Archive for the 'За Природата с любов' Category



Прегърни дърво зареди се с енергия

 beech-tree.jpg

Пролет е природата се събужда и се изпълва с енергия…

ОТКРИЙ СВОЕТО ДЪРВО

Референдум и за кариерата в с. Мрамор

След около два месеца софийското село Мрамор ще последва примера на град Бургас и с. Нови хан, община Елин Пелин, като прикани жителите на референдум. Точната дата все още не е ясна. Всичко зависи от решението на Столичния общински съвет, който трябва да я определи. Междувременно гражданските сдружения от с. Мрамор ще поискат да бъде закрито Министерството на околната среда и водите, защото не защитава здравето и живота на хората, още по-малко на обитателите на потенциалната зона НАТУРА 2000, съобщиха на пресконференция техни представители.

В началото на тази година, жителите на село Мрамор научават, че на входа на селото им се планира изграждането на кариера за добив на пясък и чакъл. Фирмата е „Кариери за чакъл и пясък – България“ ЕАД, дъщерна на „Златна панега цимент“, която пък е с доминиращо гръцка собственост. Тази инвестиция е решена в следствие на проучване в района от фирмата, която е регистрирала т.нар. търговско откритие. При това, не без знанието и съгласието на властите – под ключовите документи стоят подписите на екоминистрите Долорес Арсенова и Джевдет Чакъров. От предаването „На чисто“ по Нова телевизия от 10 февруари научихме, че липсват данни дали при издаването на разрешението за проучване от тогавашния екоминистър Долорес Арсенова е правена процедура по Закона за обществените поръчки. А такава се изисква. Проученото находище освен това се намира едва на 300 метра от селото, според официалните документи на инвеститора, а реално на около 100-150 метра от регулационните граници, според местните хора. Има данни за пропуски и по отношение на геоложките проучвания.

Кметът на с. Мрамор Даниела Милчева заяви,че макар проектите за изграждането на кариери да са законни, мястото им не е в селото, защото те обричат живота на всички и прогонват младите хора.Според местните жители изравянето на сух кратер от над 350 декара в района е крайно недопустимо от екологична, градоустройствена, социална, морална и хуманитарна гледна точка. Те настояват прокуратурата да извърши проверка на начина, по който дружеството е получило разрешенията. Освен това искат да се създаде анкетна комисия в Народното събрание, която да разследва този и други подобни случаи, а държавните институции да ускорят работата си по спазването на европейското и национално екологично законодателство.

Понеже имам роднини в това село, освен това съм прекарвал няклетните си ваканции там, ще кажа, моето мнение по проблема. Екологично чистия район на мястото което предстои да се застрои ще се замърси силно. Проектът за кариера заплашва както здравето на хората, така е и риск за ценни растителни и животински видове. Язовир „Мрамор“ е едно от най-важните в орнитологично отношение места по прелетния път на птиците „Виа Аристотелис“ в западната част на Софийското поле. Това на практика е и единственото оцеляло място за отсядане на пернатите след унищожаването на Мусачевския разлив и превръщането му в голф игрище и на рибарниците в Челопечене, превърнати в кариера. Районът се обитава от 175 вида птици, от който 43 са редки и застрашени видове. И може би най-важното – тази зона е предложена за влизане в НАТУРА 2000 по директивата за опазване на птиците и няма право да бъде унищожавана до окончателното решение за обхвата на екомрежата. Освен, че къщите на хората от селото са в непосредствена близост до него, това прахта и замърсяването от бъдещата кариера ще се пренесе и в кварталите в северната част на столицата в район Връбница. Покрай кариерата има опасност частните земите в близките села Волуяк и Мировяне, както и на квартал „Обеля“ да останат без купувачи и така рискуват да се превърнат в пустеещи земи. В момента към тези земи има интерес от страна на инвеститори за построяване на панаирно градче, като това в град Пловдив.
Район Връбница е с едни от най-добрите екологични показатели, най-ниска степен на замърсеност, с най-ниската заболеваемост и на практика е едно от най-добрите места за живеене в района на София-град, се признава в прогнозния доклад по ОВОС на Общия устройствен план на София. Опазването на природата обаче, както винаги, е на последно място. Дано този път се вземат поне мерки за опазването на здравето на хората.

За да се види и чуе техния глас, гражданите на с. Мрамор трябва активно да се участват в предстоящия референдум.

страницата на Еко Мрамор

Ах морето, Ах петрола – а народа мълчи…

Срамота и безотговорност:Провал на референдума в Бургас – само 26% активност. Ако няма референдум – защо няма, ако има референдум – народа няма да ходи да гласува. Излишно е да коментирам и да разгръщам позицията си защо не трябва да се построи този петролопровод. Само ще питам: от този тръбопровод ли ще печелим повече или от туризма? Защото мисля двата бизнеса успоредно няма да вървят успешно. Просто нека фактите говорят сами за себе си.

С направата на петролопровода Бургас-Александропулис, Черно море рискува да последва съдбата на други морета, които вече са толкова замърсени, че почти са неизполваеми за риболов, а ако продължат да се замърсяват, ще станат неизползваеми и за къпане. Замърсяването с петрол е най-честата и основна причина за лошото състояние на соленоводните басейни. В световен мащаб само четири процента от Световния океан са незасегнати от дейността на хората, показва първата подробна карта на човешкото въздействие върху морския живот, съобщи Би Би Си.

Международен екип от 20 учени от САЩ, Канада и Великобритания публикува резултатите от изследването си в сп. „Сайънс“. Те показват, че замърсяването, промените в климата, риболовът и други фактори, свързани с човешка дейност, са засегнали тежко почти половината от моретата и океаните на Земята. Само отдалечени области край полюсите са сравнително девствени. Те обаче също са застрашени от топене на ледовете заради затоплянето. Най-зле засегнати са крайбрежните райони.

Северно море е на на 24-то място от общо 232-те засегнати водни басейна. В лошо състояние са също Южнокитайско и Източнокитайско море, Карибско и Средиземно море, Червено море и Персийският залив. Една от основните причините за замърсяването на тези и други морета са: нефтените петна, отпадъчните (непреработени) води, изхвърлянето на боклуци и застрояването.

Замърсяването, петролните петна и глобалното затопляне унищожават Средиземно море със заплашителна скорост, предупреждават природозащитни организации в Испания. Повече от 1500 типични за този воден басейн растителни или животински видове са заплашени.Около 200 000 кораба кръстосват Средиземно море годишно; от тях във водата изтичат до 650 000 т петрол, които превръщат морето в най-замърсеното с нефт в света.

Северно море. В края на миналата година в него се изляха около 25 хил. барела петрол. Инцидента е станал, докато петрола се е прехвърлял от норвежка нефтена платформа към танкер. Образувалото се петролно петно е била с площ 8 кв. км и се намирало на около 200 км от бреговете на Норвегия, по информация на Ройтерс.

Аралско море е силно замърсено, най-вече в резултат на опити с оръжие в бившата съветска база на осторов Возрождение, промишлени проекти и оттичане на торове преди разпадането на Съветския съюз. Промишленият риболов е спаднал до нула поради високата концентрация на сол, торове и пестициди. Регионът на Муйнак все още е забранен за чужденци, включително и за репортери. „Ню Йорк Таймс“ съобщава: “Високата концентрация на сол и селскостопански химикали в реките и подпочвените води е причина за универсално високата честота на стомашни и чернодробни болести, рак на гушата и дефекти при раждането.“

През последния век Балтийско море бе изложено на тежко замърсяване, причина за голяма част от което е индустрията в руските градове Петербург и Калининград. Швеция е движеща сила в усилията за почистване на морето, като подобни усилия са предприети и от Естония, Латвия и Литва, които кандидатстват в ЕС. Но проблемите все още не са решени и нивата на диоксин в рибата остават сериозен здравен риск за региона.

В миналото Азовско море е било населявано от множество морски растителни и животински видове (над 80 вида риби и 300 вида безгръбначни), но прекомерният риболов и замърсяването от петрол са оказали пагубно влияние върху екологичното равновесие, броя и разнообразието на видовете в района.

Водите на най-големите реки, които се вливат в Черно море – Дунав, Днепър и Днестър са недостатъчно пречистени. Реките ежегодно носят нефтопродукти. Изследванията от предишни години показват, че сборът от нефтени отпадъци, изхвърлени в крайбрежната зона на страните от бившия СССР, възлизат ежегодно на 10-15 хил. куб.м. По оценка на Института по биология на Южните морета към Академията на науките на Украйна в морето се съдържат 14 хил. тона живак, а в биологически активния слой (от 0 до 50 м дълбочина) се намират 850 тона живачни съединения. Основен доставчик на живака в Черно море е река Дунав. Река Дунав внася във водосборния басейн на Черно море годишно около 40-60 тона от отровата. Останалите интересни съединения, които могат да се открият в черноморските води са минерален азот, органични вещества, фосфор, желязо, цинк, манган, олово, арсен, почти цялата Манделеева таблица… Съотношението на отровите, разбира се, е непостоянно през годините. И зависи, освен от всичко останало, но и от икономическото положение на черноморските страни и екологичната култура на населението.

Все пак да не забравяме, че Черно море не е нито като Северно море, нито като Азовско или Аралско, които нямат природните дадености за развиването на туризъм. Нашите плажове имат превъзходен пясък, морската вода не е много солена, имаме хубаво лято. Ще рискуваме ли тази наша природна даденост за бизнес, от които България няма изгода. В момента страната ни има най-много изгода от туризма. С нефтените петна ще превърнем нашето море в едно блато с мъртва флора и фауна. Тогава язък и за прекомерното строителство по Черноморието.

Петиция от Инициативен граждански комитет за спасяване на бургаския залив

Черно море днес

Все още не мога да се нагледам на страхотните снимки на Черно море направени на руска територия. Жестоки фотографии!

Днес прочетох един пост за проблема с екологията на Черното море, което още през 1990 година  е обявено за „почти мъртво“ и му е лепнат етикета „тоалетната чиния на половин Европа“. Мисля, че е крайно време държавите граничещи с това море да вземат мерки за спасяването му. Също така държавите да повдигнат въпроса на съседите по морска линия, относно причиняването на замърсяването и какви решения предлагат за опазването на екологично, застрашения воден басейн.

Acid World

Германия и Великобритания замърсяват въздуха най-много от всички в Европа. Двете държави са първи сред „30-те най-мръсни“ в класацията на електрическите централи, които вредят на континента, съобщава руската агенция „Новости“.

Списъкът се изготвя ежегодно от Световния фонд за дивата природа (WWF). По данни от доклада на експертите за 2007 г. в Германия и Великобритания се намират по 10 екологически мръсни ТЕЦ.

Централи, работещи с лигнитни въглища, които са сред най-големите замърсители, има също в Гърция, Чехия, Полша и Испания, обобщава БГНЕС.

Нека да видим как стои въпроса с замърсяването по света. Един от най-големите екологични проблеми в световен мащаб е киселинният дъжд.Киселинният дъжд (или отлагането на киселини) е друг страничен ефект от изгарянето на твърди гориваи остатъчните емисии от замърсители. В процеса на изгаряне на твърди горива се отделят някои газове -по-точно серен диоксид (SO2) и азотни оксиди (NOx). Въпреки че съществуват естествени източници на серни и азотни оксиди, повече от 90% от серните и повече от 95% от азотните емисии, появяващи с в Северна Америка и Европа са с човешки произход. След като са освободени в атмосферата те могат да се превърнат в по химичен път във вторични замърсители, като азотна киселина и сярна киселина – и двете се разтварят лесно във вода. Резултатът е: всеки дъжд, който вали в тези области, е леко киселинен.

Дъждовните капки лесно с пренасят от вятъра, връщайки се на земята под формата на киселинен , сняг или мъгла.Киселинният дъжд може да вреди на растителния свят, в някои случаи сериозно да наруши растежа на цели гори, може да ерозира сгради и да корозира метали. Основният компонент, причиняващ корозия, е киселинният дъжд. Само вредите върху метални сгради годишно са оценени на 2 билиона долара.Най-голямата част от емисиите на сяра идват от тези сектори, които използват най-много енергия и горива с най-високо съдържание на сяра, като твърди горива и течен нефт с високо съдържание на сяра.

Твърдите горива са най-замърсяващите от изкопаемите горива навсякъде по света. Те са от твърди въглища до меки кафяви и лигнитни въглища, които имат висока степен на запалимост, както и високо съдържание на замърсители, като сяра, тежки метали, влажност и съдържание на прах.Един от най-сериозните проблеми, свързани с киселинния дъжд е, че той лесно се пренася от областите, които са масовите му производители, до области, които не са толкова засегнати. Като пример може да се даде Швеция, която понася киселинен дъжд заради огромните емисии сяра от електроцентралите в източна Европа, които имат ниски стандарти за емисии и поради вятъра, който пренася частиците до тяхната държава.

Киселинният дъжд може да се отрази пагубно не само на горите, но и на езера и реки. Много от дърветата изгубват листата си и върховете им изтъняват.Киселинният дъжд се абсорбира от почвата, като прави невъзможно оцеляването на тези дървета, също така ги прави по-податливи на вируси, плесени и инсектициди вредители. Киселинният дъжд също така може да разрушава сгради – материали като камък, оцветено стъкло, рисунки и други предмети могат да бъдат увредени и дори разрушени. Сярата бавно разяжда материала, докато всъщност не остане нищо.

В някои части на света много известни антични сгради са били сериозно увредени от киселинен дъжд, като например катедралата Сейнт Пол в Лондон, чиито каменни скулптори са напълно разядени.Киселинният дъжд има и неблагоприятни ефекти на флората и фауната в езерата, където попада, като някои организми дори не успяват да оцелеят при такива условия. За пример могат да послужат хиляди езера на Скандинавския полуостров, в които не е останал абсолютно никакъв живот в следствие на киселинни дъждове, бил той животински или растителен.

От 30-те години насам в някои шведски езера киселинното ниво на водата се е покачило с до 1 000 пъти! Колкото се отнася до хората, учените са доказали, че има връзка между отлагането на киселини и дихателните проблеми на по-чувствителната част от населението – деца и астматици. Киселинните дъждове също така правят някои елементи – алуминй, мед, живак – по-лесно разтворими. Отлагането на киселини може да допринесе за увеличаването на нивата на тези токсични метали в питейната вода. Високите концентрации на алуминий в почвата пречат на растенията да усвояват и използват хранителните вещества в почвата.

Страните в които киселинния дъжд е сериозна заплаха за живота на човека са много.

Най-мръсният град в света е Мексико сити. В града почти не виреят дървета, а през работните дни над града пада тежък смог, който пречи да се вижда по-далече от 100 метра. До центъра на столицата се намира голям площад, а наблизо – квартал с прашни улици, покрити с дупки. Това е един тъжен свят, потънал в сянка, далеч от нещата, които правят живота привлекателен. Къщи с по десет стаи оформят големи квадрати с вътрешни дворове. Във всяка стая живее по едно семейство, а всяко семейство е най-малко петчленно. Единствените тоалетни – по 2 на 100 души – се намират във вътрешния двор. Миризмата на мръсотия и канал предизвикват стомашно повдигане у всеки минувач. Някои обаче смятат, че живеещите там са щастливци.

В бордеите от предградията на града десетки хиляди човешки същества живеят в колиби, направени от картон. Само някои от тях имат алуминиеви покриви. Няма течаща вода и хигиена. Боклуци и човешки нечистотии са струпани на камари. Плъховете се разхождат свободно като домашни животни.
Експертите смятат, че жизненият стандарт на бедняците в Мексико сити е указание за нещата, които голяма част от населението на планетата може да очаква в десетилетията преди онова, което се нарича “Точка на изчезване на цивилизацията”.

Бразилия – там проблемът е също много сериозен. Почвата около индустриалния Сао Паулу е с толкова повишена киселинност, че на места дърветата умират, а в местните реки тече червеникава вода, в която не живее риба. Здравето на хората в района е много влошено.

Китай произвежда най-много серен диоксид от всички страни в света. Китайците пречистват твърде малко от въглищата си и въздухът е отровен във всеки по-голям град. Първият киселинен дъжд в Шан-Хай е бил през 1981г.

Индия – индийците потребяват огромни количества въглища и отделеният серен диоксид през последните 20 г. се е утроил. Всеки по-голям град в Индия е замърсен, а реколтата намалява по малко всеки сезон, заради високото киселинно съдържание в почвата.

Япония – някога японците са били най-големите замърсители в света, но строгите закони и предохранителни мерки са направили въздуха над Острова на Изгряващото слънце съвсем чист. Замърсителите там долитат с облаците от Китай.

Канада – произвежда само половината от киселинните си дъждове, другите долитат с вятъра от САЩ. Един единствен завод в Онтарио произвежда всички киселинни замърсители в Канада. За 25 г. канадците са успели да намалят производството на киселинни замърсители повече от 40%.

САЩ – след Русия произвеждат най-много серен диоксид. Освен, че тровят половин Канада, те унищожават методично и поледователно своята природа. Канадците са правили многократни оплаквания от причинените от американските заводи киселинни дъждове, които унищожават кленовите им дървета. Според някои скорошни разкрития американските дипломати преминават през специален курс на обучение за спорове на екологични теми с канадците. Осемдесет и два процента от дърветата в Квебек показват признаци на замърсяване. На кленовото дърво му трябват пет години, за да умре.

Русия – дори и след разпадането на СССР, Русия си остава един от най-големите производители на серен диоксид. Отделените отрови и падналите киселинни дъждове оказват влияние дори в Сибир и Северния полюс.

На Северния полюс също има много високо ниво на замърсяване. Киселините долитат с облаци прах от Русия, Европа, Северна Америка като се запазват отлично в ледовете и тровят постепенно живите същества във и извън водата.

В Южна Африка богатите на сяра въглища са основен източник на енергия. При това 80% от въглищата се изгарят на едно място – електроцентрала на 200 км от Йоханесбург. Старите сгради в града вече са прогорени от киселините.

Европа:

Чехия – десетки квадратни километри в централна Чехия са превърнати в мъртви зони от киселините. Процентът на болните с проблеми на дихателните пътища, особено децата, е много по-висок, отколкото в другите части на страната. На някои места водата е забранена за пиене.

В Норвегия основният проблем е снегът, който е чудесен приемник на киселини. Норвежкото правителство обаче твърде дълго не е вярвало на експертите, което има тежки последствия върху околната среда.

Швеция – шведите са първите в света, които са направили проучвания за киселинния дъжд. При тях всичкото замърсяване идва от други страни и имат повече от 18 000 отровени и унищожени езера, а на места водата е негодна за пиене.

Швейцария –получава най-много замърсен въздух от цяла Европа. Южните масиви по Алпите вече са започнали да загиват.

Обединеното кралство (Англия) – произвежда най-много замърсители в Европа, но не се трогва от обвиненията на Европейския съюз, че замърсява цяла Европа и твърди, че киселинният дъжд не е изследван достатъчно и обвиненията са безпочвени.

Франция – сухи киселинни залежи унищожават дърветата в западна и източна Франция, която се е съгласила да съкрати своето производство на серен диоксид наполовина. За целта обаче френското правителство е решило да разшири атомната си индустрия, което среща решителен отпор в западно-европейските природозащитници.

Полша е една от страните с най-замърсен въздух, защото местните въглища са много богати на сяра. По този повод в Краков се е образувал един много “странен проблем” – не могат да си позлатят кубетата на църквите.

Заедно със смога, изтъняването на озоновия слой, парниковия ефект и изсичането на горите, киселинният дъжд е един от бичовете на модерния свят.

Това са фактите. Хубаво е да се знаят и помнят, защото близкото бъдеще на планетата е силно застрашено и ако не се вземат мерки ни очаква екологичен апокалипсис. Разрешението на проблема с киселинните дъждове е да се поставят филтри в заводите и електростанциите, изпускащи сяра и превръщащи водата в киселина, но това е много скъпо за заводите и затова не се прави. А цената на загиващата природа никой не я взема на сериозно и когато стане прекалено висока, тя ще се изплаща с много човешки животи.

Наляха бетон и на Яйлата

telegraph.jpg

Кога и кой ще спре това безумие спрямо природните ни резервати. На тази държава, единствената й гордост за пред света остана природата, защото няма с какво друго да се гордее. Сега така се плюе и сере (с извинение) върху тази гордост, че скоро и нея няма да я има.

Важно е да се знае какво ще се унищожи, ако започне да се застроява района.

На 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна се намира Националният археологически резерват „Яйлата“ – приморска тераса с площ 300 декара (45,3 хектара), отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви.

Тук се намира пещерен „град от 101 жилища“, заселени още през V хилядолетие пр.Хр. Три некропола (фамилни гробници) от III – V век са издълбани в скалите. Некропол №1 е възникнал около издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце. В северната част на „Голямата Яйл“’ се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. Частично са запазени четири кули и една кула-порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони.

Местността „Яйлата“ е обявена за археологически резерват с решение на Министерски Съвет през 1989 год. Той обхваща сравнително голяма площ от бреговата ивица, започваща северно от село Камен Бряг и достигаща на юг до курорта „Русалка“, както и морската ивица с широчина 500 метра по протежение на брега. На територията на археологическия комплекс се намират многобройни паметници, принадлежащи на различни исторически епохи, от VI хилядолетие пр.н.е. до средата на XI век. Редовните археологически разкопки водят своето начало от 1980 год., като усилията бяха насочени главно към проучване на ранновизантийската крепост, некрополите от скални гробници, пещерните комплекси.

Не по-малко значими са и останките под вода в акваторията на резерват Калиакра. Огромната дъга на залива на Калиакра е една единствена защита от северните и източните ветрове на корабите от най-древно време и естествен пристан за извършване на товаро-разтоварно работи. Освен това следи от приставане на кораби има и на Русалка и на Яйлата.

От морското дъно са извадени каменни котви, каменни щокове от каменно-дървени котви, части от оловни котви, железни котви и разнообразен керамичен материал. В залива на Калиакра през 1791 година руската флота начело с адмирал Ушаков нанася поражение на турския флот, при което потъват много кораби. При хвърляне на мрежи от рибари в шлефа на около Калиакра до 60 метра дълбочина се е попаднало на останки от антични и средновековни кораби. Всичко това доказва, че акваторията около Яйлата е с културни останки.

Името „Яйла“ е от тюрски произход и на български означава „високо пасище“.

Легендата разказва, че на Яйлата прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите ми го измъкнали от град Томи с кораб. Овидий се приютил в залива на Яйлата и бил укрит от местното население.

Повече за Яйлата тук

Светулката

Спомням си когато бях малък с нашите ходихме на почивка в Сандански. Там за първи път видях светулки и за съжаление оттогава не съм виждал тези интересни, светещи насекоми. Поинтересувах се за тях и открих много интересни неща.

Светулката не използва и електричество, но притежава една дори още по-мощна технология. То е по-ефективно от една крушка, която превръща в светлина само 10% от енергията, която достига до нея, а останалите 90% се превръщат в топлина и изчезват. От друга страна светулката пък произвежда почти 100% светлина със своята енергия. Причината за това е безупречния дизайн в нейната система за производство на светлина.

У нас се срещат няколко вида светулки.Те се отнасят към богато представено в тропиците семейство, за което е характерна, особено за женските, способността да светят.

Светещият орган на светулките се намира в шестия или в седмия коремен сегмент и се вижда отвън като ярко бяло и жълто петно. Коремният сегмент, в който е светещият орган, има прозрачна кутикула. Самият светещ орган представлява група едри клетки, които трудно се отличават от мастните клетки, оплетени често с разклонения на трахеи и нерви. Зад светещите клетки има рефлекторни клетки, които съдържат в себе си кристали на пикочна киселина. Тялото на светулката съдържа специален химичен елемент наречен луциферин и ензим на име луцифераз. Когато трябва да бъде произведена светлина, тези два елемента се съединяват и при това съединение се отделя енергия под формата на светлина.

Самият процес на светене е химичен, окислителен процес, който се регулира от мозъчния ганглий в главата.

Светулките общуват ли си с светлината?

За да намерим отговора на този въпрос трябва да разгледаме отблизо един рояк от светулки. Погледнати в тъмното те карат човек да се чувства сякаш върви под звездите. Това, което виждате обаче не са звезди, а стотици хиляди светулки. Тези светлинки са от изключително значение за светулките: средство за общуване.

През цялата история човек е използвал различни средства за осъществяване на общуване. Едно от тях е морзовата азбука, която се състои от къси и дълги сигнали и се използва при телеграмите. Светулките, подобно на морзовата азбука, използват светлинни сигнали, за да комуникират помежду си.

Мъжката светулка светва и изгасва своята светлина, за да изпрати съобщение до женската. Това съобщение съдържа специфичен код. Женската светулка използва същия този код, за да изпрати съобщението обратно на мъжката светулка. В резултат на тези взаимни съобщения мъжката и женската светулка се събират.

От момента на своето раждане всяка една светулка знае как да изпраща съобщения по този начин и как да разбира съобщенията, изпратени от другите светулки.

При някои видове женските са лишени изцяло или отчасти от крила и не могат да летят. Те пълзят по земята и светейки, привличат мъжките към себе си.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
октомври 2014
П В С Ч П С Н
« яну    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,047,297 hits

Flickr Photos

Porthcawl Pavilion

More Photos

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.