E – Factor – Илиана С. 18 (извънредно издание)

Важно! *Името на героинята е сменено, някои неща са променени за да има анонимност, не от уважение към действащите лица, ами от морална гледна точка!

Днес е петък 13. За някои този ден е фатален, на други този ден носи късмет, а за трети като мен – петък 13 си е ден като всички останали дни. Ето защо ние от третата група хора не му отдаваме чак такова значение. На този ден реших да ви разкажа една история за жена, психовампир. Преди известно време писах един пост свързан с психовампирите, като споменах че съм попадал на такива и повярвайте ми доста съм си патил от тях. За това сега искам да ви разкажа поредната история за жена в познатата на някои рубрика Е – Фактор. Рубриката е извънредна и ще ви представи един от най опасните образи, които съм срещал досега в моя живот. Такива хора – ако въобще са хора можем да срещнем навсякъде около нас. Важното е да намерим начин да се предпазим и да ги избегнем, защото са хитри и ловки и като нищо ще ни навредят преди да се усетим.

Единствения щит с който можем да се предпазваме е положителната мисъл и положителното чувство, вярата в доброто и по важното е да не падаме на тяхното ниво. Просто да ги игнорираме и толкоз. Господ има нека той да се оправя с тях. Ето и самата история, тя не е ужасяваща и страшно неприятна, а е по скоро тъжна. Тъжна езащото има такива образи, които не знаят какво е истинска любов и през целия си живот се хранят с интриги, манипулации, злоба, завист и егоизъм. Егото при тях е доста силно и непрестанно водени от него, те затъват в блатото на негативизма и не прогресират към по високо духовно ниво.

Марияна жена на 40 и нещо години и е една от тях – психовампирите. Тя беше ниска с нормално по скоро слабо телосложение, черна коса, тъмни очи и блед тен на кожата. На пръв поглед ще си кажете жена като всички останали. Нещото което ще ви направи впечатление е че е с младежко лице нехарактерно за възрастта й – опъната кожа без видими бръчки. Можете в първият момент да я вземете за 28, 29 годишна. Хората винаги са й давали по малко години от колкото е. Интересите на Мариана са свързани с журналистиката, PR, културата и изкуствата, така и тя самата се цели да работи точно в тези области. С нея се запознахме в една медия през далечната 1998. Там тя заемаше невисока длъжност. Въобще не подозирах нейното съществуване докато един човек (в когото тя беше влюбена и в когото може би все още е) нейн колега ме запозна и оттам ме въвлече в объркани и странни, неподозирани случаи, неприятни ситуации и обрати.

Мариана не беше родом от София, тя идваше от малко китно градче в югозападна България и беше разведена с малко дете. В младостта си тя е тренирала художествена гимнастика и много обичаше да следи събития свързани с тази дисциплина, както да чете литература и да гледа записи от телевизиите. Тя беше много хитра и умна, умът и режеше като бръснач, излъчването й беше привидно миличко, усмихваше се често и понякога не на място, а гласчето й направо „гукаше“.

Човек, който за първи път я вижда можеше да каже че е най прекрасния човек на света. С това си ангелско поведение и разтапящо излъчване, само на пръв поглед, Мариана заблуждаваше бъдещите си потенциални жертви (които повечето бяха наивни) и ги примамваше точно като онези красиви месоядни растения върху които щом кацне насекомо цветовете им се затварят и без бой и битка биват изяждани насекомите живи. Много се чудех защо голяма част от колегите й и останалите хора не я харесват и дори след време като я виждаха я подминаваха, защо не искаха да я виждат и да знаят за нея. Мислех си че те са злобни и че й завиждат най вече заради интелекта и качествата й, защото Марияна не беше първа красавица, но отговора за това, защо повечето хора не я обичат и я смятат за неприятна дойде години по късно, когато вече и аз бях потърпевш от нейните коварни набези.

В началото възприемах Мариана добре, като добър весел и интересен човек. Доверявах й се и контактувах непринудено с нея, докато един ден малко по малко започна да се бърка в личния ми живот и да плете интриги зад гърба ми. Обикновено манипулираше хората, като използваше хитростта си и лични неща които знаеше за тях. Чувствах че зад привидната й ангелска същност се крие хищна лисица и че не е такава за каквато се представя и така започнах първосигнално да се дразня от нея. Имаше хора които ги беше омаяла и я слушаха във всяко едно отношение, като я смятаха за добър човек. Тези хора я защитаваха, но по късно си патиха от нея и сега сигурно съжаляват че са били част от нейната свита. Разбира се факта че й показвам че се се дразня от нея и че й напомням че постъпва неправилно не доведе до решение от нейна страна, като човек прехвърлил 30 години да се изясним и да си оправим отношенията на подобаващо ниво, ами взе да използва всяка една моя приказка или действие срещу мен в работата. Имах период в който като видя после през целият ден не ми вървеше.

Най грозната случка беше, когато на именният ми ден излъга че я боли кракът и надума колегите с които излизахме да не празнуват с мен личният ми празника. Всеки един от тях си измисли причина и отказа да отидемв заведение и да се почерпим. Естествено тук имаше пръст Марияна в цялата тази работа, нямаше и капчица съмнение, човек може да го усети начина по които отказват по много показатели – езика на тялото, очите, начина по които се казват думите и т.н.т. Тръгнах си бесен към вкъщи, като целият се тресях от нерви. Слънчевият сплит в корема ми беше станал на топка, главата ме болеше, ревеше ми се. Изведнъж усетих някаква приятна топлина да ме облива и започнах да виждам леко светещо облаче да преминава през мен. Успокоих се на мига и се почувствах много добре. Ядът ми мина и спрях да проклинам и мразя хората, които ми развалиха вечерта. На следващия ден тези хора ги нямаше, но аз се държах с всички колеги добре и настроението ми беше също добре, въпреки че чувствах малко тъга.

След доста подобни неприятни случки реших да се махна от работното ми място, защото причината за голяма част от конфликтите между колегите се дължаха на Мариана и работата на такова място ставаше кошмарна. Махнах се и си намерих нова среда, приятели и работа. Чувствах се по щастлив и може да се каже че тогава беше един от щастливите ми периоди, опитах се да забравя тази неприятна жена и хората заставащи зад нея.

Мина година и един юнски ден срещнах колегата, в когото тя беше влюбена и които й се водеше „приятел“, но не в сексуален смисъл. Говорихме с него за това какво се е случило през изминалата година в медията и какво ново напоследък се случва с него. Въпросният човек каза, че се бил махнал също от медията и споделяше че се опитва да се отърве от Марияна, защото не беше влюбен в нея, пък искал да си намери нов път в живота. Казваше колко неприятно му е да му се натиска и че нейната ревност силно се била проявявала, когато бил започнел да има връзка с друго момиче. Марияна обиждаше и злобееше срещу всяка жена с която беше колегата и дори пред мен изказваше злобните си излияния с грозни думички, отнасящи се за момичетата с които е ходил възлюбеният й. Ставаше ми неприятно при подобен тип разговори и тогава се питах тази жена не вижда ли че човека в когото се е впримчила, харесва друг тип жени, че от самото начало тя не го привлича. Защо той се е превърнал във фикс идея за нея и докога ще продължи този ад.

Така след година прекъсване и след виждането ми с потърпевшия от нея колега реших да дам втори шанс на приятелството ми с него и Марияна. Излизахме заедно, ходех им на гости, говорехме си общи неща. Марияна много обичаше да критикува колегата – защо така се държал, с кого е излизал, какво е правил, какво не е направил, какво е трябвало да направи и т.н.т. Виждаше се ясно че искаше да го манипулира изцяло. Когато той се отдръпваше от нейните пипала и изчезваше за период от време, тя го хулеше и говореше колко бил несериозен човек, че е бил неуравновесен и се водел по чужди акъли, че много компромиси е правила за него и това какъв голям неблагодарник е. Ревността от това с коя може да е сега той я караше да се чувства неспокойна и несигурна и от това злобееше вътрешно, като се стараеше външно да не го показва. Говорех и с добро да се успокои, опитвах се да я развличам и забавлявам, водех я на разходки и на партита, до някъде се съгласявах с нея, но забелязвах и че не е права в много отношения. Човека в които беше влюбена се опитваше да си има личен живот, а тя си вреше пипалата навсякъде и се опитваше да му го отнеме.

Така или иначе драмата, сапунената история с тях двамата продължаваше болезнено. Мото от което тя се ръководеше беше – „аз го обичам, трябва и той да ме обикне“. Усещах някаква неприязън от нейна страна към мен и предполагах че си мислеше че аз му говоря неща против нея, че отварям му очите за много неща и така го настройвам срещу нея, а това въобще не беше вярно, ние нямахме никакъв контакт с него докато той се покриваше. Мислите ли че интелигентен човек сам да не може да си отвори очите за някои неща в случая колегата за Мариана. Дори години след това тя ми призна, че е мислела през цялото време че причината да напусне медията нейният човек и да започне да страни от нея съм бил аз и че аз съм му казал да се отърве от Мариана – това нещо е плод на болен от ревност мозък, една ужасяваща мнителност, която през цялото време е измъчвала душата й и не й е давала покой.

През този период от време, когато се е махнал от медията, аз не поддържах никакъв контакт с тях двамата пък и не са ме интересували въобще, още по малко пък да съветвам някого да напуска нещо си или някой си. Аз много пъти съм ги оставял да си изясняват отношенията, бил съм тактичен с тях, и въпреки това те не са го оценявали а не са и пропускали удобен случай да ме замесват с техните си проблеми и разправии.

Измина се една година и Марияна ме покани да работя при нея. Отидох и веднага се сработих с колегите. Стараех се да правя това, което се изискваше от мен, обучавах се и с другите си помагахме взаимно. Забелязвах че отношението на шефката на отдела е студено, а Марияна ме успокояваше първо че така ми се сторило, втората й версия бе че шефката си има лични проблеми и също така е предубедена към новите хора във офиса. Третата версия на Мариана беше че студеното отношение на главната към мен било заради нея , заради това че с началничката имали търкания, заради начина им на работа, който бил различен и заради женска завист. Приемах и трите версии и се чудех коя е вярната. Имаше период когато се усещаше напрежение в офиса и Марияна един ден, след работа ме покани на кафе и ми каза да напусна фирмата, защото шефката щяла да ми върти занапред мръсни номера и все така щяла да има лошо отношение към мен заради нея. Това беше като студен душ за мен, така изведнъж да зарежа работата и да напусна внезапно. Това ми се стори съмнителен даден не на място „приятелски“ съвет, беше някакво неразумно и прибързано решение. Така или иначе след толкова настоятелно увещаване да напусна по мое желание, аз послушах Марияна и се махнах.

Много хора ми казаха че не е трябвало да напускам прибързано и че е трябвало да си изясним отношенията директно с началничката. Казаха ми също така да не вярвам на Мариана, но аз с мисълта че сме си изяснили много неща и сме си простили за грешките от миналото, един вид мислех, че сме превъзмогнали проблемите между нас, изгладили сме противоречията не ми е минавало през ума че тя може пак да ми върти мръсни номерца. Дадох втори шанс в приятелските ни взаимоотношения не допусках че може да таи в душата си злобата от едно време. В фирмата нито съм говорел лошо за нея, нито е имало спречкване между нас, нито съм бъркал в стари рани, държах се добре с всички и изведнъж тя да ми каже да напускам.

След тази странна и неприятна за мен случка, отново се усъмних в приятелските намерения и приятелските чувства на Мариана към мен. Нещата изглеждаха точно така като в приказката „старата песен на нов глас“, претърпях сериозна морална загуба. Болеше ме от факта, че имах възможност да се развивам и да си създам контакти, а това нелепо напускане ми разби мечтите и плановете за професионална реализация. Чувствах как Мариана вътрешно триумфираше и се радваше, че така е станало. Успокояваше ме, че шефката започнала да тормози новият човек, които са наели на моето място и че ситуацията в фирмата била още по напечена и тежка. Аз разбира се на тези думи не повярвах. Превъзмогнах факта че тази жена ме мрази вътрешно за нещо и че пак се опитва да ме манипулира, усетих отново, че намеренията й не са приятелски.

Отново вътрешно простих на Мариана за стореното и отново й дадох трети шанс. Това отново беше голяма грешка от моя страна, защото колкото й пъти да се изясняваме и да си говорим за хубави, духовни и извисени неща, колкото пъти да й показвах добронамереност, искреност и чисти приятелски чувства, тя още повече ми се качваше на главата. Много обичаше да злорадства вътрешно, когато нещо лошо ми беше случило, а най много злорадстваше, когато тя имаше пръст в това. Веднъж й споделих сериозен и тежък емоционален проблем и очаквах подкрепа и съдействие от нейна страна, а тя точно това и чакаше – направи проблема ми двойно по голям и ме унижи по особено жесток начин.

Не мога да проумея какъв човек е това, непрекъснато да прави интриги, да злобее и да живее от нещастията хората, които са около нея. Тя заради това няма приятели, имала една приятелка, но не се знае колко и на нея е приятелка. Манипулирането й е станало неразделна част от живота, непрекъснато се храни с болката и мъката на хората, които са в някакви взаимоотношения с нея. Опитах се да намеря някаква добра искрица в Мариана, понеже вярвам че във всеки човек има нещо добро, но уви – започваме ново начало, преминаваме през различни етапи и някъде по трасето стигаме пак там където сме приключили преди. Фалшивата маска на добронамерен човек за каквато се представя вече не работи за някои хора и тя това го усеща. При Мариана всичко е фалш и повечето хора, които са се отдръпвали от нея са го усещали – фалшивият смях, фалшивата усмивка, фалшивото отношение и фалшивото изразяване. Не мога да си представя човек да живее с този фалш през целия си живот и да не иска да се промени към по добро, да няма нито един истински приятел до себе си….

Ето защо написах пост за психовампирите. Нейният профил изглежда така, кръстоска между порода 3 и порода 5:

„Порода 3:
Тази порода е изключително опасна. Защото много водачи и учители спадат към нея. Тези хора стоят в основата на чувството за малоценност у мнозина. Тяхното оръжие е знанието, и тиранията. Методът по който действат е да съблазнят и спечелят уважението или обичта на жертвите си, а после да започната да ги угнетяват с изисквания, критики, лошо отношение и отхвърляне. Тези индивиди не зачитат нищо от индивидуалността на жертвите си, докато истинският учител насърчава точно нея. Те най-често доказват авторитета си и правотата си чрез общоприети норми, въз основа на които жертвите им (учениците им) изглеждат глупави и лоши. Тези хора могат така да ви смачкат, че да намразите сами се си. Много се пазете от тях.

Порода 5:
Съветниците. Това една изключително вредна порода. Най страшно е обаче ако този вампир ви е близък приятел или родител. Той на вас може да не ви направи пряко нищо, но може да ви подтикне много успешно да превърнете част от живота си в хаос. Разгръща се напълно когато имате проблеми! Тогава вие отивате при него или нея за съвет и ли подкрепа. Вампирът винаги застава на ваша страна, и ви съветва да си отстоявате позициите, той никога няма да ви каже ако сами си правите капан, той ще ви помогне да го направите по-бързо и после ще ви бутне в него. След което ще изчезне от проблема, като ви остави с последствията, които сте си докарали с негова помощ и подкрепа. Стремежът на този вампир е да ви съблазни, да ви спечели за приятел, но начинът по който го прави е грозен и ще ви навреди, защото когато човек е зле или разстроен, става податлив на внушения, а тази порода прави именно това внушава ви, и така ви обърква. Конкретен образ на тази порода са много свекърви и тъщи, които застават зад детето си винаги, и така разрушават иначе добри семейства.“

Като за финал ще кажа, че не мразя Мариана, съжалявам е че не води нищо градивно и положително след себе си. Руши приятелства, руши познанства, руши партньорства, но в същото време руши и собственото си щастие, защото щастието на един човек е обвързано силно с щастието на близките хора около него . И няма по хубаво изживяване от искреното и споделеното приятелско щастие.

1 Response to “E – Factor – Илиана С. 18 (извънредно издание)”


  1. 1 albinos юли 15, 2007 в 12:04 pm

    P.S – Да не забрая да допълня, че изхвърлих преди време всички подаръци на Марияна. Първо те бяха ненужни и глупави и второ бяха заредени с отрицателна енергия – може би чрез тях се опитваше да прави магии и да контролира съзнанието и емоциите. Изводът какъв е – не взимайте подаръци от „добронамерени“ хора и ги разкарайте на момента – че рано или късно ще се опитат да ви съсипят живота…

    Like


Comments are currently closed.



ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юли 2007
M T W T F S S
« Юни   Авг »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,282,894 hits

Top Clicks

    Flickr Photos

    The Aged and the Ageless

    Още снимки

    ЛЮБИМА МИСЪЛ:

    Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

    %d bloggers like this: