Пролетни размисли

Много мразя хората да не си изпълняват думата, особенно когато са я дали публично. Такъв е примерът от близките дни, когато с един познат (слава богу не приятел) се басирахме за нещо, за което се оказах прав и когато дойде ред да си изпълни обещанието, той започна да увърта и да казва, че не точно това е имал впредвид и, че нещата са стояли по друг начин. Разбира се така и не си изпълни уговорката с което ми падна в очите (не, че съм имал някакви големи очаквания от него, но все пак все още вярвам в човещината). Друго което не ми напрви впечатление, казвам не ми, защото това е типична реакция, характерна за този тип хора, е, че малко преди да научим кой е бил прав и кой не, той е започнал да се подмазва на човек от който, по някакъв начин е зависим и ако се изложи пред него (което така и стана) ще го хване срам и може да има последствия. Започнал е да се подмазва, може би защото е предусещал, че не е прав и, че с голямото си изхвърляне си вкарва автогол. Така или иначе последствия не отнесе (точно заради подмазването) не го хвана и срам.Наглото му поведение продължава да е на линия и много точно го описва приказката „ни лук ял, ни лук мирисал“. Аз за тази му постъпка мога да кажа, че не е мъжка и не му прави чест да се държи по този начин, защото се има за нещо. Ама той сам си се има…

Както и да е различни хора, различни идеали. Понякога се дразня сам на себе си, че приемам 
някои нечестни постъпки навътре и на сериозно, но така е в живота…, биха казали мнозина, всеки се спасява/измъква кой както може. За едно обаче съм доволен от себе си. Доволен съм, че вече не ме е срам от постъпките на другите. Безмислено е да се опитваш да промениш човек, ако той не иска сам да се промени и не вижда, че има нужда от промяна. Радвам се на близки хора с които сме летели преди години в облаците, че постепенно порастнаха духовно и помъдряха и сега гледат по друг начин на живота. Усещат промяната, настъпила в тях и са щастливи от нея. Едно обаче остава непроменено в някои хора, за щастие или за жалост – болезненото чувство за справедливост. Това чувство съм го изпитвал и аз и то много често и мога да кажа, че то така стърже отвътре, че понякога не се сдържаш и правиш това което смяташ, че е нужно да се направи в дадена ситуация, въпреки риска да си навлечеш неприятности от недоброжелателни хора. Така или иначе сега живеем, сега избираме какво да дадем от себе си на света и как да направим живота си и този на любимите хора по-добър и спокоен. Сега избираме какво да научим и какво да променим в себе си, ако наистина осъзнаваме, че имаме нужда от промяна. Пролетта е хубав и вдъхновяващ сезон, но най си обичам лятото. По-топло и слънчево е…