Изчерпиха ли се Една Част от

Блогърите и Започнаха ли да Умират

Някои Блогове?
Или няколко блог размисли…

Google reader-а ми напоследък е много рехав. Показва много малко постове, случва се дори някой ден да няма никакви постове, въпреки, че съм го заредил с над 20 блога. Забелязах, че някои от ентусиазираните блогъри, които четях спряха своята дейност през миналата година, други агонизират и едвам се задъхват да публикуват някой пост с интересно съдържание. Затова си зададох въпроса: Изчерпиха ли се блогърите и започнаха ли да умират блоговете? За това ще пусна два линка към няколко интересни статии за блоговете днес и за тяхното бъдеще. Един ден може би и аз ще се изчерпя и ще спра да поддържам този блог. От липса на ентусиазъм и вдъхновение за блогване никой не е застрахован.

Непрофесионалните лични блогове се възприемат различно. Едни казват, че са духовна и виртуална чикия – и са прави, други казват, че са средство за себеизразяване и терапия – и те също са прави. Важното е човек да не се взема на сериозно, щом има желание и вдъхновение да твори – нека пише. При мен блогването е терапия и средство за споделяне на информация, която мен ме вълнува и ми е интересна. Както виждаш пари от блоговете си не правя, нямам инсталирана монетизация с програмата на google – adsense, която генерира реклами и носи приходи на собствениците на блогове. Поствам най-вече за мое собствено удоволствие. Не се стремя и да гоня колкото е възможно повече читатели и да присъствам в блогрола на колкото е възможно повече блогове – това няма да ме нахрани и да ми даде важен статус в обществото. Които ме харесва, чете и има какво да каже е добре дошъл.
Поради тази причина ще кажа и какво за мен е понятието, което вирее в блогърската общност от известно време – „елитен блогър“. Според мен това не е блогър на които блога му е генериаран от някакъв известен агрегат. Елитен блогър за мен е автор които:

– в блога му е реално отчетена статистиката, че има около 1000 и повече посещения на ден
– блога му има под всеки пост най-малко поне по 50 коментара
– блога присъства в блогрола (листата с връзки към други блогъри) в поне на 50 блога
– цитиран е във медиите и други сериозни сайтове
– в блога му има рекламни банери, носещи му добри (прилични) средства

Ето това за мен е елитен блогър.

Този блог е нарочен да бъде повече музикален и развлекателен, затова не искам да го задръствам с тежки филисофски размисли и журналистически статии. Тези неща са най-вече за втория блог. В основата, ядрото на всеки пост се стремя да има информация и след това да има онагледяващи материали – клипове, фотоси, линкове. Понякога фотосите ги слагам без текст и коментар, защото те сами по себе си говорят. Но определено не обичам да има малко текст и повече снимки и клипчета в един блог, защото той не ми е полезен с нищо и нищо ново и интересно не мога да науча от него. Омръзна ми (пък и на читателите няма да им е интересно) да пиша за това какво съм правил през деня – къде съм ходил, какво съм ял, как съм е**л и тем подобни. Вече ме дразнят подобни постове.

По принцип не съм критикувал никога един блог през опита си на блогър. Нямам и право да критикувам, когото и било за съдържанието на блога му, защото блоговете са лични и авторите им имат най-голямата свобода за това да решават за кого и за какво да пишат. Разбира се дразни ме посредствеността на някои, но с времето сами ще се усетят какво правят и за кого го правят. Единственото което не мога да приема в блоговете е неграмотността. Щом ще пишеш публично, постарай се да пишеш грамотно и изчистено, иначе така излагаш себе си. И аз съм допускал грешки в по ранните, стари постове, правили са ми забележка и след това съм се старал да не ги допускам в лексикално и граматическо отношение.
Спирам до тук. Ако нещо съм пропуснал да кажа ще го направя по късно в следващ пост или отдолу в коментарите. Ако искаш да коментираш възгледите ми, пиши. А сега прочети следните три много добре написани поста за блоговете, блогърите, техните средства и цели.

Дейвид Армано за блоговете

Старостта на блоговете

Блогърите, героите, жертвите и лидерите

P.S – това, че някои си броят постовете е също глупаво. Какво ще си броят постовете, като една част от тях съдържат една или няколко сложени от интернет картинки или видеоклип с линкове.Първо снимките и клиповете не са направени от автора на съответния блог и второ авторът е положил минимално усилие да ги вмъкне в постовете. Много ясно, че като нащрака за няколко минути десетина поста с фотоси и музика ще направи бройка, но не там е целта. Важно е не количеството, а качество

Януари 2008

Не на Кумирите и Идолите!

Имал съм ги много. С течение на времето са се сменяли, като носни кърпички. Пак с течение на времето научих и разбрах, че няма смисъл от тях. Хубаво е човек да симпатизира на някого, да му следи изявите, да ходи на мероприятия с негови участия, концерти, примиери на продуктите му, но чак толкова да се увлича по идеологията, мисленето и действията му е глупаво. Глупаво е защото самия човек си има глава и акъл и няма нужда да се води по чужди такива, още по-малко да копира идола си. Хубаво е човек да си изгради собствено мислене и мнение, може да взима оттук и там идеи и знания, да попива мъдростта, но изключително важно е да бъде себе си и да се обича. Кумирите или идолите са като религията, карат те да бъдеш фанатизиран и леко пристрастен. Пристрастен към чужди чувства, чужди усещания, чуждия разсъдък, чуждите спомени и действия, чуждо аз. Затова човек не трябва да е религиозен, а по-скоро вярващ. Да вярва в нещо е част от смисъла на живота, другата част е да има мечти и желания, които да сбъдва. Представям си живот без вяра и мечти, би бил много жалък и тъжен. Мечтите и вярата вървят ръка за ръка. Мечтата е усещане в което има доза вяра.Човек се надява, че един ден това което си представя ще се визуализира и ще изпита насладата удвоена по няколко пъти от тази която изпитва при представяне на мечтата си (при мечтаенето си ). Във вярата също има доза мечта. Когато човек вярва, той мечтае това в което вярва да му помогне по някакъв начин или да му донесе щастие и хубави неща.
В заключение ще кажа, че човек трябва да има воля да живее свой собствен живот, не да живее нечии чужд живот, защото идолите и кумирите са до време. Когато отмине облака на заслепението, когато падне ореола на „звездата“, а това все някога ще стане, тогава човек осъзнава колко моменти от живота му, които е искал да изживее са отминали и трудно биха се върнали. Да не забравяме, че и кумирите ходят по голяма нужда в тоалетната, и на тях могат да им миришат чорапите…

PS. Защо написах този пост ли? Защото българина все разчита на някой месия да слезе и да му оправи нещата. Все разчита на кумири, все гласува и избира приказни герои, на които мястото им е в приказките. Същото същото може да се каже и за музиката и шоубизнеса, но погледнато от друг ъгъл.

17 Октомври 2007

Идиоти в Медиите

Онзи ден публикувах пост с линк към сайт, предлагащ много телевизионни канали от цял свят. Така и не съм се възползвал от безплатната услуга, която предлага, а именно да се загледам в някой канал за около половин час – например. Честно да ви кажа от известно време ми е скучно да гледам телевизия, каквато и да била. В българските канали няма истински забавни програми, няма свестни филми, а за музикални и публицистични предавания да не говорим – пълна скръб. Навремето имаше една симпатична песен озаглавена: „Video Killed the Radio Star“.

Сега в българския ефир radio star няма, а и видеото не беше такова каквото го помним – то беше заменено с дигиталната технология. В днешно време трябва да се направи песен озаглавена „Internet Killed The TV Star“, защото там може да получиш много повече от всичко, което дават по телевизиите – кеф ти музика, кеф ти филми (сериали, игрални, порно, документални, научнопопулярни), кеф ти риалити шоута, кеф ти популярни тв предавания и спортни събития.

Наскоро четох по блоговете, че има хора отказали се тотално от телевизията и описват, че се чувстват по добре и така го описват, сякаш са отказали от цигарите. Но те са прави, какво може да ти предложи телевизията на днешно време: нещо което да е полезно, умно, обективно, изпипано добре (професионално), културно, актуално и т.н.т може да изброявам още… Аз за такива неща не се сещам. А замисляш ли се колко боклуци бачкат в медиите и то бачкат не с хъс и професионализъм, а с манията да трупат рейтинг и да вземат пари за поръчковите си предавания, статии и репортажи.

Един познат беше нарекал журналистите – журнаГлисти и е прав донякъде. Образно като си ги визуализирам си ги представям точно като глисти – захванат се здраво на стратегическото място, откъдето могат да трупат дивиденти, захранват се с малки и големи сензации и живеят на:
а) на гърба на данъкоплатеца
б) на гърба на рекламодатели и спонсори
в) и на трите

Не казвам че всички работещи тази професия са такива, аз самият съм работил като журналист и познавам колеги, журналисти, които са хора, отдадени на тази професия изцяло. Те обичат да работят това, защото им е в кръвта да събират и търсят обективна информация и могат да изказват мнението си по не досаден и по не натрапчив агресивен начин.
Забелязваш ли колко истерици работят вече в електронните медии – нервозни чичковци и дядовци, първите ги тресе критическата, вторите старческата деменция и така няма оправия. Няма оправия, защото некадърниците се уреждат по шуробаджанащина и висят по медиите, докато не почнат да взимат пенсия или докато не се споминат. А докато това не стане, ще викат и крещят като луди, само и само да трупат рейтинг и да задоволяват нарцистичните си чувства. И освен това се изказват неподготвени или четат през ред.
Какъв си ти бе алоу, ще си зяеш вкъщи, а при психиатър и невролог ще си успокояваш истеричните изблици и разклатените нерви. Да ама не, не са познали наглите и арогантни бъбривци, съществува едно благодатно устройство, наречено дистанционно, което ще ги изключи моментално, когато в пристъпите си на звездомания започнат да преиграват и да проявяват неуважение към зрителите и слушателите, като не ги изслушват, прекъсват ги по телефона и не им дават думата.

Доскоро не понасях един от тях – всеизвестния професор, които чете лекции в ефира и се държи към зрителите така както се държи като към студенти – Юлиян Вучков. Онзи ден в неделя, баща ми беше си го пуснал да го гледа и докато вечеряхме се заслушах в един негов монолог и установих, че човека може да е голям егоцентрик и комплексар, но казва истината, казва точните неща с точните думи. И въпреки, че има своите емоционални пристрастия и залитания, той говори за неща, които другите не говорят и нямат смелост да го правят. Юлиян Вучков не ми е еталон за водещ, той е преподавател и малко е пообъркал работата си, но както се случва твърде често, той забавлява народа и прави истинско реалити шоу, като онези където комиците се качват на сцена в заведение и пред публика изнасят своята програма. Само, че професора го комбинира това и със солидна доза истина. А за самата телевизия Скат не ми се пише, сам ще прецениш какво ми е мнението за нея. На теб като ти кажа телевизия Скат, каква асоциация ти идва на първо място?

От време навреме хвърлям по едно око на „Часът на Милен Цветков“ по нова. Там беше хита, пък и не само там, водещия да обяснява стотици пъти на зрителите да намалят звука на телевизора си, защото ставало микрофония, а зрителите като малоумни продължаваха да не правят това и по едно време гледам бяха сложили знак, означаващ, че звука на телевизора трябва да е намален за да може да протече разговора в рубриката „Гласовете ви чувам“, нормално.

В неделя попаднах случайно на предаването по БНТ за евровизия. Решили са преди самия конкурс, всяка неделя да правят предавания за да представят кандидатите, които ще участват на българския полуфинал. Не разбрах това дали става със зрителско гласуване, но втората част с пеенето си я спестих, като я пропуснах. Интересна ми беше дискусията в началото в която участваха Люба Кулезич, проф. Хачо Бояджиев, Силвия Кацарова и водещата на предаването пиано бар „Нощни птици“ – Искра Ангелова. Темата на дискусията беше каква е рецептата за успешна песен, подходяща за спечелване на конкурса и на какъв език трябвало да бъде изпята – на родния български, на английски или комбинация от трите.
Люба Кулезич, Хачо Бояджиев и Искра бяха на мнение, че трябва да е на български, Силвия Кацарова каза че е добре песента да бъде на български, но само няколко изречения.Тези рефрени трябвало да бъдат на английски, за да може да се запомнят думите от чужденците и така, като си тананикат припева, да вземе да им стане любим и да решат да гласуват за българската песен на финала. В спора най ненадейно се появи и някаква фолк певица, която умишлено не се постарах да запомня името й и започна да си придава важности. Певачката мислела, че е най-добре да се пеело на английски. Самата тя в чужбина по клубовете и заведенията, както тя се изрази, изпълнявала песните си на английски за да я разбирали какво пее и защото английския бил популярен език. Люба Кулезич я скастри, като й отвърна, че самата тя може ли да изпее някоя народна песен (в началото, тя беше изпълнила една популярна, народна песен) на английски и според нея, дали смята, че добре ще звучи, изпята на този език. Хачо Бояджиев допълни разговора, като каза, че това не е конкурс за текст и че Евровизията е всъщност Евровизия ЕООД – фирма за задоволяване на гео-политически интереси. Също така каза, че принципа на гласуване от телефоните не е достоверен. Трябва да се гласувала само от присъстващата в залата, публика. Аз също смятам, че наистина гласуването по този начин, ще бъде обективно и по достоверно. Фолк певицата каза, че трябва да участват нейни колеги на конкурса, защото имало достойни песни за там. Стигна до извода и че всъщност, ако вземе и се преведе, някоя от участващите чужди песни с фолклорни мотиви от Евровизията на български, хората в България ще кажат, че това е чалга. Поп фолка щял да бъде по успешен за конкурса от българския поп – това беше нейното заключение, но накрая изказването на Искра Ангелова по този повод ме изкефи максимално. Изкефи ме защото то беше следното: „ако участва поп фолк песен на Евровизия, то е задължително да бъде на български език. На български, за да не разберат чужденците за какви неща се пеят в чалга песните – неща приканващи хората към сексуални действия, ядене и пиене.

И накрая ще завърша поста с критика към печатната преса. Освен, че голяма част от нея не е обективна, а е повече сензационна и порнографска, се оказа се че тя на всичкото отгоре е и плагиатска. И то на какво плагиатства? Аз вестник, не бих си купил, цялата информация, която ме интересува си я набавям от интернет. Отварям от време навреме вестници, понеже родителите ми купуват редовно по два и така неволно, понякога попадат в ръцете ми. Така, вчера отварям вестник “ Телеграф“ на трета страница. Трета страница изглежда така: 80% от площа й е запълнена със снимка на голо момиче, което участва в конкурса на вестника за най сексапилна снимка, а останалата част е няколко колонки с новини от страната. Сега, това какво прави тази снимка на трета страница в социален, политически вестник е друг въпрос, но по интересното беше това, че изданието беше открило, че друго подобно на него издание, негов конкурент, които пак печати голи снимки на трета страница е сложило снимка на чужда порно звезда, като е представило, че е снимка изпратена от софиянка. Ето за какво става дума:
Така уважаеми читателю, слушательо и зрительо време е да кажем на някои журналисти, водещи и шоумени: като имаш трибуна не се прави на маймуна, защото така аудитория и рейтинг не се трупат. Трябва отношението към публиката ви да бъде добронамерено и позитивно, да имате уважение към тях. Хората не искат да ги зареждате с негативни емоции и да им се карате, както и да им набивате комплексите си. За комплексите и нервите знаете, има специалисти, които ще се заемат с тях и ще ви лекуват. Защото без аудиторията ви ще сте гола вода.

09 Октомври 2007

Средностатистически Мисли

Слушайки новия албум на Dave Gahan – Hourglass , в този мрачен и неприветлив ден, ме спохождат тъжни и песимистични мисли. Замислям се колко много негативизъм и агресия има в тази страна. Ежедневието ни е много лошо, изпълнено със стрес, напрежение, бързане за някъде. Мисленето ни също не е положително. Още от сутринта, някои от сутрешните блокове облъчват и промиват мозъците с глупости и така зареждат човек с проблеми и тревоги. Пак там по медиите сега всеки гледа да си прави политически PR кампании и да става известен, сега преди изборите е страшно. Не знам дори кои са кандидат кметовете за град София. Общо взето от политика ми е писнало отдавна, ето защо избягвам да пиша и да коментирам за нея в блоговете. Затова реших да създам един образ на съвременния средностатистически българин и да опиша отделните му черти и качества с които се сблъсквам всеки ден навън и да проследим откъде идват комплексите на този индивид и защо си ги изкарва по някакъв грозен начин. Ежедневието му обикновено е следното, ще говоря за него на ти.

Докато вариш кафето си и се разсънваш ти поглеждаш за малко, част от сутрешните блокове на няколко телевизии. Докато набързо преглъщаш някаква, нездравословна закуска, например от холестеролен маргарин и парчета салам, които е тъпкан с какви ли не оцветители и овкусители, плюс това, месото не знаеш от какво е и от къде идва. На път за работа в препълнените превозни средства се изнервяш от бавния трафик, а в главата ти висят хиляди задачи, които днес трябва да свършиш. Докато пътуваш, може така да се изнервиш, че да попсуваш наум или на глас, а може и ти да отнесеш някоя и друга псувня от станал със задника нагоре, шофьор, бързащ и той за работа.

На работното място си заобиколен от всякакви колеги, различни персонажи, които имат една и съща цел – да са на върха на колкото се може повече неща с цената на почти всичко. Те не са ти истински приятели, с тях може да се забавляваш, да ходиш по ретро партита по клубовете, да им ходиш на купони, насам натам и нищо повече. Те искат да бъдат част от живота ти, но само за да се чувстват по добре, че имат някого под ръка за черната работа или да могат рано или късно да те използват за нещо. На обяд обядваш някакви мазни сандвичи или полуфабрикати, а понякога пропускаш обяда, понеже имаш много работа. Ако работиш и с клиенти, напрежението и стреса ти се удвоява и започваш да развиваш леки емоционални и психически проблеми. Започваш да се изнервяш, да си изпускаш парата по много глупав и не на място начин и това че някои теб те е ядосал си го връщаш на някой друг в двоен размер. Тук варианта за справяне с тези проблеми ще се разреши, като отидеш на психоаналитик и пред него си излееш негативните емоции, натрупани в следствие на много фактори в съвременното ти ежедневие.

Вечер се прибираш скапан от работа, а докато се прибираш, пак блъсканица и бързане. Ако нямаш жена и деца вечерта ти е по спокойна, но и по самотна. Нямаш време да поизлезеш с приятели защото една част са се разпръснали по чужбина, друга част вече не са ти приятели, а третата час като теб е заета и уморена и вече не им е до излизане. Вечеряш полуфабрикати или взет от близката арабска закусвалня двоен пилешки дюнер с повече сосове и пържени картофи, а със дюнера си пиеш кротко биричка. Гледаш поредната серия на някой сериал, новините в които има поредица от престъпления, пак предизборно агитиране и репортажи със учителски стачки. Гледаш спортните новини, после сърфираш в интернет, отваряш си пощата в която спама с реклама за уголемяване на бюста или на пениса е повече от писмата на твоите приятели. В морето от информация се натъкваш на няколко вируса, усещаш по icq-то че някой ти нахалства и трябва да го игнорираш, после вземаш душ и си лягаш с мисълта за проблемите и делата, които те чакат на следващия ден. Така върви ежедневието ти, докато разбереш, че мястото ти не е на тази работа и трябва да я смениш с такава в която нещата които се изискват от теб може да правиш добре и дейността ти се отдава.

През уикендите се опитваш да спиш до късно и преди да закусваш в леглото, най накрая ти идва ерекцията и започваш да мастурбираш. Когото намериш време и желание онанираш и на порно филми, свалени от интернет. Мотаеш се насам натам с приятели или пропиляваш почивните дни във видео игри, четене на стари романи и гледане на глупави филми, които само ти си мислиш че са велики и яки. С жените нямаш успех, няколко вече те прецакаха и за сега си само с жени за по една, две, три нощи. За деца и семейство не искаш и да чуеш. Ако вече имаш жена и деца, живота ти е толкова скучен и еднообразен, че вече си търсиш любовница с която да изживееш по екстремни преживявания в секса.

И така животецът ти се върти и минава. Не дай си боже да ти дадат работна позиция с малко повече власт или място където да се изявяваш. Тогава ставаш по егоцентричен нарцисист, караш другите винаги да се съобразяват с теб, не правиш компромиси, все по рядко казваш извинявай и ти винаги си прав. Дори, вече въобще не ги казваш онези вълшебни думички. В речника ти влизат няколко, нови думи, които само тях употребяваш. Манията за величие те заслепява и не може да се поставиш на друго място, не можеш да влезеш в положението на човек, които търси помощ от теб. Не виждаш малките неща от живота, дори и да ги видиш, не умееш да им се радваш, подминаваш ги като пътен знак. Ако правиш и предлагаш някакъв продукт, било то физически или интелектуален го налагаш с агресия и нахалство, а после не уважаваш потребителите на твоя продукт, които вече го ползват. Нямаш емоционална интелигентност, не я и култивираш, живееш с купища предразсъдъци, завещани от семейството ти и не се опитваш да разшириш кръгозора на собственото ти светоусещане и познание. Водиш се християнин, но не вярващ в бог и невидимото. Феномените и непознатите явления ги смяташ за глупости, в прераждане също не вярваш. Ако работиш през нощта, повечето от нещата които изброих пак важат за теб, само че подредени в обратен ред. Ако този индивид е жена, мъжките дейности се заменят с женски и историята леко се феминизира.

Това ли е той – съвременния, средностатистически български индивид? Вие как мислите?

Наскоро си говорехме с един познат за това, че на българина да му се даде малко власт или трибуна за изява и после да се гледа в каква маймуна се превръща.

Слънцето от време на време се показва, но това не е достатъчно за да оправи настроението ми. Албума на Дейвид Геън отдавна се извъртя, сега тече Ъндъруърлд, които звучат в новия си албум „Oblivion with Bells „по мрачни и по меланхолични от всякога.


Първия ден ходих сам на плаж. Настаних се на пясъка близо до джетовете, които се даваха за 10 минути – 40 лева. Идваха няколко летовника да питат за тях, но момчето което ги даваше ги предупреждаваше, че били много мощни и се изисквало опит в карането им т.е не били за всеки. Бравос, точно преди 10 минути същото момче мрънкаше на едно момиче, че никой не искал да опита да се вози на джетовете, че хората на този плаж били стиснати и като не им се давало пари за увеселения да си стояли там откъдето са. Ами тогава като са много мощни тези джетове и не са за всеки, да вземат да пуснат по малко мощни за да могат повече хора да ги подкарват и така да си избие парите за деня. После пак няколко човека искаха да карат и той ги върна. Въпросното пълничко момче на джетовете беше софянец и тъй като през повечето време се чуваше неговия глас, нямаше как да не чуя какво си говори с неговите познати и приятели. Бил е дошъл на морето да работи през началото на юли. Работодателите му осигурили безплатни нощувки в хотел, а той се хранил в кухнята на хотела. Готвили му хубави неща, като хранил се предимно вечер. През деня бил само на кафета, коли, бирички и много хваления от него коктейл, които бил хит на плажа – спрайт с малко ментов ликьор. През юли водата е била по топла отколкото е сега и не е имало лошо време въобще, освен някаква буря която била заляла плажа с много водорасли и миди. Юли месец бил печеливш за него тъй като имало много народ желаещ да кара джет. Най честите му словоизлияние бяха нещо от рода на: „Бааахти копеле вчера карах джета като луд, порих водата като п**ка брато, направо се насрах от кеф. В г**за ми л****та направо се втечниха от мощната скорост. Даже кракът ми се схвана, а между чатала още ме наболява.”

Мен тези приказки ме засмяха, исках да се огледам за реакцията на другите хора, но ме мързеше – бях се изтегнал под слънцето така благо, че само за да пия вода бих се надигнал. По едно време започна да разказва, че обичал да кара джет на язовир Искър, там съпротивлението било по малко защото нямало вълни. Повече от половин час карал на най високата скорост в язовира и пак не могъл да го обходи от край до край. Отвреме навреме взимаше едно гребло и започваще да чисти пясъка от водорасли в заградената му ивица за джета и се тюхкаше че трудно се чистели водораслите.

В същото време от другата ми страна се намираха две млади към 30 годишни майки с по двете деца които бяха на по 4,5,6 години. Едната майка имаше ужасен акцент и гласът и беше като на малко по възрастна жена. Отвреме навреме викаше по децата си, а това ме дразнеше защото беше в период през 10 минути: Мишеее излизай от водата виеднага. Мише лягай да се пичеш, Мише обръщай се да тие нАмажа (ударението пада на първата сричка), СТОЙ мирно бе момчие, дай още малко, ето тук не съм те мазнала. Мишеее таз пъпка маме ква е, туй нещо отгде го докара…….

Другата майка беше по кротка и тиха, но също така децата й бяха палави – с деца на море, какво да се прави. По едно време ми стана любопитно как изглежда крякащата като квачка майка, надигнах глава да я зърна и се изненадах. Представях си я като кльощава лелка с надута физиономия и перхидрол. Поне за едното познах – перхидрола. Иначе жената беше запазена в тялото, лицето и беше в що годе добър и приличен вид за разлика от косата. Другата майка беше с тъмна дълга коса и слабичко тяло, приличаше на 18 годишно момиче. Учудих се къде са им съпрузите, защо са сами на плажа. Може би само този ден са сами или може съпрузите им да се запиват някъде в околните кръчмета.

Втория и останалите дни вече бях заедно с нея и бяхме на други места по плажовете. Предимно бяхме заобиколени с чужденци и техните истории на полски, немски и др. не ги разбирахме. Интересното стана на втория ден когато се прибирахме от плажа. Минавайки покрай калните ями образувани заради строежите в района, ние натрупахме по джапанките си няколко пласта кал. Опитахме се да се изчистим преди хотела в рехавите стръкчета трева, но нещо не се получаваше. Самите стръкчета се залепваха по калта на джапанките. Отидохме на едни камънаци и стъргахме калта колкото можем, имах усещането че лентичката на джапанката ми ще се скъса и затова спрях очистителните манипулации. Влязохме във фоаето на спретнатия и чист хотел и забелязахме, че оставяме кални следи след нас на теракота. Взехме ключа и се качихме до стаята ни на която вратата гледаше право към фоаето. Бяхме на първи етаж. Като влязахме в стаята ни изкаляхме мокета, нямаше как, а в банята задръстихме шахтата докато отмивахме калта и бетонните камъчета. После със мъка търкахме мокета и изплаквахме пода на банята. Отказахме се, не се изчистиха напълно, но така е като около хотела има строителна площадка и никой не предприема да направи циментирани площадки, където да се стъпва на чисто и на сухо. Боклуците от стаята нямаше къде да хвърлим, кофата за смет върху която пишеше името на хотела й беше сложен катинар.








Иначе хотела беше нов, чист и добре обзаведен. Стаите бяха просторни и светли, имаше телевизор, които най малко ползвахме, банята беше прилична. Тераската беше с полу изглед към морето. Вечер беше приятно защото се виждаха светлините от другия край на залива и това беше много романтично. Когато не ходихме на партита седяхме навън и разговаряхме с часове. Една нощ си легнахме чак към 4 часа. Вечер от терасата наблюдавахме как поляците се събираха в барчетата на отсрещните хотели и запиваха до късно

 

Когато бях малък и с нашите прекарвах десетина дни на морето и след това се връщах в София ми се струваше, че попадам в друг свят. Имах сблъсък със средата и обстановката в столицата. Атмосферата, хората, улиците на този град ми се струваха променени и различни, сякаш съм живял година на морето. Сега това усещане и чувство го няма. Пътувам за морето и чувствам сякаш съм ходил там преди една седмица. Идвам си тук в София и сякаш нищо не се е променило. Хората са си същите, атмосферата е лятна, една част от улиците са разкопани и затворени заради летни ремонти, друга част от тях са по спокойни и по тихи в сравнение с активния сезон, сградите – и те са си същите. Блоговете – и те малко са се променили, имат нови постове, които ми дават по различна представа и визия за тях, но това ще е само в началото. После пак ще ми се струват същите.

ЦЦЦЦЦЦЦЦЦЪР

Хайде на цър – това ни беше лафа за ходене на плаж. Тя ми вика че си ме представяла като в тиган с мазнина. Гледката наистина беше като за барбекю: облян обилно в масло, лъщящо по кожата от силното слънце, само е оставло да се нагрея до степента на църцорене. Не ползвах чадър защото исках да хвана солиден соларен тен с които се и завърнах. Този път бях по малко изгорял от двудневния плаж на Албена. В началото на плажните слънчеви бани през първите три, четири дни приличах на червен като домат шваб църцорещ в мазнина (от плажното мляко) върху скара, демек шезлонг. Бях се въоръжил с плажно масло фактор 30, гел за след плаж, душ гел с йогурт и алое подходящ за изгоряла от слънцето дехидратирана кожа. Ползвах мазилата обилно и така те ми облекчиха болката от почервеняването и не ми дадоха да „спя на закачалка“. Като се огледах на плажа около мен, беше пълно с червендалести поляци. Викам на приятелката ми с която бяхме на почивка: тези хора са мазохисти, как може така да измъчват кожата си, така като ги гледам моята червенина по кожата дето не ме боли ще започне да ме боли, а тя ми вика: и ти си като тях, с тази бяла кожа още от първия ден се юрна на плаж. Трябва да се пазиш много, аз съм дошла не за тен колкото за морето и пясъка. – отговарям й: да, ама все от някъде трябва да се почне да се придобива тен. Не може да се потъмни кожата без червенина, тя е първата фаза по пътя за добиване на тен.

Зарекох се щом имам възможност в София да си продължа слънчевите бани и да стана още по шоколадов – е не като ром. Шоколадовия тен не бил на мода вече, направо бил пълно демоде. Тенденцията вече била само лек бронзов загар – прочетох в една статия в списанието в автобуса за насам. Много ми пука, аз не съм по модата. Правя и нося това което ми отива и харесва. Тази статия ми напомни друга в която пишеше че едно време аристократите в Англия са считали хората с тен за неблагородни, низши и с проява на лош вкус (тези хора са били селяните работещи по полетата в жаркото слънце), та така и сега модните критици пращат соларните мургавелци в шеста глуха, заради това че не било модерно да си с хубав тен, бла, бла глупости.

Хората по плажовете си се печат като луди, особено поляците. Ей тия хора отиват сутрин към 9, 10 часа като ги гледаме сънени от терасата на хотела докато закусваме, после ги намираме разпльокани на плажа една час от тях без чадъри само върху кърпи и така откарват до към има слънце за плаж демек 18,19 часа, гледаме ги пак от терасата изкъпани и готови за вечеря. Хранят се на плажа – закуска, обяд, някои и вечеря. И това за тях е всеки ден. Печат се като не виждали слънце и плаж, гледат да използват максимално колкото се може повече слънчевото лъчение. Верно е че си имат море на север, което е студено и неподходящо за плаж, ама да вземат да се поподготвят на някой плаж на басейн, за да не изгорят така жестоко още от първите минути щом пристигнат на морето. Е имаше и добре изпечени полякини, които добре се грижеха за кожата си, като редовно я впръскваха със слънцезащитен спрей за хидратиране, които ухаеше сладникаво – на вкусни плодове.

Поляците идват на почивка с целият си род. Повечето имат надуто поведение и си мислят че са нещо повече от нас българите. Гледаш първо момиче и момче се пекат един до друг и си мислиш, че са двойка летовници. По късно гледаш към тях се присъединява брата или сестрата на единия от двойката, малко след това идват майката и бащата, още малко по късно се изтяга до тях и бабата (едната от които беше ми хвърлила мерник за плътски удоволствия. Вероятно в мое лице си е спомняла палавите премеждия на младини по българското черноморие с български „гларуси“) и накрая родата на плажа се допълва от чичовци и лели. Към 16 – 17 часа гледаш една голяма тумба поляци се събрала под два чадъра, така могат спокойно да се преброят и да си начертаят направо родословното дърво, докато чакат слънцето да залезе.

Иначе българите по плажовете са си българи. По дъртите си поркат в плажните барчета алкохоли и се смеят шумно. Една част от по младите се правят на гъзари, перчат с обезкосмените си гърди върху които лъщят масивни ланци тежащи кило и половина и говорят силно. Фукат се кой къде е бил и кой какво си е купил. Друга част от младите (предимно двойки) са по тихи и културни (не хвърлят люспи и фасове в пясъка) и може да се каже че наистина са дошли на море, а не на плажен провинциален събор.

Това е плажа, това е морето през 2007 година, така поне аз ги видях през моите очи. Описание на цялото пътуване и дестинациите, които направихме можете да прочетете във Avangardisco 2
Следващите постове ще бъдат свързани с партитата, които посетихме на морето в Слънчев бряг.

Телевизионно облъчване

Телевизионният сезон за някои предавания е приключил за други тепърва предстои да приключва. Идва страшна суша за телевизионния маниак – по телевизиите ще има повторения на стари предавания, сапунки и старички филми и така чак до есента. Аз телевизия ако гледам то е вечер, при това че върви телевизията за фон, например докато вечерям по тв включвам на новините и след това гледам нещо по dvd-то или РС-то. Телевизиите ми станаха скучни и дори на моменти досадни. Какво предлагат – стари филми, скучни предавания и не толкова смешни шоу програми, за кабеларките да не говорим, тях не ги поглеждам въобще.

От ефирните канали предпочитам да гледам някои предавания най вече по Нова телевизия. Бтв и канала гледам по случайност. Най много се дразня от тв игрите, пуснат ли Ники Кънчев с „Стани богат“ издивявам. Дори новата игра „Един срещу всички“ не обичам да я гледам. От есента се разбра че „Стани богат“ се завръща на екран заедно с участниците от тазгодишния „Вип брадър 2″(малко пари ли взеха, та още ще им дават?), тази игра ми беше интересна в началото, после като се видя че никой не достига до 100-те хиляди – интереса ми падна. Един участник взе голямата награда и после се оказа че е роднина на служител работещ в същата телевизия и му ги прибраха обратно – българска работа. Западния вариант на играта дава 1 милион евро и оригиналният вариант се казва: „Кой иска да стане милионер“. Там водещите окуражават и помагат на участниците да печелят повече пари, а въпросите са по лесни от българския вариант на играта. За Ники Кънчев имам добро мнение, но дразни факта че се лансира в не едно, две, три предавания – дори ще участва в новото риалити шоу „Острова на изкушенията“. Нека се даде шанс и на други хора да водят игрите на „Сиа“ и реалити шоута, които купуват от чуждите компании, когато се налага едно и също лице на няколко предавания, то омръзва на тв аудиторията. За всяко шоу е добре да се търси водещ с различен имидж и начин на водене.

Вчера се замислих и набързо спретнах един топ 3 на тъпите и безполезни/безсмислени предавания. Разбира се по брой на такива води канала и за това ще предложа от там три на които съм попаднал случайно.

1. „Цветно“ – като разбрах още на първия път концепцията на това предаване паднах. Предаването се занимава изцяло с това да се чете и преразказва, какво се пише в женските списания при това от двама водещи – мъж и жена. И това се прави всяка делнична сутрин по 25 минути. Е от това нещо по тъпо има ли? Цветно – няма рубрики, няма собствени репортери, няма сценарий в които информацията, която се представя да е тяхна собствена. Всичко се взима се едно към едно от пресата и се чете и преразказва. Такова предаване и за кабелна телевизия не става, става само ако е 5 минутна рубрика в сутрешен блок или в женско шоу, иначе половин час да се говори за какво пишат в списанията е пълна безсмислица.

2. Толк шоуто „Жените“ – гледах го няколко пъти на повторение по нощите на морето (защото нямаше друго какво да се гледа) и смятам че е излишно и ненужно да се съществува такова толк шоу. Първо как помага на жените, когато се поставят дадени проблеми, второ с какво ще им е полезно в техният живот, в тяхното ежедневие и в семейството им и трето забавлява ли наистина женската аудитория. В предаването се обсъждат изтъркани, банални теми, проблеми които всеки знае как да се справи с тях и откъде да намери информация. По скоро смятам, че на зрителките се дава излишна, ненужна информация, говорят се празни приказки, колкото да се уплътни времето. Че даже и бъзиците по адрес на мъжете са изтъркани и не на място. Нека да направят зрителките му сравнение с шоуто на Опра Уинфри например (не съм го гледал, но от това което съм чувал за него мисля че е с добра формула за успешно предаване) или на други подобни известни жени журналистки (и за тях съм само чувал). И дума за сравнение няма да може да става. Марта Вачкова пасти да руча….

3. Музикалната игра „Познай коя песен“ или нещо подобно – знам че е взето от чужд формат, ама какво като е взето. В играта няма тръпка, няма напрежение, няма интрига – игра без тях трите не е игра, дори и паричните награди са символични и смешни…

Аз не гледам почти Канал 1 – гледам го само когато излъчват музикално събитие, даден концерт или награди. На тези предавания съм попадал, ей така щракайки дистанционото и нищо повече. Сигурен съм че има още тъпи програми в националната телевизия. Наскоро четох, че от БНТ искали да правят втори тв ефирен канал. С какво ще го напълнят се питам аз. Виждаме сега какво е нивото на предаванията в Канал 1, така ли ще бъде и във втория канал или още по зле.

И накрая моят съвет към тв маниаците е купете си dvd и компютър и забравете за бг телевизиите. Каквото ви се гледа по ти ви то такова ще си намерите в мрежата, че даже и повече…


Privet snoishti kum 19:30 se zavurnah v Sofia. Vinagi do sega kato sum izvun rodniat mi grad za izvestno vreme i kato se zavurna tuk mi se e struvalo che sum bil edva li ne na druga planeta, ima edno useshtane na socialna klimatizacia. Cuvstvstval sum niakakuv stranen sblusak na nachin na jivot tuk i tam kakto e i vupros na mestopolojenieto. Moje bi tova chuvstvo se poiaviava na hora koito putuvat riadko. Snoshti tova usechtane beshe leko i pochti nezabelejimo. Vutreshnoto mi az me privetstva s Welcome to Sofia, vremeto za shtastie beshe i produljava da e slunchevo, koeto produljava da me zarejda s hormona na shtastieto i optimizma. Prehoda ot slunchevo – mrachno i dujdovno vreme bi bil ujasen za moeto nastroenie.

Така свърши се с морето, немските семейства, всекидневните улични атракции по заведенията и еуфорията по медийния фестивал в Албена. Сега нещата се опитват да изглеждат по спокойни и така да се каже да се нормализират. Само след броени дни ще има друг фестивал в същия курорт пак за седмица „Модна фиеста“ се казва и пак група журналисти, популярни лица и хора от елита ще населят Албена. Пак ще има реплики на местните хора от сорта на „бе на тия софиянци като че ли цялата държава им е длъжна“, както и реплики от софиянци към местните „селяндури, какво да си говорим повече“. Аз отдавна съм махнал дискриминационното отношение по отношение на това кой къде живее и кой къде се е родил, понеже ми се вижда тъпо за такова нещо хората да се делят и категоризират. Аз съм на принципа не е важно къде си се родил и къде живееш, а какъв си по душа. Определението селянин го използвам за хора в които има простотия, лошотия и лошо възпитание.

Как се чувствам аз ли – чувствам се некомфортно заради много тежките изгаряния по краката около глезените и малко по леките, но също толкова неприятни изгаряния по гърба шията и гърдите. Плажни дни ми бяха събота и неделя, а ефекта от слънце защитния крем не беше ефективен. Дали защото количеството с което трябваше да се намажа трябваше да бъде обилно и дали трябваше да го правя често – отговорът май е да. Голям фактор за тежките изгаряния е много бялата ми кожа и дето ме бъзикат че съм приличал на изгорял германец – червен като домат по по голямата част от тялото и тук там бяла кожа, там където слънцето не ме е хващало.

Иначе времето беше слънчево и топло, само в събота на обяд заваля силен дъжд за кратко време. Понякога леко от време на време се заоблачава, но това става за кратко, след това слънцето продължава да пече градчето и курортистите. Морската вода е малко мръсна към брега не е много студена, става за къпане, но това е препоръчително когато е в по-топлите часове иначе човек рискува да настине. Онзи ден в неделя за малко да гушна леглото за няколко дни при факта че на следващия ден трябваше да си тръгвахме.

Значи историята с изгарянията е следната: в неделя сутринта отивам на плаж за втори път, намазах се с крем и легнах да се пека и по едно време се топнах във водата за половин час. След това отново легнах на плажа като се обръщам отвреме навреме за постигане на равномерен тен. Аз по начало не обичам да лежа по корем, върху каквото и да било и за това по-малко издържжах в това положение. След това нямаше време за второ топване и трябваше да се ходи на обяд.

След обяд бях на първата част на награждаването на участващите медии в фестивала, което се проведе на заградената плажна ивица и там под силните лъчи стоях близо два часа, тъй като всички всевъзможни шатри и чадъри бяха заети. Така от силното слънце позагорялата ми кожа още повече се раздразни, при това най проблемни ми бяха долната част на краката около стъпалата. След приключване на церемонията едвам можех да стъпвам от болка, гледах да се предвижа до хотелската стая само по сянка, защото само тогава не усещах болката толкова силно. След като се прибрах веднага си пуснах студена вода и подложих краката за известно време там. Болката понамаля и след обяд към 17:00 отново се появих на плажа само че с чорапи. Положих краката си на сянка под един чадър и легнах срещу слънцето което вече беше на запад. Понагрявах се известно време и реших като за последно да се топна в морето. След по малко от половин час ми стана студено и излязох да се стопля, за нещастие слънцето започна да грее по слабо и през него минаваха малки облачета. Зъзнещ от студ се върнах в стаята и бързо се пъхнах под душа, но и там не ми излезе късмета – кожата ме болеше заради топлата вода и така не можах да се сгрея. Преоблякох се и отидох на вечеря, постепенно започваше да ми става лошо и докато хапвах взех таблетка имунно стимулатор. Усещах че се разболявам – ставаше ми ту, топло ту студено главата леко ме болеше, загубвах постепенно кондиция и тонусът ми падаше. След вечерята взех още едно хапче и си разтворих един ефералган. Отидохме на втората по официална част на церемонията по награждаване и закриване на медийния фестивал и там за малко почувствах леко подобрение. Пътят от хотела ми до вариететното казино беше доста дълъг и трябваше да побързам защото закъснявах. От бързото и дългото ходене изгорялото около глезените ме болеше и едвам стъпвах. След церемонията имаше много богат коктейл с всякакви храни и напитки, помолих персонала за чаша уиски и се заприказвах с част от гостите. Не бях в добра кондиция заради започналото разболяване и направих малки бели, като това че разлях чаша бяло вино върху масата, която слава богу беше полу празна, намазах си велуреният кант на обувката с масло (нацелих тази малка част от обувката която най трудно се чисти и която колкото и да се чисти 90% остава петно). Черешката на вечерта беше когато свърши коктейла и аз заедно с две момчета се спуснахме до централната част на курорта. Те двамата искаха да ходят на пиано бар, а аз исках да се прибера в стаята и да си легна. Продължаваше да ми бъде лошо и мислех да пия още един ефералган. Когато стигнах до стаята, напипвам аз джобовете си и не откривам ключовете. Уплаших се да не съм ги забравил във вариететното казино защото там по едно време си играех с тях и бях решил да ги преместя в друг джоб. С много бърза крачка се върнах по дългия път и влязох в фоайето. Персонала беше вече всичко почистил и прибрал. Попитах един от тях за забравени ключове и след като ми отговори че не е намирал каза че ще попита за тях неговите колеги, а след като ги попита и тях каза че и те не са намирали ключове и че трябвало да кажа на регистраторите на хотела да ми извадят нови. Прибрах се с унило настроение стигнах до регистрацията и тъкмо да си отворя устата за проблема напипвам нещо в горния джоб на суитчъра и какво намирам – ключовете ми. Успокоих се и се прибрах в стаята. Влошаващото ми се здравословно състояние беше ми изиграло тези лоши номера. Пих един аспирин и още един имунностимулатор погледах малко телевизия и заспах. През нощта по едно време ме обливаха топли и студени вълни и бълнувах. Дали това беше някакъв топлинен удар или настинка заради това че не успях да се стопля след плажа не разбрах, но на сутринта слава богу бях добре и нямах никакво оплакване освен болки и парене от изгарянията. Тръгнахме към 12:00 часа и имахме малко затруднения докато излизахме от Варна заради трафика на автомобили. Малко преди Велико Търново спряхме в едно крайпътно заведение от веригата Хепи, което беше към една бензиностанция, изядохме по една салата с айрян и като видях подутите ми крака се изплаших. Това бяха доста големи оттоци които не бях виждал преди, кокалчетата на глезените ми не се очертаваха, а болката при допир беше неописуема. Нямаше как, пътувах в това състояние насам и щом пристигнах започнаха компресите и мазилата за изгоряло. Днес ще ходя на лекар защото оттоците все още не са се махнали и продължавам да усещам силна болка при допир както и некомфорт при ходене. За два дни, 3 ходения на плаж от по два часа плюс много бяла кожа могат да ви донесат такива проблеми, каквито на мен ми донесоха.

Така че изводът е такъв: щадете кожата си особено ако е светла. Използвайте обилно слънце защитни кремове и не стойте дълго време на слънце в началото на слънчевите ви бани, защото от такова излагане на лъчите може да се доведе и до по сериозен проблем какъвто е ракът на кожата.


Нощния живот на курорт Албена ако не беше медийния фестивал щеше да бъде много замрял и скучен. Нека първо да уточня че в Албена идват предимно немски възрастни двойки и цели млади немски семейства. Много рядко е човек да види група или двойка от млади необвързани чужденци. Така този курорт спокойно може да се нарече семеен или пенсионерски. От другите чужденци тук таме има руснаци, френскоговорящи туристи, англичани, но сред тия три групи най преобладаващи са румънците.

Веднъж докато разглеждах шапки на една сергия се заговорих с продавача и той сподели че в момента сезона е много слаб. През изминали години по това време е имало голям наплив, а тази година броят на резервациите е много малък. Имало много празни хотели, а най големите резервации за хотел били от порядъка на 30-40 легла, което е на загуба за самите хотели, както и за курорта. Продавачът също така каза че румънците получавали по-големи заплати и затова наплива от тях по българското черноморие е бил голям. Това което ми направи впечатление за румънците е че предимно се движат на групи, събират се за малко разпръскват се после пак се събират, което не е характерно за другите чужденци. Освен това са много шумни хора, крещят на висок глас, смеят се шумно и така ми приличат на някакви роми. Единствено те могат да се видят нощем по уличките да се шляят и да говорят подпийнали на малко по висок глас .

В курорта има една единствена дискотека и тя се нарича „Горски цар“. Тя е част от увеселителен комплекс със същото име. Дискотеката представлява нещо между кръчма и дискотека. Вътре е широко има тясно и късо второ ниво, обстановката се състои от дървени барове и плотове, дървени конструции облицовани с дървени изрисувани покрития, подът е от гранитени плочки като в някой ресторант. Помещението не е гладко, кръгло или елипсовидно, ами има нещо като триъгълници и това прави вътрешността ръбеста което е много грозно, абе с три думи интериора е ултра голям кич. Единствено в петък вечер на 8 юни бях на електронно парти организирано от М tel Loop – турнето на DJ Baltazar & DJ Dian от Deep zone и какво да видя една огромна купчина от тинейджъри дошли от съседните села и от самия курорт облечени с потници, джапанки, тижъртки и ризки които не се връзват с техният тип на обличане. Освен това ги комбинират зле и това ги правят много смешно изглеждащи. Нямаше чужденци или ако е имало са били много малко, но основно клиентелата на това заведение е с ниска възраст. Останах два часа сетът който пускаше Диян беше много комерсиален, денс хаус примесен с по непознати хаус тракове, но това нещо не ми допадна много. Исках да слушам музика която не съм чувал по радиа и музикални канали, нещо по ъндър, а за това трябваше да изчакам Балтазар, които вече пуска по често прогресив хаус музика. Това което ме изненада е че цените на напитките бяха като в София, много поносими.

Плажният бар наречен клуб „Ganvie“ представлява дървена къщичка остъклена отвсякъде. Тя е многоъгълна – прилича на бившият софийски бар „Ел Габана“ пред НДК, до грозният паметник. Неудобство е че заведението е тясно, барът е в средата и когато се напълни с хора едвам се разминаваш един с друг. Музиката е хитове и ретро, а когато почнат да пускат хаус след половин час го смесват с черно и така развалят настроението на много хора слушащи истинска клубна музика. Партитата които се провеждаха там бяха тъпи и еднотипни, както и хората радващи се на програмата им.

Пиано барът на хотел „Добруджа“ нещо не ме впечатли особено. Обзаведен е с високи маси с дълги червени покривки без столове. Сцената е по средата на малкото помещение и е лошо осветена от някакви обикновени лампи, а би трябвало да е осветена от мека и приятна светлина идваща от хубави осветителни тела. Около масите е по затъмнено. Подът е от винено червен мокет и какво друго на човек може да му направи впечатление – ами нищо друго. Барът е с дървени рафтове и дървен плот лакирани в тъмен лак, общо взето този пиано бар бие всякакви показатели за уют, топлина и релакс – действа депресиращо. Може да се каже че единствено изпълнителите добре свирят и пеят.

Всички заведения за хранене навън имаха свой собствен оркестър и много често повтаряха един и същ музикален репертоар. Хубавото на Албена е че заради германските туристи нито веднъж не чух чалга по всичките видове заведения. Чух само веднъж поп фолк от колата на един таксиметров шофьор. Спокойно мога да кажа че това е рай за хората мразещи този стил музика.

Това са заведенията които посетих по време на престоя си в курорта. Има още караоки барове които не са ми по вкуса, има и вариететното казино „Албена“ за чиято функция не знам, само мога да кажа че сцената на закриването беше ужасна – прожектори и няколко огледала разположени на няколко места – абсолютен кич. Нищо в курорта не е пипано и обновявано сякаш времето на комунизма още цари. Много малко бяха постройките изградени от сегашното време. Повечето от хотелите бяха стари и не добре поддържани, направени когато немските пенсионери идващи сега в Албена са били по-млади и по-слаби. Сега вероятно те си спомнят тези сгради, когато са били нови и свежи и когато самите те са били в разцвета на младостта си. Вероятно и те тогава са бутали бебешки колички по алеите на Албена.


Снимките от откриването на фестивала, фестивалната зала и курорт Албена можете да видите тук

Искам да напиша няколко реда за посетителите на това медийно събитие, какви са впечатленията ми за участниците и гостите. Почти всички с които работех бяха любезни и възпитани хора. Чужденците също бяха на ниво и нямаше никакъв проблем с тях. Интересното е че няколко от участниците в мероприятията, жури членове и хора от екип на дадена медия идваха с любовниците си и това се познаваше по два начина.

Първият е при замяна на името в предварителния списък на някой, който е регистриран в списъка, но в последния момент нямало да идва и трябва да се замени с друг, като често мъж регистриран в системата прави размяната, като води някаква по млада сексапилна жена. Вторият начин е когато се запълва някое отпуснато място без име. Когато попитам като какъв да акредитирам момичето: като журналист, член жури, от името на компания/фирма или от екипа на медията обикновено има едно леко объркване и след това се решава да се води като човек от екипа на медията. Освен това много ясно се личи по погледите и държанието на любовниците. Веднъж един започна да говори на любовницата си как снимката от картата за пропуск, която се прави на място, трябвало да му я подари защото много го възбуждала.

Имаше един арабин, които беше много възпитан. Говореше много добре български и не знам по каква връзка присъстваше на фестивала, аз мислех че е посетител ей така без да е по работа. Този човек беше с една мацка с червеникава коса, облечена по последна мода. Двамата се движеха заедно през цялото време и като ме виждаха отиваха при мен и ме питаха как съм и помолваха ме за покани, разпитваха ме за събитията – къде какво щяло да има и т.н.т. Двамата се държаха се мило и любезно. На партито на бТВ видях че арабина е със съвсем друга компания и въпросната мацка я нямаше. Помислих си че вероятно нещо й е станало лошо или нещо спешно й се е случило и затова не присъства на партито, а точно тя ми искаше покани и останах с впечатлението, че имаше голямо желание да присъства на партито. На следващия ден на гала церемонията по награждаване и закриване на феста, арабина беше с мургава жена с кърпа на главата и малко дете. Веднага ми светна каква била работата, през изминалите дни е бил с любовницата си, а сега е с истинската си жена. Още щом ме видя ми подаде ръка, благодари ми за любезното ми отношение и за това че е получил много добро обслужване от мен по времето на феста. Пожела ми всичко най и обеща че щял да дойде догодина пак. Малко преди тръгване получих още една благодарност от името на друг посетител на фестивала. Стана ми много мило и приятно, че има такива любезни хора. Радвах се че всичко каквото е зависело от мен по отношение на работата е било свършено точно и навреме.

Не знам хора случвало ли ви се е да напишете един страшно дълъг пост и внезапно тока да спре и всичките ви писания да изчезнат – преди 10 минути точно това ми се случи. Мозилата има чудна опция да възстановява сесиите, но няма опция да възтановява текстовете в празните полета. Да знаете колко труд и време ми костваше този пост, тъкмо бях накрая и го редактирах и шибаняците от ел. захранването дръпнаха шалтера – мамка им мръсна. 😦

Та по темата какво бях писал ще се опитам набързо и максимално да обясня. Вчера в трамвая се случи случка. Аз напоследък често пътувам с него, макар да си имам метро пътуването с трамвай е по-бавно и създава приятно чуство от возенето стига човек да не бърза за някъде. В това превозно средство вчера се качи от спирката на лъвов мост един психично болен младеж, който започна да вика на една жена: „к’во гледаш искаш ли една песница, един тупаник нещеш ли а?“ и това го повтаряше през цялото време, като си разгръщаше нещо отпред, сякаш си дърпаше панталоните надолу. В първия момент човек си мисли че наистина е способен да изпълни заканите си и е нормално да се уплаши. Жената слезе на следващата спирка, но дали наистина щеше да слиза на нея незнам, а пък бабката която седеше успоредно с лудия се изплаши и се изнесе назад. Да е с всичкият си човек да го изхвърли от трамвая с ритник, но проблема е че не беше с всичкия си акъл. Друг случай имах преди време пак в трамвая се качи някакъв който блъскаше с железа по седалките и псуваше на висок глас царя и правителството, положението ставаше страшно дори самата ватманка не можеше да го свали от МПС-то.

Замислих се не се ли срещаме с доста луди по улиците при това сегашните са по-агресивни и може би опасни за обществото. Защо държавата нехае за този проблем, защо ги оставя на произвола на съдбата? Господ да не дава на никой това заболяване и болните от него не си го искат, но трябва да се вземат спешни мерки за тяхното пребиваване и лечение, най-вече на агресивните. Българина нехае за собственото си психично здраве, срам го е да ходи на психо-аналитици, понеже ще го помислят за луд и ще му се орони престижа и самочувствието, а това си е съвсем нормално за страните в запада. Просто всяка фирма си има такъв лекар който да помага на хората от колектива да не трупат напрежение и да се справят с депресиите.

Защо казвам че сегашните психо-болни хора са по агресивни и зли. Чувал съм от по-възрастните хора че едно време също е имало такива хор, но по-безобидни. Един такъв човек си е представял за шофьор на автобус номер еди кой си и е тичал по неговия маршрут, като е спирал на спирките да качва въображаеми пътници, имахме една учителка в квартала която също ходеше с торба парцали и боклуци и преподаваше на несъществуващите ученици, друга пееше и се усмихваше и в тях не се усещаше злоба и нотки на агресия. Докато сегашните будят страх в обществените места и вероятно са потенциална заплаха за обществото особено сега когато е топлия пролетно-летен сезон, сезона подбуждащ техните кризи. Относно сегашното им поведение може би се дължи на негативните качества и действия на днешните хора и важи приказката каквото обществото – такива и лудите.

Във вчерашната случка имаше още един неприятен факт, докато ругаеше лудият жената двама тийнейджъри се смееха на виковете му, а щом жената слезе единият от тях каза:
„леле тоя добре я подреди“. Не се изненадах от подобно отношение, липсата на възпитание поражда такова просташко отношение. Проблема с училищната агресия е нараснал значително много и дори самите учители не могат да се справят с него, зачестиха случаите на особено жестоки саморазправи между учениците и затова подобен род изказвания излизат от устата на двамата пикльовци от трамвая. И в тази линия друго нещо ще отбележа, напоследък стана много модно човек да се определя като хейтър (човек на който мисленето и начина му на поведение е свързан с омразата)и да има такова поведение. По разни форуми и чатове тези индивиди ругаят, обиждат и пишат простотии и така ги превръщат в кенефи. Примери:

„Аз съм хейтър! Мразя всичко що виждам. Напоследък ми става нещо – вървя намръщен – котките като ме видят у нас и бягат, да не говорим за хората.Направо ми идва да се гръмна вече…и не само мен!Искам и много хора да си го отнесат покрай мен.Но не, те няма да бъдат невинни жертви, защото никой не е невинен! Все има за какво да яде бой!“

и още един пациент:

„мноу ясно, че нищо нема да празнувам, да ви еба тъпите празници да ви еба! хейтър съм я! даже и хейтърите хейтя! и ква е тая тъпа усмивчица на края на изречението бе, пачи? лензят ми се кат’ малолетни проститутки, аааа!!!!“

Хейтърите са хора с ниско самочувствие и ниска самооценка, те са силно комплексирани, изпълнени с гняв, злоба и затвореност. Причините може да са много от обкръжаващата ги среда, но голяма вина носят родителите им. Родителското възпитание и подход ако е грешен се рискува тяхното дете да психически и социално да деградира и да се обгърне в омраза и ненавист към околния свят. Психолози трябва задължително да има в училищата, но е много полезно и самите родители на посещават такива лекари, защото първо от родителите тръгват вътрешните проблеми на подрастващите.

Накрая ще дам няколко полезни линка към сайтове които отвреме навреме чета, свързани с психичното здраве и психологията, където има и тестове които всеки може да си направи.

Честит ви 3 март!
Отдавна ми се искаше да напиша няколко хубави неща за нас българите и дузина лоши!!! Модерно е по блоговете да се пише постове от сорта 9, 10 или еди колко си неща които не знаеш за мен и блогърите ги изреждат, къде на майтап къде на искрено и лично. Сега ви предлагам да узнаете 10 неща заради които не харесвам в българите и заради които искам да се изнеса в чужбина.
Photobucket - Video and Image Hosting
1.Физическа хигиена.
Тенденцията да понамирисват градския транспорт, обществените зали, офисите и другите помещения където се събират повече от две тела на едно място за определено време продължава за съжаление. Поздрава Честита баня е показател за това колко сме били държали на личната хигиена преди и сега.
Мили хора сапуна все още не е дефицитен и скъп, все още всеки може да си го позволи. Вие толкова ли си харесвате собствения си „аромат“ та го поддържате толкова време и тероризирате другите хора около вас, като ги подлагате на тази неприятна воняща атака.
Забелязвам че не само възрастните хора ходят нечистоплътни, младите също занемаряват личната си хигиена за съжаление. Хора не сме в Африка или близкия изток, въпреки че и там може да са по-чисти от нас…
И не стига че не хигиенизира себе си ами и замърсява и околното среда с боклуци хвърлени където му попадне.
2. Духовната хигиена.
Също липсва – неграмотността поражда простотията, а простотията поражда конфликти и войни дори. Разбирате ли ме какво искам да кажа? България е за мен едно голямо село в което всичко негативно се усвоява бързо и елементарните познания и възпитание закърняват (или въобще липсват), а това прави народа ни духовно сакат, инвалид душевно. Факторът който подпомага за това е чалгата във всяка една област от животът ни тук – от музиката до човешките взаимоотношения, културата, политиката….
3. Беззаконието.
Усещането че който има пари и власт е недосегаем и за него закони. Корупцията е основен двигател на държавата, а държавата е абдикирала от задълженията си към гражданите и е в шеста глуха понеже и е изгодна обстановката – тя си взима парите и друго не я интересува.
4. Здравеопазването.
Според мен ако една държава не се грижи за здравето на гражданите и го оставя да се мъчи, то тя прави геноцид на народа си и не би трябвало да е негова родина. От това как една държава се отнася към здравеопазването на гражданите си може да се съди каква е и колко струва (какви са и колко струват политиците в нея). Тук здравеопазването е под всяка критика и хората чукат на дърво за да не се разболяват.

5. Негативизма.
Българите са най-негативно настроени в Европа сочели социологически проучвания, ами в света на кое място сме? Да може би е така, тук човек ако се огледа колко усмихнати и благоприятно настроени хора може да срещне по пътя си? Намръщени и отегчени, озлобени и недоволни от жалкото си съществуване хора се срещат от магазина, та чак до институциите и вгорчават настроението на малкото останали позитивни хора. Мисълта че на някой все някой друг му е виновен е заразна, то дори е епидемия. Българите не умеят да гледат първо себе си и недостатъците и комплексите си ами бързат да хулят и плюят върху другите и сякаш това им доставя удоволствие. Те себе си не обичат първо, ами търсят грешки и недостатъци на другите и дори в позитивното търсят негативно. Една известна актриса беше казала в едно интервю – „тук ако изляза на улицата, не стига че хората ме гледат лошо, ами понякога имам чувството, че за нещо ще ме нарочат ей така и ще ме пребият….“

6. Пасивността.
Да стоиш ей така безучастен е вид тежко престъпление. Имаше една поговорка „Не са лоши тези които правят зло, по-лоши са тези които допускат злото и стоят безучастни.“Та така и с българите: цени се вдигат – те си мълчат, неразкрити убийства и престъпления се множат – те си мълчат, подкупи им искат – те си ги дават и си мълчат, не ги лекуват – те се мъчат и си траят и после се хвалим колко издръжлив народ сме. Не сме и много единни. Овчедушието е страшен проблем на народа, който трябва да се лекува навреме иначе става хроничен и опасен за самия него.

7. Нарушаване на личното пространство и липсата на личен живот.
Тук ще дам два примера: първо на запад на българите може да ни се виждат студени и сдържани чужденците, но те са си много прави за този тип поведение. Просто си бранят личния живот какъвто и да им е, като се дистанцират от околните колкото и да са им близки и приятни. Затова неканени не си ходят на гости. Имат правото да заключат вратата и да спуснат щорите и да си останат на спокойствие и почивка от която имат нужда без да се притесняват че някой досадник ще ги навести в неподходящия момент. Тук това не е така, напротив точно обратното.
Второ: Всякакъв вид информация, данни и бележки на запад са конфеденциални и са адресирани само до получателя без да са видими за други лица. Например сметките за вода, електричество са запечатани в плик, болничните епикризи не се разнасят от ръка на ръка, лекарските и професионални тайни се спазват – няма разнасяне от уста на уста. И този пример тук не важи за нашата държава.

8. Завистта.
Има една наша приказка – „ако можеше българската завист да захранва с електричество то атомните електроцентрали щяха да са излишни, дори сме щели да изнасяме ток за чужбина…“ смятам че има нещо вярно в това и дори си имаме втора приказка по този повод: „Може и аз да не съм добре, ама нека на Вуте да е зле „.

9.Връзкарството.
То придоби чудовищна сила и завладя институциите, фирмите, всяка една област от пазара на труда. Нямам нищо против да се назначават хора на чичо и леля, но поне да си вършат работата както трябва и да са адекватни към материята с която работят, както и да си изпълняват съвестно задълженията. Стана практика да се назначават некадърници и бездарници на обществено важни и отговорни постове. От друга страна рядко има конкурси и кастинги, където да имат шанс по кадърните и талантливи хора.

10. Плагиатството
То е породено от горепосочените некадърници и бездарници, които искат слава и пари на чужд гръб. В България то е масово и обикновения човек не е защитен от това ограбване и трудът му отива да пълни чужди джобове и да прави чужди популярни други имена.
Ще кажете че тези 10 негативни неща ги има навсякъде по света, да ама замислете се те не доминират ли повече у нас и не са ли станали повечето от тях традиционни за нас, за нашето мислене и манталитет. С тези лоши качества ние не отговаряме по критериите за едно нормално цивилизовано общество. Вече сме в Европа все пак!За хубавите неща на българите ще пиша друг път. Съжалявам ако ви помрачих празника, но сега ми олекна….

Август 2006

Размисли за религията

Аз не съм религиозен човек, аз съм вярващ. За мен религията е за промиване на мозъци и власт над човешката душевност и битие. Макар, че във религиите има известни доза мъдрост и филосовия, това не може да се отрече, но мъдростта и философия може да се извлече от всякъде като цяло, самият живот учи и предразполага към трупане на мъдрост и опит. Аз не съм против религиите, но стига да не пречат във развитието на човешката духовна и технологична еволюция, но както се вижда религия и такъв напръдък не вървят ръка за ръка има доста примери във християнството както и в останалите религии за спънки в развитието на науката и света като цяло. Аз вярвам в бог – истинския единствен и фундаментален за съществуването ни. Този бог така условно го наричаме за мен преставлява едно голямо количество енергия и светлина, тази енергия е положителна а светлината приятна и затопляща, проявява се в различни материи, образи и дефакто съществува навсякъде около нас. Сигурно ще ме сметнете за луд, но аз вярвам че съществува сила движеща света и вселената. Замисляли сте се как понякога неволно да се помолите за нещо и то да ви се изпълни, на мен често се случва. Но мога да кажа и че ми са се сбъдвали и големи желания за нематериални неща, пак чрез молба и надежда. Не е възможно тази сила, която я наричаме бог, а религиозните я допълват с разни имена да не съществува, в човешкия свят от както е създаден непрекъснато се сблъскваме с чудеса, да животът е най-голямото чудо, но и то е в резултат на нещо.

Не мога да разбера невярващите, антихристите не мога да разбера как напълно безусловно не допускат че може да има нещо много по-висше, като тази сила, енергия движеща светът и човечеството, не е нужно да имаш доказателство на момента за нещо което ще ти даде такова под дадена форма и в даден неочакван момент. Още от малък вярвах и продължавам да вярвам в извънземния разум. Голяма глупост е да има още хора на днешно време които да не вярват в извънземни. Вече съществуват толкова доказателства за наличието на такъв живот че е безсмислено да се спори за такива неща. Сигурно сте чували лафа: „око да види ръка да пипне“, да ама има много по важно сетиво от тези и това е вътрешната сетивност изразяваща се чрез интуиция, предчуствие, свръх сензорни възприятия, невербално комуникиране… Човек не е развил и доразвил част от тях и затова сме на по-ниското ниво. Природата е другото име на тази сила – тя е дала на човек много от тези свръх сетивни качества, които са заложени у всеки и търсейки пътя, всеки индивид може едва ли не да стане екстрасенс. Смятайки, че религията е излишна, вие се питате добре ако човек не е религиозен то той какви канони ще спазва, нали все пак в религията има забрани, нещо като закони предпазващи хората от зли действия и помисли.

Аз смятам че има космически канони или закони, те са неписани и единствено хора със високо ниво на интелект и душевност могат сами да ги открият и да се ръководят от тях, но дори и обикновенните добри хора без да знаят се ръководят от тях, а те са прости и обикновенни – вършене на добри дела, уважение, помощ, съпричастност, чувствителност, толерантност, положително мислене и действия, градивност и т.н.т с една дума любов с нея всичко се постига. Космичните закони се изразяват чрез любовта тя е съвкупност от все положителни качества и черти. Не е нужно всички тези неща да минават през религията и да се изопачават или тълкуват по различни начини, те могат да се почувстват от човешкия индивид и той да се ръководи по тях, те са написани в сърцето и разума и там се складират. Човека не е дорасъл до много неща, затова и извънземните част от тях мисля че спомагат за прогледването на цивилизацията те не са ни се разкрили още защото не сме готови за тях.

Вярвам и в прераждането, не е възможно да умреш и това да е било…., да си част от историята и толкова. При смърт човешкото тяло олеква – това е научно доказано. Fлеква защото енергията му наречена душа отлита. Каде отива все още не знам, но не мисля че тя може да спре да съществува както органичното тяло. Оттук нататък ще ставаме свидетели на множество открития и чудеса, които ще отворят очите на невярващите в силата на сътворението.

Една година без цигари

Вече навъртях 1 година откакто спрях да пафкам цигарки. Ех колко ги обичах, сутрин с кафето 1-2, преди обяд още 2, по-натам ми се губят бройките, но да кажа че ги докарвах до 15 цигари на ден, ако съм на парти или купон надвишава кутия за денонощието. Най сладко пушенето беше след ядене, след секс, докато пиех кафе. Сладък порок си беше, но за съжаление си вреди на здравето и това си е.

Започнах да пуша от 1997 година към края на втория семестър на първи курс. Повечето от колегите ми в университета пушеха и това не ми правеше проблем. Бях си пасивен пушач, докато един юнски ден се бях ядосал много на нещо и си купих ментови цигари и в стаята си смело запалих една цигара за да видя дали има успокоителен ефект и какво толкова харесват хората на пушенето. Естественно първо се закашлях, леко почервенях, но успокоителнато действие на ментата и никотина предизвика у мен замайващо и благо усещане. Така когато ходех с колегите на кафе или на по бира изваждах зелената кутия и редом с тях запалвах гордо по 2-3-4 цигари. Беше ми кеф вече че и аз пуша в почивките между лекциите наравно с тях. Първоначално пуших по 4-5 цигари дневно, най вече в кафенетата, после постепенно сигнах до 10 цигари и последно преди да ги спра -15. Интересен е факта че в техникума повечето ми съученици пушеха много и ме съблазняваха да пропуша, но аз твърдо се бях дистанцирал от пушенето – не ме кефеше въобще, пък и повечето ми джобни ги давах за музика. От средата на 1997 до 8 януари 2006 прави 8 години и половина стаж на пушач.

Как ги спрях ли? – ами с силна воля и с помощта популярните таблетки против тютюнопушене. Купих си въпросните хапчета предния месец. На 8 януари започнах от сутринта да ги вземам по графика направен в описанието към таблетките. Цигари можеха да се пушат като се намаляват първата седмица от редовното приемане на хапчетата, след това е много вредно да се пуши и да се взема въпросното лекарство – или то трябва да се прекрати да се взема или цигарите се спират окончателно. Аз се зарекох още от първия ден след започването на терапията да не пуша и удържах на думата си.Една кутия си бях скрил в едно чекмедже за успокоение, че ако изпадна в никотинова криза да имам цигари под ръка.Първите няколко дни има моменти когато ти се иска да захапеш цигара, но те са краткотрайни – никотиновия глад идваше често, но отшумяваше бързо. Спрях да пия кафе и алкохол, не излизах често по заведения където се пуши със семейството ми нямах проблем защото са непушачи, с приятелите също защото повечето са непушачи. Така постепенно отвикнах от този сладък порок, изпих си хапчетата като пич и подарих скритата кутия с цигари на приятел пушач. Имаше след време периоди когато гледам филм в който се пуши и ми се прииска да запаля, но най-забавното е когато сънувам че пуша и в съня си се ядосвам че отново съм пропушил и когато се събудя ми олеква на душата че е било само сън. Сега се чувствам добре и свеж, някои казват че съм се разхубавил, но дреме ми на външния вид, важното е че кръвното ми се нормализира и здравето ми укрепна, колкото до това дали съм качил килограми – не същият съм си заради ускореният ми метаболизъм.

Така че смело спирайте пушенето и никога не хващайте цигари. С тях е добре, ама без тях е повече от добре. Снимката по-долу е доказателство от вредата на цигарите.
Успех:)

Advertisements

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
октомври 2017
П В С Ч П С Н
« Юни    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,356,793 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: