Архив за 05.12.2007

Колекция от любими вицове

 Преди малко се сетих за тях и понеже ги забравям, когато тръгна да ги разказвам затова реших да ги сложа тук. Понякога блога си го ползвам като тефтерче и нахвърлям неща които са ми интересни.

***

Подслушахме за вас разговор в лекарски кабинет:
- Поздравления! Вие сте носител на нов живот…
- Ама, докторе?!!! Аз съм мъж…
- Глистите не правят разлика.

***

Разговор между двама дядовци:
- Сутрин, в деня на изборите – казва единият – ако ми е клюмнал наляво, гласувам за левицата, ако е надясно – за десницата.
- А ако сочи нагоре? – полюбопитствал наборът му.
- Еееххх… Ако сочи нагоре, кой ще се интересува от избори бе?!

***

Тъща носи палма за подарък на дъщеря си.

Зетят: – Маймуната си пробута, сега и палмата й носиш.

***

Попитали радио „Ереван“ защо в България не може да има гражданска война.  От там отговорили, че гражданска война не може да има понеже в България всички са селяни.

***

На плажа загорял за секс български гларус яхва напръщяла французойка и започва да я … В момента на акта възбудената туристка измърморва: Тре жули, тре жули, а българина отговаря: Ми, че жули нали влиза песок.

***

И накрая един брутален виц, които за съжаление казва каква е българската действителност в някои части на страната.

Англичанка, французойка и българка си говорят за съпрузите им.

Англичанката казва: – Аз като се омъжих казах на моя съпруг, че няма да  пера, и да мия чини. Той излезе от къщи, един ден не го видях, втори ден не го видях и на третия ден го видях да се връща с пералня и миячна машина.

Французойката казала: Аз като се омъжих също казах на мъжа си, че няма да пера и мия чинии. Той излезе от къщи, един ден не го видях, втори ден не го видях и на третия го видях да се връща с прислужница.

Българката казала: И аз казах на моя Вачо, че няма да му пера и мия чиниите. Той излезе от къщи, един ден не го видях, втори ден не го видях и на третия го видях с дясното си око.

Екскурзия с промоция 2 част

Екскурзията се случи отново преди 2 години в средата на месец декември. Този път дестинацията беше Боровец. Заради оплакването от предната екскурзия за проблеми с местата ни, от фирмата организатор ни обещаха безплатно да пътуваме до Боровец и да присъстваме на промоцията. Качихме се на автобуса в 07:30, които пристигна точно срещу музея „Земята и хората“ и отпътувахме към Рила планина. Да ама не. Автобуса тръгна в западната част на столицата и за момент си помислих, дали пък няма друг път оттам за зимния курорт. Минахме кварталите Борово, Павлово, Княжево и продължихме по пътя за гр. Перник.

Спряхме на мегдана в село Марчаево и оттам се изсипа групичка екскурзианти, семейства и роднини заедно с децата си. Хубаво, поне рейса няма да е празен. Бях си взел дискмена на него въртях хаус парчета и настроението ми беше готино. И така от Марчаево реших, че потегляме за Боровец. Да, ама не. След като прекосихме още веднъж София, автобуса отиде в кв. Дървеница и спря да чака друга групичка хора. След като ги качи вече бях убеден, че отиваме до зимния курорт. Да, ама не. Возилото отиде до кв. Слатина и спря да качи друга групичка хора. Цялото това пътуване от 08:45 сутринта до този момент, като включа задръстванията беше около 3 часа. И така към 12:00 тръгнахме да излизаме от София. Най-накрая казах си аз, време беше да отпътуваме за Боровец, обяд стана, а ние сме още в столицата. Да, ама не.

Спряхме в кв. Казичане в един мотел и ни казаха да се настаним в неговия ресторант. Настанихме се и след няколко минути промоцията започна. Няма да описвам какво се случи на нея, в предния пост изчерпателно разказах как протича един такъв рекламен  сеанс. Е така мина горе долу и тогава, същата лелка показваше своя талант да представя стоки със съмнително качество на изгладнелите пенсионери, които се чудеха какво ще им сервират този път за обяд.

Най-накрая досадното плямпане свърши и дойде ред на специалната изненада на програмата – неизвестен дует, съставен от лелка и чичко запя стари градски песни. Бабичките започнаха да вият след тях, а някои дори се просълзиха. Егати викам си аз, тия певци явно са идоли сред хората от третата възраст. Но по късно открих причината за сълзите по време на стари градския репертоар. Просто хорицата се бяха напили от домашната ракийка, която носеха в пластмасови шишета в половин литрови бутилки от кока кола.След безплатния обяд от промоцията (не си спомням какъв беше) се качихме в автобуса и зачакахме да потеглим. Чакахме близо половин час. Подпийналите екскурзианти забавиха тръгването, понеже са се били разпяли в ресторанта и се наложи шофьора да ги извиква да се качват във возилото.

Така излязохме от София към 14 часа и нещо и стигнахме в Боровец  към 15 часа. Преди да отвори вратите шофьора попита колко време искаме да се разхождаме – два часа или един и пенсиите извикаха един час. А, за един час можете да си представите колко може да се разходи човек. И така обиколихме магазинчетата край пистите срещу хотел „Рила“ спуснахме се малко надолу и се върнахме, защото 50-тина минути вече бяха изминали. Само ще вметна, че на Боровец беше голяма цигания – магазинчетата продаваха боклуци и претрупаността на стоки изложени пред и около павилиончетата беше голям кич. Да не говорим, че около заведенията за хранене беше мръсно.

Качихме се на автобуса в 16 без пет и точно на кръглия час, возилото тръгна обратно за София. По едно време шофьора обяви, че следващата екскурзия с промоция до Банско ще бъде отменена за след новогодишните празници и пенсионерите се възмутиха, че няма да пътуват толкова скоро някъде. Така ми мина и втората „туристическа“ разходка с търговска цел за един ден. Повече не потретих, понеже спряха да пускат рекламни брошури в пощенската ми кутия, пък и нямам свободно време. Иначе, бих пробвал така за забавление и някоя друга оферта за екскурзия до манастир или курортен град, но такава все още не ми е попаднала на вниманието.

Черно море днес

Все още не мога да се нагледам на страхотните снимки на Черно море направени на руска територия. Жестоки фотографии!

Днес прочетох един пост за проблема с екологията на Черното море, което още през 1990 година  е обявено за „почти мъртво“ и му е лепнат етикета „тоалетната чиния на половин Европа“. Мисля, че е крайно време държавите граничещи с това море да вземат мерки за спасяването му. Също така държавите да повдигнат въпроса на съседите по морска линия, относно причиняването на замърсяването и какви решения предлагат за опазването на екологично, застрашения воден басейн.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

 

декември 2007
П В С Ч П С Н
« ное   яну »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter
Watch videos at Vodpod and other videos from this collection.

Blog Stats

  • 370,418 hits

Flickr Photos

Manhattan

More Photos

Автори

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!