Извършена е първата успешна операция на апендикс през устата

Извършена е първата успешна операция на апендикс през устата съобщи sky news.Част от лекарите смятат, че апендиксът е безполезен орган и затова хирурзите го изрязват и при най-малкото подозрение за тръгнал възпалителен процес.
В последно време обаче те вече не са така категорични за безполезността на апендикса, след като миналата година американски медици откриха, че този израстък играе важна роля в имунната система на човека и е място, където се образуват полезните за червата бактерии.
Не са проучени докрай и причините за възникване на апендицит – възпаление на апендикса. Но най-често болестта се проявява, когато пространството на апендикса се запуши от наслоена гъста слуз или от други отпадъчни вещества, които попадат в него от сляпото черво. Такова запушване може да се предизвика от прегъване на апендикса, тромбоза на хранещите го кръвоносни съдове, аскаридоза, дисбактериоза, травма в областта на корема и набъбване на лимфната тъкан на самия израстък.
Възпалението на апендикса (остър апендицит) се съпътства от рязка непрекъсната болка, обикновено в горната част на корема. След това болката се премества ниско и вдясно на корема. Може да се появи в областта на пъпа или да премине към гърба. Болката се засилва много, ако болният легне на лявата страна. Тогава му прилошава, повръща, устата му пресъхва и се повишава температурата на тялото. При децата може да се появи диария, а при възрастните – запек.

Генни вариации определят степента на посттравматичния стрес

Когато човек преживее катастрофа, насилие, отвличане, война, той рискува да получи душевно разстройство, наречено посттравматичен стрес. В съзнанието на болния травмиращото събитие непрекъснато се повтаря, образите са така живи и истински, че той не може да води нормален живот. Често страдащият променя поведението си – избягва всичко, което дори бегло му напомня за случилото се. Това е болест с екзогенен (външен) произход и податливостта е строго индивидуална. Лечението комбинира психотерапия с лекарства.

Резултатите от ново американско изследване позволяват да се намери отговор на въпроса защо посттравматичният стрес не засяга всеки, който е получил тежка психична травма, съобщи Асошиейтед прес. В случая тя е свързана с детско насилие. Изследователите са установили, че за хората, които са били жертви на детско насилие, е по-вероятно да имат симптоми на посттравматичен стрес в напреднала възраст, ако притежават специфични вариации на ген, свързан със стреса. Сред възрастните хора, станали жертви на сериозна форма на детско насилие, онези, които притежават специфични генни вариации, регистрирали два пъти по-висок резултат в скалата на посттравматичния стрес в сравнение с тези, които не притежават въпросните генни вариации. Колкото по-тежка е формата на насилието, толкова по-голям е рискът за хората, притежаващи тези генни вариации.

Пример за това е следният: група войници преживяват ужасяващи събития – участват в сражения, стават свидетели на потресаващи кървави атентати, в които загиват невинни жертви, ежедневно губят бойните си другари.След изпълнение на мисията им, някои то тях успяват да преодолеят ужаса и да се върнат към нормалния си живот, докато други страдат от така наречения посттравматичен стрес – постоянно безспокойство, емоционално разстройство и сънуване на кошмари. Защо се получава така? Отговорът, в който учените отдавна вярват е, че реакцията на всеки е строго индивидуална, независимо дали психическата травма е получена по време на военни действия, на природно бедствие, криминално престъпление и т.н. Реакцията зависи не само от интензитета на самото душевно и психическо натоварване, но и от сложното взаимодействие между минали преживявания и генетични особености. Новото научно изследване даде забележителни резултати в подкрепа на това обяснение. Научен екип от Емори Юнивърсити изследва 900 души, по-голямата част от които са ниско заплатени работници, афроамериканци. Историите им много си приличат. Повечето са бедни, а 80% от тях са преживели психическа травма. Мнозинството от тези 80% са били подлагани многократно на стресови ситуации в досегашния им живот. Над една трета от тях казват, че имат приятел или близък, станал жертва на убийство. Около 30 % са били изнасилвани като деца, което се смята за рисков фактор за развитие на посттравматичен стрес.

Резултатите от проведения с тези хора психиатричен тест показват, че 25% от изследваните отговарят на критериите за диагностициране на психично разстройство. Според д-р Брадли, професор по психиатрия, този процент е почти толкова висок, колкото сред завърналите се след сражение бойци. Учените взели проби от слюнката на доброволците и изследвали специфичен ген, познат като FKBP5, който влияе върху образуването на стрес-хормона кортизол. Различните участници в експеримента имат различни версии на този ген, променящи се от един единствен нуклеотид. Учените откриха, че четирите варианта на този ген са свързани с повишената степен на посттравматичен стрес при хора, които са били изнасилвани като деца. Между 26 и 33 % имат модел на гените, който ги нарежда в класацията с най-висок риск. Между 17 и 24% показват издръжливост на стресови сиутации и нисък риск от развитие на посттравматичен стрес. Най-голям брой от изследваните доброволци обаче са някъде по средата. Всички са единодушни, че нищожните различия в генетичния код водят до разлика в реакцията на организма и психиката по време и след преживяна трагедия или силна стресова ситуация. Резултатите показват още, че преживелите изнасилване деца по-късно в зряла възраст получават генетични изменения, които довеждат до психически заболявания. „Това, което сме наследили ни прави повече или по-малко уязвими на влиянието на насилието върху нас, особено ако е проявено в детска възраст“ -твърди д-р Брадли. „Определени гени – допълва той – могат или да увеличат, или да намалят влиянието на насилието върху психиката ни“.

За съжаление, учените смятат, че все още е невъзможно да се предвиди степента на уязвимост с голяма прецизност. Все пак те загатват, че работят върху създаването на лекарства, които да водят до преодоляване на дълбоките психични разстройства. А откритието, което те направиха за FKBP5 ген, ще даде възможност да се атакуват определени молекули, които регулират реакцията на тялото към стреса. Най-важното е, че чрез това изследване учените доказаха връзката между дълбоката психическа травма,нанесена в детска възраст, генетичната информация и психическото здраве. Насилието в детска възраст е рисков фактор за много психически заболявания, между които са депресия, хранителни разстройства, анорексия, както и постоянен посттравматичен стрес. „Ако успеем да се преборим с насилието над деца – смята д-р Брадли – ще се преборим за запазване на психическото здраве на хората.“
Резултатите от изследването са публикувани в Journal of the American Medical Association.