Лъжата

Напоследък хващам някои хора приятели и познати да ме лъжат, а аз това много го мразя като черта и човешко качество. Когато с мен е някой неискрен малко по малко го отписвам от контактите, но разбира правя го това след като съм му дал втори шанс и възможност да признае какъв е проблема. Не знам защо като ме познават добре тези хора и знаят че имам проницателна мисъл и рано или късно събирам 2 и 2 – схващам къде какво е станало, кое е лъжа и кое истина ми пробутват лъжи които колкото и да са изпипани не минават при мен. Такъв съм си мнителен и малко недоверчив, но важното е че си имам свой собствен начин чрез които достигам до истината и той дори действа неволно, т.е без аз да искам. И това става като нещо се отпусне, развинти и изведнъж лъжата блесва по много изненадващ начин за излъгалия ме.

Лъжата не вирее дълго при човешките взаимоотношения, особено ако се претендира за нещо по сериозно и дълбоко, каквото е истинското приятелство. Познати ако ме лъжат да по малко боли и винаги може да ги разкараш, но ако са приятели виж това е нещо сериозно. Първоначално как се започва имате си доверие, искрено и лично си общувате докато единия не се подразни от другия или някой за нещо не ги настрои един срещу друг. Започва се първо с малки лъжи за да се опипа терена дали става за по-големи и така малко по малко се стига до по-големите лъжи.

Най силен става конфликта при завист, такъв съм го преживявал много пъти. Грозно, неприятно и безсмислено е когато големи и зрели хора седнат да си мерят пишките за неща които са преходни във времето. Така се е случило човек да има нещо в повече от другия, но пък другия не осъзнава че той има нещо друго с което превъзхожда приятеля си или не мисли, че по късно и на него съдбата ще му се усмихне.

Интересен е факта че като малък не съм имал много неща които са имали другите деца. Не съм бил глезен с много вещи за което признавам си съм завиждал на приятелчетата, че имат повече и по хубави играчки от моите и че могат да си позволяват много повече неща. Понякога някоя играчка толкова много ми се е искала да я имам и за това си я открадвах, порадвах и се малко време и я връщах или детето научаваше за това че съм му открадвал играчката и идваше само или с майка му да си я вземат. Откакто преминах пубертета започнах да не изпитвам завист към някого за каквото и да било. Вярно неприятно е да виждаш хора незаслужено да се облагодетелстват за нещо или да имат вещи с които да се хвалят наляво и надясно, но когато не получат внимание, стават жалки и безинтересни в моите очи. Така че мога да кажа че това чувство на завист ми е далечно по скоро се дразня на прекалените парадиращи хвалби.

Утре имаш тези неща, друг ден ги загубваш такъв е живота, пък и хората които се обграждат с вещи компенсират друго нещо – липса на любов към самите тях и от тях към някой друг. И последно нещо за завистта, хубаво някой се хвали аз го изслушвам казвам му няколко мили думи относно придобивката си, радвам му се искрено и минаваме на други теми, на друга вълна. Когато на мен ми се усмихне късмета и получа нещо хубаво, същия човек няма да се зарадва искрено на моята придобивка или на моя успех, ами просто ще се чуди как да прикрие завистта си и раздразнението от факта че самият той не е на моето място. Ето откъде идва различието и откъде могат да избухнат конфликти.

Да оставим тази тема за завистта да се върнем на лъжата. Тя по никакъв начин не може да се скрие и премахне, колкото и да се опитват хората да замажат положението. Лъжата застава перманентно като трън в човешката дружба и стои там много дълго време да не кажа за цял живот – може от този трън да не боли, но той макар и изсъхнал продължава да стои и да дразни сетивата отвреме навреме. От лъжите на човек му пада доверието в другия, а това е много лошо състояние – излъгалия не се взима на сериозно от излъгания или винаги има съмнения и мнителност към него. Винаги има едно „но“ или „ако“.

Дали аз лъжа ли – ами да, но за дребни и незначителни неща и обикновено лъжа семейството си. Приятелите ми не ги лъжа, лъжа понякога познатите си и то пак за дребни неща. Понякога просто за да спестя някоя или друга остра дума на някой за нещо което ме дразни или нещо не е напред му пускам оправдание. Имайте в предвид че нямам желание да го правя повторно и често – някак си отвътре не ми идва. Последните пъти когато съм лъгал с големи лъжи съм го преживявах трудно, след това изпитвах вина и така спрях да го правя за което се чувствам много спокоен.

Когато на някого не искам нещо да му спестя колкото и да ми е неприятно и да знам че на него ще му бъде неприятно му го казвам по заобиколен начин, но обезателно трябва да го знае иначе не мирясвам. Така че лъжите при мен не минават.Мога да кажа, че имам много точно вътрешно усещане за това кой какви намерения има спрямо мен и какво се опитва да направи.