото Замихлаус Дарк 198 на завода „Хюрлиман“ в Цюрих, Швейцария, е най-силното пиво Lager, със съдържание на спирт 14.93% vol.

• Най-слабото пиво било произведено през 1918 г. в Германия от компанията Сунер и първоначално имало плътност 1000,96 (1000 – е плътността на дистилираната вода). Потенциалното съдържание на спирт в него е 0,1% vol., което съставлява около 1/5 от спирта, съдържащ се в типично безалкохолни марки пиво към днешния ден.

• Най-тъмното пиво е Farson’s Lacto Milk Stout (Малта) с цветност 450 ebs (57+SRM). За сравнение: Guinness Draught има цветност 130 ebs, Mackeson’s – 225 ebs в Англия и 300 ebc за експортнта продукция.

• Най-горчивото пиво се определя по съдържанието на IBU. Към него се отнасят Thomas Hardy’s Ale и Buffalo Bill’s Alimony Ale, които се смятат за най-горчивите сортове в Америка. И двата съдържат 100 IBU.

• Най-скъпото пиво е това на Samuel Adams – Triple Bock. Каса с 24 бутилки по 6 унции (4.259 л.) струва 100 $ или 23.48$ за литър. Най-ниската цена на това пиво е 65$ за каса или 15.26 $ за литър.

Най най най за 2007 година и въобще

Дойде ли края на годината медиите започват да се изпреварват да правят класации за най-добри и лоши, най-продавани и купувани, най-значими и най-глупави, най-ексцентрични и най-нелепи т.н.т продукти, хора и събития. Събрах есенцията от тези класации и за това предлагам да видите какво и къде е класирано за най за тази година, а най отдолу добавих и няколко класации направени за неща случили се или оценени във историята.

Започваме с най-важната и най-смислената класация за тази година – класацията с 10-те най-значими научни открития на 2007 г.

1. Пробивът в изследването на стволовите клетки

През ноември Шиния Яманака от университета „Киото“ и молекулярният биолог Джеймс Томсън от университета на Уисконсин, САЩ, обявиха, че са успели да препрограмират нормални кожни клетки, така че да реагират досущ като ембрионални стволови клетки. Този пробив може някой ден да позволи на учените да създадат стволови клетки, без да вредят на ембрионите, като по този начин ще се избегнат чувствителните етични проблеми и възраженията на американските власти по отношение на изследванията върху ембрионалните стволови клетки. Този ден обаче все още е далеч. По повод на откритието си, Томсън писа във в.“Вашингтон пост“: „То променя едновременно всичко и нищо.“
Разработката на Томсън и Яманака все още е на много ранен етап и не е ясно дали препрограмираните кожни клетки ще се окажат наистина така полезни и продуктивни като стволовите клетки от ембриони. Засега обаче експертите са единодушни, че ембрионалните изследвания трябва да продължат.
Седмица преди двамата учени да публикуват резултатите от разработката си в „Сел енд Сайънс“, специалисти от Сиатъл съобщиха, че за първи път за успели да клонират ембрионални стволови клетки от маймуни – още една стъпка към клонирането на човешки стволови клетки. Нито едно от тези изследвания все още не е „преведено“, тоест – превърнато в полезна терапия, но за милионите пациенти, за които тези разработки носят надежда, науката е направила голяма крачка към по-добро бъдеще.

2. Човешкото картографиране

През септември физиологът Джей Крейг Вентър, известен с незачитането на възприетите научни норми, разкри гените си пред света. Заедно с колеги от своя институт в щата Мериленд и от други институти Вентър публикува цялата си генетична верига – ДНК в двата комплекта хромозоми, наследени от двамата му родители. Това е първата публикация на конкретен човешки геном.
Ходът на Вентър доближи науката до ерата на персонализираната медицина и до възможността за проследяване на корените на генетичните вариации на хората. Може да не е много важно да разберем кой родител е виновен за оплешивяването или за диоптрите ни, но ако става дума за по-сериозни здравни рискове като тези от рак на гърдата или сърдечен удар, залогът е далеч по-висок.

3. Най-ярката свръхнова

Астрономи от Калифорнийския университет, Бъркли и университета на Тексас наблюдаваха най-голямата и най-ярка звездна експлозия, регистрирана някога. За пръв път учените видяха гибелта на звезда с мащабите на SN 2006gy – тя е от 100 до 200 пъти по-голяма от Слънцето и само десетина от близо 400-те милиарда звезди в галактиката ни Млечен път са с подобен размер. SN 2006gy пропадна в черна дупка и експлодира в галактика на 240 млн. светлинни години от нас, за пръв път експлозията е видяна от тексаски абсолвент през 2006 г. Когато учените публикуват съобщението си в „Астрофизикъл джърнъл“ през май, суперновата се е наблюдавала в звездното небе 8 месеца поред.
Астрономите вярват, че SN 2006gy дава информация за впечатляващата смърт на огромните звезди от първите дни на Вселената – с превръщането на част от радиацията в частици материя и антиматерия, предизвикващи термоядрен взрив. Тя указва и начина, по който намиращи се близо до нас големи звезди като Ета Карина биха могли да експлодират скоро и да осигурят невиждано от съвременните астрономи светлинно шоу в нощното небе.

4. Стотици нови видове

През май учени обявиха чрез сп.“Нейчър“, че са открили 700 нови вида организми, сред които месоядни гъби и гигантски морски паяци, на дълбочина от 700 до 6000 м в морето Уедел край бреговете на Антарктида. Освен това те са идентифицирали и 24 нови животински вида в изолиран район на Суринам, където при добива на алуминиева руда са открити 12 вида хлебарки, вид мравки, 6 вида риба, пет нови вида жаби. В Индия е открит непознат досега вид земноводно без крака, в Централен Виетнам са идентифицирани 11 нови вида растения и животни, в Уганда – нов вид маймуна, в Мадагаскар – вид прилеп, леопард, обитаващ Суматра и Борнео, морска краставица край бреговете на Тайван.

5. Създаване на сърдечна клапа

По данни на Световната здравна организация близо 600 000 души по целия свят ще се нуждаят в следващите 3 г. от подмяна на сърдечната клапа. Британски учени дадоха надежда на всички тези хора. Екип под ръководството на д-р Магди Якуб от лондонския Импириъл колидж успя след десетгодишни упорити изследвания и разработки да създаде тъканта на сърдечна клапа от стволови клетки от гръбначен мозък. Д-р Якуб се надява да може да създаде клапа с формата на естествената с помощта на колагенна обвивка. Ако откритието издържи тестовете при животни, екипът се надява в рамките на 3 до 5 г. да може да създаде клапи за трансплантации при хора.

6. Планети като Юпитер, но горещи
Британски учени откриха през октомври 3 нови планети извън Слънчевата система в рамките на изследователския процес по издирване на планети, подобни на Земята, известен като WASP – Wide Area Search for Planets. Новите планети, наречени WASP-3, WASP-4 и WASP-5 са с размера на Юпитер и орбитите им преминават толкова близо до техните слънца, че температурата на повърхностите им достига до около 2000 градуса по Целзий. Това изключва възможността от живот на тези планети, но учените допускат, че орбитите на други планети с размера на Земята може да преминават по-далеч от същите слънца.

7. Голям динозавър, подобен на птица

С публикация в сп.“Нейчър“ през юни китайски учени обявиха, че са открили скелет на огромен птицоподобен динозавър, живял преди 70 млн. години. Палеонтолозите, работили във вътрешна Монголия, твърдят, че гигантският динозавър притежавал характеристики, типични за птиците – като удължени и по-крехки крайници. Това оспорва предишните заключения на специалистите, че месоядните динозаври постепенно се смалявали, когато започнали да наподобяват птици. Но ако оставим настрана размера му, Gigantoraptor erlianensis, както е наречен динозавърът, не оборва теорията, че двуногите месоядни динозаври са древните предшественици на съвременните птици.

8. Миграцията на човека извън Африка
В началото на годината международен екип учени обяви, че анализът на череп, открит в Южна Африка през 1952 г., разкрива първото фосилно доказателство, че съвременният човек е напуснал Африка преди 65 000 до 25 000 г. Учените определили възрастта на находката, открита край Хофмайр в Южна Африка, като изследвали нивата на радиация в пясъка, изпълващ черепната кутия. Според тях неговата възраст е 36 000 г. плюс минус 3000 г., което съвпада с възрастта и вида на черепи, открити в Европа, Източна Азия и Австралия. Това подкрепя теорията, че съвременният човек произхожда от района южно от пустинята Сахара в Африка.

9. Най-старото животно на света

През октомври изследователи от университета „Бангор“ в Уелс проучвали океанския шелф край бреговете на Северна Исландия, когато се натъкват на 405-годишна мида, за която се смята, че е най-старото живо животно на планетата. Всъщност то е било най-старото живо животно, докато учените не го убиват, за да определят възрастта му, като преброят кръговете на черупката му. Мидите от вида Arctica Atlantica са дълголетни – досега се смяташе, че преживяват 200-300 г., а въпросният екземпляр прекарал живота си в пясъците на дъното на дълбочина 80 м. Когато се е заселил там, Шекспировият „Хамлет“ бил поставян на сцената на Глоуб театър, а англичаните установявали първите си лагери в Северна Америка.

10. Истински криптонит

През април геолози в Сърбия изкопават бял минерал като пудра, който не познават. Предават го на Крис Стенли, минералог в Лондонския природонаучен музей, който установява, че химичният му състав е същият като на измисления криптонит, използван като основа на сюжета на много от епизодите на сериала „Смолвил“ и филмите за Супермен. Криптонитът причинява странни и продължителни ефекти върху човешката физиология и младият Супермен често се сблъсква с мутирали злодеи, които са добили чудати сили, например психически способности, промяна на външния вид, подмладяване, създаване на огън и други паранормални способности. Става дума за натриево-литиево боросиликатно стъкло. Истинският криптонит ще носи името ядарит – по името на района, където е открит.

Най-нелепите секс-изследвания за 2007-ма

Да се направи добро изследване на тема секс (дори без да се взема предвид съвсем скромното финансиране на тези програми), е доста сложно.

Заради разликите в политическите идеологии, съкращаването на финансирането на тези изследвания, неодобрението на обществеността, законодателните проблеми, а също и възприемането на секса като забранена тема, се правят съвсем малко на брой подобни изследвания. Пък и от направените има какво повече да се желае.

Всяка година, с появата на поредното изследване на тема секс, което получава, естествено, очевидни резултати, си задаваме два въпроса: „Действително ли беше необходимо да се доказва това?“ и „Кой спонсорира подобна пародия?“

FOX News представи класация на най-нелепите изследвания на тема секс, проведени през 2007 година.

1 място: Тексаският университет направил проучване на тема защо хората обичат да правят секс. И получил от запитаните (студенти от университета), естествено, най-очевидните отговори: заради това, че получавам физическо удоволствие; заради привлекателността на партньора; или просто, защото сексът е хубаво нещо.

Е? Дотук добре, но трагичният момент в изследването е фактът, че Тексаският университет е загубил 5 години и пари от фонда си, за да чуе смешните обичайни причини за правенето на секс.

2 място: Психологът Джон Готман 30 години е харчил пари за сериозното си изследване върху взаимоотношенията в двойките. Така той изяснил, че жените се възбуждат преди всичко от оралните ласки. Е? Всяка жена на секундата може да потвърди това и без намесата на специалисти.

3 място: Сънищата, „свързани със секса“ – сериозно изследване по тази тема беше разгледано на годишното събрание на Associated Professional Sleep Societies.

Изследването беше направено, за да се определи природата и съдържанието на сънищата на мъжете и жените.

И, както изясниха учените от университета в Монреал, едва 8% от сънищата са свързани със секса.

Провеждайки проучване на тема какви еротични сънища най-често биват сънувани от представителите на двата пола, те получили, което по никакъв начин не е учудващо, най-очаквани и очевидни отговори: правене на секс, целуване, мастурбация и т.н.

4 място: Мъжете и жените – от една планета. Изследване на Университета във Флорида потвърди, че за представителите на двата пола не би трябвало да се казва, че са съответно от Марс и Венера, когато става въпрос за секс.

Учените са забелязали, че мъжете не са чак толкова склонни към полигамия, а жените биха искали да правят секс по-често и повече, отколкото могат да си го позволят.

5 място: Сексуалната дисфункция („не го вдигаш“) е хормонален проблем. Италиански изследователи от университетите в Анкона и Агула изясниха, че хормоните могат да повишат качеството на секса.

Отчитайки това, че хормоните пряко или косвено регулират всички сексуални функции в организма: от желанието за секс и възбуждането до оргазма, дали е откритие това, че определено ниво на хормони в кръвта влияе на физически, медицински или психологически проблеми, свързани със сексуалната дисфункция? А? Едва ли.

6 място: Оралният секс кара тийнейджърките да се чувстват използвани. Както съобщи изданието San Francisco Chronicle, изследването показало, че оралните ласки повече от всичко карат младите хора да съжаляват, че са го направили, да се смятат за жертви на манипулация и да изпитват чувство на вина.

При това девойките два пъти повече от младежите страдат по повод правилността на поведението си.

Годишните награди за най-нелеп етикет в САЩ за 2007

Надписът „Опасност: Избягвайте смърт“ върху малък трактор спечели годишната награда за най-нелеп етикет в САЩ, съобщи ЮПИ.

На второ място е етикет върху лепенка за тениска, който препоръчва да не се глади, ако тениската е облечена. Третото място е за бебешка количка с малка чанта за багаж. На нея пише: „Не слагайте бебето в чантата“.

Наградата се присъжда за 11-а година от мичигънска асоциация, бореща се със злоупотребата със съдебни дела. Първото място носи 500 долара на предложилите етикета за награда, второто – 250, а третото – 100.

Най-глупавите бизнес събития за 2007

Списание Fortune направи класация на най-глупавите събития (общо 101) в света на бизнеса за тази година. Първото от тях е масовото изтегляне от пазара на опасни продукти, произведени в Китай – от детски играчки до паста за зъби. Второто събитие в класацията е разрешението за фармацевтичната компания Eli Lilly да поставя антидепресанта Прозак в хапчета с вкус на говеждо за лечение на депресия при раздяла при кучетата.На трето място е решението на американската милиардерка Леона Хелмсли, натрупала богатството си от бизнес с хотели и недвижимо имущество, да остави като наследство 12 милиона долара на кучето си Трабъл (Неприятност).

Най-опасните коли за 2007 г.

Ако искате да сте в безопасност на пътя, трябва да избягвате някои модели коли.
Това заключение прави списание Forbes, класирайки 20-те най-опасни коли.
Например Nissan 350Z има около два пъти по-голямо ниво на смъртност от средното за спортните коли. Причината е, че моделът е част от група превозни средства, които обикновено се карат от по-млади, с по-малък опит или с по-рисково поведение шофьори, а не някакъв дефект на колата, пояснява Ръс Рейдър от Insurance Institute for Highway Safety (IIHS) – организация, която представлява интересите на застрахователите.Наблюдението единствено на данните за нивото на смъртност на определен модел не е показателно за неговата (без)опасност. Според експерти най-добрият начин да се прогнозира колко опасно или безопасно е дадено ново превозно средство, който е следвал и списанието, е разглеждане на няколко основни фактора като защита от страничен удар, контрол върху стабилността и риск от преобръщане.От тази гледна точка начело на списъка за най-опасни коли са Buick Rendezvous, Ford Ranger/Mazda B-Series, Nissan Frontier, Ford Escape/Mercury Mariner и Toyota Yaris.
Според тестовете на IIHS върху нови коли най-опасни в днешно време са превозните средства, които нямат защита от страничен удар.
Освен страничните въздушни възглавници превозното средство се нуждае и от добре направена странична структура, която да издържи силен удар от коли с различна тежест.

Това води до друг важен фактор за безопасността – размерът и теглото на превозното средство. Хората в по-малки и по-леки коли са в по-неблагоприятно положение при катастрофа, коментира Рейдър. Според други експерти обаче тези коли не са задължително по-опасни, като компенсират с по-голяма маневреност.

Дори и обикновено по-тежките спортни модели и пикапи да имат предимство с инцидентите с повече превозни средства, те са по-опасни в катастрофите с едно превозно средство (когато шофьорът заспи или загуби контрол), които представляват 43% от фаталните инциденти. В такива случаи при спортните модели и пикапите има два пъти по-голяма възможност за преобръщане.

В челната десятка на най-опасните коли са още Hyundai Accent, Toyota Matrix/Pontiac Vibe, Kia Rio, Chevrolet Aveo и Suzuki Reno/Forenza. На 11-о място е Ford Focus, следван от Jeep Liberty, Dodge Dakota, Chevrolet Cobalt/Pontiac G5, Nissan Xterra, Saturn ION, Chrysler PT, Honda S2000, Toyota Scion tC и Mazda3.

15-те най желани автомобилa за 2007 година

Bugatti Veyron се води най-бързият автомобил серийно производство, ускорява от 0 до 100 км/ч за 2.5 секунди и …действително се води най-скъпият автомобил. Обикновено такива екземпляри са и най-желаните модели, но не и според класацията на „Форбс„. Най-мощният, бързият и скъпият автомобил според книгата на рекордите на Гинес се нарежда едва на 12-та позиция. Пред него е доказал се спортист като Koenigsegg, който предлага почти идентично представяне, но на половин цена. Все пак Veyron струва покъртителните 1.4 милиона долара.

Междувременно е любопитно, че в класацията не фигурират известни екзотики като Pagani Zonda например. Интересно е какво според „Форбс“ не им е достигнало.

Иначе класацията не би могла да мине без прочути и утвърдили се компании като Ferrari и Lamborghini, които участват с по два модела. Безспорно класацията е един триумф на компанията от Маранело. Пред нея обаче са успели да се наредят два британеца – Morgan Aeromax и Aston Martin DBS.

Изобщо наред с доказалите се италиански суперспортисти имаше и много представители на Острова, които по нищо не отстъпват.

1. Aston Martin DBS

Цената на този модел е 265 000 долара и средно за него се чака по 28 месеца. Това е колата, която направи своя дебют в последния филм за Джеймс Бонд – „Казино Роял„. Очакваше се в началото на 2008 година, но както изглежда, първите клиенти ще си го получат вероятно към началото на 2009 година.

2. Morgan Aeromax

Цена – 188 000 долара. За него се чака 2 години, но всички предвидени бройки вече са разпродадени. Обикновено предлагането на произвеждания ръчно Aero 8 Roadster надвишаваше търсенето, но не такава е ситуацията с AeroMax. Това е един още по-изтънчен спортен модел, предлагащ шестстепенен автоматик, с който да се увеличи търсенето в Щатите. И явно целта е била постигната, защото всичките 100 бройки са вече продадени.

3. Ferrari F430 Scuderia

Цена от 201 213 долара, период на изчакване – две години. Това представлява една доста по-лека и ориентирана към пистата версия на харесвания F430. Автомобилът е един от типичните примери за ползване на технологиите от Формула 1 в шосейни модели. Сред тях са скоростна кутия, която превключва за 60 милисекунди, страхотна система за тракшън контрол и много други.

4. Ferrari F599 GTB Fiorano

Подобно на по-малкия събрат и тук се чака 2 години, но за модел, който струва вече 264 034 долара. Този модел е наследник на успешния 575М и е по-изключителен от F 430, като само 300 бройки достигат до Щатите всяка година. Официално клиентите чакат по 2 години за суперавтомобила с предноразположен V12 двигател.

5. Lamborghini Murciélago LP640

Цената на този италианец е 311 100 долара, като за него се чака около година и половина. Мощност – 640 к.с. 12 цилиндъра, монтирани по средата и изложени под прекрасна витрина. Задвижване на четирите колела. Изключително ниски и агресивни врати. Това е един истински наследник на Diablo и Countach и заслужава да бъде окачван на постери, както е ставало с предшествениците му.

6. Mercedes-Benz CL65 AMG

Цената на този „продукт“ е 195 000 долара, като за „доставката“ му се чака около година и половина. Новият CL65 AMG отбелязва 40-тата годишнина на AMG. Под безкрайния преден капак се крие V12 двигател, а металикът Alubeam доставя един блясък на колата, който на другите автомобили просто липсва. Бройката напълно логично ще бъде ограничена на 40, като 20 от тях ще бъдат пратени отвъд океана.

7. Bentley Brooklands Coupe

Каквото и да си говорим цена от 340 000 долара не си е малко. Чакане от 18 месеца – също. Но пък ще карате най-ексклузивното купе в света. Общата бройка ще достигне 550, като всяка една от тях е оборудвана с двигател с мощност от 530 к.с. Първите доставки се планират за април 2008 година, но всички автомобили до април 2009 година вече са разпродадени.

8. Rolls-Royce Phantom Drophead Coupe

Цената на този аристократичен британец е 407 000 долара, а за него се чака „само“ 15 месеца. Името му идва от английското наименование за кабриолет. Той се базира на репутацията на изключително успешния Phantom VI, който се радва на огромен успех сред богаташите и вече се появи в няколко музикални клипа. Откритият модел си има четири пълноприводни места, удобни врати. Но се настанете удобно… не в него, тъй като има да чакате доста, докато се настаните удобно в него.

9. Koenigsegg CCX

550 000 долара. Повече от година. Шведът е един от последните суперавтомобили, като по официални данни може да развие почти 400 км/ч. Очакваните бройки са 20 годишно, което означава, че екзотичният автомобил ще бъде до голяма степен играчка за колекционери. Ако искате един и можете да си го позволите, то ще трябва да се надпреварвате.

10. Tesla Roadster

Цена от само 98 000 долара. И се чака само година. Вероятно затова моделът е чак на десето място в престижната класация. А той е едно от изключенията и заслужава по-предна позиция. Не че няма никакъв интерес към автомобила.

Освен това той се старае да е екологичен, като вече привлече към каузата Джордж Клуни и басиста на Red Hot Chili Peppers Флеа. Вече има 600 поръчки, като от Tesla планират обща бройка от 800 автомобила. Първите поръчки се очакват да достигнат до собствениците си в началото на 2008 година.

11. Audi R8

Интересно, че този модел изглеждаше да е доста популярен и желан. Цената му е 109 000 долара, като за него се чака около година. Това е немският R8 със средноразположен двигател, който цели да отнеме от почестите на италианските спортисти.

Един от конкурентите му е Lamborghini Gallardo, но R8 е някак по-изтънчен и комфортен. Освен това сервизите на Audi са къде-къде повече. В първата година ще бъдат доставени 300 представители от този модел. А в България засега има три. Годишното производство междувременно би трябвало да скочи на 1000 бройки годишно.

12. Bugatti Veyron 16.4

ЦЕНА – 1.4 милиона долара. Неописуемо. Но пък се чака само 10 месеца. Veyron е най-скъпият модел в тази класация. Но дори и най-богатите колекционери не могат да си го позволят, тъй като общата бройка е 300. Прави се по поръчка, като всяка бройка изисква своя депозит от 417 000 долара.

13. Lamborghini Gallardo Superleggera

Нужни са 220 300 долара, за да се сдобиете с красивия италианец. Периодът за чакане е между 8 месеца и година. Общата мощност на модела е станала 530 к.с. Бройката обаче е изключително ограничена, така че ако сте си набелязали този модел, трябва да побързате, ако въобще има свободни бройки.

14. Bentley GTC Convertible

Страшен красавец, но срещу 189 990 долара – британец с американска цена. Новата открита версия на Continental GT е известна като една от най-сексапилните коли и най-желаните кабриолети, в който да бъдете забелязани в топлите летни нощи. Двигателят е запазен – същият V12 като в купето и седана. За красивият аристократ ще трябва да чакате около осем месеца.

15. Porsche 911 GT3 RS

Цена – 124 900 долара. Ще пристигне до вас скоро, стига да сте един от богоизбраните. Това е една лека и мощна версия на легендарния 911 на Porsche. Изключително лимитираният GT3 RS наследява визуално паметния Carrera RS от 1973 година.

Това обаче е един суров и ориентиран единствено към спорта автомобил, който едвам е получил разрешение да се движи по шосетата. Бройките предвидени за 2007 година бяха разпродадени преди повече от година.

Най-опасните и най-безопасните градове в САЩ

Американската осведомителна агенция Morgan Quitno Press публикува ежегодната класация за най-безопасните и респективно, най-опасните за живота градове на САЩ. В него са включени 371 американски града, с население над 75 000 души. Най-опасни се оказват улиците на Сейнт Луис в щата Мисури. Според криминалната статистика на ФБР, именно там броят на убийствата е скочил с 16% за последната година, при среден показател за страната 4,8%. Общият ръст на престъпленията в града е близо 20%, в сравнение с 2,5% в национален мащаб. Въпреки че криминалните прояви са показали увеличение навсякъде в Америка през т. г., увеличението средно с 5,7% в 12-те щати на Средния Запад е около 3 пъти по-високо в сравнение с останалите региони на САЩ, посочват сътрудниците на ФБР.

Втори по брой на престъпленията се нарежда Детройт, Мичиган. Най-спокоен и безопасен пък е малкият пристанищен град Брик в щата Ню Джързи с население 78 000 души – там можеш спокойно да се разхождаш навсякъде и по всяко време.

Директорът на ФБР, Робърт Мюлер, посетил миналата седмица най-опасния град в страната, така и не намира отговор, защо именно той се е превърнал в такъв интензивен център на насилие. За укротяване ръста на престъпността, федералното правителство смята да започне в Сейнт Луис програмата “Безопасни улици”, която в частност включва засилване на полицейските патрули по улиците. Жителите на промишления център с население 330 000 души, се отнасят философски към информацията, че градът им се е превърнал в Царство на бандитите. “Тъжно е, това е всичко, което мога да кажа. В новините постоянно говорят за убийства, че този или онзи е застрелян”, цитира думите на един от тях, Сам Доусън, агенция Associated Press.

Местната криминална хроника е изпъстрена със съобщения за нападения и грабежи, но жителите на Сейнт Луис са категорични, че за обогатяването й работят основно обитателите на предградията-сателити в окръг Сейнт Луис, с които броят на населението на града скача до 980 000. Самият кмет Френсис Слей (Francis Slay) не е открит за коментар на печалната статистика.

В града работят 2 завода на автомобилната компания Ford, там се сглобяват и много модели на Dodge, а през миналата година и Daimler-Crisler обяви, че ще инвестира $ 1 млрд. в ново автомобилно производство в града.

Най-безопасните градове на САЩ – Първите 40:

Класацията е съставена от Morgan Quitno Press, на базата на данните на ФБР за престъпността в съответното място през последната година, публикувани през септември 2006 г. Градовете са подредени по степента на увеличение на опасността за живота и сигурността на гражданите. В рейтинга са представени само градове, представили пълна информация за нивата на престъпността. Така например, опустошеният от урагана “Катрина” Ню Орлийнс не фигурира в класацията, тъй като полицейския департамент в града не е публикувал данни за криминалната активност.

1. Брик, Ню Джързи – Brick Twnshp, NJ
2. Амхърст, Ню Йорк – Amherst, NY
3. Мишън Виехо, Калифорния – Mission Viejo, CA
4. Нютън, Масачузетс – Newton, MA
5. Троя, Мичиган – Troy, MI
6. Колони, Ню Йорк – Colonie, NY
7. Ървин, Калифорния – Irvine, CA
8. Кери, Северна Каролина – Cary, NC
9. Грийс, Ню Йорк – Greece, NY
10. Корал Спрингс, Флорида – Coral Springs, FL
11. Таузънд Оукс, Калифорния – Thousand Oaks, CA
12. Оръм, Юта – Orem, UT
13. Раунд Рок, Тексас – Round Rock, TX
14. Довър, Ню Джързи – Dover Twnshp, NJ
15. Лейк Форест, Калифорния – Lake Forest, CA
16. Стърлинг Хайтс, Мичиган – Sterling Heights, MI
17. Сими Вали, Калифорния – Simi Valley, CA
18. Розуел, Джорджия – Roswell, GA
19. Лийс Съмит, Мисури – Lee’s Summit, MO
20. Броукън Ероу, Оклахома – Broken Arrow, OK
21. Чино Хилс, Калифорния – Chino Hills, CA
22. Джилбърт, Аризона – Gilbert, AZ
23. Едисън, Ню Джързи – Edison Twnshp, NJ
24. Кранстън, Роуд Айлънд – Cranston, RI
25. Порт Сейнт Луси, Флорида – Port St. Lucie, FL
26. Сенди, Юта – Sandy, UT
27. Нешуа, Ню Хемпшир – Nashua, NH
28. Денбъри, Кънектикът – Danbury, CT
29. Хънтингтън Бийч, Калифорния – Huntington Beach, CA
30. Ориндж, Калифорния – Orange, CA
31. Хамилтън, Ню Джързи – Hamilton Twnshp, NJ
32. Парма, Охайо – Parma, OH
33. Овърленд Парк, Канзас – Overland Park, KS
34. Санта Кларита, Калифорния – Santa Clarita, CA
35. Стамфърд, Кънектикът – Stamford, CT
36. Чийктоуага, Ню Йорк – Cheektowaga, NY
37. Ливония, Мичиган – Livonia, MI
38. Сънивейл, Калифорния – Sunnyvale, CA
39. Мъриета, Калифорния – Murrieta, CA
40. Кентън, Мичиган – Canton Twnshp, MI

Най-опасните 40:

330. Джексън, Мисисипи – Jackson, MS
331. Толедо, Охайо – Toledo, OH
332. Мейкън, Джорджия – Macon, GA
333. Нешвил, Тенеси – Nashville, TN
334. Рочестър, Ню Йорк – Rochester, NY
335. Тълса, Оклахома – Tulsa, OK
336. Стоктън, Калифорния – Stockton, CA
337. Хартфорд, Кънектикът – Hartford, CT
338. Далас, Тексас – Dallas, TX
339. Маями Гардънс, Флорида – Miami Gardens, FL
340. Бъфало, Ню Йорк – Buffalo, NY
341. Спрингфийлд, Масачузетс – Springfield, MA
342. Канзас Сити, Канзас – Kansas City, KS
343. Филаделфия, Пенсилвания – Philadelphia, PA
344. Уест Палм Бийч, Флорида – West Palm Beach, FL
345. Минеаполис, Минесота – Minneapolis, MN
346. Дейтън, Охайо – Dayton, OH
347. Орландо, Флорида – Orlando, FL
348. Сан Бернардино, Калифорния – San Bernardino, CA
349. Литъл Рок, Арканзас – Little Rock, AR
350. Нюарк, Ню Джързи – Newark, NJ
351. Рединг, Пенсилвания – Reading, PA
352. Норт Чарлстън, Южна Каролина – North Charleston, SC
353. Вашингтон, окръг Колумбия – Washington, DC
354. Синсинати, Охайо – Cincinnati, OH
355. Атланта, Джорджия – Atlanta, GA
356. Канзас Сити, Мисури – Kansas City, MO
357. Ричмънд, Вирджиния – Richmond, VA
358. Трентън, Ню Джързи – Trenton, NJ
359. Мемфис, Тенеси – Memphis, TN
360. Балтимор, Мериленд – Baltimore, MD
361. Ричмънд, Калифорния – Richmond, CA
362. Гари, Индиана – Gary, IN
363. Йънгстаун, Охайо – Youngstown, OH
364. Оукланд, Калифорния – Oakland, CA
365. Кливлънд, Охайо – Cleveland, OH
366. Бирмингам, Алабама – Birmingham, AL
367. Кемдън, Ню Джързи – Camden, NJ
368. Комптън, Калифорния – Compton, CA
369. Флинт, Мичиган – Flint, MI
370. Детройт, Мичиган – Detroit, MI
371. Сейнт Луис, Мисури – St. Louis, MO

Най-умните и най-тъпите в Холивуд

Американското списание Entertainment Weekly публикува списък на „50-те най-умни хора в Холивуд“.

Първото място в списъка зае режисьорът и продуцент Джъд Апатоу, който, според списанието, във филмите си от 2007 година „Позабременяла“ (Knocked Up) и „Суперяки“ (Superbad) е показал хумора на цяло едно поколение.

Също така е способствал за успехите в кариерите на Стив Карел и Сет Роген.

Списъкът на най-умните знаменитости се допълва от Стивън Спилбърг, Мерил Стрийп, Уил Смит, Анджелина Джоли, Джордж Клуни и много други.

В отговор на тази публикация вестник New York Daily News състави списък на „50-те най-тъпи хора в Холивуд“.

Изданието отбелязва, че „тъп“ не значи непременно с ниско интелектуално ниво.

Това по-скоро трябва да значи неправилен избор за начина на живот, позорни моменти и приключения в пияно състояние.

Начело в списъка е, познайте, Линдзи Лоан. Заради „лош избор на филми, антисоциално поведение и лош вкус по отношение на мъжете“.

Със званието „най-тъп“ се накичиха също така колегите й Бритни Спиърс, Ким Кардашян, Никол Ричи. Не са пропуснати Майкъл Джексън, Дейвид Хаселхоф и много други.

Ето и списък на някои от „най-тъпите в Холивуд“:

Линдзи Лоан – лош избор на филми, асоциално поведение и лош вкус по отношение на мъжете
Ким Кардашян – защото е много тъжно, когато показваш секс видео, а всички те плюят
Шиа Лебьоф – звезда от „Трансформърс“, задето е арестуван, след като е отказал да си тръгне от аптека
Джесика Симпсън – тъпа певица
Кифър Съдърланд – тъп актьор, шофира пиян
Къртни Лав – застаряваща рок-девица
Тори Спелинг – бивша актриса
Бритни Спиърс – певица
Дженифър Лав Хюит – актриса
Майкъл Джексън – бивша поп звезда

И някои от „най-умните в холивуд“:

Джъд Апатоу – режисьор, продуцент
Стивън Спилбърг – режисьор, продуцент
Джеймс Камерън – режисьор, продуцент
Уил Смит – актьор, продуцент
Мерил Стрийп – актриса
Джордж Клуни – актьор
Джери Брукхаймър – продуцент
Робърт Земекис – режисьор
Бен Стилър – актьор, режисьор, продуцент

Най-добрите любовници

Проучването за най-добри любовници е проведено в интернет, сред над 10 хиляди жени от 50 държави по света. Резултатите малко или повече потвърждават популярните креватни клишета.

Най-лошите любовници на света се оказват немците, определени като прекалено егоистични.Втори отзад напред са шведите, за които мълвата гласи, че са твърде бързи не само в ски дисциплините.

Срамната тройка е запълнена от „твърде грубите“ холандци, следвани от прекалено доминантните американци, сантименталните уелсци и шумните шотландци.

Руснаците са космати, турците потни, гърците-миризливи. Десетото място отзад напред е за англичаните, които в очите на жените пътешественички са прекалено пълни.

Запомнихте ли десетте смъртни гряха? Егоистичен,бърз, груб, доминиращ, лигав, шумен, космат, потен, миризлив, дебел- постарайте се да не бъдете такъв!

Кои нации се гордеят с най-добри любовници?

10 Канада

9 Бразилия

8 Нова Зеландия

7 Дания

6 Испания

5 Австралия

4 ЮАР

3 Ирландия

2 Франция

1 Италия

Както виждате няма изненади и на върха. За жалост (или радост) на тур – операторите, явно е нямало достатъчно впечатления за нашата мила родина, че да бъдем включени в тази „престижна“ подредба.

Най-нелепите контузии във футбола

Нелепите контузии са често явление във футбола. Всеки играч може да си изпати както на терена, така и извън работно време – у дома, в магазина, на улицата. Последният такъв инцидент бе с Ричърд Райт от Евертън на 8 февруари. Вратарят излиза да загрява за мача с Челси. Първият му плонж обаче завършва в дървена табела, поставена на голлинията. На паното пише: „Да не се използва. Моля, загрявайте на другата врата.“ (Хитро, нали.) Райт получава контузия в рамото и е сменен от Иън Търнър. Списъкът с подобни контузии е огромен, затова ви представяме само най-интересните.

Испанският национал Сантяго Канисарес пропусна световното в Япония и Южна Корея през 2002 г., след като изтърва афтършейв върху крака си. Вратарят на Валенсия получи сериозни порезни рани и разкъса сухожилия

Ветеранът Джон Дърнин, бивш играч на Ливърпул, се контузи на игрището за голф. Той катастрофира с количката в опесъчен трап до дупка №17. Заедно със своя приятел Алън Маклофлин те се наслаждавали на хубавата гледка и не забелязали препятствието. Дърнин е с изкълчено рамо и няма да играе в следващите шест седмици за аматьорския Стенли. „Трудно ми е да обясня какво точно се случи – обяснява Джони, известен сред феновете като Малката бира. – Хората сигурно ще си помислят, че вместо да играем голф, сме се гонили с количките. Все пак съм доволен, защото катастрофата бе сериозна и травмите можеше да са по-тежки.“
Историята помни доста нелепи инциденти, но сред тях има и такива, достойни за наградата „От глупав по-глупав“.
Номер едно сред тях безспорно е легендарният вратар Дейв Безънт. Като играч на Саутхемптън през сезон 1993/94 той изпадна в доста неловко положение след любопитен инцидент с буркан доматен сос
„Спомням си го като бял ден“, разказва Безънт. „Случи се малко преди началото на сезона. Бях си у дома и отидох в килера да си взема нещо за ядене (нищо чудно, като се има предвид как изглеждаше Безънт тогава). Пресегнах се да взема нещо от горния рафт и с лакът съборих един буркан с доматен сос. Тъй като и двете ми ръце бяха заети, инстинктивно посегнах да го „спра“ с крак. За съжaление бях бос и бурканът се счупи върху крака ми. Получих ужасни наранявания, а едно от стъклата се заби до кокъл и разкъса някакво сухожилие в долната част на стъпалото ми. Звучи тъпо, но това беше най-сериозната контузия в кариерата ми. Пропуснах два месеца и половина от шампионата“, добавя той.
В класацията подобаващ принос има и Австралия въпреки съмнителните достойнства на местните играчи. През март 1997 г. Нюкасъл Брейкърс приемат Мелбърн Найтс в решителен плейоф от първенството. Надеждите за успех на домакините са свързани с младия нападател Джейсън Бенет. Нещастието поразява феновете на Нюкасъл още преди мачът да е започнал. На загрявката Бенет е уцелен в „десeтката“ от топка за софтбол, долетяла от съседно игрище. Ударът е достатъчно силен да прати играча в безсъзнание и както се досещате, Бенет пропуска мача. Без него Нюкасъл губи 1:2, като гостите отбелязват головете си в първите пет минути. После обяснявай на австралийците защо футболът им е назад…
Въпросът за ползата от брака винaги е бил дискусионен. Пабло Диого от швейцарския Сервет обаче спокойно може да твърди, че халката му е донесла повече неприятности от обичайното. Халфът отбелязaл решаващ гол в мач срещу Шафхаузен. Екзалтиран от попадението, той се покатерил на огражденията, за да го отпразнува заедно с агитката. Докато прескачал, халката му се закачила и телената ограда разрязала горната част на пръста му. На всичко отгоре Диого получил и жълт картон за бурно изразената радост след гола.
Когато говорим за нелепи контузии, играчите на Арсенал могат да си направят своя собствена класация. Най-известната случка е с главен герой френската звезда Тиери Анри. На 6 май 2000 г. Арсенал приема Челси в напечено лондонско дерби. Като истински голмайстор Анри бележи и двата гола за победата с 2:1. След втория той се втурва към една от трибуните, за да отпразнува попадението със съотборниците си. За нещастие обаче Анри се набива в колчето на мястото за изпълнение на ъглов удар и се налага да довърши мача с бинтована глава. За успокоение на Анри ще споменем, че в подобна ситуация изпада и италианският национал Марко Тардели на световното в Испания през 1982 г.
Бившият защитник на „топчиите“ Стив Мороу ще си спомня със смесени чувства спечелването на Купата на лигата през 1993 г. Той чупи ключица, след като пада от раменете на Тони Адамс по време на празненствата.
Доста по-трагично завършва инцидент с косачка за легендата на Арсенал от 70-те г. Чарли Джордж. Докато подравнява ливадата в задния двор на дома си, той откъсва големия пръст на левия си крак и така не се възстановява. Това не му пречи да продължи да бележи и за престоя си на „Хайбъри“ той се разписва 49 пъти в 179 мача. Днес можете да видите Чарли в музея на Арсенал, където той работи като гид.
Пери Гроувс, един от по-малко известните играчи на „топчиите“ от близкото минало, намира интересен начин да влезе в новинарските хроники. Той е на резервната скамейка, когато съотборниците му отбелязват гол. В радостта си Пери подскача толкова силно, че се удря в козирката и изпада в безсъзнание. За негова радост докторът е наблизо и бързо го свестява.
Приноса си за Арсенал дава и всепризнатият цар на гафовете Дейвид Сиймън. В болничния картон на вратаря фигурира счупена кост при опит да вземе дистанционното за телевизора (същата съдба сполетя и Роби Кийн, когато играеше за Уулвърхемптън). Явно това му се вижда недостатъчно и в друг любопитен инцидент Сиймън изкълчва рамо, докато се бори да извади от водата 13-килограмов сом по време на риболов. Успокояващото в случая е, че по това време вратарят и бездруго е извън игра заради контузия на коляното.
Не бива да отминаваме и прословутата караница в съблекалнята между сър Алекс Фъргюсън и Дейвид Бекъм след загубата на Юнайтед с 0:2 от Арсенал на 15 февруари 2003 г. Шотландският мениджър изрита футболна обувка, която удари Бекъм по главата. Няколко седмици халфът се движеше с лепенка над едното око.
От разправия с шефа пострада и бившият халф на Гримзби Иван Бонети. Със здраво дясно кроше мениджърът на тима Брайън Лоус чупи долната челюст на Бонети, след като играчът преди това го замерял с храна. От клуба и до днес отказват да разкрият причината за спора помежду им.

Най-ексцентричните спа процедури по света според сп. Форбс

Маски от хайвер и вани със шампанско

За мнозина комбинацията от черен хайвер и шампанско е критерий за престиж и лукс. А предствяте ли си какво е да бъдете намазани от главата до петите с този скъпоструващ елексир. Посетителите на италианският хотел „Rome Cavalieri Hilton’s Grand Spa“ могат да избират между маска от черен хайвер за лице и такава за цялото тяло. За да е пълен комфортът Ви може блаженно да се отпуснете във вана приготвена специално за Вас и пълна с шампанско. Пенливото вино със своето подмладяващо въздействие върху организма благоприятства за премахване на умората и депресията, нормализира функционирането на нервната система, то е истинско антистресово средство.

Бирени вани с халба в ръка

Малко по на север в Чехия все по-голяма популярност придобиват бирените вани. В spa-салона при пивоварната “Чодовар“ (Chodovar) в град Чодова Плана на гостите се предлага да си пийват бира, докато си лежат в дълбока вана, пълна с най-доброто тъмно пиво за бирена терапия. А в немското село Кюмерер-Хоф, разположено близо до пивоварната “Клостербрауерай Нойецеле” посетителите могат да правят бирени вани вече от близо 10 години. Ваната с бира е полезна и за здравето: подобрява се циркулацията на кръвта и се ускорява детоксикацията. Ваните с вълшебни мехурчета отпускат мускулите, укрепват ставите, правят кожата и косата като на русалка. Като излезете от банята, сте свалили поне десетина години, твърдят специалистите. За по-запалените любители на пиволечението се предлага специална „Бира за къпане“, чиято цена е 4 евро за 1,5 литра.

Масаж със змии

За хората с по-слаби сърца следващите спа процедури сигурно ще се сторят шокиращи. Не отдавна в Израел се заговори за т.нар. змийски масаж. Терапевтът Ада Барак (Ada Barak) професионално ще ви помогне да изпитате екзотичното удоволствие от подобен род масаж в собствения си салон. Върху тялото Ви се пускат десетина живи змии с предварително извадени зъби и нежно си вършат поставената задача, т.е. Ви масажират. Ефектът от змийския масаж наподобявал ефектът от джакузито и допринясял за максималното отпускане на мускулите. Единственото, което се изисква от Вас да се отпуснете и абстрахирате от това, което става около и върху Вас.

Маски за лице на древните гейши

Отново за негнусливите клиенти на хавайският остров Мауи в “Diamond Hawaii Resort & Spa”се предлагат козметични маски за лице използвани още от древните гейши. За Спа процедурата там използват екскременти от славей. По-рано гейшите, както и актьорите от театъра Кабуки, са мазали лицето си с богатите на ензими екскременти на славей, като така дълго съхранявали своята кожа гладка и бяла. Като взема пример от японските гейши, Diamond Spa в Diamond Hawaii Resort & Spa на хавайския остров Мауи прави същото със своите посетители. Въпреки доволно отблъскващите съставки на процедрата, все още нито един клиент не си е тръгнал недоволен.

Масаж с кактуси

За още по-големите любители на екзотиката ще Ви разкажем за масажа с кактуси, който се предлага в мексиканския хотел Four Seasons Resort Punta Mita. Колкото и стряскащо да звучи процедурата не е болезнена и няма нищо общо с иглотерапията. По време на т.нар. хакали масаж (Hakali Massage) гърбът на клиента се покрива с резени от кактус – типично в мексикански стил. В допълнение ще ви напоят с пулке (pilque)- мексиканска алкохолна напитка от сока на агави, предшественика на днешната текила.
Хипнозата – вече в редиците на спа

Неоспорим е фактът, че още в дълбока древност са използвали хипнозата за да помагат на хората да се избавят от никотиновата зависимост и за връщане на изгубена памет. Сега вече хипнозата е неразделна част от спа – терапията в Ole Henriksen Face/Body spa в Лос-Анджелес. Разбира се тази терапия се изпълнява в типично спа стил. За да помогнат на своите клиенти да се справят със стреса и да намалят силното напрежение, хипнотерапевтите ги потопяват в хипнотична релаксация. Освен това, по време на 20-минутната процедура ви потопяват във вана, напълнена с ароматен разтвор – отлична алтернатива на традиционния диван.

“Гледането на крак”

Следващото ни предложение е за поредната новост – гледането на крак, като част от спа. Да, добре сте прочели става въпрос за крак, не за ръка. Така експертката и в същото време автор и ненадминат майстор Мери Бернат (Marie Bernat) може да прочете всичко за живота Ви. Това е уникална терапия, носеща наименованието Perscentoelogy. “По време на процедурата моите клиенти се смеят, защото им се струва странно, че докато разглеждам стъпалата им, мога да им разкажа повече неща, отколкото дори и най-близките им хора знаят”, – казва Бернат. За улеснение на всички желаещи да опитат това ново изживяване се предлага т. нар. “Mini Toe Reading by Email”, така срещу $ 20 и снимки на вашите стъпала, може да ви изпратят по мейла пълен профил на вас и вашия живот. Но само по себе си, т. нар. в български превод “гледане на стъпало” е наразделна част от аромотерапията, масажът с горещите камъни и др. Благодарение на Perscentoelogy може да се научите да балансирате и да промените драстично живота си.

Масаж според любимият ви цвят

В американския Spa Mii в Седона (САЩ) предлагат за своите посетители нова уникална терапия, базираща се на вашите избор на цвят. Нарича си “Aura-Soma Color Reading” или т.нар. “четене на цветовете”. Благодарение на тази процедура се успокояват нервите и нивото на стрес. Първоначално процедурата изисква да изберете от богата колекция цветни бутилчици, цветът който най-много ви допада. След като сте направили вашия избор, лекар-физиотерапевт го анализира и ще ви направи целебен масаж. “Вашите цветови предпочитания са ключ към това, което се случва с вас отвътре. Определянето на любимата комбинация цветове може да засегне онези страни на живота, които не можем да обясним на обикновен език”, – казва терапевтът Бхакта Рутигер (Bhakta Ruttiger).

Fanny Facial

Отново в Америка все повече нашумява процедурата Fanny Facial в ню-йоркският Smooth Synergy Cosmedical Spa. Представлява тристепенен пилинг в съчетание с лечение с микротокове и солариум, благодарение на което кожата става неимоверно гладка. “Fanny Facial стана най-популярната процедура в нашия салон. Всички, които са пробвали тази терапия, просто се влюбвт в нея като виждат резултатите”, – казва собственичката на салона Никол Контес (Nicole Contos).

Масажът с вендузи – традициите оживяват с пълна сила

Масажът с вендузи е древна китайска лечебна практика, добила популярност и практикувана вече по целия свят. Макар с времето известността на този метод да понамаля, то в наши дни традициите оживяват и стават все по-популярни дори и сред големите филмови звезди. Например известната актриса Гуинет Полтроу, която известно време се появяваше на партита с познати мораво сини кръгове по гърба. “Клиентите, които са пробвали процедурата, казват, че са изпитали невероятно отпускане, тялото им се изпълва с енергия докато си почиват”, – казва мениджърът на салона Hashani Spa в JW Marriott Starr Pass Resort & Spa в град Таксон (САЩ). Най-голяма популярност тази процедура има сред лекуващите се от алкохолизъм. Освен това тя подобряв циркулацията на кръвта и премахва вредните токсини от тялото през кожата.

Най-нелепите действащи закони във Великобритания

Британски тв канал състави класация на най-нелепите британски закони. Резултатите от анкета, направена сред 4 000 души от канала UKTV Gold television, бяха показани в ефир във вторник в предаване, посветено на законодателната система във Великобритания.

Всички нелепи закони идват от древни времена и макар да се считат за много остарели, на теория продължават да действат. Ето как ги подредиха зрителите:

1. Във Великобритания се забранява да се умира в палатите на Парламента.

2. Залепването на пощенска марка с изображение на британския монарх нагоре с краката се приравнява към държавна измяна.

3. В Ливърпул на жените им се забранява да ходят без гащи, изключение се прави само за ония от тях, които работят в зоомагазини, продаващи аквариумни рибки.

4. На Рождество Христово е забранено да се яде пирог с месо.

5. В Шотландия, ако някой почука на вратата ви и ви помоли да ползва тоалетната ви, вие сте длъжни да му разрешите.

6. Бременната жена има право да удовлетворява естествените си нужди където иска, в това число и в полицейски шлем.

7. Главата на всеки мъртъв кит, намерен на британското крайбрежие, автоматически става собственост на краля, а опашката- на кралицата.

8. Забранено е да се крие от данъчния инспектор това, което искате да скриете от него, но се разрешава да не му казвате, че нямате намерение да криете нищо от него.

9. Забранено е влизането в Парламента в ризница.

10. В град Йорк е разрешено да убиеш шотландец, но само в рамките на стария град и то при положение, че той носи лък и стрели.

10-те най-ексцентрични хотели и места за почивка на планетата

Сайтът TripAdvisor е изготвил класация за 10-те най-ексцентрични хотели и места за почивка на планетата, посочва специализираното издание Hospitality. TripAdvisor е най-голямата база-данни за пътувания и отдих в света, с над 5 млн. обективни професионални рецензии и читателски ревюта за над 220 000 хотели, курорти и забележителности по света. Месечно сайтът се посещава за справка от над 20 млн. души.

1. Леденият хотел: Ice Hotel Quebec-Canada, Квебек, Канада

Това е единственият в Северна Америка хотел, изграден от 12 000 тона сняг и 400 тона лед през зимата на 2005 г. Мразовитият дворец с площ 3000 кв. м. предлага 32 стаи, които могат да поберат да 84 туристи на вечер. В спиращите дъха ледени галерии са подслонени леден параклис, където можете да сключите брак, леден бар с нощен клуб за горещи преживявания при -2 градуса по Целзий и собствена художествена галерия, където естествено са изложени ледени фигури. Гостите могат да покарат ски, да ловят риба в дупка в леда, да стрелят с лък, да се разходят със снегоходки в околностите или да се повозят на кучешки впрягове. За съжаление, леденият хотел е отворен само от 5 януари до 1 април, тъй като след това започва да се размеква.

2. Почивка в затвора: Malmaison Oxford Castlе, замъкът Малмезон, Англия

Замъкът Малмезон в Оксфорд е затвор от построяването си през 1870 г. до 1996 г. Днес обаче е уютен хотел, в който затворническото минало напомня само интериора на вътрешното фоайе между етажите. Тесните и студени преди килии, сега са превърнати в 110 просторни стаи, апартаменти и двойни апартаменти. Освен предлаганите от хотела традиционен английски пъб, коктейл-бар и чайна, всяка от стаите разполага с със собствен бар, high-res дигитална телевизия и мини-киносалон.

3. Имперските лодки: Imperial Boat House, Ко Самуи, Тайланд

34 автентични местни оризови баржи от тиково дърво са превърнати в луксозни апартаменти и 8 нискоетажни хотелски крила край брега на океана. Уникалният дървен комплекс, потънал в зеленина, са намира само на 4 км. от местното международно летище. Около откритите басейни с формата на кораб се вият дървени пътечки и стълби сред пищната тропическа растителност, а брега откъм океана “се пази” от истински средновековни оръдия.

4. Изгубеният свят сред снега: Fantasyland Hotel & Resort, Едмънтън, Канада

Хотел Fantasyland Hotel & Resort наистина сякаш ви прехвърля в друг свят, особено когато навън температурите са -30 градуса по Целзий и всичко е затрупано от сняг. Освен с разкошни стаи, комплексът разполага с огромен закрит воден парк с площ над 21 000 км. м., закрита ледена пързалка, закрито игрище за голф и дори закрит увеселителен парк със секващо дъха “влакче на ужасите”.

5. Кулите на Амазонка: Ariau Amazon Towers Hotel, Манауш, Бразилия

Хотелският комплекс представлява няколко 34-метрови наколни кули, които на височина достигат върховете на близко разположените махагонови дървета във държовните тропически гори, а основите им се мият от водите на Амазонка. Отделните кули са свързани от висящи мостчета до 20 м. над водите на реката, а сред предлаганите атракции са разходки в джунглата, къпане с делфини, сафари с каймани и лов на пирани. Стаите се отличават с простота и удобство като естественото обкръжение на курорта предлага близък досег с изобилие от представители на местната флора и фауна, включително различни видове маймуни, които можеш да храниш с ръка и дружелюбни папагали.

6. Розата на пустинята: Al Maha Desert Resort, Дубай, ОАЕ

Разположен сред едноименния оазис в дубайската пустиня, хотел Al Maha Desert Resort предлага модерни къщи с веранди, предлагащи изглед към нажежените пясъци и стадата пустинни антилопи, личен басейн и екстериор в традиционния “бедуински” стил. Оригиналните развлечения включват каране на джип сред дюните, лов със соколи, разходки с камили и екскурзии из суровите планини Хаджар. Дивите антилопи и газели са свикнали с хората и нощем навлизат в оазиса, за да пият вода от басейните.

7. Вигвам край магистралата: Wigwam Motel, Холбрук, САЩ

Мотелът е разположен на легендарната Магистрала № 66 в Аризона. Живописните вигвами-апартаменти всъщност са направени от бетон, но предлагат неповторим изглед. Обстановката на мотела напомня типичното заспало американско градче от 50-те години, като в този стил са мебелите, автомобилите и дори сирената на преминаващия през градчето влак. Цените не са високи, като една нощувка в бетонното “типи” струва $ 45.

8. Пещерна наслада: Yunak Evleri, Ургюп, Турция

Хотелът е разположен в 6 допълнително разширени естествени пещери, като отделните стаи са свързани със стръмни, лабиринтоподобни проходи между скалите и каменни стълби, изсечени в склона на планината. Помещенията, обзаведени в ориенталския стил на Османската империя, разполагат със собствени вътрешни дворчета с тераси, откриващи чудесен изглед към планинския пейзаж. Комплексът разполага с 6 пещерни къщи, 29 стаи, датиращи още от V-VI век и разкошен “гръцки” апартамент от XIX век. Юнак Евлери е идеалното място, откъдето да се впуснете в изследване на изкустно построени древни подземни градове на Кападокия, скритите пещерни църкви и скалните пътеки.

9. В сърцето на коридата: Quinta Real Zacatecas, Закатекас, Мексико

Хотелът е построен около бивша арена за борба с бикове от XVII век. Quinta Real Zacatecas олицетворява “старото Мексико” на испанските конквистадори с с характерната колониална архитектура. Красиво осветен през нощта, комплексът предлага изглед към арките на древния акведукт на града и множество антикварни магазинчета и неповторими заведения във вътрешността на пясъчната арена.

10. Къщата на Барби: Madonna Inn, Сан Луис-Обипсо, САЩ

Пъстрият, натруфен хотел, с вид на страноприемница, излязъл от приказките, се намира на половината път между тихоокеанските мегаполиси Сан Франциско и Лос Анджелис. Крещящата сграда в алпийски стил, с кулички и вити дървени стълбища, предлага 109 стаи, всяка от които е с различен стил и обзавеждане и в различна цветова гама. Домакините са горди именно с факта, че в хотела няма и 2 еднакви стаи. Посетителите отбелязват, че той по някакъв начин напомня кукленските къщи на Барби.

Най-лошите текстове на песни на всички времена

Хитът на Des’ree „Life“ от 1998 г. е песента с най-лош текст в историята на музиката според класация, оформена от гласуване на слушателите на радиостанцията BBC 6 Music.

Изпълнителката оглави позорната класация благодарение на стиховете „Не искам да видя дух, това е знак, от който най-много се страхувам. По-добре да си взема препечена филийка и да гледам вечерните новини“ (I don’t want to see a ghost/It’s the sight that I fear most/I’d rather have a piece of toast/Watch the evening news).

Музикалните фенове са класирали на второ и трето място в чарта за най-лоши текстове съответно хита на Snap „Rhythm Is A Dancer“ и парчето на Razorlight „Somewhere Else“.

„От години чакам подобно признание. Най-запомнящите се текстове обикновено са именно най-глупавите“, коментира вокалистът на групата ABC Мартин Фрай (Martin Fry), цитиран от NME, чиято песен „That Was Then But This Is Now“ заема 4-то място.

Сред групите, изпълнили песни с едни от най-лошите текстове на света, са още Black Sabbath, U2, Duran Duran и др.

Топ 10 на най-лошите текстове на песни според BBC 6 Music:

1. Des’ree – „Life“
„I don’t want to see a ghost/It’s the sight that I fear most/I’d rather have a piece of toast/Watch the evening news“
2. Snap – „Rhythm Is A Dancer“
„I’m as serious as cancer when I say rhythm is a dancer“
3. Razorlight – „Somewhere Else“
„And I met a girl/She asked me my name/I told her what it was“
4. ABC – „That Was Then But This Is Now“
„More sacrifices than an Aztec priest/Standing here straining at that leash/All fall down/Can’t complain, mustn’t grumble/Help yourself to another piece of apple crumble!“
5. U2 – „Elevation“
„I’ve got no self control/Been living like a mole now/Going down, excavation/High and high in the sky/You make me feel like I can fly/So high/Elevation“
6. Toto – „Africa“
„The wild dogs cry out in the night/As they grow restless longing for some solitary company/I know that I must do what’s right/Sure as Kilimanjaro rises like Olympus above the Serengeti“
7. Oasis – „Champagne Supernova“
„Slowly walking down the hall/Faster than a cannonball/Where were you when we were getting high?“
8. Duran Duran – „Is There Something I Should Know?“
„And fiery demons all dance when you walk through that door Don’t say you’re easy on me you’re about as easy as a nuclear war“
9. Human League – „The Lebanon“
„Before he leaves the camp he stops/He scans the world outside/And where there used to be some shops/Is where the snipers sometimes hide“
10. Black Sabbath – „War Pigs“
„Generals gathered in their masses/Just like witches at black masses“

10-те най-глупави бг текстове на песни

Българската класация за 10-те най-глупави български текстове на песни, пък беше публикувана в българското списание „Макс“

10. Ирина Флорин - „Цвят лилав“

Ще посрещна изгрева сама,

ще докосна слънчева искра

и ще скрия в дланите роса,

за да пия през деня.

Още в първия стих лирическата героиня заявява намерението си да посрещне изгрева – ритуал, който ни отвежда или към традициите на Джулай морнинг, или към практиките на дъновистите.

Четвъртият стих обаче е леко смущаващ – „за да пия през деня“. Кой пие през деня, при това сам? Единствено алкохолиците. Нека видим какво се случва по-нататък:

Ще приема залеза с тъга,

ще запазя дневна светлина

и ще скрия в себе си сълза,

за да пия през нощта.

Опасенията ни се потвърждават. Лирическата героиня кърка не само през деня, но и през нощта. Затова съвсем логично в припева се появяват и халюцинациите й:

Аз съм само цвят лилав –

люляк съм, люляк съм.

Аз съм само цвят лилав –

теменуга съм.

Тук и най-добронамереният слушател ще се запита: е, добре, аджеба, какво си в крайна сметка? Люляк или теменуга? Очевидно в текста става въпрос за тотално раздвоение на личността вследствие на алкохолния делириум.

9. „Каффе“ – „Пак там“

На девета позиция в класацията е текстът на група „Каффе“ – „Пак там“. Текстът е кратък и с това се изчерпват всичките му качества:

Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам.

Там съм, пак там, по-добре да съм там.

Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам.

От този поетичен напън научаваме, че лирическият герой по някаква причина е останал пак сам, но това не му пречи. Може би в този момент той е открил предимствата на мастурбацията пред класическия секс – хем е по-хигиенична, хем е по-евтина, хем не си късаш нервите.

От втория стих обаче става ясно, че човекът е „пак там“. Къде е това „там“? Очевидно е някакво място, което не е удобно да се назовава. И в което човек ходи сам. Демек – в кенефа.

Значи може да става въпрос за мастурбация, но може и да се възпява обикновената голяма нужда, при която човек е „пак сам“ и „пак там“.

И в двата случая обаче са възпети идеалите на солипсизма – философия, според която човек си е самодостатъчен и не му трябват нито гаджета, нито фенове, нито награди от „Евровизия“. Може би именно това парче обяснява защо група „Каффе“ се разпадна в самота.

8. Камен Воденичаров – „Едно кафе без кофеин“

Темата за кафето често присъства в поетичните търсения на българските поп изпълнители. Ярък пример за това е песента на Камен Воденичаров „Едно кафе без кофеин“:

Едно море, приятен бар,

вълшебен звук, танцуваме.

Едни вълни, игрален филм

със хубав край, едно кафе… без кофеин.

В този текст метафорите на пръв поглед са прости. „Едно море“ е ясно. Става въпрос за Черно море. Очевидно лирическият герой не страда от излишен национализъм, иначе щеше да изпее „България на три морета“.

Много по-озадачаващ е изразът „приятен бар“. По българското Черноморие всички барове са неприятни, затова се питаме кое място се възпява в това парче?

Авторът не ни дава повече информация освен факта, че има „едни вълни“ – явление, което често се наблюдава по плажовете. „Игрален филм със хубав край“ също е много общо, но подозираме, че става въпрос за „Мила от Марс“, защото най-хубавото на този филм е, че свърши.

И сега поантата: „едно кафе без кофеин“. Защо без кофеин? Може би Камен страда от безсъние или пък вече е изпил 3-4 нормални кафета и не иска да рискува сърцебиене? Защо тогава не пие една бира, ами се лигави с тия безкофеинови кафета?

7. Лилана – „Невинна“

В българския фолклор терминът „невинна“ е синоним на „девствена“ – нещо, което Лилана със сигурност не е, но това не й пречи да възпява времената, в които хименът й е бил цял и непокътнат. Ето какво се случва в тази драматична изповед:

Събличам всичко, но не знам защо

остава толкова горещо в мислите ми…

Още в първите два стиха Лилана заявява гражданската си позиция по най-сериозния съвременен проблем – глобалното затопляне. Героинята й е съблякла всичко, но жегата я мори. След това публицистично въведение веднага е посочена и причината за страданията на младата певица:

О, бейбе, това е твоя вина!

Само че кой е бейбе и защо не се споменава името му? Вероятно от съображения за дискретност – човекът може би е женен и не иска да се афишира. Въпросният „бейбе“ обаче продължава безмилостно да подгрява лирическата героиня по полов път и воплите й стават все по-жални:

О, бейбе, става ми горещо така!

Защото, о, бейбе, ме караш да правя това!

Изглежда, че „бейбе“ е някакъв сексуален душманин и вследствие на действията му логично идва сърцераздирателният припев:

Такава ли съм, не, не съм,

така се получава, но невинна съм.

Такава ли съм?

Именно в тези редове Лилана задава най-важния си екзистенциален въпрос: „Такава ли съм?“ Този въпрос е неясен. Каква „такава“? Ако се върнем към заглавието „Невинна“ (разбирай „девствена“), можем да допуснем, че истинският въпрос е „Такована ли съм?“. Тази хипотеза ни дава ключ към истинската драма в текста – „бейбе“ е подгрял нашето момиче, но не е свършил работата докрай и е оставил Лилана на сухо. Лошо!

6. Теди Кацарова – „Бельо от кадифе“

Теди Кацарова влиза в класацията с едно материалистично парче, възпяващо аксесоари от облеклото. В този смисъл „Бельо от кадифе“ продължава традициите на старата градска песен „Червената ти връзка, Ленче ле, сърцето ми пръска“.

Но ако нашите деди са били пуритани и са възпявали само червени връзки, Теди Кацарова е много по-дръзка и не се бои от директната еротика:

Бельо от кадифе,

карирано бомбе,

когато видя те,

сърцето ми ще спре!

По всичко личи, че обектът на желанията на Теди Кацарова се е явил пред нея само по бельо от кадифе и карирано бомбе. Този екстравагантен дрескод наистина е развълнувал лирическата героиня, макар че бельото от кадифе не е особено хигиенично.

То запарва, затова е по-добре да не се подвеждаме по еротичните фантазии на певицата, а да заложим на класическите памучни боксери.

5. Ан Джи – „Еректус“

Между еротиката и порното има само една крачка и Ан Джи не се поколебава да я направи с предизвикателното си парче „Еректус“:

Не, не спирай,

цяла нощ си мой.

Не, не спирай

само ти и той.

Не, не спирай,

гледам твоя вид

и възбуда в моя вид.

Вече е ясно, че лирическата героиня е изпаднала в състояние на тежка сексуална абстиненция, характерна за войниците на наборна служба.

След дълги полови лишения най-после й се е удала възможност да утоли либидото си и тя решава да си навакса всички пропуснати ползи. Малко ни озадачава четвъртият стих – „само ти и той“. Кой е той? Дали не става въпрос за групов секс? Или пък „той“ е свенлив евфемизъм за половия орган на любимия?

За сметка на това последните два стиха завинаги покоряват сърцата ни с оригиналното римуване на „вид“ с „вид“. Този похват ни отвежда към традициите на социалистическата поезия, когато Орлин Орлинов римуваше „полковник“ с „подполковник“.

4. Антибиотика – „О, не“

На четвърта позиция в класацията е чаровното трио „Антибиотика“ и изпълненото с недомлъвки парче „О, не“:

Не мога да правя онези неща,

които толкова много си искам.

А искам толкова много неща,

не мога, а толкова много ги искам.

Обичам да правя, обичам да искам

Искам да мога да обичам искам

Правя да обичам, обичам да мога

Но днеска не мога, не мога, не мога.

Първият куплет на тази песен е загадъчен. Кои са „онези неща“, които трите момичета толкова много искат? И кой им пречи да ги осъществят? Мистерия!

Във втория куплет обаче всичко се изяснява. Поетесата заявява „искам да мога да обичам…“ и в края на куплета измрънква „но днеска не мога, не мога, не мога“.

Именно това „днеска не мога“ дава отговор на проблема. По всичко личи, че лирическата героиня е сполетяна от месечния си цикъл, който й пречи „да може да обича“ с цялото си същество. Така мераците й остават незадоволени поради прищевките на природата. Е, как да не грабнеш перото и да не излееш мъката си?

Изящен текст, който намира своето заслужено място в съкровищницата на менструалната поезия.

3. Нети – „Луната спи“

Този текст е възторжен триумф на поезията над здравия разум:

Луната спи безплътен призрачен сън.

Луната спи – космическо видение.

Луната спи – брилянти светят навън.

Луната спи, Луната спи.

Луната спи, а някой краде птици,

друг – рисува очи съвсем тихо

Луната спи, а паяк плете сноп лъчи

Луната спи.

И вие сте го забелязали: фразата „Луната спи“ е повторена цели осем пъти. Това означава, че авторът не е много сигурен в тезата си и затова я повтаря до припадък, разчитайки че „една лъжа, повторена сто пъти, става истина“.

Но да оставим Луната. По-интересно е какво се случва, докато тя спи. Забележете: „някой краде птици“. За какви птици става дума? Вероятно са кокошки или мисирки, тоест птици, отглеждани със стопанска цел, иначе защо ще ги крадат?

От друга страна, героинята има ярката гражданска позиция и чрез изкуството тя алармира правораздавателните органи за извършено престъпление от общ характер.

За съжаление, не се уточнява мястото на престъплението, но в следващия стих се казва „друг рисува очи съвсем тихо“, така че бихме могли да предположим, че кражбата е извършена в района на Художествената академия. Румен Петков да вземе мерки!

2. Мария Илиева – „Нищо“

Това парче хвърля нова светлина върху икономическите несъвършенства на пазарното общество:

Искаш да имаш, но нямаш

можеш да искаш да имаш

можеш и всичко

да имаш, ако нямаш.

Мен ако нямаш,

значи нямаш нищо.

Текстът явно е адресиран към някакъв алчен тип, който робува на материалните ценности. Той очевидно е близък на певицата, защото тя му говори на „ти“. (Иначе щеше да пее „искате да имате, но нямате…“ и т.н.)

Става ясно, че този човек до такава степен е заслепен от блясъка на парите, че го пренася и върху интимните отношения. Този тип иска да има и певицата, сякаш тя е някаква вещ, която можеш да си ползваш срещу известно финансиране!

Лирическата героиня обаче не се поддава на провокацията и директно заявява на натрапника, че неговото богатство е изградено на фалшиви основи, защото „мен ако нямаш, значи нямаш нищо“.

Изводът е, че нито един българин не може да се смята за истински богат, ако не е имал Мария Илиева.

1. Графа – „Глава“

Безспорен шампион сред тъпите текстове е шедьовърът на Графа – „Глава“:

Вчера имах дълга коса,

днес имам къса коса,

утре ще бъда с гола глава,

вдругиден не знам.

Вдругиден ще имам ли…

глава, глава, глава, глава, глава, глава

не знам дали ще имам…

глава, глава, глава, глава, глава, глава.

Не знам дали ми трябва… глава.

Още в началото на текста става ясно, че лирическият герой има известни проблеми с бръснаря си (или както е модерно да се казва – „коафьор“), в резултат на което всеки ден е с различна прическа и е започнал да изпитва основателни страхове за бъдещето си – „вдругиден не знам“.

Този бръснарски произвол до такава степен е деформирал психиката на младия певец, че той вече се опасява дали изобщо ще има глава (или както пее Графа – „гуава“).

В крайна сметка оптимизмът побеждава и Графа заявява, че дори да загуби главата си, това не е чак толкова лошо, защото не е сигурен дали му трябва „гуава“. И наистина, ако съдим по текстовете му, глава въобще не му е нужна.

Кой блог най-много ви харесва?

Много ще съм ви благодарен, ако гласувате в тази анкета. Може и да напишете и коментар за въпроса

http://www.polldaddy.com/poll.aspx?p=157975

Болести от които по-често боледуват чернокожи

Чернокожите стават по-често жертви на рака на белия дроб от белите. Разликата обаче изчезва при най-големите пушачи, показва изследване на френски и американски учени, което поставя и въпроса за генетичните разлики между расите.

Изследването, публикувано в New England Journal of Medicine, е най-сериозното, правено някога по проблема. Според него за чернокожите и жителите на Хавай, които пушат до една кутия цигари на ден, съществува два пъти по-голям риск, отколкото за белите, които пушат същото количество.

Лекарите от дълго време знаят за тази разлика, но не са наясно каква е причината.

Някои вече изтъкнаха като причина гените, докато според други обяснението е, че чернокожите дърпат по силно от цигарите си и съответно вдишват повече дим.
В изследването си учените са сравнили риска от рак на белия дроб при различни общности, които пушат еднакво количество тютюн.

Въпреки че проучването не се занимава с всички възможни причини за разликата, от екипа смятат, че гените са на първо място.

В изследването са участвали 180 000 души, като повече от половината от тях са от етнически малцинства. Анализирани са случаи на заболяване от рак на белия дроб за период от 8 години.

Последствията от принадлежността към дадена раса за здравето представляват оспорван дебат, заради дискриминацията, до която могат да доведат. В същото време обаче започват да се появяват лекарства, предназначени за определени общности. Миналата година американските власти разрешиха пускането на пазара на лекарство за сърдечни заболявания, предназначено специално за чернокожи.

Други заболявания от които по често боледуват чернокожите хора

Доказано е че от високо кръвно наляганепо-често боледуват чернокожите, в сравнение с бялата раса.
Диабетиците и чернокожите са податливи на откритоъгълна глаукома.

Глаукома е очно заболяване вследствие увреждане на очния нерв. Наблюдава се предимно при възрастни индивиди (над 60 години), като естествена последица от процеса стареене. Глаукома при млади хора може да се появи вследствие на механично увреждане на очния нерв, приемане на определени медикаменти, като следствие от диабет, възпаления и др. Заболяването води до увреждане на зрението и в нередки случаи до пълно ослепяване.

Установено, че скандинавците и чернокожите американци имат по-голям риск от развитие на саркоидоза

Саркоидозата е възпалително заболяване, чиято първична локализация обикновено е белите дробове, но постепенно може да обхване и други органи в организма – черен дроб, нервна система, сърце, кожа, очи. Най-често болестта засяга хората на възраст между 20 и 40 години.