Peur(s) Du Noir aka Fear(s) Of The Dark

Peur(s) Du Noir aka Fear(s) Of The Dark [2007]

Жанр: Анимация, Ужаси
Страна: Франция

Три зли кучета ръмжат и едвам напират да разкъсат всяко живо същество, изпречило се на пътя им. Дали наистина са кучета или огромни вълци. За дълъги и здрава вериги ги развежда слаб човек с остри и груби черти по лицето. Излъчването му е толкова зловещо, че човек тръпки го побиват щом зърне осанката му. Истински сатана. Един от зверовете се изкубва и започва да гони малко момче. Момчето тича, спъва се и пада, а кучето се нахвърля върху него и започва да го разкъсва. Чува се писък, момчето крещи. Струпват се селяни от полето въоръжени със сечива. Те отиват да пребият кучето, но сатаната започва силно да ръмжи и заплашително да се приближава към уплашените хора. Очите му стават големи и от тях започва да струи злоба и омраза. Хората виждат в тях най-лошото, което някога са виждали и се вцепеняват на място.

Сатаната продължава да броди из земите, останал с два звяра. Някъде на юг млада девойка танцува  фламенко. Второто куче, пуснато от господаря си се приближава към жената. Със стърчащи остри зъби и огромен изплезен език, прави скок и я събаря на земята. Хищника влиза под роклята на жената, чува се силен писък, пада мрак.

Сатаната остава с едно куче. Завежда го до едно огромно огледало и го пуска. Озлобената твар ръмжейки се насочва към образа си, който се отразява в стъклото. Сатаната започва да скача, да пее и да се присмива на любимеца си. Животното се спира и продължава да се взира в себе си. Изведнъж се обръща към танцуващия си господар, скача върху него и започва да разкъсва всичките му органи за отрицателно време.

Това е една част от няколкото преплетени сюжета в “Страх(ове) от тъмнината”, представящи най-древния страх на човека – страхът от тъмнината.
Въпреки, че рядко гледам анимационни игрални филми, този много ми хареса. Напомня ми малко на миналогодишния Persepolis (2007). В лентата има психологически и философски нюанси. С удоволствие бих гледал анимации в този жанр. Продукцията е черно-бяла и е събрала най-добрите художници от областа на комиксите.

Няма нищо по страшно от самия страх. Това е много вярно твърдение, което важи с пълна сила за човешките същества. Някъде бях чел, че падането на сън е останало като отпечатък в съзнанието ни още от древността. Първобитния човек е бил по-малко страхлив и за да ловува се е катерил по високи дървета и скали. Много често неговите опити да изкачи дадено препятствие са се оказвали неуспешни и той е падал на земята. С течение на времето и след многобройни падания, вече се е оформил страхът от падане и така той се е запазил в бъдещите поколения и сега си го припомняме чрез съня (аз на сън не съм падал от много дълго време ). Страхът малко или много се предава в гените ни от нашите предци. Количеството от него зависи, колко често, човек ще го изпитва и дали ще има силната воля да го преодолее. Давам този пример защото си мисля, че страхът у нас българите идва от турското робство и след това от дадена политическа система на управление. Този страх продължава да живее в нас, а дадени хора продължават да го подхранват. Веднъж преодолеем ли страхът си, ще станем по-силни и по-уверени за да преодоляваме по-големи препятствия в живота ни.

orANGELove

Оранжевая любовь (2007)

Жанр: Романтика, Драма
Страна: Русия, Украйна

Страшен и много проблемен се оказа газовия конфликт между Русия и Украйна, но не по този повод слагам това филмово заглавие тук. Онази вечер след като изгледах оранжевата любов се шокирах от нейния финал, които приключи много неочакван и разтърсващ. Това е много силен филм за силата на любовта и жертвите, които сме способни да дадем за човека който обичаме до полуда. За човека в когото сме влюбени до смърт, бихме  споделили и самата смърт. И това е като, че ли истинската цена на любовта: индивидуалното самоубийство – физическо и психическо.

В стар киевски трамвай се събират две романтични души. Роман е известен фотограф, които си пада по авантюри и търси вдъхновението си на необичайни места за работата, а Катя е талантлива виолончелистка, студентка в консерваторията. Тя е с портокалови коси, голяма мечтателка е, и също търси предизвикателствата в живота. Двамата се влюбват от пръв поглед и стават неразделни. При определени обстоятелства те попадат в една игра, чрез която трябва да докажат силната си любов един към друг, като за награда ще спечелят солидна материална благина. Те се съгласяват на една сделка. Правилата на играта изглеждат много прости и безобидни. Един ден една новина променя живота им и съответно взаимоотношенията им. Но чувството е силно и то продължава да изгаря сърцето на другия. Правилата на играта се нарушават, но и се променят, защото любовта се оказва толкова обсебваща, че води до  пълно саморазрушение.

Истината за Орфей

Гледах миналогодишният български документален филм “Истината за Орфей” и определено мога да се съглася с мнението на критиците, че качеството му е като на документалните филми излъчвани  по “Дискавъри” и “Нешенъл джиографик”. Филма освен, че е със страхотно качество, информацията разказваща за живота, дейноста и убийството на Орфей е изчерпателна и е поднесена по много увлекателен начин. Филма представя древния герой не само като един певец, които омагьосва всичко живо с музиката си, ами и като един учител, създател на течението “Орфизъм”.

В тази насока се сетих за една голяма гавра в игралното кино, която преди години се излъчваше по кабеларките. Филмова супер продукция на Hallmark  “Язон и аргонавтите” (Jason and the Argonauts (2000)) представя Орфей и траките като чернокожи. Е как да не се възмути човек от подобна глупост.

Личност на деня: Лили Иванова

Тази рубрика в блога, от известно време съм я занемарил и ето сега имам конкретен повод да я продължа с поредната личност, за мен на деня. В събота гледах на запис концерта на Лили Иванова, които беше излъчен на бъдни вечер по btv. Качеството на записа не беше добро – картината със звука се разминаваха, но важна беше музиката! Не съм голям почитател на примата на българската естрада, но една част от песните ми харесват, други ми напомнят на моето детство. Концерта на Лили по националния тв канал за съжаление не беше целият (които е бил три часа на живо ), но за пореден път се убедих в големия, безспорен талант на тази жена. За нея се измислят много вицове на които се смеем. Някои твърдят, че е със сприхав характер и е много капризна, други се възмущават от това, че няма мярка и се прави на тийнейджърка със сценичното си облекло, трети казват, че е стисната и надменна, но въпреки всички приказки изговорени за нея, Лили Иванова има огромен принос в българската музика. Тя е емблематична личност на България и се нарежда до имена, прославили страната ни, едно от тях е Христо Стоичков. Примата на българската естрада достига с песните си до сърцата на много хора от всякаква възраст и им пълни очите със сълзи, както видях на записа на концерта. Тя пълни залите с много почитатели от цялата страна. Пълни залите с много българи и чужденци, когато изнася концерти в чужбина. Предстои на 9 януари да пее в зала “Олимпия” в Париж и съм сигурен, че и там билетите ще бъдат разпродадени.

Винаги съм се дразнил на приказки от сорта: “тя защо не вземе да се пенсионира” или “нека даде път на младите, време е да слезе от сцената”. Първо за мен човек щом има талант и творческа енергия, той трябва да разполага с тях когато и до колкото време си пожелае. Възраста не е критерий за таланта и работата с него. Може творец да твори до последния си жизнен дъх на земята. Важното е да твори. Това го прави жив и полезен. Вярно е, че с времето творбите на създателите си се променят – някои към по добро, други временно отслабват, но важен е стремежа на човек във всяко ново време да постига успехи с дарбата си. Лили Иванова обнови музиката си в различните времена, но запази лиричната си линия на пеене и това не й навреди на кариерата, напротив тя си спечели много почитатели и от сегашните поколения. Все пак не е Мадона, да експериментира с актуални за времената течения и да скандализира с имиджа си публиката. Пък и не всеки експеримент ражда качествена творба, всичко зависи от умело балансиране при съдаването на даден продукт и предлагането му в подходящ момент.

Ето едно от хубавите за мен последни парчета:

Лили Иванова – Невероятно

Благотворителност за хората в будна кома

Будна кома: състояние, в което се подтискат всички двигателни функции, говора и жестовете. Отворените очи създават впечатление, че съзнанието е запазено. Пациентът е без емоционални реакции и не изпълнява команди.

Преди около месец гледах разтърсващ репортаж по новините за майка, която при раждането на момиченцето си изпада в хронично вегетативно състояние, което е по известно като състоянието на будна кома. Жената е в съзнание, което не е запазено. Реакциите, сетивноста и емоциите й са блокирани и така тя не може да дари детето си с обич и внимание. Тя не може да изпита майчинството, въпреки, че момиченцето разпознава майка си и търси от нея майчина ласка.

Покрай случая на Мануела Горсова наяве излязоха още много подобни в цялата страна. Истината е тъжна в България за лечението на тези хора липсва постоянен медицински надзор и платена от държавата рехабилитация. Държавата която има добра база за лечение на пациенти в будна кома е Израел. Там има специализирани клиники, които се занимават по отделно с всеки случай, но престоя и грежите за наши сънародници в това състояние е скъп за роднините и близките им. Дневният престой, който включва и пълноценната рехабилитация, е от 600 до 1100 долара на ден. Отделно семейството трябва да подсигури и средства за регулярни или непредвидени, но наложителни изследвания, както и за престоя на придружителя на болния в Израел. В това състояние всеки от нас може да изпадне и никой не е застрахован. Гледах и този видео репортаж в които не ми хареса отношението на доцентката, която участва в интервюто, по повод престоя на пациентите с будна кома в медицинските заведения. Поведението й ми се видя надменно и съвсем не на място за лице което се занимава с медицина.

Кампанията която стартира в края на миналата година: Да събудим хората в будна кома! продължава до края на януари тази година. За набиране на средства в помощ на засегнатите хора става по два начина:

- първият е като изпратите sms на номер 17 777 за абонати на Globul, Vivatel и M-Tel (1, 20 лв. с ДДС)

- вторият начин е чрез дарителска банкова сметка към

Дирекция „Социални дейности” при Столична Община

BAN BG 16SOMB91303126292900

BIG SOMBBGSF

Общинска банка АД – Бул. Кн.М.Луиза № 8

Честита нова 2009 година

Нека оставим всичко лошо в отминалата 2008 година и нека запазим и пренесем всичко хубаво и ценно в 2009!

2008 година за мен беше пъстроцветна и при всяко положение не мога да я квалифицирам на лоша.Точно преди една година този блог се появи в сферата на блоговете в онлайн изданието на дневник.бг. Имах за цел този блог да представя нещата от живота от по различен ъгъл, да бъде отворен към много нови и необичайни тематики и да бъде малко по-провокативен. Нямах за цел това място да бъде конфликтно и скандално, още повече да вреди на някого по какъвто и да било начин. През новата година ще продължа да пиша за нещата които ме вълнуват, които ми се случват и към които имам интерес. И отново ще бъде водещо положителното и позитивното. Благодаря на блогърите и на всички останали които ми оказаха внимание и подкрепа!

Пожелавам през новата година на всички българи много здраве, положителен заряд и успех в делата, много любов и радост в сърцата. Да бъдат много смели, да вярват в себе си и във възможностите си, както и много упорито да преследват мечтите си. Да не се отказват, въпреки препятствията да търсят щастието си!