Опознай себе си

Тест № 1 Неочакван дъжд

Не всичко в живота може да се предвиди. Всякакви изненади, непредвидени събития и катастрофи ни се стоварват върху главата, без да ни дават никакъв шанс да се подготвим и настроим към тях. Всяка изненада може да стане стрес – неочакваното любовно предложение действа също както и неочакваното скъсване. Съществуват обаче и множество неща, които можем да предскажем или контролираме, и това е една от причините, поради които сме склонни да си създаваме практически навици и модели на поведение.

Вие вървите по улицата и внезапно започва да вали. Дъждът се усилва и дори ако започнете да тичате с всички сили, все едно имате поне още пет минути до целта. Кой от следните 4 варианта на действие бихте избрали?

1. Ще намеря стреха или дърво и ще почакам под тях, докато спре да вали“.
2. Не знам колко дълго ще продължава този дъжд, затова ще продължа колкото мога по-бързо“.
3. Ще се огледам дали наблизо няма някой, който да ме приюти под неговия чадър или ще потърся магазин, където мога да си купя един чадър“.
4. Аз винаги си нося в чантата сгъваем чадър, така че просто ще го използвам“.

Ключ

1. „Ще намеря стреха или дърво и ще почакам под тях, докато не спре да вали“.

Вие се отнасяте към онези хора, които предпочитат да почакат, докато другата страна не се успокои, преди да организират своята отбрана. Вие предоставяте на човека да вика и да се горещи дотогава, докато не изпусне цялата пара, а след това спокойно и обективно излагате своята гледна точка. Някои биха казали, че това е много разумен подход, други ще го нарекат просто страхливост.

2. Не знам колко дълго ще продължава този дъжд, затова ще продължа колкото мога по-бързо“.

Интересува ви не толкова крайния резултат от кавгата, колкото възможността да се изкажете открито. Вие сте уверени, че сте прави и че няма никакъв смисъл да се спори. Концепцията на компромиса не е ваша тактика. Ако противоположната страна се сърди, вие се сърдите още повече. Ако тя започне да вика, вие крещите. Това не прави спора с вас весело занимание, но поне винаги може лесно да се каже каква е позицията ви по един или друг въпрос.

3. „Ще се огледам дали наблизо няма някой, който да ме приюти под неговия чадър или ще потърся магазин, където мога да си купя един чадър“.

Вие не обичате конфликти и конфронтации, затова щом още възникне спора, вие се стараете да изгладите всичко и да успокоите другия човек. За съжаление, това понякога само влошава нещата още повече. Може би е необходимо поне веднъж да заемете твърда позиция и да издържите на бурята.

4. „Аз винаги си нося в чантата си сгъваем чадър, така че просто ще го използвам“.

Вие разчитате, че имате отговори на всички възможни въпроси и обяснения за всяко събитие. Може би спорът за вас е само възможност да усъвършенствате своето ораторско изкуство, но на другите вашата позиция им изглежда хлъзгава, разочароваща и неискрена. Макар че, вероятно и за това вие имате убедително обяснение.

Тест № 2 Общителни ли сте?

Общуването, както е известно е двупосочен процес. Затова ви предлагаме да погледнете на себе си отстрани и да прецените доколко сте комуникабелни и интересни за околните. В крайна сметка, шансовете ви да се впишете успешно в нова среда и да получите признанието й се определят в голяма степен от именно от това.

1. Обичате ли да се намирате в центъра на вниманието?
2. Можете ли да назовете поне три неща, за които знанията ви са напълно удовлетворителни?
3. Обичате ли да давате съвети?
4. Ще рискувате ли в разговор да развиете тема, която не познавате достатъчно добре?
5. Повече ви харесва да слушате, отколкото да говорите?
6. Ще покажете ли на събеседника си, че темата на разговора не ви е много интересна?
7. Лесно ли изразявате мислите си с думи?
8. Готови ли сте да промените мнението си, ако доводите на вашия събеседник ви се сторят убедителни?
9. Дразните ли се, ако не ви слушат?
10. Смятате ли, че трябва непременно да се посочват на хората техните грешки и недостатъци?
11. Ще съумеете ли да намерите тема за разговор с непознат човек?
12. Слушате ли понякога невнимателно събеседника си?

Всеки положителен отговор на въпроси 1, 2, 4, 5, 7, 8, 11 и отрицателен — на въпроси 3, 6, 9, 10, 12 ви носи по една точка. Пресметнете общата им сума.

От 0 до 4 точки.

Уви, умението да установявате контакти не може да се нарече ваша силна страна. Вие или мълчите така, че дума не може да се изкопчи от вас, или напротив, толкова сте приказливи и своенравни, че хората се стараят да ви избягват. Във всеки случай, да се общува с Вас със сигурност не винаги е приятно (а понякога просто е трудно). Съветваме Ви да се замислите за това.

От 5 до 8 точки.

Възможно е да не сте от най-общителните хора, но почти е сигурно, че сте чувствителен, внимателен и приятен събеседник. Въпреки това обаче, в компания понякога сте малко разсеяни и дистанцирани. Съветваме Ви да ограничите контактите си, когато не сте в настроение. И най-вече не се стремете в такива моменти да акцентирате вниманието върху своята личност.

Ключ за теста

От 9 до 12 точки.

Каквото и да се говори, сигурно Ви смятат за изключително приятен човек в общуването. Вие винаги сте налице и сте способни да украсите практически всяка компания. Приятелите и познатите ви едва ли могат дълго време да прекарат без Вас. Всичко това, разбира се, е прекрасно, ако този резултат не изисква от Вас прекалено много усилия. Съветваме Ви да се замислите: не Ви ли се налага с всички сили да поддържате своя имидж на човек – душа на компанията и постоянно да играете някаква роля, превръщайки целия си живот в непрекъснато театрално представление?

Тест за определяне на цветова недостатъчност

Тази серия от илюстрации е проектирана за провеждането на тест, който дава бърза и точна преценка за вродeна цветна слепота или по народному /далтонизъм/. Това е най-разпространената форма на смущения в цветното виждане. По-голямата част от случаите на вродена липса на цветно виждане се характеризира със червено-зелена недостатъчност, която може да бъде два вида: първата, протанен тип, можe да бъде пълна (протанопия) или частична (протаномалия), и втората – деутанен тип, която може да бъде пълна (деутераномалия) или частична (деутераномалия).

При протанопията видимата част от спектъра е по-къса откъм червения край в сравнение с нормалното зрение, а частта от спектъра, която се вижда от хората с нормално зрение като синьо-зелена, за хората с протанопия изглежда като сива. Цялата видима част от спектъра при протанопия се състои от две части, които са разделени една от друга от тази сива част. Всяка част изглежда на хората с протанопия като система от цветове с различна яркост и наситеност във всяка част; като цветът в едната част е различен от този в друга-та. Червеното с лек виолетов оттенък, което е съставен цвят на синьо-зеленото, също изглежда като сиво.
При деутеранопия частта от спектъра, която при нормално зрение се вижда като зелена, изглежда сива, а видимата част от спектъра е разделена от тази зона на две части, всяка от които е съставена от по една цветова система. Видимата част от спектъра не е скъсена както при протанопия. Виолетово-червеното, което е съставен цвят на зеленото, изглежда като сиво.
При протаномалия и деутераномалия няма част от спектъра която да изглежда като сива, но частта от спектъра, която на хората с протанопия изглежда като сива, на тези с протаномалия изглежда като замъглено сивкав цвят, и подобно, сивата част от спектъра, виждана от хората с деутеранопия, изглежда на тези с деутераномалия като неясен, мъглив цвят, близък до сивото.
Следователно, една от особеностите на червенозелената недостатъчност е, че синият и жълтият цвят изглеждат много по-ясни в
сравнение с червения и зеления цветове. Приложението на тази особеност е отличителна черта на предлаганите тестове.
При вроден недостиг на цветно виждане, макар и много рядко, има абсолютна цветна слепота, която може да бъде типична или не-типична. Пациент, който страда от типична абсолютна цветна слепота показва абсолютна невъзможност да различи каквито и да е цветови варианти, често придружена с отслабване на централното зрение, с фотофобия и бързо несъзнателно въртене на очните ябълки (нистагмия). При нетипична абсолютна цветна слепота, цветова-та чувствителност към червено и зелено, както и към жълто и синьо е толкова ниска, че само много ясни цветове могат да бъдат възприети; но освен в цветовата чувствителност няма никаква друга ненормалност в зрителните функции. Графиките в тази книга представляват лесен метод за диагностициране на такива случаи и за отделянето им от случаите на червено-зелена недостатъчност.
Освен това невъзможността да се разграничи синьо от жълто може да бъде определена като тританомалия ако е частична и тританопия ако е пълна, но, дори ако подобни случаи съществуват, те са изключително редки. Графиките в тази книга не са проектирани за диагностика на такива случаи.

КАК ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ТЕСТЪТ

Стаята трябва да бъде отлично осветена на дневна светлина, за да бъдат правилно възприети графиките в тази книга. При директна слънчева светлина или при използването на електрическа лампа могат да се появят несъответствия в резултатите поради промяна в оттенъците на цветовете. Когато е наложително използването на електрическа лампа, тя трябва да бъде поставена колкото се може по-далеч, за да имитира ефекта от дневната светлина. Изображенията се държат на 75 см от пациента и се накланят така, че равнината на хартията с под прав ъгъл спрямо зрителната линия. Правилната позиция на всяко изображение е указана от номера, който се намира на гърба му. На графики 1-17 са представени цифри, които трябва да бъдат разпознати за не повече от 3 секунди. Ако пациентът не може да разпознава цифрите, се използват графики 18-24, при които криволичещите линии между двата хикса (х) трябва да бъдат проследени с показалка. Всяко проследяване трябва да отнеме не повече от 10 секунди.
Не е задължително във всички случаи да се използват всички изображения. Графики 16 и 17 могат да бъдат пропуснати, ако теста се провежда с цел да се отделят от една група хората с дефекти в цветното виждане от хората с нормално цветово възприятие. При опростения си вариант (например при масови прегледи) тестът може да бъде сведен само до показването на 6 графики: №1, една от номера 2 и 3, една от номера 4, 5, 6, 7, една от номера 8 и 9, една от номера 10, 11, 12, 13 и една от номера 14 и 15.
Може да се наложи графиките да се показват в различен ред ако се съмнявате, че пациента е заучил предварително изображенията.

ОБЯСНЕНИЯ НА ГРАФИКИТЕ
Цялата серия се състои от следните 24 графики:
№ 1 – Хората със смущения в цветното виждане и тези с нормално зрение я четат като 12.

№ 2 – Хората с нормално зрение я четат като 8. Тези с червено-зелена недостатъчност я четат като 3. Хората спълна цветна слепота не могат да разчетат никакви цифри.

№ 3 – Хората с нормално зрение я четат като 29. Тези с червено-зелена недостатъчност я четат като 70. Хората с пълна цветна слепота не могат да разчетат никакви цифри.

№ 4 – Хората с нормално зрение я четат като 5. Тези с червено-зелен недостиг я четат като 2. Хората с пълна цветна слепота не могат да разчетат никакви цифри.

№ 5 – Хората с нормално зрение я четат като 3. Тези е с червено-зелен недостиг я четат като 5. Хората с пълна цветна слепота не могат да разчетат никакви цифри.

№ 6 – Хората с нормално зрение я четат като 15. Тези е с червено-зелен недостиг я четат като 17. Хората с пълна цветна слепота не могат да разчетат никакви цифри.

№ 7 – Хората с нормално зрение я четат като 6. По-голямата част от хората със смущения в цветното виждане не могат да я разчитат или я четат погрешно.

№ 8 – Хората с нормално зрение я четат като 45. По-голямата част от хората със смущения в цветното виждане не могат да я разчетат или я четат погрешно.

№ 9 – Хората с нормално зрение я четат като 5. По-голямата част от хората със смущения в цветното виждане не могат да я разчетат или я четат погрешно.

№10 – Хората с нормално зрение я четат като 7. По-голямата част от хората със смущения в цветното виждане не могат да я разчетат или я четат погрешно.

№ 11 – Хората с нормално зрение я четат като 16. По-голямата част от хората със смущения в цветното виждане не могат да я разчетат или я четат погрешно.

№ 12 – Хората с нормално зрение я четат като 73. По-голямата част от хората със смущения в цветното виждане не могат да я разчетат или я четат погрешно.

№ 13 – По-голямата част от хората с червено-зелена недостатъчност я четат като 5. По-голямата част от хората с нормално зрение и с пълна цветна слепота не могат да разчетат цифри.

№ 14 – По-голямата част от хората с червено-зелена недостатъчност я четат като 45. По-голямата част от хората с нормално зрение и с пълна цветна слепота не могат да разчетат цифри.

№ 15 – Хората с нормално зрение я четат като 26. При протанопия и силна протаномалия се чете само 6, а пациенти с не толкова силна протаномалия виждат и двете цифри, но 6 е по-лесно различима за тях от другата. При деутеранопия и силна деутераномалия се чете само 2, а пациенти с не толкова силна деутераномалия виждат и двете цифри на всяка графика, но 2 е по-лесно различима за тях от другата.

№ 16 – Хората с нормално зрение я четат като 42. При протанопия и силна протаномалия се чете само 2, а пациенти с не толкова
силна протаномалия виждат и двете цифри на всяка графика, но 2 е по-лесно различима за тях от другата. При деутеранопия и силна деутераномалия се чете само 4, а пациенти с не толкова силна деутсраномалия виждат и двете цифри на всяка графика, но 4 е по-лесно различими за тях от другата.

№ 17. – При проследяването на криволичещите линии между двата хикса хората с нормално зрение проследяват виолетовите и червените линии. При протанопия и силна протаномалия се проследява само виолетовата линия, а при пациенти с по-слаба протаномалия се проследяват и двете линии, но по-лесно това се извършва с виолетовата. При деутеранопия и силна деутераномалия само червената линия се проследява, а при пациенти с по-слаба деутераномалия и двете линии се проследяват, но по-лесно това се извършва с червената.

№ 18. – При проследяването на криволичещата линия между двата хикса по-голямата част от хората с червено-зелена недостатъчност проследяват линията, а по-голямата част от хората с нормално зрение и от тези с пълна цветна слепота не могат.

№ 19. – При проследяването на криволичещата линия между двата хикса хората с нормално зрение проследяват синкаво-зеленаета линия, а по-голямата част от тези със смущения в цветното виждане не са в състояние да го направят или следват някаква друга линия.

№ 20. – При проследяването на криволичещата линия между двата хикса хората с нормално зрение проследяват оранжевата линия, а по-голямата част от тези със смущения в цветното виждане не са в състояние да го направят или следват някаква друга линия.

№ 21. – При проследяването на криволичещата линия между двата хикса хората с нормално зрение проследяват линията свързва-ща синкаво-зеленото и жълтеникаво-зеленото, хората с червено-зелена недостатъчност следват линията свързваща синкаво-зеленото и виолетовото, а тези с пълна цветна слепота не могат да проследят никаква линия.

X0 22. – При проследяването на криволичещата линия между двата хикса хората с нормално зрение проследяват линията, свързваща виолетовото и оранжевото, хората с червсено-зелена недос
тъчност следват линията, свързваща виолетовото и синкаво-зелено-то, а тези с пълна или частична цветна слепота не могат да следват никаква линия.

№ 23. – И хората с нормално зрение, и тези с някакво смущснис в цветното виждане проследяват криволичещата линия между двата хикса.

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Оценката на разчитането на графики от 1 до 15 определя нормалността или дефектността на цветното виждане. Ако 13 или по-вече графики се прочетат нормално от пациента цветното му виждане се смята за нормално. Ако само 9 или по-малко от 9 графики сс прочетат нормално, налице са смущения в цветното виждане. Обаче, относно графики 14 и 15, само тези, които разпознават цифрите 5 и 45 и ги разчитат по-лесно от тези на графики 10 и 9 се считат за пациенти със смущения в цветното виждане.
Рядкост са хората, който разчитат нормално само графики 14-16. Оценката на такива случаи изисква използване на други цветни тестове, включително аномалоскоп.
При преценката на цветовото възприятие по краткия метод, само с 6 графики, нормалното разчитане на всички графики е доказателство за нормално цветно виждане. Ако има несъответствие при някои от отговорите, целият графичен тест трябва да сс проведе, преди да се диагностицира червено-зелена недостатъчност.
Съхранение на графиките
Важно е книгата с графиките да се съхранява затворена, освен в случаите, в които се ползва, понеже излагането на графиките на слънчева светлина причинява избледняване на цвета им.

Знакът X означава, че графиката не може да бъде разчетена. Цифрите в скоби означават, че съответната цифра може да бъде разпозната, но са сравнително неясни.
Какво означават инициалите ви.

Проверете какво означава всяка първа буква от трите ви имена

А – сила и власт;
Б – способност да се изпитват големи чувства;
В – непостоянство, липса на системност;
Г – тайнственост;
Д – общителност, умение да привличате хората;
Е – способност да се мобилизирате, жизнеустойчивост;
Ж – неувереност;
З – склонност към съмнение, неудовлетвореност, материални трудности;
И – впечатлителност, напрежение;
К – големи изисквания и нервозност при тяхното постигане;
Л – мелодичност, логика, голяма изобретателност;
М – Трудолюбие и педантичност;
Н – голяма енергия и творчески амбиции;
О – голяма емоционалност, тайнствени вълнения;
П – скромност, дистанция в отношенията с хората, самотност;
Р – постоянно напрежение, силна емоционалност;
С – чести депресии, нервозност, подтиснатост;
Т – безкрайни търсения на идеала;
У – интуиция, склонност към чести душевни разстройства и уплахи;
Ф – нежност, умение да се приспособявате;
Х – непостоянство на чувствата, сексуални проблеми;
Ц – склонност към външни прояви на вътрешни преживявания;
Ч – вярност;
Ш – ревност, безкомпромисност;
Щ – развити интелектуални способности, отмъстителност;
Ю – големи амбиции, липса на системност;
Я – интелигентност, творчески способности.

Вземайки първите букви на вашето име, презиме и фамилия, вие лесно ще разберете какъв е вашият характер.

Видове тении

Като малък ме плашеха да не си играя с кучето, защото ще се заразя с кучешка тения и от това няма отърване през целия живот. Години след това от моя интерес към медицината наистина научих, че кучешката тения или ехинококозата е много опасно паразитно заболяване, което води до трайни последствия за здравето и дори прави заразения човек инвалид за цял живот. В един форум лекарка кардиолог беше написала: „Ако се заразя с тения, предпочитам да се самоубия. Нямате си напредстава как се мъчи човек през целият си живот, през колко операции минава…“

И докато за свинската тения, епидемиолози казват, че е била изолирана още през 1985 в България, кучешката тения продължава да представлява сериозна заплаха за здравето на малки и големи. За всички които обичат и отглеждат кучета(аз също имам куче) този материал по долу би бил много полезен за това какво представлява ехинококозата и какви са начините за предпазване от нея.

Кучешката тения ( Ехинококоза) е заболяване с хронично протичане, при което се уврежда най-често черният дроб, но е възможно да се засегнат също белите дробове и други органи. Причинителите са паразити, отнасящи се към т.нар. биохелминти. При своето сложно развитие, освен от краен гостоприемник ( куче, вълк, чакал, лисица и др.), те се нуждаят от междинен гостоприемник (човек, селскостопански животни – овце, кози, едър рогат добитък, свине и др.)

Причинител:

Човешката ехинококоза (hydatidosis, или hydatid disease) се причинява от ларвните форми на цестодите (лентовидни червеи) от род Echinococcus:

• Echinococcus granulosus причинява цистозна ехинококоза (cystic echinococcosis), която е най-често срещаната форма
• E. multilocularis причинява алвеоларна ехинококоза (alveolar echinococcosis)
• E. vogeli причинява полицистозна ехинококоза (polycystic echinococcosis)
• E. oligarthrus е много рядка причина за човешка ехинококоза

Зрелият Echinococcus granulosus (3 до 6 mm дълъг) пребивава в тънките черва на крайните гостоприемници, кучета или други месоядни. Полово зрелите проглотиди освобождават яйца, които преминават във фекалиите. След поглъщане от подходящ междинен гостоприемник (при естествени условия: овце, кози, свине, говеда, коне, камили), яйцата се излюпват в тънките черва и освобождават онкосфери, които проникват през чревната стена и мигрират по кръвоносната система до различни органи, най-често до черния дроб или белия дроб. В тези органи онкосферата се развива в циста, която постепенно се уголемява, произвеждайки протосколекси и дъщерни цисти, които изпълват цялата и празнина. Крайният гостоприемник се заразява чрез поглъщане на съдържащи цисти органи на заразени междинни гостоприемници.

След поглъщането протосколексите евагинират (вдлъбват се), прикрепят се към чревната мукоза (лигавица) , и се развиват в зрели форми в рамките на 32 до 80 дни. Същият жизнен цикъл се наблюдава при E. multilocularis (1.2 до 3.7 mm), със следните различия: крайните гостоприемници са лисици, а до по-малка степен кучета, котки, койоти и вълци; междинните гостоприемници са дребни гризачи; ларвният растеж (в черния дроб) остава в пролиферативен стадий, в резултат от инвазиране на околните тъкани.

При E. vogeli (до 5.6 mm дължина) крайните гостоприемници са кучета; междинните гостоприемници са гризачи; ларвните стадии (в черен, бял дроб, други органи) се развиват вътрешно и външно, като образуват множество мехурчета. E. oligarthrus (до 2.9 mm дължина) има жизнен цикъл, който включва представители от сем.Felidae като крайни гостоприемници и гризачи като междинни гостоприемници.
Хората се заразяват при поглъщане на яйца, с последващо освобождаване на онкосфери в тънките черва и развитие на цисти в различни вътрешни органи.

Географско разпределение:

E. granulosus се среща практически в цял свят, но най-често в райони за паша, където съществува вероятност кучета да погълнат органи от заразени животни. E. multilocularis се среща най-често в северното полукълбо, включително Централна Европа и северните части на Европа, Азия и Северна Америка. E. vogeli и E. oligarthrus се срещат в Централна и Южна Америка.

Клинични признаци:

Инфекцията с Echinococcus granulosus най-често не се забелязва с години, преди уголемяващите се цисти да причинят признаци на заболяване в засегнатите органи. При засягане на черния дроб може да се наблюдават коремни болки, уголемяване в областта на черния дроб, запушване на жлъчния канал. При засягане на белия дроб може да се наблюдава болка в областта на гърдите, кашлица, храчене на кръв. Разкъсване на цистите може да доведе до развитие на треска, уртикария, еозинофилия, анафилактичен шок, както и разсейване на цистите. Могат да бъдат засегнати и други вътрешни органи (мозък, кости, сърце), като в резултат се развиват съответните признаци.
Echinococcus multilocularis засяга черния дроб като бавно растящ, деструктивен тумор, с коремни болки, запушване на жлъчния канал и понякога метастатични усложнения в белите дробове и мозъка. Echinococcus vogeli засяга главно черния дроб, където се развива и оказва влияние като бавно растящ тумор; развитието на вторични цисти е обичайно усложнение.

Лабораторна диагноза:

Диагнозата на ехинококозата се основава най-често на ултразвукография, подкрепена от положителни серологични изследвания.

Лечение и профилактика:

Хирургическата интервенция е един от най-популярните методи за лечение на ехинококозата, макар отстраняването на паразитните маси да не е 100% ефективно. След операцията понякога може да се наложи медикаментозно лечение.

• Индивидуалната профилактика е свързана главно със стриктната лична хигиена на ръцете и грижливото измиване на плодовете и зеленчуците преди тяхната употреба.
• Стопански полезните кучета и тези които се отглеждат по домовете, периодично, по схема, задължително се подлагат на дехелминтизация ( обезпаразитяване).
• Особено важен е ветеринарно-санитарният контрол при клането на животни. Ехинококозните органи на животни се унищожават задължително.

Рибната тения

Обикновено хората знаят по нещо за кучешка, свинска или говежда тения, но често дори не са чували за рибната тения (Diphilobotrium latum). Тя паразитира в тънките черва на човека, но също в кучето, котката, лисицата и други бозайници. Има сивожълт цвят. Но най-впечатляваща е дължината на този паразит – от 2 до 20 метра. Яйцата й, които са с размер 70 на 45 микрона, напускат дебелото черво на човека и по разни пътища попадат във водата (често канализацията на рибарските селища се оттича директно в най-близкия водоем), където от яйцата се развиват реснички – корацидий. Корацидиите се поглъщат от рачета или от планктоноядната риба (уклей, бабушка и т.н.), ларвите на тенията преминават в мускулатурата, където се развиват до инвазиоспособна форма (плероцеркоид). Плероцеркоида има млечнобял цвят и дължина 1-3 см. Заразените рачета служат за храна на сладководните риби – пъстърва, шаран, костур, щука, сом и др. Когато опаразитената риба бъде погълната от хищник (щука, михалца и тн) ларвите се натрупват в неговата мускулатура. В тях процеркоидът се загнездва в тъканите на рибата и се превръща в плероцеркоид, който има вретеновидна форма и е дълъг около 6 милиметра. Човек се заразява при консумиране на не добре термично обработена риба. Същото става, когато остатъците от обработената сурова риба се дават на котките или кучетата. Заразяването може да стане и в резултат на недобре измития кухненски инвентар при обработката, транжирането на суровата риба у дома или в ресторанти, особено рибни…
Попаднъл в своя гостоприемник, плероцеркоидът се превръща във възрастна и половозряла тения за период от 5 седмици до 2,5 месеца.

При човека рибната тения причинява заболяването Дифилоботриоза, което води до тежко изтощение, злокачествена анемия, а понякога и до смърт. Това изтощение се дължи на факта, че тенията се храни чрез осмоза с цялата си повърхност на своето дълго тяло, тъй като то се намира потопено в хранителните сокове в червата на гостоприемника. В червата на човек от личинките израстват червейчета с дължина 8-12 мм и повече. Паразитът може да живее в организма 10-20 години. Източник на заразяването може да станат щука, налим, костур, сьомга и др. При това заболяване апетитът отслабва, появяват се слабост, прилошаване, по-рядко – повръщане, слюнкоотделяне, оригване, киселини, къркорене в стомаха, чувства за тежест в корема, главоболие, раздразнителност, понякога сърбящ обрив.

Сериозен източник на заразата са реките и язовирите, в които се вливат фекалните води от канализациите на градовете и селата – в нашата страна те не са малко. Ловенето на риба в тези водоеми, например в Панчаревското езеро, неспазването на нужната хигиена и кулинарна обработка носят потенциалния риск от заразяване, често с летален изход.

Ето и някои от другите паразитни заболявания причинени от консумиране на сурово или недостатъчно термично обработено месо на риба.

Описторхоза. Възбудител е вид морска риба от северните морета. Размерът на глистите е 7-12 мм. С личинките на паразитите е заразена сладководна риба – платика, червеноперка и др.
Проявлението на болестта започва 2-3 седмици след консумацията на необеззаразената риба. Ако човек се разболява за първи път, усеща слабост, главоболие, температурата стига до 40 градуса, налице са прилошаване, повръщане, болки в дясното подребрие, горчив вкус в устата, непоносимост към мазна храна. При хронично протичане на болестта паразитите не “заявяват за себе си” така категорично, въпреки че продължават да си действат.

Клонорхоза. Възбудителят е вид китайска риба. Този възбудител се предава от риба, уловена в река Амур и нейните притоци, във водоемите на Китай, Корея и Виетнам. Такива са каракуда (таранка), шаран и др. Болестта се проявява с повишена температура, обриви по кожата и увеличаване на черния дроб.

Нанофиетоза. Причинява се от почти кръгли малки червейчета с размери 5 мм, които паразитират в тънките черва. Появява се много упорита и тежка диария. Източник на заразяването са някои видове пъстърва. При продължително протичане на болестта се развива анемия.

Метагонимоза. При нея червейчетата са дълги от един от два и половина милиметра и населяват червата на човека. Паразитите се предават чрез сом, червеноперка, шаран, каракуда, толстолоб и др. Болестта се проявява от 7 до 10 дни след заразяването. Налице са висока температура, обрив по кожата, диария, болки в корема, болезненост при опипване на корема по хода на дебелото черво.

Анизакиоза. При нея личинките на кръглото червейче могат да засегнат почти всички морски риби – сьомга, треска и др. Рискуват да заболеят всички онези, които обичат японските блюда, приготвени от сурова риба. При това заболяване личинките могат да предизвикат увреждане на червата. Инкубационният период е от няколко часа до 7 дни. Проявленията на болестта са прилошаване, повръщане, болки в корема, обриви, температура, диария.