Имам си нова любимка - Duffy
След като се наслушах на музиката на Ейми Уиненхаус, открих още една прекрасна изпълнителка за която твърдят, че е нейна наследничка- Дъфи (Aimee Anne Duffy). Гласът й е страхотен, музиката й е бижу. Чух я за първи път от музикалните канали и първата й песен “Mercy” веднага се наби в главата ми. Купих си албума и се влюбих в него. 10-те парчета са в ретро поп-соул стил. Музикалните критици казват, че Дъфи е осъвременена версия на звездите от 60-те години - Дъсти Спрингфийлд, Санди Шоу и Лулу (е тези не ги знам). Дълбокия и плътен дрезгаво-хриплив глас звучи толкова приятно и секси в парчетата, че направо музиката те отнася и попадаш в друг свят. Бътлър, бившият китарист на алтернативната брит поп и рок група Суейд, който е музикален продуцент на Дъфи, казва за нея:„Тя израстна без никаква концепция за това какво е готино или модерно, какво би или не би трябвало да харесва, как да се държи и дори как да пее.” Самата тя признава пред медиите, че като малка е слушала много Бийтълс и Ролинг Стоунс и се е повлияла от тях: “Пусках касетите отново и отново, докато накрая не се разпаднаха”
След световната си премиера през март 2008 до сега албумът се продаде в над 1 милион копия само за няколко седмици и достига до №1 в над 11 държави по света. Между другото този факт ме радва. По-добре такива стойностни изпълнителки като Дъфи и Ейми Уиненхаус да се предпочитат, отколкото изпълнителки като Бритни Спийърс, Джесика Симпсън или някои други американски сладникави прохождащи поп идолки. Сега съм се заредил още с албумите на U2 - The golden unplugged album (2008), Norah Jones - Stay with me (A Collection Of Rare Non Album Tracks) (2004) и още джаз само, че без вокали - Earl Klugh - The spice of life (2008).
Няма коментари
Все още няма коментари.
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
