Все още се усмихвам, като видя нейде из пътищата на софийско този билборд 
)) Чудя се на авторите на това произведение на изкуството, как им е хрумнало такава брилянтна идея – да осъдят Веселин Маринов на щастие с олио ******. 
А ето още две мазни реклами, едната е чужда, а втората пак е нашенски билборд
Сега по-сериозно. Това нещо, което ме дразни и ми прави лошо впечатление в рекламирането на хранителни продукти е, че някои фирми производителки на маргарин представят продукта си така, че едва ли не той е много полезен. Също така ни внушават най-пълно и убедително посланието, че консумирането на маргарина води до здравословен начин на живот и с него храненето е рационално. Това разбира се е един рекламен трик, зад които истината говори съвсем друго – маргаринът повишава честотата на инфарктите със смъртен изход. Той съдържа съдържа съставките е 320 и е 321, които са канцерогенни, съдържа и фосфатидните концентрати, които разрушават червените кръвни телца в организма.
Ето и малко история: През 1869 година един френски химик изобретява маргарина като заместител на скъпото и дефицитно заради чумната епидемия тогава масло. Произходът на името е от гръцки и означава перла, защото в началото е бил твърд, бял и лъскав. Той се е произвеждал от говежди мазнини, мляко и парченца овче и краве виме. През първите години на миналия век химиците са открили начин да сгъстят течни масла с хидрогени с помощта на метални електроди и топлина. Постепенно за производството му са започнали да употребяват растителни и рибни масла. С напредъка на химията, започват да се слагат добавки които подобряват вида, способността му да се маже и аромата му. Постепенно от храна за бедните маргаринът се превръща в „здравословна алтернатива“ на маслото.
Маргаринът е провъзгласен за по-безопасен и по-евтин заместител на маслото, но всъщност това въобще не е така. Получава се от евтини нискокачествени растителни масла, включително и от соя, които чрез хидрогенизация се превръщат в твърд на стайна температура и много по-траен от маслото продукт.
Хидрогенизация = добавяне на Н2 (водородни) атоми към двойните връзки в молекулите на ненаситените мастни киселини, съдържащи се главно в растителните масла, и ги превръщат в наситени. Това става при високо налягане и температура от 120 до 210˚С + метален катализатор. Така голяма част от мастните киселини, които нормално съществуват в тъй наречената цисконфигурация, преминават в неестествената трансформа.Хранителните мазнини, които се приемат, определят състава на клетъчната мембрана, а оттам и правилните функции на клетката.
Хранителните мазнини играят роля на разтворители и преносители на мастно-разтворимите витамини A, D, E и K и са единственият доставчик на полиненаситените есенциални мастни киселини (ЕМК) (незаменими, които организмът не може сам да си синтезира), приемът на достатъчно количество от които е важен фактор за правилното функциониране на имунната система. Приемайки есенциалните мастни киселини, организмът може да синтезира всички други мастни киселини, които са му необходими.
ЕМК включват 2 основни класа: омега-3 и омега-6 мастни киселини.
ЕМК служат за:
- изграждане на здрави клетъчни мембрани;
- намаляване на холестерола и на сърдечносъдовите заболявания;
- предшестват образуването на простагландините (хормони, свързани с възпалителните процеси);
- участие в пренасянето на О2 (кислорода) от въздуха през алвеолните мембрани до хемоглобина в кръвта и после – през клетъчните мембрани до митохондриите в клетката;
- недостигът им е причина за голям брой заболявания.
ЕМК се усвояват пълноценно при наличие на витамини и микроелементи.
Най-богати източници на ЕМК са студеноводните риби – треска, скумрия, тон, херинга, сардина, рибеното масло, студенопресованите масла от ленено семе, рапица, вечерна иглика, пшеничен зародиш, някои ядки.ЕМК са неустойчиви и лесно се разграждат при контакт с въздуха и при топлинна обработка.
Трансмастните киселини (трансформите) (маргарин):
Организмът е пригоден да смила цисконфигурации, каквито има в природата, а не трансформи на мастните киселини, затова последните се трупат по клетъчните мембрани и на други места. Съдържанието на трансмастни киселини в мембраната на клетките би трябвало да е 0 (нула), а сега при някои хора то е 20%. Така се нарушават: защитните функции на клетъчната мембрана, клетъчното хранене и междуклетъчния транспорт.
Трансмастните киселини променят нормалния механизъм на преобразуване на холестерола и това повишава количеството му в кръвта. Освен това се повишава количеството на липопротеините с ниска плътност (ЛНП), а се намалява количеството на липопротеините с висока плътност (ЛВП), които защитават сърдечно-съдовата система от първите.
Трансмастните киселини (маргаринът) са по-опасни от наситените мастни киселини в маслото и сланината по отношение на атеросклероза. Маргаринът повишава честотата на инфарктите със смъртен изход. Трансмастните киселини постъпват и в кърмата, за сметка на ЕМК, които намаляват.
Трансмастните киселини повишават количеството на простагландините Е2 (хормони, които засилват възпалителните реакции), а потискат образуването на простагландини Е1 и Е3, имащи противовъзпалителен ефект. Простагландините регулират много метаболитни функции и дори малка промяна в количеството им може да промени алергичната нагласа на организма, кръвосъсирването, кръвното налягане, имунната защита и др.
При хидрогенизацията се образуват множество различни химически съединения, които на са изследвани, така че в маргарина има токсични метали (например Аl, Ni (никел), които са добавени като катализатори), които се натрупват в клетките и в нервната система и потискат различни ензимни системи и клетъчни функции. При превръщане на олиото в маргарин, освен че се премахват есенциалните мастни киселини (ЕМК), се премахват и всички протеини, витамини, микроелементи и фибри. В Дания допустимото количество трансмастни киселини в хранителните продукти е < 0.1%, а в САЩ маргарините съдържат до 50% трансмастни киселини.
Свиневъдите в САЩ не хранят животните си с маргарин, защото знаят че така те ще умрат.
Маргарините, продавани като натурални продукти, съдържат едни и същи негодни за консумация мазнини, дори когато носят името на някой известен лечител. Но маслената индустрия печели пари и не се интересува от здравето на хората. За 1981 г. продажбите й възлизат на 40 млрд.$, а за 1992 г. – 80 млрд.$.
Не само маргаринът, но и всички продукти, на които пише „хидрогенизирано“ или „частично-хидрогенизирано“, е добре да се избягват. Към маргарините спадат и т.нар. шортънинги, ползвани за пържене, за сладкарски изделия и др.
Рафинираните масла (например слънчогледовото) също съдържат малко количество трансмастни киселини, а голяма част от витамините (например вит.Е) са унищожени от високата температура и от различните токсични добавки (катализатори), които впрочем остават в олиото.
Най здравословни са студенопресованите масла и топеното масло.
Също са полезни: бадемово масло, фъстъчено масло, зехтин(extra vergine), авокадо, маслини, всички ядки особено(бадем, лешник, кашу- сурови).
Истини и заблуди за мазнините1. Здравословното хранене означава отказ от мазнини.
Не е вярно.
Рязкото ограничение на количеството мазнини може да предизвика липса на витамини. То възпрепятства усвояването на бетакаротина, който се отнася към мастноразтворимите вещества (т.е. за да бъде усвоен от организма е нужен мастен „носител“).
2. Слънчогледовото олио е по-малко калорийно от зехтина.
Не е вярно.
Всички растителни масла съдържат 900 ккал в 100 г. Освен това, зехтинът, особено в суров вид, се усвоява по-добре, поради това че е по-близък по състав до липидите в човешкия организъм. Нивото на усвояемост на зехтина е равено на 100%,; за сравнение слънчогледовото олио се усвоява со 83% , фъстъченото масло — до 81%, сусамовото — до 57% и царевичното — до 36%.
По-малко полезни за здравето са смесените масла — получени от смеси от различни семена. Често пъти в състава им влизат синапово и рапично масло, които съдържат вещества, предизвикващи заболявания на сърцето и спъващи развитието на детския организъм.
3. Зехтинът е най-балансираната мазнина.
Вярно е.
Той съдържа два вида ценни мастни киселини в оптимално съотношение: 80% олеинова киселина и 10% линолева. Зехтинът с марка „Extra virgin“, получена чрез студено пресоване на качествени маслини, се преработва много добре и служи като източник на витамини А и Е, полезни за кожата и лигавиците.
4. Много подходящо за пържене е маслото от различни семена.
Не е вярно.
Най-често основната съставка в такова масло е соевото, а след него следва слънчогледовото. Първото е по-неустойчиво от другите растителни масла при нагряване (още при 130°С гори и отделя токсични вещества). Второто притежава прекрасни качества, които обаче се проявяват само в суров вид. Затова за пържене са по-подходящи устойчивите на високи температури масла като зехтин и фъстъчено масло.
5. Соевото и сусамовото масла са полезни при хипертония и повишен холестерин.
Вярно е.
Сусамовото масло съдържа лецитин – вещество, което помага за разреждане на холестерина, благодарение на което той не се отлага по стените на кръвоносните съдове. Соевото масло не само съдържа лецитин, но и е прекрасен източник на полиненаситени мастни киселини, които според най-новите изследвания правят кръвта по-рядка и с това спомагат да се поддържат чисти вените и артериите.
6. Качеството на зехтина се определя от нивото на неговата киселинност.
Вярно е.
В този случай нивото на киселинност означава съдържанието на олеинова киселина в 100 г продукт и колкото то е по-ниско, толково е по-високо качеството на зехтина. В „Extra Virgin“ нормата е не повече от 1% (т.е. 1 г киселина в 100 г), но в зехтина с най-високо качество този процент рядко надвишава 0,55%. Повечето производители посочват нивото на киселинност върху етикета и купувачът може лесно да се ориентира.
7. Кравето масло и олиото, произведени при домашни условия, са по „здравословни“.
Не е вярно.
Мазнините, особено растителните, са прекрасен носител на различни вредни вещества (например, на химикалите, които влизат в състава на селскостопанските препарати). Освен това, условията при които са произвеждат тези „домашни“ масла не се контролират. Затова за предпочитане са продукти, произведени по промишлен начин, чието качество се гарантира от постоянния санитарен контрол.
8. Употребата на краве масло увеличава риска от инфаркт.
Не е вярно.
Сред рисковите фактори за инфаркта на едно от първите места стои възрастта, след него затлъстяването и тютюнопушенето. Изследване, което е проведено в САЩ сред 100 000 медицински сестри , е показало, че при жените с излишно тегло, рискът се увеличава, а при страдащите от затлъстяване той е вече три пъти по-голям. Недостатъчното количество растителна храна също увеличава риска от инфаркт. При французите, които консумират много краве масло, съдържанието на холестерин в кръвта е по-голямо отколкото при американците, смъртността обаче от инфаркт е много по-ниска.
9. Мазнините, които са били подложени на нагряване, могат да бъдат вредни за здравето.
Вярно е.
Под действието на високата температура мазнините освобождават летливи вещества. Температурата, при която това става, не бива да се превишава, за да не се допусне образуването на вредни съединения. За всеки продукт тази температура е различна. За свинската мас тя е 192° , 185° е за царевичното олио, 178° – за соевото, 175° – за зехтина, 162° – за фъстъченото, 161° – за кравето масло. Затова свинската мас става за пържене,а кравето масло — не.
Освен тези параметри обаче има още един — окисляемост на продукта при нагряване. Растителните масла съдържат полиненаситени мастни киселини, които лесно се развалят под влияние на температурата. В царевичното масло например, макар то да допуска висока температура на употреба, не става за топлинна обработка, тъй като лесно се окислява при сравнително ниски температури. Затова всякакви масла, освен зехтин и фъстъчено масло е по-добре да се използват в суров вид. И във всички случаи не следва да се пържи при прекалено висока температура.
10. Маргаринът е по-нискокалоричен от кравето масло.
Не е вярно.
Всичко зависи от изходните продукти. Като правило, това са палмови и кокосови масла, а така също и други видове растителни и животински мазнини. Те съдържат малко полезни вещества, обикновено такива, които се съдържат в растителните масла, но са богато наситени с мастни киселини (именно те са смятат за вредни в месните и млечните продукти). Единственото преимущество на маргарина е (и то само растителния), че е диетичен, поради отсъствието на холестерин. Той обаче не съдържа витамини А и D (в някои марки маргарин те се добавят допълнително), а освен това при хидрогенизацията свойствата на изходните компоненти се променят.
11. Кравето масло трябва да се изключи от диетичното хранене.
Не е вярно.
В него се съдържа голямо количество мастноразтворими витамини А, D, Е, предпазващи от стареене и поддържащи имунната система. Затова то е необходимо на организма, особено на подрастващия. Възрастните, ако не страдат от сърдечно-съдови заболявания, също могат да го употребяват в умерени количества, но само в суров вид.
12. Зехтинът притежава лечебни свойства.
Вярно е.
Благодарение на олеиновата киселина той защитава сърцето и артериите, подпомага профилактиката на атеросклерозата, снижава риска от ракови заболявания, успокоява лигавицата на стомаха и има лек слабителен ефект. Освен това, той снижава нивото на „лошия“ холестерин и повишава нивото на „добрия“, а така също доставя на организма вещества против окислителните процеси, за поддържане на оптималното състояние на клетъчните мембрани.
13. Маслата трябва да се съхраняват на тъмно.
Вярно е.
Както е известно, при контакт с кислорода, мазнините се окисляват с отделяне на токсични вещества („вгорчават се“). Този процес се ускорява под въздействието на топлината, но може да протича и при сравнително ниски температури. Това особено се отнася до маслата, богати на полиненаситени киселини, такива като соевото, сусамовото, слънчогледовото и царевичното масла. Затова растителните масла трябва да се съхраняват в съдове, защитени от въздействието на кислорода и светлината — в бутилки от тъмно стъкло – в прохладно, тъмно помещение (но не в хладилник). За кравето масло са най-подходящи херметично затворени съдове, които трябва да стоят в хладилника.
albinos
Скорошни коментари