Филма е от преди десетина години и е режисиран от сценариста на Kids 1995 - Harmony Korine. Той отново е и сценарист на филма. Онази вечер го гледах за първи път и не останах особено възхитен. Може да се каже, че Gummo е едно тотално freak show – противни и брутални сцени с убиване и разфасоване на котки от наркоманизирани деца; флирт на надрусан тийн с чернокожо гей джудже; брат който продава секс услугите на сестра си, болна от синдрома на даун; психично болна жена, която вилнее и си бръсне веждите; гавра и убийство на жена в кома; педофилия; изроди и много мръсотия. Мръсотия – физическа и духовна. Млади хора без цел и пътека, потънали в апатия, бездушие и безизходица живеят ден за ден подвластни на най-долните си, деструктивни страсти. Сечение на американския начин на живот с целия му колорит и неприкритост. Едвам издържах да свърши филма. Принципно съм фен на реалистични филми които показват грозната стана на живота, но компилацията от свързани и не свързани в колаж, грозни кадри ми дойде в повече.
Имаше една сценка, която беше малко по еротична и това беше когато две перхидролки си слагаха тиксо върху зърната на гърдите и след това рязко си ги дърпаха за да им стърчат през блузката. Иначе може да се каже, че филма обхваща жирок кръг от въпроси за: наркотиците, евтаназията, самоубийството, расизма, проституцията, сексуалното насилие, хомофобията, агресията, психичните отклонения.
Действието в Gummo проследява живота на жителите на малкия град Ксения, щата Охайо след катастрофалното торнадо през 1974 година.Тийнейджърите Соломон и Тъмлър нямат какво да правят и дишат лепило, за да убият времето. Само, че те не само убиват времето, но и убиват котки и една жена в кома. Останалите жители живеят в пълна деградация и разруха и като, че ли не са останали в тях никакви ценности и морал. Може да се каже за тях: хората като животни, само, че животните убиват по инстинкт, само за да оцеляват, докато ние хората сме най-извратените човешки същества (заедно с някой от лошите извънземни, обитаващи планетата ни от години, вмъкващи се в човешки тела 
). Тези моменти ми напомнят на нашата българска духовна мизерия, която започва да се шири все повече сред масите.
Саундтрака на Gummo гъмжи от блек метал групи като: Absu, Burzum, Bathory, Brujería, Sleep, Eyehategod, Spazz. Включени са още песните на Buddy Holly – “Everyday”, Roy Orbison – “Crying” и Мадона с култовата си песен “Like A Prayer.”
тоя артистичен кръг на Лари Кларк и Хармъни Корайн е много противен, но учудващо жизнеспособен. Кидс беше як филм, в който всичко беше точно премерено и затова въздействащо максимално. обаче със следващите филми и особено с Кен Парк тия се осраха и се осраха бароково
Изгубиха всякаква мярка и филмите им вече не са филми, а някакво перверзно псевдо изкуство, което съществува само за да радва авторите си.
Много кофти тръпка