STOP-LOSS – Official Movie Site | Imdb Stop-Loss 2008
Stop-loss е закон даващ право на президента на Америка, по време на война да отложи уволнението на отслужилите редовна военна служба и да ги върне обратно на фронта. От 11 септември 2001 г. 650,000 американски войници са се били в конфликтите с Афганистан и Ирак. 81,000 от тези американски войници, не са се уволнили. Още 30,000 войници бяха изпратени от президента за да водят войната срещу възстанието в Ирак през 2007 г. Още не е ясно, колко точно от тези войници не са се уволнили.
“Отменено уволнение” е поредната доста добра продукция на американското MTV (след предишната му успешна “Freedom writers“). Най-новият филм показва трагичната съдба на един американски войник, които след успешното изпълнение на дълга си към родината – отбиването на редовната военна служба, му бива отказано полагащото му се уволнение и бива призован отново да се върне на военния фронт в Ирак за неопределено време. Ако не изпълни тази заповед, нашият герой го чака затвор за това, че е дезертирал от американската армия и не е изпълнил дълга си. Гадно нали? Като погледнем горната статистика за това колко войници са заминали във военни мисии в Ирак и в Афганистан и колко не са били уволнени, отново ме кара да смятам, че в американската демокрация няма нещо гнило, има много гнили и изкривени неща, които лъсват на показ пред света под една или друга форма. Едно от тези неща е Stop-loss. Америка колкото и неща да е дала на света – интернет, блогове, идеали, идеи и т.н.т, толкова (че даже и повече) му е навредила с “безупречната” си политика и демокрацията която сее навсякъде където има интереси. Спомням си, че през 2004 година имаше един друг случай с осъден за дезертьорство американския войник, който не желаел да участва във “война за петрол”. Сега си задавам въпроса, какви са разходите за войната в Ирак в момента. Отговорите намерих в двете статии:”Войната в Ирак ще струва на САЩ през 2008 г. по 12 млрд. долара на месец” и “Истината за разходите на войната в Ирак” От последната взимам цитатите от книгата на Щиглиц и Билмс:
“И въпреки това през тези пет години в Ирак не е постигнат почти никакъв напредък.” “Не само, че страната е разкъсвана от вътрешни войни, но и целият регион се дистабилизира.” и “Всичко си има цена и няма такова нещо като безплатни войни. А каквото и да стане, САЩ ще платят сметката и то цялата.”
Филма ми напомня на други два: Jarhead (2005) и Lions for Lambs (2007). Ето и пълния сюжет на Stop-loss: Героя от иракската война сержант Брандън Кинг (Ryan Phillippe) прави знаменито завръщане в своя малък тексаски роден град.Той се опитва да възобнови живота, който е оставил с помощта и подкрепата на семейството си и неговия най-добър приятел, Стив Шривър (Channing Tatum), който е оцелял с него в Ирак. Заедно с техните останали другари от войната, Брандън и Стив се опитват да сключат мир с цивилния живот. Тогава, против волята му, Брандън е призован от армията да се върне обратно в Ирак, което преобръща неговия свят. Борбата подлага на изпитане всичко, в което той вярва: връзката със семейството, верността на приятелството, границите на любовта и цената на честта.








Дори да е добър самият филм, няма начин да бъде оценен подобаващо, защото се оляха да правят военни и антивоенни филми последните 2 години. Почти убедена съм, че нито един от всичките тези няма да се запомни, независимо качествата си. И изобщо Холивуд има лошият навик да предъвква и да се възползва максимално от всякакви популярни теми, докато се превърнат в крайно досадни и даже противни.
Да, но всъщност проблематиката е важна. Преди да гледам филма не предполагах, че съществува такъв закон за отмяна на уволнението. В новините на български и английски не се съобщават такива неща. Общо взето филмите насочват вниманието към подобни социални проблеми, които масово са цензурирани в медиите.