Великата тайна на водата

Признавам си, снощи гледах филма за първи път, въпреки, че съм чел доста литература по темата, дори бях писал пост за паметта на водата. Много добре направен филм, които може да се изтегли от тук. От много време насам не обичам да пия чешмяна вода – горчи ми и вкусът й ми е неприятен. Като че ли отвикнах от нея и се пристрастих към минералната вода. Пия я от различни места. Всеки месец си наливам няколко туби, като редувам кварталите от където я вземем: Княжево, Иваняне (преди се ходеше и в Банкя) и Горна баня. От филма се замислих се как наистина хората влияят негативно на водата и й разрушават структурата (структурата е най-важна, а не химическите съставки, както се твърди във филма), правят я нежива. Да припомня, че живата вода беше алкалана, а мъртвата киселинна. Минавайки през толкова тръби за да достигне до домовете ни живителната течност бива лишавана от слънчева светлина, въздух, докосване до камъка или почвата от която събира виталност. Пречистващите съставки я променят драстично. Високото налягане във водопровода също я променя допълнително, както и факта, че хората я зареждат с отрицателна енергия оттам от където минава (улици, сгради). Ето защо от тръбите ни тече мъртва вода.

Водата заема 80% от човешкото тяло. С чувствата и мислите си, дори в нашия организъм ние й оказваме влияние. В офисите, чакалните и салоните за почивка, там където се намира в галони, водата попива от енергията излъчвана от хората и се връща обратно при тях, консумирайки я. Когато бях дете си спомням как няколко вечери роднините ми се събраха пред телевизора сложили бутилки с вода. Цялата работа беше, че даваха Кашпировски. Масовото тв „облъчване“ на руския екстрасенс, май беше към края на комунизма у нас. Мнозина още си спомнят как улиците на София опустяваха в неделните дни, защото на малкия екран заставаше Кашпировски. Той втренчваше поглед към камерите и хипнотично редеше някакви слова, които малката ми руса главица не си спомня. Всеки очакваше чудото на изцелението да изскочи от телевизора, а всъщност се оказва, че самите ние можем да направим обикновената вода здравословна, като й говорим хубави неща и насочваме позитивни мисли към нея.

И в двете части на документалния филм „Великата тайна на водата“ се споменават заслугите на японския учен д-р Масару Емото, които е заснел кристалите които се образуват във водата след произнасянето на различни думи. Въпросният учен буди съмнения с откритията си и за това ме светна един коментар на читател в блога, които преди време написа това:

Не се уморявам да се опитвам да развенчая тази заблуда. Обективно погледнато работата на д-р Емото е псевдо-наука. Проблемът обаче е в това, че той отказва да проведе експериментите си пред научна комисия. Дори фондацията на Джеймс Ранди е обявила награда от 1 млн долара ако той успее да докаже твърденията си

Човекът, който изследва “третирана” вода знае как е била третирана: знае дали на шишенцето пише “любов” или “смърт”. При което подсъзнателно намира измежду милионите кристали такива, които да пасват на думата. Критиците на Емото искат той да проведе т.нар. double blind експеримент, при който нито фотографът, нито анализаторът да не знаят какво е било написано на шишенцата. Ако тогава се стигне до същите резултати, то това е научен подход и теорията има шансове да бъде приета като научна. Факт е обаче, че Емото отказва да проведе такъв експеримент, както и отказва работата му да бъде разгледана от колеги (т.нар. peer review, неразделна част от всяка наука). Това според мен е достатъчно да дискредитира която и да е теория и да я запрати в страната на псевдонауката.
Допълнителни аргументи в тази полза са това, че:
1. Фондацията на Джеймс Ранди (http://www.randi.org/jr/052303.html) е предложила парична награда от 1 милион долара на този, който успее да докаже теорията на Емото. До ден днешен не е спечелена.
2. Д-р Емото има диплома от неакредитиран индийски университет (Open International University for Alternative Medicine), което лично за мен хвърля сянка на съмнение.
Все пак той е успял да намери среда, в която да се реализира – лошото е, че е за сметка на нищо неподозиращи обикновени хора, които нямат обширен поглед върху това какво е наука.

Така или иначе вече знаем каква скрита сила и качества притежава водата. За това нека се възползваме от тях и направим живота си малко по-добър.