Аборт по време на комунизма. Аборти след това.

Най-накрая гледах филма „4 luni, 3 săptămâni şi 2 zile“ /“4 месеца, 3 седмици и 2 дни“/ на румънския режисьор Кристиан Мунджиу. Това което ме впечатли е замисъла и сценария на нискобюджетния филм. Това от което се разочаровах е техниката на заснемането и режисурата. Има кадри, които не показват развиващото се на моменти действие, показват се съвсем друг кадър, които стои статично минута, две и така изнервят зрителя. Актьорската игра е прилична, а филма като цяло е увлекателен.

Лентата спечели „Златна палма“ на 60-то издание на фестивала в Кан миналата 2007 година. За първи път румънски филм получава голямата на града на престижния кинофестивал.
„За мен е като приказка“, заяви Мунджиу при получаването на трофея, връчен му от актрисата Джейн Фонда. „Преди една година дори не мислихме за този проект, преди шест месеца нямахме пари, след това се надявахме поне да стигнем до Кан, независимо в коя секция ще участваме, просто да бъдем тук. Тази „Златна палма“ е добра новина за всички филми с ограничен бюджет, тъй като не са нужни голям бюджет и големи звезди, за да се спечели „Златна палма“, каза румънският режисьор.

Действието във филма „4 месеца, 3 седмици и 2 дни“ се развива само в един ден – през 1980 г., когато студентката Габица (в ролята Лаура Василиу) с помощта на колежката си Отилия (Анамария Маринка) се опитва да направи аборт, нещо забранено по онова време. „Това е история за решенията, отговорностите и избора в живота, за солидарността и приятелството в контекста на тогавашната епоха“, казва режисьорът Кристиан Мунджиу.

Социалната политика на режима на Чаушеску има значителен принос към утежняването на състоянието в страната, и оттам високата смъртност от незаконно направени аборти. Насилственото увеличаване на „естествения“ прираст на населението в продължение на десетилетия е един от основните приоритети на режима. Със серия от укази през 1966 г. се забраняват контрацептивите и абортите. Абортите са разрешени само при извънредни обстоятелства – опасност за живота на майката, изнасилване, кръвосмешение, вероятност за генетично заболяване на плода, при жени с поне 4 деца или над 45 години. Получаването на развод става трудно, налагат се данъци на бездетните двойки.Същевременно многодетните майки ползват значителни привилегии. Жените с 10 или повече деца са отличавани като „майки-героини“ и получават като подарък от държавата автомобил „ARO“, правото на безплатен железопътен превоз, както и безплатна почивка в санаториум.

Докато прирастът на населението се поддържа изкуствено, бедността, забраната на сексуалното образование и забраната на контрацепцията водят до изключително висока детска смъртност, както и до висока смъртност при жените вследствие усложнения при раждане и незаконни аборти. Хиляди нежелани деца са изоставяни в държавни домове, където условията са нехуманни. Друг елемент на „социалната“ политика на Чаушеску е отказът му да приеме факта, че епидемията от СПИН се разраства в Румъния. През ‘80-те години в Румъния не се правят тестове за СПИН на кръводарителите. Това, както и използването на нестерилни игли за кръвопреливане извеждат страната на второ място в Европа по брой на деца, заразени с HIV-вируса в края на 20 век.

В началото на новият век социологическо проучване показва, че Румъния е на първо място по брой на аборти в Европа, раждаемостта в страната е ниска, а 75 на сто от младите румънци казват, че не желаят да имат деца, съобщава днес вестник Евениментул зилей. Докато през 90-те години в Румъния се правеха по един милион аборта, в началото на третото хилядолетие, те са четвърт милион годишно. Това става във време, когато населението на Румъния е намаляло с 1 400 000 души от 1990 година до 2002 година, съобщава изданието.

Според най-новите данни в доклад на демографския отдел на ООН през 2007 година, България изпревари Румъния и стана сред страните с най-висок процент на абортите и с най-ранна възраст на майчинство. Данните са за 61 държави, в които законодателството е различно по отношение на абортите. България е сред държавите, които имат законодателство, покриващо всички ситуации, когато може да се разреши аборт, но броят на абортите е сред най-високите. През 2003 г. е бил 21 на хиляда жени на възраст между 15 и 44 години. За ниско се смята ниво под 10 на хиляда жени. От тези 61 държави 16 имат високо ниво – над 20 на 1000, и България е една от тях. Същевременно в България възрастта на първа бременност е една от най-ниските в света, се казва в доклада.

Колумбия – меката на кокаина по пътя на реформата

От седемдесетте години на двадесети век насам, Колумбия се прослави с големия наркотрафик в Южна, Централна и Северна Америка. На нейната територия действат едни от най-опасните наркобосове, които не се спират пред нищо, за да запазят незаконния си бизнес. Високата корупция в страната и неспазването на законите води до образуване на немалки частни армии, убиващи по тяхна поръчка политици, общински служители и дори кандидат-президенти. Спонсорира се изграждането на високо-технологичната подводница, поемащи товар от около 200 тона кокаин, която откриват служителите на Колумбийската полиция.

Колумбия е разделена на бедни и богати. През 1957 се основава Национален фронт, при който консервативната и либералната партия управляват съвместно. Този модел обаче не успява да разреши социалните проблеми, а и политически постепенно губи доверие поради значителната корупция. Възникват няколко партизански движения с комунистически и националсоциалистически характер, които на моменти губят възможността си за съпротива, но и до днес владеят отделни предимно изолирани райони. Освен тях се появява и паравоенна организация, която им се противопоставя. Опитите за примирие с партизаните имат само временен успех. Вътрешните противоречия между различните групи се подхранват и от търговия с наркотици.Четиридесет години левицата извършва похищения за да завземе властта. Като ответен удар земевладелците и наркобосовете създават десни фракции. Сега и двете страни финансират каузите си чрез продажба на дрога. Кокаинът се произвежда в превзетите от бунтовниците територии. Американското правителство отпуска всяка година бюджет за пръскане на хербициди върху засадените с кока територии. Кокаиновите ниви се засичат от сателит. Местните изсичат хиляди акра гори, за да ги засадят с растението от което се прави наркотика.

В много градове и села бунтовниците са убили или прогонили полицията. В Колумбия има над 1000 общини. В повечето от тях до 2002 година не е имало полиция от десетилетие, а в някои – никога.

Стратегическото разположение на Колумбия я прави логичен център за трафика на наркотици. Тъй като тя граничи с брегове на Тихия океан и Карибско море,
разполага с богато разнообразие от въздушни и морски контрабандни маршрути.
Търговията се осъществява чрез превозвачи, наети от трафикантите, които пренасят суровия продукт от Перу и Боливия по суша, вода и въздух до големи скрити лаборатории, далече от районите за отглеждане на кока, където тя се преработва в кокаин хидрохлорид (НСl) – белия кристален прах, който обикновено се продава на потребителите и се експортира в САЩ и Европа. Колумбийските групировки за трафик на наркотици имат отлично изградени структури в САЩ. Пак там, статистиката говори, че 90% от наркотиците идват от Колумбия. Те са организирани в “клетки”, които действат на определена географска територия. Тъй като тези клетки са базирани на основата на семейни връзки, външните хора, опитващи се да проникнат в нея поемат голям риск за живота си. Някои клетки се специализират в определена област на търговията с наркотици, като например транспортиране, складиране, продажба на едро и пране на пари. Всяка структура, която може да се състои от десет или повече работника действа с нищожна информация за другите организации. По този начин ако една от клетките бъде разкрита дейността на останалите няма да бъде застрашена.

Доминацията в търговията с психотропни вещества е в ръцете на организираните криминални групировки с главен център картела Меделин, Колумбия. Той се ръководи от жестоки наркобарони като братята Очоа, Хосе Родригез Гача, Карлос Ледер, Пабло Ескобар. Те разпрострират мрежите си за търговията с наркотици и в Колумбия и в САЩ с пословична строгост и прецизност. Както е общоприетата практика, криминалните лидери си осигуряват безопасно поле за действие чрез подкупи, заплахи и дори убийства.
В края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век полицейските сили на
Колумбийската Национална Полиция подемат истинска правителствена война срещу наркомафиотите, успяват да проведат успешна акция и да изправят пред съда, един по един, босовете на най – жестоката организирана криминална групировка в историята. През декември 1990 г. се предава Фабио Очоа, след два месеца брат му Хуан Давид, а през лятото доброволно се предава и Пабло Ескобар с няколко от най-приближените му. След няколко месеца, наркобароните организират бягството на Ескобар от затвора. Скандалът, който избухва изважда на бял свят факти, които поставят под съмнение възможностите и желанието на властта да се справи с наркобароните: оказва се, че затворниците носят оръжие, свободно се предвижват в поделенията на затвора и не е проблем да се осигури бягството на всеки един от тях.

След смъртта на Пабло Ескобар през декември 1993 г. картелът Меделин остава без стабилен организационен център. До средата на 90-те години наркотрафикантските организации от Колумбия, известни като мафията Кали, господстват на международния пазар за кокаин. Картелът е сдружение на пет независими трафикантски организации и се счита за главен доставчик на кокаин за САЩ и Европа, и за най – мощната трафиканска организация в света през този период.

Въпреки, че някои криминални фигури продължават да играят важна роля на световния пазар, събитията през втората половина на десетилетието ускоряват западането на картела. Залавянето на братята Родригез – Орехуела през 1995 г, обезглавява картела за дълго време. Смъртта на друг водач – Хосе Сантакруз Лонодоно през март 1996 г. допълнително разклаща структурите. Накрая предаването на “Пачо” Ерера през септември 1996 г. дестабилизира за дълго организацията

С отсъствието на тези мощни наркобарони търговията с наркотици става по–слабо централизирана. Властта бързо преминава в ръцете на опитни трафиканти, които изплуват от сянката на големите босове от Кали. През втората половина на 90-те години тяхната роля в трафика с наркотици се увеличава неимоверно много. Властта, която имат, започва да съперничи с местните държавни организации. Тези нови наркобарони развиват дейността си главно от два колумбийски региона. Единият е южният – Valle del Cauca, чиято столица е град Кали, разположен на югоизточния бряг на Колумбия. Вторият район е северният Карибски бряг. Въпреки че трафикантите в тези региони действат независимо от картела Кали, те все пак остават много мощни и работейки със своите партньори в Мексико, контролират по–голямата част от продукцията и търговията на кокаин.

Основното предизвикателство, поето от правителството на колумбийския президент Алваро Урибе през 2002 година, бе да възстанови контрола върху районите където няма полиция и да наложи там постоянно присъствие на държавата. Това начинание изискваше огромни усилия от страна на армията, но сега резултатът е очевиден.Например през 2002 г. в 158 колумбийски общини нямаше структура на националните сили за сигурност. Днес те имат постоянни щабове във всичките 1 099 общини в страната и това улеснява работата на местните власти. В периода 2002-2006 престъпността в страната значително спадна – отвличанията за откуп намаляха от 1709 до 282, нападенията над градчета от нелегални въоръжени групи от 32 през 2002 г. се свиха до 4 през 2006 г., а терористичните атентати от 1645 през 2002 г. паднаха до 645 през 2006 г.

Следващата стъпка за правителството на Урибе е да наложи политиката за укрепване на демократичната сигурност. Основната цел за периода 2006 – 2010 г.е да се премине от засилването на контрола над територията към укрепване на социалния контрол. С други думи колумбийската полиция и армия трябва да гарантират свободното функциониране на всички демократични институции.