За “Drive” и за другите сапунки

“Drive” (2007)

Този сериал страшно много ме изкефи и въпреки, че има направени само шест епизода, защото разбрах, че е спрян и забранен за излъчване в Америка, му станах фен. Дали ще има продължение не е ясно. Но дори да има, сериала в първите един, два сезона предвиждам да добие популярноста и успеха на “Бягство от затвора” и после както става с повечето интересни сапунки, ако продължат да го правят ще го разводнят и интереса ще спадне. Така де, има сериали, които стават само до два, максимум до три сезона, по нататък стават банални и предвидими. “Състезанието” ми напомня на една хубава комедия от преди няколко години и това е Rat Race (2001) на която съм се смял със сълзи. Тук в този сериал обаче нещата стоят по-сериозно, въпреки, че и тук виждам комичния елемент – в лицето на двете негърки участнички в състезанието. Иначе останалото: много коли, висока скорост, адреналин и интриги.

Други сериали:
Изгледах 12 епизод на “Д-р Хаус” от четвъртия сезон и мога да кажа, че не съм очарован от новия сезон. Струва ми се, че е по слаб от предишните.
Изгледах 12 епизод на “Бягство от затвора” от третия сезон. Все още е интересен, но замисъла и концепцията в продължението на сериала започват да стават банални. Сценаристите търсят нови и нови заплетени сюжетни линии, за да поддържат интереса на зрителите, но вече му е време да свърши. Най-добре е да бъде запомнен с досегашния си успех, защото вече тръгва да се изчерпва. Като гледам продуцентите са започнали да планират и четвърти сезон.

Сега гледам “Dirt” (2007) с Кортни Кокс, която освен, че е главната героиня в новата драма от FX , също се изявява като продуцент, заедно със съпругът й Дейвид Аркет . Първите 3 епизода, които изгледах тези дни нещо не ме впечатлиха. Резюме : Редактор на жълт вестник и нейния фотограф се опитват да пробият в света на звездите. Сериите следват работата и личния живота на Луси Спилър, редактор на две таблоидни списания. Луси притежава властта да манипулира живота на звездите, чрез статиите, които издава в списанието. Сериалът показва живота на холивудските звезди – такъв какъвто е в действителност. Омраза, изневери, наркотици и т.н.т.. В ”Dirt” ще видите как се “създава” скандал, как се пишат материалите, как се правят кориците и всичко свързано с издаването на едно списание. Сериала пресъздава живота на персонажите си и показва на какво са способни за да осъществят целите си. За феновете на Къртни Кокс – тя е още по-хубава, много амбициозна и силна и… обича да се самозадоволява с вибратори

1 година А2

Замотан в празничните настроения и интересните неща които се случиха, пропуснах в неделя 27 април (тогава беше побликуван първия пост тук) да отбележа, че този блог стана на 1 година.
Благодаря на всички читатели, приятели и колеги блогъри за подкрепата!

Великия ден

Не съм религиозен, но съм вярващ. Религията започва да ми е все по-чужда. Както писах някъде, религиите изкривяват представите ни за света и съществуването ни, но положителното което може човек да извлече от тях е известната доза мъдрост. Може би без религиите света би бил, по-лош и много повече материален, отколкото духовен, но така или иначе когато човек достигне до определен етап от живота си, сам прави изводи и достига до заключения за това в какво да вярва. Не съм атеист, вярвам в силата, която движи вселената и която прави баланс в нея. Вярвам в силата на доброто и любовта. Ръководя се от вътрешни закони, които не знам дали мога да нарека космически. Законите по-скоро са правила и принципи, например уча се или правя добро дело, не защото библията проповядва, ами защото смятам, че позитивното е градивно и съхранява човек от саморазрушение. Ето защо и пиша повече, че позитивното мислене върши чудеса, докато отрицателното убива човек. Пореден, пресен пример мога да дам за това. Наскоро се случи една неприятна случка: почина наш роднина в страшни мъки за много кратко време. Ядовете, които таеше в себе си бяха толкова много, че отслабиха имунната му система и организма не можеше да се справи с болестта. От една малка рана се стигна до по лоши неща – загуби крака си до коляното, после го отрязоха до ябълката, защото раните не зарастваха. След това се разболя и другия му крак и него го загуби, в същото време раните отново не зарастваха. Получи рани и на други места по тялото. Разказваха ми, че този човек така се е отчаял, че ще се оправи и изцяло се е примирил с положението в което е. Ядовете и нервите силно му повлияха на физиката, но като, че ли душенвната болка го е измъчвала повече от физическата. Всичко което мислим и правим в живота си ни се връща и оставя някакъв отпечатък върху самите нас. Това е нещо като бумеранг.

Онзи ден, в събота се обади един приятел и ме попита дали същата вечер ще ходим на черква. Отговорих му, че се колебая, понеже мисля, че човек да ходи на този ритуал трябва вътрешно силно да вярва в религията и такова да е настроението му. Не да отиде само за да си отбие номера и да се повесели с приятели. Той ми отговори, че ме разбира какво имам впредвид, но все пак нека сме били почели празника, защото това е някакъв вид уважение и тъй като от няколко години с компании ходим на този ден на черква, не можем изведнъж да отречем ритуала. Съгласих се донякъде с него и отидох на Св. Неделя. Друга позната, пък преди известно време ми сподели, че навремето ходела много по църкви и е дарявала пари, но от известно време не го прави, понеже е направила извода, че когато е под купола на светите сгради не се чувства добре. Чувствала е студенина и не е намирала успокоение, от което е имала нужда. Започнала е да чете много литература за духовно самоосъвършенстване и там е намерила себе си. “Мъдроста в тези книги ме промени, започнах да мисля и гледам на живота и света около мен по-друг начин, станах по-добра и отговорна” – бяха думите й, когато я видях наскоро и наистина открих някаква промяна в нея.

Сега единствено имам уважение към религиите, но не толерирам това да се използват за да налагат насилствено идеологиите си и да промиват мозъците. Защото Бог или висшата сила каквато е там, първо се усеща със сърцето, след това се осъзнава от разума и после човек решава в какво да вярва. А дали се питаме, понякога дали наистина има такава висша сила. Щом се питаме, значи не вярваме напълно, че съществува. Но нека не забравяме, че все пак света не се върти само около нас. Светът не е само това което виждаме с очите си. Всеки ден може да откриваме нови чудеса в живота ни, стига да знаем как…

“Поколение: Изгубени и намерени”

Филм направен преди няколко години, които изгледах наскоро и ми направи много добро впечатление.“Поколение: Изгубени и намерени” е бил представен за пръв път като проект на София Мийтингс в рамките на София Филм Фест през 2004 г. Година по-късно е бил готов и е бил показан за пръв път в Берлин.
Отгледано сред войни и вълнения, израснало в неукрепнали демокрации, първото посткомунистическо поколение от Централна и Източна Европа вече е готово да изиграе водеща роля в днешния свят. Филма е обединил новелите на шестима млади кинематографисти от Централна и Източна Европа.

Резюме: Първата новела разказва за въздействащото отдаване на почит към традиционните ценности в свят на бързи технологични промени (Ритуалът – България). По-нататък филма разказва за прагматичния, несломим дух на по-старото поколение (Великолепната Вера – Сърбия). Водеща във новелите е надеждата. Надеждата в историята на две босненски момичета от различните страни на град, разделен от етническа и религиозна пропаст; надеждата в историята на двама унгарски близнаци, сблъскали се с тежкото си минало след смъртта на майка им; или надеждата в затрогващата приказка за румънско момиче, раздвоено между любовта към майка си и към домашната пуйка! Връзката между всяка от новелите е късометражна анимация от Естония, която отдава почит на самия живот. В Изгубени и намерени” едно поколение поглежда към себе си – и уверено заявява своята позиция в нова Европа.

Освен това филмът е платформата, от която всеки от режисьорите участващи в него стартират много успешно в киното. Збанич засне “Грбавица” и спечели “Златна мечка” в Берлин. Кристиан Мунджиу направи “4 месеца, 3 седмици и 2 дни”, с който стана първият румънски режисьор – носител на “Златна палма” от фестивала в Кан. Корнел Мундруцо спечели 6 награди, сред които една от Котбус за “Йохана”. “Кралете на времето” на Майт Лаас, “Любов и други престъпления” на Стефан Арсениевич също станаха популярни филми, завладяли сърцата на европейската публика. А Надя Косева вече участва с цели два проекта на тазгодишното издание на София Мийтингс.

Ливанска кухня

Ливан се явява остров на християнството в мюсюлманския свят. За тази държава съм чувал от хора, които са ходили там, че изглежда като страна от Западна Европа - светска, отворена към новото и много красива. Доказателство за това е и миналогодишната новина за това, че е имало дефиле на еротичното бельо в Ливан Чувал съм също, че ливанската кухня се води за най-добрата в арабския свят, а ливанските ресторанти се водят за най-скъпите от другите ресторанти с национална кухня. Би ми било интересно да посетя някой ден тази страна, а още повече да опитам тяхната кухня. Ето кои лесни рецепти си набелязах за изпълнение, особенно подходящи след обилното тъпчене с козунаци, яйца и месо по велекденските празници.

Лека салата с нахут

Продукти: 200 г сирене, 2 домата, 300 г консерва нахут, босилек

Дресинг: 2 с л бял оцет, 2 с л лимонов сок, 1/2 ч л захар, 2 скилидки чесън, 1 с л ситно, нарязан босилек, 1 с л ситно нарязан риган, 180 мл зехтин

Приготвяне:

За дресинга всички продукти се смесват добре. Сиренето се нарязва на кубчета, доматите се измиват и се нарязват на четвъртинки, а нахутът се отцежда и се измива под течаща вода. Сиренето, доматите и нахутът се смесват в купа за салата, след това се заливат се с дресинга и се разбърква добре. При сервирането се поръсва с накъсани листа босилек.

Млечна салата с джоджен
Оригиналната рецепта е от Ливанска кухня и е вариация на познатата у нас “Снежанка”. Вкусът й е много по различен заради кимиона и джоджена.

Продукти:

4 краставици, 450 г кисело мляко, 1/2 връзка джоджен или пресна мента, 1 скилидка пресован чесън, 1/2 ч л смлян кимион, 1 с л лимонов сок

Приготвяне:

Краставиците се нарязва на половинки и с помощта на лъжица се маха семето, след което се нарязва на дребни кубчета.Киселото мляко се поставя в марля и се отцежда.Смесва се с кимиона, ситно нарязан джоджен, пресования чесън и лимоновия сок.Обърква се с краставиците и се оставят за 1 час в хладилник.

В София май няма изцяло ливански ресторант, намерих в интернет само ресторанти със смесена кухня – средиземноморска и ливанска, но и те ще свършат работа. Ето още  рецепти с ливанска кухня.

Пролетни размисли

Много мразя хората да не си изпълняват думата, особенно когато са я дали публично. Такъв е примерът от близките дни, когато с един познат (слава богу не приятел) се басирахме за нещо, за което се оказах прав и когато дойде ред да си изпълни обещанието, той започна да увърта и да казва, че не точно това е имал впредвид и, че нещата са стояли по друг начин. Разбира се така и не си изпълни уговорката с което ми падна в очите (не, че съм имал някакви големи очаквания от него, но все пак все още вярвам в човещината). Друго което не ми напрви впечатление, казвам не ми, защото това е типична реакция, характерна за този тип хора, е, че малко преди да научим кой е бил прав и кой не, той е започнал да се подмазва на човек от който, по някакъв начин е зависим и ако се изложи пред него (което така и стана) ще го хване срам и може да има последствия. Започнал е да се подмазва, може би защото е предусещал, че не е прав и, че с голямото си изхвърляне си вкарва автогол. Така или иначе последствия не отнесе (точно заради подмазването) не го хвана и срам.Наглото му поведение продължава да е на линия и много точно го описва приказката “ни лук ял, ни лук мирисал”. Аз за тази му постъпка мога да кажа, че не е мъжка и не му прави чест да се държи по този начин, защото се има за нещо. Ама той сам си се има…

Както и да е различни хора, различни идеали. Понякога се дразня сам на себе си, че приемам 
някои нечестни постъпки навътре и на сериозно, но така е в живота…, биха казали мнозина, всеки се спасява/измъква кой както може. За едно обаче съм доволен от себе си. Доволен съм, че вече не ме е срам от постъпките на другите. Безмислено е да се опитваш да промениш човек, ако той не иска сам да се промени и не вижда, че има нужда от промяна. Радвам се на близки хора с които сме летели преди години в облаците, че постепенно порастнаха духовно и помъдряха и сега гледат по друг начин на живота. Усещат промяната, настъпила в тях и са щастливи от нея. Едно обаче остава непроменено в някои хора, за щастие или за жалост – болезненото чувство за справедливост. Това чувство съм го изпитвал и аз и то много често и мога да кажа, че то така стърже отвътре, че понякога не се сдържаш и правиш това което смяташ, че е нужно да се направи в дадена ситуация, въпреки риска да си навлечеш неприятности от недоброжелателни хора. Така или иначе сега живеем, сега избираме какво да дадем от себе си на света и как да направим живота си и този на любимите хора по-добър и спокоен. Сега избираме какво да научим и какво да променим в себе си, ако наистина осъзнаваме, че имаме нужда от промяна. Пролетта е хубав и вдъхновяващ сезон, но най си обичам лятото. По-топло и слънчево е…

22 април – днес е международния ден на Земята

Днес е Международния ден на Земята, денят в които си даваме равносметка за това какво причиняваме на природата с нашето замърсяване, въпреки, че има и хора които въобще не си дават сметка за това. Честит празник на всички еколози и природозащитници! Да си еколог и природозащитник днес, рискуваш да си подложен на присмех и игнориране, поне аз такова отношение забелязвам по реакцията на една част от хората към тези, вдигащи се на екопротести и обединяващи се около каузи за спасяване на природата в България. Настанаха такива времена, че на първо място се поставят финансовите и икономически интереси над тези за опазване на природната среда.
Да си викаш: ”какво толкова си се загрижил за това, че ще строят там и там, какво ти пука, че ще има замърсяване и, че ще умрат няколко редки вида, нали един ден всички ще умрем” или приказки от сорта “веднъж се живее, нека да се възползваме от ресурсите които ни дава земята, така или иначе нищо не зависи от нас” са често срещани приказки и хората които ги казват наистина имат такова мислене, което е страшно. Аз за това бих казал, каквото ти е отношението към околната среда и всичко живо в нея, такова ще ти е отношението към работата, семейството и взаимоотношенията с хората.

Като малък си спомням имах хоби да отглеждам рядко срещани разстения по нашите географски ширини и такива които въобще не виреят. Отглеждах си няколко вида палми, бананово дърво, дафинов лист, кактуси, кафе, цитрусови дървета и няколко редки цветя. Много се ядосвах, когато опитите ми да си насадя ананас от съветите в една книга се проваляха, но по-интересното беше когато от грижите ми накарах див грейпфрут да цъфне и да върже малко плодче, което изсъхна защото лятото заминах с нашите на море и нямаше кой да се грижи за него. Сега имам само една 15 годишна палма, която се разболя и остана само с един лист, които стои зелен повече от година. Дали се разболя, защото е свикнала на стайна среда, а аз едно лято я изложих на силна слънчева светлина на терасата или я нападнаха някакви паразити не мога да кажа. Въпреки опитите ми да я излекувам, като обогатявах почвата в саксията с различни смески, които продават в магазините за цветя, тя все още е в това състояние и не дава признаци, че ще се оправи.

Как ще бъде почетен празника днес в столицата. В 14.00 ч. на езерото “Ариана” ще бъде открита фотоизложбата „Земята отдолу”. В 16.00 часа ще има състезание между градски транспорт, автомобил и велосипед. В градинката между СУ „Св. Климент Охридски” и Парламента ще се проведе инфо-спирка за чиста и зелена градска среда; на ъгъла на бул. Витоша и бул. Патриарх Евтимий – за вредите от цианидните технологии при рудодобива и проекта АЕЦ “Белене”; на пл. Света Неделя – за презастрояването на Черноморието; пред паметника на Патриарх Евтимий – за велоалеите в София; пред Народния Театър – за Национален парк Рила, ски-курортите и алтернативния туризъм.

В двора на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски” ще има дискусии, форум-театър и среща за велошествието. В 19.00 велошествието на сдружение „Велоеволюция” ще тръгне от двора на Ректората на СУ -паметника на Патриарх Евтимий и ще стигне до пилоните на НДК. След това ще мине през бул. Витоша – ул. Граф Игнатиев до Сцената в Борисовата градина. Там в 20.30 ч. ще има концерт „Музика за Земята”. Ще се представят Попара feat. Арабел Караян, D2, Root Souljah, Футбол и шахмат, Гологан, Гласове на ветровете. Проявите са организирани със съдействието на Столична община.

Freedom Writers

Freedom Writers (2007)

Понеже напоследък все по-често в нашето медийно пространство се говори за училищно насилие и лошо образование, предлагам да се изгледа този филм не само от родители и учители. Лентата ми направи силно впечатление не само с добрата актьорска игра, ами и с добрата режисура на Richard LaGravenese. Филма е базиран на книгата “The Freedom Writers Diary” на учителката Erin Gruwell. Историята разказва за младата и амбициозна, току що завършила учителка Ерин Грюуел (в ролята Хилари Суонк) на която е предложена работа като учителка в гимназия. Само, че гимназията се намира в едно от най-опасните места в Калифорния. На нея са поверени ученици, който останалите учители смятат, че не могат да бъдат научени на нищо. Ерин мисли, че това е неоснователно и вижда съвсем реална надежда да промени тези млади хора. Не е изнендаващо обаче, че усилията й са възприети от самите ученици двузначно, предимно с враждебност и недоверие. Смелостта и силната й непоколебимост й помагат да намери точният подход към групичката.

Когато тя пита учениците си дали знаят нещо за събитията около Холокоста, тя с изумление открива, че те дори не са чували за тази трагедия, сполетяла света десетилетия назад. Лекциите й, разказващи за мъчителните събития отварят съзнанието на учениците за емоции, които досега никога не са изпитвали. Разказите за насилието, несправедливостта и нетолерантността отварят очите на децата и към собственият им начин на съществуване, помагайки им да видят какво е чуждото нещастие. Книгите, които учителката купува със собствени средства взимат интереса на младежите и постепенно четенето започва да им помага да избягат от техните идентични проблеми в реалният им живот. Ерин окуражава учениците да пишат за тези техни преживявания в лични дневници и след това да се изповядат пред самите тях. Всички изпитват огромно задоволство и облекчение от това признание.

Другият аспект които се разглежда във филма е пълната незаинтересованост на другите учители
към тези деца с проблеми. Колегите на младата учителка не само не приемат нейният подход към учениците, но и се опитват да саботират работата й. Те дори отказват да фининсират закупуването на нови учебници и пособия. Въпреки тези неща, на Ерин й дават правото да обучава учениците до края на тяхното завършване. Резултата – всички ученици завършват гимназията с шансове за прием в колежи и с шанс за добра реализация в живота.

Остро заразна болест без метод за лечение…

Тези дни в блога написах няколко материала с медицинска тематика. За да завърша линията за тази седмица с заболяванията ще споделя, че онзи ден отново се сблъсках на необичайно (поне аз така си мислех) място с болестта, която е много разпрастранена и упорита по нашите географски ширини. Но за нея нека ви разкаже доктор Палачев. Текста не е нов (вижда се, че е от 2006 година), открих го съвсем наскоро и мога да кажа, че написаното много точно дефинира болестта и заразените.

Извършена е първата успешна операция на апендикс през устата

Извършена е първата успешна операция на апендикс през устата съобщи sky news.Част от лекарите смятат, че апендиксът е безполезен орган и затова хирурзите го изрязват и при най-малкото подозрение за тръгнал възпалителен процес.
В последно време обаче те вече не са така категорични за безполезността на апендикса, след като миналата година американски медици откриха, че този израстък играе важна роля в имунната система на човека и е място, където се образуват полезните за червата бактерии.
Не са проучени докрай и причините за възникване на апендицит – възпаление на апендикса. Но най-често болестта се проявява, когато пространството на апендикса се запуши от наслоена гъста слуз или от други отпадъчни вещества, които попадат в него от сляпото черво. Такова запушване може да се предизвика от прегъване на апендикса, тромбоза на хранещите го кръвоносни съдове, аскаридоза, дисбактериоза, травма в областта на корема и набъбване на лимфната тъкан на самия израстък.
Възпалението на апендикса (остър апендицит) се съпътства от рязка непрекъсната болка, обикновено в горната част на корема. След това болката се премества ниско и вдясно на корема. Може да се появи в областта на пъпа или да премине към гърба. Болката се засилва много, ако болният легне на лявата страна. Тогава му прилошава, повръща, устата му пресъхва и се повишава температурата на тялото. При децата може да се появи диария, а при възрастните – запек.