Archive for the 'Здраве – психическо и физическ' Category



Психиката създава болести

Определено смятам, че чувствата и помислите ни рефлектират върху нашето здраве. Примерите за това са много, достатъчно е да се замислим за случаи в които човек дълго време душевно страда и не след дълго се разболява физически. Аз поне се сещам за няколко познати от квартала, които преживяха много тежки семейни драми и заболяха от различни форми на рак – левкимия, рак на белите дробове, рак на гърдата, рак на стомаха. От рак на гърдата първо заболя майката (която страдаше от неверния си съпруг), малко след смъртта й, почина дъщеря й от левкимия. Ще дам още един пример за това как психичното състояние влияе на физическото. Психично болните хора имат страшни лица, те не изглеждат така както са изглеждали преди да заболеят. Променили са погледа си, изражението на лицето, и това е така, защото физическият им образ е огледало на психиката и съзнанието им.

Долния линк е към една интересна статия, в която член на управителния съвет на Института по приложна психология и физиопрофилактика, дава интервю, в което казва, че практиката й показала многократно за връзката между състоянието на психиката и състоянието на здравето и че днешната наука е доказала, че спокойно бихме могли да живеем до 150 години.

Болестите идват от съзнанието

Ето и обяснението за това от кои наши чувства и мисли произлизат болестите ни:

ГЛАВАТА
представя самите нас, това, което ние показваме на света. Познават ни по главата. Ако нещо не е в ред с главата ни, значи нещо в нас не е в ред.

КОСИТЕ
представят силата ни. Когато се страхуваме, ние създаваме „железен обръч“, който обикновено започва от мускулите на раменете, отива към главата, а после и към очите. Косите израстват от торбичката. Когато създаваме голямо напрежение в черепната си кутия, тези торбичики автоматически се затварят и космите започват да умират и окапват. Ако напрежението продължава постоянно и черепът не се отпусне, косите престават да растат. В резултат се получава плешивост.

УШИТЕ
са символ на нашата способност да слушаме и да чуваме. Когато човек има проблеми с ушите, това означава, че в живота му става нещо, което той отказва да чуе. Болката в ушите е пример на най-силно раздразнение по отношение на това, което слушаме. Децата често страдат от болки в ушите. Гнева си децата не могат да излеят, просто защото им е забранено, те не са и в състояние да променят нещо, затова тази невъзможност довежда до болки в ушите. Придобитата глухота е дълготрайно нежелание да слушаме някого, възможно е то да продължава през целия живот. Обърнете внимание на някоя двойка, в която един от партньорите е със слухов апарат, обикновено другият говори без да спира.

ОЧИТЕ
говорят за способността ни да виждаме. Когато имаме проблеми с очите, това обикновено означава, че ние се отказваме да видим нещо — или в нас самите, или в живота си.

ГЛАВОБОЛИЕТО
идва, когато се чувстваме непълноценни. Следващият път, когато ни заболи главата, трябва да спрем за минутка и да си зададем въпроса къде и защо се чувстваме унижени. Трябва да си простим, да прогоним лошото чувство от себе си и главоболието ще изчезне.

МИГРЕНАТА
се проявява при хора, които искат да бъдат съвършени, а също и при онези, които са натрупали в живота си много раздразнение.

ШИЯТА и ГЪРЛОТО
са много интересни. ШИЯТА — това е способността да мислим гъвкаво, да виждаме и другата страна на проблема, да разбираме гледната точка на човека отсреща. Когато при нас се появят проблеми с шията, това означава, че ние проявяваме инат и отказваме да сме по-гъвкави.ГЪРЛОТО представлява нашата способност да отстояваме себе си, да помолим за онова, което искаме. Проблеми с гърлото възникват поради чувството, че ние „нямаме право“ на нещо и от усещането на собствената ни непълноценност. Болното гърло е винаги раздразнение. Ако се съпровожда и с ПРОСТУДА, то освен всичко друго налице е и обърканост. ЛАРИНГИТ обикновено означава, че сме толкова ядосани, че не можем да говорим. Освен това гърлото само по себе си представлява онази зона от организма, където е съсредоточена цялата ни творческа енергия. Поради това болестите, свързани със СЛИВИЦИТЕ и ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА свидетелстват, че в творчески план вие не сте успели да направите това, което сте искали. Именно в областта на гърлото стават нашите промени. Когато ние се съпротивляваме на промените, тогава най-често имаме проблеми с гърлото. Обърнете внимание на това как понякога започваме да кашляме изведнъж и без видима причина или друг някой кашля около нас. Какво точно се говори в този момент? На какво реагираме по този начин! Може би това е упоритост, съпротива или подсказва, че в нас стават промени?

ГЪРБЪТ
представлява сам по себе си система за подкрепа. Проблемите с гърба посочват, че ние чувстваме недостатъчна подкрепа. Проблемите с горната част на гърба са сигнал за недостатъчна емоционална подкрепа. Средната част има пряко отношение към чувството за вина. Страхуваме ли се от това, което е зад нас или там крием нещо? Нямате ли чувството, че някой ви е ударил по гърба? Безпокоите ли се непрекъснато за пари? Какво е финансовото ви състояние? Именно то може да бъде източникът на проблемите в долната част на гърба.

БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ
Това е способността да вземате и давате живот. Проблемите с белите дробове обикновено възникват поради нашето нежелание или страх да живеем пълноценно или защото смятаме, че нямаме право да живеем с всички сили. Онези, които пушат много, обикновено имат негативни нагласи. Те скриват своето чувсто за непълноценност зад маска.

ГЪРДИТЕ
са олицетворение на майчинството. Когато възникнат проблеми с млечните жлези, това означава, че ние буквално задушаваме с вниманието си друг човек, вещ или ситуация. Ако става дума за рак на гърдата, това е още и допълнително натрупана обида или злоба. Освободете се от страха, злобата и обидата.

СЪРЦЕТО
символизира любовта, а КРЪВТА – радостта. Когато в живота ни няма любов и радост, сърцето ни буквално се свива и става студено. В резултат на това кръвта започва да тече по-бавно и ние постепенно вървим към АНЕМИЯ, СКЛЕРОЗА, ИНФАРКТИ. Понякога така се забъркваме в жизнени драми, които си създаваме сами, че изобщо не забелязваме радостта, която е около нас. Този орган го превръщаме в: златно сърце, студено сърце, скръбно сърце, любящо сърце…

СТОМАХЪТ
преработва, смила всички нови идеи и ситуации. А ако нещо или някого вие така и не можете да „смелете“? Тогава започват проблемите със стомаха, което обикновено означава, че ние не знаем как да асимилираме новата жизнена ситуация. Страшно ни е. Много от възрастните хора помнят времето, когато започнаха да летят самолетите. На тях им е било твърде трудно да асимилират с мозъка си идеята за полет в небето. Помните ли торбичката, с която беше снабдено всяко пътническо място в самолета, предвидена да „спаси“ положението, ако на пътника му стане лошо. И се ползваха често. Днес вече почти никой не използва тези торбички. Ние всички асимилирахме идеята за полет в небето и тя ни се вижда съвсем нормално нещо.

ЯЗВАТА НА СТОМАХА
е нещо повече от страх, това е чувство, че ние не сме достатъчно добри или пълноценни. Ние се страхуваме, че сме недостатъчно добри за своите родители, шефове, учители и т.н. Ние не можем да понесем това, което в действителност представляваме. Ние непрекъснато се стараем да угодим на другите. Не е важно на какъв пост сме, у нас може да отсъства напълно чувството за собствено достойнство. Решението на този проблем е любов. Хората, които обичат и уважават себе си, нямат язви. Спомнете си детството. Бъдете нежни и внимателни към детето във вас и винаги го подкрепяйте и уважавайте.

КАМЪНИ в ЖЛЪЧКАТА
символизират горчивите мисли, а така също и гордостта, която ни пречи да се избавим от тях. Казвайте си по-често, че животът е хубав и прекрасен. Освободете се от миналото си. То вече си е отишло, подарявайки ви безценни уроци.

ПИКОЧНИЯТ МЕХУР
Проблемите с него, а така също и с цялата отделителна система и половите органи се случват заради извратени идеи за нашето тяло и функците, които те изпълняват. Ние не си мислим, че животът е мръсен и грешен. Защо тогава някои от нас допускат такива мисли за половите си органи? Как по друг начин бихме могли да се освободим от шлаките в организма ни. Всяка част от тялото ни е нормална и естествена. Да се отрича този факт, означава да си създаваме болка и наказание. Сексът е прекрасен и за човека е напълно нормално да се занимава със секс, така както и да се храни. Представете си за минутка безкрайната Вселена, с всичките й галактики, планети. Земята е малка частичка от нея и силата, която е създала Вселената… със сигурност не седи на облака и не наблюдава нашите полови органи… Това се казва на децата, за да не правят глупости в детството си. Много важно е да се освободим от вината за сексуалността от нашето съзнание, да се научим да обичаме и уважаваме себе си и следователно, да се научим да живеем заради доброто и радостта.

ЯЙЧНИЦИТЕ
представляват творческата енергия. Проблемите с тях подсказват, че творческите способности са подтиснати.

КРАКАТА
ни носят през целия ни живот. Проблемите с краката свидетелстват за страх да вървим напред или нежелание да се движим в определена посока. Нашите крака ни водят, влачат, дърпат, а върху тях стоят големи, пълни с детски обиди, бедра. Нежеланието да действаме често се проявява със сериозни проблеми с краката. РАЗШИРЕНИТЕ ВЕНИ – това е домът или работата, която вие ненавиждате.

НЕЩАСТНИТЕ СЛУЧАИ
съвсем не са случайни. Ние си ги създаваме сами. На някои от нас те се случват постоянно, други прекарват целия си живот без нито една драскотина. Просто ние си създаваме такава система от умствени убеждения, която привлича нещастните случаи в живота ни. Нещастният случай — това е израз на раздразнение и обида. Той изразява безизходност и абсолютна несвобода на човека да заяви за своите чувства. Това е също така и недоволство и изправяне срещу представителите на властта. Ние сме толкова озлобени, че искаме да ударим някого, но в резултат удряме само себе си. Когато се ядосваме на самите себе си и се чувстваме виновни, тогава буквално си търсим наказанието и то идва под формата на нещастен случай, който освен всичко друго привлича вниманието на другите хора към нас, от което всъщност толкова се нуждаем. С помощта на болката нашето тяло ни подсказва върху какво трябва да поработим. Силата на болката ни посочва колко жестоко сме искали да се накажем.

РЕВМАТИЗМЪТ
е болест, придобита от постоянна критика към себе си и другите. Върху такива хора сякаш лежи проклятие — това е тяхното желание да бъдат идеални, във всяка една ситуация, с всеки един човек. Този товар е наистина непосилен за човека.

АСТМАТА
кара човека да се чувства така, сякаш няма право да диша. Децата астматици като правило са деца с високо развита съвест. Те приемат цялата вина върху себе си. Понякога помага промяната на местожителството, особено ако не се премества цялото семейство.

РАКЪТ
е болест, предизвикана от дълбоко натрупана обида, която в буквалния смисъл започва да изяжда тялото. В детството се е случило нещо, подкопаващо вярата ни в живота. Този случай никога не се забравя и човек живее с това бреме и огромно чувство на самосъжаление. Понякога той много трудно създава трайни, сериозни взаимоотношения. Животът за него се състои от безкрайни разочарования. Чувството на безизходност и безнадежност преобладава в съзнанието му, той лесно обвинява другите за своите проблеми. Хората, страдащи от рак, са много самокритични. ЗАПОМНЕТЕ: придобитото умение да обичаш себе си и да се приемаш такъв, какъвто си, лекува болестта.

ИЗЛИШНОТО ТЕГЛО
не е нищо друго, освен нужда от защита. Ние търсим защита от болката, критиката, сексуалността, оскърбленията и т.н. Да се борим със света е излишна загуба на време и енергия. Щом съпротивата се прекрати, теглото ви ще се нормализира отново. Доверието към себе си, към процеса на живеене, въздържането от отрицателни мисли — ето още начини да отслабнете.

БОЛКАТА
от всякакъв произход свидетелства за чувство на вина. А вината винаги търси наказание, наказанието пък създава болка. Хроничната болка идва от хроничното чувство за вина, толкова дълбоко заровено в нас, че понякога и ние самите не подозираме за това. Вината е безполезно чувство. Това чувство никога никому не помага, то не е в състояние да промени ситуацията. Така че освободете се от затвора.

ОПЕРАЦИЯТА
Препрочетете причините за възникване на болест в този орган, който ви предстои да бъде опрериран. Операцията е необходима, за да може човек да концентрира своето внимание върху процеса на оздравяване и върху това тази ситуация да не се повтори повече.

ТУМОРИТЕ
са лъжливи образувания. При жените туморите в матката, яйчниците и т.н. възникват от това, че те поемат емоционалната болка, възникнала в резултат на удар върху тяхната женственост, с тази болка те живеят дълго преди да се появи туморът. Същото се отнася и за мъжете и тяхната мъжественост. Ако вашите взаимоотношения с някого приключват, това съвсем не означава, че нещо във вас не е наред. Това изобщо не доказва колко всъщност струваме в действителност.

Бързото сирене

 

Все по-често в магазините ни пробутват или неузряло сирене или сирене с лош дъх. Понякога съм попадал и на неузрял кашкавал, а за сиренето крема да не говорим. Това, че тези два вида млечни продукти не са като едно време – качествени и славещи страната ни го знаем отдавна. Само, че предлагани на пазара под тази форма, тези продукти носят риск за здравето ни, освен това са с влошени вкусови качества.

Неузрялото сирене може да съдържа и вредни микроорганизми, особено ако суровото мляко не е с необходимото качество. Например, ако кравите, от които се взима млякото за производство на сирене са болни, микроорганизмите могат да преминат в човека, чрез консумация на неузряло сирене. Поради това бялото саламурено сирене зрее около 45 дни в солен разтвор (саламура). Ако сиренето е прекалено солено, това означава, че производителя се застрахова срещу патогенни микроорганизми и спестява етапа на зреене или част от него. Едно от заболяванията, което може да се хване от неузряло сирене е бруцелозата. Туберколозата също може да се прихване от неузряло сирене. Тази бактерия е доста устойчива. Тя може да живее 12 дни в неузряло сирене или мляко.

Всички сирена по света се приготвят по еднакъв начин – пастьоризирано мляко се пресича с мая за сирене – получава се сиренена маса, която после се оцежда до определена степен и вече според технологията се заквасва и зрее при определени условия. Маята за сирене се произвежда синтетично – това е един ензим, наречен Ренин( извличан преди това от агнешки стомахчета – сирище), който е „отговорен“за коагулацията на белтъците на млякото – за казеина; другият белтък, който остава в суроватката се коагулира чрез загряване – Извара. След това сиренената маса се заквасва с различни млечнокисели бактерии и плесени, които водят до специфичните за даден вид сирене цвят, консистенция, вкус и аромат.

Българското бяло саламурено сирене се заквасва с Лактобацила български (LB) – това му дава специфичния вкус, аромат и лом( като се среже буцата). Ферментацията за разлика от българското кисело мляко протича при температура около 10 градуса Целзий – т.е. доста бавно и плавно – целта е да не се образуват мехурчета въгледвуокис в буцата и да стои „гъбесто“. Затова трябва да отлежава минимум 45 денонощия, а най-добре – 60.Няма значение какво е млякото – просто се получават различни по цвят и аромат сирена. Киселичкият вкус е „дело“ на LB.Като този вкус и аромат гърците не могат да ги докарат на тяхната Фета, пък и никой друг, който не заквасва с LB. Съдържанието на мазнини е 50% за овчето и 47% за кравето на база сухо вещество.

Евтините сирена и кашкавали са некачествени. Сиренето се пресича с лимонтузу и така става с високо водно съдържание. Затова нормално сирене под 4,00 лв./кг е просто пресована извара. Кашкавалът се изкарва още на третия – четвъртия ден с високо водно съдържание и както и при сиренето, и при него се печели от теглото. Потребителите е най-добре да се ориентират за качествената продукция най-вече по цената на млечните продукти, защото понякога външният им вид лъже.

Тука има, тука нема или хазартната действителност у нас и по света

В периода на 1992 – 1996 година в България хазартния бизнес бележеше най-висок бум. Отворени са били 48 казина, работели са около 82000 ротативки. На черно за изход от спортни и конни състезания седмично са се залагатли около 120-180 000 нови лева.В същия период в Италия са функционирали 17 казина, от тях във Венеция – 2, в Австрия е имало 32 000 ротативки, във Франция – 80 000, в Белгия – 18 000. През 1998 г. оборотът в българските казина е надвишавал многократно този в Германия и Испания. Такава беше на времето българската хазартна действителност. Спомням си как в този период на разцвета на хазарта у нас, бяха наслагали в почти всички заведения машинки за печелене. В междучасията със съучениците ми отскачахме до отсрещното барче и се надпреварвахме да играем на тогавашните ротативки, които сега въобще не са на мода.

Предлагането на „игри на щастието“, обикновено става в условия на ниска хазартна култура. Тя беше предопределена от нелегитимноста на тези игри до 1989 г. и на значими обществени промени, сами създаващи риск за дезадаптивно поведение. Сред население, което не е подготвено като информация и поведение, започва дейност „добре организирана, печеливша и не винаги съобразяваща се със закона система“.

Как е по света хазартния бизнес:

САЩ

Забранено е на американските граждани да правят интернет залагания. Забранено е ползването на телефонни линии или други кабелни средства за интернет хазарт. Забранено е ползването на кредитни карти и електронни разплащателни средства от американски граждани за извършване на залози през интернет. Интернет доставчиците са задължени да забранят достъпа до офшорните сайтове за приемане на залагания.

Гърция

Хазартни игри чрез интернет могат да организират само лицата, които имат лиценз за наземно опериране, останалите интернет хазартни оператори са забранени. Забранено е разпространяването и организирането на електронни игри чрез телекомуникационна връзка.

Австрия

Интернет залози могат да организират само лицензирани оператори. В интернет казината могат да залагат само граждани на Австрия. Забранено е на базирани извън Австрия сайтове да организират и рекламират на територията на страната.

Германия

Три провинции – Бавария, Саксония и Хесен, са забранили организирането на всякакви нелицензирани от тях интернет залагания с цел защита на местните лотарии. Обсъжда се забрана в страната за опериране на интернет хазартни оператори, базирани в офшорни зони.

Русия

С указ на президента Владимир Путин от декември 2006 г. хазартът през интернет е забранен.

А, каква е картината днес в България с хазартния бизнес?

Първо, годишният оборот на нелегалните хазартни оператори в България възлиза на 300-350 млн. евро. Това са данните на ГДБОП (Главна дирекция за борба с организираната престъпност към Министерството на вътрешните работи), за последните 12 месеца. Нелегалните интернет-оператори въртят бизнеса си в пряко нарушение на половин дузина български закони, вкл. Наказателния кодекс, Закона за хазарта, поредица данъчни закони и други. В резултат на тяхната криминална дейност само преките загуби за държавния бюджет от неплащането на данъци надхвърлят 30 млн. евро за година, се казва в материала на вестник New Europe.

Второ, според миналогодишен анализ на легалния хазартен бизнес у нас, се показва увеличение на интереса към игрите в казина. Ето защо от 1 януари 2008 г. правителството реши да увеличи таксите за издаване на разрешение за организиране на игри в казино. Тя сега е 35 000 лв., миналата година таксата е била 25 000 лв.

За игри със залагания върху резултати от спортни състезания вече се плащат не 15 000 лв., а 20 000 лв.

7 500 лв. е тарифата за игри с игрални автомати. Двойно е нараснала таксата за разглеждане и даване на разрешение за производство, внос и разпространение на игрални съоръжения и сервиза им.Тази година за това вече се плаща 10 000 лв.

И накрая нека обърнем внимание на още един проблем свързан с тази тема – хазартната зависимост.

Покерът, рулетката, комарът, тотото, залагането на футболни резултати, са най-срещаните през последните години хазартни игри у нас. Естествено ще добавя, че бингото си остава класика в жанра. Обаче от всичките тези изброени игри, най-голям риск за пристрастяване крият – покерът, рулетката и комарът.Хазартната зависимост присъства отдавна в съвременните класификации на психичните разстройства. Лечението за сега в България е по начин, сходен с лечението на другите зависимости – към наркотици, алкохол, тютюн и се осъществява от психиатри в екип с психолози.

Погледнато химически, според лекарите просто в кръвта на човека при игра се отделят определени вещества. Когато се играе редовно, организмът се пристрастява към веществото. В случая няма значение дали се приемат външни химически вещества, или се произвеждат в тялото – ефектът е същият. Полека-лека поеманият риск или дозата се увеличава, а контролът се губи. Англичаните имат специално разработен сайт в помощ на хазартно зависимите http://www.gamcare.org.uk. Интересен е факта, че все още не е доказано, че „мекия хазарт“, като телевизионните игри, лотарията и тото водят до пристрастяване.

Лечението в България на хазартната зависимост се извършва в Националния център по наркомании. Но до колко е ефективно и дали хората наистина се излекуват окончателно в този център, можем само да предполагаме.

Осакатените жени

God’s Sandbox2004

Гледах този филм и се замислих колко жестока е в някои отношения ислямската религия и култура. Филма разказва за историята на хипарско момиче, живеещо на брега на Червено море през далечните 70-те години на миналия век, което ненадейно се влюбва в арабски бедуин и заживява с него въпреки яростната съпротива на семейството на арабина. Прокудени от роднини те се скитат по широката пустиня и намират своя дом в една от пещерите. Голямата любов между двамата е много силна, докато скандинавското момиче не вижда със собствените си очи как семейството на любимия човек извършва обрязване на младо момиче. Малко по-късно, хваната в капан, самата героиня ще изживее това болезнено осакатяване, което е традиционно за някои мюсюлмански страни и се практикува все още.

Какво представлява женското обрязване или наречено още FGM (= Female Genital Mutilation). Женското обрязване е разпространено сред много племена предимно в Африка. В Египет, Етиопия, Судан или Джибути от това са засегнати почти 100% от жените. В други страни обрязването се извършва само в отделни племена, например в Нигерия, Мали, Буркина Фасо, Сенегал, Кения и др. Но FGM се среща и на Арабския полуостров (например Арабските Обединени Емирства, Южен Йемен) и части от Азия.

Предполага се, че в световен мащаб от женското обрязване са засегнати между 100 и 157 милиона жени. Всяка година към тях спадат още два милиона момичета. На ден около 6000 момичета биват обрязвани. Обрязването на момичетата не може да се сравни с това на момчетата, защото в този случай манипулациите върху половите органи причиняват много по-големи наранявания, като много по-често това оказва отрицателно влияние върху цялостното здравословно състояние. Затова и често то не се определя от страничния наблюдател като обрязване, а като осакатяване на гениталиите. Съществуват различни форми:

- мека суна (sunna = от арабски. „традиция“): правене на разрез, изрязване или отстраняване на предната част на клитора;

- модифицирана суна: частично или цялостно отстраняване на клитора;

- Клитордектомия/обрязване: отстраняване на една част или на целия клитор, както частично или цялостно отстраняване на срамните устни. Тази операция често оставя белег, толкова голям, че покрива вагиналния отвор;

- Инфибулация/“фараонско“ обрязване: Отстраняване на клитора и вътрешните срамни устни, както и вътрешните части на външните срамни устни. Останалите част от външните срамни устни се зашиват с котешко черво или се прихващат с шипове. Останала кожа сраства. В раната се вкарва малка тръбичка, за да се остави отвор за уринирането и менструационната кръв.

Обрязването се извършва с различни инструменти като бръсначи, ножици, ножове или парчета стъкло. Протича в повечето случаи без всякаква анестезия и дезинфекция, понякога се използват природни лечебни средства. Обрязването се извършва от акушерки или възрастни жени, рядко от мъжки жреци или бръснари. Възрастта на момичетата обикновено е между 4 и 8 години.

Причините: FGM е стара традиция, която произхожда от времето на монотеистичните религии. Разпространена е както сред християни, така и сред анимисти. Причините, които водят до това полово осакатяване често са комплексни. Изхожда се от следното:

- Осакатяването на гениталиите се разбира като религиозна повеля (от друга страна нито в Корана, нито в Библията се споменава, съответно легитимира женското обрязване).

- Приема се, че женският пол е омразен и нечист, обрязването и инфибулацията предпазва жената от болести, гъбички, течение и др.

- Обрязването прави момичетата пълноценни жени, защото от жената се отнема „мъжката част“.

- Обрязването намалява сексуалното влечение на жените и ги предпазва от тяхната несдържана сексуалност.

- Обрязването повишава плодовитостта и шансовете за женитба на жената.

- Мъжете изпитват по-голямо сексуално удоволствие с обрязани жени.

- Трябва да се пазят старите традиции, да се посяга на тях означава да се допуска влиянието на западния свят.

Действителният мотив за осакатяването на гениталиите често се откроява в патриархално структурираните общества. Обрязването служи за контрол на женската сексуалност и трябва да предпазва от загубата на девствеността преди брака. Последиците за здравето са огромни:

- състояние на шок в следствие на голяма загуба на кръв;

- отравяне на кръвта, тетанус;

- заразяване с детски паралич, хепатит и HIV;

- проблеми с отделянето на урина, увреждане и инфектиране на пикочните пътища и бъбреците;

- възпаления на яйчните тръби и на матката, стерилност;

- силни болки по време на месечния цикъл;

- болки по време на секс при обрязаните жени, преди всичко след сватбата, съответно след ражданията, когато при половия акт мъжът навлиза през малкия отвор;

- проблемни, опасни за живота на майката и детето раждания при обрязани жени (вагиналния отвор е прекалено малък и трябва в повечето случаи оперативно да бъде отворен предварително, за да е възможно раждането. Тъканта на белега е нееластична и предизвиква силни болки при раждането. Често това води до цезарово сечение. След раждането жената отново бива зашивана така, че да остане съвсем малък отвор);

- честите болести приковават жената на легло, тя не е в състояние да ходи на работа или да посещава училище;

- психическите последствия са реакции, които напомнят на следствията от други травми: потиснатост и изолираност, реакции на страх, депресии и смущения в поведението. Често съществува и забраната да се говори за изпитваните болки.

Какво се прави срещу женското обрязване на гениталиите? В много страни бяха приети закони срещу женското обрязване. В Египет чрез резолюция от здравният министър беше отправена препоръката, частичното отстраняване на клитора да бъде провеждано от лекари, вместо това да става в домашни условия. В Судан и Кения също съществуват законови забрани. Там обаче FGM представлява неделима част от традициите в общество. Първоначално законите имаха обратен ефект и предизвикаха засилване на практиката на тайното обрязване на гениталиите. Често кървящите момичета не биват отвеждани на лекар. По времето, когато се приемаха законите на колониалните сили, често се формираха движения срещу тях.

Въпросът за премахване на гениталното осакатяване на жени е поставен от Световната здравна организация още през 1993 г. във връзка с проведената тогава Световна конференция за здравето. ООН за първи път през юни 2000 г. открито заклеймява FGM като нарушение на правата на човека в Заключителния документ на своята специална конференция “Жени 2000”. Дотогава за гениталното осакатяване се говори само като за “вредна традиционна практика”.

През есента на 2001 г. Европейският парламент приема решение, с което категорично осъжда гениталното осакатяване като нарушение на основните права и свободи на човека и акт на насилие срещу засегнатите жени. Документът съдържа, наред с други, и изисквания за:

- Хармонизация на съществуващите и изработване на нови специални нормативни документи;
Изработване на широкообхватна стратегия от Комисията съвместно със засегнатите общности, неправителствени организации, местни инициативни групи и религиозни водачи;

- Разгръщане на национални и международни разяснителни кампании;
– Включване на FGM в категорията на наказуемите деяния в страните-членки на Общността и неговото преследване, ако е извършено извън националната територия на съответната страна-членка;
– Създаване на адекватни механизми за защита и превенция;

- Гарантиране правото на убежище в случай на застрашеност от FGM.

Специални закони против FGM има в Швеция (от 1982 г.) и Великобритания (Закон за забрана на обрязването на жени 1985 г., Закон за женското генитално осакатяване или Female Genital Mutilation Act 2003), както и в Австралия (в 6 от общо 8 щата), в Австрия, Белгия, Дания, Испания, Канада, Нова Зеландия, Норвегия, САЩ. Други страни, като Германия, Франция, Швейцария и Холандия прилагат общото наказателно

Във Франция още през 1993 г. е осъдена на 5 години затвор жена от Гамбия за генитално осакатяване на двете й дъщери. През 1995 г. на лишаване от свобода е осъден сенегалец, наредил такова осакатяване на 10-годишната си дъщеря против волята на майката. През 1999 г. в Париж обрезвачка от Мали е осъдена на 10 години затвор за 48 случая на генитално осакатяване на момичета на възраст от един месец до десет години. Ефективни присъди лишаване от свобода до 2 години за съучастничество получават 26 бащи и майки на тези деца. Главната подсъдима още през 1994 г. е била осъдена на 1 година условно за същото деяние. Във Франция досега са проведени общо над 20 наказателни производства за генитално осакатяване на жени.

Германският наказателен кодекс третира извършването и съучастието в генитално осакатяване на жени като престъпление, за което се предвижда затвор до 10 години.

От морална и професионална гледна точка по-сложно стои въпросът за реинфибулацията, както и за медикализирането на гениталното осакатяване. Все пак повечето международни организации и национални лекарски асоциации са единодушни, че професионални медицински работници не бива да извършват подобни процедури, които представляват явно нарушение на човешки права. Според СЗО медикализирането на тази процедура не води до отстраняване на злото и е неприемливо поради две основни причини: гениталното осакатяване е в разрез с основните етични норми на здравеопазването и поради това неналожено от необходимост телесно осакатяване не може да бъде извършвано от здравни работници; то би довело до своеобразно легализиране на една зловредна практика. Женското обрязване в никакъв случай не е ограничено само в примитивните племена и не е на изчезване, напротив: то се практикува и от средното съсловие в градовете и все повече се разпространява в Африка. Тенденциозно се предпочитат по-драстичните пред по-леките процедури; операциите (преди по време на прехода между юношеска възраст и пълнолетие) се прилагат на все по-млади момичета, дори на новородени, тъй като те не са в състояние да окажат съпротива.

Особеността на тази форма на насилие се състои в това, че не е насочена само срещу една отделна жена, а срещу всички жени като социална група. Насилие срещу жени е всичко онова, което им пречи да реализират своите способности и възможности за развитие поради принадлежността им към женския пол. То често се възприема от обществото като нещо естествено а жените се примиряват пред “неизбежното зло, произтичащо от женската им природа”, или го приемат като биологично установена форма на отношението между мъжа и жената.
Правителствата не реагират спрямо специфичното за половете насилие със същите наказателни мерки, както при други наказуеми деяния. Насилието спрямо жени дълго време не беше възприемано като нарушение на човешкото право, а като „вътрешна“ работа на отделните държави и често беше интерпретирано на ниво отделни държави като „частно“ дело на жертвата и извършителя. Все пак, в повечето страни са приети нормативни документи, забраняващи женското обрязване на непълнолетни или поне инфибулацията. За съжаление, сведенията за тяхното ефективно прилагане са твърде малко. На много места тези закони имат обратен ефект, като водят до засилване на нелегалната практиката. Другаде остават само на хартия поради опасения от масови вълнения или загуба на политическа подкрепа, или че може да се стигне до стълкновения между отделни етноси. Успешна програма се провежда в Кения, където церемониалното посвещаване на девойките като възрастни се извършва под формата на “обрязване чрез думи”. Тя включва образователни програми в училищата и отделните общности е насочена както към жените, така и към мъжете.

Изкореняването на тази вредна и опасна традиция е изключително трудна и дълготрайна задача. Показателен е фактът, че бежанци и имигранти от страни, където се практикува обрязване на жените, запазват тази традиция и в западните индустриални държави, където обрязванията се извършват или от живеещи там лекари от съответната народностна група, или най-често – от доведени за целта “джедда” – традиционни обрезвачки от собствената страна. Някои изпращат децата си “във ваканция” в родината. Предполага се, че във Франция ежегодно се осакатяват около 20 хиляди момичета, във Великобритания – 10 хиляди, в Италия – 6 хиляди. В Германия по данни за 2003 г. се счита, че от официално регистрираните 59 хил. африканки, произхождащи от такива страни, 29 хил. момичета и жени са вече засегнати или застрашени.

Опитът на международни и местни правозащитни организации показва, че едно от най-важните средства за противодействие е търпеливото и целенасочено разясняване на рисковете и последиците от гениталното осакатяване с активното участие на местни противници на тази практика, политически, религиозни и селски водачи, медицински и социални работници, традиционни лечители и “джедди”. Работата с последните е от особена важност, тъй като те са сред най-ревностните защитници на тази практика, която в условията на всеобща бедност им осигурява стабилни и значителни доходи.

Женското обрязване на гениталиите се превърна в тема на международните организации за защита на човешките права и здравните организации едва преди няколко години. Сега то се практикува и от бежанците и емигрантите на западните страни. Освен във Франция никъде другаде не са предприети крайни мерки срещу тази практика. Често обрязването се представя като безобидно. Изхожда се от либералната позиция, че не трябва да се извършва намеса в чуждите култури и традиции от съображения за толерантност. За страничния наблюдател е трудно да разбере, че именно тези жени, които позволяват тази вредна процедура да бъде извършвана с техните дъщери, го правят водени от желанието, да увеличат шансовете за женитба и добър живот на своите деца в рамките на тяхната култура.

Днес в много страни съществуват малки проекти и инициативи на местни женски организации, които на много нива водят до резултати в борбата срещу женското обрязване и неговите последици: чрез активна просветителска работа, медицинско обслужване, домове за момичета, образование и квалификация, както и създаването на алтернативни работни места за акушерки. Освен това се поощряват други обреди и традиции като алтернатива, за да се въздейства срещу страха от загубата на културната идентичност.

Бежанците

Според UNICEF и други агенции на ООН би следвало да се признава бежански статут на жени и девойки, избягали от своята страна, за да не бъдат подложени на генитално осакатяване. Конвенцията на ООН за бежанците, по която България е страна, определя като бежанец всяко лице, което “при основателни опасения от преследване по причина на…принадлежност към определена социална група…се намира извън страната, чийто гражданин то е и не може да се ползва от закрилата на тази страна или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения”. При опасения за преследване от страна на отделен човек или група, които не са правителствени агенти (така биха могли да се разглеждат случаите на женско генитално осакатяване) и страх от сериозно увреждане или малтретиране “преследване” има само тогава, когато съответната държава не е в състояние или не желае да защити жертвата. При наличието на такава защита молбата за убежище няма изгледи да бъде приета.

Различни социални, културни и религиозни норми на поведение и традиции може да приемат свързаното с пола увреждане за нормална практика. При тези условия може да липсва държавна защита, ако самата държава не желае или не е в състояние да я даде. В случая е без значение, дали причината за тази липса на защита е одобрение от страна на държавата на тези норми, обичаи и традиции, нейно безразличие или безсилие.

В световен мащаб единици са жените, получили бежански статут на основание, че са застрашени от генитално осакатяване, ако се завърнат в своята страна. В публикация на Амнести Интернешънъл от 1998 г. се посочват по един случай в Канада и САЩ и два в Швеция. През 1999 г. има втора одобрена молба за убежище в САЩ. Конкретни данни за Великобритания няма, но в доклади на Британското вътрешно министерство се споменава за случаи на молби за закрила, признати за основателни въз основа на Европейската конвенция за правата на човека и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (“Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение”). В Германия влезлият в сила от 1 януари 2005 г. нов Закон за пребиваването (заменил действалия дотогава Закон за чужденците) вече поставя застрашените от специфично за пола насилие на едно ниво със застрашените от политическо преследване.

Често обрязването се представя като безобидно. Изхожда се от либералната позиция, че не трябва да се извършва намеса в чуждите култури и традиции от съображения за толерантност. Но то действително е фундаментален проблем на човешките права със сериозни здравословни и социални последици. То представлява грубо нарушаване на правото момичета и жени на телесна неприкосновеност и практически увековечава неравенството между половете. Осъзнавайки острата необходимост от създаване на обществена чувствителност към този проблем, в редица развити страни се работи по конкретни програми за специализирано обучение на здравни и социални работници, за включването му в подходяща форма в учебните планове на училища и висши учебни заведения, за създаване на общ кодекс на поведение при сблъскване със случаи на осакатени жени и методики за адекватно противодействие и борба за изкореняване на тази практика, отчитайки деликатността на проблема от социалнопсихологическа, морална и културна гледна точка.

Край на стоматологичните мъки

 

Два месеца ходех на зъболекар за да си оправям кариеси и за да ми поставят  коронка и тризъбен мост и честно казано ми е втръснало от зъболекари, зъболекарски кабинети и зъболекарски машинки. То на кой няма да му втръсне от тези неща след като ходи толкова дълъг период от време. Как стана така, че 60 тина дни имаше ходене по мъките, демек оправяне на цялата уста.

Първоначално отидох на стоматолог да ми почисти зъбния камък, които отлагах от дълго време и заради който венците ми кървяха. Тя го почисти, прегледа цялата уста и каза, че имам два кариеса спешно за оправяне. Отидох два пъти  за да ги пломбира. Обаче след пломбирането зъболекарката откри още два кариеса и се наложи да ходя още два пъти. Понеже преди години си патих от възрастна стоматоложка, неприятна като човек, която тръгна да ми вади зъб, които можеше да се оправи и в опита си да го издърпа счупи корена, онзи ужас и неприятното чувство от тогава, докато бях на зъболекарския стол отново се появи. За щастие зъболекарката на която попаднах в частен кабинет, беше много внимателна и добра, но беше и малко неопитна. Та тя искаше да види какво е положението на цялата уста и ме прати да си направя панорамна снимка. Оказа се че под счупената коронка до извадения зъб има останал счупен щифт, които трябвало да се извади за да не ми създава бъдещи проблеми.

След като го извади и изгради нов щифт зъболекарката ме попита дали имам намерение скоро време да слагам там мост. Аз реших да не отлагам поставянето му и казах, че до нова година искам да си оправя цялата уста, така, че правенето и монтирането на мост ще е неизбежно. Обаче преди това трябваше да извадя корена на мъдреца, който се беше оронил за кратко време. За да си ползвам намалението от здравната каса, а то е, че човек има право на 2 пломби (обикновени, а не фотополимерни) или две вадения на зъб, аз отидох при опитен стоматолог за които бях чул, че вадел зъби много безболезнено. Оказа се наистина много свестен и внимателен доктор. Той ми извади мъдреца малко по трудно от обикновеното и малко по-болезнено, защото е зъба е имал четири корена, два от които бяха здраво залепнали за челюстта. С намалението ми взе 14 лв., иначе ваденето на зъб без намаление излиза около 30 лв. Прегледа ми устата, видя новите пломби и откри още един кариес на кучешки зъб.

Върнах се след седмица при другата зъболекарка, за да ми среже долната коронка за подмяна с нова, като й казах за кариеса открит от колегата й. Тя огледа още веднъж устата и ми откри още два кариеса, единият от които е скрит на съседния зъб, а другия е двоен. Започна да прави едната страна на двойния. За другата нямаше свободни часове в графика си и ме прати при стоматолога който ми извади мъдреца,  да ми направи пломбите. Тъкмо и да използвам остатъка от които плаща здравната каса за зъболечение. Стоматоложката ми взе проби за моста и коронката и каза че те ще се изработят в срок до 5 работни дни. Отново се върнах при зъболекаря и ходих при него два пъти – за втората половина на двойния кариес и за скрития кариес на съседния зъб. Мина бързо и безболезнено. При големите кариеси изисквах да ми слагат упойка, за да избегна неприятната болка от пиленето, защото имах друга болка от студеното.

Върнах се при стоматоложката, този път за последно. Постави ми коронката и моста за час и след това камък ми падна от сърцето. Имах вече оправени зъби, както и нови попълнения. Олекна ми и портфейла от ремонта на устата с около 600 лв. След това въпреки, че не си падам много по сладките неща се отядох от шоколадови бонбони и вафли. Бързо свикнах и с новите придобивки. След 6 месеца се зарекох да отида на зъболекарски профилактичен преглед за да не се стига пак до това положение. Ще видя дали ще спазя обещанието си, а до тогава избягване на захарни изделия и  подсилена хигиена на устата. Неприятните усещания и болката вече минаха. Дойде най-после края на ходенето по стоматологичните мъки.

Феномен ли е „Дежа вю“ или заболяване?

Мислех, че ми е познато чувството на „дежа вю“, докато не се върнах тук, във Фалуджа през февруари. В мига, в който излязох от хеликоптера, тъкмо при изгрев слънце и видях лагера, същият какъвто го бях оставил преди десет месеца – това беше истинско „дежа вю“. Стана ми страшно. Сякаш никога не бях напускал. Същата канцелария, същото разнебитено бюро, същият стол, същият компютър, същата стая, същата скърцаща закачалка… всичко беше същото. И същото щеше да си остане и през следващата година. Сякаш влизах в паралелен свят. Домът ми не беше на 10 000 мили оттук. Той беше в друго измерение. Това са думите от писмо на един морски пехотинец служещ в Ирак изпитал най ужасяващото си дежа вю в живота си, според неговите думи.

Дежа вю в превод от френски означава вече видяно. Това понятие се използва за онова странно усещане, което понякога имаме, дадена ситуация в която сме изпаднали или наблюдаваме, вече сме я виждали преди. Точно същата, по същ начин протича. Като че ли времето за миг се връща и ние преживяваме дадената случка отново. ;Моменти на дежа вю съм преживявал и аз. За първи път това чувство е описано от френския психолог Емил Бойрак в неговата книга „Бъдещето на психоложките науки“. В нея той описа феномена дежа вю като „Припомняне на бъдещето“.


Според проучвания повече от 70% от участващите в проучването са изживявали дежа вю поне веднъж в живота си. Тъй като е много трудно феноменът да бъде изживян на сила е много трудно той да бъде включен в емпиричните изследвания. Наскоро учени са установили, че има възможност дежа вю да бъде пресъздаден чрез хипноза.

Видове Дежа Вю

Карлос Дасилва Хънкхаусър твърди, че има три типа дежа вю. Дежа Веци, най-често превеждано като „вече изживяно“. Чарлз Дикенс описва Дежа Веци така:

Всички ние се изпитвали чувството, което ни спохожда, когато ни се струва, че това, което казваме и правим вече е било казано и е било направено в миналото, в отминало, неопределено време, когато сме били заобиколени от същите лица, обекти и обстоятелства, когато знаем какво точно ще бъде казано, като че ли изведнъж се сещаме.

Когато повечето хора говорят за дежа вю те всъщност описват дежа веци. Проучвания показват, че около 70% от хората изпитват това чувство, най-често между 15 и 25 години, когато мозъкът е все още податлив на промените в околната среда. Изживяването най-често е свързано с нещо много обикновено и ежедневно, но това изживяване е толкова въздействащо, че може да бъде запомнено за няколко години напред.

Дежа веци се свърза с изживяване, което включва много повече от само гледката, поради което този вид дежа вю е много трудно да бъде определен. Феноменът обгръща много голям обем от детайли, които спомагат чувството да ни се струва странно, особено след като знаем какво ще се случи или ще бъде казано.

В последно време дежа веци се възприема и като нарушение на паметта.

Дежа Сенти или „вече почувствано“ по-често се приема като мисловен процес, който много рядко остава за дълго време в паметта на човек, тъй като не може да бъде разпознат.

Д-р Джон Джаксън записвал думите на своите пациенти, които страдали от психомоторна (психо-мозък, моторна-свързана с движение) епилепсия или епилепсия на темпоралния лоб.

Дежа Висите („вече посетено“) се среща по-рядко и описва феноменът,
когато човек отива на ново място, но много добре знае на къде да върви и къде отива, като в същото време знае, че това е невъзможно.

Мечтите, прераждането и извън телесното пътуване най-често служат за обяснение на този феномен. В допълнение някои хора смятат, че четенето на брошура може да доведе до опознаване на мястото.

За да бъдат различени дежа висите и дежа веци е нужно да се определи източникът на чувството. Дежа веци се свързва с временни събития и процеси, докато дежа висите се свързва с географски и пространствени сходства.

Научни изследвания

В последните години дежа вю се включва в много сериозни психологически и невропсихологически изследвания. Най-честото обяснение е, че дежа вю не е предсказание, а по-скоро аномалия на паметта, при която се внушава, че изживяването се припомня. Материята на това обяснение се крие в това, че чувството на припомняне е много засилено, поради сходството на обстоятелствата между предишното изживяване и сегашното .

Връзки с разстройства

Клинични връзки между дежа вю и някои разстройства са били намерени. Например при хора с шизофрения и потиснатост, но най-вече при пациенти с епилепсия на темпоралния лоб. Тази връзка води до мнението на някои учени, че дежа вю всъщност е неврологична аномалия, свързана с неправилно разпределение на нервните импулси в мозъка. Тъй като много хора страдат от леки нарушения в разпределението на нервните импулси се смята, че е много вероятно дежа вю се явява като резултат от неправилно усещане на мозъка.

Фармакология

Доказано е, че някои лекарства засилват вероятността от появяване на дежа вю у пациентите. Учените Тайминен и Жааскелайнен установили случай на иначе здрав мъж, който пиел хапчета, за да успокои грипа си. След като приемал Амантадин и Фенилпропаноламин заедно случаите на дежа вю зачестили и траели през целия период на терапия с двете лекарства. Това накарало двамата учени да смятат, че някои лекарства засилват шансовете за появяване на дежа вю.

Обяснение чрез паметта

Сходството между предизвиканите от дежа вю стимулации и съществуващи, но различни спомени може да доведат до появата на феномена. Така, когато човек се сблъска със ситуация, която не може ясно да си спомни се появява феноменът дежа вю.

За да могат експериментално да възпроизведат феномена Банистър и Зангвил използвали хипноза, за да причинят постхипнотична амнезия, с което да ги накарат да си спомнят неща, които са видяли. Трима от десет участвали в експеримента получили така наречената парамнезия.

Нервни теории

В края на XIX и началото на XX векове широко се е смятало, че дежа вю се предизвиква от неправилно разпределение на нервните импулси. Грешката се е състояла в това, че мозъкът е възприемал дразненията на околната среда с няколко секунди закъснение. Най-често се смята, че забавеното възприемане от очите е довело до забавена реакция на мозъка. Въпреки това, много слепи хора изживяват дежа вю, което прави теорията неправдоподобна.

Парапсихология

Дежа вю се свързва с предварително знание, ясновидство или свръхчувствително възприемане и често се смята за екстрасенска способност. Други ненаучни обяснения включват и пророчество.

Сънища

Някои хора смятат, че дежа вю е паметта в сънищата. Въпреки, че повечето сънища не се помнят, сънуващият човек може да покаже активност в областите на мозъка, които отговарят за дълготрайната памет. Спекулира се, че сънищата четат дълготрайната памет, като заобикалят краткотрайната памет. В този случай дежа вю може да бъде спомен за забравен сън, който включва елементи от моментната будна ситуация. Това може да се свърже с феномена дежа реве или „вече сънувано“

Възкръсване

Хората, които вярват във възкръсването смятат, че дежа вю се предизвиква от фрагменти от миналото, които са изплували на повърхността на мозъка. Други смятат, че феноменът е предизвикан от астрална проекция или извънтелесни преживявания, когато човек пътува, докато тялото му спи.

Свързани феномени

Жамайс Вю („никога не видяно“) е термин в психологията, който се използва, за да опише всяка позната ситуация, която не е разпозната от наблюдателя. Често се описва като противоположния феномен на дежа вю и включва странното чувство у човек, който знаейки, че не е за първи път в подобна ситуация, чувства, че попада в дадената ситуация за първи път. Жамайс Вю най-често се свързва с някои видове амнезия и епилепсия, при които човек не разпознава иначе познати думи, хора или места

Прескюе Вю, (от френски „почти видяно“) е усещането, което човек получава, когато е на път да получи прозрение. Често усещането е много объркващо и много рядко води до досещане. Често човекът, който изпитва това чувство казва „на върха на езика ми е“. Чувството се среща у хора, които имат епилепсия или лабилност на темпоралния лоб.

Есприт де ескалиер (стъпаловиден разум) е чувството, когато човек си спомня нещо прекалено късно. Например, когато след като разговорът е приключил събеседникът се сеща за умна забележка. Друг пример е, когато човек учи усилено за изпит, но когато се явява на изпит забравя всичко, което е научил. След като изпита приключва човек си спомня всичко.

 Последните изследвания и изводи за Дежа вю

Да вярваме или не наскоро екип изследователи от Масачузетския технологически институт под ръковоството на биолога Сусуми Тонегави, нобелов лауреат за 1987 година е открил областта в главния мозък, отговорна за формирането на ефекта дежа-вю (вече видяно).

Съществуват много процеси, свързани с паметта, които може да бъдат класифицирани и съотнесени към определени области на мозъка. Основната зона на главния мозък, отговорна за реализацията на функциите на паметта, е хипокампът. Изследователите от групата на Тонегава открили, че има участък, отговорен за съхраняването и „проиграването“ на отделни епизоди, съставени от набор на различни усещания. Тази част на мозъка се явява неголяма област от хипокампа- така наречената назъбена извивка (dentate gyrus), пише bgfactor.org.

По-рано учените само се догаждаха за специфичната функция на назъбената извивка. Сега, благодарение на новия експеримент, тази идея бе потвърдена изцяло. За тая цел учените са провели опити и са получили мутантни мишки, на които, заради определен ген, някои от клетките на назъбената извивка се оказват изменени. По време на изпитанията мишките е трябвало да извършват определени действия в ситуации, предизвикващи страх. С тези задачи мишките се справяли успешно, проблемни обаче се оказали случаите, в които мишките е трябвало да извършват действия, когато събитията са протичали в сходни условия.

Мишките-мутанти не били в състояние да открият разликата между такива контексти, затова Тонегава стига до извода, че назъбената извивка осигурява както спомените за определени условия, така и умението да отличиш едни условия от други.Както твърде ученият, дисфункция от този род води, в частност, до „дежа-вю“. Според него, този феномен се случва в резултат от „борбата“, която настава когато е необходимо да се различат две извънредно сходни ситуации, съобщава сп. „Мембрана“.

Тонегава забелязал, освен това, че с възрастта феноменът „дежа-вю“ се среща по-често при хората и това е свързано със стареенето и гибелта на клетките на назъбената извивка. Като човек вече на възраст (той сега е на 67 години), невробиологът признава, че и с него се случва нещо подобно. „Много пътувам и когато се оказвам на съвършено нови летища, една част от мозъка ми казва, че вече съм бил тук. Впрочем, останалата част знае по-добре кое как е…“ – така Тонегава илюстрира своето откритие.

Болести от които по-често боледуват чернокожи

Чернокожите стават по-често жертви на рака на белия дроб от белите. Разликата обаче изчезва при най-големите пушачи, показва изследване на френски и американски учени, което поставя и въпроса за генетичните разлики между расите.

Изследването, публикувано в New England Journal of Medicine, е най-сериозното, правено някога по проблема. Според него за чернокожите и жителите на Хавай, които пушат до една кутия цигари на ден, съществува два пъти по-голям риск, отколкото за белите, които пушат същото количество.

Лекарите от дълго време знаят за тази разлика, но не са наясно каква е причината.

Някои вече изтъкнаха като причина гените, докато според други обяснението е, че чернокожите дърпат по силно от цигарите си и съответно вдишват повече дим.
В изследването си учените са сравнили риска от рак на белия дроб при различни общности, които пушат еднакво количество тютюн.

Въпреки че проучването не се занимава с всички възможни причини за разликата, от екипа смятат, че гените са на първо място.

В изследването са участвали 180 000 души, като повече от половината от тях са от етнически малцинства. Анализирани са случаи на заболяване от рак на белия дроб за период от 8 години.

Последствията от принадлежността към дадена раса за здравето представляват оспорван дебат, заради дискриминацията, до която могат да доведат. В същото време обаче започват да се появяват лекарства, предназначени за определени общности. Миналата година американските власти разрешиха пускането на пазара на лекарство за сърдечни заболявания, предназначено специално за чернокожи.

Други заболявания от които по често боледуват чернокожите хора

Доказано е че от високо кръвно наляганепо-често боледуват чернокожите, в сравнение с бялата раса.
Диабетиците и чернокожите са податливи на откритоъгълна глаукома.

Глаукома е очно заболяване вследствие увреждане на очния нерв. Наблюдава се предимно при възрастни индивиди (над 60 години), като естествена последица от процеса стареене. Глаукома при млади хора може да се появи вследствие на механично увреждане на очния нерв, приемане на определени медикаменти, като следствие от диабет, възпаления и др. Заболяването води до увреждане на зрението и в нередки случаи до пълно ослепяване.

Установено, че скандинавците и чернокожите американци имат по-голям риск от развитие на саркоидоза

Саркоидозата е възпалително заболяване, чиято първична локализация обикновено е белите дробове, но постепенно може да обхване и други органи в организма – черен дроб, нервна система, сърце, кожа, очи. Най-често болестта засяга хората на възраст между 20 и 40 години.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
октомври 2014
П В С Ч П С Н
« яну    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,047,540 hits

Flickr Photos

La belleza oculta / The secret beauty

More Photos

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.