Екзорсизмът и една истинска история



Този текст дълго стоеше в черновата на блога. По едно време даже мислех да го изтрия. Днес реших, че му е дошло времето да бъде показан.

Какво е екзорсъзъм?

„Екзорсизмът на Емили Роуз“ – беше стряскаща история по истински случай, екранизирана във филм, които излезе по кината през 2005 година. Истинската история, която се случва през 1976 г. принадлежи на младата германка Анализе Михел. Тогава католическата църква официално обявява, че 18-годишното момиче, което учи в германски колеж, е обладано от зъл демон. Момичето умира, а свещеникът и помощниците му, приложили екзорсизъм върху него, са изправени пред съда. Първият е обвинен в убийство. Процесът се провежда в Бавария, където е родена Михел през 1952 година. В началото на тази година се появи новината, че румънски свещеник е убил монахиня по време на екзорсизъм По повод филма и историите около екзорсизма се сетих за една истинска история, която ми разказа една жена която в момента е щастлива и вече вярва в паранормалното.

Ж. е 41 годишна, има две деца и никога през живата си не е вярвала в съществуването на бог, духове и задгробен живот. Беше много предубедена и недоверчива към екстрасенси, гледачки и лечители. Познавам я като зряла жена с уравновесен характер, силна воля и с респектиращо излъчване. Не бях я виждал много време и се случи така, че един ден се срещнахме в едно открито заведение. От приказка на приказка се заговорихме и за по-сериозни теми. Забелязах голяма промяна в нея, попитах я какво беше станало с нея преди три години, когато изведнъж изчезна от полезрението на общи приятели и познати. Защо спря да ходи по любимите си заведения и на какво се дължи видимата промяна в характера и поведението й. Каза, че това е дълга история, за която не обича да говори, защото и навява тъжни спомени. След малко увещаване и предположения, изказани от мен по повод това което си мислех, че се е случило, тя каза, че ще ми разкаже какво в действителност е станало с нея, но преди това трябва да й обещая, че няма да се смея и да я помисля за луда по повод невероятната история която ще ми разкаже. Обещах й, че ще взема всички нейни думи на сериозно и, че може да разчита на приятелски съвет и подкрепа от моя страна. Ето и самата история.

Ж. живееше щастлив семеен живот – беше омъжена за добър съпруг, както казах имаше две симпатични деца, работеше в адвокатска кантора и печелеше добре. Имаше приятели и много познати. В периода когато изчезна от всички, ние научихме изненадващо от родителите й, че е заминала да живее в Норвегия при сестра си. Запитахме се какво толкова се е случило сериозно, та Ж. да си зареже работата и семейството и да заживее в странство. Оказа се, че тя въобще не е заминавала в чужбина. Била си е тук, в България, но е имала тежка емоционална криза, която дълбоко я е сринала и я е накарала я е да търси усамотение. Какво се беше случило с нея. Изведнъж щастливият й спокоен семеен живот се е бил сринал до основи и според думите й се е била вкарала в голяма беля. Атакуването с поредица от нещастни случки и лоши новини я е изненадало неподготвена. Проблемите които имаше бяха и от семеен и от професионален характер. В основата на семейните проблеми стоеше съпружеска изневяра, в професионалните – партньорска изневяра. Бедната жена е почуствала силна болка от предателствата и се е почуствала сама и безпомощна. Самата тя е имала тежко детство и винаги си е мечтаела за здраво семейство. Когато мечтата й се е сбъднала, за нея това е било най-хубавия момент в живота. Сега в периода на разруха, се е чувствала като непотребна вещ. Мислеше си как всичко смислено и постигнато дотук в живота й беше унищожено, при това за много кратко време. Какво бе станало с нея.

Един следобед, тя присъствала на рожден ден на нейна добра приятелка. Събрали се няколко дами и заформили женско парти в двора на къщата на рожденичката. На Ж. проблемите й били толкова много, че само за парти била. Въобще не е искала да присъства на празненството, мислила е някакви извинения, но в крайна сметка е решила да отиде, за да не обиди приятелката си, пък и си е мислила, че може да се откъсне за малко от нещастието си. Държала се е привидно спокойна. Сложила си е мила и любезна маска с която да скрие изгарящата я от вътре отрова. Казвала е на хората, че е добре и, че вкъщи всичко е наред. Едвам е сдържала сълзите си когато е слушала как другите дами са се хвалели с какво ли не. Усещала как от тях е лъха безгрижност и безоблачен семеен живот. Една е щяла да ходи на екскурзия в Тунис, друга си купила нов апартамент на морето и в момента със съпругът й си го обзавеждат, на трета детето й заминавало да следва в чужбина… Все хубави неща се случвали с приятелките, за които Ж. се радвала, но с болка се сещала, че семейството и кариерата са се разпаднали и, че сигурността в живота й, вече е изчезнала. Тръгнала си е по-рано от партито и по пътя за центъра се е разплакала. Изпитала е силна ярост от това което се случва на нея. Питала се е с какво е заслужила тези нещастия и се е проклинала за глупостта и доверчивостта си. Вътрешно тя се е убиждала с какви ли не думи, мислела си е за самоубийство – да се хвърли пред първият автомобил който срещне. Афектирана, тя е изпаднала в състояние на амок и по нейните думи не знае как се е озовала в трамвая отиващ в нейният квартал.

В трамвая се е почуствала много странно. Била е замаяна. Усетила някаква студенина в тялото си и някаква тежест в главата си, която била изтръпнала. Щом слязла на трамвайната си спирка това чувство отминало и тя се прибрала благополучно в апартамента. Същата нощ имала кошмари. Сънувала грозни и размазани лица, които и крещели някакви думи. Още щом затворела очи, тези лица идвали към нея едно след друго. Доближавали се и изчезвали. На няколко пъти тя се събуждала и не смеела да заспи. На следващия ден кошмарът й се повторил, само, че през деня. Започнала да чува някакъв глас, които и отговарял, когато водела вътрешен диалог със себе си. Цялата се е била вцепенила и се е много уплашила. Имала видения на образи, които са я плашели до смърт. Това се повтаряло ежедневно, но според думите й, най са били страшни нощите. Разказваше една често срещана ситуация – как си седяла на масата спокойна, и как нещо изведнъж я бутнало или как понякога не си контролирала ръцете и краката. Нещото си играело с тях. Това е ставало когато е била в отпуснато състояние. Отначало помислила, че полудява, най-много я било страх да не направи нещо лошо под контрола на обсебилото я същество. Един ден решила да сподели проблема с майка си. Разказала й, за всичко което се случва с нея. Майка й първоначално не приела думите й на сериозно, но забелязала драстична промяна в поведението на дъщеря си и леко се поуплашила. Един ден двете отишли на препоръчан от тяхна позната екстрасенс, които се занимавал с откриването на духове и мъртви души. С помощта на камера, той показал над главата на жената, голямо черно петно като балон. Екстрасенсът открил, че в Ж. са се настанили блуждаещи духове, които са били от ниските енергийни нива. Причината за обсебването била изпитаната ярост, която е отключила енергийната й защита е така е привлякла неканените гости. Човекът с паранормални способности казал на Ж., че гоненето на духа щяло да стане трудно и за това се изисквало силна вяра и воля. На първо място жената трябва да се пребори с вътрешния си страх към невидимите натрапници. Втората стъпка била да започне да се моли на божественото, да се обгради с позитивни мисли и чувства, да си представя как силна светлина облива тялото й, и от тази светлина струи любов. В началото всичко това било трудно изпълнимо, но Ж. се въоръжила с търпение и смелост и малко по малко изгонила духовете, които са я безпокоили близо година. Започнала да мисли позитивно. Измислила си няколко мантри, които редовно си повтаряла когато усещала страха. Започнала да медитира и да прилага положителни визуализации. За нея бил започнал нов духовен етап от живота й. Преоткрила света и себе си, тя каза, че вече не мислила толкова много за материалните неща, колкото е мислила преди.

Останах изумен от разказа на Ж.. Повярвах й защото, очите й не лъжеха. В тях видях много болка и ужас, когато разказваше за неприятните случки които е преживяла. Усетих, че беше напълно искрена. След този разговор се замислих за много неща в живота. Едното от които е, че силната ярост и гняв наистина привличат много лоши и опасни неща в нас. Второто нещо е, че най-много сме уязвими когато сме уплашени. Борбата със страха е трудна, но не и непостижима. Страхът привлича и задържа определени енергийни същества от низшите кръгове. Когато човек спре да се страхува всичко лошо изчезва. Според думите на Ж. спасение е почувствала, когато е спряла да се страхува. Тогава се е освободила от чуждото присъствие. Запитах се на какво друго бихме се опрели в кошмарен момент, затънали в нещастието, ако не на нещо положително като енергия или образ. И накрая заключих, колко е важно човек да мисли за себе си в добра светлина и никога, дори мислено да не си представя, че му се случва нещо лошо.

About these ads

30 Responses to “Екзорсизмът и една истинска история”


  1. 1 longanlon август 12, 2008 в 12:21 pm

    Самият факт, че двете с майка й, при очеведен неврологичен и психически проблем, са потърсили помощ не при лекар, а при екстрасенс, говори достатъчно за тях.

  2. 2 Joro Pentagram август 12, 2008 в 12:24 pm

    Много добра история!

  3. 3 Val август 12, 2008 в 3:07 pm

    Любопитно ми е кое те накара да решиш да извадиш чакащия пост или беше импулсивно решение?
    Вчера дадох книгата ‘Екзорситът’ (Eng version) на дъщерята на една приятелка. Поводът при мен беше молбата й за някоя интересна книжчица на английски. Оказа се, че страшно обичала подобни thriller истории… което не знаех предварително.

    Ж. разказа ли нещо за сънищата си?

  4. 4 Графът август 12, 2008 в 6:02 pm

    Тази история ме доведе до едно хрумване, което можете да прочетете тук: http://vascont.wordpress.com/2008/08/12/po-povod/

  5. 5 albinos август 12, 2008 в 11:48 pm

    @Val дълго време се чудих как хората ще възприемат тази история. За някой невярващ човек в тези неща, това ще са пълни глупости. И аз може би на първо четене без да познавам героинята бих си помислил, че това преживяване е плод на психическо заболяване, но познавам въпросната личност повече от 15 години.

    Написах коментар при графа, които слагам и тук:

    Графе познавам много добре жената. Докато ми разказваше историята, усетих, че не ме лъже. За такова нещо не би ме излъгала, няма и причина поради която да го прави. Психически е напълно здрава, родителите са и добри хора, които са и осигурили добър живот. Но не съм разказал някои важни неща за нея, които биха ви убедили в историята, защото рискувам да ми се разсърди. Нека да го кажа с няколко думи: имам наистина основателни причини за да приема нейната история за реална, но не мога да ги споделя публично. Дано да я убедя в близко време да напише текст с подробно описание на преживяванията си и извода/обяснението до които е достигнала за себе си.Тя има много ясен и категоричен отговор на въпроса: защо и как й се е случило това нещастие.

  6. 6 Муниконтин август 13, 2008 в 12:15 am

    Хубаво е, че си се решил /а да я разкажеш! Мисля, че нищо случайно не става на този свят! Вероятно някой отчаяно се нуждае от тази история. Дано да я открие в блога ти!

  7. 7 Val август 13, 2008 в 1:13 am

    Аз искам да знам дали ти разказа сънищата си – споделила е, че нощите й са били на-ужасни… или е било все това – с лицата?

  8. 8 albinos август 13, 2008 в 9:05 am

    Тя ми разказваше, че щом е затворила очи веднага са й се появявали лицата, които са били изкривени. Идвали едно след друго. Ще я питам за още подробности стига да я засека някъде.

  9. 9 ImPRESSed август 13, 2008 в 10:18 am

    albinos, по принцип не съм вярваща и считам, че естрасенсите са шарлатани. Но не за пръв път чувам за подобна история като на познатата ти. Дори не просто подобна, а същата във всичките и детайли.

  10. 10 Djudje ноември 25, 2009 в 3:39 pm

    Вижте сега аз съм вярващ и т.н. , но духове , въобще паранормални работи не могат да се заснемат с камери или каквото и да е.Въпросната жена Ж. може наистина да е имала такъв проблем , не казвам че е нямала , но екстрасенската мисля че е някоя шарлатанка.

  11. 11 velizar януари 31, 2010 в 10:30 pm

    molq te ako moje iskam da se zapoznaq s teb i tazi jena.mn interesna istoriq i iskam da napi6a kniga za tova…

  12. 13 мим април 16, 2010 в 7:02 pm

    Ммм.. моето мнение е,че все някъде има такива паранормални случки и всеки разказва.Аз лично с очите си съм виждала непризован дух,даже 2 пъти,но на определено място и даже имам и 2-ма свидетели,които бяха с мен на мястото.А колкото до кошмарите,те са подсъзнателни и са следсвие на страха точно за това шарлатанките ти леят куршум.Аз лично вярвам,че може да се случи на всеки и зависи от психиката дали ще го преодолееш или не.Но смятам,че е или болестно състояние,причинен срив от проблеми или е самовнушение на личноста,но не мога да твърдя нищо,докато не видя със собствените си очи. Както се казва „Око да види,Ръка да пипне“.
    За себе си мога да твърдя,че ако видя такова нещо (размазани лица) или ще ги подмина,или ще тръгна да общувам с тях да видя толкова ли са надъхани да ме плашат.

  13. 14 Кико април 18, 2010 в 9:16 pm

    Как се казваше… „скептикът и на себе си не вярва“… може би ви реябва малко повече смелост. И за ваше … убеждение ( ако щете) дори самият ридрих Енгелс, този фундамент на марксистко-ленинската здравомислеща идеология е написал и той един при това не лош труд по въпроса за паранормалното и доказателства за съществуването му. Ако някой се интересува, нека да потърси и прочете „Диалектика на природата“.

    Поздрави!

    Кико

  14. 15 Кико април 18, 2010 в 9:19 pm

    Послепис..

    Авторът, за когото писах в горния пост е Фридрих Енгелс :)

    До скоро четене/писане

  15. 16 Bull май 13, 2010 в 1:39 am

    „И накрая заключих, колко е важно човек да мисли за себе си в добра светлина и никога, дори мислено да не си представя, че му се случва нещо лошо.“ Относно това изречение, с което завършва публикацията, искам единствено да добавя, че чуждите мисли, когато са целенасочени спрямо някой човек, също могат да му навредят, дори той самият да не е настроен негативно.

  16. 17 ani юни 21, 2010 в 11:20 am

    jhyjhfjjtjngnfgifnngngiirhhgngnejgfghfugrthrtghrgbhjfgjfirhhghghfjfkjdjhhjejenqanswhdehehehfhhfgfjghfhf
    hfughgruhgufhgrfghhguhgbgfhfgfjgnfjgnfgnfjgfgfg
    gnngfngfn
    hgjg
    ggkkfgkfggmkfkgkhgmg

    jgjfjfgjfkgfkgkjff
    gfhgfhbdfhdufhjbfdjvhvbf
    djfdhdjfhjhjd]dfjdfjdifjdfd]jhddhfduhfdhf
    dfhdhfdhfdhfhf
    dhbdjfhdjfhdjfhhshhhhhhhfdhfdgdhfskfhdgfdhfskawhduegfeghdfgdhfgdhgfskwedhgddhgfdhcgfvfdkhsiuadhegydgfhvgdshhhhhwaiduu idhsuhhgfhghgsiuhfeufhuefhuehfdueheefuheehdfhrhgfrdyfhdfhdufheefhgffffffvgvgryfguehfeuiefhedhfeueufhhhrufhrduhfrufhrufhrufhrhfrufhrufhuhrrhfhrhfrufhhfhrufhurhfurefhhefhehrhefhehrhehrhehrehrehrehrhrehhrehreuherhreehehed
    dhfdhfhdfdfhdfbdhdhfbhdfdfhedfdfhbdfdhjdfbhdfbdjbvcfn
    dfhdhfdjfdfddjdhfhkdscbfuejcbdjskchdcjddhdhdbfuhhff
    fhduhuhhjdjfhdfhfhdjfhdjfjfhdufhufhehrwejdhjehjpaeidowqjedwdjshedjfdvbhdfb
    djfdjhffhdhhfhfhfhfhfhdndsbndvbcvvbcbvcvcvbvbcbnbnrtn hrhfdhfjvf
    fbjdjdjfd
    dhdjd
    fdjj
    v
    jkfjfkddjfdofkd
    fjkfdpfdjdgfhghfgfghfjhjdhfdjfhdjfhdfvewuiewsdhdccccc
    hfdhdhhdbfhfgdgdhhdchchcgvhff]

  17. 18 ani юни 21, 2010 в 11:21 am

    6ega tova koeto napisah ne znaeh 4e pisah na latinki

  18. 19 Eli юли 3, 2010 в 10:11 pm

    До преди извесно време не вярвах в духове и т.н но мога само едно да ви кажа има духове и те са сред нас.

  19. 20 velizar август 8, 2010 в 5:13 pm

    neka koito e imal sre6ta s nqkakvi duhove ili prizraci da mi pi6e…

  20. 21 velizar август 8, 2010 в 5:14 pm

    neka koito e imal sre6ta s nqkakvi duhove ili prizraci da mi pi6e na e-maila…

  21. 22 desislava януари 25, 2011 в 12:32 pm

    Po princip az ne znam dali da vqrvam ili ne prosto znam 4e ima ne6to paranormalno ne znam kakvo e 4uvala s1m za mnogo realni slu4ki no dali sa verni nikoi ne moje da mi obqsni az li4no s1m 4ovek na prikliu4eniqta i iskam da otkriq mnogo otgovori ! koito ima jelanie neka se svarje po nqkakav na4in ili ima naistina dokazatelstvo 4e duhove sashtestvuvat !

  22. 23 mimi януари 31, 2011 в 8:53 am

    mmm nz za vas hora ama az prodyljavam da si mislq 4e toq hilm ne e deistvitelen sly4ai…moji da ima neshto istinsko..no shte e mn malko…;]] nqma kak da sa naredeni taka neshtata ako vi4ko e istina…osobeno kogato se vijda s bogorodica…;]]

  23. 24 mimi януари 31, 2011 в 8:57 am

    a shto se odnasq do demoni,duhove i tem podobni…nikoi nemoje da kaji che te su6testvyvat dokato negi e vidql i obratnoto…az sum na principa 4e ako nevqrvam v takiva neshta negi namiram..ili po to4no te men ne namirat..;dd

  24. 25 tereza юни 14, 2011 в 10:46 am

    ekstra eeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee:D:D:D:D:D:D:D:D:D

  25. 26 tereza юни 14, 2011 в 10:47 am

    i aaaazzzzzzzzzzzzz vqrvam v takiva istorii

  26. 27 tereza юни 14, 2011 в 10:48 am

    iskam da kaza na ani da ne pise na latinski zastoto niakoi hora ne mogat da 4etar

  27. 28 anonimna септември 20, 2011 в 2:15 pm

    longanlon, лекарите не са безгрешни чел ли си коклко хора са си отишли заради лекарски грешки, в това число и една моя приятелка след като роди, получила кръвоизлив и след като не са й обърнали внимание навреме преминал в сепсис и вече я няма без да може да види детето си. Така че според мен няма кой знае каква разлика

  28. 29 nqkoi? декември 3, 2011 в 6:57 pm

    A ako nqkoi e spestl ne6to ili go e prikril?

  29. 30 rumii август 10, 2012 в 2:17 pm

    az sam vijdala mn pai,dori sam govorila mn pati s tqh..nz kak se slu4va,no e fakt..


Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
август 2008
П В С Ч П С Н
« юли   сеп »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,032,020 hits

Flickr Photos

More Photos

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: