София по празници

Много обичам града по празниците. Нямам си къща или вила в провинцията да ходя на почивка, както ходят повечето столичани, родом или неродом от София. Обичам да се разхождам по софийските улици сам или с приятел, като го правя в следобедните и ранно-вечерни часове точно преди приятелска среща. По това време в столицата е по-спокойно и по-лежерно, няма много автомобили и хора, единствено вчера спокойствието на града се нарушаваше от клаксоните и крещенето на абитурентите .

Спомням си как преди една година по това време след една изтощителна разходка с приятелката ми ни хрумна да се качим на люлките в парка „Заимов“, близо до култовото заведение „Дървеното“. Изчакахме да се махнат оттам две хлапета – братче и сестриче и се юрнахме да се люлеем като малките деца. Сигурно в очите на посетителите на кръчмето сме изглеждали смешни и неприлични, но не ни пукаше – първо бяхме с гръб към масите и второ беше тъмно. Отсреща някакви пубери пиеха бири и водки, а и вероятно пафкаха джойнт и сигурно като са ни видели са си помислили че тревата им е яка и действа добре щом им се привиждат толкова големи деца, люлеещи се на люлките. Люлеехме се близо час като си припомняхме нашите абитуриентски балове – как са минали, къде са ни били, как сме били облечени и т.н.т.

Моят абитуриентски бал не беше нищо особено. Костюмът ми беше ужасен – копринен в грахово-зелен цвят, наложен ми от безвкусния родителски вкус (тогава след дълги спорове и скандали направих компромис по отношение на облеклото), прическата ми беше зализана коса назад, а обувките бяха черни от естествена кожа. Първо беше посрещането на роднините и гостите, едновременно с това посрещах и мои приятели и братовчеди. След това направихме обичайното хапване и пийване (беше с онзи плодов ликьор наречен Пина колада, ах защо тогава нямаше Бейлис), после беше колективното вземане на класната, транспортирането до ресторанта – там имаше хапване, но този път без пийване, танци-манци и когато съучениците в края на вечерта искаха да ходят на чалга дискотека – отказах. Исках да се прибера и да си почина, нямаше да понеса още фолк облъчване след ресторантското.

След като се върнах у нас заварих други гости на които нямах сили да им обърна повече внимание, поздравих ги казах две три думи и си легнах. Унесох се в сън сред голям брой размисли и емоции връхлетяли ме през деня. Голямата дандания мина, оттук нататък ми предстоеше сблъскването с реалния живот – хем се радвах че се отървавам от проклетото училище, хем се притеснявах от това какво ме чака оттук нататък в бъдещето ми.

Докато се люлеехме извъртяхме една лента със купища спомени от баловете и от времето, когато бяхме ученици. Като ни омръзна люлеенето с приятелката ми продължихме разходката из мокрите от нощното почистване улици и се радвахме на пеещите птици и среднощното спокойствие на града по празника- тогава беше 24 май.

Advertisements

0 Responses to “София по празници”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
май 2007
M T W T F S S
« Апр   Юни »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,310,546 hits

Flickr Photos

The Great Gig in the Sky

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: