L: Change the World (2008)

L: Change the World (2008)

Държава : Япония
Жанр: Криминален, Драма, Ужаси, Трилър

Той стана един от любимите ми японски филми. Въпреки, че японското кино е по трудно смилаемо и е малко или много по-странно за нас, европейците, има филми които се запечатват много дълго в паметта ни, с добре разказаната история в която има и силна доза човещина. „Л променя светът“ е част от поредицата Death Note, която е съставена от пет игрални филма и аниме адаптация, състояща се от 37 епизода. Всички тези са дело на писателя Цугуми Оба и художника Такеши Обата. Поредицата започва да разказва за отегченият до смърт Бог на Смъртта, Риук, които решава да напише правила за убиване в своята тетрадка „Death Note” и да я изпусне „случайно“ на земята… Ако тя попадне в ръцете на човек, той ще може да убива, всеки и по всяко време, стига да знае как изглежда и да запише името му в нея.Тази тетрадка си намира своя притежател в лицето на гениалния ученик Райто Ягами, който смята, че светът е в опасност и решава да унищожи престъпността на земята… Властите са в недоумение, когато един подир друг масови убийци и рецидивисти почват да умират от сърдечни удари навсякъде по земята. За да разкрие тази мистерия, Интерпол наема един нестандартен дедектив, с псевдоним L, който да залови причинителя на геноцида. Така започва опасната игра на котка и мишка между Райто и L, в която изгубилият ще изгуби и живота си…

Филма „Л променя светът“ проследява последните 23 дни от живота на Ел, когато той намира решение на случая с група от био-терористи, която цели да унищожи голяма част от човечеството с вирус, който е десет пъти по-опасен от вируса Ебола. Той взема със себе си малко тайландско момче, което е живеело в село, в което всички са се разболяли от изкуствено създадената болест, а то е оцеляло благодарение на някакъв ген в организма си, които отблъсква вируса. Към тях се присъединява ученичката Maki Nikaido, която е станала свидетел на убийството на баща си, който е учен, разработващ антидот на вируса. Маки може да бъде носител на вируса, но без да й навреди, поради ниската си кръвна захар, с която се храни вируса. Мрачната атмосфера на филма, внезапните сюжетни обрати и постоянните опити на двете страни в конфликта да надхитрят противника си ще ви задържат залепени за монитора. След като свърши филма почуствах някакво хубаво задоволство, каквото рядко изпитвам след гледане на филми. Това го сравнявам с това да слушаш някакво музикално парче, което да те грабне дотолкова, че след като свърши, все още да продължаваш да изпитваш ефекта му, отекващ в съзнанието. Или да прочетеш някаква хубава книга, която да ти напълни душата и да се почувстваш блаженно.
Филмът е пуснат в Япония на 9-ти февруари 2008 година, имаше примиера в Хонг Конг на 7 февруари 2008 г., в Сингапур на 21-ви февруари 2008, и сега се очаква да бъдат пуснати в Обединеното кралство на 29 декември 2008 година.

Sleuth (2007)

Sleuth (2007)

Държава : САЩ
Жанр: криминален трилър

Филма е римейк на класиката със същото заглавие от 1972 г., създадена по пиесата на Антъни Шафър, за която става носител на наградата “Тони” на Бродуей през 1971 година. В ролите участват само два актьора: Джуд Лоу и Майкъл Кейн. Мога да кажа, че актьорската им игра, която е основна за филма е страхотна. Добре изградени психологически образи, които те пренасят в различни състояния и те изненадват с голямата палитра от емоции и реакции. С право филма е наречен от критиците хипнотичен, стилен и завладяващ. “Детектив” ми напомня на филмите на Питър Грийнауей, където изкуството-театър се инфилтрира в изкуството-кино и се прави по много колоритен, леко екстравагантен и интелигентен начин. Сценарият на пиесата е адаптиран за големия екран от носителя на Нобелова награда за литература Харолд Пинтър, а режисьор на лентата е Кенет Брана. Сигурен съм, че  „Детективът“ ще го изгледате на един дъх и накрая можете да останете без такъв.

Сюжет:

“Детектив” е  разказ за сложните взаимоотношения между двама артисти. Единият е богат писател на криминални истории, а другият – безработен актьор, който има любовна връзка с жената на писателя. За да си отмъсти, писателят въвлича актьора в сложен и извратен план с опасни последици. Започва игра на котка и мишка, в която един брилянтен ум се изправя срещу друг…

Lost City Raiders 2008

Lost City Raiders 2008

Държава: Германия
Жанр: Приключенски, Фантастика, Екшън

Започнах да пиша и за филми които не са ми харесали, но това е така защото се лъжа по описанията и ревютата, които са написани в различни сайтове.“Похитителите на изчезналия град“ като цяло ми се стори много слаб и изкуствен. Сценаристите и режисьора сякаш набързо са попретупали работата си и са направили някакъв повърхностен филм, които повече би му отивало да бъде анимационен, но с задачата да бъде по изпипан. Като визия германския sci-fi екшън е досущ като американските, дори се питах дали дублажа не е немски, а пък актьорите да говорят на английски, но се оказа, че не е. Познатото лице във филма е актьора Ian Somerhalde, познат от сериала „Загубени“, които там играеше за малко време ролята на Буун (Boone Carlyl). Иначе актьорската игра също ми се стори много е изкуствена и позьорска, няма някакъв хумор или свежи реплики. Чудя се с какво да запомня този филм, като не намирам нещо ключово, с което да си направя асоциации. Накрая имаше известна доза напрежение, в развръзката, но като свърши филма не ти дава повод да се замислиш каква приказка си гледал и какви емоции си изпитал. Смятам, че „Похитителите на изчезналия град“ може да се хареса предимно на детската и тийнейджърската аудитория. Чудя се дали грешката на някои европейски филми е в това да копират американските или просто екипа не е добре подбран за създаването им. Германските филми никога не съм ги взимал присърце, въпреки, че има стойностни, но за първи път попадам на толкова слаб техен филм.

Сюжет:

В близкото бъдеще нивата на океаните драстично се покачват и наводняват голяма част от континентите. Човечеството е почти изтребено, а последните оцелели се спасяват всеки, както може. Богатите живеят в специално пригодени градове, които могат да устоят на наводненията. Бедните пък са оставени на произвола на съдбата. Има обаче и трета група, която се е специализирала в оцеляването и проникването в наводнените градове. След една изненадваща заповед на Ватикана цялата надежда на човечеството се оказва в ръцете именно на хората от третата група – които, освен оставени скъпоценности, ще трябва да търсят в наводнението градове и нещо много по-ценно!

пп. Сетих се, че една единствена реплика ми направи впечатление и това беше следната: „Отчаянието ражда гении“. Когато беше повторена за втори път, имаше и отговор от един от актьорите: “ Отчаянието поражда и язва“…

Back to Oldskool част първа

Вече окончателно минах на ретро електронна, хип хоп, соул и р’н’б вълна. Зимното време много ми действа зле, не понасям леда и студения вятър и единствено което ме стопля докато съм в движение е да слушам хубава музика. Изобилие от хубава, нова музика, като, че ли за момента няма, а пък и завали ли сняг и взема рано да се смрачава, нещо ме обзема носталгия по стари, но добри парчета и албуми от мойта младост. Първо се започна с групата Soul II Soul. Видях, че на едно място са качили цялата й дискография и много се зарадвах. От доста време търсех всичките им албуми. Групата е готина, кефи ме стилът им смесица от соул, фънк и на моменти леко джази. Като се сетя за името на британците в главата започва да ми се върти техния мега хит Back To Life. Завръщането към корените на олдскуула, като част формирането на музикалният ми вкус, продължи с издирване на цели дискографии или отделни албуми на групи и изпълнители издавали музика в края на 80-те и началото на 90-те години. Сред тях намерих любимците си Black Box, които са прочути с известните итало хаус класики като: Ride on Time, Fantasy, Everybody Everybody, Strike It Up. За съжаление на Блек бокс не можах да намеря техният албум от 1995 година – Positive Vibration, но пък се сетих за яката електронна група Inner City, известна с класическото си детройтско хаус парче „Good Life“. Семпъла с мелодията на това парче до ден днешен се използва в много в създаването на клубни парчета. Албумът им от 1988 година „Big Fun“ стоеше в някакъв забутан тракер и нямаше никакъв сийд

Много харесвам плътните вокали на чернокожи изпълнителки в хаус и соул музиката като Loleatta Holloway, Martha Wash и, като на вокалистките от култовите Snap и C+C Music Factory.  На CeCe Peniston известна с класиката Finally и на Rozalla, известна с Everybody’s Free открих само по един техен албум, един такъв се намира и на Crystal Waters (Storyteller го имам още на касета, но ми трябваше предишния „Surprise“ от 1991), спомняте ли си тяхната много известна Gypsy Woman. От ранните електроники се ощастливих и с цялата дискография на The Shamen. В началото на 90-те много често въртяха по доброто старо МТВ, техните клипове на парчета като Phorever People, L.S.I., Move any Mountain.

Върнах се към времето когато беше актуална електронната, хаус и евро денс музика върху която се пее рап (2 Unlimited, Technotronic, Snap, Culture beat), това не беше лошо това явление, но към края на 90-те години съвсем изчезна. Сега се сетих и за Capella, които в началото нямаха рапър и певица и в първия албум, правеха добър итало хаус. Все пак метнах и техната дискография в една папка. Сега да ви припомня известното парче на S Express – Theme from S-Express. Те имат цели три албума и компилация с най-доброто от тях. Трите албума ги няма, взех си само The best of. Учудих се много, когато видях, че рейв-рапърката от марокански произход, която шивееше в Швеция – Leila K, и която призоваваше Abrakadabra me say Open sesame има зад гърба си не един, ами цели три албума, плюс компилация с най-доброто. На Dance 2 Trance открих третия албум „Works“ от 1996. Първия го имам на касета и много се радвах, когато на времето се сдобих с него. Купих го от стария ЦУМ, на последния етаж, където преди десетина години имаше щандове с аудио и видео техника. Един от проекта „Денс 2 Тренс“ е Jam El Mar – половинката на известното дуо в денс музиката Jam & Spoon, чиято дискография я имам някъде забутана в дисковете. „Right in the night“, „Find Me“ и Angel (Ladadi O-Heyo) с участието на красивата Плавка разбиваха денс чартовете. Според мен това бяха първите стъпки в създаването на транс музика, колкото и да смятам, че от вчера до днес, в комерсиалният й вариант е претоварена и повърхностна.

U.S.U.R.A. беше известна с парчето „Open your mind“ и „Sweat“. Албума им го имам на касета, но ми се прииска да го имам и на мп3 и затова и него го дръпнах от известен тракер. Същото сторих и с Reel 2 Real, Dj Tonka и Dj Quicksilver. За цвят добавих и албума с най-доброто на афро изпълнителя Mory Cante, известен с популярното парче „Yeke Yeke“

следва продължение…

Заляха с киселина

Заляха с киселина 52-годишен мъж от Горна Оряховица

Заляха с киселина млада жена

Шеф на месокомбинат поръчал да залеят Петя Стаевска с киселина

Такива заглавия виждаме все по често в новините на различни медии. Учудват ли ни още, или претръпнахме и на тези престъпления. Аз се чудя какъв трябва да е човек в душата си за да дръзне да направи такова жестоко деяние. Да осакати по такъв болезнен начин лицето на друг човек и да го ослепи за цял живот. Последната новина в която се разкрива мотива („Пачеджиев смятал според разследващите, че Стаевска е убедила любимата му да го изостави, и решил да й отмъсти“) за престъплениет направо ме отврати. Тези вандалски актове вече започва да стават практика в нашата страна. Първо бяха заливания върху журналисти, от криминален характер, сега започнаха да се появяват и заливания от битов характер. Живота ни така се е обезценил, че и при най-малък проблем се реагира остро и се прибягва до саморазправа с цел физическо осакатяване. Определено съм на мнение, че трябва да се направят някакви законодателни промени. Може би не бива да се продава киселина свободно и навсякъде. Чета, че в ЕС и САЩ такива престъпления почти не съществуват, поради силната законодателната рамка, докато тук на Балканите това е много често срещан метод за отмъщение и то предимно върху жени.

„Произведено в България“ – Изберете българското!

Вчера посетих последният ден на това изложение в НДК и за поредна година се разочаровах. Не си купих нищо за разлика от предишни години, когато си напазарувах някакви обувки, спортни или връхни дрехи. Имам чувството, че част от конфекцията изложена в „Произведено в България“ е произведена в Китай и Турция и е само добавен български етикет. Качеството на стоките се е влошило доста и това го чух и от хора разглеждащи изложението. „Не виждам нищо което да ме впечатли“ и „пълно е с боклуци“, бяха думите на жена и мъж на средна възраст. На един щанд пък бяха поставили светещ надпис, гласящ призив от сорта на: купувайте българските стоки от изложението, така вие ще подпомогнете за откриването на нови работни места и ще поощрите българската икономика. Как да изберем българското като девиза на някои фирми изложили чужда продукция е „Защо да не спечелим от евтин китайски боклук, като го продадем за уж качествена българска стока на по-висока цена?“ Но потребителите не са глупави. Ако търговците продължават да пробутват чужди, некачествени стоки, с всяко следващо изложение ще има отлив на посетители. Пример за това мога да дам с една позната, която работеше до скоро в известна верига магазини за български дрехи. В началото – казваше тя, имаше много клиенти и оборота на ден беше много висок. „Постепенно собственика на магазините внедряваше китайска стока. Хората се усетиха и спряха да купуват. Редовни клиенти идваха и само разглеждаха. Аз и колежките ми сояхме по 12 часа на ден и се чудехме как любезно да пробутаме стоката на някои човек, които влезе в магазина. Заплатите ни намаляха и това ме принуди да си търся нова работа“. Та така и с изложението…

През 2025 година доминирането на САЩ в света отпада

Доклад на Съвета за национално разузнаване на САЩ гласи, че политическото, икономическото и военно влияние на най-мощната страна в света значително ще отслабне и това ще стане до 2025 година. Европейският съюз също няма да има голямо влияние върху геополитиката. Страните от които ще зависи икономиката, разпределянето на ресурсите, политиката и военното влияние са страни като Китай и Индия и така светът вече няма да е еднополюсен. Пазарните икономики на двете големи азиатски страни набират все по-голяма мощ. Мрачните прогнози за бъдещето са, че недостигът на природни ресурси ще стане все по осезаем и това ще разпали много конфликти по света за набавяне на вода, храна и енергийни източници.Терористичните организации ще придобият голямо влияние и ще имат много голям достъп до ядрени оръжия, а хората всеки ден ще се страхуват от ядрена война. Според Съветът за национално разузнаване на САЩ, включващ много анализатори от всички американски служби, Близкия изток ще е първенец в разработването на ядрени оръжия. Много политически режими с охота ще обменят с терористите, технологията с оръжия. Демокрацията по западен образец, вече няма да доминира и ще е под голяма заплаха от налагането на нови възгледи, ценности и религия. Докладът, който анализаторите подготвиха е с оглед на встъпването на длъжност на новият американски президент Барак Обама на 20 януари. Такива доклади редовно се изготвят на всеки четири години преди всеки президенски мандат.

Тъжни и неприятни са тези прогнози, но и без тях, вече усещаме накъде духа вятъра. Вече  осъзнаваме, че започваме да живеем в все по-голяма несигурност и нестабилност. Много по-лошо става, ако към тези две неща прибавим и страхът. Общо взето мнението, което си го споделям от години продължава да е същото. Технологически човечеството ни напредва с бързи темпове, но на ниво интелект и духовност изостава, и то много. А няма нищо по-лошо от това, високи технологични продукти създадени за разрушаване и убийства да попадне в ръце на примати.

Кръвожадни трепети с малки вампирчета

Eskalofrío (2008)

Държава :Испания
Жанр:Ужаси, Трилър

Санти на пръв поглед е нормално момче, което страда от заболяването детски вампиризъм. И както при всички вампири, силната слънчева и изкуствена светлина му вреди. Заради заболяването си той бива подиграван и тормозен от своите съученици. Поради тази причина той заедно с майка си решават да се преместят да живеят в местно село, сгушено в долините, където слънцето през деня е малко. След като пристигат, те биват настанени от стопанина Димас в стара и разнебитена къща. Няколко поредни нощи започват да стават убийства на овце на местен селянин, като освен изкормнане, на животните е изпита и кръвта. В мен за миг ми се прокрадна мисълта, дали на нашият герой нещо му стана и започва да проявява вампирските си инстинкти, но не не може да бъде. Пък и толкова скоро, не нещо не се връзва. Един ден едно местно момче прибирайки се от училище чува в храсталака странни шумове, наподобяващи ръмжене. На следващия ден уплашен разказва на съучениците си какво е чул и те решават да открият, кое е съществото, което тормози тяхното село. Вечерта се организират и отиват в гората на лов. В дружинката е и Санти. Изведнъж ужасът започва, дадена е първата човешка жертва. Едно от момчето е намерено мъртво, с изпита кръв. Подозренията падат върху Санти и съучениците му веднага се настройват против него…

Какво се случва по-натам мили читатели няма да издавам. Има напрежение, страховити моменти леко наподобяващи другия испански филм на ужасите [Rec], неочакван обрат в действието и една зловеща тайна ще излезе на яве. Испанското кино също много ми харесва Довечера може да гледаме канадски филм на ужасите от миналата година. Ще видим дали си струва.

За да завършим темата за кръвопийците от човешкият вид ще ви споделя за една теория, според която вампирите страдат от една неизлечима болест, която се казва порфирия. Тя представлява нарушение на обмяната на пуриновите нуклеотиди.Това води до непрекъсната нужда от кръвопреливане, понеже тяхната кръв много бързо се „износва“. Известно е, че при порфирията има и нарушение на фосфорната обмяна, поради което костите, зъбите и други органи започват наистина да фосфоресцират. Вярно е също така, че те имат проблеми със слънчевата светлина и по-точно ултравиолетовата радиация, която може да ги убие.
За мое щастие слънцето грее усилено и топи снежните преспи. Времето е меко и става за разходка. Нищо не ми остава, освен да ви пожелая приятен неделен ден, дами и господа. До скоро включване

Прах и сняг

Честит първи сняг и от мен.

Ashes and Snow (2005)

Филма е абстрактен и ми напомня на трилогията на Godfrey Reggio – Koyaanisqatsi (1982), Powaqqatsi (1988) и Naqoyqatsi (2002). Това е едно впечатляващо и много красиво фотографско, художественио произведение на Грегъри Колбърт.  От 1992 г. Колбер има предприети повече от 30 експедиции до Индия, Египет, Бирма, и Кения за снимки на своя проект. Той изследва физическото взаимодействие между човека и други животни. Кулминацията на тези експедиции е „Пепел и сняг“, чиято премиера през 2002 г. в Arsenale във Венеция е поставила рекорд от 100 000 посетители. Повече за проекта вижте на този  адрес:

http://www.ashesandsnow.org/en/

Текста на фона на картините е внушителен и красив, затова го слагам целият тук.

Ако дойдеш при мен в този момент минутите ти ще се превърнат в часове, часовете в дни, а дните ти ще се превърнат в човешки живот.

До принцесата на слоновете!

Изчезнах точно преди една година в денят, в който получих едно писмо.То ме призова на място,
където животът със слоновете започна. Прости ми за мълчанието между нас, което беше непрекъснато от една година. Това писмо разчупи мълчанието.То беше едно от 365-те писма до теб. Едно за всеки ден мълчание. Не ще бъда повече себе си след тези писма.Те са моята карта от птичи поглед. Те са всичко което знам…което е истина. Ще си спомниш всичко. Всичко което е било преди.

В началото на времето, небето беше запълнено с летящи слонове. Всяка вечер те лягаха
на едно и също място в небето и спяха с едно отворено око. И когато се вгледаш в звездите пред нощта виждаш в непробляскващите им очи как те продължават да ни наблюдават.
Откакто къщата ми изгоря виждам луната по-ясно. Аз се взрях в Рай, които ме обзе. Видях рай, който бях държал в ръцете си, но го пуснах.

Видях обещания, които не изпълних. Болка, на която не повярвах. Рани, които не излекувах.
Сълзи, които не пророних. Видях смърт, която не оплаквах. Молби, на които не отвърнах.
Врати, които не отворих и врати, които не затворих. Любими, които изоставих. И мечти, които не доживях. Видях всичко, което ми беше предложено, което не можах да откажа. Видях писмата, които пожелах, но никога не получих. Видях всичко това, което можеше да бъде, но никога не ще бъде. Слон с вдигнат хобот е писмо до звездите. Изкачането на кит от водата е писмо от дълбините на морето.Тези представи са писмо до моите мечти. Тези писма са писма за теб.

Сърцето ми е като стара къща, чиито прозорци не са били отваряни с години. Но сега чувам, че тези прозорци се отварят, помня блуждаенето на жирафите, нежният сняг на Хималаите.
Морските крави (видове тюлени), които спят на опашките си. Песните на брадатите тюлени.
Кашлянето на зебрите. Скърцането на пясъка. Ушите на каракалите (каракал – степен рис).
Люшкането на слоновете. Изкачането на китовете от морето. И силуета на еланд (голяма южноафриканска антилопа). Помня къдрицата на пръстите на суриката (африкански лалугер). Свободата на река Ганг. Пълноводието на Нил.

Аз си спомням, скитайки се из коридорите на Храмът на Луксор, и сред лицата на много жени. Безкрайните морета и хилядите мили течащи реки. Колкото повече гледам слоновете от саваната, толкова повече слушам, повече от колкото мога. Те ми напомнят кой съм. Може би слоновете пазители чуват желанията ми за да сътрудничат с всички музиканти на природния оркестър. Искам да погледна през очите на слона, искам да се присъединя към танца, който няма стъпки. Искам да стана танц. Не мога да кажа ако се приближиш или пък се отделечиш. Копнея за спокойствието, което открих, когато погледнах към лицето ти. Вероятно, ако лицето ти можеше да се върне при мен сега бих го намерил по-лесно. Лице, което мислех,че съм загубил.

Моето собствено.

Перото на огън,
огъня на кръв,
кръвта на кост,
костта на костен мозък,
костния мозък на пепел,
пепелта на сняг.

Китовете не пеят, защото те знаят отговорът. Те пеят, защото знаят песента.
Това, което има значение, не е това, което е писано на страницата, това, което има значение е това, което е писано в сърцето.Така, че изгори писмата и разпръсни пепелта им в снега. На брега на реката, когато пролетта настане и снегът се разтопи. И покачването на речната водата се върне към насипите от реката. Прочети отново писмата ми със затворени очи. Нека думите и отраженията отмият тялото ти като вълни. Прочети отново писмата с присвити ръцете над ушите си. Слушай песните на Рая. Страница след страница, след страница.
Прелети пътя на птиците.

Лети. Лети. Лети.

Gummo (1997)

Gummo (1997)

Филма е от преди десетина години и е режисиран от сценариста на Kids 1995 - Harmony Korine. Той отново е и сценарист на филма. Онази вечер го гледах за първи път и не останах особено възхитен. Може да се каже, че Gummo е едно тотално freak show – противни и брутални сцени с убиване и разфасоване на котки от наркоманизирани деца; флирт на надрусан тийн с чернокожо гей джудже; брат който продава секс услугите на сестра си, болна от синдрома на даун; психично болна жена, която вилнее и си бръсне веждите; гавра и убийство на жена в кома; педофилия; изроди и много мръсотия. Мръсотия – физическа и духовна. Млади хора без цел и пътека, потънали в апатия, бездушие и безизходица живеят ден за ден подвластни на най-долните си, деструктивни страсти. Сечение на американския начин на живот с целия му колорит и неприкритост. Едвам издържах да свърши филма. Принципно съм фен на реалистични филми които показват грозната стана на живота, но компилацията от свързани и не свързани в колаж, грозни кадри ми дойде в повече.

Имаше една сценка, която беше малко по еротична и това беше когато две перхидролки си слагаха тиксо върху зърната на гърдите и след това рязко си ги дърпаха за да им стърчат през блузката. Иначе може да се каже, че филма обхваща жирок кръг от въпроси за: наркотиците, евтаназията, самоубийството, расизма, проституцията, сексуалното насилие, хомофобията, агресията, психичните отклонения.
Действието в Gummo проследява живота на жителите на малкия град Ксения, щата Охайо след катастрофалното торнадо през 1974 година.Тийнейджърите Соломон и Тъмлър нямат какво да правят и дишат лепило, за да убият времето. Само, че те не само убиват времето, но и убиват котки и една жена в кома. Останалите жители живеят в пълна деградация и разруха и като, че ли не са останали в тях никакви ценности и морал. Може да се каже за тях: хората като животни, само, че животните убиват по инстинкт, само за да оцеляват, докато ние хората сме най-извратените човешки същества (заедно с някой от лошите извънземни, обитаващи планетата ни от години, вмъкващи се в човешки тела ). Тези моменти ми напомнят на нашата българска духовна мизерия, която започва да се шири все повече сред масите.

Саундтрака на Gummo гъмжи от блек метал групи като: Absu, Burzum, Bathory, Brujería, Sleep, Eyehategod, Spazz. Включени са още песните на Buddy Holly – „Everyday“, Roy Orbison – „Crying“ и Мадона с култовата си песен „Like A Prayer.“