Пролетни (раз)мисли и случки 2

Размислите и случките през последните три седмици, залежали в черновите реших да ги опиша минимално с по няколко изречения. Простите неща от живота, които са ми направили впечатление. Малко мрън

*****
Диско модата на 80-те години, какъв кич е била. За нея се сетих онзи ден когато видях един съкварталец, които имаше отзад на врата малко опашле прорасло насред късата му коса (сръбско киче). Вълната от подобни извращения беше хит в началото на 90-те от феновете на сръбската поп-фолк музика. Въпреки, че сега никой не носи подобна прическа, моят съкварталец вече близо двайсетина години ходи така. Като си спомних за него, си спомних за дългия маникюр на кутрето, които някои мъже на възраст, навремето също носеха без да са музиканти. С един такъв, добре поддържан маникюр наш роднина редовно си почистваше ушите от нечистотиите в тях.

*****
Пристрастих се към най-вкусно направеното суджу (арабски сандвич) в София. От няколко места съм го опитвал, но толкова апетитно, както го приготвят в халите на втори етаж не съм хапвал. Като се сетя за хрупкавото препечено хлебче, сочното месце и пикантните подправки, направо лигите ми потичат.

*****
Купих си дънки на чешката марка Kenvelo, а на етикета видях, че са произведени в Турция. Разбирам, че имат филиали и в други държави и това е практика и на други известни марки, но исках точно тези дънки да бяха ушити в чешка фабрика. Исках да почувствам чешкото качество. Това е все едно да произвеждат чешка бира в Турция. Made in Turkey лепнато върху етикетите се е превърнало в нарицателно за некачествени стоки и по специално за дрехи. Сещам се, че преди години Kenvelo имаха една много готина реклама с една млада и засукана монахиня, която след като разкъсва одеждите си и се преоблича отива да купонясва. Клипчето къде ли не го търсих и не можах да го намеря.

*****
Точно преди една седмица докато минавах покрай една кофа пред един блок в квартала ми на асфалта беше пльоснат убит рунтав, риж плъх с големината на котката ми. Този който го е изхвърлил как не се беше потрудил да го метне в кофата, ами го е изтипосал на улицата да шокира хората и малките деца. Дни наред мъртвата гадинка стоеше на същото място, само, че преди това беше размазана от кола, а вчера гледам се е бая поразложила, по нея кацат мухи и мирише на лошо. Кофата с боклука, боклучиите я почистват, убития плъх си седи. Нямам думи за селянията…

*****
Тези филми… сякаш пушенето в някои от тях е все още модно. Заиграването с цигарата, бавното издишване на дима, правенето на кръгчета с него… Нали навика/порока да пушиш на запад, пък и в произведенията на изкуството вече е демоде, тогава защо в съвременните филми отново се пафка и то показно. Вече повече от 2 години не пуша. Не съм и сънувал, че пуша, както съм чувал да се случва на другите екс пушачи. Обаче като гледам как някои пали цигара в някоя “лента”, леко си представям как вдишвам ароматен тютюнев дим и се отпускам. Слава богу това е временно състояние.Така или иначе като съм ги отказал съм се зарекъл вече да не ги поглаждам. Сега се чувствам много добре, а миризмата на тютюн дори вече не ми прави впечатление в заведенията.

******
Изчезна ми котарака. Вече повече от две седмици не се е появявал. Разпитахме съседите и хората в квартала, но те казаха, че не са го виждали. Сигурно е убит или сгазен. Мъчно ми е за него, добър котак беше. Може би трябваше да го кастрирам, така щеше да си стои мирен вкъщи.