Архив за май, 2007

Силата на блоговете днес

Обичам аромата на дървото от което е направено специалното бюро за PC-то ми. То не е нещо особено – купено е от някой хипермаркет, стандартно, с поставка за клавиатурата и място за кутията. Аромата се появява когато компютърът затопли дървото, а той е много приятен и ми навява някакви неясни асоциации и усещания.

Днес реших да пиша за блога като тип медия, налагаща се и бързо утвърждаваща се като такава. Днес все повече се появяват блогове, лични онлайн дневници, персонални уебсайтове където човек може да се споделя всичко и да си пише на воля. Блоговете се правят не само от млади хора ами и от хора на средната възраст, а наскоро видях че има пенсионерски блог поддържан от човек на третата възраст. Какво по добро място от това човек да се изяви на воля, да разкаже на анонимното, интернет общество за себе си, да потърси съмишленици в областта в която работи или учи, да даде воля на заложбите и таланта си, да пише поезия или проза, да приложи всичките си умения като специалист в дадената област и да побликува статии и материали за нещата които го вълнуват.

Всеки ден милиони хора, наричани блогъри, водят онлайн дневници, в които споделят мненията си с глобалната публика. Те черпят от съдържанието на международните медии и интернет и плетат сложна мрежа с нарастващо влияние върху най-различни проблеми от дневния ред на света – от човешките права в Китай до американското нашествие в Ирак. Едно явление, започнало като хоби, се развива като нова медия. Тя променя имиджа не само на журналистите, но и на политиците.

Мислех си ако бяха изобретили блоговете още по комунистическо време, които естествено щяха да бъдат забранени – тогава щяха ли да бъдат толкова желани, щяха ли да бъдат забраненият вкусен плод, който щеше да се вкусва тайно и по заобиколен начин. Отговорът ми е да, дори да беше забранен интернетът (който по онова време със сигурност щеше да бъде) хората пак щяха да намерят начин да пишат в блогове дори и с цената на живота си, така както са се обменяли забранена западна музика и така както се е слушало тайно западно радио, което за нещастие е било заглушавано от мощни устройства и само в определени точки е могло да бъде прихващан слаб сигнал.

Жаждата за истина и желанието, способността за самоизява е толкова силно човешко качество, което прави човека креативен и упорит в това да ги намери и постигне. Ето защо блоговете се превръщат в благодат за обикновения човек, на който му се пише и публикува. Дори самият той да не е журналист може много лесно да си направи своя сайт, така както сърце му пожелае без да се съобразява с някого, без да е цензуриран от шефове и редакции. Единствено цензура може да му наложи сървъра който поддържа блоговете и то само ако показва порнографски материали и материали, които са заплаха за националната сигурност и обществото. Ето ви пример за това как на запад блоговете са се превърнали в мощно средство за въздействие и във втори по популярност източник в медиите.

Над 25 милиона интернет-потребители във Великобритания, Франция, Германия, Испания и Италия са публикували мненията си за компания или продукт след четене на отзиви в блогове. За това свидетелстват резултати от мащабно изследване, проведено от Hotwire / Ipsos MORI.

Това изследване показва, че блоговете са се превърнали във втория по популярност източник. Първенството се дължи от вестниците. На мненията в онлайн-дневниците се доверяват към 24% от европейските потребители на Интернет, на вестниците – 30%. Активните онлайн-купувачи, харчещи в Интернет над 145 евро ежемесечно, се доверяват на блоговете още повече. Над 52% от европейците са заявили, че е възможно да вземат решение за покупка на нещо след като прочетат мнения в блогове.Блоговете стават все по-влиятелни, защото въздейства на съдържанието на новините в световните медии.

Днес българите които блогват се увеличават с всеки изминал ден и това води до изграждане на една общност в която те си взаимодействат, комуникират и в която така да се каже духовно живеят. Според автора на една статия блоговете не били някаква медия или само лични двевници, а ми нещо повече от това: блоговете отдавна не са нито само лични дневници, нито нова медия, нито каквато и да е комбинация от нещо друго. Те са просто нормалният преход от статичния декларативен web, към новия интерактивен, жив, динамичен и необозрим нов web, който всъщност не е нищо повече от едно отражение на реалното ни ежедневие – това на новите online хора. Които неизбежно ще стават все повече и ще правят от мрежата именно това, което са техните мечти и очаквания, за да им бъде тя все по-удобна и полезна.

И все пак може вече да се правят психологически профили на блогърите, защото в многообразието си те вече се обособяват в различни групи по сходност и подход на блогване. Все още търся такива материали в нета по този случай, вярвам че някъде се намира. Тази тематика вече не е новост, тя придоби широка популярност. Аз имам лични наблюдения които скоро бих споделил, но все още се опитвам да ги събера и формулирам.

София по празници

Много обичам града по празниците. Нямам си къща или вила в провинцията да ходя на почивка, както ходят повечето столичани, родом или неродом от София. Обичам да се разхождам по софийските улици сам или с приятел, като го правя в следобедните и ранно-вечерни часове точно преди приятелска среща. По това време в столицата е по-спокойно и по-лежерно, няма много автомобили и хора, единствено вчера спокойствието на града се нарушаваше от клаксоните и крещенето на абитурентите .

Спомням си как преди една година по това време след една изтощителна разходка с приятелката ми ни хрумна да се качим на люлките в парка „Заимов“, близо до култовото заведение „Дървеното“. Изчакахме да се махнат оттам две хлапета – братче и сестриче и се юрнахме да се люлеем като малките деца. Сигурно в очите на посетителите на кръчмето сме изглеждали смешни и неприлични, но не ни пукаше – първо бяхме с гръб към масите и второ беше тъмно. Отсреща някакви пубери пиеха бири и водки, а и вероятно пафкаха джойнт и сигурно като са ни видели са си помислили че тревата им е яка и действа добре щом им се привиждат толкова големи деца, люлеещи се на люлките. Люлеехме се близо час като си припомняхме нашите абитуриентски балове – как са минали, къде са ни били, как сме били облечени и т.н.т.

Моят абитуриентски бал не беше нищо особено. Костюмът ми беше ужасен – копринен в грахово-зелен цвят, наложен ми от безвкусния родителски вкус (тогава след дълги спорове и скандали направих компромис по отношение на облеклото), прическата ми беше зализана коса назад, а обувките бяха черни от естествена кожа. Първо беше посрещането на роднините и гостите, едновременно с това посрещах и мои приятели и братовчеди. След това направихме обичайното хапване и пийване (беше с онзи плодов ликьор наречен Пина колада, ах защо тогава нямаше Бейлис), после беше колективното вземане на класната, транспортирането до ресторанта – там имаше хапване, но този път без пийване, танци-манци и когато съучениците в края на вечерта искаха да ходят на чалга дискотека – отказах. Исках да се прибера и да си почина, нямаше да понеса още фолк облъчване след ресторантското.

След като се върнах у нас заварих други гости на които нямах сили да им обърна повече внимание, поздравих ги казах две три думи и си легнах. Унесох се в сън сред голям брой размисли и емоции връхлетяли ме през деня. Голямата дандания мина, оттук нататък ми предстоеше сблъскването с реалния живот – хем се радвах че се отървавам от проклетото училище, хем се притеснявах от това какво ме чака оттук нататък в бъдещето ми.

Докато се люлеехме извъртяхме една лента със купища спомени от баловете и от времето, когато бяхме ученици. Като ни омръзна люлеенето с приятелката ми продължихме разходката из мокрите от нощното почистване улици и се радвахме на пеещите птици и среднощното спокойствие на града по празника- тогава беше 24 май.

Ectrodactyly

В четвърти сезон на сериала „Кръцни-срежи“ се показва една нова драма в семейството на dr. Sean McNamara – синът му се ражда с рядко срещаното заболяване наречено Ектродактилия – Ectrodactyly-Ectodermal Dysplasia-Clefting (EEC) при това заболяване има вродена липса на един или повече пръсти, в друг случай има цепната устна или разделено небце. Потърсих информация в български сайтове и се оказа че такава няма, има само кратка описание на ектродактилията. Оказа се че и в България има родители с деца засегнати от този синдром. В някои форуми те търсят подкрепа от хора със сходни проблеми или от специалисти. В долният клип ако се интересуваш може да видиш час от сериала, където хирурзите правят корекции на ръката на бебето.

Хигиена нулева

В тези дъждовни дни реката до която живея се увеличи и изпълни коритото до половина. Сетих се за наводненията преди две години из цяла България, които не подминаха домове и сгради в моят квартал, дори големите телевизии излъчваха репортажи на живо от мястото на бедствието. Каква беше основната причина за това бедствие, близо до домът ми, който беше на косъм от това да бъде наводнен. Причината беше липсата на човешко възпитание, хигиена и безотговорност.

Една част от живущите около реката редовно и безнаказано хвърлят боклуците си по коритото й, като боклуците варират от опаковки на продукти, строителни отпадъци, битови счупени вещи и стигат до развалени и амортизирани уреди като бойлери и печки. Голямата наглост на тези хора минава всякакви граници, въпреки че редовно им се правят забележки, а липсата на санкции от общината ги прави непретеснявани да замърсяват местата до които живеят и покрай които редовно минават. Въпросните хора имат кофи за отпадъци, от чистотата колите минават редовно и въпреки това те продължават със селския си манталитет да трупат боклуци от всякакъв род, включително да хвърлят бордюри и павета – неща, които няма как да отнесе водата. Ето така се получи това наводнение: нивото на водата се е повишило, боклуците са се струпали на клоните, които пък са запречили мястото под моста, така водата започнала да излиза извън коритото и през цялата нощ е образувала огромно езеро, което не можеше да попие в почвата с дни. Снощи в новините видях един репортаж с аналогичен случай на горния и мисля че причината за повечето от такива наводнения е именно замърсяването на коритата на реките от безотговорни хора.

Възпитанието и културата по отношение на хигиената и опазването на околната среда при някои наши съграждани липсва и имам чувството че не може да се наложат у тях тези две неща с години напред. Немарливите спокойно си живуркат, цапайки природата и излагащи безопасноста на другите хора, защото няма закони и санкции за такива нарушения, а също така имам чувството че нищо не се прави по този проблем.

Въпрос на манталитет и съзнание

Хубаво и полезно е българина все по-често да се сблъсква с западния манталитет и съзнание, защото българския такъв е много кофти. Ние сме много сбъркана нация и започнахме да имаме много изкривени (изродени) ценности и да придобиваме вкус към отпадъчното и лесно смилаемото. И друг път съм писал че сме си черногледа нация и винаги започваме с най-лошото и винаги обичаме да търсим под вола теле. Някой чужденец ако дойде в България с намерението да направи нещо стойностно, по западен модел се възприема като съмнителен човек с тъмно минало, като престъпник дошъл да пере пари и да върти далавери, а всъщност не знае че на чужденеца не му пука и още утре може да се махне и да прекрати работата си, като няма да даде работа и развитие на мнозина млади хора. И докато преди време когато се отворихме широко към запада, бяхме екзотични и гостоприемни за чужденците, то сега лека по-лека започват да ни гледат подозрително и да си съставят лошо мнение за нас. Понякога чувам коментар от българи работещи с чужденци които споделят че тези чужденци понякога възкликват по особен начин, когато видят нещо извън техните представи и нагласи за българите и работата им. Така например се е случвало да възкликват: „Уау и тук имало интелигентни хора!“ или „Изненадан съм тук от сериозните и заинтересовани хора“ или „Уау тук при вас наистина стана работата! Имах други очаквания“.

Значи вече западняците са си изградили някакво мнение за нас и се учудват и изненадват от постигнатия резултат, който в техните очаквания и представи се разминава и хич не са предполагали че ще се реализира добре тук, на българска почва. Българския манталитет е основният ни враг с които се представяме негативно в западния свят и това е неоспоримо, докато го има ще има и дискриминация и не добро отношение към нас. Най-лошото което съм наблюдавал е че българите като намерят цаката на чужденеца, особено ако е по свит и скромен (т.е да намерят начин да го използват) без притеснение си го манипулират и едва ли не са готови да живеят на негов гръб доживотно. Чужденеца рано или късно се усеща че го използват и така се връща с лоши впечатления от тукашните хора в страната си. Особено това е много лошо ако е съвестен и коректен работодател дошъл даде работа, а българите го завличат. Това се преглъща много трудно и тук има една много подходяща приказка: „Не пикай върху хляба си“. Вярно, намират се и лоши работодатели – чужденци с лоши намерения и действия, но това винаги се усеща и може да се избегне, докато съвестните и точни трябва да се уважават. Трябва да се стимулират тези хора да влагат пари, да се привличат в нашата страна по някакъв начин такива работодатели за да ни помогнат да направим стандарта си на живот по-висок, а самият ни живот да е по-сигурен и спокоен.

Съвпадения или не?

huoy.jpg

Тази нощ сънувах че се карам с една моя роднина с която никога не съм се карал и не съм имал конфликт, а също така много рядко се чувам или виждам с нея. В съня се карахме ожесточено, а след това сънувах друг сън в който изпадах в неловки ситуации. На сутринта докато си проверявах пощата телефона звънна и когато вдигнах за моя голяма изненада същата роднина проговори от слушалката, като искаше някакви телефонни номера, които й дадох. И ако това ви се струва обикновено съвпадение то следната случка, която ми разказа една готина мацка ще ви хвърли в дълбок размисъл или в известна доза скептицизъм.

Да наречем въпросното момиче Айа. Айя наскоро пътувала в обикновено такси и всичко било наред, единствено шофьорът на това такси изглеждал странно – бил с мургава сбръчкана физиономия – една дума може да се каже че е бил грозен човек, който се обръщал към нея в трето лице – момичето това, момичето онова… Говорили си известно време общи неща докато по едно време й казал да спре цигарите за да не изглежда като него след време. От личен опит споделил че от много време пушил цигари и знае ефективен начин, който ще помогне на Айя да се отърси от вредния порок. Айя попитала какъв е този начин и той казал да си купи три кила лукчета и да си носи от тях постоянно в джоба, като ги сложи в празна кутийка от цигари, а също така да си купи и ядки. Когато й се допушело да бръкне в единия джоб и да си вземе лукче от кутията, после да похапва и ядки и така до изчезването на желанието и да пуши. Това й прозвучало доста налудничаво, което е нормално за един обикновен човек и тя си задала въпрос мислено дали този човек е пиян или е психично болен, въпреки че от дъхът на шофьора не се усещал мирис на алкохол и шофирането му било адекватно.

Докато пътувала в таксито Айя си мислела за последната нещастна връзка и за гаджето си с който е много болезнено скъсала наскоро. Не си спомням коя точно зодия беше мацката, но да речем че е зодия риби, а бившото й гадже – зодия лъв.
Изведнъж таксиджията спрял таксито и се развикал:

„Рибката трябва да спре да гони лъвчето защото то е голям боклук, рибката трябва да продължи напред да върви в живота.“

След това е изрекъл думи описващи човека с когото е била и каква е била ситуацията, само че по заобиколен начин. Айя останала шокирана как така един човек когото за първи път в живота си вижда знае какво чувства тя в момента и описва бившият й. По думите й той е познал зодиите и на двамата, името на екс партньора й, проблема във връзката им. След тези думи настъпило мълчание. По едно време Айя го попитала дали не е паднал ангел, а той само се усмихнал и продължил да мълчи, така до слизането й от таксито.

Замислих се и на мен преди време ми се бяха случили 2 подобни случки. Един следобяд си вървях по Витошка и си мислех по кой маршрут да стигна бързо до определено място, когато един човек мина покрай мен и каза на глас името на улицата която водеше до това място и по които наистина можеше да се стигне по-бързо. Вторият случай беше когато с майка ми бяхме тръгнали до ДСК в един леден зимен ден. Заобикаляхме по някои улици защото едни от тях бяха затворени и аз в тогава си мислех да не би да ги хванем в обедна почивка и да се наложи да ги чакаме. Покрай мен мина един човек и промърмори: Не почиват още., което ме хвърли в шах – получих някакъв отговор от съвсем случаен човек, когото нито съм питал нещо, нито познавам и едва ли не ми е прочел мислите.

След време си говорехме с приятели за свръхестествени неща и се сетих за тези две случки. Разказах ги и една позната каза че това не е случайно и че всъщност висшата сила, наречена бог предава едва ли не такива съобщения чрез психично болни хора, които от своя страна не осъзнавали какво казват и защо го казват. Тук има някаква логика понеже аз съм вярващ (не религиозен) човек и аз вярвам във всякакви чудеса и явления невидими от човешкото око.

За мен съществуват много такива неща, които все още не са открити и изследвани от науката и за които мисля че един ден ще се докаже че съществуват.

На страницата Екстри вече има материал!!!!

Евро избори 2007

europeautriche-03.jpg 

Толкова ми е писнало от политика, че не знам кои са кандидатие за евродепутати или както ги наричам дУпетати. И всеки път откакто гласувам, ходя до предизборните урни с нежелание и липса на емоции и идея за кой да пусна бюлетината. Няколко пъти не съм ходил да гласувам, но не съм и се оплаквал, щото като гласувам дори и да имам правото да го правя – то все тая, само с оплакване не става. Като в оная приказка – кервана си върви кучетата си лаят, така и с политиката – тя си върви по нейният си замислен начин, хората я плюват и продължават да си живуркат по същия жалък начин. Вчера си говорехме как имаме надежда в по-младите поколения да променят мисленето и да разчупят сивата пропита със старост и пошлост българска реалност. Очакванията ни бяха с тях се промени изцяло и българския манталитет, които ни дърпа надолу и ни съсипва живота ежедневно, но имаше мнение и че за ново начало се изисква потоп, тоест тотално премахване на старото мислене и поколение, което разбира се е немислимо.

Какво ще спечелим от това, че ще изпратим евродепутати, да не би там да ги превъзпитат или да допринесат с нещо за съюза и страната ни. Те тука нищо свястно не са направили което народа да помни с добро, та оттам ще оправят законите и лошотиите които са направили. По скоро биха се изложили с нещо и така да попаднат в центъра на вниманието за пореден път, което разбира се не им пожелавам. На депутатите такъв комфорт сме им направили да си правят каквото си искат, че няма повече за къде…

Не знам за кого да гласувам, а и не ми се гласува. И все пак, ако реша да не го правя, няма да си стоя в къщи – ще отида до изборните урни и ще пусна празен плик, така ще покажа че не са ме спечелили с нещо за да им дам гласа си. Все пак се водим демократична страна и затова имаме право на избори, така че нека това нещо го уважим по този начин – с празният плик – при положение че не ни се иска да направим някой български политик евродепутат.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
май 2007
П В С Ч П С Н
« Апр   Юни »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,331,410 hits

Flickr Photos

golden morning

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: