Несебър 2007 година

Пътят от Равда до Несебър е застроен с хотели от двете страни. Пътувахме от Равда до Несебър за 80 стотинки билетче за около 20 минути. Историята на този град можете да прочетете навсякъде в нета. Достатъчно е да го въведете в търсачката и ще откриете много информация за него. Искам само да опиша какво представлява Несебър през тази 2007 година и как ми се видя през моите очи един от любимите ми курорти.

Освен че също така е много застроен с хотели без туристи Несебър е осеян с чалга, но чалга не каква и да е, ами сръбска. Малко отклонение – по принцип един от най дразнещите ме балкански народи са сърбите. Не харесвам тяхната култура и манталитет, смятам че са див народ, а най много ме дразни тяхната фолк музика. Може да се смея на сръбските комедии и да ги гледам, но като цяло не харесвам много неща в този народ. Ако някой сръбски гражданин или човек с такъв произход ме чете нека да не се засяга нямам нищо лично срещу сръбския народ, но вътрешното ми отношение относно сръбщината е такова, не добро. Така Несебър е жестоко облъчен от сръбска чалга и то явно от сръбски преселници живеещи на територията му. Казвам й на шега:

още малко от тази сръбска музика и ще започне да ми липсва българската чалга. Български курорт е, защо звучат чужди песни, аман от тези сърби.

Магазините и сергиите не ме заинтригуваха и в новия и в стария град. Исках нещо да си купя за спомен, но нищо не ми хареса, повечето буклуци се намират и тук в София. Тя си купи някаква играчка за 10 кинта правеща 256 фигури наричана „Цветето Лотос”, която като прави фигурите човек се зареждал с космическа, положителна енергия. Това нещо не ме впечатли, не ми и хареса. Не смятам че събира кой знае каква и колко енергия, но за играчка убиваща свободното време за изнервени хора – става.

Старият град на Несебър е осеян от началото до където може със стоки. И от двете страни на уличките има сергии и магазинчета, напомнящи ми базарите в подлеза на НДК. Малко или много пак е цигания, но туристите като че ли това обичат да я разглеждат, щом пълнят курорта и улиците по шевовете. Явно те си нямат такива пазарчета и сега това тук им се струва направо екзотика. Тя вика че дори и в Истанбул нямало такъв бит пазар както тук, претрупан с какво ли не. Дори и с гащи. Сякаш германецът е дошъл чак от някъде си да си купува гащи и сутиени.

В Несебър този сезон преобладаваха немци и скандинавци, но общо взето има микс и от англичани, чехи, мургави азиатци и българи. На няколко места се виждаха обяви че се търси работна ръка за заведения, на няколко места висяха обяви за квартири. В алеята тръгваща от главния път на Несебър за стария град покрай крайбрежието (не тази за Слънчев бряг, а от срещуположната страна) има много хубав дълъг мини парк стигащ до южния плаж. Тук освен поддържани алеи със зеленинка и цветя има пейки гледащи към морето. Цялото това нещо ми се видя много романтично, живописно и красиво. Тук човек с часове може да съзерцава морето и да медитира по този начин. Браво за тази запазена градинка. Курортен град като Несебър има нужда от такава алея за разходки и отдих.

Минахме през пощата и видях въпросният хаус клуб „Хелп” където бяха убили наскоро шведски турист. Доколко е хаус клуб незнам, но по такива съмнителни за безопасноста и качеството на музиката заведения нямам навика да ходя, колкото и да се рекламират. Дискотеката „Хелп” (какво име само, напълно в тон с убийството случило се там, сигурно клиентите им идва наистина да викат хелп) се намира под земята в бункер близо до боулинг зала. Точно тогава когато минавахме оттам, някъде към 22:30 все още беше затворена. Или е отваряла по късно или този ден не бачкаше. Видяхме само че има плакат с реклама на някакво бъдещо парти с някакъв алкохол затози месец – август. Хапването по улицата на Несебър не е чак толкова скъпо колкото по заведенията, а по заведенията можете да съдите по това къде се намират и как са като дизайн, интериор. Цените на стоките са леко завишени от столицата ни, но са поносими за един среден потлребител.

Пясъкът е сравнително чист и белеещ се, водата също чиста и с приятна температура. Смешни са продавачките на билети в автобусите циркулиращи Бургас или Поморие – Несебър – Слънчев Бряг. Първо са със смешен акцент, второ са нахакани с мъжки езиков речник и са големи флиртаджиики, особено с шофьорите.

0 Responses to “Несебър 2007 година”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
август 2007
M T W T F S S
« Юли   Септ »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,294,076 hits

Top Clicks

Flickr Photos

NOCTURNE

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: