Ливан се явява остров на християнството в мюсюлманския свят. За тази държава съм чувал от хора, които са ходили там, че изглежда като страна от Западна Европа - светска, отворена към новото и много красива. Доказателство за това е и миналогодишната новина за това, че е имало дефиле на еротичното бельо в Ливан 
Чувал съм също, че ливанската кухня се води за най-добрата в арабския свят, а ливанските ресторанти се водят за най-скъпите от другите ресторанти с национална кухня. Би ми било интересно да посетя някой ден тази страна, а още повече да опитам тяхната кухня. Ето кои лесни рецепти си набелязах за изпълнение, особенно подходящи след обилното тъпчене с козунаци, яйца и месо по велекденските празници.
Лека салата с нахут
Продукти: 200 г сирене, 2 домата, 300 г консерва нахут, босилек
Дресинг: 2 с л бял оцет, 2 с л лимонов сок, 1/2 ч л захар, 2 скилидки чесън, 1 с л ситно, нарязан босилек, 1 с л ситно нарязан риган, 180 мл зехтин
Приготвяне:
За дресинга всички продукти се смесват добре. Сиренето се нарязва на кубчета, доматите се измиват и се нарязват на четвъртинки, а нахутът се отцежда и се измива под течаща вода. Сиренето, доматите и нахутът се смесват в купа за салата, след това се заливат се с дресинга и се разбърква добре. При сервирането се поръсва с накъсани листа босилек.
Млечна салата с джоджен
Оригиналната рецепта е от Ливанска кухня и е вариация на познатата у нас “Снежанка”. Вкусът й е много по различен заради кимиона и джоджена.
Продукти:
4 краставици, 450 г кисело мляко, 1/2 връзка джоджен или пресна мента, 1 скилидка пресован чесън, 1/2 ч л смлян кимион, 1 с л лимонов сок
Приготвяне:
Краставиците се нарязва на половинки и с помощта на лъжица се маха семето, след което се нарязва на дребни кубчета.Киселото мляко се поставя в марля и се отцежда.Смесва се с кимиона, ситно нарязан джоджен, пресования чесън и лимоновия сок.Обърква се с краставиците и се оставят за 1 час в хладилник.
В София май няма изцяло ливански ресторант, намерих в интернет само ресторанти със смесена кухня - средиземноморска и ливанска, но и те ще свършат работа. Ето още рецепти с ливанска кухня.
8 Коментара
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
Първо, съгласен съм, че ливанската кухня е най- вкусна в близкоизточния регион, но не бих пренебрегнал и мароканската. Тя също не пада по- долу.
Второ, доколко Ливан е все още остров на християнстовото в Близкия изток, според мен, е спорно. Самата история на Ливан е доста сложна. Там има официално приснати 18 вероизповедания- различни християнски и мюсюлмански деноминации+ друзите и други подобни. Християните са мнозинство в областта и остават такова доста дълго време заради политиката на Франция. През 1860 г. след кланетата на християните там под френски натиск Ливан получава автономия в рамките на Османската империя, напомняща донякъде на нашата Източна Румелия. През френския мандат християните са толерирани- те са опора на френското присъствие там. В техни ръце се концентрира голяма част от икономическите ресурси. Постепенно Ливан се превръща в “Швейцария на Близкия изток”. От друга страна там винаги е имало голям брой мюсюлманско население, което се чувства доминирано икономически от християните и проявява ирендизъм към съседна Сирия. Критичния момент е през 1943 г., когато лидерите на мюсюлманите и християните сключват така наречения “Национален пакт”, в който се казва, че християните признават “арабския характер” на държавата и няма да дърпат към Франция, а мюсюлманите към Сирия. Постовете са поделени: президент маронит, премиер сунит и председател на парламента шиит. Поделени са и местата в парламента според религиозното съотношение на основните групи в Ливан. Пъровначално всичко върви добре, но демографския баланс се променя много в полза на мюсюлманите, които имат по- висока раждаемост, а и притока от палестински бежанци засилва проблема, освен че голям брой християни емигрират. Християните отказват да се проведе ново преброяване на населението и да се промени съотношението в институциите. Напрежението ескалира и накрая през 1975 г. избухва прословутата гражданска война, която продължава до 1990 г. и споразуменията от Таиф. Тя дава възможност на външни сили като Сирия и Израел да се настанят в страната. Както се видя от скорошните събития в Ливан, противоречията още не са утихнали съвсем.
Апропо, в средата на месеца имаше годишнина от началото на войната, ако не се лъжа.
При всички положения броят на християните все повече отстъпва на броя на мюсюлманите през последните години. А и самите християни не са единни.
Да, имам приятел - Раоф, ливанец, отдавна живеещ в БГ, бизнесмен, женен, разведен, с дъщеря…
Християнин - цялата му рода вече живее в USA. трябва да му се обадя… отдавна не сме се чували….
Мерси за поста и за хубавия коментар на Ворце - още, още за Ливан и за Мароко, ако може!
Ал, Ворце, ето един линк, който може да ви хареса:
http://www.metacafe.com/watch/389868/salome_part_2/
аз мисля да пиша нещо по темата за танца… но не знам кога ще е.
Ливанската кухня е страхотна
(Но между другото средиземноморските ресторанти в много случаи се оказват предимно с ливанска - ливанската има добра репутация и другите се присламчват към нея.
Вал, пиши за танца! И мен ме вълнува темата. Но той не е ли египетски преди всичко.
Да наистина интересен коментар на Ворце, благодаря му и аз. Всъщност за гражданската война в Ливан наскоро си говорихме с една приятелка, но сега научих повече подробности.
Вал наистина пиши за танца
Ще пиша, скоро ще пиша…
Ал, отнася се по-скоро до Пролетните ти размисли, но - как мога да сложа линк към твой пост - мисля, че ще трявба да реадктираш URL заглавието - иначе ще даде грешка като линк (поне така ставаше доскоро). Моля те, редактирай ‘урла’ на Пролетните размисли - искам да сложа линк в моя нов пост за жабешките яйца и великденските пролетни промени
ама и аз съм една тъпа шматка!
забрави за редакцията - съвсем нормално си излиза линк към всички постове и заглавието Пролетни размисли е второ подред (много съм зле с блог-занаята).
[...] на Саломе’, линк за който поставих в коментар към Ливанска кухня на Ал. > Там Размисли правилно отбелязва, че този [...]