Мексико е на едно от първите места по престъпност сред латиноамериканските страни. На всеки 24 часа се извършват над 3000 престъпления. 15 000 убийства стават всяка година. Особено висока е престъпността в столицата. Мексиканската мафия е свързана със властта и съществува във всичките й нейни етажи, благодарение на огромната корупцията и нехайството на полицията.
На първо място Мексико е голям производител и трафикант на дрога от много години. Мексикански престъпни елементи освен, че се занимават с трафик на наркотици, се занимават и с много други форми на контрабанда - трафик на хора и органи. През 70-те и 80-те години трафика на дрога се състои главно от марихуана и хероин. В края на 80-те и началото на 90-те години силния натиск на закона в Карибския регион и южна Флорида, принуждават колумбийските трафиканти на кокаин да прекарват все повече от своите пратки през Мексико. Няколко фактора правят Мексико привлекателна дестинация за трафика на наркотици: първо, границата със САЩ, дълга 2000 мили е с изключително труден терен, което я прави трудна за контролиране, второ, природата с множество планински райони, дава идеални възможности за отглеждането, преработката и производството на психотропни вещества, трето и не на последно място са наличието на мощни организирани криминални групировки, които успешно се възползват от слабостите в националните закони и съдебната система.
Близо 2/3 от кокаина в САЩ минава през американо–мексиканската граница. Обикновено големите пратки кокаин се транспортират от Колумбия чрез кораби и моторници и се разтоварват в пристанищните градовe на Мексико. Кокаинът минава през Мексико и се складира в градовете Гуадалахара и Хуарес, които са операционни бази на главните мексикански групировки. В началото те осигуряват само транспорта през границата. В края на 80-те и началото на 90-те години обаче мексиканската мафия става по–мощна и организирана: тя може да доста- ви наркотици не само през границата, но и по цялата територия на САЩ.
Други много сериозни престъпления в страната от Централна Америка са изнасилванията, склоняване към проституцията и убийствата. През 2005 година Мексико отбеляза рекорд на убийствата на жени, след вълната на убийства през 1993 година. Оттогава са били убити повече от 300 жени в покрайнините на граничния град Хуарес. Много от жертвите са бедни майки, които работели във фабрики в Хуарес, до границата с Тексас. ООН и “Amnesty International” преди още преди три години отправиха остри критики към мексиканското правителство, че не е предприело мерки срещу насилието над жените. За този проблем дори се направи филм по действителен случай - “Забравените от Хуарес” - Bordertown (2006) с участието на кинозвездите Дженифър Лопез и Антонио Бандерас, в главните роли.
Сюжета на филма е следният: Лорен е репортерка от американския вестник „Чикаго Сентинел”, чиято поредна редакционна задача е да замине за пограничния мексикански град Хуарес и да проведе собствено разследване на серия неразкрити убийства на жени, повечето работнички в местна фабрика. В хода на разследването Лорен разбира, че жертвите вече са стотици. За да научи повече за ситуацията, тя решава да спечели доверието на фабричните работнички, което подлага на опасност собствения й живот.
По време на снимките на “Bordertown” ме заплашваха със смърт”, съобщи режисьорът Грегъри Нава на специална пресконференция след заснемането на филма. Нава разказа още, че е бил длъжен да снима по-голямата част от филма, включително всички сцени със звездите Дженифър Лопес и Антонио Бандерас, в други погранични градове, “защото беше твърде опасно… Там (в Хуарес) има хора, които не искаха този филм да бъде завършен.” Нава не уточни откъде са дошли заплахите. Но изпълнителният продуцент Барбара Мартинес Хитнер, която е била в Хуарес с 5-членен екип, за да заснеме някои сцени с дубльори на актьорите, посочи местната полиция. Тя разказа, че нейният асистент е бил задържан от полицията, бит и изтезаван, той се принудил да каже къде ще снима екипът. След нахлуването в хотелската й стая била разхвърлена. След това екипът е бил непрестанно следен, “докато накрая наехме въоръжена охрана по време на снимките… след което камерите ни мистериозно бяха откраднати и трябваше да приключим.”
Съвет към всички на които им предстои да посетят Мексико: да носят в себе си дребни пари в брой (например по 5, 10 или 20 долара), които в случай на обир просто да дадат. Съществува голям риск при оказана съпротива да бъдат сериозно наранени, защото обикновено нападателите не действат единично и са въоръжени. Докато извършват грабежите, повечето от нападателите са дрогирани, което прави техните престъпления още по-опасни. Друг съвет към чужденците в Мексико е да не носят златни накити или други набиващи се на очи скъпи аксесоари. Препоръчва се туристите да се движат на групи и да избягват да се разхождат сами след 20 часа вечерта.Поради възможността от кражби, целесъобразно е туристите да имат копия от личните си документи и най-вече на паспорта и страницата с визата и самолетния билет. За опасни могат да се смятат и евтините хотели (под 30 долара на вечер). Непременно трябва да се проверява дали таксито, което ще ползва туристът, е регистрирано по правилата (на предното стъкло следва да е окачено разрешително със снимката на шофьора и да има монтиран таксов апарат). Да не се спират таксита в движение, а да се търсят стоянки. Не е добре туристите да дават на шофьорите бакшиш. Има опасност отвличане и ограбване, особено ако туристите попаднат на съмнителен водач на превозното средство.
1 Comment(s)
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
На скоро гледах филма и бях потресена от показаното в него - множеството убийства и изнасилвания, бедността, мизерията, глада. Не мога да повярвам, че в 21 век, век на толкова голям прогрес в доста насоки, е възможно да съществуват държави и градове като този, където правителството не предприема нищо, за да осигури защита и по-добър живот на хората, а само се възползва от облагите, които им носи всичката тази престъпност.