Женската еякулация и техники за постигането й

 

Женската еякулация настъпва при оргазъм, ако изобщо настъпи. От вагината излиза течност – на капки или на струйка – и много често това се приема за напикаване, защото усещането е същото, а и течността идва от същата посока – основата на пикочния канал. Там – около уретъра, са разположени парауретралните жлези, които са около 30 на брой, от които идва тази течност и които са в състояние да произведат тази течност за неочаквано кратко време. Тези парауретрални жлези представляват система от каналчета, отворени към уретъра, които са обградени от голямо количество нервни окончания. Това прави цялата тази област особено чувствителна при стимулация и при такава стимулация някои жени изпускат течност. Каква е тази течност и за какво служи не е известно на науката, но това, което се знае със сигурност е, че не е урина и не е лубрикант (овлажняващата течност във вагината), защото има различен химичен състав.

Сега ще спомена за някои техники, които могат (но не задължително) да ни доведат до оргазъм, придружен от еякулация. Вид оргазъм, който вероятно малко от нас са изживявали и който е една много интензивна емоция, ако мога така да се изразя. Женската еякулация е позната за някои жени, но за много е или напълно неизвестна и не знаят какво да правят… или просто се срамуват да опитат. А не са малко и тези, които дори да знаят какво да правят и да опитват – не могат да го достигнат. Както вече стана дума, дали ще се достигне до еякулация и какво ще е нейното изражение зависи в голяма степен от количеството телесни течности, който организма на конкретната жена може да произведе. Варира от няколко незабележими капчици, до… струя, която може да напълни халба за бира. За достигането й, обаче, всяка жена се нуждае от малко техника, с която да си я „повика“.

Областта на парауретралните жлези, които трябва да стимулираме, се пада се от обратната страна на окосмения триъгълник (ако ви е окосмен). Самичка трудно ще я намерите заради неудобното местоположение, но вашата партньорка може лесно да я открие, защото усещането при докосване е за грапава област, докато всичко наоколо е гладко. При стимулация тази пореста област се изпълва с течност, която при еякулация се излива. При начинаещите момичета първата еякулация може да им се стори като уриниране, но както вече стана ясно това не е урина, а и технически не е възможно да се уринира по време на оргазъм, защото в този момент уретрата ни е напълно затворена, така че каквото и да излезе, то не е урина в никакъв случай.

Оргазъм след стимулация на G-точката, придружен от еякулация освен огромно удоволствие води и до психическа умора и за разлика от клиторния оргазъм жената ще се нуждае от кратък период за възстановяване. Всъщност трябва да отбележа, че много се спори дали всяка жена има активна G-точка и дали всяка е способна биологично да достигне до еякулация.

Стимулацията на G-точката до достигане на еякулация изисква три много важни предпоставки: достатъчно време, деликатност и обикновенно (но не задължително винаги) проникване с пръсти. Започва се със стимулация на грапавата област на G-точката с повечко пръсти, което за немалко жени може да е дори по-възбуждащо от стимулацията на клитора. Необходими са много лубриканти и много нежност при стимулацията. Добре е лубрикантите да са предварително затоплени до телесна температура. Ама вътрешно-телесна. След като проникнете с колкото се може повече пръсти започвате да стимулирате,  докато не усетите вагиналните мускули да контрактират около ръката. Тези контракции са първия сигнал, че оргазмът идва. Но и първия сигнал, че трябва да се променят действията ви. Сега освен стимулацията на G-точката с пръсти, трябва с палеца да започнете да масажирате и клитора. Пръстите вътре във вагината и палеца масажиращ клитора, трябва да се притискат и едни към други – едните отвътре към палеца, палеца навътре към пръстите във вагината. Нещо като изстискване на сок от лимон. В момента в който видите че оргазъмът започва, извадете рязко ръката и ако тя в момента на оргазъм напъне вагиналната си мускулатура, ще изстреля струйка от събраните секрети. Което ще е нейната еякулация.

После веднага без изчакване дори да прекъсне, вкарайте наново пръстите и не спирайте. НЕ СПИРАЙТЕ! Оргазмът ще бъде не само много интензивен, но и ще има последователност. Това може да продължи дори до 15 минути. Но не трябва да се спира със двойната стимулация. След като поиска да спрете, дайте й малко почивка и пак започнете. Гарантирано е, че ще има още оргазми.

- Покрийте леглото с няколко ката хавлии. Напълно възможно е еякулациите да са толкова обилни, че да преминат дори през три пласта хавлии, така че колкото имате на разположение – използвайте ги всички. Максималното количество течност, известно на науката е половин литър

– Ако се страхувате от спин, то не се притеснявайте да не ви оплиска струята. Тя може да е доста силна и да се разпръсне надалеч, но ако ви опръска няма опасност дори и да съдържа вируса в себе си. Вируса умира за секунди в среда извън тялото, и при температура по-ниска от вътрешнотелесната, така че единствено опасно е да не попадне в очите или в устата ви. пръстите ви имат маникюр и са вътре във вагината на жената, при оргазъм контракциите могат да доведат до неочаквани нейни движения и да я нараните с ноктите си без да искате.

Не забравяйте, че ако ви е за първи път, има голяма вероятност партньорката ви да почувства срам от своята еякулация и да си помисли, че се е напишкала. Това е един много… ама много интимен момент, а не просто някаква си там еякулация и трябва реакцията ви да е като за нещо много нормално, за да не се притесни съвсем. Също така, ако й е за първи път, може интензитета на нейния оргазъм да е неочаквано голям и бъдете готови за писъци, гърчове, животински ревове или там каквото дойде, което може също да я обезпокои, така че реакцията ви и тук трябва да е подходяща, за да е комфортно на момичето.

Добре е да имате наблизо напитка. Обикновенно еякулацията е последвана от силна жажда. И от усещане за хлад. Затова я завийте веднага след края.

Що се отнася до еякулиращата жена, то тя трябва да се отпусне напълно и да е приела напълно това, което ще се случи, без да мисли за евентуалните неудобства. При първите симптоми на настъпващ оргазъм, тя трябва да напъва вагиналните си мускули, все едно се опитва да пишка. Спокойно – няма да се напишка. Уретрата е напълно затворена по време на оргазъм и няма как да се напишка просто. Затова смело трябва да напъва. Възможно е по време на това напъване да изпусне газове. Бъдете готови и двете за това, но ако няма как да я „подготвите“, идеална работа върши проникването с пръст в ануса и задържането му там.

Феромоните – най-бързият път към леглото

Сигурно сте виждали много реклами за парфюми със следното съдържание:

Ако нямате време за свалки и за красиви думи, а държите единствено на качествен секс с харесван партньор – използвайте парфюми с феромони. Те ви правят неудържими, защото макар и да не излъчват миризма, действат на противоположния пол безотказно. Мъжете се втурват след жена, напръскана с феромони, все едно сърфист е понесен от Голямата вълна. Усетят ли феромона в мозъка си, жените падат като талпи в леглото. Тези химически вещества ще ви накарат да дадете всичко от себе си в секса. Използването на изкуствени феромони е хит на Запад, особено след като CNN обяви, че човешките същества реагират силно на тях. Това са естествени химически “аромати”, които мъжете и жените произвеждат и “разпръскват”, за да привлекат срещуположния пол. Това е така, защото фактически феромоните не миришат, а се възприемат от мозъка чрез т.нар. вомероносен орган, който е малък рецептор в носа. Той възприема феромоните и ги праща като сигнали в хипоталмуса на мозъка. В него се генерира сексуално привличане. Който излъчва повече феромони, очевидно сваля повече жени. Макар да не играят буквално ролята на бухалка, която поваля жените в леглото, феромоните помагат решително да се стопли ледът между двама души. Жените започват да приемат мъжете като близки по душа същества – изведнъж чертите му стават нежни, погледът му игрив, устните му изричат толкова познати неща, все едно никога не са били разделени. При мъжете феромоните действат по-първично и падат всякакви задръжки – дали е тя, дали не е рано, дали си заслужава… Тогава мъжете тръгват в атака. И всичко завършва с бурен животински секс. Феромонът за мъже се нарича андростенол, а за жени – андтростенол. Макар имената им да звучат почти еднакво, те са напълно различни. Обикновено 1-2 капки от парфюма със специалната химическа субстанция се впръскват както обикновенния парфюм и на същите места. Те действат в продължение на 4-6 часа.

Въпроса е обаче следният: човек след като използва по този изкуствен начин тези вещества
не се ли замисля след време, че е глупаво цял живот „сексапила“ и сексуалната му слава да се дължи на единствено от тези парфюми. Не осъзнава ли, че обектите му на желание не са привлечени от естествената му природа и излъчване, а от лабораторно създадени химични субстанции. Защото в началото е хубаво феромонения човек да има много обожатели, но след време идва период на преосмисляне и осъзнаване, че човека е зависим от шишенцето с вълшебната течност и ако спре да го ползва, успеха му сред жените ще е както преди – нулев.

И все пак нека отговорим на няколко важни въпроса:

Какво са феромоните?

Феромоните са неголеми органични молекули, които действат като форма на химическа връзка между две личности. Те се отделят от жлези, които се намират в подмишничната ямка, около гениталиите. Попадайки във въздуха, феромоните се възприемат от чувствителните рецептори на органите на обонянието, които предават възбуждащ сигнал в кората на големите полукълба. Половите феромони се явяват важно средство за сексуално привличане и комуникация у всички животни, и човека. Те до голяма степен определят сексуалната привлекателност на жената и мъжа. Отделяйки се във външната среда, те подсъзнателно влияят на човека, възбуждайки в него сексуалното влечение и желание.Тези феромони практически не притежават миризма, но действат в много малки количества на рецепторите на вомероназалния орган (който се намира в носната кухина), а чрез него и на функциите, които се контролират от хипоталамуса (половото желание, половата готовност, дълбоките емоции, нивото на хормоните, зрелостта, агресивността или покорството и др.) от мъжете имат в своята пот феромони, които ги правят особено привлекателни за жените. Това мистично, сексуално вещество се нарича андростерон. Той се съдържа в кожата и косите на мъжете и когато се излъчва, сякаш изпраща към жените някакъв несъзнателно възприеман от тях сексуален призив. Когато жените казват, че не знаят защо те предпочитат един или друг мъж, това вероятно се дължи на “зова” на феромоните.
Впрочем, андростерон произвеждат надбъбречните жлези, както на мъжете, така и на жените (при тях той се нарича андростенил). Женският феромон се нарича копулин и основно присъства във вагиналната течност. В по-големи количества той се отделя от жените по време на овулация. Мъжете от своя страна пък предпочитат именно този феромон. Половите феромони играят важна роля в любовта от пръв поглед, която може би трябва да се нарича любов от пръв мирис.

Защо по-рано никой не говореше за феромони?

Защото това е сравнително ново откритие. До 1995 година се смяташе, че човекът не изработва вече феромони. Учените не бяха ги изолирали и отделили. Преразглеждането на отношението към феромоните започва през ХІХ, когато френският натуралист Жан Анри Фабер открил, че женската пеперуда може да привлече в стаята, в която се намира десетки мъжки пеперуди. Той предположил, че пеперудата изпраща някакви химически сигнали, неуловими за човека, но никой по това време не успял да провери това предположение. Едва в края на 50-те години на ХХ век група немски учени успели да изолират секрет от жлезите на пеперуда и да докажат, че на едно от веществата в този секрет самецът реагира също както на присъствие на истинска пеперуда. През 1959 ентомолозите Питър Карлсон и Мартин Лушер предложили тези вещества да бъдат наречени феромони (от гръцки phero – нося и hormao) веществата, които животните отделят около себе си и които предизвикват определени поведенчески или невроендокринни реакции у друго животно от същия вид. Терминът скоро се разпространява не само в научната но и в популярната литература.

За да разберем какво е това феромони, можем да си спомним за хормоните. Хормоните са химически вещества, които буквално свързват в едно цяло организма, осигуряват бърз обмен на информация между неговите части. Същата роля играят и феромоните, но тяхната задача е да свързват индивидите, принадлежащи към определен животински вид, в двойки, семейства и съобщества. Напоследък се наблюдава тенденция към разширяване на възгледа за феромоните и към тяхното семейство нерядко се причисляват всякакви вещества, действащи в “химическото” общуване на животните. Колко добре действа тази химическа сигнализация, управляваща любовното поведение на животните, можем да се убедим, наблюдавайки мъжкото куче, което се втурва по “горещата следи на любовта”, без да се съобразява с опитите на своя стопанин да го върне обратно. Но нито един експериментатор не успява да получи такава реакция при човек. Защо?

Преди всичко човекът умее да се контролира и да избира мястото, където да се поддаде на сигналите на страстта. Освен това не всички миризми за него носят приятни спомени. Учените днес знаят много повече за животинските феромони, отколкото за човешките. Никой засега не знае кой е “главният” феромон на любовта, но независимо от това андростенонът и андростенилът вече влизат в състава на редица парфюми и козметични препарати.

Откритието на копулина, феромон от вагиналния секрет на самки става сензация. Експериментите показват, че само миризмата на този феромон довежда самците до неописуема възбуда. Твърде скоро се появиха и първите парфюми, съдържащи копулин, на който се приписва вълшебна сила.

Как се долавят феромоните?

Феромонните сигнали се долавят от специален орган в носа – ВНО-вомероназален орган. Когато ВНО долови феромони, изпраща сексуален сигнал до мозъка.

Руски учени от своя страна доказали с помощта на съвременна техника, че носът на всеки има специфична структура, която учените наричат вомероназален орган (вомер – част от носната преграда). Той се отличава от „животинския“ си аналог по разположението, устройството на рецепторните клетки, възприемането на ароматите и даже по това, в какви структури на мозъка се отправя получената информация. Това не е резервен вариант в случай, че основното обоняние откаже, а автономна система със свои задачи. Вомерът при хората не само съществува, но и активно функционира и може да управлява поведението ни независимо от нашата воля, тъй като ароматите и миризмите, възприемани с негова помощ не са осъзнати от човека. Именно под влияние на „ароматите невидимки“ човек може да прояви повишена общителност по отношение на хора от собствения или противоположен пол, държат се агресивно или излъчват дружелюбност. Увреждането на тези зони при хирургически операции на преградата на носа например, може да се отрази на сексуалността на пациента, а според някои данни – дори да доведе до импотентност, твърдят от своя страна руски учени.

Според проучване на американските им колеги най-интересното е, че този орган възприема само… сексуални аромати и помага на хората да изберат подходящия партньор. Той е нещо като „шесто чувство“ или интуиция, макар само на генетично ниво.
Все пак човек не може да „води за носа“ природата. Естественият собствен мирис на всеки човек носи информация за генетичния код, от който зависи подхождат ли си хората или не. Но във войната на половете добри са всички оръжия, използвани и от двете страни.

Така на полесражението излиза тежката артилерия – парфюмерийната промишленост. От древни времена жените както умело гримират лицата си, боядисват косите и ноктите си, така могат успешно да променят и природната си миризма с помощта на благовония, масла, парфюми и дезодоранти. А мъжете използват парфюми, направени на мускусна основа – аромат, на който жените определено реагират положително.

В първото поколение парфюми-“примамки“ са добавяли секрет от анални жлези на различни животни, някои и от рода на котките.
В наше време синтезирани изкуствени феромони са в основата на парфюмите, обещаващи сексуална неотразимост. Неотдавна англичаните обявиха, че в британските дискотеки и нощни клубове се монтират автомати, от които всеки може да си купи кърпички, напоени с мъжки или женски феромони. Салфетките „Xcite!“ струват 1 английска лира.

Джордж Дод, шеф на проучванията на компанията-производител, е изследвал феромоните в продължение на 30 години. За да увеличи сексуалното си излъчване, човек просто трябва да натрие врата, китките или друга част от тялото си с кърпичките „Xcite!“. Нашенецът може да разчита и на по-примитивни средства, за да привлича… противоположния пол. Все пак, в любовта е като на война – всички средства са позволени! И май с едничката цел – красивите емоции. А те, както е известно, са резултат от серотина и допамина, които по време на секс се изработват под въздействието на хипофизата. И в крайна сметка след любовната еуфория е резултат от… серотина и допамина.

Как се използват феромоните – парфюмите с феромони?

Феромоните – парфюмите с феромони се прилагат най-добре директно върху кожата(врата, китките, зад ушите).Най-голямата грешка, която се допуска е, че се слага прекалено много. Поради високата концентрация на феромони е необходимо само едно или две впръсквания.

Изследване в U.C Berkley USA потвърди ефикасността на човешките феромони и патентованата Технология на нашите продукти.
Изследването, проведено от членове на Института „Хелън Уилс“ и Департамента по Психология към Университета, с 60 човека потвърди ефекта на феромоните върху хората.

Австралийската организация „Бенет Рисърч“ проведе проучване с 306 човека от мъжки пол, използващи феромони.Резултата: 90% от участниците признаха че феромоните са увеличили тяхната привелкателност сред жените и са практикували секс много по-често.

Какво означава Вомероназалните органи са 2 малки сензора в носа, които действат отделно, от останалите реагиращи на нормалните мириси. VNO се използва от тялото само за да долавя феромоните.Счита се, че VNO отговаря на 6-тото чувство!
Университетът на анатома Дейвид Л. Берлинер разработва вещество, което се открива по кожата на човека. Когато поставя част от веществото в отворени шишенца в лабораторията, внезапно забелязва подобряване на
отношенията между по-рано язвителна група от изследователи работещи с него. Когато премахнал веществото след няколко месеца, групата възвърнала предишните си взаимоотношения. Берлинер замразил и запазил екстрактът.

Около 30 години по-късно, биотехника Силикон Вали, благодарение на
подбрани лекарства и козметични продукти, достигнал до веществото. През 1989 той организира Erox Corp, където се изолира вещество максимално близко до това, за което е вече известно, че стимулира сексуалната активност
при животните(когато мъжкият хамстер усети аромата на феромоните които се излъчват от женскя хамстер, той е готов за чифтосване)
След това идва друга изненада: Феромоните представляват аромат, който не се долавя от обонянието.

Какво може да ги открие?

Мистерията принуждава Берлинер да преоткрие мъничък колкото бобово зърно орган в човешкия нос благодърение на който се обяснява влиянието върху човещкото поведение.Структурата се нарича VNO
(латинско наименование на орган, които има мембрана, която покрива биологичната преграда)
При животните VNO се нарича рецептор на половите феромони.
VNO е открит от хората преди много години, но учените го определят като безполезен атрофиран орган – Защото човешкият орган е малък и скрит. Достига се до заключението, че е закърнял.

Берлинер ръководи изследвания, целта на които е да се открие приложението на органа.За изненада на всички, той успява да открие действието му на рецептор на система напълно различна от тази на обонянието,
а именно на шестото чувство. Определя се нерв успореден на нерва на обонянието, който свързва VNO с контролния център в мозъка, който опредля емоциите като сексуалните – глад, страх, гняв, както и температурата
на тялото и ритъма на сърцето. Учените, Лари Стенсас и Луис Монти, определят феромоните като вещества, които оказват влияние на човешкото VNO.

Отделяме ли феромони по естествен път?

Естествено ние комуникираме химически един с друг през цялото време. Това е нещо което много хора не осъзнават.

На хомосексуални мъже влияят ли им същите феромони?

Използвайки мозъчна технология, шведски изследователи доказват, че хомосексуалните и хетеросексуалните мъже отговарят на различен аромат, който може да предизвика сексуално желание, и че гей мъжете отговарят на аромат подобен на този на който отговарят жените.
Новите открития определят нов начин за изучаването на феромоните, като биологична основа на сексуалният избор.
Феромоните оказват различно влияние на индивидите от един биологичен вид, определят сексуалната активност при животните, но оказват различно влияние върху различните индивиди. Новото откритие, което доказва наличието на човешки феромони, е публикувано в изданието Протоколи на Националната академия на науките от Иванка Савич и колегите и от института в Стокхолм. Химиците изучават вторичния производител на тестостерон в мъжката пот и естрогенът, като съединение в женската урина, и при двата вида се допуска възможноста за наличие на феромони.

Ароматът има специфична миризма, коята се възприема от определена част от човешкия мозък и се активизира когато по-голямо количество кръв навлезе в мозъка и активира определени нерви.Преди няколко години др. Иванка Савич и колегите и доказват, че съединението се възприема от мозъка по различен начин от обикновенния аромат.
Смята се, че естрогенът активира област при жените която излъчва определена миризма, която активира определена като част от мозъка на мъжете от където водят началото си всички нерви, особенно зрителния и нерва на обонянието.Това е централна област в мозъка,
която управлява сексуалното поведение и се смята, че контролира хипофизната жлеза и хормоналното състояние на тялото.

От друга страна, мъжката пот прави точно обратното, активира определена като част от мозъка на жените, от където водят началото си всички нерви, особено зрителния и нерва на обонянието. Двете съединения оказват влияние поведението както на мъжете така и на жените, играят роля на аромат при единия пол и на феромони при другия. Шведски учени решават да проведат експеримент с гей мъжете, като трета група. Гей мъжете реагират на аромата по същия начин като жените. Др. Савич открива, че възприемането на феромоните не се определя от половите белези, а от личната сексуална ориентация на индивида.

Др. Савич казва, че разработва изследвания за изучаване на възприемането на феромоните при гей жените, но все още не е готова за публикация в тази насока.Учените твърдят, че хората който реагират повече на нервите на зрението отколкото на обонянието не трябва да прибързват с изказванията относно сексуалното привличане дължащо се на феромоните. Ролята на феромоните не може да бъде отречена дори в случаите в който се наблюдава, че жените работещи на едно и също място синхронизират менструационните си цикли.

Биологът др.Катрин Дулак,която изучава влиянието на феромоните върху мишки, твърди че химическото изменение на функцията на хипоталамуса е достатъчно основание за доказване на влиянието на феромоните. Човешките феромони съществуват, др. Савич достига да прозрението, че благодарение на мозъка се определя не само сексуалната ориентация, но и сексуалността като цяло.
„Големият въпрос е не от каде са се появили хомосексуалните, а какво представлява сексуалността“ казва др. Хамър, генетик в Националния институт по здравеопазването