Изчезна ли магията на днешното радио?

Обичам да слушам радио, въпреки, че от няколко години българските радиостанции така са се променили, че повечето от тях много си приличат. Точно поради тази причина за известно време бях отвикнал да слушам каквото и да било радио, защото нямаше интересни предавания, пък и любимите ми водещи ги нямаше. Повечето от съвременните радиа си приличат в музикалните формати – излъчват нон-стоп хитове, в рамките на един час блъскат по 15 песни, а водещите така са се компютърализирали, че едва ли не се надпреварват кои повече неща може да каже по време на интродукцията на парчето и гледат до секунда да спрат да говорят точно преди изпълнителя да започне да пее. Тези трикове и похвати са професионални за радио водещите в радиостанциите, излъчващи хитове, но когато този стил на бързото и кратко говорене се наложи в повечето от тези електронни медии, магията на радиото изчезва.

Каква е за мен магията на радиото. Първо обичам радиото да ми говори. Само музика може да върви в определени моменти, когато човек е уморен и не иска да се натоварва от бърборенето на водещите, но по голямата част от потребността човек да слуша радио не е музиката, а глада за информация и възможността човек да слуша преживяванията, мненията и мислите на друг човек. Слушателят може да си намери в днешно време всякаква музика. Има много начини да си пуска новите и актуални парчета. Около нас сме в океан от информация, но по-удобно и достъпно ни е някой друг да селектира тази информация и да ни я поднесе наготово, като добави и своето виждане за нещата, а също така и да покани други събеседници да коментират събитията и проблемите. Приятните и симпатични водещи, заредени с позитивизъм са една от основните причини допринасящи за магията на радиото.

Втората причина е обратната връзка – включването на живо на слушателите. Преди години имаше много такива програми в частните радиа, сега обаче разговора със слушателите на предавания се изчерпва само до поръчване на песен с поздрав, или до участие в радио игри. Много обичах да слушам нощните блокове на някои от софийските, частни радиа. Такива имаше в „Дарик радио”, радио „Експрес”, радио „Нет” и още няколко отделни тематични предавания в други радиостанции („FM+“, „Тангра“).

В нощните блокове, водещите или слушателите избираха определена тема, която да се разисква през нощта. В ефира гостуваха известни или по малко известни (дори хора от народа) събеседници. И така няколко часа в комбинация с приятна музика, всеки един слушател можеше да си прекара страхотно, слушайки мненията на и други будни слушатели, коментарите и отговорите на въпросите от водещите и гостите им. Този род нощни предавания бяха аналог на предаванията по програма „Хоризонт” и програма „Христо Ботев” на БНР, но се правеха в по-младежка и разчупена форма. И постепенно едно по едно изчезнаха, а по-късно и част от самите медии в които се излъчваха тези програми, също преустановиха излъчване. Не знам относно спирането на тези блокове, цензура от управляващите ли беше, или наистина рейтинга на тези предавания е бил нисък за да има подобен род говорилни в малките часове на денонощието. Второто не ми се вярва, имайки предвид колко хора не спяха и чакаха да се изкажат в тези предавания, да се оплачат от българските политици или да споделят личните си проблеми.

Сега в някои от регионалните радиа, сигурно има ентусиасти, които да правят нощни блокове, макар и да не са толкова популярни или излъчвани в другите градове. Когато не ми се спи, понякога хвърлям по едно ухо и на блоковете на БНР, но очарованието, като на тези от частните медии го няма. Няма я свободата на изказване, няма ги и интересните гости. Преди няколко вечери гледах част от радио-тв програмата „Полет над нощта”, която празнуваше 6 години и видях кадри от изминали броеве с гостували събеседници. В студиото по повод годишнината беше и стария водещ на предаването Георги Любенов, които каза, че с „Полет над нощта” за тези шест години е отраснало едно поколение на което предаването със сигурност по някакъв начин му е повлияло. И наистина според мен е така. За съжаление обаче няма толкова дълго задържал се нощен радио блок, който да се похвали с едно подобно израснало с него поколение. Освен блока на националното радио, с които не едно, а десет поколения са израснали с него.

И третата причина за магията на радиото е хубавата и разнообразна музика, поднесена с вкус. Музика, подходяща за съответно предаване и за определен часови пояс. Хубаво днес е, че има повече тематични радиостанции, които са профилирани с определен стил музика – рок, джаз, хип хоп, ретро, класическа, електронна и само българска музика. Така всеки може да намери своята станция и не е необходимо да върти на посоки копчето за да търси любимата си музика. Въпреки, че говоренето в радиата намаля за сметка на музиката, качеството на програмите се повиши и достигна до качеството на радио програмите в Западна Европа. Една част от глупавите и зле направени, програмни схеми в по малките радиостанции изчезнаха, изчезнаха и непрофесионалните радиоводещи, които задръстваха ефира с глупостите и простотията си.

И все пак ми е интересно, какво е за хората днешното радио? Намират ли някаква магия в него и намирали ли са я преди. Дали радиото не им е просто навик, начин с които да се разсейват, като слушат музика и се информират, докато шофират за това дали има задръствания и каква е температурата в техния град. Будят ли се задължително в компанията на двойки или тройки на развиделяване, имат ли си любим радио глас, както и любимо радио предаване.