Архив за 01.06.2007

Ден по детски

Честит празник на малките и големите деца! Казвам големите деца, защото съм убеден че във всеки на каквато и да е възраст е заложено нещо детско. Какъв е твоят най-хубав детски спомен, защото съм сигурен че такъв имаш и би го изживял отново, ако ти се отдаде възможност. Моите детски спомени са свързани с много разнообразни игри и случки. Като малък си играех на:

– лекар – защото по онова време даваха някои култови лекарски сериали и героизма (изразяващ в това да се да се спаси човешки живот) в тази професия понякога кара човек да бъде нещо като батман, супермен и прочее. На едно момиче от квартала майка й беше медицинска сестра, така това момиче ни снабдяваше с медицински консумативи – спринцовки, престилки, стари слушалки, а пък друга част си ги набавяхме от детската лекарка или разни познати работещи в тези среди.

– директор на цирк – много се впечатлявах от цирка като вид изкуство. С голямо вълнение чаках от класа да ни заведат на поредната циркова програма, а когато минавах покрай шатрата на пл. Македония винаги исках да вляза когато няма представление и да разглеждам декорите, уредите за акробатика, животните и репетиращите артисти. С тайфата си направихме собствена циркова програма на която присъства учителката ни и на която събрахме случайни хора от махалата минаващи около импровизираната циркова арена. Спомням си че на едното момче от програмата баба му беше омесила баница с късмети за зрителите на цирка, а едно пълно момиче което искаше да прави акробатични номера за малко не си счупи нещо, тъй като падна от лост за тупане на килими при опит да се превърти. Накрая програмата завърши под звуците на ламбада, като всички десетина участника изпълниха танца по двойки и след това на влакче, дори имаше бис.

– полицай и престъпници – гонехме се с велосипеди по парковете, като едните ми връстници играеха на престъпници, а ние бяхме ченгетата. Когато започнаха да излъчват детския сериал „Бенджи Закс и Звезният принц“ обичахме да играем на лошите преследвачи, които гонеха звезният принц и трябваше да го отвлекат на една планета. Отрицателните персонажи ме привличаха повече и ми бяха интересни във филмите.

– продавач на сладолед – като всяко дете което обича сладоледа, така и аз често исках пари на нашите за тази вкусотия. След това се събирахме с другите деца и ходихме до близката сладкарница. Така веднъж ми хрумна че мога и аз в домашни условия да си направя сладолед. След няколко неуспешни опита се получи невероятен сладолед, почти като купешкия. След това ми хрумна че мога да го лансирам сред приятелчетата ми и хоп след няколко дни обмисляне на формата и стратегията с брат ми започнахме да предлагаме три вида сладолед – шоколадов, ванилов и плодов. Първоначално нямаше заинтересовани клиенти, но след няколко дни започнаха да искат да опитат от нашите сладоледи и така спечелихме една малка сума от около пет лева с която можехме да си купим няколко игри.

– семеен човек – с едно момиче си бяхме построили къщичка около едно дърво и се оборудвахме с импровизирани печка, хладилник, шкафове и т.н.т. След страшна буря палатката не оцеля и навсякъде плъзнаха щипалки и други насекоми и тогава ние с момичето се отказахме от идеята да си играем на семейство.

– пожарникар – запалвахме купища ненужни и нужни вещи и след това с помпи пръскахме вода по разразилият се пожар, като винаги отнасяхме ругатни на възрастните и се прибирахме по домовете опушени и във сажди.

Това са само част от игрите които сме играли като деца и които винаги ще ми навяват приятни спомени. Тогава нямаше интернет и видео игри и за това повечето ни игри бяха на открито, което беше страхотно. Обичахме да гледаме и телевизия особено увлекателните сериали като за нас – „Арабела“ (който в момента си припонням на dvd-то), „Синьо лято“, „Призраци в блока“ и др., тогава чешките и немски детски сериали бяха много хубави.

Може би съм щастливец че нямах детство прекарано пред компютъра и затворен сред четири стени. Нашето поколение помни това, че макар да живеехме по време на комунизма, имахме по-малко материални игри, които бяха истински и незабравими. И все пак нека запазим и носим винаги детското в нас, така ще знаем че все още сме отвътре живи и винаги можем да се направим самите себе си щастливи.

http://www.vbox7.com/play:32fba45c


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юни 2007
M T W T F S S
« Май   Юли »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,304,450 hits

Flickr Photos

Paiiin!

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: