Отново гледах “На прага на рая”(2007).
Не исках да пиша за филма преди месец, защото тогава много се изписа за него, пък и имах нужда повторно да го изгледам за да мога да затвърдя впечатленията си. Лентата много ми прилича на по-ранния филм на същия режисьор, направил въпросния - Акин Фатих – “С глава срещу стената”, да не кажа, че това е продължението на линията в филмите му – любов, рай и ад. Едно нещо не ми хареса във филма и това е отворения финал в които въпреки, че се усеща надежда, пълния хепиенд е спестен и така историята за преплитането на съдбите остава незавършена. Иначе, ако мога да оприлича филма на някой западен, то бих го сравнил с “21 грама”. По медиите го оприличават на “Вавилон” и “Магнолия”, заради подобната му тематика, която разглежда: неща като случайността и предопределението на човешката съдба. За разлика от “С глава срещу стената”, тук мелодраматичността е спестена, историята за съдбите на главните герои е представена изчистено по един увлекателен начин. Въпреки, че темата за смъртта е тази която обединява двете истории, според мен водещата тема която заема централно място във филма е темата за любовта във всичките й разновидности: бащинската, майчинската, хетеросексуалната, лесбийската любов, любовта към родината и силната фанатична любов към религията (ислямисткия консерватизъм).
Представата за Турция, която режисьора пресъздава според мен е обективна и безпристрастна. Ако един европеец изгледа фимите в който Фатих показва турската действителност, може би няма да пожелае тази държава да стане членка на Европейския съюз. Режисьора относно Турция споделя:
“С всеки метър лента, който заснемам в Турция, се опитвам да разбера повече тази страна. Но колкото повече я разбирам, толкова повече се натъжавам. Мразя политическите страсти, национализма. А тази страна повтаря отново и отново едни и същи грешки. Обичам Турция, но снимките там ми костват много енергия, сълзи и кръв.”
Може би голяма част от турците ще се разсърдят на режисьора, че показва страната им от към тъмната страна и по този начин й придава лош имидж, но всъщност режисьора твърди, че това за жалост е турската действителност. Ето какво споделя Фатих за турската бюрокрация, която е показана едно към едно във филма:
“Начинът по който е представена турската бюрокрация в „На прага на рая” не е критичен. По-скоро истината без коментар. Във филма, при ареста на едно момиче – политически активист, зяпачите почват да ръкопляскат. Тъжното е, че това не е режисирано, то просто се случи – на репетицията статистите спонтанно изръкопляскаха. Защото смятат активистите за врагове на държавата.”
Снимките на филма в Турция са започнали на 1 май 2006 и са продължили 10 седмици. „На прага на рая” е сниман в Германия – Бремен и Хамбург, и в Турция – Истанбул, черноморското крайбрежие и Трабзон. Следващия проект на режисьора е филм – уестърн, който ще разказва за европейски имигранти, които заминават за САЩ в началото на 20 век. Планира се да се правят снимки в студиото Потсдам, в Бабелсберг, след това в Ню Йорк и накрая югозападните щати.
Мен пък именно отворения финал ми хареса. Мразя американския модел на хепи енд. Нищо да не се оставя на въображението, а да се надребнява на кашица и да не се оставя нищо на интерпретацията на зрителя. Наскоро преработвах един мой сценарий по изискванията на американски продуценти и сега като си го чета ми се повръща. Набъкаха го с клишета…
Както и да е.
Във филмите на Акин и по точно в последния му, ясно усещам влиянието на източния “обектив”- има няколко “щипки” Маджиди, макар и не толкова мелодраматични. Влияние на азиатската мелодрама. Може би щеше да бъде по- добре, ако филма свършваше по- рано с убийството на германката. Поне Комитата смята така. Аз съм склонен да се съглася донякъде с него.
Иначе използването на политическа линия и лесбийска история стават вече малко клиширани.
Но това е моето мнение.
Мерси, че изказа мнението си за “На прага на рая”! Ще се радвам да коментираш и новият ми пост за филма “Ловецът на хвърчила”.