Archive for the 'Дестинации' Category



Екскурзия с промоция 2 част

Екскурзията се случи отново преди 2 години в средата на месец декември. Този път дестинацията беше Боровец. Заради оплакването от предната екскурзия за проблеми с местата ни, от фирмата организатор ни обещаха безплатно да пътуваме до Боровец и да присъстваме на промоцията. Качихме се на автобуса в 07:30, които пристигна точно срещу музея „Земята и хората“ и отпътувахме към Рила планина. Да ама не. Автобуса тръгна в западната част на столицата и за момент си помислих, дали пък няма друг път оттам за зимния курорт. Минахме кварталите Борово, Павлово, Княжево и продължихме по пътя за гр. Перник.

Спряхме на мегдана в село Марчаево и оттам се изсипа групичка екскурзианти, семейства и роднини заедно с децата си. Хубаво, поне рейса няма да е празен. Бях си взел дискмена на него въртях хаус парчета и настроението ми беше готино. И така от Марчаево реших, че потегляме за Боровец. Да, ама не. След като прекосихме още веднъж София, автобуса отиде в кв. Дървеница и спря да чака друга групичка хора. След като ги качи вече бях убеден, че отиваме до зимния курорт. Да, ама не. Возилото отиде до кв. Слатина и спря да качи друга групичка хора. Цялото това пътуване от 08:45 сутринта до този момент, като включа задръстванията беше около 3 часа. И така към 12:00 тръгнахме да излизаме от София. Най-накрая казах си аз, време беше да отпътуваме за Боровец, обяд стана, а ние сме още в столицата. Да, ама не.

Спряхме в кв. Казичане в един мотел и ни казаха да се настаним в неговия ресторант. Настанихме се и след няколко минути промоцията започна. Няма да описвам какво се случи на нея, в предния пост изчерпателно разказах как протича един такъв рекламен  сеанс. Е така мина горе долу и тогава, същата лелка показваше своя талант да представя стоки със съмнително качество на изгладнелите пенсионери, които се чудеха какво ще им сервират този път за обяд.

Най-накрая досадното плямпане свърши и дойде ред на специалната изненада на програмата – неизвестен дует, съставен от лелка и чичко запя стари градски песни. Бабичките започнаха да вият след тях, а някои дори се просълзиха. Егати викам си аз, тия певци явно са идоли сред хората от третата възраст. Но по късно открих причината за сълзите по време на стари градския репертоар. Просто хорицата се бяха напили от домашната ракийка, която носеха в пластмасови шишета в половин литрови бутилки от кока кола.След безплатния обяд от промоцията (не си спомням какъв беше) се качихме в автобуса и зачакахме да потеглим. Чакахме близо половин час. Подпийналите екскурзианти забавиха тръгването, понеже са се били разпяли в ресторанта и се наложи шофьора да ги извиква да се качват във возилото.

Така излязохме от София към 14 часа и нещо и стигнахме в Боровец  към 15 часа. Преди да отвори вратите шофьора попита колко време искаме да се разхождаме – два часа или един и пенсиите извикаха един час. А, за един час можете да си представите колко може да се разходи човек. И така обиколихме магазинчетата край пистите срещу хотел „Рила“ спуснахме се малко надолу и се върнахме, защото 50-тина минути вече бяха изминали. Само ще вметна, че на Боровец беше голяма цигания – магазинчетата продаваха боклуци и претрупаността на стоки изложени пред и около павилиончетата беше голям кич. Да не говорим, че около заведенията за хранене беше мръсно.

Качихме се на автобуса в 16 без пет и точно на кръглия час, возилото тръгна обратно за София. По едно време шофьора обяви, че следващата екскурзия с промоция до Банско ще бъде отменена за след новогодишните празници и пенсионерите се възмутиха, че няма да пътуват толкова скоро някъде. Така ми мина и втората „туристическа“ разходка с търговска цел за един ден. Повече не потретих, понеже спряха да пускат рекламни брошури в пощенската ми кутия, пък и нямам свободно време. Иначе, бих пробвал така за забавление и някоя друга оферта за екскурзия до манастир или курортен град, но такава все още не ми е попаднала на вниманието.

Екскурзия с промоция 1 част

Снощи имахме гости, наши роднини и като се заговорихме за екскурзии до Гърция се сетих за екскурзиите с промоции, на които преди три години ходих от любопитство. Рекламите за тези екскурзии ги пускат по пощите или ги раздават на улицата. Сега ще ви разкажа преживелиците по двете еднодневни пътувания, които ще останат в спомените ми най-вече с чувство за хумор.

Първата от тези почти „безплатни“ екскурзии беше до Рилски манастир и беше точно на Димитровден през 2004 година. Станахме рано стегнахме се и тръгнахме към мястото, където щеше да ни вземе автобуса. Билети, разбира се предварително си бяхме взели с номер на местата в рейса за скромните 7 лева. Возилото закъсня много, даже хората от чакащите, започнаха да звънят на фирмата организатор и да питат какво става. От фирмата казаха, че автобуса ще пристигне, в момента взимал екскурзианти от други квартали и сега идвал към нас. Часът в които трябваше да ни вземе автобуса трябваше да е 07:30, а той ни взе към 09:00, 09:30. Оказа се, че местата ни записани на билета са заети от баба и дядо, но и други хора се обадиха, че и техните места са заети. Шофьора беше много смотан, отказа да погледне в списъка и да оправи недоразумението, само казваше да си останем на местата на които сме и да мълчим.

Седяхме на задната седалка и млъкнахме. Друсането когато рейса минаваше през дупките беше неприятно и когато това стана продължително на мен ми се пригади.  Времето беше мъгливо, но към обяд се оправи и пекна слънце. Стигнахме до гр. Дупница и рейса спря пред местно заведение за хранене. Слязохме и се настанихме. Огледах хората, те бяха предимно лелки и чичковци, но повечето си бяха бабки. Имаше и по-млади семейства с деца, роднини и тук таме млади хора за цвят. След 10-тина минути нахакана лелка взе микрофона и с една такава напевност започна да промотира и рекламира стоките си. То се почна – магнитни възглавници, вълнени завивки, електрични юргани, лечебни наколенки, завеси и какво ли още не. Лелката модератор приканваше да се купува толкова разпалено, че ми напомни за воденето на Къци Вапцаров едно време в „Невада шоу“. Женицата определено ставаше за някоя постановка на драматичния театър, вадеше такива монолози сякаш рецитираше треторазрядни сценарий за битовите проблеми на между съпрузи. Помагаха й две момчета, като и носеха стоките и безотказно слушаха командите които даваше с жестове. Комична случка беше когато рекламираше някакъв дюшек от естествени материали с магнитно действие и не знам какви си други екстри. Тогава модераторката прикани една баба да легне и да изпробва дюшека чудо. След като възрастната жена се съгласи и легна, след 10-тина минути така се отпусна, че заспа.

След като свърши основната част от така наречената екскурзия ни сервираха безплатен обяд – по две кебапчета (които си бяха соеви, а не от чисто месо), малко зелева салата и питки. За десерт имаше суха паста. Не бях отишъл за храната, по скоро имах желание да посетя Рилския манастир и тази възможност я видях в тази промоционална екскурзия. Преди да се качат хората в рейса, реших да си седнем кротко на нашите места, които са ни отбелязани в билета и ако дойдат бабата и дядото да се разправят с мене. Така и направихме. След като ни видяха, че сме ги изпреварили за двете „хубави“ седалки старците почнаха да викат, че не било коректно и веднага да сме ставали от „техните“ места. Показах им билетите да видят, че местата са наши, а те пак тяхното си.

Шофьора отказа да тръгва докато не се разреши драмата. В подкрепа на нас слава богу се включиха и други пътници и се наложи старците да се качат на другия рейс зад нас, защото там им били местата в действителност. От другия автобус ги върнаха като са им казали, че свободни места няма и така от продължителното задържане на двете возила и гневните екскурзианти, бабата и дядото се наложиха да седнат на задните седалки – там където бяхме ние. При това се заканиха, че като станем за обиколката на Рилския манастир те веднага щели да седнат на  местата ни, дори нямало да слизат от автобуса. Мислех си за ситуацията и си им казахме мнението. Казахме им как може толкова злобен народ да има – на християнски празник, при посещение на свети храм такива мизерии да правят, че да развалят настроението на човек. При това с уважението ми, възрастни хора като тях да се държат като малки деца в детска градина, когато се карат за играчки, е повече от недопустимо. Още повече, че те не са прави в ситуацията.
Старците някак си замлъкнаха и се успокоиха. Слязохме и разгледахме Рилския манастир. Беше много красива природата около него, нали беше есен и палитрата от топли багри беше пленяваща. Съжалих, че не си взех апарата. По късно се качихме с автобуса до гроба на Св. Иван Рилски. Изкачихме се до пещерата, но нещо нямах желанието да вляза в нея, само написах желания и ги вкарах в скалите (нали има такова поверие). На тръгване две жени липсваха на местата си в автобуса, а той вече беше тръгнал и това пак предизвика напрежение. Една жена викаше шофьора да ги изчакал, а шофьора казваше, че гонил график и така стана скандал. Ситуацията се подобри, когато двете лелки изникнаха от долния хълм и започнаха да викат и ръкомахат. Оказа се, че двете приятелки им било скучно да чакат потеглянето на возилото и самоинициативно без да се обадят на шофьора, бяха решили да се спуснат надолу сами и да пресрещнат автобуса. Разбира се това костваше нервите на шофиращия и пътуващите. А пропо да не забравя да вметна, че това вече беше друг шофьор. Те се размениха със стария още в Дупница. На връщане в същия град, автобуса щеше да блъсне малко момче на колело, ненадейно изскочило от някъде си на тясната уличка. За щастие детето се отърва само с уплаха. Една жена в автобуса каза, че свети Димитър е запазил детето на празника му.

Връщането в София беше комично. На отиване във возилото се въртеше един и същи диск с чалга. Албума беше на някоя от фолк фуриите и ми бъркаше в здравето. На връщане същия диск се пусна за четвърти път. Хората отзад започнаха да викат, че им е писнало от тази музика и шофьора да я спира. Шофьора се направи на ударен и не я спря. По едно време една жена отиде до него и му направи забележка. Той й отговорил, че уредбата е развалена и не могла да се спре. Възмущението на пътниците се засили и почнаха да му подвикват, че е селяндур и, че ги тероризира с звученето на тази музика в колонките над последните седалки.

Шофьора спря за известно време музиката, но след половин час пусна цигански кючек и така разбунтува отново пътниците. Малко преди нашата спирка в София, две мацки му говореха, че е терорист и, че повече няма да се возят с автобус на тази фирма, а той се ядоса и им отвърна, че щом не им харесвало возенето да слизат веднага от рейса. И те слязоха.

Общо взето така мина еднодневната екскурзия с промоция. Голямо приключение беше. В началото беше трагично, в края комично. Втората екскурзия до Боровец пак беше шантава. Но за нея ще разкажа тези дни. Така, че очаквайте и втората част.

Наляха бетон и на Яйлата

telegraph.jpg

Кога и кой ще спре това безумие спрямо природните ни резервати. На тази държава, единствената й гордост за пред света остана природата, защото няма с какво друго да се гордее. Сега така се плюе и сере (с извинение) върху тази гордост, че скоро и нея няма да я има.

Важно е да се знае какво ще се унищожи, ако започне да се застроява района.

На 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна се намира Националният археологически резерват „Яйлата“ – приморска тераса с площ 300 декара (45,3 хектара), отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви.

Тук се намира пещерен „град от 101 жилища“, заселени още през V хилядолетие пр.Хр. Три некропола (фамилни гробници) от III – V век са издълбани в скалите. Некропол №1 е възникнал около издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце. В северната част на „Голямата Яйл“’ се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. Частично са запазени четири кули и една кула-порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони.

Местността „Яйлата“ е обявена за археологически резерват с решение на Министерски Съвет през 1989 год. Той обхваща сравнително голяма площ от бреговата ивица, започваща северно от село Камен Бряг и достигаща на юг до курорта „Русалка“, както и морската ивица с широчина 500 метра по протежение на брега. На територията на археологическия комплекс се намират многобройни паметници, принадлежащи на различни исторически епохи, от VI хилядолетие пр.н.е. до средата на XI век. Редовните археологически разкопки водят своето начало от 1980 год., като усилията бяха насочени главно към проучване на ранновизантийската крепост, некрополите от скални гробници, пещерните комплекси.

Не по-малко значими са и останките под вода в акваторията на резерват Калиакра. Огромната дъга на залива на Калиакра е една единствена защита от северните и източните ветрове на корабите от най-древно време и естествен пристан за извършване на товаро-разтоварно работи. Освен това следи от приставане на кораби има и на Русалка и на Яйлата.

От морското дъно са извадени каменни котви, каменни щокове от каменно-дървени котви, части от оловни котви, железни котви и разнообразен керамичен материал. В залива на Калиакра през 1791 година руската флота начело с адмирал Ушаков нанася поражение на турския флот, при което потъват много кораби. При хвърляне на мрежи от рибари в шлефа на около Калиакра до 60 метра дълбочина се е попаднало на останки от антични и средновековни кораби. Всичко това доказва, че акваторията около Яйлата е с културни останки.

Името „Яйла“ е от тюрски произход и на български означава „високо пасище“.

Легендата разказва, че на Яйлата прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите ми го измъкнали от град Томи с кораб. Овидий се приютил в залива на Яйлата и бил укрит от местното население.

Повече за Яйлата тук

Най-опасните дестинации

Тайланд е най-опасната за туристите страна. Това показват резултатите от изследване, проведено от британската застрахователна компания Norwich Union Travel Insurance на базата на 60 000 на застрахователни искове през 2006 г. Застрахователните агенти твърдят, че именно в Тайланд туристите най-често страдат от хранително натравяне, попадат в аварии или стават жертва на кражба. Движението в тази държава е от лявата страна, което също крие големи опасности за част от чужденците. Практически липсват всякакви правила за движение по улиците, а мотористите, които наброяват повече от 12 милиона, създават пълен хаос, съобщават от застрахователната компания, цитирана от ВВС.

Според изнесената статистика, повече от 17 000 души всяка година загиват при пътно-транспортни произшествия по вина на мотористите, пияните шофьори и превишената скорост. В страната непрекъснато нараства и броят на терористичните актове и сексуалните престъпления. Страните от Карибския басейн пък са противопоказни за тези, които страдат от алергии, особено в резултат ог ухапване на насекоми. Именно в този регион има най- много различни отровни пълзящи и летящи насекоми. Тук се регистрирани и най-много случаи на нападания на хищни морски обитатели върху хора, които се къпят или занимават с гмуркане.

Посетителите на Южна Африка са заплашени от заразяване с малария или други паразити, проникващи в организма при къпане в местните води. Тук туристите са застрашени и от грабежи. Затова застрахователите препоръчват имуществото ви да бъде застраховано, а самостоятелните пътувания без местен придружител да се избягват. В класацията за Европа се откроява Австрия, където са регистрирани най-много случаи на травми – последствие от карането на ски.

За най-безопасни страни са признати Белгия, Холандия, Франция и Германия, а несъмнен лидер е Ирландия. Чехия е страната, нареждаща се на първо място по джобни кражби. През последните два летни сезони туристическите агенции информират туристите и за опасността от заразяване с кърлежен енцефалит. Това е особено актуално във връзка с откриването на много нови горски туристически маршрути. Египет е посочен с многобройните произшествия с туристически автобуси и многото жертви по пътищата. Много са и инцидентите с гмуркащите се любители на морското дъно.

В Турция освен опасността от пътно-транспортно произшествие, най-честа опасност за туристите са стомашно-чревните разстройства (от 20% до 40% според различните оценки).

В страните от Далечния Изток – най-вече Китай, най-сериозна заплаха за здравето на чужденците е зле приготвената храна, най-често от морски продукти. Напълно е възможно заразяването с т.н. “гуанчжоуски кръгли червеи”, което става при употребата на сурови и екзотични морски продукти, предупреждават британските застрахователи.

Експерти от списание Forbes включиха Русия в десетте най-опасни страни за посещение. Заедно с Русия в черния списък се оказаха Ирак, Афганистан, Зимбабве и Грузия.

Русия е рискована страна, особено за тези, които не познават суровата реалност на руския бит и провинциалните хотели. “Гарите и метрото са местата, където лесно можете да се лишите от своя портфейл, паспорт или фотокамера. Транспортът е нередовен и несигурен, а храната – често с неустановено качество.Списъкът е съставен на база на последния бюлетин на Държавния департамент на САЩ, който редовно информира туристите за опасните точки по света. Допълват го аналитични материали на ред международни агенции, които изследват риска, свързан с пътуванията. В това число е лондонското консултантско дружество Control risks. Оценката е по петобална система. Опасни за посещение са страни, които имат три или повече бала. Такива в списъка на Forbes са 14 страни: Афганистан, Бурунди, Хаити, Грузия, Зимбабве, Ирак, Конго, Кот-д\’Ивоар, Либерия, Пакистан, Папуа – Новая Гвинея, Русия (Чечня), Сомалия и Судан.

Опасните пътища:

Пътищата в прибалтийските страни са едни от най-опасните в Европа, съобщи  на сайта си руската Асоциация на международните превозвачи, като се позова на изследване, проведено от британска застрахователна компания. Черния списък оглавява Литва, където на един милион шофьори се падат 223-ма загинали по пътищата.

На следващо място е Латвия, където загиналите са 177 на един милион, а на трето място – Естония, където са загинали “само” 153-ма шофьори. Веднага след това се подрежда Гърция със 150 нещастни случаи и Полша, където на пътищата на един милион шофьори се падат 137 загинали.

Същото изследване сочи като най-безопасни пътищата в държавите: Малта, Холандия, Швеция, Швейцария, Норвегия, Великобритания, Германия, Франция и Италия. Справка на Агенция “Фокус” показа, че България отсъства в класацията на британското застрахователно дружество.

Снимки от Черноморието 2007

Не видяхме само Елените. Сбогуването.

За съжаление не можахме посетим това ваканционно селище. Само знам че се намира на южните склонове на Стара планина при срещата й с Черно море. Към община Несебър се води. С него започва  Южното Черноморие. Отдалечено е на 7 км от курорта Слънчев бряг, на 45 км от Бургас и на 85 – от Варна  и е разположено е в живописен залив. Ех как ме е яд, че не го разгледахме. Сигурно е също красиво като Св. Влас.

С това моите дистинации за сезон лято 2007 свършиха. В заключение искам да кажа, че българското черноморие е красиво с природата си и хубавия пясък. Много недобросъвестни хора ги унищожават тези две неща, като бетонират крайбрежието с хотели, които видимо не се използват. След време не дай си боже, тези хотели ще пустеят, заради отлива на туристи, търсещи природа и не я намиращи тук в България на Черно море. Да въртиш бизнес с хотилиерство не се изисква само да цвъцнеш хотел на плажната ивица и да чакаш туристи. Изисква се преди всичко да имаш познание, разум и отговорност. Познание за да разучиш ефективноста на района и да изградиш добра инфраструктора, разум за да проумееш колко природа и забележителности унищожаваш и какво оставяш за в бъдеще след себе си и отговорност за това как стопанисваш и как опазваш природата в района около хотела ти.

На есен се надявам да си направим екскурзии по планините, въпреки, че морето повече ме влече и оставя в мен много приятни солени морски следи. Няма го вече. Далече е. Липсва ми много :,,,(

Св. Влас 2007 година

В подножието на южните старопланински склонове, в непосредствена близост до черноморския бряг е разположен град Свети Влас. Той е на 10 км от Несебър. Свети Влас заема северната част на залива, край който се намира международния комплекс Слънчев бряг и вилно селище Елените, а Бургас е на 40 км по на юг. До Св. Влас взехме автобус от Слънчев бряг, питахме за директни линии Бургас-Св. Влас или Приморско-Св. Влас, но нямаше. Единствено от Съни бийч се отива до въпросното селище. Билетчето до там ни бише 90 стотинки, автобусите са на рядко и въртят до полунощ. Интересна ми беше историята на този курорт, какво е имало на това място, кой го е основал, защо се казва така и има ли нещо общо с църквата. Историята я видях и прочетох в една брошура. Ето каква е тя:

Селището е основано през 2 век от древните траки. Тогава то е носело названието Лариса, чак през 14 век приема името на Свети Влас – покровител на търговците, животновъд, лечител. На името на светеца е съществувал манастир през 14-18 век, опожарен от безбройните набези на пирати. Свети Влас е почитан светец и от католическата и от източно-православната църква. В околностите на селото са били разположени още 4 манастира. Град Свети Влас е едно от най-старите селища в Несебърска община. През годините на османското владичество са известни няколко имена на селото и всички са свързани с манастирите.

Турците го наричали Кючюк манастир, а в регистрите е записано като село Манастир. С това име го споменават в своите трудове и големите изследователи на българските старини – братята Шкорпил. През XIV век по тези земи са изградени 5 манастира: „Св. Петър“, „Св. Илия“, „Св. Андрей“, „Св. Влас“, от който произлиза името на сегашния град, и девическият „Св. Ана“. Всички те са унищожени от турците през XVIII век, но отделни остатъци от тях все още могат да бъдат намерени.

С името Свети Влас селото се води официално в държавните регистри след 1886 г., когато Източна Румелия е присъединена към Българското княжество. През 1963 г. Свети Влас е обявен за климатичен морски курорт. В момента е създаден организационен комитет за оформяне облика на селището като туристическо средище.

Характерното му разположение обуславя благоприятен климат с максимален брой слънчеви дни (240-260 годишно) при сравнително мека зима. Мъгливите дни са рядко изключение за района, а слънчавите са с 1-2 пъти повече от Северното Черноморие, а най-мразовитите дни през зимата са не повече от 20-30. Наличието на въздушни течения между морето и близкото планинско дефиле обуславя един благ, приятен и уникален природен феномен, очистващ въздуха от прахови и други дразнители. Естествиният аерозол на морето, съчетан с кристално чистия въздух са природни дадености с мощно целебно климатично въздействие върху бронхиалната астма и други хронични неспицифични белодробни заболявания.

Нашето Черноморско крайбрежие се нарежда като отделна подобласт към Средиземноморската климатична област. Със своите благоприятни климатични условия се поставя пред редица реномирани курорти в Европа и Северна Африка, където е познато по-честото прегряване и пред студените северноевропейски градове с малък брой слънчеви дни.  Територията на плажната ивица е с размер на 16 000 кв.м с дължина на бреговата линия 1 000 м и средна ширина 16,4 м

Крайбрежният път, който води на север от Слънчев бряг по посока Елените минава през Свети Влас. Селото е по нависоко, сред живописна природа. То  се разрасна бързо през последните няколко години. Този път е на сравнително висока надморска височина. Видяхме много новопостроени хотели и тепърва започнати строежи. Първата ми мисъл беше че сега на прицел за строене е този курорт. След две, три години гористите ивици край плажа ще изчезнат и ще потънат в бетон. Хотелите не са каки и да е, много са тежкарски и баровски. Сигурно има и малки фамилни хотелчета, но повечето са огромни. Частната инициатива тук е в стихията си и сред малки пансиони, вили и ресторанти, пръснати по крайбрежието и по хълма. Гледката от Влас към морето и несебърския полуостров е прекрасна, но за съжаление няма паркове и зеленина за сметка на новото строителство.

На нас много ни хареса центъра на селото, площадчето му е чисто и хубаво подредено, да кажа направо декорирано. Има много цветя и зеленина, сред които има алеи и пръснати пейки на които се събират местните жители, които си говорят сладки приказки и наблюдават туристите. Отсреща на площада видяхме на една тераса направен китайски ресторант и се заприказвахме, че китайците са навсякъде. Направо никнат като гъби и скоро май ще станат велика световна сила. Селото има една главна улица, която е изцяло с сергии, магазинчета и заведения. Въздухът е супер чист, пак казвам природата е яка. Мога да кажа с ръка на сърцето: дай боже всекиму да има такова село за вила и почивка от мръсния, шумен и динамичен град.

Св. Влас наброява над 3 500 жители, а смешното е името на кметицата на курорта, която се казвала Вичка Пецанова.

Слънчев бряг 2007 година

Пътят от Равда до Слънчев бряг е около 5 км, билетчето е 1,20 лв. Има и само автобуси само линия Несебър-Слънчев бряг които са 80 ст. От двете страни на пътя за Слънчев Бряг е застроено с нови хотели между старите социалистически, които са горе долу поддържани, поне от това което се вижда отвън. Грозна е гледката на обрулените от строителство борчета и други дървета. Лъскавите хотели по пътя за комплекса ме подготвят за още по фрапиращи сгради, които стоят празни и от които не се виждат никакви признаци туристически живот. С нея се заговорихме и стигнахме до очевадния извод на целия български народ, че повечето хотели тук и не само тук са направени от пране на пари и не е важно дали имат посетители, просто това е един вид инвестиция – парите на „бизнесмена“ да не му отидат на вятъра, а да са му в хотела.

Още по пътя за курорта (на автогарата видях изписан ж.к Слънчев бряг, нищо чудно с това строително темпо вече така да се води) огромни билбордове рекламират Sunny Beach Mall върху които е снимана мацка приличаща досущ на актрисата от „Отчаяни съпруги” Ева Лонгория. Та мацката е снимана гола, като стратегическите места по тялото са прикрити с една голям пазарски плик – хитро нали. От внушителната реклама една вечер се запалихме да видим какво преставлява въпросния мол и когато го видяхме останахме разочаровани. Изкачи ни ескалатор направо от уличката и ни остави на един коридор които установихме че се намира на между блоково пространство. От двете страни на коридорчето имаше магазини лъскави като по нашите молове. Това коридорче  прави чупки като лабиринт и само на него се намира мола. Отгоре коридора е открит, няма таван, от двете му страни се виждат прозорците на хотелите – тъпо нали. Нашите софийски молове са сто пъти по хубави и по големи.

Слънчев бряг е станал архитектурно полу лъскав, полу соц стил. Новите сгради най вече на хотели са наблъскани едно до друго и имам чуството че ако поживея малко в центъра на курорта ще ми се появи клаустрофобия. Няма зеленинка, няма паркове и градинки, няма алеи за отдих, има дори липса пейки върху които човек да поседне и да си почине. Имаше само две, три пейки на алеята след хотел „Кубан”, които бяха заети. Аз й викам на нея: сигурно са махнали пейките за да не сядат туристите безплатно, ами да се принудят да седнат в многобройните заведения и да си поръчат нещо, да не седят просто ей така без нищо.

Много е претрупано със строежи, поне на Албена нямаше такова нещо – там си имаше и градинки и паркове и алей, кеф ти море и пясък, кеф ти зеленина и пейки. Албена си е запазила архитектурата още от соц. време, но се питам въпрос на време ли е и там да хвърлят око за строителства на хотели и сгради. Тя ми вика: идвала съм като малка в Слънчев бряг на почивка с мама и татко, но си спомням, че пред всеки хотел имаше градинка и алей и това беше част от облика на самия хотел. Нямаше такава цигания и толкова много народ.  Сега тук е насрано (с извинение) отвсякъде със сгради и продължават да серът (отново) кадето им падне.

Пазарчетата на уличката пресичаща главната от другата страна на хотел „Кубан” (хотелът се води за центъра на курорта) ми заприлича на пазара в кв. Илиенци. Същите халета само че в умален вариант, същите павилиончета и сергиики. Можеше някъде да се намерят и гащи, трикотажа изобилстваше от двете страни на улицата. Дори видях изложени в една щайга обувки втора употреба за 20 лева чифта.

Плажната ивица на Слънчев бряг е стеснена заради новопостроените хотели. Една част финният качествен пясък (един от най добрите по черноморието) казахме че е бетонирана. Другата час се използва за плаж, а крайбрежната алея описваща централната част на курорта – идваща от Св. Влас и стигаща до комплекс Лазур е натъпкана пак с магазинчета, павилиони, барчета, ресторантчета, кръчми, атракции и какво ли не. Тя ми вика: Това тук е по зле и от „Капълъ чарши”, дори и там няма такаво голяма манджа с грозде.

По едно време от огромния поток от руси глави блъскащи се в погледа ни и от многопластовото боботене на немски език й стана лошо и щеше да припадне. Седнахме на една кръгла пейка за да си вземе глътка въздух и голямо количество минерална вода. Обаче от едната ни страна имаше скара върху която цвърчаха меса и пушека  отиваше точно в нас. След има няма 3-4 минутки станахме и продължихме да плуваме по и срещу течението от скандинавска плът.

Плажната ивица от единия до другия край пеша я взехме за около 2 часа. За по мързеливите има рикши и влакчета. На едно място на една рикша й се беше счупило колелото и беше друснала нечии немски задници на земята – срамота нали.

В Слънчев бряг присъстват предимно германци и то в индустриални количества. Имах чувството, че целият целокупен немски народ е дошъл тук и си е направил колония. Немската инвазия изкача от всеки ъгъл, дори и мен ме включвха към нея. На няколко пъти българи ме вземат за германец и ми дават менюта пред заведенията в които работят, като ме приканват на развален немски да опитам тяхната кухня. Аз пък с перфектен английски акцент им отвръщам: No Thanks, а ми идваше да им отвърна Danke shoen.

Викам й, ако и след осми клас продължих да уча немски, сега щях да си шпрехвам с немците без проблем и щях да се бъзикам с българските продавачи и обслужващия персонал на този език. След основното училище се отказах от немския, първо защото ни беше наложен по онова време като задължителен втори език след руския и второ защото не ми харесваше произношението му, пък и английския си беше световен език и исках него да го уча. Така българите ме вземаха за немец, докато не заговоря на български. Подвеждаше ги външният ми вид, които бие на северен тип човек – светли очи, светла кожа и коса. Дори косата ми да си я боядисам в черно, пак бия на скандинавец. Тя ми вика: котираш се за чужденец, спокойно може да минеш за един от тия туристи.

Мислех си за бъзик да започнем да говорим на английски в заведенията и на продавачите или да викаме на тълпите немското здрасти – Халоо. Вечер след като се нахраним купувахме по една еднолитрова бутилка минерална вода на човек и я изпивахме докато се разхождахме. В Съни бийч се наложи да търся тоалетни защото от водата малките нужди взеха по честичко да се обаждат. Хрумна ми че мога да отида в Макдоналдс на тоалетна. Изчаках на опашка пред тоалетната и преди да вляза питам момчето колко струва, а то ми вика нищо. Отговарям как така, а то продължава: за чужденците било един лев за българите безплатно, брей викам си аз тия хора добре са го измислили. Според мен такива дребни неща трябва да бъдат безплатни за българските туристи и платени само за чуждите, така се чувства един вид уважение към българските летовници че са предпочели да почиват в тези лъскави курорти. На другия ден в тоалетната стоеше момиче да събира таксата. Още щом ме видя каза: one lev. Викам и на български колко е таксата?, а тя се усмихна, изненада се че не съм чужденец и каза нищо.

В Слънчев бряг лошо впечатление ми направи, че няма кошчета за боклук. Търсехме къде да хвърлим отпадаците си в центъра на главната улица и в голям обсег не се намираше нито едно кошче. Като културни и възпитани хора, необичащи да се замърсява околната среда се лутахме нагоре-надолу, наляво и надясно и не откривахме нито едно кьораво кошче или кофа за смет. Изнервихме се и ни идваше да оставим торбичката с боклук до някой стълб, но сърце не ни го даваше и затова се заоглеждахме по близките закусвални и оле до едната закусвална мернахме малко кошче в което веднага метнахме нашите боклуци. Не върви, уважаеми управници на Слънчев бряг и община Несебър така да оставяте комплекса без кофи за смет. Този огромен поток от хора всяка минута консумира по нещо и всяка минута прави боклук. Целият този боклук как ви се вижда разпилян по един от най елитния български курорт. Ако не бяхте впрегнали уличните чистачи гледката и аромата от боклука биха били неописуеми, поради липсата на тези кофи. На Слънчев бряг забелязах да има известно количество комари. Дали присъстват от факта, че има много боклуци в прекия и преносния смисъл или от това че комарите предпочитат да смучат вносна свежа кръв. Аз мисля че и заради двете неща.

Ахелой 2007 година

Село Ахелой е кръстено на реката която извира от Айтоските възвишения, тече през него и се влива в Черно море. Разположено е на 3 км от с. Равда, на 6 км от Слънчев бряг и Несебър, на север от Поморие е 8 км. През селото минава Европейски път E 87, свързващ Северна и Южна България край морето.

Основното занимание на местното население е строителство и морски туризъм. В Ахелой ми направи впечатление че има доста построени къщи, които не бяха измазани. Общо взето тук картината не прилича на курортно селище, а по скоро на обикновенно село. Виждат се по част от крайбрежната ивица и нови строежи на хотели, вероятно е започнал да се разработва района от предприемачи. Това е добре, защото така се дава възможност покрай хотелите и туристическия бизнес селото да придобие малко по курортен вид, а защо и да не стане и като Св. Влас. Много от крайбрежните парцели личи че са изкупени от фирми, с цел строителство на жилищни апартаменти и строителство на туристически хотели. В момента има няколко действащи хотели, ресторанти, дневни и нощни барове на територията на селото. Забелязва се също така че в селотно една част от жителите се занимават с животновъдство и със земеделие, виждат се засадени ниви и тук таме пасящо стадо животни. Забелязват се отвреме навреме и блатисти места обрасли с папур.

Историята на село Ахелой е също интересна, оказа се че тук са се провеждали големи битки в които са загинали много византийски войници:

Тук, край река Ахелой на 20 август 917 г. цар Симеон I разбива многохилядна византийска войска, предвождана от Лъв Фока. Византийците акостират на пристанището в гр. Месембрия /сега Несебър/ и поемат на югозапад, където в землището на днешното с. Ахелой при река Ахелой се провежда една от най-величавите битки на Средновековието, чийто изход определя Българската държава като хегемон не само на Балканите, но и в цяла Югоизточна Европа. Армията на Византия претърпява пълен разгром и оставя хиляди жертви при р. Ахелой; византийските летописци пишат, че дори след 40 г. по полето край р. Ахелой се белеели костите на загиналите византийски войници. Това е най-голямата битка за средновековна Европа. В нея са участвали 60 000 българи срещу 62 000 византийци. На бойното поле намират своята смърт 35 000 българи и 60 000 византийци. Битката е била на път да бъде изгубена, но тогава, противно на всякакви традиции, самият цар влиза в боя и с това повдига бойния дух на българите и довежда битката до успешен край. Византийската войска е обърната в бяг и е преследвана чак до стените на Месембрия, откъдето оцелелите византийци се спасяват, панически товарейки се на военните си кораби на път за Константинопол.

В Ахелой е имало римски път, римска крепост и римско кале (на турски през арабската дума кала’ат означава крепост. Членуваната форма Калето е често срещано на Балканите и в България)

Римски път до средата на 20 век била запазена част от свързващ древните градове Месембрия и Анхиало. Минавал е в близост до днешния хотел Косара и римската крепост Чим. Бил е изграден от каменна макадамова настилка.
Римската крепост се е намирала в района на Пречиствателна станция-Ахелой /която е до моста на р. Ахелой/. И днес в околните ниви все още излизат камъни, свидетелстващи за нея. Името и е било Чим, което е дало по нататък името на гръцкото селище Чимос.

Римското кале се е намирало на върха на каменната кариера /част от възвишение Стролата/. Служело е за наблюдение.

Най древното познато име е Чим – това е името на древна римска крепост съществувала по времето на Римската империя. Второто име е Чимос – след римляните се заселват гърци, от там произлиза и окончанието -„ос“. Третото име е Чимово – преименува се няколко години след заселването на тракийските бежанци. Последното и съвременно име е Ахелой. След голямото заселване през 1923 г. на тракийски бежанци в с. Ахелой /по това време Чимос/, се избира Спасов ден за празник на селото. От тогава и до днес всяка година на този ден се организира панаир.

Смятам за напред, че в село Ахелой тепърва ще стават големи промени и много строежи. Вече е факт, че е завършено е най-голямото по площ ваканционно селище в Ахелой „Марина кейп“ Строителството на комплекса е започнал през есента на 2005 г. Ваканционният комплекс сега е развит в 14 секции и има 330 апартамента.

Поморие 2007 година

Град Поморие ми се видя като обикновено малко градче, не по различно от останалите градчета из цяла България. Тук не видях много ново строителство на хотели и сгради за туризъм, но за сметка на това има известно количество новопостроени къщи. Според мен градчето плаче за голямо освежаване. Не казвам да се застрои, а просто да се обновят старите обществени сгради, улиците, жилищните кооперации. На автобусните спирките седят баби държащи парчета картон с надпис „Свободна квартира”, докато в Равда нямаше такова нещо. Като малък често бърках градовете Поморие с Приморско, даже си мислех че са едно и също.

Град Поморие е разположен на тесен скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море, на 20 км от Бургас и на 18 км от Слънчев бряг. Градът е основан като гръцка колония с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. В наши дни все още половината от града говори свободно на гръцки език. Нещо обичайно в местните заведения е да се слуша гръцка музика рембетико. Нещо, което не е характерно за нито един друг черноморски град. От самото си основаване, чак до началото на миналия век, града е от най-важните черноморски градове по българските земи. Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време(III-IV в. сл. Хр.) е Тракийската куполна гробница – хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.

Поморие е третия по големина град на българското черноморие след Варна и Бургас. Града е родно място на известния български художник Дечко Стоев. Там е живял и творил един от най-великите български поети – Пейо Яворов. Уникални исторически и културни паметници днес са Тракийската куполна гробница, музейният обект “Стари анхиалски солници”, църквите “Христос” и “Св.Богородица”, манастирът “Св.Георги” и архитектурният резерват “Стари поморийски къщи”. Забележителност на града е аязмото в манастира “Св.Георги”. Според историята там са заровени част от мощите на Св.Георги, а извора над тях е с лековита вода. На празника на града 6-ти Май се организира годишният събор в града, като част от традицията е посещаване на аязмото, където всеки си налива вода за здраве… Част от летните събития в града са „Седмицата на морето“ и „Яворови дни“.

По пътя Поморие Ахелой се виждат разположени на голяма територия солници. Интересно ми беше да видя какво представлява музеят на солта в Поморие. Той бил е открит на 7 септември 2002 г. Създаден е с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез програмата Фар в изпълнение на проектите „Всичко за солта“ и „Развитие на Музея на солта в Поморие като завършен обект на културния туризъм“.

Музеят в Поморие е единственият в България и Източна Европа специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода.

Музеят представя древната анхиалска технология за производство на морска сол. Той се състои от експозиционна зала и 20 дка действащи солници.
Разполага с уникална колекция от снимки от началото на миналия век, проследяващи развитието на солодобива в района, стари топографски карти, макети и автентични соларски съоръжения и инструменти. Интересни видеофилми могат да се видят с помощта на съвременни аудио-визуални средства.

Солниците към музея произвеждат сол по същия начин, както това е ставало в древността.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
август 2014
П В С Ч П С Н
« яну    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,035,926 hits

Flickr Photos

a cool breeze…***Explored***

More Photos

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.