Равда 2007 година

Равда е известна като място на младежки и детски лагери. Тя е крайморско селище, при това много стратегически разположено – между Бургас и Несебър – на 5 км от Слънчев бряг и 3 км от Несебър. Селището разполага с няколко плажни залива, простиращи се до Несебър. Равда е отдалечено от главното шосе на 1 км. Около него няма големи градове и заводи – екологично чисто селище с прекрасен въздух – поне така забелязах. В курортното селище базите за почивка са предимно частни квартири и семейни малки хотелчета. Селото разполага също така с множество малки ресторанти, механи, павилиони и барове.

Главната улица в Равда ми прилича на софийската Граф Игнатиев – от Раковска до попа, но в по селски вариант. Циганията е по цялата й дължина. Дискотеки в Равда нямаше, но дори и да имаше точно в тях не бихме отишли. Единствано мернах някакъв клуб в центъра наречен „Златната ябълка“, който е бил за жива музика, но в този период не го видяхме да е отворен. Това което очаквах в Равда е, че ще е по спокойно и няма да има много народ и блъсканица, както в други курортни места по Черноморието, но тук сбърках. Пълно е с поляци, малко руснаци, тук там турци (вероятно български помаци). Също така имаше и много български летовници.

Изминалите години е имало и чехи в равно съотношение с поляците, но тази година преобладаваха вторите. Една жена която ми продаваше хот дога викаше, вероятно за поляците: „Какви са тези туземци наоколо, сякаш са щипнати от гори тилилейски, божеее.” Е, мислех си аз туземци, туземци, ама без техните пари няма припечелваш за цялата година. Бабката малко се поизхвърли, но вероятно самата тя осъзнава, че без туристите тя и семейството им ще мизеруват от безработицата през зимните сезони.

Цените на стоките в магазинчетата и храната в заведенията са като в София. Това беше голяма изненада за мен, мислех че храната ще ни хвърли в голям разход и затова си взех повечко пари, но се оказа че човек на едно ядене в заведение може спокойно да отдели 5, 6, 7 лева и да се нахрани много добре. Заведенията за хранене са тип механи. Едното което мога да препоръчам с много вкусна и евтина кухня се нарича „Чучура” и се намира на главната улица на селото. Ние предимно там се хранихме и то по никакви часове през деня и вечер – към 14:00,18:00, 22:00 – общо взето когато огледнеем, а това ставаше рядко заради жегите и плажа. „Чучура” винаги се пълнеше с народ и много често вечер нямаше места. Налагало се е да чакаме по половин час за да седнем на маса. Масите тук много често биват резервирани. По високата посещаемост и чакането за място тук, може да се дължи на вече споменатата вкусна и евтина храна. Тя пък от свой ред бива – барбекю, специалитети, салати, панирани предястия, печени, пържени и задушени ястия.

Това което опитах там много ми хареса: Акула пане – 4,80; пилешки панирани хапки 3,60; панирани калмари, миди, скариди горе долу също за по толкова. Таратор беше 1 лв, салати вървят за по 3-4 лв, задушени рачешки ролца от които пръстите да си оближеш за по 3,80 – 150 грама порцията и стигнахме до един от най вкусните специалитети на завединието – пилешки сач. Пилешкия сач преставлява пилешки късчета месо в комбинация на зеленчуци (домати, гъби, тиквичка, патладжан, кромид лук, морков, броколи, джанка) върху гореща плоча. Ястието е 400. грама и е подходящо за двама. Цената му е 7 лв.

Понятието и ползването на сача е доста близко до градските легенди.
Сачът е изобретен преди много години, да не кажа повече от 500-600…
Сега, с наличието на съвременни технологии сачът се превръща по-скоро в ресторантска екзотика.
Истинският сач се прави от неизпечена глина, затова е и доста крехък.
При първото загряване температурата не бива да е висока, защото съдържащата се в неизпечената глина вода ще се разшири много бързо и ще пукне сача.

Ние бяхме много изгладнели един ден, както се и бяхме дехидратирали и решихме да хапнем сач с много таратор и айрян. Опустошихме сача за нула време и си поръчахме още храна, защото цял ден не бяхме яли нищо. Десертите които предлагат в Чучура са палачинки и плодова салата, но също не са за подминаване.

В Равда както споменах има много построени и строящи се хотели предимно фамилни. Идват хора от различни крайща на страната, купуват място в селото и започват да цвъкат хотели един до друг. Около построените и непостроените хотели има кал, строителни отпадъци и мръсотия. Гледаш хубаво и спретнато малко хотелче, а отстрани ти се набиват в очите дупки, разбити пътеки и строителни отпадъци – грозна гледка. Очаква се в скоро време селището масово да се застрои и да стане страшно.

Равда има няколко плажни залива. Пясъкът е смесен с миди. Дъното във водата в началото е много плитко и изведнъж започва да става много дълбоко. Затова едната шамандура е много близко към брега. Водата на плиткото беше като чай. Навътре също не е студена, беше приятна за плуване или плацикане.

Неприятно е че близкото заведение свири чалга, която даже не е актуална, като отвреме пускаше и радио с хитове. Плажния бар върти ретро поп музика, но тази поп музика нали се сещате че биваше леко заглушавана от чалгата отсреща. Всичко това се случваше на малкия южен плаж, срещу хотел св. Илия. На този плаж има ивица с чадъри за които първоначално мислехме, че са безплатни защото три пъти никой не ни таксуваше. Оказа че са 5 лв., просто човека събиращ таксата или беше разсеян или го мързеше да гледа кой кога застава под чадърите, освен това не издаваше билет или касов фиш за това че си си платил чадъра.

Отвреме навреме на плажа минаваше много мургав, направо черен ром като се провикваше: Вкусни и пресни понички моля, понички с мармалад и шоколад. Закуската на Памела Андерсън, обяда на Шакира, вечерята на Дженифър Лопез и така циклично сменяше женските имена с мъжки на известни личности – закуската на Дейвид Бекъм, обяда на Георги Първанов, вечерята на Арнолд Шварценегер. Думите му машинално и дословно все още отекват в главата ми. Тя каза: обичам мазни равденски понички.Не мога да не мина днес без тях. Миналата година бях на … и ми липсваха тези мазните равденски понички.

Също така отвреме навреме минаваха и мъж и жена от турски произход и се провикваха – Кукуууруууз като носеха със себе си огромен казан. Тази година нямаше сладоледаджии, нямаше и семкаджии. За съжаление нямаше и душове за измиване след плажа, но нищо и без тази малка подробност човек може да си направи хубав плаж.

Това което разбрах за Равда е че там има много български заселници от Егейска Македония.

Advertisements

1 Response to “Равда 2007 година”


  1. 1 KeitR февруари 26, 2009 в 6:50 pm

    Здравейте с интерес прочетох написано от Вас. Планирам почивка в Равда (избрала съм си вече хотел) , но никога не съм била там и търся всякаква информация. Това което прочетох за южният плаж ме отчая :)но нали в Равда има и друг плаж? Там сигурно е по-поносимо? Избрах си Равда мечтаейки за спокойна и тиха почивка , но вече не се чувстам толкова уверена да резервирам 🙂

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
август 2007
П В С Ч П С Н
« Юли   Септ »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,357,591 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: