Смешен завет и ужасна содомия

Напоследък съм забелязал, в световен мащаб, че не се правят истински смешни комедии (особено в американското кино). Като деца най-много сме се смяли на филми като: “Смотаняци”, “Голият пищов” и на филмите с Джим Кери, които още могат да ме разсмеят. Сега се правят комедии или от рода на “Американски пай” или разни пародии на други филми, които не блестят със смешни реплики и комични ефекти. Единствения филм, които беше що годе добра комедия от последните няколко години беше “Борат”. Онзи ден гледах новия филм на Емир Костурица “Завет” и останах доволен. На този филм истински се смях и връщах назад някои сцени за да ги гледам повторно. “Завет” представлява запазената формула на Костурица за комедия – смешни сръбски лафове, комични случки, динамично действие, горещи балкански страсти и балканска музика. Общо взето режисьора не е изменил на стила си от “Ъндерграунд” и “Черна котка бял котарак”.

Ето какво казва Костурица за филма си: “Лентата е моят личен поклон пред великия кинаджия Довженко. Сценарият е изграден върху много проста идея – заветът на дядо към внук да продаде кравата, да донесе икона у дома и да си намери невеста. Това, естествено, е приказка, но ми се струва, че тази може да покаже на днешните хора изход от трудното положение. Важното е да има щастлив край. И това е моят най-голям принос към психотерапията и подобряването на човечеството. Казват, че 70 процента от душевноболните се лекуват с музиката на Моцарт. Аз естествено не съм Моцарт, но вървя по същия път”, казва режисьорът.

Най-гадния филм, които съм гледал някога през живота си е този – “Сало, или 120-те дни на Содом” (Salo o le 120 giornate di Sodoma – 1975 година) на Пиер Паоло Пазолини. Едвам издържах края му, то бива нестандартни филми, но този бие всички останали по извращения. Ето защо за него режисьорът e получил смъртни заплахи от неофашистите, тъй като сюжетът, макар и по Маркиз дьо Сад, е пренесен непосредствено след падането на Мусолини, когато в отделни части на Италия оцеляват остатъци от фашисткия му режим.

Действието се развива в Италия по времето на Мусолини. Филмът е структуриран на основата на Дантевия “Ад” и дава дефиниция на понятия като поквара, извратеност и греховност.

“Ante Inferno”: група от 8 момичета и момчета са отвлечени от четирима развратници, които избират от тях най-здравите и без физически недъзи за своя експеримент.
“The Circle of Manias”: девойките и младежите са закарани в един замък, където им се обясняват правилата, по които ще се развива съдбата им оттук нататък.
“The Circle of Shit”: една разказана история впечатлява развратниците и под нейно влияние те решават внесат известна промяна в правилата на експеримента. На юношите им се забранява да ходят по голяма нужда в продължение на един ден, за да могат всички да го направят в подходящия момент с цел да се осигури менюто за вечерната трапеза.
“The Circle of Blood”: измъчване на момичетата и момчетата до смърт по най-отвратителен начин, гледано през бинокъл под звуците на класическа музика.

Егати и филма, егати и изкуството…