Архив за юли, 2007

Проследяването на IP-та у нас е незаконно

Всеки блогър в една цивилизована страна не би трябвало да се страхува да пише за протести, разследване и факти разкриващи престъпления, но тук в България видяхме че не е така. Предлагам да видим какво казват от Европейския съд:

Адресите в Интернет не могат да бъдат изисквани от доставчиците и трябва да останат анонимни. Тази норма е регламентирана от Европейския съд, тъй като адресите в Интернет се възприемат като лични данни. IP адресът е индивидуален номер на всеки потребител в Интернет, който се получава от доставчика. Например при изпращане на съобщения във форуми на различни сайтове се отбелязва IP адресът на потребителя, който го е пратил.

Юристът от Европейския съд Джулиън Кокот заяви пред електронното издание Еuobserver, че фирмите за доставка на Интернет не са длъжни да дават на полицията информация за клиентите си, чрез която органите на реда могат да установяват местонахождението на даден компютър или лицето, на чието име е регистрирана Интернет връзката. Според европейското законодателство на Интернет доставчиците от страните членки на Европейския съюз се разрешава да отхвърлят искания за разкриване на лични данни за Интернет трафика, с изключение на криминални случаи, при които такова сътрудничество може да се определи като препоръчително. Нормативната уредба изисква разследващите да получат разрешение от съдия. С този документ те трябва да поискат от доставчика на Интернет информация за техния потребител. IP адресът обаче не е годно доказателство в съда за доказване на самоличността на извършител.

Последният пример за изискан Интернет адрес от ГДБОП беше на един блог, от който анонимен потребител организираше протести за Странджа. Така авторът не присъстваше на протестите, но ги организираше в Интернет. Именно по IP адреса той беше открит от ГДБОП. От службата заявиха, че трябва да се запознаят с решението на съда и тогава ще го коментират. Антимафиотите обаче бяха категорични, че работата по компютърни и други престъпления би била невъзможна, ако не могат да проследяват адреси в Интернет.

в. Новинар

Иначе съм за разследването на престъпления в мрежата, но наистина престъпления като: педофилия, измами, кражби, хакерство, тероризъм, насилие.

Народно недоволство

Започна се. Започнаха вече да се изписват и изговарят остри критики и крайни коментари срещу българските медици. Една част от българския народ взе да недоволства и да се дразни от привилегиите, които ще се дадат на освободените сестри и от исканията им за пожизнена пенсия, друга част ги защитава и твърдо вярва в тях. Пак нашият народ се раздели на два лагера, както се е случвало и преди по време на значими и не чак толкова значими събития. Сега се сетих че последното деление на два лагера по повод незначимо събитие, беше спечелването на Христина във Вип Брадър 2 – там се джавкаше почти цялата държава, дали тя заслужава да вземе парите и колко е вип.

Сега обаче нещата са сериозни и проблема, какво заслужават да получат медиците и какво не, изпълват отвсякъде родните медии в форумите им с негативни коментари и изказвания, някои стигащи до крайност. Според едната теза на съгражданите ни – сестрите са алчни и искат привилегии, които не би трябвало да им се дават понеже те сами са си носили отговорност, когато са заминавали за Либия и държавата не им е виновна. В тази теза една част от народа смята, че вече като са освободени медиците, би трябвало за този факт те да са благодарни и да не си и помислят за пари и привилегии, защото са обикновени граждани и нямат принос с някакви дела в помощ на страната ни.

Възхвалиха медиците като герои

 

Като мислят че имат право на обещетение – по общия ред – без привилегии …. щото и аз съм сърдита на държавата и търпя щети от нейни действия, но ако имам претенции- по общия ред …… не трябва да ги превъщат в идоли и ако бях на тяхно място / и слаба Богу че не съм / щеше да ми е обидно….. за изстрадал човек е обидно да бъде превърнат в идол….. в клуб на дир.бг

Тези сестри се самозабравиха нправо!! Има хора, които по тяхно време също са били там на гурбет и знаят какво са правили тези мед.сестри – неща, които противоречат на законите на страната и са впечатлявали местното население . Че не са заразявали деца е ясно за всички, но другите им безчинства не са забравени и са позор за нацията ни. След като похарчиха толкова средства за да се стигне до освобождаването им, е голяма наглост да говорят, че ще съдят България и ще искат компенсации , т.е. пари. Вместо това да благодарят на всички нас и да построят със свои средства една църква, или една детска градина в форума на днес дир.бг

Ликуй, народе!!! Блазе ни: какви зрелища ни чакат!!!

еми за това става въпрос.че са страдали, страдали са.ама сега трябва ли да им се дава обезщетение и да живеят с него и правнуците им в булфорум

Сега ще видите алчните комунистически задници на „медичките“ и Здравко п*******о, като се поуспокоят страстите, как ще почнат да искат безщетения от България за по 1 млн. евро. дневник.бг – коментар №35

Спирам до тук. В някои коментари имаше доста злоба и цинизъм, които са присъщи за една част от нас българите. Понякога сме склонни да търсим под вола теле и да сме толкова мнителни че да търсим във всяко нещо конспирация, а в същото време спим и кротуваме, когато нещо не се реши в ущърб на нацията ни и когато се вдигат цените на стоките. Иначе с тази публично огласявана информация в медиите за даряване на подаръци и големи обезщетения на медиците от фирми и институции, нещо ми намирисва на добре направена PR кампания. Като се прави добро, не се толкова много шуми, то се научава след изпълнението му. Политиците пак ни замазват очите и си правят добра реклама, а самите те не са спомогнаха кой знае колко за освобождаването на сестрите.

Ето още една гледна точка относно Истината за медиците?

 
   

Photo: The Tripoli Post Във българските форуми се появиха линкове към тази снимка, компроментираща една от сестрите – Кристияна Вълчева.

Личност на деня – Сесилия Саркози

Най-добрата новина от много време насам в Българската история – българските медици се завърнаха в България, освободени. Най после близо 9 годишния ад за тях свърши. Приветствам ги с добре дошли на родна земя и дано да преодолеят спомените от ужаса който са преживяли в либийския затвор.

Дойдоха си!

Българските медицински сестри се завърнаха в България

Научихме от много източници, че голям принос за щастливата развръзка на трагедията със сестрите ни в Либия има съпругата на френския президент г-жа Сесилия Саркози:

Първата дама на Франция замина да освобождава сестрите ни в Либия

“Не сте сами” благодари на Сесилия Саркози

Сесилия Саркози се срещна с Муамар Кадафи

Сесилия Саркози: Българки, дръжте се!

Сесилия Саркози призова Кадафи да помилва сестрите

Сесилия Саркози работи за освобождаването на българските сестри в Либия

Ето защо мисля че тя е достойна да бъде личност на деня в България, днес! От мен и от българския народ, мога само да кажа:

Благодарим ви много г-жо Саркузи, че положихте усилия и спасихте българските медици!

Ето и самия блог на президента на Франция: http://sarkozyblog.free.fr/. За съжаление не намерих някакъв имейл на съпругата му.

Спам: Третият преход на Източна Европа

Усърдно и упорито получавам спам по пощата от името на един „юнак“, който ако носи вина за него, в скоро време ще бъде санкциониран. Спамът разказва какъв ад ще настъпи в страните от Източна Европа и това, че и България няма да бъде подмината от него. Застаряване на източноевропейската нация, демографски срив, болести, мизерия, безработица, комунизъм, инвазия на азиатци и африканци в Източна Европа – тези предсказания и предвиждания не са от днес. Тези неща вече сме ги чували от някои източници, те не са новост за някой от нас. Всичко това дали ще ни се случи зависи останалите в тези рискови страни, все още влкючая и аз.

Долу публикуваният текст ми прозвуча като реклама гласяща следното: вижте колкото и да го мислите изтока замира, елате на запад, но не в онзи запад в който занапред „ще имат по-малко от „полските водопроводчици“ или от младите източноевропейци, които в момента обслужват лондонските пъбове или поддържат оживлението на строителния сектор, защото трите най-вероятни източника за задоволяване на нарастващото търсене
 ще са разположени още по-нататък – в Турция, Централна Азия и Северна Африка, където раждаемостта все още е висока, а хората горят от желание да си намерят работа на Запад“– друга алтернатива нямате. Ето гои целият спам:

Демографският срив в Източна Европа и страните от бившия Съветски
> съюз ще
> превърне региона в един от най-застаряващите в света до 2025 г.

> Бившият съветски блок гради старческа демокрация
>
> Шигеу Кацу и Прадип Митра*, в. „Интернешънъл хералд трибюн“
>
> 28-те страни, появили се от бившия Източен блок – от Русия и
> Казахстан на
> изток до Албания, Черна гора и Чехия на запад, претърпяха историческа
> промяна след рухването на Берлинската стена и разпадането на
> Съветския съюз.
> Политическите промени, които разтърсиха Източна Европа в началото на
> 90-те
> години, доведоха до големи изменения в икономиката и бърз растеж в
> много
> части от региона.
> Днес друг преход променя Източна Европа и страните от бившия Съветски
> съюз –
> преход, който има също толкова голямо значение, колкото и дълбоките
> политически и икономически промени през последните 17 години.
> Този трети преход е
>
> бързото застаряване
>
> на 400-те милиона души, които живеят в бившите социалистически
> държави –
> тенденция, която ще превърне до 2025 г. региона в един от
> най-застаряващите
> в света. През следващите две десетилетия се предвижда населението на
> Източна
> Европа да намалее с 24 милиона души, като само Русия ще загуби 17
> милиона.
> До 2025 г. между една пета и една четвърт от населението на девет
> източноевропейски и бивши съветски страни – от Казахстан до Словакия,
> ще
> бъде на повече от 65 години. Броят на босненците над тази възраст ще
> бъде
> два пъти по-голям в сравнение с 2000 г. Средният словенец ще бъде на
> 47
> години, като населението на страната ще бъде едно от най-възрастните
> в
> света.
> Третият преход е единствен по рода си – никога в съвременната история
> държави, които все още са в процес на изграждане на институциите на
> зрялата
> пазарна икономика, не са се изправяли пред такова бързо застаряване.
> Например Грузия, която се очаква да загуби почти една пета от
> жителите си
> между 2000 и 2025 г., има доход на глава от населението като Руанда
> или
> Мозамбик.
> Припокриването на демографския преход с незавършения икономически
> преход
> предполага систематична промяна на социално-икономическата структура
> на тази
> група държави. Те преминават през риска от много бързо увеличаване на
> държавните разходи в момент, когато традиционно високите пенсионни
> задължения нарастват, а институционализираните им пенсионни системи
> изискват
> повече държавни ресурси. Тези общества са изправени и пред
> предизвикателството на растежа, като населението в трудоспособна
> възраст
> намалява, а застаряващото население потенциално спестява по-малко.
> Нов доклад на Световната банка предупреждава, че ако този преход не
> бъде
> направляван правилно, той представлява
>
> заплаха за икономическия успех на региона
>
> – нещо, което ще обезпокои политиците и на Изток, и на Запад.
> Добрата новина е, че повечето страни в Източна Европа имат време, за
> да се
> справят с нарастването на разходите, ако предприемат новаторски
> реформи. При
> пенсиите натискът на разноските може да бъде неутрализиран до голяма
> степен
> чрез промени в политиката, например чрез увеличаване на възрастта за
> пенсиониране, която по правило е много ниска в региона. Като бъде
> признато,
> че лечението в болници излиза доста по-скъпо в дългосрочен план,
> става
> възможно разходите да бъдат по-умерени – чрез инвестиране в
> подобряване на
> здравословното състояние на живеещото по-дълго население и чрез
> възприемане
> на политики в подкрепа на домашните болногледачи.
> Ако тези практични дългосрочни политики бъдат възприети днес, много
> страни
> все още са в състояние да поставят бюджетите си на солидна основа – в
> момент, когато предизвикателството на застаряването на населението се
> засилва. Всички тревоги за намаляващия брой работници могат да бъдат
> смекчени чрез предприемане на енергични мерки за повишаване на
> производителността – довършване на работата по преструктуриране на
> предприятията, въвеждане на гъвкави системи, които позволяват на
> работниците
> да се обучават през целия им живот, и насърчаване на базирания на
> иновациите
> растеж.
> Предизвикателствата пред реформаторите в бившия Източен блок са ясни,
> а
> необходимите реформи – добре известни. Въпросът е да бъдат приложени
> –
> единствената опасност се крие в самоуспокоението.
> Застаряването на населението в Източна Европа и бившето съветско
> пространство ще е важен въпрос и за политиците от западната част на
> континента. Със застаряването на населението и повишаването на
> жизнения
> стандарт в Източна Европа
>
> имигрантите ще се връщат
>
> и страни от ЕС като Великобритания, Франция и Германия ще имат
> по-малко от
> „полските водопроводчици“ или младите източноевропейци, които в
> момента
> обслужват лондонските пъбове или поддържат оживлението на строителния
> сектор
> в Дъблин и по този начин снабдяват западноевропейските икономики с
> работната
> ръка, от която така отчаяно се нуждаят. В бъдеще на държавите от
> Европейския
> съюз може да им се наложи да търсят младите си работници на различни
> от
> Източна Европа места.
> Трите най-вероятни източника за задоволяване на нарастващото търсене
> са
> разположени още по-нататък – в Турция, Централна Азия и Северна
> Африка,
> където раждаемостта все още е висока, а хората горят от желание да си
> намерят работа на Запад.
>
> _____________
> *Шигеу Кацу е вицепрезидент на Световната банка. Прадип Митра е
> главният
> икономист на банката за Европа и Централна Азия.

След прочетеното останах без дъх. Човека написал проучването, може да е прав, но трябва ли всички да изоставим родните си места, семействата, домовете си и да се изнесем в западното полукълбо в частност Америка от това, че нещата в този регион са толкова зле. Трябва ли да се обезверим и да изоставим гражданството си, националността и корените си и да гоним американската мечта, която вече разочарова почти целият свят. Вярно е, аз не съм толкова голям патриот и си признавам тук в този блог, че на няколко пъти съм си презнавал, че ме е срам от това че съм българин, заради проявите на някои нашенци и абсурдите, които преживяваме всеки ден, но защо трябва да стигаме до такива крайности.

„Единствената опасност се крие в самоуспокоението.“ – самоуспокоението, че Източна Европа ще живне и че ще се регенерира ли? – аз така го разбрах… Човек се самоуспокоява дори когато живее и на запад и когато придобива западно гражданство. Самоуспокоява се че някой пази света и се грижи за него, самоуспокоява се, че някой приема всякакви националности и е толерантен към тях, самоуспокоява се, че тези националности могат да живеят по братски в мир и любов, самоуспокоява се, че е велик народ и че е велика нация, самоуспокоява се, че бог може да благослови само неговата нация, самоуспокоява се че някой прави за народа си и за света „международно, справедливо правораздаване“…

Така че самоуспокояването не е опасност само в Източна Европа, то може навсякъде да съществува. Не се ли осъзнае какво всъщност го предизвиква, може да вкара човек в голяма заблуда, заблуда която предизвиква неща, които някога няма да могат да се върнат и поправят, колкото и да му се иска на човек…

Зверско убийство на турист у нас

Шокиращата новина която прочетох първо във вестниците, а след това видях в нета ме срази. „Наши граждани засенчиха славата на киселото мляко с престъпноста си“ това беше заглавие на друга статия, но много точно написано. Освен че в чужбина станахме известни с престъпността си, сега можем да станем известни и с посегателства на чужди граждани, завършващи със смърт. Изглежда, че ще имаме славата на рисковите държавите от средния изток в които не е препоръчително да се пътува. Тук у нас след този случай и други по малки свързани с престъпност към чужденци, може да се раздуха, че не е препоръчително да се почива или въобще да се посещава страната ни. В какво се превърнаха някои наши съграждани – в зверове. Дори факта, че някой е дошъл от далеч да почива у нас, като така налива пари в страната ни и най вече в курорта му не трогва въпросните престъпници да извършат зловещото деяние с риск да обтегнат взаимоотношенията ни с друга страна.

„Не пикай върху хляба си“ е реплика от един филм в който имаше подобна ситуация. Жители на туристически курорт в Атлантически океан трябваше да похитят богат турист за да му искат откуп, защото им трябваха пари. Тогава един от похитителите каза, че с местни могат да си правят каквото си искат, но с туристи да не се занимават, защото те им носят доходи и те ги хранят целогодишно – защо да пикаят така върху хляба си. Така и ние, чужденци пълнят курортите ни, а ние гледаме как да проявим лютия ни, див нрав вплетен здраво в нашенският ни манталитет. Вярно има и чужденци, които се държат зле в България и показват невъзпитанието си, но това е тема на друг пост, който може би скоро ще напиша – разбира се ако събера солидна база данни и впечатления.

В някои блогове видях снощи, че има публикувани линкове към шведското правителство, като в постовете се призоваваше българи да му пишат, относно инцидента и така цитирам: „България да има нужда от външен натиск, за да заработи правителството и държавната система по принцип в подобни ситуации“. Не знам дали такава идея е добра и въобще дали такова решение на проблема е правилно, но едно е ясно подобно престъпление в тази държава с чужд гражданин е недопустимо да се толерира, като се замазва и скатава случая.

Кадри на побоя заснети от мобилен телефон.

Къде е Ина?

Къде е сега тя? Някой виждал ли я е? Какво прави? Щастлива ли е?

Последното което знам за Ина Григорова е че е в САЩ. С Ина се запознах в музикалната телевизия ММ, където тя беше водещ преди 10 години. Приличаше ми на някогашната водеща на MTV Кимси (по долу на първата снимка), която беше с къса до бяло руса коса, палава, енергична и винаги свежа. Ина беше винаги мил и усмихнат човек, които навремето, вътрешно търсеше себе си и се бунтуваше срещу тесногръдите и ограничените хора.

С Ина се виждахме и на техно партита и се поздравявахме. Беше повечето пъти с различни хора около нея и нямахме възможност да си говорим, а знаех, че с нея приказката щеше да бъде приятна. Не беше надменна и надута, след като беше станала известно име като писател, текстописец и тв водеща. Нейните текстове ми допадаха, пишеше хубаво и точно. Отразяваше вътрешната си същност и действителността по начин, които те кара да си кажеш – копеле това са моите мисли, това са моите думи. Ина беше мъжко момиче и понякога мислеше по мъжки. Очите й винаги бяха усмихнати и се радваше често на малките неща. Потърсих я в гугъла и открих частиците от нея, оставили отпечатък в архивите на няколко интернет издания, които са я интервюирали и които са публикували стиховете и разказите й.

 

Ако на този свят е възможно да спим с някого без да му знаем името, то защо да не е възможно да обичаме някого, без да знаем размера му?, пита се Ина Григорова, докато със сладка болка си припомня платоничната любов.

************************************************************************

Ина Григорова: Изпадам в ярост, щом се замисля за политика Водещата на спрялото предаване „1002 нощи“ за своите „100 часа на денонощието“

 

************************************************************************

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДА СИ ПИСАТЕЛ ПРЕЗ ХХI ВЕК. ИНА ГРИГОРОВА: Скулптури от дъвка

*************************************************************************

ЛИЦЕ НАЗАЕМ
Ина Григорова кани на гости другото си Аз и открива, че май го обича повече, отколкото го мрази

*********************************************************************
Ина Григорова скочи. И вече не е същата. След като скочиш, единствената ти мисъл е – Господи, как ми се чука. Мокра съм. Няма ли някой да ме занесе – защото не можеш да ходиш – до храстите, да ме освободи от прангите на дрехите и да ми го вкара. Това обаче е десертът. Пътят дотам е стръмен. Може да се каже дори – отвесен.

*********************************************************************

Ина Григорова “100 те часа на денонощието”

*********************************************************************

Ина Григорова, поетеса и „Егоист“-ка: Бих играла в порно, ако ще направи света по-добър

 

 

p.s – Разочарован съм от wordpress исках да направя последните три линка разноцветни така, че да не бъдат обърквани за един и същ, но така и не ми позволи. Между другото wordpress не е чак толкова хубаво място за блогване – има някои основни недостатъци които ме дразнят. Прави и много бъгове.

Приказната Странджа

[rockyou id=77156760&w=579&h=434]

Странджанския регион – един приказен свят, в който господстват тишината и прелестта. Богатото културно – историческо наследство и невероятна природа създават прекрасни възможности за развитието на планински, екологичен и културен туризъм.

В Странджа се намира най-старата защитена територия в България – резервата Силкосия. Тук е единственото място в Европа, където расте зелениката – символът на планината. Срещат се още много защитени и редки животински и растителни видове. Този природен парк е на едно от първите места в Европа по биологично разнообразие.

На територията на резервата се намира и природен парк „Странджа“. Тук има невероятни живописни места, където можете да се наслаждавате на ползотворна почивка сред дебрите на прохладните планински гори като местността Чучуринката на река Велека. Хилядолетната човешка цивилизация е оставила тук множество оригинални културни паметници : долмени, тракийски светилища и жертвеници, надгробни могили и могилни некрополи, множество параклиси и свещени извори (аязми).

Блогъри от всички страни обединявайте се!

blog_or_not.jpg
След поредната срамна и позорна акция на полицията да привиква блогъри, които публикували в личните си интернет страници материали за протестите в подкрепа на Странджа, мога спокойно да кажа че ме е срам да живея в тази държава.

Полицията привиква блогъри заради протестите за Странджа

“Странджа”: Да мълча или не?
censored_poster05.jpg
Сега след войната срещу торент тракерите, тръгна нов поход – срещу блогърите. И докато първата война имаше за цел да няма пиратство, втората е срещу свободата на информацията, срещу мнението на обикновените граждани, търсещи истината. Абсурди в тази държава стават кой от кой по голям, кой от кой по смешен та направо тъжен. Млади хора да милеят за запазването на българската природа и да изразяват протеста си, които са в правото си на съвестни граждани, да биват преследвани и гонени – SOS авария, попаднахме в България както се пееше в една песен на група НЛО. Ето мнението на един интернет потребител с което съм съгласен:

„Акциите през март, промените в Наказателния Кодекс, криминализиращи порнографията, сега и тези преследвания на блогъри, а също и многобройните поръчкови статии като цитираната по-горе от 24 часа повече от явно показват опита да се обявят потребителите на Интернет за престъпници, да се настрои останалата част от обществото срещу тях и да се предприемат мерки за твърд държавен контрол върху мрежата.“

Комунизма се завръща, събудете се деца! Бях малко дете, когато се шушукаше да не се прави това и онова, да не се приказва така защото е подсъдно. Малко по малко управниците ни ни отнемат неща, които са забранявани по живково време. Ако интернета беше развит по времето на комунизма, то и той щеше да бъде забранен, защото комунизъм и интернет са две несъвместими неща. Сега като че ли колелото се завърта и отново разни чичковци и лелки размахват пръсти и ни се карат какво да не правим, се опитват да дирижират обстановката само и само да си прокарват интересите. Ето още един коментар 1 Юли, 2007 в 1:32 pm с когото ще се съглася.
censored-goat.jpg
http://www.bgpetition.com/strandja/

E – Factor – Илиана С. 18 (извънредно издание)

Важно! *Името на героинята е сменено, някои неща са променени за да има анонимност, не от уважение към действащите лица, ами от морална гледна точка!

Днес е петък 13. За някои този ден е фатален, на други този ден носи късмет, а за трети като мен – петък 13 си е ден като всички останали дни. Ето защо ние от третата група хора не му отдаваме чак такова значение. На този ден реших да ви разкажа една история за жена, психовампир. Преди известно време писах един пост свързан с психовампирите, като споменах че съм попадал на такива и повярвайте ми доста съм си патил от тях. За това сега искам да ви разкажа поредната история за жена в познатата на някои рубрика Е – Фактор. Рубриката е извънредна и ще ви представи един от най опасните образи, които съм срещал досега в моя живот. Такива хора – ако въобще са хора можем да срещнем навсякъде около нас. Важното е да намерим начин да се предпазим и да ги избегнем, защото са хитри и ловки и като нищо ще ни навредят преди да се усетим.

Единствения щит с който можем да се предпазваме е положителната мисъл и положителното чувство, вярата в доброто и по важното е да не падаме на тяхното ниво. Просто да ги игнорираме и толкоз. Господ има нека той да се оправя с тях. Ето и самата история, тя не е ужасяваща и страшно неприятна, а е по скоро тъжна. Тъжна езащото има такива образи, които не знаят какво е истинска любов и през целия си живот се хранят с интриги, манипулации, злоба, завист и егоизъм. Егото при тях е доста силно и непрестанно водени от него, те затъват в блатото на негативизма и не прогресират към по високо духовно ниво.

Марияна жена на 40 и нещо години и е една от тях – психовампирите. Тя беше ниска с нормално по скоро слабо телосложение, черна коса, тъмни очи и блед тен на кожата. На пръв поглед ще си кажете жена като всички останали. Нещото което ще ви направи впечатление е че е с младежко лице нехарактерно за възрастта й – опъната кожа без видими бръчки. Можете в първият момент да я вземете за 28, 29 годишна. Хората винаги са й давали по малко години от колкото е. Интересите на Мариана са свързани с журналистиката, PR, културата и изкуствата, така и тя самата се цели да работи точно в тези области. С нея се запознахме в една медия през далечната 1998. Там тя заемаше невисока длъжност. Въобще не подозирах нейното съществуване докато един човек (в когото тя беше влюбена и в когото може би все още е) нейн колега ме запозна и оттам ме въвлече в объркани и странни, неподозирани случаи, неприятни ситуации и обрати.

Мариана не беше родом от София, тя идваше от малко китно градче в югозападна България и беше разведена с малко дете. В младостта си тя е тренирала художествена гимнастика и много обичаше да следи събития свързани с тази дисциплина, както да чете литература и да гледа записи от телевизиите. Тя беше много хитра и умна, умът и режеше като бръснач, излъчването й беше привидно миличко, усмихваше се често и понякога не на място, а гласчето й направо „гукаше“.

Човек, който за първи път я вижда можеше да каже че е най прекрасния човек на света. С това си ангелско поведение и разтапящо излъчване, само на пръв поглед, Мариана заблуждаваше бъдещите си потенциални жертви (които повечето бяха наивни) и ги примамваше точно като онези красиви месоядни растения върху които щом кацне насекомо цветовете им се затварят и без бой и битка биват изяждани насекомите живи. Много се чудех защо голяма част от колегите й и останалите хора не я харесват и дори след време като я виждаха я подминаваха, защо не искаха да я виждат и да знаят за нея. Мислех си че те са злобни и че й завиждат най вече заради интелекта и качествата й, защото Марияна не беше първа красавица, но отговора за това, защо повечето хора не я обичат и я смятат за неприятна дойде години по късно, когато вече и аз бях потърпевш от нейните коварни набези.

В началото възприемах Мариана добре, като добър весел и интересен човек. Доверявах й се и контактувах непринудено с нея, докато един ден малко по малко започна да се бърка в личния ми живот и да плете интриги зад гърба ми. Обикновено манипулираше хората, като използваше хитростта си и лични неща които знаеше за тях. Чувствах че зад привидната й ангелска същност се крие хищна лисица и че не е такава за каквато се представя и така започнах първосигнално да се дразня от нея. Имаше хора които ги беше омаяла и я слушаха във всяко едно отношение, като я смятаха за добър човек. Тези хора я защитаваха, но по късно си патиха от нея и сега сигурно съжаляват че са били част от нейната свита. Разбира се факта че й показвам че се се дразня от нея и че й напомням че постъпва неправилно не доведе до решение от нейна страна, като човек прехвърлил 30 години да се изясним и да си оправим отношенията на подобаващо ниво, ами взе да използва всяка една моя приказка или действие срещу мен в работата. Имах период в който като видя после през целият ден не ми вървеше.

Най грозната случка беше, когато на именният ми ден излъга че я боли кракът и надума колегите с които излизахме да не празнуват с мен личният ми празника. Всеки един от тях си измисли причина и отказа да отидемв заведение и да се почерпим. Естествено тук имаше пръст Марияна в цялата тази работа, нямаше и капчица съмнение, човек може да го усети начина по които отказват по много показатели – езика на тялото, очите, начина по които се казват думите и т.н.т. Тръгнах си бесен към вкъщи, като целият се тресях от нерви. Слънчевият сплит в корема ми беше станал на топка, главата ме болеше, ревеше ми се. Изведнъж усетих някаква приятна топлина да ме облива и започнах да виждам леко светещо облаче да преминава през мен. Успокоих се на мига и се почувствах много добре. Ядът ми мина и спрях да проклинам и мразя хората, които ми развалиха вечерта. На следващия ден тези хора ги нямаше, но аз се държах с всички колеги добре и настроението ми беше също добре, въпреки че чувствах малко тъга.

След доста подобни неприятни случки реших да се махна от работното ми място, защото причината за голяма част от конфликтите между колегите се дължаха на Мариана и работата на такова място ставаше кошмарна. Махнах се и си намерих нова среда, приятели и работа. Чувствах се по щастлив и може да се каже че тогава беше един от щастливите ми периоди, опитах се да забравя тази неприятна жена и хората заставащи зад нея.

Мина година и един юнски ден срещнах колегата, в когото тя беше влюбена и които й се водеше „приятел“, но не в сексуален смисъл. Говорихме с него за това какво се е случило през изминалата година в медията и какво ново напоследък се случва с него. Въпросният човек каза, че се бил махнал също от медията и споделяше че се опитва да се отърве от Марияна, защото не беше влюбен в нея, пък искал да си намери нов път в живота. Казваше колко неприятно му е да му се натиска и че нейната ревност силно се била проявявала, когато бил започнел да има връзка с друго момиче. Марияна обиждаше и злобееше срещу всяка жена с която беше колегата и дори пред мен изказваше злобните си излияния с грозни думички, отнасящи се за момичетата с които е ходил възлюбеният й. Ставаше ми неприятно при подобен тип разговори и тогава се питах тази жена не вижда ли че човека в когото се е впримчила, харесва друг тип жени, че от самото начало тя не го привлича. Защо той се е превърнал във фикс идея за нея и докога ще продължи този ад.

Така след година прекъсване и след виждането ми с потърпевшия от нея колега реших да дам втори шанс на приятелството ми с него и Марияна. Излизахме заедно, ходех им на гости, говорехме си общи неща. Марияна много обичаше да критикува колегата – защо така се държал, с кого е излизал, какво е правил, какво не е направил, какво е трябвало да направи и т.н.т. Виждаше се ясно че искаше да го манипулира изцяло. Когато той се отдръпваше от нейните пипала и изчезваше за период от време, тя го хулеше и говореше колко бил несериозен човек, че е бил неуравновесен и се водел по чужди акъли, че много компромиси е правила за него и това какъв голям неблагодарник е. Ревността от това с коя може да е сега той я караше да се чувства неспокойна и несигурна и от това злобееше вътрешно, като се стараеше външно да не го показва. Говорех и с добро да се успокои, опитвах се да я развличам и забавлявам, водех я на разходки и на партита, до някъде се съгласявах с нея, но забелязвах и че не е права в много отношения. Човека в които беше влюбена се опитваше да си има личен живот, а тя си вреше пипалата навсякъде и се опитваше да му го отнеме.

Така или иначе драмата, сапунената история с тях двамата продължаваше болезнено. Мото от което тя се ръководеше беше – „аз го обичам, трябва и той да ме обикне“. Усещах някаква неприязън от нейна страна към мен и предполагах че си мислеше че аз му говоря неща против нея, че отварям му очите за много неща и така го настройвам срещу нея, а това въобще не беше вярно, ние нямахме никакъв контакт с него докато той се покриваше. Мислите ли че интелигентен човек сам да не може да си отвори очите за някои неща в случая колегата за Мариана. Дори години след това тя ми призна, че е мислела през цялото време че причината да напусне медията нейният човек и да започне да страни от нея съм бил аз и че аз съм му казал да се отърве от Мариана – това нещо е плод на болен от ревност мозък, една ужасяваща мнителност, която през цялото време е измъчвала душата й и не й е давала покой.

През този период от време, когато се е махнал от медията, аз не поддържах никакъв контакт с тях двамата пък и не са ме интересували въобще, още по малко пък да съветвам някого да напуска нещо си или някой си. Аз много пъти съм ги оставял да си изясняват отношенията, бил съм тактичен с тях, и въпреки това те не са го оценявали а не са и пропускали удобен случай да ме замесват с техните си проблеми и разправии.

Измина се една година и Марияна ме покани да работя при нея. Отидох и веднага се сработих с колегите. Стараех се да правя това, което се изискваше от мен, обучавах се и с другите си помагахме взаимно. Забелязвах че отношението на шефката на отдела е студено, а Марияна ме успокояваше първо че така ми се сторило, втората й версия бе че шефката си има лични проблеми и също така е предубедена към новите хора във офиса. Третата версия на Мариана беше че студеното отношение на главната към мен било заради нея , заради това че с началничката имали търкания, заради начина им на работа, който бил различен и заради женска завист. Приемах и трите версии и се чудех коя е вярната. Имаше период когато се усещаше напрежение в офиса и Марияна един ден, след работа ме покани на кафе и ми каза да напусна фирмата, защото шефката щяла да ми върти занапред мръсни номера и все така щяла да има лошо отношение към мен заради нея. Това беше като студен душ за мен, така изведнъж да зарежа работата и да напусна внезапно. Това ми се стори съмнителен даден не на място „приятелски“ съвет, беше някакво неразумно и прибързано решение. Така или иначе след толкова настоятелно увещаване да напусна по мое желание, аз послушах Марияна и се махнах.

Много хора ми казаха че не е трябвало да напускам прибързано и че е трябвало да си изясним отношенията директно с началничката. Казаха ми също така да не вярвам на Мариана, но аз с мисълта че сме си изяснили много неща и сме си простили за грешките от миналото, един вид мислех, че сме превъзмогнали проблемите между нас, изгладили сме противоречията не ми е минавало през ума че тя може пак да ми върти мръсни номерца. Дадох втори шанс в приятелските ни взаимоотношения не допусках че може да таи в душата си злобата от едно време. В фирмата нито съм говорел лошо за нея, нито е имало спречкване между нас, нито съм бъркал в стари рани, държах се добре с всички и изведнъж тя да ми каже да напускам.

След тази странна и неприятна за мен случка, отново се усъмних в приятелските намерения и приятелските чувства на Мариана към мен. Нещата изглеждаха точно така като в приказката „старата песен на нов глас“, претърпях сериозна морална загуба. Болеше ме от факта, че имах възможност да се развивам и да си създам контакти, а това нелепо напускане ми разби мечтите и плановете за професионална реализация. Чувствах как Мариана вътрешно триумфираше и се радваше, че така е станало. Успокояваше ме, че шефката започнала да тормози новият човек, които са наели на моето място и че ситуацията в фирмата била още по напечена и тежка. Аз разбира се на тези думи не повярвах. Превъзмогнах факта че тази жена ме мрази вътрешно за нещо и че пак се опитва да ме манипулира, усетих отново, че намеренията й не са приятелски.

Отново вътрешно простих на Мариана за стореното и отново й дадох трети шанс. Това отново беше голяма грешка от моя страна, защото колкото й пъти да се изясняваме и да си говорим за хубави, духовни и извисени неща, колкото пъти да й показвах добронамереност, искреност и чисти приятелски чувства, тя още повече ми се качваше на главата. Много обичаше да злорадства вътрешно, когато нещо лошо ми беше случило, а най много злорадстваше, когато тя имаше пръст в това. Веднъж й споделих сериозен и тежък емоционален проблем и очаквах подкрепа и съдействие от нейна страна, а тя точно това и чакаше – направи проблема ми двойно по голям и ме унижи по особено жесток начин.

Не мога да проумея какъв човек е това, непрекъснато да прави интриги, да злобее и да живее от нещастията хората, които са около нея. Тя заради това няма приятели, имала една приятелка, но не се знае колко и на нея е приятелка. Манипулирането й е станало неразделна част от живота, непрекъснато се храни с болката и мъката на хората, които са в някакви взаимоотношения с нея. Опитах се да намеря някаква добра искрица в Мариана, понеже вярвам че във всеки човек има нещо добро, но уви – започваме ново начало, преминаваме през различни етапи и някъде по трасето стигаме пак там където сме приключили преди. Фалшивата маска на добронамерен човек за каквато се представя вече не работи за някои хора и тя това го усеща. При Мариана всичко е фалш и повечето хора, които са се отдръпвали от нея са го усещали – фалшивият смях, фалшивата усмивка, фалшивото отношение и фалшивото изразяване. Не мога да си представя човек да живее с този фалш през целия си живот и да не иска да се промени към по добро, да няма нито един истински приятел до себе си….

Ето защо написах пост за психовампирите. Нейният профил изглежда така, кръстоска между порода 3 и порода 5:

„Порода 3:
Тази порода е изключително опасна. Защото много водачи и учители спадат към нея. Тези хора стоят в основата на чувството за малоценност у мнозина. Тяхното оръжие е знанието, и тиранията. Методът по който действат е да съблазнят и спечелят уважението или обичта на жертвите си, а после да започната да ги угнетяват с изисквания, критики, лошо отношение и отхвърляне. Тези индивиди не зачитат нищо от индивидуалността на жертвите си, докато истинският учител насърчава точно нея. Те най-често доказват авторитета си и правотата си чрез общоприети норми, въз основа на които жертвите им (учениците им) изглеждат глупави и лоши. Тези хора могат така да ви смачкат, че да намразите сами се си. Много се пазете от тях.

Порода 5:
Съветниците. Това една изключително вредна порода. Най страшно е обаче ако този вампир ви е близък приятел или родител. Той на вас може да не ви направи пряко нищо, но може да ви подтикне много успешно да превърнете част от живота си в хаос. Разгръща се напълно когато имате проблеми! Тогава вие отивате при него или нея за съвет и ли подкрепа. Вампирът винаги застава на ваша страна, и ви съветва да си отстоявате позициите, той никога няма да ви каже ако сами си правите капан, той ще ви помогне да го направите по-бързо и после ще ви бутне в него. След което ще изчезне от проблема, като ви остави с последствията, които сте си докарали с негова помощ и подкрепа. Стремежът на този вампир е да ви съблазни, да ви спечели за приятел, но начинът по който го прави е грозен и ще ви навреди, защото когато човек е зле или разстроен, става податлив на внушения, а тази порода прави именно това внушава ви, и така ви обърква. Конкретен образ на тази порода са много свекърви и тъщи, които застават зад детето си винаги, и така разрушават иначе добри семейства.“

Като за финал ще кажа, че не мразя Мариана, съжалявам е че не води нищо градивно и положително след себе си. Руши приятелства, руши познанства, руши партньорства, но в същото време руши и собственото си щастие, защото щастието на един човек е обвързано силно с щастието на близките хора около него . И няма по хубаво изживяване от искреното и споделеното приятелско щастие.

Най-хубавият ден

Най-хубавият ден – днешния.
Най-голямата спънка – страхът.
Най-лесното нещо – да се заблудиш.
Най-голямата грешка – да паднеш духом.
Коренът на всички злини – егоизмът.
Най-хубавото развлечение – работата.
Най-лошото поражение – отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулиращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта .

Майка Тереза


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юли 2007
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1 478 735 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d блогъра харесват това: