Трамваи – катафалки

Вчера ми се случи много неприятна случка, слава богу без лоши последствия. Бях тръгнал за центъра по важна работа и за разнообразие предпочетох да пътувам с трамвай, вместо с обичайното метро. Първото нещо  на което се издразних е че трамваят е с променен маршрут заради ремонт – заобикаляше няколко квартали за да отиде до самия център, но имайки предвид това аз изчислих, че кой знае колко няма да закъснея. Защо се питах докато пътувах по това време на годината се правят ремонти, нали ги правеха през месец август, когато е отпускарския месец и е замрял живота в София. Спомням си че повечето от ремонтите се правеха през уикендите, за да могат гражданите да пътуват спокойно през делничните дни. Но в крайна сметка живеем в държавата на абсурдите, където всичко е възможно и такива факти не би трябвало да ме учудват.

Трамвая се носеше тежко в следобедната жега, когато изведнъж се разнесе страшен тътен в задната му част където бях аз. Хората се уплашиха и някои от тях наскачаха от седалките, сякаш ток ги беше ударил. След тътена, докато се движеше трамвая се чуваше ужасно тропане и друсане и чак след минута, две ватманката се усети и спря возилото, като започна да разпитва пътниците какво е станало и дали нещо не е паднало…След това отвори вратите и ужасените пътници слязоха от превозното средство, а една малка част в която бях и аз останахме с надеждата да оправят мръсната щайга наречена трамвай. Така и не го оправиха и се наложи да слязат всички пътници. Докато бяхме вътре, когато се чуваше тропането и се усещаше друсането, най много се забавляваха групичка деца, които се смееха и си говореха:

– трамвая спука гума ха ха ха. напрао ще излезе от релсит а..
– аре да слизаме бе, тая бракма ще експлоадира….

– бе, я нема да слизам, вижте колко интересно и забавно стана, я стойте може да има още екшън….

Ватманката оглеждаше задницата на трамвая и каза: бе я слизайте че ако продължа да ви возя по линията, може да се разпадне. Една жена каза: еби му майката на какво се возим, да ни е страх дали ще оцелеем в тия разбрицани катафалки – това са потенциални убийци…

Слязохме аз и останалите пътници на близката спирка и гледахме как трамвая тръгва тропайки и спира, тръгва и спира – горките ватмани не могат да установят причината за неизправността на возилото си. Ядосах се много, първо спря на място от където никакъв транспорт не може да ме закара до центъра и второ този трамвай ще задръсти останалите които ще дойдат зад него – вече един беше спрял зад него. С още по зловещо тракане подкараха возилото и така изчистиха релсите за идващите след него други. Качих се на друг трамвай по същия заобиколен маршрут и преди да стигнем бул. Ал. Стамболийски зачакахме зверски в едно задръстване. Огледах се за останали пътници от предишния злополучен трамвай за да мога да застана до тях, че ако контрольор се качи да му кажем да не ни закача заради инцидента с предходния и за моя изненада оглеждайки се не открих познати лица. Проклетите хора къде се бяха разпръснали, нали това бе единствената линия до центъра, останалата водеше към кв. Илиенци. Докато возилото се помръдваше малко по малко в задръстването, нервите ми се опънаха и си мислех – само контрольор да се качи, ще го направя на две стотинки, не стига че пускат разнебитени, разпадащи се превозни средства, ами и билети ще ми искат, какви са тия ремонти, какво е това чудо… В делнични, натоварени дни да сменяват маршрутите, на всичкото отгоре ще закъснея страшно много…

Най накрая трамвая тръгна, скърцайки на всеки завой и си викам сега и тоя, ако ще започва да трещи и да друса направо да скачам и да търся такси – то бива бива, ама такава немарливост от страна на Софийски градски транспорт е недопустима. Увеличиха най нагло билета от 50 на 70 стотинки, а не предложиха никакво удобство и комфорт на жалкия пътник, които рискува живота си в тези амортизирани катафалки – както ги нарече жената от трамвая. Преди време имаше инцидент в тролейбус, където се беше появила волтова дъга и беше ударила с ток няколко човека, на една жена й беше стопила пломбите – смешно, смешно та чак тъжно…

Спомням си още една подобна случка. Беше преди 5-6 години през зимата. Една вечер хора чакаха последния трамвай, които закъсняваше и не се знаеше дали ще има последен. Най накрая се дотресе разнебитената щайга и пътниците с задоволство се качиха, едни с успокоението, че няма да се ръсят за такси, други с успокоението, че няма да пътуват пеша. По време на пътуването отзад започна да дими леко и пътниците се питаха какво става, отвреме на време викаха на ватманката че нещо гори, но тя не обръщаше внимание много, много на думите им. Оговаряше им че това щяло да спре след известно време. По едно време започна да пуши малко по силно и една жена се развика, че ще се запалят да се спира возилото. Ватманката каза че няма нищо против ще спре возилото и ще обърне за гараж, ама как ще се приберат пътниците в това положение. Щом чуха това пътниците започнаха да се карат на същата жена, която правеше забележки за дима и викаха че са съгласни да им пуши, но само и само трамвая да ги закара до спирките им, защото не им се прибира в този кучи студ пеша. Трамвая продължи пушейки и направи последния си курс, като по живо и по здраво хората оцеляха от поредната техническа неизправност в колите на СКГТ – София ЕООД.

Каква е извода от цялата ситуация – хора не пътувайте с надземния градски транспорт, ако имате възможност пътувайте само с метро! Стискайте палци за скорошно пускане на новите метростанции и за направата на втора линия, защото пътуването в разнебитени, обществени, превозни средства носи риск за вашето физическо и психическо здраве…

Advertisements

0 Responses to “Трамваи – катафалки”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юли 2007
П В С Ч П С Н
« Юни   Авг »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,324,181 hits

Flickr Photos

Ephemeral Lights II.

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: