Archive for the 'За Природата с любов' Category



Черно море днес

Все още не мога да се нагледам на страхотните снимки на Черно море направени на руска територия. Жестоки фотографии!

Днес прочетох един пост за проблема с екологията на Черното море, което още през 1990 година  е обявено за „почти мъртво“ и му е лепнат етикета „тоалетната чиния на половин Европа“. Мисля, че е крайно време държавите граничещи с това море да вземат мерки за спасяването му. Също така държавите да повдигнат въпроса на съседите по морска линия, относно причиняването на замърсяването и какви решения предлагат за опазването на екологично, застрашения воден басейн.

Acid World

Германия и Великобритания замърсяват въздуха най-много от всички в Европа. Двете държави са първи сред „30-те най-мръсни“ в класацията на електрическите централи, които вредят на континента, съобщава руската агенция „Новости“.

Списъкът се изготвя ежегодно от Световния фонд за дивата природа (WWF). По данни от доклада на експертите за 2007 г. в Германия и Великобритания се намират по 10 екологически мръсни ТЕЦ.

Централи, работещи с лигнитни въглища, които са сред най-големите замърсители, има също в Гърция, Чехия, Полша и Испания, обобщава БГНЕС.

Нека да видим как стои въпроса с замърсяването по света. Един от най-големите екологични проблеми в световен мащаб е киселинният дъжд.Киселинният дъжд (или отлагането на киселини) е друг страничен ефект от изгарянето на твърди гориваи остатъчните емисии от замърсители. В процеса на изгаряне на твърди горива се отделят някои газове -по-точно серен диоксид (SO2) и азотни оксиди (NOx). Въпреки че съществуват естествени източници на серни и азотни оксиди, повече от 90% от серните и повече от 95% от азотните емисии, появяващи с в Северна Америка и Европа са с човешки произход. След като са освободени в атмосферата те могат да се превърнат в по химичен път във вторични замърсители, като азотна киселина и сярна киселина – и двете се разтварят лесно във вода. Резултатът е: всеки дъжд, който вали в тези области, е леко киселинен.

Дъждовните капки лесно с пренасят от вятъра, връщайки се на земята под формата на киселинен , сняг или мъгла.Киселинният дъжд може да вреди на растителния свят, в някои случаи сериозно да наруши растежа на цели гори, може да ерозира сгради и да корозира метали. Основният компонент, причиняващ корозия, е киселинният дъжд. Само вредите върху метални сгради годишно са оценени на 2 билиона долара.Най-голямата част от емисиите на сяра идват от тези сектори, които използват най-много енергия и горива с най-високо съдържание на сяра, като твърди горива и течен нефт с високо съдържание на сяра.

Твърдите горива са най-замърсяващите от изкопаемите горива навсякъде по света. Те са от твърди въглища до меки кафяви и лигнитни въглища, които имат висока степен на запалимост, както и високо съдържание на замърсители, като сяра, тежки метали, влажност и съдържание на прах.Един от най-сериозните проблеми, свързани с киселинния дъжд е, че той лесно се пренася от областите, които са масовите му производители, до области, които не са толкова засегнати. Като пример може да се даде Швеция, която понася киселинен дъжд заради огромните емисии сяра от електроцентралите в източна Европа, които имат ниски стандарти за емисии и поради вятъра, който пренася частиците до тяхната държава.

Киселинният дъжд може да се отрази пагубно не само на горите, но и на езера и реки. Много от дърветата изгубват листата си и върховете им изтъняват.Киселинният дъжд се абсорбира от почвата, като прави невъзможно оцеляването на тези дървета, също така ги прави по-податливи на вируси, плесени и инсектициди вредители. Киселинният дъжд също така може да разрушава сгради – материали като камък, оцветено стъкло, рисунки и други предмети могат да бъдат увредени и дори разрушени. Сярата бавно разяжда материала, докато всъщност не остане нищо.

В някои части на света много известни антични сгради са били сериозно увредени от киселинен дъжд, като например катедралата Сейнт Пол в Лондон, чиито каменни скулптори са напълно разядени.Киселинният дъжд има и неблагоприятни ефекти на флората и фауната в езерата, където попада, като някои организми дори не успяват да оцелеят при такива условия. За пример могат да послужат хиляди езера на Скандинавския полуостров, в които не е останал абсолютно никакъв живот в следствие на киселинни дъждове, бил той животински или растителен.

От 30-те години насам в някои шведски езера киселинното ниво на водата се е покачило с до 1 000 пъти! Колкото се отнася до хората, учените са доказали, че има връзка между отлагането на киселини и дихателните проблеми на по-чувствителната част от населението – деца и астматици. Киселинните дъждове също така правят някои елементи – алуминй, мед, живак – по-лесно разтворими. Отлагането на киселини може да допринесе за увеличаването на нивата на тези токсични метали в питейната вода. Високите концентрации на алуминий в почвата пречат на растенията да усвояват и използват хранителните вещества в почвата.

Страните в които киселинния дъжд е сериозна заплаха за живота на човека са много.

Най-мръсният град в света е Мексико сити. В града почти не виреят дървета, а през работните дни над града пада тежък смог, който пречи да се вижда по-далече от 100 метра. До центъра на столицата се намира голям площад, а наблизо – квартал с прашни улици, покрити с дупки. Това е един тъжен свят, потънал в сянка, далеч от нещата, които правят живота привлекателен. Къщи с по десет стаи оформят големи квадрати с вътрешни дворове. Във всяка стая живее по едно семейство, а всяко семейство е най-малко петчленно. Единствените тоалетни – по 2 на 100 души – се намират във вътрешния двор. Миризмата на мръсотия и канал предизвикват стомашно повдигане у всеки минувач. Някои обаче смятат, че живеещите там са щастливци.

В бордеите от предградията на града десетки хиляди човешки същества живеят в колиби, направени от картон. Само някои от тях имат алуминиеви покриви. Няма течаща вода и хигиена. Боклуци и човешки нечистотии са струпани на камари. Плъховете се разхождат свободно като домашни животни.
Експертите смятат, че жизненият стандарт на бедняците в Мексико сити е указание за нещата, които голяма част от населението на планетата може да очаква в десетилетията преди онова, което се нарича “Точка на изчезване на цивилизацията”.

Бразилия – там проблемът е също много сериозен. Почвата около индустриалния Сао Паулу е с толкова повишена киселинност, че на места дърветата умират, а в местните реки тече червеникава вода, в която не живее риба. Здравето на хората в района е много влошено.

Китай произвежда най-много серен диоксид от всички страни в света. Китайците пречистват твърде малко от въглищата си и въздухът е отровен във всеки по-голям град. Първият киселинен дъжд в Шан-Хай е бил през 1981г.

Индия – индийците потребяват огромни количества въглища и отделеният серен диоксид през последните 20 г. се е утроил. Всеки по-голям град в Индия е замърсен, а реколтата намалява по малко всеки сезон, заради високото киселинно съдържание в почвата.

Япония – някога японците са били най-големите замърсители в света, но строгите закони и предохранителни мерки са направили въздуха над Острова на Изгряващото слънце съвсем чист. Замърсителите там долитат с облаците от Китай.

Канада – произвежда само половината от киселинните си дъждове, другите долитат с вятъра от САЩ. Един единствен завод в Онтарио произвежда всички киселинни замърсители в Канада. За 25 г. канадците са успели да намалят производството на киселинни замърсители повече от 40%.

САЩ – след Русия произвеждат най-много серен диоксид. Освен, че тровят половин Канада, те унищожават методично и поледователно своята природа. Канадците са правили многократни оплаквания от причинените от американските заводи киселинни дъждове, които унищожават кленовите им дървета. Според някои скорошни разкрития американските дипломати преминават през специален курс на обучение за спорове на екологични теми с канадците. Осемдесет и два процента от дърветата в Квебек показват признаци на замърсяване. На кленовото дърво му трябват пет години, за да умре.

Русия – дори и след разпадането на СССР, Русия си остава един от най-големите производители на серен диоксид. Отделените отрови и падналите киселинни дъждове оказват влияние дори в Сибир и Северния полюс.

На Северния полюс също има много високо ниво на замърсяване. Киселините долитат с облаци прах от Русия, Европа, Северна Америка като се запазват отлично в ледовете и тровят постепенно живите същества във и извън водата.

В Южна Африка богатите на сяра въглища са основен източник на енергия. При това 80% от въглищата се изгарят на едно място – електроцентрала на 200 км от Йоханесбург. Старите сгради в града вече са прогорени от киселините.

Европа:

Чехия – десетки квадратни километри в централна Чехия са превърнати в мъртви зони от киселините. Процентът на болните с проблеми на дихателните пътища, особено децата, е много по-висок, отколкото в другите части на страната. На някои места водата е забранена за пиене.

В Норвегия основният проблем е снегът, който е чудесен приемник на киселини. Норвежкото правителство обаче твърде дълго не е вярвало на експертите, което има тежки последствия върху околната среда.

Швеция – шведите са първите в света, които са направили проучвания за киселинния дъжд. При тях всичкото замърсяване идва от други страни и имат повече от 18 000 отровени и унищожени езера, а на места водата е негодна за пиене.

Швейцария –получава най-много замърсен въздух от цяла Европа. Южните масиви по Алпите вече са започнали да загиват.

Обединеното кралство (Англия) – произвежда най-много замърсители в Европа, но не се трогва от обвиненията на Европейския съюз, че замърсява цяла Европа и твърди, че киселинният дъжд не е изследван достатъчно и обвиненията са безпочвени.

Франция – сухи киселинни залежи унищожават дърветата в западна и източна Франция, която се е съгласила да съкрати своето производство на серен диоксид наполовина. За целта обаче френското правителство е решило да разшири атомната си индустрия, което среща решителен отпор в западно-европейските природозащитници.

Полша е една от страните с най-замърсен въздух, защото местните въглища са много богати на сяра. По този повод в Краков се е образувал един много “странен проблем” – не могат да си позлатят кубетата на църквите.

Заедно със смога, изтъняването на озоновия слой, парниковия ефект и изсичането на горите, киселинният дъжд е един от бичовете на модерния свят.

Това са фактите. Хубаво е да се знаят и помнят, защото близкото бъдеще на планетата е силно застрашено и ако не се вземат мерки ни очаква екологичен апокалипсис. Разрешението на проблема с киселинните дъждове е да се поставят филтри в заводите и електростанциите, изпускащи сяра и превръщащи водата в киселина, но това е много скъпо за заводите и затова не се прави. А цената на загиващата природа никой не я взема на сериозно и когато стане прекалено висока, тя ще се изплаща с много човешки животи.

Наляха бетон и на Яйлата

telegraph.jpg

Кога и кой ще спре това безумие спрямо природните ни резервати. На тази държава, единствената й гордост за пред света остана природата, защото няма с какво друго да се гордее. Сега така се плюе и сере (с извинение) върху тази гордост, че скоро и нея няма да я има.

Важно е да се знае какво ще се унищожи, ако започне да се застроява района.

На 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна се намира Националният археологически резерват „Яйлата“ – приморска тераса с площ 300 декара (45,3 хектара), отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви.

Тук се намира пещерен „град от 101 жилища“, заселени още през V хилядолетие пр.Хр. Три некропола (фамилни гробници) от III – V век са издълбани в скалите. Некропол №1 е възникнал около издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце. В северната част на „Голямата Яйл“’ се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. Частично са запазени четири кули и една кула-порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони.

Местността „Яйлата“ е обявена за археологически резерват с решение на Министерски Съвет през 1989 год. Той обхваща сравнително голяма площ от бреговата ивица, започваща северно от село Камен Бряг и достигаща на юг до курорта „Русалка“, както и морската ивица с широчина 500 метра по протежение на брега. На територията на археологическия комплекс се намират многобройни паметници, принадлежащи на различни исторически епохи, от VI хилядолетие пр.н.е. до средата на XI век. Редовните археологически разкопки водят своето начало от 1980 год., като усилията бяха насочени главно към проучване на ранновизантийската крепост, некрополите от скални гробници, пещерните комплекси.

Не по-малко значими са и останките под вода в акваторията на резерват Калиакра. Огромната дъга на залива на Калиакра е една единствена защита от северните и източните ветрове на корабите от най-древно време и естествен пристан за извършване на товаро-разтоварно работи. Освен това следи от приставане на кораби има и на Русалка и на Яйлата.

От морското дъно са извадени каменни котви, каменни щокове от каменно-дървени котви, части от оловни котви, железни котви и разнообразен керамичен материал. В залива на Калиакра през 1791 година руската флота начело с адмирал Ушаков нанася поражение на турския флот, при което потъват много кораби. При хвърляне на мрежи от рибари в шлефа на около Калиакра до 60 метра дълбочина се е попаднало на останки от антични и средновековни кораби. Всичко това доказва, че акваторията около Яйлата е с културни останки.

Името „Яйла“ е от тюрски произход и на български означава „високо пасище“.

Легендата разказва, че на Яйлата прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите ми го измъкнали от град Томи с кораб. Овидий се приютил в залива на Яйлата и бил укрит от местното население.

Повече за Яйлата тук

Светулката

Спомням си когато бях малък с нашите ходихме на почивка в Сандански. Там за първи път видях светулки и за съжаление оттогава не съм виждал тези интересни, светещи насекоми. Поинтересувах се за тях и открих много интересни неща.

Светулката не използва и електричество, но притежава една дори още по-мощна технология. То е по-ефективно от една крушка, която превръща в светлина само 10% от енергията, която достига до нея, а останалите 90% се превръщат в топлина и изчезват. От друга страна светулката пък произвежда почти 100% светлина със своята енергия. Причината за това е безупречния дизайн в нейната система за производство на светлина.

У нас се срещат няколко вида светулки.Те се отнасят към богато представено в тропиците семейство, за което е характерна, особено за женските, способността да светят.

Светещият орган на светулките се намира в шестия или в седмия коремен сегмент и се вижда отвън като ярко бяло и жълто петно. Коремният сегмент, в който е светещият орган, има прозрачна кутикула. Самият светещ орган представлява група едри клетки, които трудно се отличават от мастните клетки, оплетени често с разклонения на трахеи и нерви. Зад светещите клетки има рефлекторни клетки, които съдържат в себе си кристали на пикочна киселина. Тялото на светулката съдържа специален химичен елемент наречен луциферин и ензим на име луцифераз. Когато трябва да бъде произведена светлина, тези два елемента се съединяват и при това съединение се отделя енергия под формата на светлина.

Самият процес на светене е химичен, окислителен процес, който се регулира от мозъчния ганглий в главата.

Светулките общуват ли си с светлината?

За да намерим отговора на този въпрос трябва да разгледаме отблизо един рояк от светулки. Погледнати в тъмното те карат човек да се чувства сякаш върви под звездите. Това, което виждате обаче не са звезди, а стотици хиляди светулки. Тези светлинки са от изключително значение за светулките: средство за общуване.

През цялата история човек е използвал различни средства за осъществяване на общуване. Едно от тях е морзовата азбука, която се състои от къси и дълги сигнали и се използва при телеграмите. Светулките, подобно на морзовата азбука, използват светлинни сигнали, за да комуникират помежду си.

Мъжката светулка светва и изгасва своята светлина, за да изпрати съобщение до женската. Това съобщение съдържа специфичен код. Женската светулка използва същия този код, за да изпрати съобщението обратно на мъжката светулка. В резултат на тези взаимни съобщения мъжката и женската светулка се събират.

От момента на своето раждане всяка една светулка знае как да изпраща съобщения по този начин и как да разбира съобщенията, изпратени от другите светулки.

При някои видове женските са лишени изцяло или отчасти от крила и не могат да летят. Те пълзят по земята и светейки, привличат мъжките към себе си.

Мъртво море се смалява

Скрито в най-дълбоката долина в света и защитено от величествени пустинни планини, Мъртво море е едно от най-важните неща в земята на мистериите, чудесата и библейските легенди, които ние трябва да посетим и видим преди да е станало много късно. През последните три десеттилетия, изпаряващото се Мъртво море може да стане едно сухо море.

„Мъртво море е бил центърът на цивилизацията за 10000 години,“ казва Bruce Feiler, автор на „Където боговете се родиха.“ „Jericho, най-старият град на Земята, е тук. Тук са живели Авраам, Мойсей, Исус и всички останали“

Mойсей беше този, който в Библията разказва историята как това естествено чудо се е образувало в легендата за Содом и Гомора.

„Господ каза на Лот и неговото семейство да бягат, но да не гледат назад,“ казва Feiler. „Когато жената на Lot поглежда назад, тя се превръща в стълб от сол.“

И така се ражда Мъртво море.

Днес Мъртво море все още ни озадачава. Защото то е толкова ниско — 1,300 фута под морското ниво — То съдържа всички най-дълбоки земни минерали и най-забележимо, земната сол, която се изпича на буци на брега в подобие на снежни преспи.

„То е 10 пъти по-солено отколкото Mediterranean и три пъти по-солено от Голямото солено езеро в Юта,“ казва Gidon Bromberg, израелец и директор на „Приятели на Земята на Средният Изток“, една органзация, която е съвкупност от йордански, палестински и израелски природозащитници, създадена с цел да защити и опази техните светини.

Вие не можете да потънете в Мъртво море – то е толкова тежко и концентрирано със сол, че дори е трудно да поставите краката си на неговото дъно. Туристите се тълпят тук за да се наплискат и окъпят в неговата богата на минерали кал, която е казано, че има здравословни качества.

Мъртво море, обаче, е подложено на много голямо изпарение.

„Мъртво море умира,“ казва Bromberg. „Мъртво море се смалява. То пада с един метър на дълбочина всяка година.“

Мъртво море се подпомага от свежата вода на река Йордан. Обаче, преди широката река, сега е само една замърсена вада. Тъй като морската вода се губи, то създава огромни сифони, който го правят много опасно при подхождане до брега от всяка една точка.

„Ако Мъртво море умре, ние ще изгубим връзката, която е истинският център за Земята и човечността и в крайна сметка, божествеността,“ казва Feiler.

За да спасим смаляващото се море, някой трябва да изгради едни канал от Червено море за пренесе толкова необходима вода. Bromberg казва, че това не е добра идея.

„Ние сме силно скептични, защото ще бъде морската вода ще бъде смесена с тези уникални минерални съединения, които ние откриваме тук в Мъртво море,“ казва Bromberg.

Има също мнения, че това ще промени цвета на морето на „червено-кафяв,“ добавя той.

Bromberg качва, че едно по-добро решение ще бъде да се „атакува проблема“, като се възстанови естественият морски източник, река Йордан.

„Една голяма част от водата ще се връща обратно в река Йордан, която е свещена за много хора,“ казва той.

Реката е изгубила толкова много от своето количество, защото земеделците я използват за напояване. Успехът на Израел в култивирането на посевите в пустинният климат е голям източник на гордост, но използването на водата става без ограничение, казва Bromberg.

„Въпросът е как да направим така че да постигнем правилният баланс?“ казва Bromberg.

Лечебните свойства на Мъртво море

Ако в един литър океанска вода се съдържат 35 грама различни соли, то в 1 литър вода от Мъртво море – 300 грама! А и по състава на солите Мъртво море съществено се отличава от другите морета на нашата планета. Ако в тях преобладава готварската сол, съставяща 77%, то във водата на Мъртво море нейното съдържание е само 30%, останалите соли са магнезиев хлорид, калиев, натриев, калциев и амониев бромиди. В нея присъстват голямо количество микроелементи.

Дълго време се е смятало, че органичния живот е невъзможен в Мъртво море. Но нали образуването на калта във водоемите протича при участието на микроорганизмите! През 1959 година във водата на Мъртво море е бил открит голям и разнообразен свят от растения и микроорганизми.

Калта на Мъртво море съдържа голямо количество микроелементи, такива като йод, цинк, литий, манган, кобалт, кадмий, необходими за жизнената дейност на човешкия организъм

Също така са открити в калта на Мъртво море мъжки и женски полови хормони, способни да проникват през кожата.

Известно е, че повече от 80% от заболяванията – това са функционални разстройства, които добре се компенсират на първите стадии на своето проявление. Даже местните балнеопроцедури усилват потоотделянето по цялата повърхност на кожата, помагайки за процеса на детоксикация на организма. Освен това, топлинното въздействие на мускулите помага за тяхното отпускане.

Много от отбелязаните уникални свойства способстват за лечението на множество заболявания, някои от тях успешно се лекуват само на Мъртво море.

Списък на заболяванията, за лечението на които помагат уникалните свойства на Мъртво море.

Лечебната кал от Мъртво море притежава най-високо ефективно терапевтично въздействие в света. Няма аналог на Земята.

– Кожни заболявания, без да се изключват и такава упорита болест, като псориазис.
– Заболявания на ставите: артрити и полиартрити, поражения на ставите при тежки системни заболявания.
– Болести на гръбнака: остеохондроза и всички зависещи от гръбнака поражения на периферната нервна система.
– Болести на мускулите и сухожилията: болки, мускулни дистрофии.
– Болести на нервната система: невралгии, неврити, полиневрити, ганглионити, фантомни болки.
– Разстройство на вегетативната нервна система: неврози при децата и възрастните вегетативно-съдова дистония.
– Заболявания на ухото, гърлото, носа, : хронични ринити, тонзолити, фарингити, ларингити, отити, неврити на слуховия апарат.
– Гинекологични заболявания: възпалителни заболявания на женската полова система, безплодие, доброкачествени нови образувания (миоми, кисти).
– Заболявания на периферните съдове: атеросклероза на съдовете на долните крайници.
– Заболявания на дихателните органи: остър хроничен бронхит, бронхиална астма, хронични пневмонии, а също така професионални заболявания (силикози, пневмокониози, интоксикации при професионален контакт с тежки метали, алуминий, олово, вибрационна болест)
– Заболявания на органите на храносмилането: хронични гастрити, язвена болест на стомаха и на дванадесетопръстника, холецистити, хронични хепатити, колити.

31 октомври – Международен ден на Черно море

31 октомври е обявен за Ден на Черно море. През 1996 г. в Истанбул, на среща на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, за да бъде привлечено вниманието на обществеността върху усилията, необходими за спасяването му.

Много и значителни са екологичните проблеми в басейна на Черно море. В последните години част от черноморските страни преминаха през драстични промени. Всички те сега са в период на преход и цялостно преструктуриране, съпътствани и с икономически и социални проблеми. Но независимо от всичко, добра воля и желание за решаване на екологичните проблеми са налице, израз на което е и досегашното ни сътрудничество в рамките на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. (1992 г., Букурещ), Министерските декларации за опазване на Черно море (1993 г., Одеса и 2002 г., София) и Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море (1996 г., Истанбул).

Черно море представлява част от Романското Средиземно море и има общ произход с него. Със своите уникални хидрологични и хидробиологични особености то предизвиква интерес и е едно от добре проучените морета. Черно море е около четири пъти по-голямо от България и представлява 1/853 част от общата площ на всички морета и океани на планета. Най-голямата му дълбочина е 2245 м, а средната – 1271 метра. Водосборният басейн на Черно море обхваща площ около 2 500 000 кв. км с реки от два континента – Европа и Азия. Черно море е типично вътрешно море. На запад водите му мият бреговете на Балканския полуостров, на север е ограничено от Руската равнина, на изток – от кавказкото крайбрежие и Колхидската низина, а на юг – от Малоазиатския полуостров.

Бреговата линия на Черно море е общо 4090км. Черно море е част от голямото междуконтинентално Средиземно море. Дълбокият до 50 м Босфорски проток го свързва с Мраморно море, а чрез Дарданелите има връзка със Средиземно море. На север Керченският проток го съединява с Азовско море, което може да се приеме като плитък и голям залив на Черно море. Черноморския басейн е претърпял множество промени. Климатът на черноморското крайбрежие се характеризира с не много студена зима и сравнително горещо лято с много слънчеви дни. За формиране на климатът над самото море важно влияние има атмосферният пренос. Докато всички океани и повечето морета имат почти еднаква и твърде висока соленост (35‰), тази на Черно море е два пъти по-ниска (18‰). Това е свързано с хидрологичните особености на Черно море и най-вече с формирането на водната му маса, нейната структура и динамика.

Приливите и отливите в Черно море са незначителни и се регистрират с инструментални наблюдения. В резултат на своеобразното вертикално разпределение на солеността и температура, водната маса на Черно море има особена структура, изразена в разслояването й на два пласта: горен, съдържащ кислород, от повърхността до 200 метра, и долен, под 200 метра, в който кислородът е изчерпан и заменен със сероводород. Това разслояване на водната маса дава рязко отражение върху всички останали хидрологични показатели на вертикалното разпределение на планктона и бентоса. На земята няма друго море с подобно разслояване на водната маса.

Основният химичен състав на Черно море е следният: соленост, кислород, въглероден диоксид и сероводород
Като соленост в океанографията се означава сухият остатък, получен от изпаряването при 90С на 1 кг морска вода /предварително филтрирана и третирана с хлорна вода/, сушен при 380С и накаляван при 480С. Средните данни показват, че в повърхностните води на северния район минимумите на солеността са през май, а в южния – през юни. Максимумите в северния район обикновено са през декември и сравнително рядко през октомври. В южния район максимумите са по-често през януари – декември, а в редица случаи – през октомври и много рядко през септември.
Кислородът постъпва от атмосферата, когато водата изстива, а при затоплянето се отделя обратно във въздуха. Произвежда се при фотосинтезата на растенията и се отделя в атмосферата. Свободният кислород е необходим за всички живи същества освен за анаеробни бактерии. Образува се /освен от земните растения/ главно в горния слой на морето, а се изразходва /главно при дишане и отчасти при химично окисление на някои вещества/ във всички слоеве на водните басейни. Постъпването на кислорода от горните в долните слоеве се извършва при динамичните процеси на водните маси.

Въглеродният диоксид е химично и биологично активен газ. При разтварянето във водата отчасти се свързва с нея и образува слаба киселина. Същевременно настъпва свързване с карбонатите и образуване на бикарбонати, в които въглеродният диоксид е в полу-свързано състояние. Този процес преобладава, поради което във водата се съдържа главно полу-свързаният въглероден диоксид. Въглеродният диоксид е необходим за фотосинтезата; при това количеството му в природните води практически е неограничено, тъй като при изчерпването на свободния въглероден диоксид фитопланктонът и макрофитите започват да консумират полусвързания, при което бикарбонатите се превръщат в карбонати. Въглеродният диоксид се отделя при дишането на всички живи организми, включително анаеробните бактерии. Във въздуха въглеродният диоксид освен при дишането на живите организми постъпва при горенето и някои други процеси. Между атмосферата и хидросферата има закономерен газообмен, включително и на въглеродния диоксид

Сероводородът е химично и биологично активен газ, който с вода образува сероводородна киселина. Сероводородът се намира във водата в свободно и полусвързано състояние – хидросулфиди. Доминира полусвързаната форма. Свързаният /сулфидният/ сероводород практически почти липсва. Хидросулфидите, като соли на слаба киселина, се хидролизират с алкална реакция. Наличието на сероводород в Черно Море под дълбочина 200м е установено през 1890 г. Основният процес на образуването на сероводород в дълбочинните черноморски води според изследванията е бактериална редукция на сулфати. Сероводородът постъпва във водата и при гниенето на съдържащите сяра белтъци. В дълбочинните черноморски води този процес е незначителен, но в дънните тини на шелфа /дори на малки дълбочини/ понякога е чувствителен. Особено това се забелязва при натрупването на водорасли и затрупването им с пясък.

Проблемите, свързани с използването и опазването на водните ресурси в района, обхващат на практика цялата гама от възможни влияния. На лице е голямо разнообразие от вредни въздействия, предизвикващи промени в условията на водните течения и екосистеми, като оказват влияние и върху околната среда, икономиката и здравето на хората. Особено сериозни са проблемите с микробиологичното замърсяване, съдържанието на органични вещества, водещо до изчерпване на кислорода, натоварването с биогенни елементи, еутрофикацията, опасните и токсични вещества с цялото им вредно въздействие върху източниците на питейна вода, водните екосистеми, останалите водопотребители, рекреацията или най-общо казано върху качеството на живот в региона.

Човешката еутрофикация на шелфовете и крайбрежните води е била най-силна от всички вредни човешки влияния върху океаните и моретата по размер и следствие. Феноменът, като увеличаването на таксономично разнообразие на хидробионтите, избухването на популации от дадени видове за сметка (вреда) на други, влошавайки водната прозрачност, безкислородност в дънните слоеве, масовата смъртност на дънните животни са пряко или косвено свързани със силното увеличаване на минералните и органични елементи в оттичащите се води. Всички главни извори и пътища на замърсяване, вливащи се в морето са вече познати. Те включват: торове от земи, отпадъци от животновъдството, градски и канални мръсотии, атмосферното радиоактивно излъчване.

Различни източници на замърсяване могат да господстват в малки райони , в зависимост от местните условия. В случаи, където главен град е разположен в залив, общинските боклуци клонят да бъдат главния източник на еутрофикацията. Речното оттичане е главен фактор близо до естуари и делти, докато в открито море е атмосферната радиация. Сега е установено, че количеството на нитратите и фосфатите с дъждовната вода е значително по-високо от нивото им в Черно море. Не всички крайбрежни зони от световния океан са равно засегнати от еутрофикацията. Откритите брегове, където морските течения, приливите и отливите осигуряват продължителен воден обмен и където няма главни източници на замърсяване, не са критично застрашени. От друга страна, много заливи, естуари и цели вътрешни морета страдат от суровите резултати на крайното торене на почвата. Черно море е един от най-лошите примери. Дънно живеещите риби, като зообентосите, са чувствителни към безкислородността и следователно склонни към масова смъртност. Видовото разнообразие и комерсиалният улов на фауната заедно намаляват със нарастването на човешката еутрофикация на Черно море. Намаляването броя на комерсиалните видове риба в Черно море от 25 през 1950-те и 1960-те до 5 през 1990-те е до голяма степен отдадено на човешката еутрофикация, която може дори да е критичен фактор в намаляването.


През последните години Черно море е силно уязвимо, твърдят учените от БАН. Те призовават за спешно приемане на закона за българското крайбрежие и създаване на законови ограничения за запазване на екологичиня баланс на крайбрежието и морето.

Последните изследвания показават, че черноморската екосистема се бори за своето оцеляване. Наблюдава се ограничаване на цъфтежа на планктона. В същото време, обаче, от наводненията през миналата година има проникване в черноморския басейн на много органични елементи, затова и почти през цялото лято водата не се избистри.

Прекомерният улов на риба и дънното тралене, което по принцип е забранено, е довело до сериозно намаляване на рибните запаси, особено на калкана, акулите и лефера. Другият сериозен проблем по крайбрежието е липсата на пречиствателни станции и агресивното застрояване. До момента не са правени глобални изчисления за капацитетните възможности на родното Черноморие. Анализ на Централната лаборатория по обща екология показва, че натоварването е огромно, дори пагубно.

Blog Action Day

Bloggers Unite - Blog Action Day

На 15-ти октомври блогъри от целия свят ще се обединят около един важен проблем, който е актуален и на който заслужава да му се обърне внимание. За тази година проблема е околната среда. Реших и аз да се включа в инициативата, защото ми хареса, пък и този проблем не ми е безразличен. Тук в този блог имам лейбъл озаглавен „За природата с любов“, където помествам постове свързани с красотите на заобикалящия ни свят и призив за опазването им.

За тема към инициативата по която реших да пиша е за пречиствателните станции на отпадъчните води. Тази година, пък и не само тази, основният проблем които ме вълнуваше беше, защо по българското черноморие пречиствателните станции не работеха и така се допускаше замърсяване на водата с канализационни и битови отпадъчни води. Скоро ще напиша пост за този проблем, а сега ще обърна внимание на самите съоръжения за пречистване и как те функционират.

Като за начало че започна с новината, че България се нуждае от 430 пречиствателни станции за отпадни води и поне 150 за пречистване на питейни води, за да отговори страната ни на изискванията на европейските норми в областта на водоснабдителните услуги. Също така трябва да се построят още 50 хиляди километра водопроводна мрежа и да се модернизират около 60 хиляди километра. Всичко това е казал  директорът на Дирекция „Водоснабдяване и канализация” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството Пламен Никифоров пред членове на Българската асоциация на ютилити контракторите.

Винаги ми е било интересно, какво представляват и как работят:

Пречиствателните инсталации за общини и населени места (тип CC) са с диапазон на обслужване от 500 до 10 000 еквивалентни жители.
Технологията е уникална, тъй като обединява всички необходими и изисквани операции и процеси (отделение за нитрификация, предварителна денитрификация, отделение за окончателно утаяване, аеробно стабилизиране на утайките, сгъстяване, ако е необходимо) в един-единствен биореактор. Резултатът е намалена стойност на покупката, по-малко място и по-ниски работни разходи.

Качества
Двете основни характеристики са висока ефективност и ниски работни разходи.

1. Висока концентрация на активната утайка
Традиционните пречиствателни инсталации за отпадъчни води работят при ниски средни концентрации на активната утайка. Нашите инсталации работят с по-високи концентрации, което е една от предпоставките за висока ефективност на пречистването.

2. Всички процеси могат да се обединят в един биореактор
Повечето конвенционални технологии са разделени в няколко различни части – цистерни, резервоари, биореактори, цистерни за крайно утаяване и други подобни. Нашата технология може да събере всички тези процеси в един компактен биореактор, комбиниращ всички необходими операции и процеси и този факт оказва благотворно влияние върху работните разходи и разходите за закупуване на инсталации за пречистване на отпадъчни води.

Описание на системата
Биореакторът представлява съд, разделен на няколко самостоятелни пространства, които имат хидравлична взаимовръзка. Тези отделения включват механично събиране на отпадъци, утаители за пясък, денитрификация, нитрификация и крайно утаяване. Най-напред отпадъчните води се прецеждат за отстраняване на големите механични замърсители посредством сита на входа на малките инсталации и механично или ръчно почиствани сита, ротационни барабанни сита и др. подобни при по-големите инсталации.
След предварителното механично почистване, водата влиза в отделението за денитрификация, където се смесва с активната утайка и започва първия процес на пречистване. По-нататък подложената на обработка мръсна вода с рециклирана активна утайка изтича в отделението за нитрификация – аериране.
Другите процеси на пречистване продължават отстраняването на замърсените материали от водата. В отделението за крайно утаяване чистата вода се отделя от активната утайка. Водата излиза навън, а утайката се връща обратно в системата.

Действие на системата
По същество, биореакторът комбинира всички функции на конвенционалните инсталации за пречистване, като работи с ниско съдържание на утайки, по-голям живот на утайката и постига по-добро пречистващо действие. Намаляването на BOD5 и Общо суспендираните твърди частици (TSS) под 30 мг/л е лесно постижимо. При спазване на правилата за работа на инсталациите за пречистване на отпадъчни води, могат да се получат посочените в долната таблица стойности.

Освобождаване на пречистената вода
Качеството на освобождаваната пречистена вода позволява тя да се събира в специална шахта. След дезинфекция, тази вода може да се използва за напояване, миене на улици, тротоари и т.н.
Излишни утайки
Активните утайки представляват биомаса, съставена от микроорганизми или жива материя, използващи замърсените отпадъчни води като източник на енергия, за да живеят и се възпроизвеждат. Постъпващите замърсители се трансформират в активна утайка. По този начин, съдържанието на утайки в системата непрекъснато се увеличава. Продължителността на живот на доставената технология е повече от 26 дни. Тази продължителност е напълно достатъчна за аеробна стабилизация. Тъй като системата непрекъснато се захранва със замърсители, които са в отпадъчните води, то след достигане на работната концентрация на активните утайки, излишните трябва да се премахнат от системата. Проектира се устройство за утайки в зависимост от дневното им производство. Понякога е достатъчен един контейнер, но може да се приложи и предварително сгъстяване за обезводняване на утайките до концентрация около 20 процента от теглото на сухия остатък.

Аксесоарите за пречиствателните станции са:

Уловител на пясъка

Уловителят на пясъка се използва като предварително съоръжение преди пречиствателната станция или преди отделителите на нефтените вещества от отделянето на пясъка. Уловителят е целият от пластмаса, самоносещ, оборудван с голяма помпа или калова помпа за извличане на утаените мръсотии. Може да бъде доставян като въздушен. За отделянето на пясъка от водата се използва хидроциклон.

 Груба предпазна мрежа с долно отстраняване и с машинно отсраняване от предпазната мрежа

Предпазната мрежа служи за грубо предизсчистване на отпадъчните води, преди изтичането в пречиствателната станция или в уловителя на мазнините. Машинните предпазни мрежи са направени от неподвижни и подвижни неръждаеми лопатки, задвижвани чрез ръчков механизъм. Задържаните нечистоти са изнасяни от лопатките и транпортирани, по-нататък чрез транспортен елеватор или отстранявани със сито . Напълно ликвидиране нечистотите се пресоват. Подобна функция имат предпазните кошове, подробности за тях са в глава напоителни станции.

Повдигащи съоръжения

повдигащо съоръжение служи за манипулиране с помпите, бъркалките или предпазните кошове. Произвежда се с товароподемност от 50 до 200кг. Раменното устройство е въртящо около вертикална оса. Повдигащото устройство се закотвя например в бетонни шахти.

 Бъркалки

Бъркалките служат за разбъркване на най-различни течности в резервоарите с различна форма. Потопените части на бъркалкта са от неръждаема стомана. В технологията на чистене на отпадъчните води се използват бъркалки за разбъркване на обема на денитрификачния резервоар.

Измервателни обекти

измервателните обекти се използват за следене на количеството отпадъчни води, преминаващи през пречиствателната станция. Това са профили, където се променя равнището на протичащата вода в зависимост от големината на проточност. Снабдена с сертифициран измервател на равнището на водата по този начин се следи мигновения проток на водата, нейното количество за определен период от време и т.н. Измервателните обекти са според конструкцията обозначени като Томсоново преливане или Паршалов жлеб.

 Отделители на леки течности – ЛОП

Отделителите на леките течности (според предишните технологии с уловителите на нефтените продукти) са определени за отделяне на неемулгираните леки течности от водата. Под леки течности се разбира въглеводороди до измервателна тежест 950кг/м3, неразпускащи сапуни във водата (горива, разредители, масла и т.н.) с отделяне на мазнини, растителни и животински масла. Тези вещества могат да бъдат контаминирани например водата от паркингите за моторни превозни средства, вода от обекти за складиране и манипулация с нефтени продукти, промишлени и земеделски обекти, вторични суровини, вода от миенето на автомобили и т.н. . Отделителите не са определени за пречистване на водата съдържащи емулсии от нефтени вещества така наречените например води от миенето на двигатели и шасита на автомобили с използването на ефективни миещи средства. Отделителите могат в тези случаи да прередят пречиствателната станция за нефтени продукти, работещи на принципа на разделянето на емулсията. Отделителите с обточване позволяват на протока преминаващ по максималния възможен проток на отпадъчните води с помоща на обточителя на отделителя.

Леките течности, най-често от нефтен произход, които необразуват с водата стабилна емулсия се отстраняват от водата с няколко физикални методи :

Гравитационно отделяне на тежките вещества. Став дума за пясък и прах, който под влиянието на по-високите измервателни тежести отколкото е водата се отаяват на дъното на каловия резервоар на отделителя. С оглед на количеството на кала се избира големината на каловия простор на отделителя.

Гравитационно отделяне на леките неемулгирани течности. Масла, капки от горива, разредители и т.н. с по-ниска измервателна тежест отколкото водата изплуват на повърхноста и са задържани от норна стена.

Коалесценчно отделяне на леките емулгирани течности. Капки от масла, горива от повърхноста на коалесценчния филтър се събират в по-едро количество и по-лесно излизат на повърхноста където отново са задържани от норната стена.

Сорбиращо отделяне на леките течности. При преминаването на пречистената вода от влакнест материал от модифициран полипропилен на повърхноста на този материал се получава абсорбция на леките нефтени течности.

Технология на чистене и ефективност

Материалът използван при производството (ПП или ПЕ) има степен на запаляемост Ц3 (леко горящо) според ЧСН 73 0862. Полиуретанова филтрираща пяна – топлинна издържливост от – 40 чак до + 100 градуса
Филтриращият текстил има топлинна избухливост до 450 градуса

Размерът на отделителя е даден от количеството преработена и пречистена отпадъчна вода, а това е водата от паркинги и местата за отпочиване, тези площи са зависими от размера и вида на отводнената площ и интензивноста на валежите от дъжд. За водите от технологичните количеста и използването на източниците на води (виж проектирането)

Отделители на мазнини ЛСП

Отделителите на мазнини са определени за отделяне на животински и растителни мазнини и масла от отпадъчните води на хранителновкусовата промишленост, обработвателите на месо и месни продукти и други експлотационни цехове и предприятия, където тези вещества в тяхните отпадъчни води се намират. Включват се като пречистващи съоръжения пред малки пречиствателни станции за отпадъчни води или преди изливането в каналазациите. До отделителя на мазнини не трябва да се отвежда останалият комунален отпадък и вода, съдържаща минерални масла.

Пластмасовите отделители на мазнини служат за отделяне на животинските и растителни мазнини и масла от отпадъчните води на хранителновкусовата промишленост, обработвателите на месо и месни продукти, производството на кремове и други експлоатации, където тези вещества от отпадъчните води се намират. Инсталирани са като предсъоръжения преди пречиствателната станция на отпадъчните води или канализации. Инсталират се най-близко към източника на мазното замърсяване.

Уместно – за отпадъчните води написани по-горе и по нанатък за води съдържащи финни механични мръсотии от хранителновкусовата промишленост и месните производствени цехове.

Неуместни – за отпадъчните води съдържащи груби механични мръсотии или води, които не са във връзка с административните разпоредби за кализационния ред. Също за отпадъчните води от тези експлоатации, които съдържат мазнини и масла гравитационно неотделителни !

Забранени – за отпадъчните води и води съдържащи нефтени продукти, фекалиите, масла от минерален произход и горящи течности.

Екологична гледна точка :
Използваният материал, изграждането на съоръжението и неговата експлоатация няма негативно влияние на околната среда.

Отделителите работят на гравитационен принцип при отделянето на мазнини. Отделителят се състои от две камери от която първата камера служи за задържане на мръсотията от отпадъчната вода и другата камера за гравитационнота отделяне на мазнините. По-леките съставки като мазнините и маслата се събират от повърхноста а по-тежките пак от дъното, след изпразване на резервоара. Отделителите модел В имат отделен акумулационен простор за мазнините.

Отделители на скорбяла ЛСП

Скорбяла е вещество, което се възпроизвежда от растения и принадлежи към групата на въглехидрати. Скорбялата във формата на зърна се съдържа в клетките на картофите, житото и боба, лещата, граха т.н. . При беленето се нарушава стената на клетките и скорбялните зърна излизат на повърхноста на водата. Картофи за консумация съдържат приблизително 20 – 30 процента скорбяла. От това количество в отпадъчните води отива приблизително 2 – 5 процента. Най-много скорбяла се отделя от водната суспензия в продължение на 10 минути. Утаената скорбяла причинява занасяне и евентуално запушване на отпадъчната тръбна канализация . Нормата ДИН 1986, глава Отстраняване на вредните вещества, предписва за отпадъчните води, че за такива води съдържащи скорбяла трябва да се изгради съоръжение за отделяне на скорбялата. Още според нормата ДИН, глава 3, издадена през юли 1982 не е позволено да се изпуска вода с картофена скорбяла в канализацията.

Най-честите източници на скорбялова вода са:

- кухните в ресторантите
– производителите на чипси, картофки или крокети
– консервената промишленост

H20

 Едно от големите чудеса край нас е водата. Животът на земята е произлязъл от водата и продължава да черпи енергия от нея.  Водата е също така мощна стихия, която може да разруши всичко каквото й се изпречи на пътя. Човек не може да съществува без вода. Всеки се нуждае от около 2 литра вода дневно. Освен това ние употребяваме водата за лична хигиена, за приготвяне на храна, пране , миене и в тоалетната. Средно употребата на вода на човек в Европа е около 200 литра дневно. Има също така и хора които се страхуват от водата и от огромни водни басейни, това се нарича Hydrophobia. Хидрофобията има още две медицински обяснения: 1. хидрофобия – болезнен страх от пиене на вода; 2. бяс. Оказва се че водата има памет и това е научно доказано.

Японският изследовател Масару Емото от години експериментира с вода, изложена на музика, на изговорено слово, на фотографии, на мисли и думи, написани на хартия и прикрепени към стъклен съд. По време на своята работа той е направил над 10000 фотографии, някои от които са публикувани в неговите книги „The Messages from Water“ 1, 2 и „Water knows the answer“. В лабораторни условия били изследвани образци от различни водни източници от целия свят. Подлагали водата на различни видове въздействия като музика, изображения, електромагнитно излъчване от телевизор, мисли на един човек или група хора, напечатани и изречени думи.

 
Кристал дестилирана вода, неподложен на никакви въздействия
 No_2.jpg (44449 bytes)
Воден кристал
No_14.jpg (26169 bytes)
Кристал от вода, която е била изложена на звуците на народен танц от Кавачи, Япония
 No_8.jpg (42114 bytes)
Воден кристал
от ледника Mount Cook, Нова Зенландия
No_9.jpg (39731 bytes)
Замърсяване
Река Йодо, префектура Осака, Япония
No_15.jpg (31752 bytes)
Кристал от вода, която е била изложена на хеви метал музика
No_3.jpg (37238 bytes)
Изворна вода от Сайджо,
префектура Хирошима, Япония
No_10.jpg (37769 bytes)
Кристал от вода, която е била изложена на творбата на Бах  „Air for the G String“
No_16.jpg (33005 bytes)
Кристал от вода, която е била изложена на думите „Благодаря“, написани на хартия и залепени на бутилката
 No_4.jpg (29491 bytes)
Воден кристал.
Fountain in Lourdes, Франция
No_11.jpg (25997 bytes)
Кристал от вода, която е била изложена на музикалната творбата от Бах „Вариации по Голдберг“
No_17.jpg (44731 bytes)
Вода, която е била изложена на думите „Повръща ми се от тебе. Ще те убия!“ написани на хартия и залепени за бутилката
 No_5.jpg (37860 bytes)
Воден кристал
река Хоробетсу, Хокайдо, Япония
No_12.jpg (40247 bytes)
Кристал от вода, която е била изложена на Шопеновото музикално произведение „Прощална песен“
No_18.jpg (41723 bytes)
Кристал от вода, която е била изложена на думите „Любов / Признателност“, изписани върху хартия и прикрепени към бутилката
No_6.jpg (42703 bytes)
Воден кристал от горното течение на река Метори Юусуи, Япония
No_13.jpg (30505 bytes)
Кристал от вода, която е била изложена на целебната музика „Хадо“


Вода, която е получила електромагнитни излъчвания на любов и благодарност от телевизор

No_7.jpg (43152 bytes)
Воден кристал от река Шиманто, префектура Кочи, Япония


Образец от водопроводна вода Shinagawa, Токио


Същия образец (водопроводна вода) след като 500 инструктори от цяла Япония са му изпратили едновременно добри мисли.

No_1.jpg (31331 bytes)No_19.jpg (26934 bytes) Изследванията на г-н Емото са извършени по цял свят, но вероятно най-интересен е експеримента с язовира Фудживара. Снимките на водните проби са направени преди и след като преподобният Като Хоки, главен свещеник в храма Юхоуин, да отслужи едночасова молитва пред водите на язовира. Водата на първата снимка (дясно) е тъмна, противна и неспособна да кристализира. Втората снимка (вляво) показва каква е кристалната структура след извършването на молитвата. Тя се е преобразила в завършен шестоъгълник, чист, светъл и хармоничен.

       Д-р Емото провел експеримент залепвайки два надписа на бутилка с вода – на единия „благодаря“, а на другия „ти си глупак“. Водата образувала красиви кристали, което показва, че „благодаря“ е по-силно от „ти си глупак“. Така се доказва, че добрите думи са по-силни от лошите.
В природата има 10% болестотворни микроорганизми и 10% полезни, останалите 80% могат да променят своите свойства от полезни до вредни. Д-р Емото предполага, че такава пропорция съществува и в човешкото общество. Ако един човек се моли с дълбоко, ясно и чисто чувство, кристалната структура на водата ще бъде ясна и чиста. Под влияние на мислите водата се изменя мигновено.
Кристалната структура на водата се състои от кластери (голяма група молекули). Думите, подобни на думата „глупак“ унищожава кластерите. Негативните фрази и думи формират  или големи кластери или въобще не се създават такива, а положителните, красиви думи и фрази създават малки, свързани кластери. По-малките кластери вода по-дълго съхраняват информация. Ако има по-големи разстояния между кластерите, друга информация може лесно да проникне в тези участъци и да разруши тяхната цялост по такъв начин, че да унищожи информацията. По същия начин може да проникнат и микроорганизми. Свързана, плътна структура от кластери е оптимална за дълго съхранение на информация.
В лабораторията на д-р Емото са провели много експерименти с цел да се намери думата, която най-добре прочиства водата и са открили, че това не е една дума, а съчетание от две думи: „Любов“  и „Благодарност“ Д-р Емото казва, че всичко съществуващо има вибрация и написаните думи – също. Ако напишем думата „Любов“, то надписа ще създава вибрация на любов. Водата може да поеме тези вибрации. Красивите думи имат красиви, ясни вибрации, а отрицателните думи създават уродливи, несвързани колебания, които не формират групи. Езикът на човешкото общуване не е изкуствено, а по-скоро естествено, природно образувание.
Това се потвърждава от изследванията на вълновата генетика. П.П Гаряев е открил, че наследствената информация в ДНК е записана на същия принцип, който лежи в основата на езика. Експериментално е доказано, че молекулата на ДНК притежава памет, която може да се предава даже там, където преди това се е намирал образеца на ДНК.
Д-р Емото вярва, че водата отразява съзнанието на човечеството. Той е инициатор на проекта „Любов и благодарност към водата“. 70% от земната повърхност и съответно такава част от човешкия организъм е вода, затова на участниците в проекта се предлага ден, в който всички желаещи могат да изпращат пожелания на любов и благодарност към водата на земята.
За да се убедите в това, че водата възприема мисли, не е необходима специална апаратура. Във всеки един момент всеки може да експериментира с малко облаче. За да „изтриете“ малко облаче в небето, е необходимо да направите следното:
1. Не правете това с напрежение. Ако сте много възбудени, вашата енергия няма да се излъчва леко от вас.
2. Визуализирайте, че лъч енергия от вашето съзнание влиза в набелязаното облаче и осветява всяка част от него.
3. Кажете в минало време „Облачето е изчезнало“.
4. И едновременно проявете благодарност за това, също в минало време: „аз благодарих за това“

       Въз основа на приведените по-горе данни може да се направят някои изводи:
1. Доброто влияе съзидателно на структурата на водата, а злото я разрушава.
2. Доброто е първично, а злото е вторично. Доброто е активно, то работи самŏ, ако се отстрани злата сила. Затова молитвените практики на световните религии включват прочистване на съзнанието от суетата, „шума“ и егоизма.
3. Насилието е атрибут на злото, както се вижда от фотографиите.
4. Човешкото съзнание много по-силно влияе на битието, отколкото самите действия.
5. Думите могат да влияят непосредствено на биологическите структури.
6. Процесът на усъвършенстване е основан на любовта (милосърдие и състрадание) и благодарността.
7. Вижда се, че тежката музика и негативните думи имат сходно действие върху живите организми.
8. Основавайки се на това, че от недрата на земята извира идеално структурирана вода и кристалите на древния антарктически лед има също правилна форма, може да се констатира, че земята има стремеж към самоорганизиране. Това свойство притежават само живите биологически обекти. Следователно може да се предположи, че земята е жив организъм.

       Нека не забравяме, че вода се съдържа в почти всичко около нас – в храната (хляб, плодовете, готвени ястия и др.) в напитките (вино, безалкохолни и др.). Сега можем да погледнем в нова светлина някои древни свещени ритуали. Знае се, че християнската църква използва въздействието на светена вода и нафор. А съвременната наука ни показва, че освен чисто символичното им значение, те имат и благотворно енерго-информационно въздействие върху състоянието на човека.

       Хомеопатията, например, използва свойството на водата да „попива“ енергийно-информационни послания. Когато попаднат в досег с човека, те му предават информацията, с която са заредени.

       Съвсем нов смисъл сега приема и благодарствената молитва изказана преди ядене пред храната на трапезата. Не е случайно, че в духовните школи още от древността, на приготовлението на храната се гледа като на свещенодействие и се съблюдава лъчезарно състояние на духа при приготвянето й. В случай, че хармонията се наруши (скарване, негодувание) всякаква работа в кухнята се прекратява и се извършва кратка молитва за уравновесяване на енергиите и изчистване на негативното поле. И обратно, продавач който недоволства, прекристализира  храната, която продава, в болестотворни форми. 

       А какво да кажем за месото, което носи закодиран в себе си ужаса и страха на умиращото животното. Ами канализационните тръби, опасали като мрежа многоетажните блокове… Замислял ли се е някой какви вибрации разнася водата в тях? Нима можем да наречем такава среда хармонична?

  И накрая още малко за лечебната сила на водата описана от мъдри хора в мъдри книги:

Eлексирът на живота е топлата вода.
Най-мощното лекарство в света това е горещата вода.

Чрез водата се отделят токсините от организма.

Горещата вода , приета на глътки , чисти нервната система от наслоявания, които подпушват мислите и чувствата на човека. Тя го освобождава от напрежението, което нервната система произвежда върху него.

За да бъде здрав, човек трябва да употребява определено количество вода, която, от една страна е нужна за смекчаване на храната, а от друга за промиване на вътрешните органи.

Ще пиете вода, и то на гладно от 100 до 150 ml на глътки, на ден ще изпивате половин-един литър вода, от която ще може да извадите храна за вашите артерии.

Вода, която съдържа органически примеси , се отразява вредно на организма.

Човек трябва поне два пъти през седмицата да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода , в която може да се изстиска няколко капки лимонов сок. Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа и ще се преоблече. След това нека изпие още половин или една чаша гореща вода. Чистата гореща вода помага за освобождаването на кръвта от натрупаните в нея млечна и пикочна киселина.

За да бъде здрав човек трябва да има абсолютно чиста кръв. Щом човек подобри кръвообращението си, и праната се възприема правилно от организма.


Акция за РИЛА в София

Това е мейл, които го получих вчера късно от администратора на "OUIM.org". Ако ми го беше изпратил по рано щях да го побликувам и така щяха да разберат повече хора за акцията. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Здравейте!
До нас достигна тази акция с молба за разпространение. Тъй като на Рила нещата са страшни, разпращаме веднага!
Фактите са, че няма информация да има оценка на въздействието на околната среда на целия проект: Рилски езера - Паничище - Кабул. Въпреки, че има предприети проверки от Министерството на околната среда и водите, машините не спират!

Ето призивът, който ни беше изпратен:

София
Сряда (29.08.2007)
от 19:30 часа

Флаш моб: За Рила!

Пресичаме пешеходната пътека на ъгъла на Раковска между Неофит Рилски и Хан Крум (завоя преди "Силиконовата долина")

За повече инфо следи: http://saverila.ludost.net/

Допълнителна информация от нас:

За заплахата: http://forthenature.org/places/10

Последната акция, която правихме в защита на Рила и искания на кампания "За да остане природа в България": http://forthenature.org/actions/36

Съсипват ботаническата градина в Балчик

 Посегнаха и на нея. Нямам думи…

Трактори рият из Ботаническата градина в Балчик

Местят кактусите в Ботаническата градина в Балчик

Ботаническата градина в Балчик е пред провал на европроект 

С решение МС свиват Ботаническата градина в Балчик на 11 дка 

Университетската Ботаническа градина в Балчик е създадена през 1955 година в съседство с лятната резиденция на бившата румънска кралица Мария. На нейното изграждане и опазване са се посветили учени със световна известност, сред които и академик Даки Йорданов. До днес тя беше разположена на площ от около 65 дка и се гордееше с втората по големина в Европа колекция от едрогабаритни кактуси. Интересната история в съчетание с великолепната ландшафтна архитектура прави това място уникално като дух и обстановка.

Университетската Ботаническа градина в Балчик е определена за спасителен център за конфискувани на границата растителни видове по Вашингтонската конвенция (CITES).

Тя е редовен член на Световния съвет на ботаническите градини (BGCI) и носител на орден “Св. Св. Кирил и Методий” ІІ степен за принос в науката и образованието.

Ботаническата градина в Балчик е също и единствената ботаническа градина у нас, която изгражда и развива специални алеи за хора с двигателни и зрителни затруднения. Там незрящите могат да се запознаят с растенията посредством специални табели, написани с брайлово писмо и да добият пълноценни впечатления от градината.

 Колекцията от растителни видове, донесени от цял свят, беше разположена на площ от 16 акра. Общият брой на растителните видове, отглеждани в градината, надхвърляше 2 500 броя. Те принадлежат към 85 семейства и 800 рода и разкриват невероятно разнообразие от видове и форми. Колекцията от палми включваше 33 вида, някои от които на повече от 50 години.

Една от най-големите атракции беше колекцията от гигантски кактуси, растящи на открито от април до октомври. Тя беше втората по големина в Европа след тази в Монако. Сукулентите са представени с над 600 екземпляра.

Част от растителното разнообразие са и екзотичните растения: бонбонено дърво, моливно дърво, метасеквоята. Последната е известна още и със сензационното си откриване. Учените са смятали, че дървото е изчезнало от планетата Земя, поради което го описали по изкопаеми остатъци, а 5 години след това по време на научна експедиция в Китай е намерено живо от академик Николай Стоянов.

 Сред най-красивите растения в градината бяха водните лилии, магнолиите, както и великолепно аранжираната колекция от едногодишни растения на входа.

Видео
Кои ще е следващите строителни обекти върху значими и ценни за България територии?


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
август 2014
П В С Ч П С Н
« яну    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,032,220 hits

Flickr Photos

wanna kiss ?

More Photos

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.