София-Бургас-Св. Влас. Пътуването

От доста време планирахме да направим морска разходка и преди месец и половина се навихме и я организирахме. Звъннахме тук, там и направихме резервации. Беше вълнуващо. В главата ми се въртеше думите от една естрадна песен „ах морето, ах морето“… Замислих се тогава, че само ако преди два месеца по малко по трескав начин приготвях багажа си за Албена, то сега беше по различно. За Албена трябваше да подбирам багажа си с облекло, като за събития и коктейли – малко по спортно и повече по елегантно. Сега можех да слагам къси гащи, ¾ къси панталонки, потници (е не тип лястовица де 🙂), тишъртки и други плажни дивотии.

Натъпках обичайните сак, раница и малка чанта. Обувките, които бяха само два чифта – чехли и спортни (без тези с които бях, разбира се) ми заеха малко повечко място, но на прима виста взех това което сметнах, че ще ми бъде най нужно. И ето че заветният ден в който трябваше да отпътуваме дойде. Станах рано и първо закусвах. Последно в главата ми се изписваше трескаво дали съм взел тези и онези неща, дали всичко е готово за да си измия зъбите и да потеглям. Всичко беше наред, когато осъзнах, че трябва веднага да тръгвам, защото по шосето до централната автогара докъдето трябваше да стигна има обичайни сутрешни задръствания и можеше зверски да закъснея.

Времето в понеделник на 6 август сутринта в София беше много кофти – мрачно и облачно, хладно и влажно. Очакваше се през деня обилно да вали, а аз исках да се спася от това време, носещо със себе си меланхолично и депресарско настроение. Исках си слънцето, морето и топлия фин пясък. Благодарение на добрите, шофьорски умения на брат ми които правеше бързи и фини маневри между опашката от коли, предвижващи се бавно заради задръствания той навлезе дори в отсрещното платно за да стигнем навреме преди автобуса да тръгне и да ме изостави в софийския смок и меланхолията. Брат ми спря пред входа на автогарата, взех си багажа и се сбогувахме набързо защото отзад някакъв шофьор почна да крещи, че сме задръствали движението.

Стигнахме 20 минути преди да потегли автобуса с нея се настанихме и след малко потеглихме. Говорихме си няколко минути и решихме да слушаме музика. Така или иначе щяхме да си говорим през цялата почивка защо да не стартираме пътуването с хубава музика. До мен тя извади мр3 плеър с няколко албума и се започна с Nine Inch Nails, чух първоите две парчета и ми се стори че за такова мрачно време не е подходящо да се слуша музиката на този проект. Имах нужда от нещо по ритмично и мелодично и затова си пуснах клубни тракове от някакви компилации и така ми стана по добре. Дори зарибих слушащата до мен Nine Inch Nails и тя мина на моита вълна от електро, прогресив хаус, но след няколко трака и заради облачното време й се доспа и се унесе.

Продължаваше да вали и да се усеща влагата. Хората в автобуса се занимаваха с различни неща за убиване на времето по време на пътуването. Едни ядяха и си говореха, после спяха, други четяха книга или лъскави клюкарски списания, о боже сетих се аз, ето нещото което забравих – четивото. По време на дълъг път отвреме навреме ми се чете книга или списание, но списание не каквото и да било, ами по стегнато и в същото време шеговито с приятно написани неща и тук-там картинки. Всъщност такива списания като Макс, Максим и FHM без да искам ми станаха любимо четиво заради откровените текстове в които има и известна доза оригиналност и също така има един личен диалог между читателя и автора. При някои от тези журналисти изписващи този тип издания егото не е чак толкова силно, както в други известни лайфстайл списания в които направо ми се карат защо не съм ходил в това или онова заведение, защо не съм с последната технологична играчка или с модерния парцал от новата колекция на известна марка дрехи. Та забравих четивото за из път, но си имах музиката. Автобусът в началото ми се видя приличен, но не и нов и удобен.

Седалките ми се видяха малки с недостатъчно пространство отпред и малко ми беше некомфортно. Имаше два малки телевизора – един отпред и един по средата. Двд-то се оказа че беше развалено и така и не можаха да пуснат някой филм. По късно в неспиращия порой от горната част на стъклата започна да капе вода, която малко по късно се засили и протече на вадички. Ръкавите й се намокриха и изцапаха от мръсната вода. Минавахме Стара Загора, а там дъжда се позасили. Големи езера от вода се бяха образували в разнебитения път край някякъв завод в индустриалната част на града. Автобуса спря точно над такава локва и ние помислихме че може би да спира за почивка, но не беше за това. Просто трябваше да слязат тези които пътуваха до Стара Загора и да се качат нови пътници за към морето.

Возилото ни спря за почивка пред крайпътно заведение в Нова Загора, където спираха и други автобуси на различни фирми. Подухваше топъл вятър и въпреки че беше облачно се чувстваше топлина. Тя каза че винаги в Загорския регион е топло, дори когато е облачно и вали. Тя ходи до тоалетна, а аз я изчаквах и разглеждах заведението и хората, които и двете не бяха впечатляващи и интересни.

След 20 минутна почивка автобуса тръгна, а аз все още не чувствах глад. Като пътувам не ми се яде, само отвреме навреме се залъгвам с солети, пуканки и чипс в комбинация с минерална вода. Така направих и този път, докато тя си хапна сандвич със суджук и намазано топено сирене. В торбичката имах 2х2 сандвичи – два от по два вида, но не ги и докоснах. Отворих пакетчето с пуканките и захрупах. Оказа се че пуканките във вакумиран целофан са пресни и нелоши, затова неусетно ги излапах и лекият ми глад изчезна. Исках бързо и неусетно да стигнем до морето и най накрая този дъжд да спира, все пак бяхме на повече от половината път и трябвше времето да е друго. Не може в цяла България да вали и да е сиво. Представях си как отиваме на морето и ни се случва така че цялата седмица да вали, а ние седим в хотелските стаи гледаме скучните три ефирни канала и се чудим какво да правим. Чак последните дни във втората седмица започва да има хубаво време и  нас ни хваща яд, че вече ще трябва да си ходим.

Един човек в автобуса каза, че от сряда го давали да се оправя времето и че щели да започват да се покачват температурите. Пак е щяло да има тропическа жега, но така или иначе аз на синоптици напълно невярвам. Към Карнобат и Айтос времето вече беше слабо слънчево и сухо. Ето на викам си аз, колкото се доближаваме до морето толкова да взима да става топло и светло, вече нямам търпение да се топна във морската вода. Не минахме през центъра на Карнобат и Айтос, ами по магистралата покрай тях. Разбира се на известно разтояние преди тях ние видяхме много лозя в заградени пространства и по това усетихме че сме близо до тези два града.

Пристигнахме в Бургас. Времето вече беше друго слънчево и топло. Седалките от другата страна на нашата редица бяха подгизнали от пороя по рано и подгизваха все още от образуващите се  сапунени мехури от въздушната струя на климатика. Беше нещо уникално. Момичетата които седяха на тези седалки отдавна ги бяха напуснали и сега седяха някъде отзад. Минахме през заведения и хотели като един от старите направо лъсна срещу нас – хотел „Космос” – на външен вид не е пипан с години, както и повечето по малки от него. По това време на деня в Бургаските улици имаше известно количество народ, но не беше голям потока. Беше нещо като в София в момента. На няколко места лъснаха огромни билбордове на новата чалга кампания „Планета Прима” върху които грееха лицата на съвременната чалга музика в България. Слязоха няколко семейства от Стара Загора с въдици в центъра на Бургас, а нашия бус продължи към Поморие, Ахелой и Равда – мястото където ни беше хотела в който щяхме да се настаним.

След 30-тина километра най накрая пристигнахме в центъра на Равда и хванахме тежкия багаж с които прекосихме няколко улици без да знаем къде ни се намира хотела, но слава богу бързо се ориентирахме и го намерихме. Силна буря връхлетя селото броени минути след като се настанихме в стаята. Небето притъмня, стана сиво и се сля с морето. Част от морето се виждаше в гледката на терасата, а от двете страни имаше два хотела. Започна силно да вали, гърми и да трещи. Задуха силен вятър и ние си помислихме че с морето е свършено, ако     ще има подобни бури в следващите дни. На всичкото отгоре угасна тока в хотела и стояхме така цял час. Бурята престана след 40 минути и се разсветли. Пуснаха тока и ние си доразопаковахме багажа. Гледахме новините като държахме да чуем най вече прогнозата за времето, а по нея казаха че ще има подобрение и отново затопляне в средата на седмицата. Температурите щели да се повишат, както и температурата на морската вода – ураааа.

Облякохме се и отидохме да вечеряме, но преди това тя ми показа цетралната улица на Равда и забележителностите на това село, които предстои да опиша подробно в следващ пост. Вечерях салата „Асорти”, която представляваше огромно плато със зеленчуци, колбасни мръвки, сосове и сирена. След това направихме разходка до бившия детски лагер, където сега се издига огромен, чудовищен хотел светещ в зелени светлини. Огромната сграда не беше отворена за ползване, защото нямаше посетители и някак изглеждаше самотна. В близост до хотела не припарихме, защото имаше бариера и кабинка в която имаше пазачи. Така само се ограничихме с гледката му от едната страна. След малката разходка купихме минерална вода и се прибрахме. Говорихме до късно на терасата и си легнахме. Утре ни чакаха много неща за вършене, затова заспивайки нямах търпение да отворя очи и да целуна морето.

 

Advertisements

0 Responses to “София-Бургас-Св. Влас. Пътуването”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
август 2007
M T W T F S S
« Юли   Септ »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,310,938 hits

Flickr Photos

Toulouse Sunset

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: