Подсъзнанието може всичко

Книгата на канадския автор Джон Кехоу /John Kehoe/ я прочетох на един дъх за два, три часа с малки паузи. Текстът е лек, написана за широк кръг аудитория. Книгата е много подходяща за начинаещи, които имат интерес към духовното самоусъвършенстване. Общо взето нещата които прочетох вътре не бяха новост за мен, защото и друг път съм попадал на подобни книги, една от тях е “Съзидателна визуализация” на авторите Мелита Денинг и Осбърн Филипс. Онези които гледаха филма “Тайната” ще останат доволни от това заглавие, защото концепцията на това четиво е същото – да мислим позитивно и да визуализираме нещата които искаме да ни се сбъднат. Мислех да сложа няколко интересни цитата от нея, но няма смисъл, всеки може да намери нещо за себе си вътре в книгата. Самооценка, творчески наклонности, съзнание и подсъзнание, сънища и интуиция са само част от интересните неща с които ще ви занимава автора, които освен писател е и лектор и филантроп. От 1997 година поддържа страницата www.learnmindpower.com, която е посветена на системата за позитивно мислене “Подсъзнанието може всичко”. Едно от важните неща, които авторът споменава, е че завистта към чуждото щастие ни пречи да изградим своето, забавя развитието ни и спира постигането на желаните от нас цели.

В тази връзка едно малко отклонение. Наскоро водихме един разговор с приятелка, за това, защо някои автори на книги с езотерична литература пишат, че ние избираме родителите си преди да се родим. Сетих се за примери с лоши родители – добри деца и не мога да си избия от главата, защо има такава нелогична комбинация (макар, че светът в които живеем е пълен с нелогични неща и не трябва да се учудваме на това, истината много често я откриваме по интуитивен път). Та тя каза, че е чела, че преди да се родим ни се е давало няколко възможни “сценария” за протичане на земния ни живот и ние сме си ги избирали според това кой ни пасва най-много. Разбира се в тези “сценарии” няма напълно лесен живот, има всякакви комбинации за това какви проблеми ще имаме и какви недостатъци ще притежаваме и всичко това с цел да ги преодолеем и да добием опит. Звучи налудничаво, но интуицията допуска такава представа за съществуването ни. Ние си избираме съдбата, но и ние можем да я творим и променяме, чрез начините описани в горната книга. И накрая още нещо от нея в тази връзка на мисли. Джон Кехоу твърди, че проблеми всъщност не съществуват, съществуват само благоприятни възможности. Всяка ситуация може да се подчини на волята ни и от нея да извличаме полза. Така наречените проблеми и трудности могат да се използват като трамплин към по-дълбоки прозрения.

(Про)летни (раз)мисли за (гр)адския транспорт

Лятото вече чука на вратата и това тези два дни осезаемо се усети. В градския транспорт не се дишаше, бездомните кучета лежаха на сянка, млади и стари се разхождаха по плажни дрехи, в парковете тревните площи бяха окупирани от малки и големи компании, носеше се къде апетитна миризма на скара и пържена цаца, къде с обонянието ми се заиграваше аромат на марихуана, витаещ във въздуха от неизвестна посока. Въпреки, че пролетта от началото до сега беше дъждовна и мрачна, сега температурите се повишават и жегата започва да ни влияе психически и физически в работния процес. Масите по заведенията навън вечер са пълни, бирата се лее, сладките приказки не секват – става весело.

От първи юли за някои хора няма да е весело защото както вече се разбра билетът в София става 1 лев, а обещаното качеството на транспорт не вярвам да се промени. Старите тресящи се мотриси ще продължат да тракат и да издават остри и чегъртащи звуци, които да пилят нервите на така вече изнервения народ. Преди време четох интервю с една пенсионирана ватманка  – не онази от рекламата на космодиск или май беше от рекламата за наколенките “Ливайн”, тя  в интервюто казваше, че трамвайните мотриси са толкова амортизирани и в лошо състояние, че носят потенциален риск за здравето на пътниците. Едва ли не грубо казано от нейните уста, мотрисите са един вид движещи се катафалки. Преди време имаше инцидент в тролейбус, където се беше появила волтова дъга и беше ударила с ток няколко човека, на една жена високото напрежение й беше стопила пломбите. Тази случка освен, че е трагична е и комична, но да не си представяме такива неща, че може и на нас да ни се случват. Аз редовно дупча билети, освен ако не е за една две спирки и то ако пътувам по маршрута в някой по отдалечен от центъра квартал. В центъра обичам да вървя пеша, така, че ако имам работа и повече време не ползвам транспорта, спокойно си взимам разстоянията от порядъка на няколко километра. Наскоро се шегувахме с познат, че сме любители на спорта хоризонтално пешеходство, вертикалното (планинското) е малко по уморително и за съжаление рядко се практикува.

“Билетът за таксуване на нередовен пътник остава на стойност десет пъти по-висока от цената на билета за пътуване. При отказ да се заплати глобата ще бъде съставен фиш за нередовен пътник на стойност 20 лева.”
Това не вярвам да стресне гратисчийте, напротив може би броят им леко ще се повиши. Наскоро слушах разговор за това как един човек се е отървавал от контролата в градския транспорт – когато го хващала без билет той казвал, че е безработен, че в себе си няма пари и, че отивал на курсове за преквалификация и номерът минавал. Странна работа. Какъв е този човек и какви са тези контрольори, дето му вярват на приказките. То, че градския транспорт е скапан, скапан е, но учудвам се на хора, които получават добри средства, имат стабилни финанси и така да се излагат като не дупчат билети, това не го разбирам. Ромите също са привилигеровани, возят си се на аванта и тях новото увеличение на цените няма да ги касае.
Не се учудвайте, че преди месец Бойко Борисов заяви: „Цената на билета за градския транспорт няма да се повишава от 1 май, както беше предложено. Ще я повишим, едва когато повишим качеството на услугата”. „През следващите месеци предстои преструктуриране на градския транспорт, изготвяне на инвестиционна програма и закупуване на нови автобуси. Не е логично при не толкова добра услуга да повишаваме цената за превоз. ” . Качеството няма да се промени, а обещанията на Бойко Борисов не ги вземам на сериозно. В България е практика цената много често да изпреварва качеството на стоките и услугите, останалото е прах в очите и празни приказки.

Laura Allen и “Мръсно”

Сладураната позната ни от главни роли в сериалите “The 4400″, “Dirt” и участваща в епизодични роли в едни от най-гледаните американски сапунки: “Cold Case”, “House M.D.”, “Criminal Minds” – Laura Allen е бременна и очаква своето първо дете заедно със съпруга си Bruce Weyman. Тази новина я пуснаха тези дни някои американски онлайн издания в рубриките си за шоубизнес. Allen, която е на 34 години (изглежда по-млада за възрастта си) е била модел в Италия през 2006, два дни преди да започне да участва във снимките на сериала на Кортни Кокс “Мръсно”. Това е първата й голяма роля, възлагана до сега във телевизионна и филмова продукция. Тук можете да видите галерия с нейни фотоси качени на личният й уебсайт. Въпросния сериал прекрати снимки на вторият си сезон (заради прословутата стачка на алчните холивудски сценаристи). Излъчи официално 7 си епизод на 13 април тази година. “Мръсно” е гледан средно от 5,2 милиона зрители на седмица през последните няколко излъчвания на втория сезон. Малко повече от 70% от тези зрителите са на възраст 18-49 години. Моето мнение за сериала е, че е слаб, въпреки , че в някои епизоди има интригуваща нишка и динамично действие. Може би най-интересното е, представянето на начинът по които работят жълтите издания, как създават сензация и скандали с цената на всичко.

Sorry, but you are looking for something that isn’t here.

На връх рождения ден на WordPress – критика. Sorry, but you are looking for something that isn’t here или надпис на български: такова животно нема – това често ми показва wordpress от няколко дни когато се опитвам да отворя коментари или самите постове. Показвал ми го е и друг път, но много по-рядко. Някой знае ли какъв е проблема?

wow wow wow

Измина седмица от концерта на Кайли Миноуг – неописуемото с думи изживяване още ме държи. Порових се из мрежата за да видя какви отзиви имаше и попаднах на няколко статии с впечатления от шоуто, които ми допаднаха. Очаквах и негативни описания, но за щастие такива нямаше. Всеки които беше дошъл на събитието, дори до не е фен на австралийската лигла е останал с приятни спомени

Страстната Седмица – обективна статия на диджеят от Метрополис Ясен Петров, които признава, че за първи път е отишъл на поп концерт, при това предубеден, но представата след него му се е променила.

Фееричната Кайли Миноуг

Кайли стихия. Изпепелени сърца

два блога също са описали впечатленията си: Kylie взриви София; Kylie Queen Of Divas

Вече наистина можем да се почувстваме европейци, ако не в реалния ни живот то поне в музикално отношение. Големите звезди започнаха да идват и като, че ли вече не ни притеснява да се бъркаме за суми от порядъка на 50 – 80 лв. за да видим любимите си изпълнители и музиканти. Концертите на Kiss, Ян Гарбарек и Ману Каче, Алборан трио, Роберто Фонсека и Луисито Куинтеро; на електронната сцена клубното присъствие на Десин Масиело, Омид 16Б, Деми и Roni Size бяха препълнени с почитатели и всичко това в рамките на една седмица. Голямото вълнение преди концертите, преживяването по времето им и спомените, които те държат дълго време след тях си заслужават парите и свободното време което може да отделиш. Така наистина може да се почустваш истински жив!

Незавършени сезон 2

“Traveler” (2007)

“The Lost Room” (2006) (mini)

“Surface” (2005)

“Invasion” (2005)

“Drive” (2007)

Все любими и незавършени сериали. Наскоро JU написа един пост как се е чувствал мазохист, че гледа все незавършени сериали, еми точно така се чувствам и аз. Пускат няколко серийки на готин и зарибяващ сериал, след това му спират кранчето на бюджета, къде от псевдоморал, къде от зла конкуренция или от настъпване на мазола на американското правителство. Хайде ако Surface и Invasion наистина има вероятност да имат нисък рейтинг, то останалите три не ми се вярва да нямат голям успех сред американската аудитория. Сега гледам са спрели снимките на най – любимият ми от всички направени до сега докторски сериали “Nip/Tuck” (2003). Кръцни/срежи е заковал на 12 епизод в петия си сезон, останалите 10 епизода за сега нямат ясна съдба.

Долината на вълците – Ирак

“Valley of The Wolves Iraq” или оригиналното му заглавие Kurtlar vadisi – Irak (2006) е до момента най-успешният, скандален, турски екшън филм с бюджет от 10 200 000 долара. За първите 3 дни прожекции е гледан от 1,2 милиона зрители. Попаднах на него съвсем случайно и както се вика: открих топлата вода. Зачетох се в резюмето му, усетих, че ще е много интересен филм – и не се излъгах. Качеството на заснемане е много добро. Актьорската игра, сценария и режисурата също са на ниво. Това което ми направи силно впечатление в “Долината на вълците Ирак” е силното антиамериканско настроение (въпреки, че Турция е членка на НАТО), което е пропито в целия филм за които мога да кажа, че е тежък. Неприятните кадри с мъченията на кюрди и иракчани, унижаването на местните хора от американските войници не ни изненадват с нищо, преди години няколко подобни случая излязоха на бял свят и потресоха Америка и света. Ето хронология на събитията относно Мъченията в Ирак. Оказа се, че в медиите “Долината на вълците – Ирак” е много дискутиран и анализиран. Нямам много какво да кажа за самия филм затова избрах две много интересно написани български статии, даващи поглед върху новото турско кино, както и подробен анализ на самия филм.

Турците поведоха културна война срещу САЩ

Новото турско кино върви по ръба на национализма

Защо не искат да си направят блог?

Познавам хора, които могат да разказват доста интересни неща за себе си и за живота които водят. Те пишат интересни разкази, снимат впечатляващи фотографии, имат свое собствено мнение и водят провокативни дискусии относно дадени, актуални проблеми. Въпреки всичко те отказват да си направят блог защото:

1. Смятат, че информацията на днешно време струва пари. Казват защо да си давам идеите безплатно в блогове, като мога да отида в печатно издание или да се договоря с някой уебсайт срещу хонорар да напиша материал, които да е в помощ на хората търсещи съвет или препоръка. Практика читател да заплаща за достъп до авторски статии, разкази и снимки в блогове в България все още няма (в световен мащаб не знам дали има) и за това те предпочитат да продават произведенията на изкуствата си и интелектуалния труд на медии или да събират текстовете си и един ден да издадат книга.
Моето мнение е, че в нашата страна издаването на книга не носи кой знае какви печалби, пък и за да ги купуват в бъдеще аудиторията трябва да познава творчеството им от някъде. Затова аз смятам, че виртуалната среда е много подходяща за творци и правенето на блогове от тях, може да им помогне да осъществят проекти и продукти които да реализират. Вече има известни блогъри които написаха книги, издадоха ги и сега е факт, че са на пазара.

2. Биха казали много неща които ще им навредят в кариерата и в личния им живот. Казват, че нямат сериозен гръб и са незащитени и за това не искат да напишат материали изобличаващи фирми, организации и личности за нередности които вършат.

3. Трудът им няма да бъде защитен – напротив ще бъде копиран, пиратстван и преработван по неприемлив за тях начин.
Моето мнение е, че на днешно време е трудно да се опази авторското право, най вече в мрежата.

Това е топ 3 на причините от които познатите ми се демотивират да си създадат блог. На мен ми звучат малко като оправдания, но те си знаят…

Столичните роми ще си имат нови къщурки

Строят 10 000 къщи за ромите в столицата

Според мен като чуят тази добра новина много роми ще започнат да прииждат от цялата страна.

“Според арх. Людмил Леонидов, ако цялото семейство работи на строежите, стойността на сградите за тях може да се намали съобразно труда, който полагат.”

От този цитат изникват в мен два въпроса:

Интересно как ще се изчислява кой колко ще работи за да си заслужи евтината цена на къщите. И няма ли да започнат да поизчезват материалите за строеж на домовете.

“Ангел Джамбазки пък предложи настаняването да бъде обвързано с кредит, който те да изплащат през годините.“

Какъв кредит, какво изплащане? За кредит може да говорим, ако са постоянно трудово заети.

“Според съветниците за ромското население в столицата винаги са правени жилища, които те не могат да обитават. Те посочиха за пример случаите преди години с панелните блокове, в които ромите отглеждаха животни на третия етаж, както и с триетажните къщи, на които те разбиха плочите и разпродадоха арматурата.”

Именно, за какво говорим… Мислите ли, че това пак няма да се повтори с тези нови къщи.

Унищожително торнадо – това лято по нашето Черноморие!

Чух тази апокалиптична новина преди час, този път от новините Календар на НТВ. След прогнозите за разрушително земетресение, което очаква в близките години София и околностите – ново 20. Източници на новината са учени от БАН, те предупреждават, че природното явление се очаквало да бъде толкова силно, че щяло да вземе човешки жертви, очаквало се е да има и големи разрушения. Те допълниха още, че в България спасителните екипи не са подготвени за да реагират на бедствието и трябва още от сега да се вземат сериозни мерки за справяне с проблема. При тази новина (ако наистина е научно обоснована и достоверна), със сигурност ще има отлив на чужди туристи, но по важното е наистина да няма жертви. Обилното строителство по нашето Черноморие къде законно, къде не, ако е направено калпаво ще рухне и при това положение наистина ще има пострадали хора. Спомням си как по новините миналата година даваха репортажи за строеж на хотели с пясък от плажа. Този пясък не дава стабилност на сградите, напротив хотелите построени с него могли лесно да се сриват от трусове, ураганни ветрове и др. природни явления, буквално като пясъчни кули. Чувал съм, че смерчовете у нас не са никак рядко явление, особено по морето и в Добруджа. “Миналата година имаше един мини-смерч близо до Приморско, преди 2-3 години имаше доста здрав над къмпинг Смокиня, който разхвърля всички палатки из района” – пише във един юзър в форум по темата. Едно от предположенията морето край Балчик да се отдръпне на 15 м навътре, бяха именно за торнадо или смерч.

Торнадо в Созопол, България

Цунами потроши кораб, лодки и понтони в Каварна