Ако кажа, че съм разочарован от много неща в тази наша страна (и вече няма на къде) това няма да е новост. Мисля, че все повече затъват – и хората, и институциите, и системата, и всичко. Сякаш вече оправия няма…или по-точно народа ни не желе да я постигне. Общо взето картинката за много неща ми е ясна и за това не смятам да пиша за тях, първо защото ще се повторя с мненията на други пишещи и второ омръзна ми да си съсипвам ежедневието с негативни мисли и анализи на случващото се в политиката вече 20 години. Изписва се много, говори се много, шуми се… и какво се (на)прави за да има промяна – нищо. Вече започвам да изпитвам една апатия. Защо е така. Давам пример със проблема, който наскоро беше (и все още е) актуален – спирането на топлата вода на жилищните блокове и кооперации. Щом като хората мируват и си стоят спокойно от факта, че няколко дни нямат с какво да се изкъпят и измият, какво повече да се каже за обществото ни. В коя държава в ЕС такова нещо става? Дебелокожието и пасивноста тук са безгранични. Сякаш повечето ни съграждани не живеят в 2008 година. Освен това се налагат санкции за неплатени сметки за топлата вода още от татово време.
Имах чувството, но всъщност това се оказа реалност, че всеки срещу всеки воюва в тази малка държава. Някои воюват по-тихо и ненатрапчиво, други воюват по-агресивно и дори видимо. Войните са на всякакво ниво и във всяка професионална област. Давам няколко примера. Наскоро посетих личния лекар за консултация. Поговорихме си за общи неща и се заприказвахме за фармацията. Лекарят ми каза за нищо и по никакъв повод да не се доверявам на препоръки за каквото и да било лекарство, предлагано ми от аптекарите. Те в момента били по-хищни от всякога и предлагали агресивно лекарства на определени фирми. Същите фирми плащали добре на фармацевтите-продавачи за това, че им пробутват продукцията. Това най-често ставало когато клиент поиска определено лекарство, а аптекаря му казвал горе долу следното: нямаме това лекарство, но може да ви препоръчаме негов заместител, на по-добра цена и с по ефективно действие…
Много от препоръчаните лекарства от аптекарите били силини (и с много нежелателни реакции) или такива, предлагани/продавани не по предназначение. Още повече, че се продават някои лекарства без рецепти и то на подрастващи. Така лесно ученици могат да се снабдяват с медикаменти, имащи психотропен ефект, които вероятно ще ги смесят с алкохол и така ще се дрогират. Войната сред фармацевтичните фирми и компании наистина е много действаща и дори агресивна, защото от продукцията им идват много пари.
Но и лекарите не падали по-долу от фармацевтите. Личния доктор ми каза за случай, когато нейни колеги работят също за определени фирми, произвеждащи или внасящи лекарства. Същите предписвали техни продукти, като въобще не се съобразявали с здравословното състояние на пациентите си. Още по фрапиращи били случайте, когато без да има нужда лекари назначавали на пациентите си ненужни манипулации и операции при свои колеги. И ако горе ставаше дума за пазарна война за повече потребители, тук става дума за лекарска война за повече „болни“ пациенти. Миналата година стоматоложката ми каза същото и за колегите си, че някои от тях откриват в устата на пациента повече здравословни проблеми, отколкото самия той има. Зъболекарите работят също с определени фармацевтични фирми и зъботехнически лаборатории, така, че и там има битки.
Останалите малки войни (нелоялна конкуренция) всеки може да разпознае почти навсякъде. Войните в малкия и среден бизнес, войните в медиите, войните в занаятчийството, войните в образованието… Това ще кажете не е новост за България. Да, така е, но в последно време този проблем така се е увеличил, че видимо е станал масов и човек много по-често се сблъсква с него в ежедневието си. Но най-лошото е, че както по-горе писах, това става по много агресивен начин, като се използват опасни инструменти за манипулация. И това ще продължава да е така защото, безнаказаността и не спазването на закони храни малките войни, които един ден ще порастнат в големи…
albinos
Скорошни коментари