Весели празници и подарете надежда на дете в беда!

Колкото и лоши неща да му се случват на човек, винаги в душата си той може да намери частица вяра и надежда, две жизненоважни неща, които ще му помогнат да се чувства малко по-добре и да му подскажат да не се предава.  Когато добавим към тези две частици и любов, то тогава нещата стават много по поносими и приятни. Преди години ми беше много трудно да прощавам, но с течение на времето се научих не само да го правя, но и да казвам извинявай, когато нещо бъркам или когато нещо съм сгрешил. Не бива да ни е страх и срам да го правим, така ще бъдем честни с околните и със себе си. Това го казвам, защото съм простил на много хората, които са ме наранили в миналото и тази злопаметност, вече се е изпарила. Простете и на мен, ако нещо съм сгрешил или сбъркал. Човешко е да се греши Реших да изтрия поста с вицовете от трамвая. Не съм искал никого да засегна и обидя, но все пак знае ли човек.

На тези светли и честити дни, въпреки, че не съм религиозен, но съм вярващ (в някакна огромна сила, която движи света), почитам и уважавам празника на всички, които го празнуват! Няма да пиша дълги послания, искам да пожелая на всички много здраве, топлина и уют в сърцата, любов насочена към всичко и всички, и нека наистина премахнем всичко негативно, както и от мислите си, така и от душите си. И нека все по-често си казваме магическата думичка: „обичам те“.

И още едно важно нещо за накрая. Вече няколко години аз и моето семейство подкрепяме благотворителната кампания „Българската Коледа“, която  се провежда под патронажа на президента Георги Първанов и съпругата му Зорка Първанова. През изминалите дни  се обадих няколко пъти на номер:   1117  от мобилния си телефон, той е без код за абонати на М-Тел, Глобул и Вивател, за абонати на БТК телефона е 0900 1117. Цената на едно позвъняване или sms e 1 лев (с ДДС). Подробности можете да видите и в официалния сайт: www.bgkoleda.bg . Смятам, че това е най-малкото което можем да направим в тези вълшебни дни – да помогнем на деца, които наистина имат нужда от подкрепата ни, за да им осигурим  бъдещето, което заслужават. Ако не можете да присъствате на живо на големият концерт на „Българската Коледа“, утре в 20:00 часа в Народния театър, БНТ ще го излъчи директно на малкия екран. Известни български изпълнители ще вземат участие в голямото събитие като: Лили Иванова, Веселин Маринов, БТР с Данчо Караджов, Миро, ансамбъл Чинарии, Акага и още много други.

Весели празници и бъдете много щастливи с любимите си хора

Не!

Не търсете под вола теле

И не търсете под телето вол

И не ми ровете в компа, защото ще се разправяме съдебно!

Голямо недоразумение!

Моля да не бъда нападнат с празни и пълни бутилки, запалими течности и разни други с червен цвят Разбрах от къде идва проблема  Преди известно време написах коментар в блога на Елена Кодинова в статията:  Разобличете комисионера журналист!. Изказах мнение, което беше толкова прибързано и без умисъл, че се оказа, че съм направил най-абсурдната и непростима грешка, допускана някога в моя живот. За това толкава много страдах и се тръшках, чудих се, защо блоговете които чета и преглеждам пишат странни коментари.  Коментара ми беше много повърхностен:

Много верен и изчерпателен текст. Аз също съм на мнение, че в медиите работят подкупни хора, които са лесно манипулируеми. Даже забелязвам, че в медийното пространство не се канят обективни журналисти. Ако реша да напиша нещо по въпроса, мога ли да сложа линк към този текст в блога си?

погледнах от торентите биг брадър и се изумих!

Не съм визирал никого! Просто чета вестници, които родителите ми купуват и които същите ми разказват за политическите и коментарни предавания, които гледат по телевизията, бла, бла, бла. Чета публицистика, новини и коментари, най вече по интернет за това какво се случва. Никоя от главните медии, които са се взели на сериозно не съм имал в предвид! Исках да напиша статия за това как в медиите се канят хора, които според мен са с определени политически пристрастия, не изказват обективно мнение (не исках да цитирам имена) или се наемат млади журналисти, които са готови на всичко, само и само да бъдат такива и за да се облагодетстват по някакъв начин. Да станат известни имена,  без да залагат на политическата си безпристрастност и професионализъм. Извинявам се на медиите, които са се припознали и на всички останали лица! Исках да сложа линк към статията на Елена Кодинова за да провокирам читателите и да прочета мнението им!  Направих ужасна грешка и това е самата истина! Моля ви не ме съдете, защото се подадох на емоция свързана с определени блогъри и реални хора. Нямам зла умисъл и за това понякога съм много наивен, а наивноста, граничи с глупоста, само, че първото е в резултат на утопия, че в човека има винаги искреност, лоялност и съпричастност. Дойде и подозрението, че моя стара и биша приятелка е направила големия скандал за да си ми върне за това, че приключих тежкото си приятелство  с нея (никак не е изключено и това). За това плаках и за това написах поста, които изтрих, защото отново много грешно се интерпретираше трагичната случка, която преживях преди време и в която определено нямаше скрит подтекст!

Peace & Sorry!!!

Не разбрах

Извинявайте, че отново пиша за този проблем, но негативните настроения които бяха тези дни, спрямо мен в блоговете от факта, че съм написал в блог, лош коментар за Тишо ли са? Да признавам си сбърках, че реагирах прибързано, не беше честно. Извинявам се и на тези с които не си пиша по icq-то и скайп (изясних се защо), но защо бях въвлечен в някакъв изкуствен скандал? На някого навредил ли съм му сериозно с нещо написано или направено от мен? Не разбрах какво всъщност стана. Хубаво бяхте искренни към мен, не ви се сърдя, но трябва да има сериозна причина да реагирате така. Искам да разбера действително за какво съм виновен, за да видя къде съм сбъркал и с кого трябва да се разберем за някакъв  проблем. Знам, че не всички ме харесвате и това е нормално, но разберете измъчвам се от факта, че нещо за мен се премълчава и се трупат още негативни емоции. Кажете има ли неща, който трябва да изтрия в блога си и какво нередно нещо съм написал в тях.  Ако ви дразни факта, че пиша по често тук, ще намаля емисиите излъчвани от генератора и ще пиша със задна дата. В блога съм писал моето лично мнение за неща които са ми харесвали, и за такива които не са, без да налагам мнението си агресивно и от позицията на автор на блог.

*

Господ или бог може да се тълкува по различен начин от различни хора. Понякога употребявам тази дума, просто защото няма някоя друга универсална и кратка дума за описание на това което движи вселената. Убеден съм, че има необяснима за нас свръх сила, която балансира всичко съществуващо. Тя няма конкретно лице, навсякъде е около нас и за да не се налага да я изговарям надълго и нашироко казвам господ или бог. Вярващ съм, не съм религиозен.

Los Cronocrimenes/Timecrimes 2007

Los Cronocrimenes 2007

Държава: Испания
Жанр: Мистерия

Не съм гледал късометражните филм на испанския режисьор Nacho Vigalondo, но този, които е пълнометражен, и му е дебют, определено си заслужава вниманието. Мистериозен телефонен звън, уплашено голо момиче в гората, странен мъж с розова превръзка и научна станция в която някой прави незаконни експерименти са главната част от сюжета, който ме остави без дъх до края на филма. В „Престъпления във времето“ много ми хареса заплетеното психологично действие, както и факта, че в този филм не се залага на специалните ефекти. За пореден път се убеждавам, че испанските филми с тематика хорър и фантастика (а и не само), задминават повече холивудските продукции в този жанр кино. Така си спомням за добре направения за мен филм на ужасите  REC, които в последствие някъде видях, че му е направен американски римейк, които определено няма да гледам.

Виновен

и наказан!

Оказа се, че цялото оплюване по мой адрес, не е било, защото някой някога съм засегнал (или, че съм слагал снимки на закуски и котки), ами, че не съм чатил с определени хора от cult.bg и, че съм отказал среща на известен писател по повод преставянето му на нова книга (и евентуално, че не съм я закупил и след това да го похваля:))). Така и не разбрах какъв образ вдъхновен от мен има в „Душа на заем“. Прочел съм му първия разказ и мога да кажа, че като за първи горе-долу е добър. Аз си имам свои забележки и изисквания. Трябва ли да се чувствам виновен за всичко това? Преди две години така и не разбрах защо форума на http://bpm.cult.bg/ се закри, аз бях прописал там за период около два месеца. След като го закриха една бивша форумка ме потърси в icq и така се започна. Малко странно в началото ми беше, че именно хора възпитаници на школата cult.bg ме търсят и ми искат скайп или  icq. Не знам защо тази злоба от това, че не контактувам с тях по интернет се прероди във война. Всъщност като се замисля, всичко опира до наранено его. Аз искам да си говоря с теб, ти ме отхвърляш и аз те намразвам (или иначе казано: ти за повече ли се имаш от мен, че така ме отсвирваш). Всъщност не  мисля лошо за тези хора, даже открито им симпатизирах. Аз ако бях на тяхно място също вероятно бих реагирал така. Все пак аз съм предлагал срещи да се видим, но другата страна или е мълчала или се е измъквала (на трима човека съм предлагал и съм им писал по мейла и по icq, нека се препознаят).  Така или иначе, пак повтарям злоба  или неприязън към тези хора не изпитвам. Харесвал съм ги. Разбирам ги. Чувствата които са изпитвали и изпитват в момента са ми били  познати и на мен, нищо, че не ходя до тоалетна

Peace!

p.s 1: сх ще махна поста в който те обвинявам за главен интригант.

p.s 2: с хумор забелязвам как цари чист комунизъм в някои блогови общества  това на шега ей!

Дайте да се изясним!

Едвам днес осъзнах, че е пламнал голям верижен пожар в блогосферата и останах много разочарован, понеже някои са изопачили някои мои думи. Уважаеми колеги блогъри Не мразя и нямам нищо против, пак повтарям уважавания от мен блогър Еленко Еленков. Какво да имам против него. За какво? Напротив много се възхищавам от него заради креативността му. Аз и Еленко нямаме допирни точки в съдържанието на блоговете си и нямам за какво да се дразня от неговите постове. Определено проблема се корени в един мои коментари в блога на Вокси, които се отнасяха за съвсем друг човек:

„аман от псевдо „бутикови“ графомани, които се правят на интересни и не осъзнават колко са зле

и

„Един блогър към когото нямам нищо лично е помислил, че коментара ми е насочен към него и ми прати мейл. Всъщност коментара ми е за един друг човек, които прекалено се взима насериозно и се има за много велик. Даже и вокси се дразни от него. Сетете се сами.“

Наблегнах на думата „бутиков“ защото имах впредвид писателя Тихомир Димитров , които определя книгите си като бутикови и не ги продава по магазините, ами чрез поръчка. Него имах в предвид! Той прекалено много се взема на сериозно и аз това съм му го казвал не в един коментар. Ако сте забелязали тогава когато сте се съмнявали кой съм имал в предвид, можело е да погледнете в Блогрола! С Тишо си бяхме обменили приятелски линкове един към друг към блоговете си. Когато се подразних от няколко негови поста махнах връзката към неговия блог, което означаваше, че го чета но не съм близък с неговите идеи и мисли.

Тези два горни коментара ги написах защото за пореден път прочетох как в писателския блог на Тишо, той ми дава съвети как да живея и иронично ме критикува. Съжалявам, че не на време не се изясних за кого става на въпрос.

Видях кои какво мисли за мен, но не е така как си ме представяте. Не се познавам лично с никой от вас. С едни съм си писал по кюто и скайп (за които нямам време и въобще не ги ползвам) и по пощата. Не целя да се правя на най-умен, просто преди да вляза в блогосферата исках статиите и материалите, които пишех да са на високо ниво. Поставих си за цел да си вдигна високо стила на писане в блог от предишният. Даже този взе да става нещо от рода на медия и за това преминах на по лични постове (със снимки на котки) и разни други, защото смятам, че блога освен, че е медия, трябва да носи отпечатък от автора си. Не се стремя да влагам каквито и да било съобщения или скрит замисъл. Просто последните постове така ми дойдоха в акъла и така ги написах. Определено това се случи в най-неподходящо време, нямайки впредвид какво се е случвало в мислите на повечето от вас. Получих един урок, много важен и това е, че не се изяснявам на места конкретно. Не, че ви подценявам нещо, но време е да взема действително да изписвам нещата по ясно и точно. Може би тази нелепа ситуация е трябвало да се случи, за да не се задържа напрежението под формата на негативна енергия в част от блогърите срещу мен.

Животът ми реално никак не е розов, имам много проблеми на главата си, но се зарекох в този блог да се оплаквам и да не мрънкам за щяло или нещяло. Имало е моменти когато съм се чувствал зле и една от утеха съм си намирал тук, като съм написвал нещо положително, но нали казват по интернет щастието не се предавало. Не искам в постовете да обиждам, не желая да псувам, искам стила да е стегнат, приличен и представителен, макар и с риск на места да е сухарски. Обичам да пиша и да опознавам света около себе си. Радвам се, че чрез блоговете човек най-вече може да се изяви и може да бъде истински.

Все пак не съм извънземно, човек съм и имам правото (в случая с тези два коментара), да реагирам с мнението си, ако някой ме дразни. Само не разбрах защо толкова злоба имаше срещу мен. Някои толкова вложиха енергия, че искаха да ме изравнят с земята и да ме очернят повече от самия дявол. Доброто е, че разбрах кой какво има против мен. Това не го разбрах, тогава когато ви питах (когато бях на море), въпреки, че тогава исках да прочета ви мнението за блога ми и исках да разбера кой ме чете, и кой какво не харесва в него (и евентуално в мен). Е сега го разбрах, макар по този много нелеп начин. Не се срамувам. Нищо лошо не съм направил, просто имаше много голям дефектен и грешен шум по канала. Виновниците за него кои са, преценете вие. Може би ми е голям минус, че не контактувам с блогъри по скайп или кю-то. Моля ви, нека които го дразня с нещо или се чувства засегнат (както направи Велян Стайков) да ми пише по мейла за да се изясним. Не сме в детската градина да си правим засади и да се обиждаме.

За последно, не се правя на много умен, просто единственото ми желание е да се усъвършенствам в писането и изказването на мисли. Това което ми идва като идея и съдържание го получавам от някъде горе (космос ли е, извънземни ли са, господ ли е не знам. получавам творчески заряд и това е. трябва някъде да го изразходвам). Просто се опитвам да му придам подходяща форма. Все пак искам някои ден когато помъдрея и намеря достатъчно време да напиша книга и да не се излагам като голям малоумник (както Юда ме обиди).

Опитах се да се социализирам в блогосферата като добавих нови блогове в които оставих коментари, без да влагам нищо. Целта на няколко човека беше да ги представят грешно на други и публично да ме злепоставят. Успяха. Но много жалко за тях, защото сега те убиха последната възможност да се запознаем лично и реално да преценят какъв човек съм.

Все пак сега тук искам да разбера има ли някой нещо лично против мен и какво е то. Някой (освен вече разбрахте Тишо на когото му се извинявам, че реагирах по такъв лош начин, действително не смятам, че е графоман. просто имам различен вкус за избор на четиво) засегнал ли съм го по някакъв начин и с какво. Имат предимство тези които изляха най-силно злобата и подигравките си към мен.

Ако имам нещо да допълня ще го направя по късно. Това е за сега.

Непредумишлено убийство / Drabet / Manslaughter (2005)

Drabet aka. Manslaughter (2005)

Жанр: драма
Страна: Дания
7 награди и 13 номинации

Любовта е опиум за всички сетива. Почти всички като я открием ставаме подвластни на нея и като, че ли спасение няма. Готови сме да вървим срещу себе си и дори да извършим голяма несправедливост за която по-късно ще съжаляваме. Убеден съм, че в една връзка почти винаги единия от двамата обича повече другия. Равностранна любов като, че ли няма, или ако има то е не за кратък период от време, ами за миг. Или за много мигове. Да вървиш срещу себе си когато си влюбен не е егоизъм, въпреки, че гледаш емоционално и физически да угодиш на същноста си, и всичко в теб единствено за това работи. Когато вирусът или ефекта на дрогата наречена любов отмине виждаме огромни щети, които самите ние сме си ги причинили и ако са по сериозни, те ще ни тежат на съвеста цял живот. Коментари в описанието на филма в българския тракер от сорта на: или хм, хм… до каква степен изпростяват мъжете… понякога… същото може да се каже и за жените. Убеден съм, че емоционалното отслабване на нефизическата ни същност, вследствие на любовта е като физическото отслабване на тялото, вследствие на грипа. Заразата не подбира в кое тяло да се загнезди, любовта не подбира в чия душевност да се, много обичам тази дума – инфилтрира.

—————————————————————

Защо харесвам и считам, че някогашния хип-хоп беше на ниво и парчетата бяха композирани много по-добре от сегашните в Back to Oldskool  част втора

Back to Oldskool 2

Хип-хопа от края на 80-те до края на 90-те беше много добър за мен, защото не беше толкова претрупан с тежък бийт и прекалено много рими. Освен рапирането имаше и пеене, имаше и повече мелодия и фънк. Сегашния хип-хоп не ми допада много, въпреки, че има изключения. Навремето слушах MC Hammer, Vanilla Ice (който по-късно коренно си смени стила на „пеене“), Kriss Kross (с обърнатите дънки наопаки ми бяха любимци), House of pain, задължително френски рап в лицето на MC Solaar и Alliance Ethnik, след това големите Coolio, Tupac Shakur, DJ Jazzy Jeff & The Fresh Prince, Run-D.M.C., Snoop Dogg и Puff Daddy. Славни и скандални времена бяха, особенно когато враждуваха източните кланове със западните. На част от гореспоменатите изпълнители пазя още албумите, които са на касети. Сега обаче имах нужда да чуя стари и златни неща от черната фънки и джаз музика и затова попълних колекцията си с дискографията на две групи, с които съм отраснал и които много обичам да слушам това са Earth, Wind & Fire и Kool & the Gang. За мое голямо съжаление нямах възможност да отида на концерта на първата група, която ни гостува през ноември 2006 по покана на Jazz FM Radio. Incognito също е любима моя група, която два пъти гостува в България,  отново по покана на същото радио. Първите записи на тази група, която свири ейсид джаз се появяват през 1981 година в албума Jazz Funk. След това следва голяма десет годишна пауза и през 1991 година се завръщат с Inside Life. Инкогнито се пускаха често по денс предаванията по европейското MTV през 90-те години и имено от там научих за тях. US3 е следващата група, на която намерих дискографията. Емблематичното груув парче на 90-те за мен е  Cantaloop. По нашенските радиостанции се скъсваха да го въртят, дори години след  като популярноста на групата изчезна. Повечето сигурно си мислят, че групата е изчезнала от музикалния терен, но за щастие не. US3  издаде миналата година шестият си албум озаглавен “ Say What!?“

Освен рап и хип хоп обичам да слушам и соул R&B. От старата генерация съм харесвал пеенето наBoyz 2 men P.M. Down, Blackstreet, K7 (Swing Batta Swing), Bobby Brown, R. Kelly, Montell Jordan, а от дамските формации: En vogue, SWV, TLC. На последните три групи открих цялата им дискография, която предстои да бъде слушана в някой студен зимен ден. Навремето в едно частно радиото често пускахме и говорехме в ефир за тази стара вълна: oldskool black music, която сега като че ли, българските музикални радиостанции позабравиха да пускат в плейлистите си. Сегашния хип-хоп ми се струва прекалено шумен и претрупан и както казах няма фънк. Той напълно изчезна.  Ако и вие си спомняте тези времена и тази музика, можете да напишете два, три реда с какво ще я запомните.